Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 6 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Май 13, 2014 8:13 am

Водех се само от желанието си,всичко ми беше в мъгла,всичко се движеше,като че се носех някъде. Не можех да спра за миг,да я докосвам,ръцете ми бяха толкова нежни,все едно е едно крехко цвете. Истината,е че я желаех отчаяно,дори не подозирах,как все още мога да се контролирам но и не исках да я нараня. Това че бях пиян не ме правеше напълно умопомрачен и макар че не можех да спра желанието си,то не изваждаше напълно звяра в мен,а по скоро показваше онова нежно мое лице,което никой освен нея не заслужаваше. Отвръщах и с толкова нежни ласки,усещах крехкото и тяло,как потрепваше под пръстите ми. Истината е,че не бях в състояние да откъсна длани от нея,имах усещането,че ако го направя,ще избяга,ще я загубя.
Притиснах тялото си към нейното,двете ни тела сякаш копнееха да са близо едно до друго. Протегна се да ме докосне плаха,а аз хванах ръката и,като я целунах и я сложих на лицето си. Обожавах я и опита и да ме докосне ми казваше много,не знаех защо го направих,просто ми хареса мисълта и импуса от това да ме докосне.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Май 14, 2014 3:16 am

Бях изплашена, не от него, защото знаех, че той няма да направи нищо, с което да ме нарани, но неизвестността от това, което предстоеше да се случи ме напрягаше. Опасявах се, че моята незрялост и неопитност ще го разочароват и отблъснат, а не исках нещо такова да се случи. Дали в този си свой страх или пък подтикната от нещо друго, взех лицето му в ръце и го придърпах към своето. Преси да успея да впия устни в неговите обаче, погледа ми падна в капан на неговия. И двамата застинахме, сякаш еднакво неуверени и несигурни в това дали е редно да продължим. Е, при всички положение, това щеше да е най-емоционалното и необмислено нещо, което съм правила през живота си и ако го направех нямаше да има връщане назад, но докато се взирах в тези негови сини очи, всичко ми изглеждаше ужасно простичко и ясно. Нямах и капка съмнение какво желая и това май беше първият път, в живота ми, в който не се налагаше да мисля, просто знаех... Чувствах с тялото и сърцето си, че това е правилното нещо и не исках да губя нито миг повече, затова жадно впих устните си в неговите и го целунах с всичката страст и жар, които изпитвах в момента. Нямаше как това което чувствам да е грешно, а дори и да беше, вече бе прекалено късно, за да спра.
През тялото ми преминаваха горещи вълни. Беше ми ужасно горещо и това съчетано с вълнението и страха, правеше един коктейл от емоции, който повишаваше адреналина в кръвта ми. Чувството беше съвсем ново за мен и може би най-накрая придобивах някаква бегла представа защо хората толкова много говорят и правят любов помежду си.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Май 14, 2014 6:30 am

Не съм предполагал никога през живота си,че мога да бъда така близък с нея,по този начин,да хиляди пъти съм си го мечтал сънувал дори но никога,ама никога не съм предполагал,че мога да я докосна дори по този начин,да я целувам толкова страстно,не като приятел просто,а като нещо повече.
Не бях и предполагал колко наистина нежна е тя,колко ще ми харесва всичко,не можех да отлепя устни от нейните,защото това чувство ужасно ми харесваше,просто ме побъркваше,като любим десерт,не можеш да спреш,дори когато ти е лошо,защото просто го обожаваш.
Докосвах я там където исках но знаех,че ако съм прекалено груб може да я изплаша,желанието ми беше голямо но знаех,че тя не е като другите и не заслужаваше подобно отношение,а и никога не бих се държал с нея,все едно е предмет. Тя е моята прекрасна Ема,момичето което безумно обожавах,за това бях нежен колкото ми е възможно,защото се носех по волята на алкохола,който понякога отговаряше вместо мен. Обсипвах я с нежни ласки и с още по нежни целувки,който бяха в състояние да я разтопят.
Не настоявах и не бързах,макар много да я желаех,имах я за първи път и исках да и се насладя,защото едва  ли друг път,щях да я докосна по този начин.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Май 14, 2014 6:44 am

-Крис...
Защо ми харесваше всичко това? Нямах абсолютно никаква идея,нямаше причина да бъда с него,ние двамата сме толкова различни,ходех ме с различни хора,правех ме различни неща,а ни обединяваше,желанието ни един към друг. Протегнах леко ръката си,преминавайки през прекрасното му лице,имаше толкова силно изразени мъжки черти,толкова перфектно обръснато лице,а кожата му сякаш е по нежна дори от моята. Толкова голям красавец,за преден път се обеждавах в това:
-Искам да остана с теб,тази вечер,само тази...
Не исках да ме оставя,исках поне само за една единствена вечер да сме истински заедно,само двамата,знаех това е рождения ден на Ема но исках поне веднъж да съм егоистка и да остана с  него,с момчето което истински харесвах,преди всичко отново да се върнало по местата,за мен никога нямаше да е по мястото си но щях да се опитам.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Май 14, 2014 6:48 am

Дъхът му се разбиваше в кожата ми. Усещах как всичко около мен постепенно започваше да изчезва. Е, не точно да изчезва, всичко си беше там, просто за мен сякаш не съществуваше нищо друго освен Алек. Бяхме все едно в сапунен балон, който ни изолираше от целия свят и там, в този наш балон, аз се чувствах сигурна, защитена и щастлива.
Сърцето ми препускаше лудо, ритъмът му се забързваше дори при най-малкия жест или докосване на Алек. Почти нямаше кътче от тялото ми, което да не бе обходил с ръце и устни. Докосването му прогаряше кожата ми дори и през плата на роклята, карайки тялото ми да се напряга и сякаш възпламенява. Усещах устните си пресъхнали, задъхвах се и аз не знам от какво, а онзи пожар бушуващ между бедрата ми сякаш се засилваше с всяка изминала секунда.
Едната му ръка се плъзна нагоре по бедрото ми. По тялото ми пропълзяха тръпки и се извих неспокойно под него. Нямах нищо против и не го спирах, защото всеки един негов допир до мен ми харесваше, но просто ми беше трудно да остана спокойна и да не правя нищо. Пръстите на ръцете ми се преплетоха на тила му. Тези целувки, които оставяше по шията и раменете ми, буквално ме изкарваха извън равновесие. Ръката му достигна до бельото ми и инстинктивно, без да влагам умисъл пръстите ми се впиха в рамото му.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пет Май 23, 2014 1:44 am

В очите и прозираше някаква безмълвна, сподавена тъга и страх, че може да реша нещо друго и да си тръгна. Всъщност не беше чак толкова трудно да се предположи, че именно това ще направя. Вече го бях правил веднъж и нищо не ме спираше да го направя отново, освен може би тази тъга в очите й, това отчаяние и безпомощност, които вероятно можех да намеря и в погледа на птица, чийто крила някой е прекършил и единственият шанс тя отново да полети се намираха в ръцете на нейния инквизитор. Да, инквизитор! Точно като такъв се чувствах в момента.
- О, Лети... - Казах въздишайки тежко и тъжно. Болеше ме за нея, може би дори повече и от самата нея.
- Защо ти беше да се влюбваш в мен? - Не беше с укор или назидателно зададен въпрос. Беше си просто въпрос, който изразяваше, че въпреки липсата на сърце, ми пукаше за нея и не исках точно аз да съм този който ще прекърши крилата й. Полетът й можеше да бъде толкова красив и без аз да съм част от него.
- Това е възможно най-глупавото нещо, което може да направиш... - Подсмихнах се някак тъжно и лекичко докоснах устните й с моите.
Дали не се отказваш прекалено бързо? Какво значение имаше за мен? Можех да сбъдна мечтите й, да я направя популярна и да не разбивам сърцето й. Можех вместо да я наранявам да направя нещо хубаво за нея. Защо? Какво ме спираше да го направя? Тогава осъзнах. Тази непробиваема черупка, която се бе обвила около мен, вече започваше да се напуква, благодарение на нея. Дори самия факт, че обмислях вариант, в който някой друг да е щастлив, а не да гоня собственото си щастие ме караше да се чувствам странно. Уязвяваше ме и се страхувах, че ако продължи да е около мен, накрая всичко ще се пропука и когато й дам всичко което иска, ще остана сам и още по-уязвим. Вариантите бяха два или тя щеше да разбие моето сърце, или аз нейното. Кой идиот би предпочел първото?

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пет Май 30, 2014 4:11 am

Не беше нужно даже да ми го казва,отдавна си давах сметка,че той е най не подходящото момче в което да се влюбя и в същия момент най-идеалния за мен. Не можех да се боря срещу чувствата си,опитвах но знаех,че те рано или късно,ще избликнат,като лава на върха на планината и ще пометат всичко след себе си,най-вече мен.
Просто всеки път,като го погледнех,всичко се променяше,света ми се завърташе няколко пъти и всичко около мен изчезваше и оставаше само той. Как ставаше това не можех да зная,как дори се беше случило и това не можех да зная,просто от години бях влюбена в него и не можех да приема в мислите си някой друг. А,двамата сме коренно различни,никой от нас дори не харесваше сходни неща,дори бяха от различна компания напълно не съвместима една с друга,ако нейното се наречеше компания.
Скри се в него,слагайки ръка на гърдите му,вдъхвайки от нежния му аромат. Затвори очи за кратко,за да се наслади на мига:
-Ти не си грешка Крис,ти си най-хубавото нещо,което ми се е случвало...
Погледна за малко към него,като се върна отново в предишната си позиция.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пет Май 30, 2014 4:20 am

Ужасно опиянен всичко ми се движеше,като на някаква лента,все едно играех в филм,усещах всичко но толкова ясно,толкова силно,че сякаш го изпитвах няколко пъти по силно от преди. Кожата и ми се струваше още по невероятно мека,устните и сякаш бяха опианяващо сладки все едно бяха направени от кленов сироп. Дори за миг не можех да се откъсна от нея. В мен напираха толкова много емоции,че на моменти осъзнавах че може да престъпя границите,да направя нещо,което не трябва от лудото желание да я имам,да бъда с нея,да не спирам да я желая. Но сърцето ми въпреки замаглено от алкохола съзнаваше че това е моята прекрасна Ема,и по скоро бих наранил себе си,от колкото да позволя нещо да и се случи на нея,още по малко то да е от моята ръка.
А,те двете ми ръце въпреки прикривайки ужасната страст и желание,показваха само нежната си страна,докосвах я леко,докосвах я внимателно. Не прекалено,тя не е от порцелан но ужасно ми харесваше,да виждам и усещам удоволствието в нея.
Знаех,че  готова за това,че го иска не по малко от мен но не исках да бързам,исках повече от всичко да и се насладя,което дори и на пияна глава не можех да пренебрегна,едва сега всичко в мен осъзнаваше,че я имам само за себе си,че я имам.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пет Май 30, 2014 4:25 am

Не ми се искаше да споря с нея за това грешка съм или не, защото за нея истината беше една, а за мен коренно различна и от този спор никой нямаше да се почувства по-добре. Най-вече тя.
- Убеден съм, че най-хубавото нещо предстои да ти се случи Лети... - Казах с малко тъжна усмивка и си поех дълбоко въздух.
- Това тук е нищо в сравнение с бъдещето, което заслужаваш. Ти си очарователна и мила, умна и изключително талантлива млада дама, някой ден всички ще видят това, което виждам аз и знам, че те очакват все прекрасни неща... - Но аз бях далеч от прекрасното. Всичко в мен бе пълната противоположност на това което Лети представляваше и щях да я обрека на най-лошото ако я задържа за себе си. Благодарение на нея, в себе си откривах едно ново лице, но колкото тя променяше мен, толкова и аз променях нея.
- Тази вечер обаче, все още е млада и все още е само наша и аз не мисля да губя повече време в приказки... - Точно така, трябваше да взема всичко което мога, докато все още мога. Рано или късно, Лети щеше да осъзнае каква огромна грешка съм аз и имах само настоящето, в което ме виждаше като най-хубавото нещо.
Наведох глава към нея и впих устни в сочните й, вече почервенели устни. Така сладък и опияняващ бе вкуса им, че ме караше да губя пълна представа за времето. То спираше да съществува, както и света около мен. Оставаше само тя! Моя център на вселената!

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пет Май 30, 2014 4:39 am

Алек сякаш изведнъж удари спирачки на устрема, с който ръцете му се разхождаха по мен и надигна глава от врата ми. Бях притворила очи и не виждах какво се случва, но когато в следващите няколко секунди не последва нищо, разбрах, че нещо става и отворих очи. Проницателният му син поглед се бе вперил в мен и не знаех дали е спрял защото иска да си тръгне, защото е несигурен или просто защото му харесва да ме наблюдава. В погледа му обаче ако не се лъжех, виждах някакво мълчаливо очакване. Нямах представа какво се върти в главата му, дали го иска или всичко е под влиянието на алкохола. Каквото и да се въртеше обаче, вече бе прекалено късно, за да върнем нещата назад. Бях признала пред него, а може би и пред самата себе си, истинските си чувства и връщане нямаше.


Последната промяна е направена от Ема на Пет Май 30, 2014 5:01 am; мнението е било променяно общо 1 път

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пет Май 30, 2014 4:46 am

-Крис...
От устните и се откъсна сладък смях,защото той отново подаваше онези сигнали,който знаеше до къде водят. Усещаше ръката му по гърба си,като цялото и тяло настръхна. Но не бързаше за никъде искаше нещата да се случват просто ей тъка,искаше да свободи сънанието си от всички въпроси и да прави онова,което иска.
Надигна се съвсем малко,колкото да улесни и двамата в нежните целувки. Преди да се усети той се оказа над нея,тя нежно го погали по лицето,като впи устни в неговите. Не можеше да му се насити,нямаше такова нещо,всяка целувка и се струваше чудесна,уникална и караше цялото и същество да иска още:
-Харесвам те Крис...
Това можеше да я рани но искаше да му го повтори,знаеше че това я прави още по уязвима но не можеше,да го възпре.
-Не искам ноща да свършва.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пет Май 30, 2014 5:13 am

- Шшшт.. - Поставих показалеца си на устните й и зацелувах шията й. Не биваше да иска от мен да й обещавам нещо, което не мога да й дам. Тази вечер обаче можех. Това беше по-силите ми и всъщност беше всичко, което притежавах. Живеех в настоящето, миналото и бъдещето нямаха значение и трябваше да я науча да се концентрира именно върху това което ни поднася съдбата и това над което имаме власт, защото утрешния ден не принадлежеше на никой от нас двамата.
- Не мисли за утре Лети... - Говорех бавно и отчетливо, докато устните ми се движеха по шията и раменете й.
- Бъди тук... С мен... Сега... - Ухаеше като планинско цвете. Не бях усещал аромата на планинските цветя, защото в това кътче от земята, което ни принадлежеше нямаше такава, но предполагах, че така ухаят планинските цветя, вълшебно и изглеждат точно толкова удивително като нея. Да, тя беше моето планинско диво цвете и дори и никога да не се сблъскам с такова, то този спомен щеше да се запечата в съзнанието ми като такъв.
- Само моя... - Вдишах дълбоко заровил нос в копринено меката й коса.
- Забрави за вчера... - Взех лицето и в ръце и приковах очи в нейните. - Забрави за утре... Сега! Бъди с мен сега! - Казах аз и откраднах поредната целувка от моето красиво цвете, вдъхващо ми живот.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пет Май 30, 2014 5:14 am

Ни най малко не усетих и не видях колебание от нейна страна,тя ме искаше не по малко от самия мен. Всъщност не можех нито миг повече да и устоя,борех се срещу себе и и всичко но сега имах възможността да я имам сега щях да бъда с нея.
Двете ми ръце нежно преминаха по външната страна на бедрата и,като аз нежно се наместих върху нея. Изгарях от желание за нея и не можех да  го скрия от нея но тялото ми се движеше по някакъв негов начин.
Дори не бях в състояние и нямах време да се отърва от дрехите и въпреки желанието да докосвам тялото и. Всичко се случи,като в един единствен миг,сякаш се случи за част от секундата но невероятно запомнящо се. Телата ни се сляха в едно,толкова хубаво беше,за миг погледнах към нея спирайки за малко и впивайки жадно устни в нейните. Исках да и дам време,исках да свикне,исках и ужасно много да се насладя на този момент,а и да увладея себе си,защото бях в състояние да я обладая ужасно диво,несдържано,защото я желаех,винаги я желаех.
-Ема,прекрасна ми Ема...
Отрони се от устните ми,като някакъв тих шепот из между целувките,с който я засипах по нежно извитата и лебедова шия. Обичах я ужасно много,изпитвах толкова много чувства към нея. След още няколко кратки мига тялото ми бавно се задвижи давайки малко воля на моие егоистични желания да я имам.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пет Май 30, 2014 7:12 am

Всичко се случваше толкова бързо и толкова бавно. Времето течеше в две различни измерения, в зависимост от чувствата които бушуваха в мен, но и в двата случая знаех и усещах, че момента е съвсем близо. А с наближаването на този момент, страховете и неувереността ми нарастваха, защото най-накрая бях осъзнала в какво се корени страха ми. Това безспорно беше един от най-важните моменти в живота ми. След тази вечер никога вече, нищо нямаше да бъде същото, не само между мен и него, но и аз самата нямаше да бъда същата. И не, не се страхувах, че допускам грешка, защото ако това трябваше да се случи, а то най-вероятно щеше да се случи все някога, не можех да си представя да е с някой друг, освен с него. Около Алек се въртеше целият ми свят, той ме бе научил на почти всичко което знам за живота и съвсем естествено за мен самата, именно той щеше да ме преведе през този нов свят, за който не знаех нищо.
Това което ме притесняваше обаче, бе факта, че за първи път си позволявах да бъда толкова уязвима пред него. Тази вечер му позволявах да надникне в душата ми, да почувства страховете ми, чувствата които ме правеха така уязвима. Същите онези чувства, които първо отричах, а после потисках, защото се страхувах, че ако ги оставя да се проявят, те ще разрушат света, в който живея и в него ще настане пълен хаос. Не веднъж се бях питала, кое ще бъде по-разрушително - любовта или отричането й? Сега повече от всякога, нямах отговор на този въпрос, но знаех едно със сигурност и то беше простичко - след тази нощ никога повече нямаше да успея да потисна тези чувства отново, нямаше и да искам да го направя, защото след всичкото това време на самоконтрол, желание, душевни трусове и напрежение, най-накрая онзи вулкан от чувства бе изригнал и връщане назад нямаше.
Почувствах се опиянена и смела, въпреки че не бях пила дори и капчица алкохол. Неговите целувки обаче ми действаха по този начин. Опияняваха и разклащаха земята под краката ми. Много нови и непознати процеси течаха в тялото ми и бях абсолютно неспособна да ги контролирам.
В по-голямата част от времето усещах напрежение и желание, нетърпение и страх, но когато всичко се случи, сякаш изведнъж, се почувствах напълно неподготвена и изненадана. Почувствах как всеки мускул в мен се свива и напряга до краен предел. Беше и прекрасно и болезнено и ново, но и неповторимо. Не, не бях мазохист, или поне си мислех, че не съм, но сякаш силната болка и страхът се бяха смесили с абсолютното удоволствие, сякаш... сякаш болката и удоволствието представляваха едно цяло, един кръг и едното не можеше да съществува без другото, защото ако болката я нямаше, нямаше да успея да оценя удоволствието... Всъщност, кой можеше да мисли за нещо в момент като този? Всички мисли се изпариха от съзнанието ми и се предадох. Позволих му да ме направи своя, по неговият си начин. Отдадох му душата си, а вече усещах как го допускам и в навлажненото си тяло. Ние вече не бяхме в моя дом. Не бяхме и в неговия. Не бяхме в моето легло. Не бяхме и в неговото. Бяхме на едно ничие място и всичко, което знаех е, че съм безвъзвратно и завинаги негова...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Юни 01, 2014 6:47 am

Най-прекрасната вечер винаги щях да я помня никога,ама никога нямаше да я забравя,защото знаех че след това,ще ме намрази за винаги. Толкова,магнетична,толкова прекрасна вечер,все едно се намирах в най-съкровеното си желание или някой невероятен сън,точно така се чувствах все едно сънувам,защото това нямаше,как да се случва и нямаше,как да е толкова хубаво.
Цялото ми същество изпитваше невероятно удоволствие от това да съм с нея,тя да е моя,както аз толкова отдавна желаех. Нямаше лесно да се наситя на това да докосвам тялото и на това божествено невероятно тяло.
Наслаждавах се на всеки момент с нея,обожавах всичко в нея и едва сега имах възможността да бъда с нея,по начина,по който най-много желаех,без да се крия.
Целувките ми ръцете ми,ставаха все по страстни и по жарки,щях да изгоря и щях да изгоря и нея с пламенните си чувства,който изпитвах. Огън бушуваше в душата ми и не само там,изтинска буря и исках да изгоря с нея,защото нямаше  да мога да се откъсна от нея:
-Ема...
Прошепнах отново името и,исках да и кажа,че я обичам,че я обожавам но истината,е че ми се искаше,направо да го изкрещя но и не можех,защото бях толкова жаден за нея и можех да кажа само това,а устните ми да са пртиснати в нейните.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Юни 01, 2014 7:04 am

Идеята,да бъда само негова ужасно ми харесваше,не ми се искаше това обаче,да е само за един единствен ден,да съм само негова за ден. Но сега само с това можех да се задоволя,можех да изключа тези мисли и да бъда с него. Щях да се насладя на всеки миг,на всеки момент с него.
Прокарах нежно ръката си по лицето му,не намирах никой по красив от него,за мен. Имаше най-магнетичните очи,най-меките устни,толкова красиво мъжествено лице. Изглеждаше на някой кино актьор,дори можеше да ги засенчи. Преминавах нежно през чертите на лицето му,като се спуснах надолу по врата му,като усещах невероятна тръпка,всичко в мен туптеше следвайки ритъма на сърцето ми,а то беше готово да изхвръкне и да се поднесе жертва в ръцете му. Той за мен беше всичко и безумното щастие и пагубната гибел. Сега повече от всичко исках да запомня всеки миг,да го докосвам докато не остана без сили:
-Само и единствено твоя...
Извиках,когато устните му се впиха във врата ми,караше тялото ми да губи тотален контрол,сякаш той го притежаваше изцяло.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Юни 01, 2014 7:18 am

През целият си живот следвах правила и се съобразявах с всички и всичко. Понякога беше ужасно трудно да оправдаеш очакванията, когато още преди да се родиш, са те провъзгласили за дете чудо, единствено по рода си и непобедимо. Хората предполагат, че властваш над целия свят. Такава би трябвало да е ролята ми и все пак, тази нощ си бях позволила да проявя чист и неподправен егоизъм, възползвайки се от някой, който не ми принадлежи, въпреки всички за и против, които можеха да се посочат. Странното обаче беше, че точно тази вечер, в точно този миг се чувствах по жива и истинска от всякога. Аз бях никоя и това, че бях никоя, сякаш ме накара да открия себе си. Бях като всички безлични и никому неинтересни момичета, едно от многото момичета, намиращо се под огромната власт на едно... ЕДИНСТВЕНОТО момче, което ме превъзхождаше във всяко едно отношение. Аз бях тук! С него! Подчинена, безпомощна по собствена воля и покорна, защото така съм пожелала! И това беше най-хубавото нещо, което ми се бе случвало някога.
Чувствах се така сякаш се рея из облаците. Сякаш политам от върха на планина, а той ме улавя и прави този полет незабравим, той ме напътства, показвайки ми всички онези непознати и тайни кътчета на душата и тялото ми, провокирайки най-необясними и непознати емоции и изкарвайки ги навън.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Юни 01, 2014 7:27 am

Чувствах... Дори не се бях чувствал по този начин,толкова прекрасно,а това дори е мека дума,защото нямаше такова върховно удоволствие,да се слея с нея,по този начин,по който само мечтаех но не вярвах,че ще се се случи.
Мига премина и се облегнах на зад,защото усещах как тялото ми изпитва най-невероятната наслада и имах сили само колкото да я придърпам към себе си и да легне на гърдите ми. Не желаех да се откъсва от мен. Галех косите и,гледах празния таван но не го виждах,след секунда погледанах към нея.
Всеки път се обеждавах все по силно и по силно,че е изумителна,че нямаше момиче,като нея. Тя се загнездваше в сърцето ми в умът ми с такава сила,че не можех да спра да мисля,тотално обсебен от нея.
Исках да и кажа толкова много неща,исках да и се обясня,да и кажа колко много я обичам,колко много съм я обичал през всичкото това време но знаех,че това може да я изплаши малко или много. Страхувах се,страхувах се ужасно много,да не би да я бях наранил,не  желаех това:
-Ема добре ли си?
Погалих я по лицето,слизайки до брадичката и,устните и бяха в състояние отново да ме изкушат но нямаше да се поддавам.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Нед Юни 01, 2014 7:34 am

Намирах някакво очарование в това да бъдеш с някой, когото желаеш толкова силно и бидейки с него да не знаеш дали това е за първи и последен път. Изпитвах подобно чувство за първи път в живота си. Исках я, тя беше моя и тази вечер беше наша, можех да направя с нея, каквото пожелая, защото тя буквално ми принадлежеше и тялом и духом. Исках да я имам и в бъдеще, но се познавах добре и беше почти сигурно, че това ще е нашият щастлив край и именно поради тази причина, се случваше прецедент. В тази може би последна вечер, аз щях да й дам власт над себе си. Щях да я допусна, там където никой друг, никога не е бил и щях да разкрия същността си пред нея, докато я любя. Да, точно така, щях да правя любов с нея, а това щеше да е ново и за мен самия. Обаче ако имаше някой, който да го заслужава, това беше Лети. Тя представляваше всичко онова, което хората наричаха съвършенство и колкото и може би никой нямаше да повярва, но съвършенството имаше човешки облик и тя беше това съвършенство. По-красива от луната и звездите, по сияйна от жаркото слънце и по-чиста от кристал.
Без да отделям устни от нейните, ловко се наместих по-удобно между бедрата й и нежно се слях с нея. Борех се със себе си и неутолимата жажда да я обладая, така както аз си знам, но усещането не беше никак лошо. Нямаше никому ненужно и припряно бързане, а истинска наслада. Все едно си в скъп ресторант и те предупреждават, че за да усетих истинския вкус на виното, трябва да отпиваш бавно и внимателно. Е, ако Лети беше най-скъпата бутилка вино, то аз щях да я пия наистина бавно, за да й се насладя, запомня и запазя завинаги този вкус, в съзнанието си.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Юни 01, 2014 7:55 am

Не се държеше,както обикновено,целувките му бяха страстни да но нежни,внимателни и влудяващи. Не го правеше като преди,харесваше ми тази негова страна,толкова внимателен,толкова нежен и дори внимателен. Усещах се все едно съм най красивото момиче на земята,защото той ме гледаше с такова обожание,и ме гледаше с тези прекрасни негови очи,който не ме изпускаха от поглед. Този поглед тотално ме побъркваше,харесвах го,харесваше ми мисълта,че за един кратичък миг,като този,аз съм единствената жена за него,че няма друга.
Докосвах ме се но бях ме толкова нежни,дори сякаш следях ме действията си,давайки си врем да усетим всички,да се насладим на всичко. Преплитах пръстите си в неговите и той в моите,харесваше ми,как след миг прекарваше ръце през косите ми. Сякаш беше някакъв прекрасен момент,дори се чувствах,все едно го правим за първи път,защото знаех,че може да ме люби силно и яростно,а не го правеше. Той показваше друго лице пред мен и това ми харесваше,дори повече от другото му лице.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Юни 01, 2014 8:00 am

Моята пълна загуба на представа за време и пространство, желание и наслада, болка и удоволствие, завърши с истински душевен и физически апогей на екстаз. Нямаше, не исках, а и не можех да разсъждавам над това което се беше случило. То беше повече отколкото си бях представяла и мечтала. Беше съвършено и истинско и ме караше да се чувствам жива, макар че вероятно душата ми се бе възнесла в Рая...
Постепенно светът започна да се връща на мястото си. Предметите наоколо започнаха да изплуват пред очите ми и онова ничие място, отново се превърна в моята стая и моето легло, които сякаш си бяха все същите, но аз ги виждах вече различни, може би защото някъде между първата и последната целувка, се бяха превърнали в наши. Душевните трусове и изригващи вулкани, започваха да затихват. Реалността бавно ни обгръщаше, но дори и силната музика и щастливите викове, идващи отвън, не можеха и не бяха в състояние да развалят магията между нас.
- Никога не съм се чувствала по-добре... - Нямаше нужда да обмислям отговора си, защото друг и не можеше да съществува. Плах опит за усмивка, свенлива и срамежлива, защото да, малко се срамувах от себе си от начина по който се бях държала и това, колко много ми хареса, но не можех да се преструвам, че не е така, когато всичко в мен лекуваше от щастие.
- Изглежда имаш много по-големи магически способности, отколкото си мислиш, защото това беше наистина вълшебно... - Само можех да си представя колко глупаво звуча от страни, когато между вълшебството и първия ми път, извираше алкохола, но така се чувствах и нямаше да го крия.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Юни 01, 2014 8:20 am

-Мисля че магьосническата в този случай си изцяло ти...
И ни най-малко не преувеличавах,защото тя ме владееше със своята магия много отдавна,владееше ме духом,а сега и телум. Имаше цялото влияние над мен,което никоя нямаше и никога нямаше да има:
-Ти винаги си ме омагьосвала Ема...
Повдигнах леко брадичката и,за да мога да я целуна,тя беше моето прекрасно момиче дори за този кратък миг. Искаше ми се да се бяха случили нещата по друг начин,но знаех че и ако не се бяха случили сега,може би никога нямаше да бъда с нея,вечно щеше да има някакъв страх нещо,което да ме спира,сега алкохола сякаш ми даваше воля на чувствата:
-Ема обичам те...
Галех я по нежната буза,като гледах невероятните и очи:
-Не,като приятелка,не като сестра...
Исках да разбере,че  я обичам наистина истински не знаех дали,ще ме разбере,може би ме мислеше за пияница но само алкохола можеше да ми развърже езика.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Нед Юни 01, 2014 8:22 am

Започнах да губя реална представа за това което правя. Обикновено упражнението беше просто - навътре навън, напред назад, няколко целувки преди и след и по време и всичко приключва. Това беше моя начин, тогава се чувствах уверен, силен и мъжествен, сега обаче сякаш си бях вкарал автогол, желаейки да избягам от тази сигурна среда и да покажа друга част от себе си, която не познавах и която докосваше, движеше се и целуваше, сякаш по усещане. Плашеше ме да бъда толкова... подвластен на някой друг и неговите желания, защото май точно това се случваше. Вместо да задоволя своите нужди, аз следях какво желае нейното тяло и й го давах. Това сякаш беше единствената мисъл в главата ми, която се въртеше отново и отново и мозъка и съзнанието ми бяха програмиране на чистотата, че нейното удоволствие е най-важно и че, точно то носи удоволствие и на мен.
Телата ни се движеха в пълен синхрон. Търсещи се и откриващи се едно друго, напълно достатъчни, за да не виждам и чувам нищо друго освен нежните й стенания, учестеното й дишане и забързания ритъм на сърцето й. Двамата си бяхме самодостатъчни и целия останал свят можеше да върви по дяволите. Това беше всичко от което имах нужда.
- Прелестна си... - Устните ми промълвиха в нейните и едната ми ръка обгърна едното й краче, придърпвайки го към мен, защото иначе щеше да падне от дивана. Целувките ми се спуснаха бавно надолу по брадичката и шията й. Наложи се да се поизправя леко, за да продължа още по надолу. Исках да обходя цялото й тяло с устните си и пак нямаше да ми стигне, но тя сякаш не беше съгласна с това и ме придърпа обратно към себе си и аз трябваше да се задоволя само с местата до които достигам при тази поза.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Юни 01, 2014 11:25 am

Любовта бе необяснимо чувство, носещо се свободно в пространството. Трептеше и витаеше във въздуха, изпълвайки те с неописуема сила и воля, когато го срещнеш и получиш възможността да го изпиташ. Бях убедена, че именно любовта е онази непобедима и неразрушима сила, която руши стени, разрушава планини, прекосява морета и светове. Именно такава любов изпитвах, аз към Алек и когато изрече всички тези думи, се почувствах по окрилена и силна от всякога, защото ако и двамата изпитвахме едно и също, то тогава нямаше как това да свърши или някой да застане между нас. Всичко това, можеше да продължи цяла вечност и най-хубавото беше, че ние наистина имаме на разположение цяла една вечност.
Изведнъж осъзнах, че съм спряла да дишам, затаила дъх, вперила безумно влюбен поглед в неговия, а на лицето ми се е изписала глупава усмивка.
- Кажи го пак... - Прошепнах тихичко изпълнена с надежда и очакване, че ако го повтори отново ще успея да повярвам.
Той повтори последното си изречение:
- Не това... - Казах аз и търпеливо поясних.
- Кажи ми пак, че ме обичаш... - Браво Ема, сега вече му казваш и какво да говори, можеш ли да бъдеш по-жалка от това? Един друг глас прокънтя в главата ми - "Естествено, че може!" Не исках да обръщам внимание на този глас.
- Кажи ми, че когато утре се събудиш ще се чувстваш пак така... - Имах нужда поне за миг да повярвам, че това ще е така, за да изпитам пълно щастие поне за миг, после каквото и да се случеше, щях да имам този миг и той щеше да е с неговия мирис, неговия образ и неговото име, затова и така внимателно се опитвах да запечатам всичко... абсолютно всичко в съзнанието си, за да има образ този мой най-щастлив спомен.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пон Юни 02, 2014 5:53 am

-Оу Ема...
Надигнах се за да докосна устните и и обгърнах красивото и лице с ръцете си,за да може да ме погледне и за да не изпускам очите и от погледа си:
-Кажи ми Ема,има ли възможност да те забравя,да забравя това,което чувствам към теб? През целия ден си мисля за теб,лягам си с мисли за теб и се събуждам знаейки,че ще те видя. Не мога да забравя това. Винаги,винаги съм те обичал,като малък не го разбирах но сега знам,обичам те повече от всичко,дори от себе си. Само,че винаги,винаги съм се страхувал,че ти може да не изпитваш същото към мен,че може да не ме обичаш,че мога да ти попреча,да си истински щастлива. Бих наранил себе си,бих се жертвал,за да си най-щастливото момиче на земята.
В прилив на думите си впих жадно устни в нейните,а когато и двамата останах ме бе дъх,я притиснах към себе си,прегърнах я силно и с едната си ръка нежно я галех по рамото:
-Обичам те Ема...
Отново го повторих но не чувствах,че го казвам на сила,а сякаш се освобождавах от голям товар от хилядите и дори тонове емоции,който бях събирал. Скритите чувства който възпирах всеки път,когато съм с нея.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 6 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите