Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 4 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Съб Май 10, 2014 6:49 am

Всичко сега за Лети е идеално,Алек се оказа тук и купона можеше да започне за нея. Само че аз просто не можех да си намеря място. Оставих ги за да останат за малко сами,после щях да науча,какво и е подарил,явно той не искаше да го подари пред мен.
Тръгнах на долу по стълбите,молех се с моя късмет да не падна по стълбите,добре че нямаше още хора. Слязох успешно и исках да се насоча към място което да не се засека с Крис,копнеех да го видя,една част от мен агонизираше и искаше да го види,да бъде с него,но другата признаваше,че той вече,щеше загубил интерес,ще я избягва. Излязох навън,насочвайки се към бара.
Можех и пред себе си да призная че доста добре вървя на токчета от колкото на прави обувки,което е изключително странно.
Още щом излязох на двора обаче видях Крис,който стоеше на бара и си вземаше нещо за пиене. Преглътнах мъчно и исках да направя обратен завой но истината е тази,че на къде можех да избяга. Стегнах се,трябваше да се държа и да бъда силна. Тръгнах на пред смело,стигнах до бара,близко до него...
-Здравей Крисчън...
Не се държах надменно или подобно,личеше си,че ми е доста скофузно,чувствах се ужасно мислех,че ще съм красива в тази рокля,а се чувствах все едно не съм,все едно всичко ми е на показ. Искаше ми се да си облека удобните широки дрехи:
-Може ли един безалкохолен коктей...
Поръчах на бармана,не желаех да се напивам тази вечер,не исках да губя контрол над действията си повече.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 7:04 am

Направих гримаса,все едно съм забравил лицето ми се ококори:
-Оу съжалявам забравил съм го,може ли да мина без подарък тази година?
Попитах аз,като перфектно знаеше,че не съм я забравил,нямаше да я забравя за нищо на света,защото тя беше моята прекрасна Ема,е не е моя но все пак никога и за нищо но ми харесваше да я дразня но по хубав начин.
-Затвори очи...
Улових ръката и,като я чаках да затвори очи но тя не го правеше:
-Хай де де!
Подканих я аз и накрая ги затвори,но се опитваше да ги отвори:
-Не надничай....
Затвори ги малко по силничко,аз бръкнах в джоба си и извадих торбичката от джоба си но бях направил един трик.
-Отвори ги сега...
Тя ги отвори и нетърпеливо отвори уж подаръка си,като не намери нищо там. Аз просто го бях махнал в последния момент и сега бижуто си стоеше в джоба ми:
-Май тази година,ще си имаш само торбичка...
Ема обаче връхлетя върху мен,като се опитваше да намери подаръка или да и го дам. Но с помощта на малко фокуси се оказа в ръката ми,като го повдигнах красивото синьо бижу:
-Да не би да търсиш това?
Отдръпнах се,като и го подадох,бях доста нервен надявах се да и хареса:
-Сребърно е но знам,че теб среброто не те дразни,ръчно изработено и доста старчко,със син топаз,който да отива на очите ти.
Дръпнах  го за малко преди да и го подам:
-Всъщност заради него се забавих исках да направя специално заклинание,което да те пази,не че имаш нужда но от повече глава не боли.
Искаше ми се да я целуна,да я помоля за една целувка но просто не е честно,подадох и го вече официално:
-Честит рожден ден Ема!
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 7:09 am

Барът беше добре зареден и това правеше по-поносимо насилственото ми присъствие на тъпия рожден ден. За първи път днес не ми се искаше да убия собственоръчно "принцеса" Ема, само че това затишие на емоциите ми трая доста кратко. Когато чух гласът на Лети, която ме поздрави, първо се задавих, а после започнах да си представям как душа Ема, докато не съзрях Лети и всичко, всяка мисъл сякаш се изпари от главата ми. Бях тотално поразен от вида й, което ме накара да загубя говор и картина.
- Здравей... - Успях все пак да поздравя по някое време, когато осъзнах, че ако не кажа нещо в най-скоро време ще заприличам на пълен идиот, за какъвто вече най-вероятно бармана ме беше взел, защото погледът му говореше точно това. Мислеше ме за пълен идиот, за дето бях забил по тоя начин, след появата на Лети.
Барманът й приготви коктейла и й го подаде с любезна усмивка. Не можех да спра да си мисля, колко е красива и дори се подразних, че не успях да запазя такова самобладание на духа, както тя бе сторила. В интерес на истината бях си представял всичко друго, но не й това. В последната седмица, животът ми бе истински ад и изглеждах точно като излязъл от там, защото почти не спях, а пиех в промишлени количества, докато при нея нещата сякаш се бяха развили в съвсем друг аспект и вместо по пижама, ревяща и самосъжаляваща се вкъщи, тя беше тук по-ослепителна от всякога и сякаш онова което се беше случило онази вечер не значеше нищо.
- Къде са Ема и Алек? - Трябваше да попитам нещо, преди да се превърна в още по-голям неудачник.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Съб Май 10, 2014 7:25 am

Той само ме гледаше тъпо,дори не каза нищо,просто... Просто супер! А,мислех че поне малко ще му хареса,че нещо подобно но истината е,че нищо от това нямаше да се случи. Взех си коктейла исках да избягам. Просто нямаше смисъл да съм тук и да агонизирам бавно:
-Горе са в стаята на Лети,има да и подарява подарък,май...
Гостите започнаха да идват един по един,не беше нужно Ема да ги посреща всички,щеше да се изсипе почти цялото училище,така че нямаше смисъл за това. Сърцето ми препускаше лудо,искаше ми се нещата да стояха по друг начин,искаше ми се да ме прегърне,да ме целуне,да ме успокой ,че всичко ще е наред,че ме харесва,че не е било за една вечер,а той се наливаше,сякаш се забавляваше с това.
Момчетата обаче,който влизаха ме поглеждаха,сякаш не могат да ме познаят,а когато осъзнаваха,че съм аз ми се усмихваха и ми махаха. Стана ми супер не удобно и се обърнах към бармана. Поемайки си много,ама много дълбоко дъх,все едно се задушавах. Не трябваше да показвам колко ужасно съспина съм,всяка вечер плачех и се опитвах на сутринта да стана,за да не заподозре нищо Елизабет,защото можеше да го нарани.
-По дяволите...
Позволих си да изругая но просто ми дойде в повече.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 7:27 am

Изгарях от желание да видя какво ще ми подари и когато най-накрая видях, останах очарована и без думи от невероятната огърлица, която ми бе взел. Подложих ръка под нея и я разгледах внимателно. Изработката беше уникална и не бях виждала нищо подобно преди. Камъка беше още по-изумителен и не бях сигурна, че бях виждала толкова красиво синьо като цвета му.
- Ах... - Възкликнах възхитена и тотално очарована от както винаги най-хубавия подарък на света. Знам, че всеки подарък си беше сам по себе си специален и уникален, но винаги тези на Алек бяха не просто предмети, а нещо идващо от сърцето му и затова имаха такава голяма стойност за мен.
В импулс на благодарност се протегнах към него и увих ръце около врата му, като се наложи лекичко да се повдигна, нищо, че бях върху най-високите обувки на света, той пак беше по висок от мен.
- Ужасно е красива... - Прошепнах с насълзени очи и целунах бузата му.
- Благодаря... - Отдръпнах се лекичко и подсмръкнах опитвайки се да премахна сълзите си, без да размажа грима си.
- Може ли? - Подадох му огърлицата и се завъртях към огледалото отмествайки косата си настрани, за да не му пречи докато я слага.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 7:36 am

Двора малко по малко започваше да се пълни и ставаше все по-шумно. Тъпата банда и тя започна да забива с което направи шума непоносим, за главата ми, която и без друго щеше да се пръсне всеки миг.
Почти всеки новопристигнал се отбиваше да ми каже здравей, а после виждаше Лети, чудеше се коя е и когато осъзнаеше, по лицето му се четеше изумление. В очите на момичетата се виждаше нескрита завист, в тези на момчетата нескрита похот. И двете ме дразнеха. Не исках даже да я поглеждат, нито да й говорят, нито да й се подсмихват, нито да я събличат с поглед, защото тя беше моя преди да е била на който и да е друг. Щеше й да си остане моя. Току що го бях решил.
- Какво? - Попитах въпросително след възклицанието й, което показваше, че нещо не е наред и първо огледах нея, а после и наоколо, но май не виждах нищо нередно и не разбирах какво точно не е наред.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 7:41 am

Да я усетя толкова близо до себе си е най-великото нещо,винаги обичах моментите в който си просех по една топла прегръдка макар и толкова мимолетна,тя се случи и направо накара цялото ми същество да ликува,дори целувката по бузата,накара сърцето ми да препусне с няколко тона,все едно получих малка сърдечна атака.
Безумно бях щастлив,че и харесва,че съм успял за още една година на намеря перфектния подарък за нея,че я направих щастлива.
Поех я отново от нея,в първия миг се оказах,като блокиран на едно място,защото ми действаше,като инжекция с адреналин и секс,толкова невероятно изкусителна. Отмествайки косата си пред мен откри прекрасната си кожа,която от бегло докосване знаех,че е по мека от коприната,от най мекия плат.
Как можех да я докосна,когато знаех,че ще се разтопя от удоволствие. Няколко крачки напред,направих кръгче с ръка,като заметнах единия край. Трепереха ми ръцете,докато се опитвах да закача нещата,както трябва. Пръстите ми докосваха меката и кожа и щях да полудея,исках да целуна тези прекрасни рамене,да не спирам докато не се зачервят от устните ми,красивото и вратле,което също се молеше за същата участ. Успях с триста мъки,позволих си да сложа само едната си ръка на рамото и за част от секундата:
-Готово е дай да те погледна...
Завъртя се и повярвайте ми на земята нямаше по красиво момиче,не заради колието,за защото тя правеше всичко на нея да изглежда красиво,а не обратното. Искаше ми се още по отчаяно да я целувам да не спирам,меките и устни бяха така примамващи:
-Прекрасна си...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Съб Май 10, 2014 7:58 am

-Какво има ли?
Изпаднах в паника или в някаква истерия не можех повече да го държа в себе си просто не можех да изтърпя всичко. Дишах леко накъсано и плитко,обърнах се съвсем малко към него:
-Като започнем с това,че не трябваше да обличам проклетата рокля. Ужасно се чувстам,а трябваше да се чувствам красиво,а не се чувствам така,а се чувствам,все едно не нося нищо. Като минем през това,че момчетата ме гледат супер,отвратително,а момичетата надменно и ме обсъждат,със сигурност...
Опитвах се да се успокоя,а не се получаваше:
-И всичко,само заради теб...
Той не можеше да разбере,за какво говоря:
-Исках да ме харесаш...
Сякаш нещо ми бе заседнало между гърлото,просто се побърквах,защо се чувствах така,защото наистина бях съкрушена:
-Исках да приличам на другите момичета...
Нямаше да ме разбере но исках да бъда като другите,защото с другите момичета ходеше под ръка,дори за известно време имаше гадже,а аз просто бях неговата мимолетна забивка,момичето във вечна сянка,а за мен това е важно,защото аз го обичах.
Оставих глупавото питие,не ми се пиеше,щях да направя опит да се скрия някъде в някоя стая,преди някой да ме намери:
-Ти просто не ме разбираш,забрави все едно нищо не е било...
Казах ядосано и тръгнах през дребната тълпа,преди да стигна до вратата пред мен се си изпречи един от футболисчетата,което се усмихна чаровно:
-На къде красавице...
Отстъпих леко назад,не че направи нещо:
-А,ти си Ваалет...-констатира той с инзненада-Изглеждаш супер искаш ли да те черпя с нещо?
Полатих глава,все още дишах не пресекулки:
-Не благодаря...
Заобиколих го пъргаво,защото не смятах да се занимавам с него. Исках само да стигна до някъде,където да се скрия.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 8:01 am

Лицето ми пламтеше цялото и само силния грим, може би все още ме спасяваше от срама това да стане видимо и за него. Не ми се искаше да разбира за чувствата които бушуваха в мен, когато е наоколо. Не исках да знае, че сърцето ми полудява и дъха ми секва при всеки откраднат допир на телата ни. Не исках да знае, колко бавно и мъчително горя, докато се опитвам да потисна грешната си любов, която нямаше нищо общо с приятелската и колко по-силна ставаше докато се боря с нея.
Знаех, че неговите чувства са коренно различни от моите и за него бях като по-малка сестра. Нямаше нищо грешно и лошо в неговото приятелство към мен и се чувствах така сякаш го предавам всеки път, докато в моята глава се крие съвсем различна истина от тази.
Усмихнах се някак тъжно и протегнах ръка, докосвайки едва едва с пръсти лицето му.
- Много си мил... Както винаги... Благодаря за което... - Винаги ми казваше толкова красиви неща и въпреки всичко сърцето ми се разкъсваше, защото ми се искаше да ме вижда по-друг начин и изричайки подобни думи да влага друг смисъл. Не можех ли да се задоволя с това? Не ми ли беше достатъчно да е мой приятел? Защо бях такава голяма егоистка и исках нещо друго, когато това което имаше между нас, беше повече от достатъчно? Повече от колкото заслужавах!
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 8:16 am

-Знаеш за теб винаги...
Взех ръката и нежно,като я целунах но съвсем откровено исках и мечтаех да я целуна страстно по устните сам един единствен път,и щеше да ми е достатъчен,само че знаех,че ако почна няма да свърша и това никак ама никак не беше добре,защото щях а разваля всичко,а тя е най-важния човек за мен.
Пуснах я преди да съм размисли,преди да съм се поддал на инпулса,който ме изгаряше. Протегнах ръката си и я погалих по бузата:
-Прекрасна си Ема,ослепителна,много красива,днес ще смаеш абсолютно всички...
Отново я улових за ръката,стана време да излизат,всички искаха да видят рожденичката:
-Вечерта е твоя Ема и е редно да и се насладиш,чува се доста врява от долу,явно гостите са започнали да идват. Време е да се насладиш на това,за което се труди толкова дълго...
Мечтания рожден ден,искаше парти без родители и го имаше,сега е редно да се забавлява на максимум. Не исках и да я принуждавам да излезе,сигурна съм че искаше но е малко стряскаща ситуацията,не че имаше вид на изплашена но според мен всичко,щеше да е супер:
-Хайде да отидем да изпием по един плажен коктей,обещавам ако се напиеш,ще те пусна в басейна...
Пошегувах се аз,макар че можеше да се направи едно среднощно къпане.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 8:35 am

Буквално останах като гръмнат и в първият момент дори не знаех как да отговоря, а след това, когато исках да го направя, тя не ми даде възможност, вместо това избяга на някъде. Не можех обаче да оставя нещата така, защото беше хвърлила куп обвинения върху мен, държейки ме отговорен за нещо, за което даже нямах вина.
Веднага станах от стола и я последвах. Пред очите си не виждах нищо и се бутах в почти всеки, с когото се разминавах, но съзнанието ми бе замъглено от ярост породена от безсилието ми да се справя с всичко което тя представляваше за мен и с начина, по който влизаше под кожата и ми действаше.
- Някой друг път приятел! - Казах привидно спокойно, но по всичко си личеше, че е по-добре да не се опитва да застава на пътя ми. Бях побеснял и някой щеше да го отнесе тази вечер, просто още не знаех кой ще бъде. Стиснах здраво Лети през лакътя:
- Тя идва с мен! - Отсякох и той веднага се отмести от пътя ни. Задърпах Лети навътре към къщата пред слисаните погледи на всички, които бяха забелязали малката ни разправия и дори онези, които видяха края й.
Яростта ми се усили, когато тя се опита да се измъкне и да избяга отново от мен. Това обаче нямаше как да стане, докато веднъж за винаги не се изясняха нещата между мен и нея. Вкарах я в първата стая изпречила се пред погледа ми и шумно затръшнах врата. Едва тогава пуснах ръката й.
- Сега ти ме чуй и по-добре си отвори ушите, защото няма да го повтарям отново! - Бях бесен и дори вината, която ме изяждаше отвътре не можеше да я спаси и щеше да чуе всичко което не бях казал до сега.
- Не съм виновен, че не се чувстваш така както си искала в проклетата рокля. Единственото, с което мога да ти помогна във връзка с нея е, да я сваля, ако така ще се почувстваш по-добре. - Което в този момент изгарях от желание да направя.
- Второ, трябва да си много глупава, за да си помислиш дори, че като облечеш нещо друго или си направиш прическа, ще те видя по по-различен начин от преди. Това само говори колко малко ме познаваш и колко глупаво мислиш. Ако смяташ, че ще накараш мен да те харесвам повече, като заприличаш на всички останали, лъжеш се жестоко. - Каква беше тази мания да я харесват.
- Ако целта ти е била да заприличаш на всички останали, поздравления. Същата си като тях! Интересува те как изглеждаш и с какво си облечена, много повече отколкото мен някога ще ме вълнува това! - Пак бях набрал и последното изречение го казах на висок тон.
- Ти си тази която не разбира! Не аз! - Поклатих глава и я погледнах с разочарование, защото всичко което я отличаваше от останалите, всичко с което беше забележима за мен, сега го нямаше. Беше като излязла от завод за кукла Барби и се бе превърнала в безлична играчка, като всички останали момичета, на които така силно искаше да прилича.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 9:08 am

Стиснах леко ръката му и кимнах с глава, в знак, че съм готова да слезем при останалите. Вътрешно имах своите страхове за това как ще протече всичко, дали ще се забавляват всички, които бяха решили да празнуват заедно с мен, дали няма да им се стори прекален всичко това и зад гърба ми ще ми се присмиват за това как изглеждам и още купища други неща, но докато вървях заедно с Алек, държейки го за ръка, осъзнах, че цялото одобрение от което се нуждаех, вече го бях получила. Най-добрите ми приятели, хората които най-много обичах на света, бях до мен и чувствах тяхната подкрепа и това беше всичко от което имах нужда.
- Не ме пускай... - Помолих аз и погледнах към него в знак на безмълвна благодарност, че не пусна ръката ми за нито един миг, докато вървяхме през тълпата от хора, които с широки усмивки поднасяха своите поздравления и пожелания към мен. Беше толкова приятно и хубаво да чувам толкова мили неща, дори и да усещах някой от тях като неискрени.
- Ето я й най-красивата рожденичка. - Извика по микрофона вокалиста на бандата, с когото по-рано се бях запознала лично. Беше доста симпатичен, като типичен рок вокалист на група.
- Ела при нас Ема... - Извика ме той, а аз направо се вцепених. Не очаквах да ме извика, даже не знаех защо го прави.
- Хайде Ема, качи се тук горе при нас... - Алек усети притеснението ми и леко стисна ръката ми, поглеждайки ме успокоително и каза нещо което не успях да чуя от скандиранията на името си. Поведе ме към сцената и се качи заедно с мен, а още щом стъпихме, групата, а и всички останали запяха честит рожден ден, което ме трогна до сълзи и когато една огромна торта се появи сякаш от нищото, тотално се разплаках от щастие.
"Пожелай си нещо", прошепна ми Алек, който бе минал зад мен и бе обгърнал раменете ми с ръце. Затворих очи и си пожелах единственото нещо, което желаех с цялото си сърце и още не бях получила. Пожелах си да имам свободата да обичам и да бъда обичана, от момчето, в което  бях влюбена сякаш през целият си живот... а после духнах свещичките и в същият този миг, в който и последното пламъче изгасна, започна да гърми и небето се озари в невероятна заря. Около нас се чуха ахвания и възклицания, подсвирквания, викове на радост. Беше чудесно! Даже повече от чудесно, защото бях в прегръдката не на някой друг, а на Алек. Фойерверките не стихваха, а групата засвири:

Вдигнах поглед нагоре към Алек и сърцето ми спря от красотата на гледката на лицето му, озарено от светлините. Над нас сякаш се сипеше звезден дъжд и това беше най-съвършения миг в целият ми живот!!! Беше като сцена извадена от филм и ако това наистина беше филм, точно сега трябваше той да сведе глава и да погледне към мен, да повдигне брадичката ми и да ме целуне. И за част от секундата дори си представих всичко това, но знаех, че не сме актьори във филм и той никога няма да направи това.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 5:51 am

Изгарях от желание да я целуна,толкова силно толкова отчаяно,че всичко ме болееше,цялото ми тяло,сърцето ми,а умът ми не можеше да проумее,защо още се сдържах,толкова силно,толкова силно я обичах,толкова силно я желаех и я исках но знаех,че направя ли го,ще я нараня,ще я накарам да страда и всичко между нас,щеше да приключи,щях да я загубя за винаги,само заради една грешка,подавайки се на инпулса,на желанието си.
За мен тя не беше най-красивата на земята,а най-красивата на вселената,нямаше момиче което да взема умът ми,да владее съзнанието ми и да ме познава толкова добре. Тя на моменти четеше мислите ми,познаваше ме по добре от всеки друг,подкрепяше ме и ми помагаше в най-трудните моменти. Тя е най-изумителнато момиче,толкова неземно красива,че нямаше момиче на земята,което да се сравни с нея,тя е толкова умна,че надминаваше по интелигентност дори най изпипания гений или дори повечето хора с голям житейски опит,даваше най-добрите съвети. Исках исках да и го кажа,да и опиша всичко,което е тя,дори да опиша това,как се чувствам но това,щеше да я отблъсне от мен.
Страхувах се ужасно много и не исках това да се случи,за това се отдръпнах,защото ме болееше,агонизирах че го правя,дори се опитах да се усмихна но не ми се получи.
-Щастлива ли си Ема?
Попитах аз и се надявах да е така всички,който я обичаха бяха тук,е да Ваалет не я виждах но тя е склонна да изчезва и дори да не се забелязва но бях сигурен че е на около.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Май 11, 2014 6:07 am

Разбрах, че не ме държи, едва когато усетих хладния полъх галещ кожата ми. В този миг сякаш нещо в мен се прекърши. Никога нямаше да има по-подходящ момент от този и той не беше направил нищо, което уби всяка надежда, че някога ще бъда момичето от песента за Алек.
- Разбира се... - Отвърнах аз и се насилих да се усмихна.
- Всичко е чудесно... - Засмях се изпълнена от огорчение и болка. Онова биещо нещо в гърдите ми се разкъсваше на милиони парченца в този миг.
- Точно такова каквото исках... - Опитах се да преглътна огромната буца заседнала в гърлото ми, заради която едва достигаше въздух до дробовете ми.
- Точно такова каквото трябва да е... - Поех дълбоко въздух и най-накрая отместих поглед от неговия и забелязвайки всички танцуващи хора около басейна.
- Да си вземем нещо за пиене... - Даже не беше предложение. Отправих се към стълбите, за да сляза от временната постройка и преди да стъпя на първата се спрях и погледнах към него, още стоеше на мястото си.
- Идваш ли? - Попитах.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Май 11, 2014 6:08 am

-Ти си ужасен!
Извиках аз,защото това което каза е супер ужасно,принизи ме към хора на който не желаех да подръжавам,желаех само за да не го е срам от мен. Протегнах ръка  показах към другите навън,като бях супер шокирана:
-Избяга след всичко това,все едно те е срам от мен,не дойде след всичко което се случи,все едно те е срам от мен,все едно не е било нищо. Идваш тук,като сигурно си копунясвал,горд от постижението си и от постъпката си.
Присвих ръце към тялото си чувствах се ужасно унижена:
-Да не ми е приятно от всичко това,исках да приличам на другите,за да не те е срам от мен. Имаше гадже Крисафър и вървеше гордо с нея под ръка,аз какво съм,поредното момиче в твоя списък,онова от което се срамуваш,сигурно си спал с мен по милост...
Отдръпнах се ужасно уплашена:
-Забрави...
Извиках и се дръпнах от него исках да избягам.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 6:20 am

Не можех да помръдна в първия миг,обвинявах себе си,обвинявах се за всичко,че съм толкова ужасен глупак,че не можех да се преборя със себе си. Исках я само за себе си,исках да е моята приятелка,исках да съм с нея за винаги,исках да е моето момиче. Да сме истинска двойка,а не просто приятели,ядосах се ужасно много,ръцете ми се свиха и в първия миг дори,не я чух но осъзнах,какво говори.
-Да идвам...
По дяволите! Исках да се напия до козирката,да не помня нищо,да не усещам глупавото си тяло,което ме предаваше за стотен път. Тръгнах след нея,като се оказах ме скоро пред бара.
-Нещо силно,ако може...
Бармана ме погледна,явно Клаус се беше погрижил да няма много алкохол или по скоро той да не се сервира на Ема или пред нея. Запазих самообладание на духа,поемай ки дълбоко дъх:
-Дай нещо по силничко...
Извадих 50 долара,като ги бутнах към бармана,той веднага сипа силното уиски но аз ги дръпнах:
-Бутилаката мой човек...
Той я стовари на плота,а аз му дадох парите,без чаша без нищо просто отпих,за да мога да притъпя ужасната болка,която ме прогаряше.
-Така е много много по добре,честит рожден ден Ема...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Нед Май 11, 2014 6:24 am

- Не съм ти обещавал нищо! - Изкрещях на свой ред и отново улових ръката й, използвайки и малко сила, за да я задържа, понеже тя се опитваше да се съпротивлява.
- Онова което се случи не беше планирано и съжалявам, че не ти се обадих след това, но аз така правя Лети, не звъня на момичета с които си лягам. Ти знаеше това и въпреки всичко го направи! Не съм те принуждавал да правиш нищо. Много добре знаеш какъв съм и ако си се надявала, че ще ме промениш, съжалявам, че си се разочаровала, но аз съм такъв какъвто съм и не се променям заради никой! - За разлика от нея. Правеше глупости, за да се хареса на някой друг, вместо да положи усилия в посока, да се хареса на самата себе си.
- Ако не ти харесва какъв съм, не трябваше да спиш с мен. Очакваше нещо и двамата знаехме, нещо което ти казах, че няма да се случи. Не съм виновен за това. - Започна да се бунтува по-малко и охлабих хватката си, за да не я нараня и ръката й да посинее след това.
- Прекарах си чудесно. Ти си страхотно момиче, но това е всичко. Каквото и да направиш, няма да ме промениш! Аз съм такъв какъвто съм! Не държа момичетата за ръка и не излизам с тях на срещи. Това което си видяла беше преди много време и беше грешка. И ако не искаш да пострадаш е най-добре да забравиш за мен. Не искам да те нараня Лети и не се срамувам от теб, но да стоя далеч от теб, е най-хубавото нещо което мога да направя за теб и ако си поне малко умна, ще направиш същото. Намери си добро момче и се дръжте за ръце, ако това е което искаш, но не си губи времето да превръщаш мен в това момче, защото те уверявам, че няма да се случи.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Май 11, 2014 6:40 am

-Пусни ме! Пусни ме и не ме докосвай!
Извиках аз,като дръпнах ръката си,той просто ме унижаваше,държеше ме силно но успях да се отдръпна от него:
-Късно е,Крисчън ужасно е късно,ти си момчето,което харесвам,което искам да е до мен,което е в мислите ми,ти си първото ми момче  искам така да си остане. Харесвам,те такъв какъвто си не желая да те променям,ти си това,което си и не вярвам,че си такъв,не вярвам,че може да си толкова жесток,вярвам че има нещо добро в теб,което е способно да обича и да позволи да бъде обичано...
Направих една крачка назад,като по очите ми се появиха сълзи:
-Или поне го вярвах,сега съм сигурна,че няма нищо добро в теб,че ти си най-жестокия човек на света...
Исках ужасно много да избягам но краката ми бяха омекнали,чувствах ги като направени от пластелин,а къде щях да отида,на вън където всички ме гледаха с онези гадни погледи,не исках това,бях заради Ема тук но и за първи път си бях позволила да съм егоистка,бях тук и заради Крис,искаше ми се да сме заедно. Успях само да се опра на вратата,сърцето ми препускаше,като лудо:
-Мразя те...
Не беше никак вярно,толкова силно го обичах,че ме болееше и това думите който изрекох бяха провокирани само и единствено от яд.


Последната промяна е направена от Ваалет на Нед Май 11, 2014 7:37 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Май 11, 2014 6:45 am

Не бях виждала Алек в такава светлина до сега. Бях наясно, че двамата с Крис и техните приятели, доста често злоупотребяват с алкохола, но просто не го беше правил пред мен, нито в мое присъствие, затова и малко се изненадах когато не се задоволи с чаша, а поиска цяла бутилка. Дали възнамеряваше да я изпие? Не! Нямаше начин да я изпие съвсем сам.
- Ъъъъ... - Премигнах глупаво срещу бармана и разгледах целият светещ рафт с какви ли не напитки зад него. Бях обещала, че няма да пия и в този миг ми се искаше да не бях давала подобно обещание, защото може би ако се напиех, нямаше да ме боли чак толкова силно и поне за миг щях да дишам свободно около Алек.
- Изненадай ме... - Свих невинно рамене и забих смутеният си поглед надолу. Толкова наивна и глупава можеше да бъда по някога, че чак започвах да се съмнявам в достоверността на информацията за родителите ми. Майка ми например никога нямаше да си позволи да изпадне в подобна ситуация. Беше уверена и смела и винаги получаваше онова което желае. Аз от своя страна не просто не знаех какво да си поръчам, а дори и нямах смелостта да призная чувствата си към момчето което обичам, защото бях изтъкана от страхове какво ще стане ако го направя и той не отвърне на чувствата ми.
Любезният барман, който току що бе прибрал педесетачка от Алек ми поднесе някакъв странно изглеждащ и доста цветен коктейл, който когато опитах разбрах, че няма и капка алкохол.
- Това не ме накара да се изненадам. - Казах с усмивка към бармана. - Благодаря. - Все пак се беше постарал и макар и само плодов, коктейла беше хубав.
- Какво не е наред? - Най-накрая насочих вниманието си обратно към Алек, който се бе подпрял на бара с гръб към бармана и лице към веселящите се наши приятели.
- Мислех, че обичаш подобни купони... - Или пък причината да обича купони без родителски надзор, се дължеше на това, че можеше да пие до припадък.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 6:54 am

Не ми харесваше,че Ема ме вижда в такава светлина но алкохола,щеше да ми помогне да забравя,да се напия и да забравя за глупавите си чувства. Погледнах към чашата и,която за мен е като вода и не придевяваше моя интерес. Хванах бутилката и уж без да искам налях съвсем малко,нямаше да се усеща много:
-Без да исках...
Не исках да я напивам но трябваше един път в живота си да опита алкохол:
-Рожденичка си и е редно да опиташ нещо,което не си опитвала до сега. Само,не ме порти на баща си...
Усмихнах се и отпих от бутилката,а тя гледаше съмнително в чашата си:
-Спокойно много е малко,а докато не опиташ,не можеш да разбереш,какво удоволствие е то...
А,и беше на четвърт вампир този алкохол надали,щеше да и повлиае много:
-Всичко е наред Ема,купонат е все още в началото,опитвам да свикна с мисълта,че е без родителите ти,все още си мисля,че някой от тях изневделица,ще се появи...
Естествено се,шегувах за да прикрия колко всъщност гадно ми беше,радвах се за нея но исках да стоят по друг начин нещата,да се целуваме до припадак,да танцуваме на дансинга и да не я пускам от ръцете си,исках я ужасяващо много и само тази липса ме караше да чувствам това място до голяма степен като затвор.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Нед Май 11, 2014 7:00 am

Думите й не би трябвало да значат нищо за мен, бях чувал и много по-лоши неща за себе си, но това което тя каза ме нарани и ми показа, колко прав съм и че трябва да стоя далеч от нея. Тя не разбираше нищо и не можеше да види същността ми, може би днес най-накрая го беше съзряла и това наистина трябваше да ме радва, но не беше така, не бях щастлив от факта, че ме мрази и не бях щастлив от това, че я бях наранил. Не исках да го правя, защото не го заслужаваше, но аз бях такъв. Наранявах хората и го правех постоянно. Нямаше нищо, ама наистина нищо добро в мен.
- Аз се мразя също. Не биваше да го правя и наистина съжалявам, но всичко което си видяла тази вечер е самата истина Лети. Аз съм точно такъв какъвто ме описа и не казвам, че това ме оправдава, но това съм аз! - Какво друго можех да й кажа.
- Колкото по-далеч от мен стоиш толкова по-добре е за теб. - И за мен, защото не бях в състояние да се справя с цялата тази вина, която изпитвах спрямо нея.
- Харесвам те! Никога не съм се срамувал от това което харесвам, нито от себе си, но не мога да ти дам това което искаш. Този идеал, който си създала в главата си за мен е една илюзия.


Последната промяна е направена от Кристофър на Нед Май 11, 2014 8:07 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Май 11, 2014 7:55 am

Гледах съмнително ту чашата си, ту Алек.
- Обещах, че няма да пия. - И не исках да нарушавам даденото обещание, но той беше прав, от толкова малко нямаше да ми стане нищо, пък и бях пила вино и шампанско и преди и не се бях напивала. Е, уискито беше доста по-силно, но пък в много по-малко количество и не вярвах, че ще ми навреди. Засмуках малка глътка със сламката и повдигнах леко едната си вежда:
- Даже не се усеща... - Казах аз и с усмихнах доволна, а той понечи да ми налее още, но аз поставих ръка на чашата и поклатих глава.
- Не, толкова е достатъчно, наистина. - Не биваше да се напивам, за да не предам доверието което ми бе гласувал баща ми.
- Ти също трябва да спреш... - Оставих чашата си върху бара и се опитах да взема бутилката, му но той не ми я даде. Въздъхнах тежко и се отказах, защото исках да се забавлява и ако алкохола му помагаше, добре тогава.
- Тогава да танцуваме.... - Музиката беше хубава, всички танцуваха, исках да го направим и ние. Протегнах ръка към него и му се усмихнах изкушаващо.
- Хайде, не може да ми откажеш точно на рожденият ми ден... - Можеше да не ме харесва и да не съм момичето на мечтите му, но все още можеше да танцува с мен като мой приятел, нали?
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 8:29 am

-Ема...
Не,че не исках... Да не исках,защото знаех колко красива е тя,как изкушаващо ми действаше,във всичко което обличаше я намирах за красива но истината е,че днес я намирах за неустоима,толкова сексапилна и тази рокля. Не исках да съм близо до нея,когато тялото и се движеше грациозно около мен и нямам възможност да я докосна.
-Не обичам да танцу...
Не довърших,тя ме хвана за ръцете и ме издърпа към дансинга. Въздъхнах и тръгнах след нея,като не след дълго се оказах ме по средата на танцуващите хора. Тя започна да танцува,а аз се движех,като пълен пън,неспособен да се отпусна,не че не можех да нацувам но се опитвах отчаяно да не я докосвам,да не се приближавам не знаех,дали мога да издържа на изкушението.
-Знаеш,че не ме бива...
Всъщност тя знаеше точно обратното,майките ни едно време се бяха съюзили,мята настояваше да изуча изкуството на танците и заедно с Ема ни записаха на танци,това на мен не ми допадаше но тогава още малак исках да не разочеровам майка си,а и щом Ема беше там всичко беше добре и танцувах защото на Ема и харесваше.
-Май сън ги забравил тези неща...
Тогава засвири една песен която дойде за малко като гръм от ясно небе. Описваше идеално състоянието ми и сякаш просто ми идеше да убия онзи,който я пусна.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Май 11, 2014 8:47 am

Стоях още прикована към вратата,обърнах се с гръб към него защото усещах,как сълзите ми,започнаха да бликат,не можех да го погледна.
-Как,кажи ми как искаш да стоя далеч от теб? Когато дори не си на около си в мислите ми,искам искам отчаяно да спра да мисля за теб,искам никога да не бях те срещала...
Изтрих сълзите си,като се обърнах гневно към него:
-Кажи ми Крисчън,кажи ми как да изтръгна сърцето си,за да спре да ме боли така?
Сложих ръка на сърцето си:
-Искам да знам?
Приближих се към него от гняв,започнах да го удрям по гърдите,естествено нищо не можех да му направя но аз имах нуждата да направя нещо,за да може да спре тази болка истината е че не спря:
-Исках никога да не те бях срещала...
Всичко което говорех е пълна лъжа,мислех едно а казвах съвсем друго истината е,че не го мразех,обичах го наистина много и все още вярвах,че има нещо добро в него но исках да го нараня,да го боли по същия начин по който и мен ме болееше в този момент.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Май 11, 2014 8:54 am

Когато музиката засвири, толкова силно, че усетих как потрепвам вътрешно. Всички извикаха, това беше една от най, ама най-хитовите песни в момента и повечето от нас я обожаваха. Извиках силно, заедно с всички останали и вдигнах ръце във въздуха, а после ги протегнах към Алек и улових неговите.
- Справяш се чудесно... - Казах му аз и се приближих една идея по-близо до него. Беше глупаво и безразсъдно и засрамващо, когато той сякаш нарочно ме завъртя и отстъпи крачка назад, увеличавайки още повече дистанцията, която се бях опитала да скъся. Усетих как отново изпадам в онова състояние от преди малко. Мразех се за това, че съм толкова глупава и бях позволила на тези чувства да стигнат толкова далеч. Той беше моят най-добър приятел, познавах го през целият си живот... познавах го по-добре от всеки друг и щях да знам, ако изпитва нещо повече към мен. Такова нещо обаче нямаше. Той дори не изпитваше желание да се докосне до мен, а точно обратното, бягаше така сякаш го отвращавам.
Завъртях се с гръб и затворих за миг очи, докато се опитвах едновременно да танцувам и да се концентрирам върху музиката, за да не мисля за всичко останало, защото ако продължавах щях да се разплача и този път нямаше да мога да обясня, защо го правя.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите