Нещо класическо но не забравим...

Отново бе прекалено деликатен, а за моето замъглено състояние представляваше затруднение да разчета скрития замисъл на думите му. Въпреки това обаче ми харесаха и аз се усмихнах някак щастливо, но също така изпитвах и удоволствие от начина по който горещите му устни се докосват до кожата ми. Исках да ги усещам и на други места, не само там.
- Искам да ме целунете отново. - След като искаше да съм по - открита и директна, ето че бях. Бях спестила да му кажа, че искам устните му завинаги върху моите, защото това щеше да прозвучи налудничаво, но бог ми беше свидетел, че се чувствах точно така. Вкусът му бе така опияняващ и пристрастяващ, че можех да го целувам завинаги и да спирам само колкото да си поемам дъх и после да го правя отново.
Хенри сякаш окрилен от думите ми, също се усмихна. Познах по блесналите му очи, макар че в каретата бе прекалено тъмно, за да видя лицето му ясно. Той леко се изправи и наведе към мен, като едната му ръка мина зад врата ми. Почувствах как пръстите му се опитват да пробият през всички фиби в косата ми, които я държаха. Е не успя, бе прекалено здраво закрепена, затова се наложи просто да постави ръка отгоре, а след това ме притегли към себе си и впи прекрасните си устни в моите. Всичко ми се зави и за първи път си позволих и аз самата да протегна ръце към него и да го докосна. Бяха плъзнала пръсти под сакото му. Чувствах кожата му толкова гореща дори и през плата. Нямаше как да не се зачудя дали усещането няма да е още по - хубаво, когато ризата я няма. Запитах се какво ли ще е да спя до него и да го усещам през цялото време до мен.

През целя път към дома,не откъснах нито устни нито тялото си от нейното. Просто тялото ми нямаше да издържи още една минута без нея. Каретата тъкмо пристигна и добре,че беше пристигнала,защото в страстта си вече бях свалил ръце покрай кръста и,чак до външната страна на бедрата и,усещах материята под пръстите си и знаех,че ако се бях ме забавили още само минута две,ръцете ми щяха да се намират между бедрата и. Не знаех,дали това ще и хареса но едва ли можех да мисля трезво. А,и продължавах да не мисля трезво. Щом слязох ме от каретата,аз си мислех само за едно,как да усетя отново устните и.
Пред Пол се гледах ме странно,той също ни гледаше странно,защото мълчах ме.
-Това е всичко за тази вечер Пол,благодаря...
Изчаках го да излезе,а щом вече не го виждах,връхлетях Елизабет отново,като я прихванах през кръста. Поставих я да седна на голямата маса в предверието,като жадно впих отново устни в нейните. Сърцето ми пулсираше толкова бързо,тялото ми със всяка фибра искаше да с слее с нейното,а устните и бяха като силно бренди,което те изгаря.
Да не беше никак джентълменско но да имаш такава жена около себе си и месец да се бориш с това да не я докоснеш,особено когато е по ефирна нощница,това няма как да се сдържи дълго:
-Елизабет...
Тихо прошепнах,като откъснах устни от нейните но моите вече бяха тръгнали по вратлето и,по оголената и прекрасна шия,както и деколтето.

Смътно чух как някаква врата се затваря, предполагам Пол влизаше в стаята си, но вече бях толкова запленена от Хенри, че нищо не бе в състояние да ме смути. Ръцете му се движеха навсякъде по мен и ако преди съм щяла да се смутя от този допир, то сега го желаех толкова силно, че чак изпитвах болка. А болката се намираше между бедрата ми. Усещах пулсациите там още по - силни от всякога, но когато устните му попаднаха върху оголената част от гърдите ми, направо ми прималя. Стрелнах ръце към него и заплетох пръсти в косата му, като вместо да го издърпам, аз просто го притисках към себе си, сякаш страхувайки се, че ако го пусна, той просто ще ми избяга.
Е такава опасност изглежда нямаше, защото Хенри не само не бягаше, но и ставаше много по - настоятелен. В някакъв момент усетих пръстите му в косата си. В първия момент не разбрах какво цели, но когато напрежението там започна да спада, осъзнах че измъква фибите. Накрая беше свалил всички, а косата ми падна свободно. Само за миг той надигна лице и ме погледна сякаш за една цяла вечност. Сърцето ми направо спря. Не знаех какво мисли в момента, но преди да се притесня прекалено много, той отново впи устните си в моите, а пръстите му се заровиха дълбоко в русите ми къдрици, преди да се спуснат отново надолу по гърба ми.
- Хенри... - Простенах в унес, когато ръцете му заопипваха връвта на корсета ми. Така ми се искаше да го махне и да ме докосне с големите си ръце и той сякаш именно това се опитваше да направи.

Бях истински щастливец да държа ръцете си,толкова прекрасно и нежно създание,като нея. Толкова нежна,толкова крехка и невероятно красива. Исках да не спирам да я държа в обятията си,никога да не откъсвам устни от нейните,имах нужда да я усещам до себе си и още по голямо удоволствие,да я съзерцавам. Но знаех,че не можех за дълго да се взирам в нея,просто всяка частица от мен крещеше неистова,че я желая,че я искам,че можех да бъда с нея. Истината е,че исках да постъпя,като истински мъж,и знаех че тя до сега не е била с никой друг,и трябваше да съм не толкова настоятелен,може би трябваше да се обера в страстта си. Да се покажа като истински джентълмен. Но цялото ми тяло едва издържаше вече,особено след толкова много време в което не можех да бъда с нея. Истината за това е,че можех да не насилвам нещата,исках просто да съм с нея. Но едно малко и тайно гласче ми казваше друго "Вземия ТВОЯ е!",крещеше и не спираше.
Ръцете ми напипваха нещо,което вече мразех. Тези ужасни корсери,не можех да стигна до нея не можех,да я докосна. Отдръпнах се за миг,усмихнах и се топло,а след това казах:
-Ела с мен,ще те заведа на едно специално място...
Тя не беше слизала никога долу,където работех. Бях казал на Пол да не я пуска долу. А,долу имаше две стай,едната беше с мой документи,имаше доста страшни колби и книги. Но имаше и още една,която беше по специална. Отворих вратата и тръгнах надолу,като и помагах да слезе:
-Не се плаши,тук няма нищо опасно.
Показах първата врата:
-Това е учебната ми стая,някой ден когато си готова,може да влезеш но има прекалено много неща,който не знам дали,ще ти харесат но не това искам да ти покажа.
Пристигнах ме до втората врата.След като я отворих,вътре на пръв поглед беше тъмно. Оставих я леко до врата,а след това се вмъкнах навътре. Започнах да запалвам една по една свещите като се откриваше гледка на една опширна стая. С лека луна светлина,която нахълтваше от едно малко прозорче високо до тавана,доста замътнено но гледащо към градината. Виждаха се много красиви картини,на прекрасни пейзажи и красиви цветя. Носеше се аромат на лавандула,който дори можеше да се усети и в коридора. Имаше канапе,доста широко,на което лежеше мека кожено одеяло. Толкова красиви неща имаше на това място,сякаш събираше целия свят,имаше красиви фигурки,страни предмети,книги,дори изобретения. Но всичко беше сякаш на мястото си,и прилежно подредено:
-Това моята градина,както ти създаде твоята градина и аз успях да създам моя малък свят.
Приближих се бавно към нея и улових ръката и,като нежно я целунах,не откъсвах очи от нейните,в който можех да потъна:
-Доведох те тук,защото не желая да имам тайни от теб,и защото искам да ти покажа част от мен.
Поведох я бавно към канапето и я оставих да седне,а след това седнах до нея:
-Истината е,че...
Беше трудно да го изрека:
-Но ми се искаше да се бях ме запознали при други обстоятелства. Нещата щяха да са толкова различни.
Протегнах ръка и преминах с ръка през нежното и лице:
-Моля те,да ми се довериш. Никога и за нищо на света не бих позволил на никой и на нищо да те нарани,а още повече аз. Знам,че доверие не се гради лесно но бъди сигурна,че винаги може да ми се довериш,винаги може да ми казваш всичко и аз ще ти помагам...
Устните и отново ме приканваха да ги вкуся. За това не можех дълго да и устоя. Но знаех,че ако продължа няма да спра. Знаех,че и страстта сега гореше в нея,мое би ако продължа,ще я имам но може би след това щеше да съжелява. Истината е,че до сега никога не бях правил любов,а още по малко с жена без опит. Да това може би трябваше да е естествено но толкова много въпроси се въртяха в главата ми,че в реалността това просто ме караше да е чувствам доста объркан:
-Добре ли се чувстваш тук,или искаш да си отидеш в стаята...
Тя мълчеше доста,виждах и как диша доста бързо.Може би беше от страст,от страх или от корсета.
-Ако искаш...
Усмихнах се топло:
-Може да си починеш или ако желаеш може да се преоблечем в нещо по удобно и да се върнем тук или някъде другаде или,ако искаш може да останем тук...
Трябваше ми време,и на мен,да се успокоя,преди да съм станал толкова груб.

Отвърнах на усмивката му с подобна. За първи път виждах Хенри толкова напрегнат и притеснен, видимо се измъчваше в опитите си да ме накара да се почувствам комфортно и това от една страна беше забавно, от друга ме караше да му съчувствам.
- Всичко е наред. - Побързах да го успокоя преди да е изпаднал в паника. Изобщо не биваше да се притеснява чак толкова от мен и как ще реагирам, но пък ми харесваше това точно аз да поема тази роля. През по - голяма част от времето той изглеждаше напълно непоклатим, че да го видя така разклатен в момента, почти ме караше да го виждам като нормално, дишащо човешко същество, каквото всъщност беше.
- Добре съм. - Всъщност преди да видя неговото притеснение, самата аз бях откачила, какво ще си помисли за мен, но сега вече бях много по - добре, виждайки че той далеч не е толкова възмутен от мен и поведението ми. Също така обаче изпитвах много смесени чувства за това което се бе случило. От една страна бях разочарована, че спряхме. От друга страна обаче, точно това беше правилния ход. След няколко месеца щяхме да анулираме брака си и ако сега се поддадях на тези моментни чувства, по - късно щях да съжалявам. Така че изобщо не биваше да изпитвам разочарование, а да съм доволна от факта, че той успя да спре на време. Аз далеч не бях толкова силна като него и преди само пет минути съвсем спокойно просто щях да му се отдам.
- Не се тревожете за мен. - Все още чувствах напрежение в тялото си. Сърцето ми биеше бързо и силно като чук, а дробовете ми не успяваха да доставят нужния въздух до мозъка ми. Съзнанието ми бе обгърнато в приятна розова мъгла и само една негова целувка беше способна да ме върне обратно там където бях преди малко, но дори не ми се мислеше, че мога да приема предложението му и да напусна тази стая. Имаше нещо в него, което колкото ме плашеше, толкова и ме привличаше и аз не можех да стоя далеч. Не исках...

Вече бях малко по спокоен,след като успях да видя в очите и,че не се страхува от мен,че не се притеснява. Успях да я уловя за ръката и да я придърпам към себе си,леко залитна и седна в скута ми. Не исках да се откъсвам от нея,а устните ми изпитваха някаква ужасна празнина,която щях съвсем скоро да запълня.
Сложил ръка отзад на кръста и,я придърпах към себе си,като устните ми отново намериха нейните. Можех да усетя сладостта на устните и,който сякаш ме омайваха и завъртаха главата ми,все едно бях изпил цяла бутилка от моето бренди но се чувствах толкова жив. Бавно и леко ръката ми,започна да разкопчава копчетата на роклята отзад на гърба,скоро щях да стигна до корсета и да освободя път до нежното и тяло. Нямаше да издържа повече,просто не можех. Бях сигурен,че нямаше да мога да устоя на силното си желание да я имам. Знам,трябваше да се държа като джентълмен но за жалост бях в по голямата си част мъж,който имаше и изпитваше нужда да бъде с жена. А,още повече влюбен мъж от своята любима. Може би щях да съжелявам за това,което правех и щях да направя но не можех да спра. Ставах по настоятелен,устните ми обхождаха вече врата и,бях стигнал до последното копче и стърсех път към края на връвките. Повдигаше се в мен някакво невероятно чувство,все едно имах рожден ден и нямах търпение да разопаковам подаръка си. Толкова желание и ентусиазъм.