Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Нещо класическо но не забравим...
Сря Яну 03, 2018 5:43 am by Ния

» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol

» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7730 мнения in 713 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Нещо класическо но не забравим...

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Сря Яну 03, 2018 4:59 am

Отново бе прекалено деликатен, а за моето замъглено състояние представляваше затруднение да разчета скрития замисъл на думите му. Въпреки това обаче ми харесаха и аз се усмихнах някак щастливо, но също така изпитвах и удоволствие от начина по който горещите му устни се докосват до кожата ми. Исках да ги усещам и на други места, не само там.
- Искам да ме целунете отново. - След като искаше да съм по - открита и директна, ето че бях. Бях спестила да му кажа, че искам устните му завинаги върху моите, защото това щеше да прозвучи налудничаво, но бог ми беше свидетел, че се чувствах точно така. Вкусът му бе така опияняващ и пристрастяващ, че можех да го целувам завинаги и да спирам само колкото да си поемам дъх и после да го правя отново.
Хенри сякаш окрилен от думите ми, също се усмихна. Познах по блесналите му очи, макар че в каретата бе прекалено тъмно, за да видя лицето му ясно. Той леко се изправи и наведе към мен, като едната му ръка мина зад врата ми. Почувствах как пръстите му се опитват да пробият през всички фиби в косата ми, които я държаха. Е не успя, бе прекалено здраво закрепена, затова се наложи просто да постави ръка отгоре, а след това ме притегли към себе си и впи прекрасните си устни в моите. Всичко ми се зави и за първи път си позволих и аз самата да протегна ръце към него и да го докосна. Бяха плъзнала пръсти под сакото му. Чувствах кожата му толкова гореща дори и през плата. Нямаше как да не се зачудя дали усещането няма да е още по - хубаво, когато ризата я няма. Запитах се какво ли ще е да спя до него и да го усещам през цялото време до мен.
avatar
Ния

Брой мнения : 649
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Сря Яну 03, 2018 5:25 am

През целя път към дома,не откъснах нито устни нито тялото си от нейното. Просто тялото ми нямаше да издържи още една минута без нея. Каретата тъкмо пристигна и добре,че беше пристигнала,защото в страстта си вече бях свалил ръце покрай кръста и,чак до външната страна на бедрата и,усещах материята под пръстите си и знаех,че ако се бях ме забавили още само минута две,ръцете ми щяха да се намират между бедрата и. Не знаех,дали това ще и хареса но едва ли можех да мисля трезво. А,и продължавах да не мисля трезво. Щом слязох ме от каретата,аз си мислех само за едно,как да усетя отново устните и.
Пред Пол се гледах ме странно,той също ни гледаше странно,защото мълчах ме.
-Това е всичко за тази вечер Пол,благодаря...
Изчаках го да излезе,а щом вече не го виждах,връхлетях Елизабет отново,като я прихванах през кръста. Поставих я да седна на голямата маса в предверието,като жадно впих отново устни в нейните. Сърцето ми пулсираше толкова бързо,тялото ми със всяка фибра искаше да с слее с нейното,а устните и бяха като силно бренди,което те изгаря.
Да не беше никак джентълменско но да имаш такава жена около себе си и месец да се бориш с това да не я докоснеш,особено когато е по ефирна нощница,това няма как да се сдържи дълго:
-Елизабет...
Тихо прошепнах,като откъснах устни от нейните но моите вече бяха тръгнали по вратлето и,по оголената и прекрасна шия,както и деколтето.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 873
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Сря Яну 03, 2018 5:43 am

Смътно чух как някаква врата се затваря, предполагам Пол влизаше в стаята си, но вече бях толкова запленена от Хенри, че нищо не бе в състояние да ме смути. Ръцете му се движеха навсякъде по мен и ако преди съм щяла да се смутя от този допир, то сега го желаех толкова силно, че чак изпитвах болка. А болката се намираше между бедрата ми. Усещах пулсациите там още по - силни от всякога, но когато устните му попаднаха върху оголената част от гърдите ми, направо ми прималя. Стрелнах ръце към него и заплетох пръсти в косата му, като вместо да го издърпам, аз просто го притисках към себе си, сякаш страхувайки се, че ако го пусна, той просто ще ми избяга.
Е такава опасност изглежда нямаше, защото Хенри не само не бягаше, но и ставаше много по - настоятелен. В някакъв момент усетих пръстите му в косата си. В първия момент не разбрах какво цели, но когато напрежението там започна да спада, осъзнах че измъква фибите. Накрая беше свалил всички, а косата ми падна свободно. Само за миг той надигна лице и ме погледна сякаш за една цяла вечност. Сърцето ми направо спря. Не знаех какво мисли в момента, но преди да се притесня прекалено много, той отново впи устните си в моите, а пръстите му се заровиха дълбоко в русите ми къдрици, преди да се спуснат отново надолу по гърба ми.
- Хенри... - Простенах в унес, когато ръцете му заопипваха връвта на корсета ми. Така ми се искаше да го махне и да ме докосне с големите си ръце и той сякаш именно това се опитваше да направи.
avatar
Ния

Брой мнения : 649
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите