Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Компанията
Вто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol

» Домът на Ивон
Пет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния

» Хотелът
Пет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус

» Нещо класическо но не забравим...
Чет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol

» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol

» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Статистика
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Нещо класическо но не забравим...

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 8:04 am

- Благодаря, на вас също.
После в стаята предимно се чуваше тракане на чинии и вилици. Може би и двамата бяхме прекалено гладни, за да обсъждаме каквото и да е друго, освен това колко е вкусна храната и как добре се е справила Грета с приготвянето й. Наистина беше нацелила вкуса ми и не бе прекалила с нищо, затова утре щях да я похваля, но сега бързах да изпразня чинията си.
В крайна сметка успях, но стомаха ми така се изду от многото храна, която бях поела. Изведнъж ми стана още по отмаляло, а в допълнение с чашата вино която бях изпила, изобщо не ми се искаше да мисля как ще изкача всички онези стълби, за да стигна до стаята си.
Не успях да си изям десерта. Само опитах от ябълковия пай, който също бе превъзходен, но нямах повече място, затова бутнах чинията в страни и допих последната си глътка вино. Бях готова да напусна масата и по всичко изглеждаше и Хенри също. Грета дойде да разтреби масата, а ние без дори да сме се уговаряли, тръгнахме заедно към стълбите. Изведнъж се зачудих дали те знаят за уговорката ни. Изчаках обаче да се качим на втория етаж, преди да задам въпроса си.
- Грета и Пол, знаят ли, за споразумението ни? - Бяхме се спрели пред врата на неговата стая, защото тя бе по - близо до стълбите.
- Имам предвид, че не знам дали трябва да се преструваме и пред тях.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 8:14 am

-Знаят точно и за това съм ги избрал. Макар,че Пол е на друго мнение,въпреки всичко ти казах,че на двамата може да им имаш довери. Те ще ти помагат във всичко,ако им позволиш,и ще те бранят. Пол е с мен отдавна,той е като баща за мен,Грета е жена на която може да се довериш,преди две години спасих живота,а преди месец и на детето и. Живееше на улицата и нямаше пари,за това им осигурих дом и работа при мен.
Просто беше благодарна и знаех,че с нищо няма да навреди на никой от нас от двамата. За това и не наемах никой още ако имаше нещо да се свърши се наемаше персонал за малко. Не вярвах на никого:
-Казах ти,тук си в безопасност,ще направя всичко възможно да се чувстваш добре. Но това с времето ще го видиш. Сега просто прави това,което ти харесва.
И аз се бях наял до шия,всичко беше прекрасно. Взех си чашата с вино само и се изправих.
-Благодаря ти Пол,благодари и на Грета,прекрасна вечеря.
Той също благодари а аз се отправих към хола:
-Ще посвиря малко на пияно,надявам се няма да ви преча. Ако желаете ела те,а ако ще си ляга те,ще посвиря само 15 минути и след това ще се занимая с по тихи дейсноти,като четенето на книга.
Имах нужда малко да се разтоваря,а музиката правеше това с мен. Обичах да ходя и на опери но това се случваше много рядко,почти никога но ми харесваше.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 7:07 pm

Не можех да откажа на поканата му, затова въпреки че бях адски изморена и очите ми вече се затваряха, последвах съпруга си към хола. Бях видяла рояла, но предположих, че е тук просто като част от декорацията. Най - малко очаквах да го видя да свири на него, но ето че сега Хенри щеше да го направи.
Настаних се на дивана, той седна на пейката пред красивото черно пияно и остави чашата си върху него. Попита ме дали имам някакви предпочитания, а аз му отвърнах, че ще се радвам да изсвири нещо на Бетовен. Хенри се подсмихна леко, но не каза нищо, просто се приготви и след това засвири.
Стаята се изпълни с нежни звуци, а запалената камина хвърляше топли отблясъци върху него. Сега изглеждаше дори още по - нереално от преди. Започнах да се отпускам. Не желаех да заспивам на дивана, но музиката бе толкова успокояваща, а виното което бях изпила на вечеря бе замаяло главата ми още повече. След едно известно време натам, беше все по - трудно да държа отворени натежелите си клепачи и в крайна сметка просто се бях предала на умората. В съня си все още чувах нежната мелодия... Беше вълшебно.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 7:23 pm

Прекалено много се увлякох по пияното,че се забравих но видях искрящия и поглед в началото и всичко се промени. Бях добавил и час от сърцето си в музиката. След като свърших,се обърнах и я видях,тя спеше,като малко невинно англече. Толкова красива и нежна. Бавно се приближих към нея,наведох се и нежно я прихванах,за да понеса към стаята и. Да явно беше доста умирена,и сигурно беше заспала унесена от музика. Качих се нагоре по стълбите,като я поставих в леглото и,а после леко я завих с одеяло.
Искаше ми се да я целуна,устните и бяха толкова нежни,толкова красиви,приличаха на някой сладък екзотичен плод,който те примамваше с вида си. Но знаех че нямам право да докосвам устните и,такава беше договорката.
С горчивина се изправих и тръгнах към моята стая,като затворих леко нейната врата. След като се оказах в моята стая с ярост заметнах дрехите си в другия край на стаята,докато не се оказах само с панталоните си. Отидох до нощното шкавче,налях малко вода в съда и измих лицето си. Толкова ме беше яд на всичко това,на сватбата на договора. Най-тежкото,е че започвах да се влюбвам в нея,а ще трябваше да се разделя,не биваше да си позволявам да стават с мен подобни неща.
Отправих се към леглото си като се проснах почти,като някой труп. Явно това заслужавах,това клеймо на нещастие сякаш преследваше семейството. Заспах но през цялото време сънувах ужасни кошмари. Събудих се преди първите петли,облякох се на бързо и тръгнах към болницата. Нямах рани ангажименти но трябваше да се опитам да се дистанцирам понякакъв начин,макар тялото и съзнанието ми да искаха нещо напълно обратно.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 7:44 pm

На следващата сутрин се събудих в леглото си. Нямах никакъв спомен как съм се озовала в него, но предположих, че той ме е пренесъл. А от мисълта, че ме е докосвал, че ме е държал в ръцете си изпитах... не знам, не беше страх или нещо неприятно, напротив опитах се да си представя този допир, защото макар и да бяхме женени вече, той не ме бе докосвал по никакъв начин. Дори и на сватбата, когато трябваше да ме целуне, той целуна бузата, а не устните ми.
Отново прекарах деня си в градината. Дори толкова се бях отплеснала, че беше станало късно, а аз бях отново цялата в кал, затова по най - бързия начин се качих в стаята си и се изкъпах. Сложих си една тюркуазена на цвят рокля, с малко по изрязано деколте, прибрах косата си на кок и слязох в трапезарията. Очаквах, че ще се прибере за вечеря и не пожелах да ми сервират преди Хенри да се е върнал, но след като стана девет и него все още го нямаше, реших че изглеждам нелепо, затова се нахраних сама, а после отидох в хола, където постоях още малко. Не свалях очи от часовника, но вече минаваше 11 и се отказах да го чакам. Може би нещо го бе забавило на работата му или беше навън с приятели. Каквато и да бе причината изглеждаше така сякаш предпочита да е някъде другаде.
Не заспах докато не го чух да се прибира. Беше към полунощ. На сутринта го чух да излиза отново много рано. И така в продължение на цяла седмица. Хенри излизаше преди да се е съмнало и се прибираше след като нощта бе паднала. Не го бях виждала с дни и не знам защо, но беше започнал да ми липсва. Всяка вечер след работата в градината, аз се приготвях, обличах се с надеждата, че тази вечер ще се прибере по - рано и ще вечеря с мен, но това така и не се случваше. Може би просто нямаше смисъл, беше ме предупредил, че едва ще се виждаме и наистина бе така, но не знам защо все се надявах, че може и да не е точно така.
Една сутрин се събудих много рано, още не знаех дали той е тръгнал за работа и дали това не ме е събудило, но почувствах страшна жажда, а каната с вода до леглото ми бе празна. Реших да сляза и да си налея, понеже устните ми бяха пресъхнали. Не се замислих много, просто взех празната кана и излязох. Бях само по нощница. Бяла памучна, на светлината дори прозираше, но мислех че няма никой буден. Изведнъж обаче, докато бях в коридора врата на неговата стая рязко се отвори и аз почти не изпищях, докато се блъсках в него. Просто беше изскочил толкова бързо навън, че нямах време да се спра...
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 7:58 pm

Най-добрия начин да не се подадеш на изкушението беше да го отбягваш. Така и направих опитвах се да се отдам изяло на работата си но спомена за нея все още ме изгаряше безумно. Можех да усетя още в ръцете си нежното и леко тяло и исках да я прегърна. Понякога вечер открехвах вратата докато спеше за да мога да я зърна поне за миг. Макар и вечер бях видял градината,която вече беше едно малко райско местенце. Беше преобърнала цялата къща но по най-прекрасния начин,а аз просто исках да избягам,да не се привържа,защото после щеше да ме боли.
Отново забързан излетях от стаята но сякаш пред вратата ми се оказах,като пред някакъв сън. Блъсна се в мен,а не знам какво ми стана,дали беше инстинкт,да я притисна към себе си,или инстинкт да не падне но я притиснах към мен. И тялото ми моментално беше блъснато от невероятна емоция. Защото можех да усетя тялото и,горещо и нежно под тънката материя на нощницата и. Косите и бяха разпилени и бяха като златен водопад. А,устните и бяха толкова прекрасни... Сърцето и биеше ускорено,можех да усетя по дишането и,което се ускори. Преглътнах жадно,сякаш не бях пил от една седмица,но знаех че жадувам за нея. Мъжествеността ми реагира мигновено изпълни и без това нищожното пространство в панталоните ми,и мислех че ще умра от това напрежение но по скоро щях да умра от напрежение.
Събрах сила и я пуснах,като нежно я погалих по лицето отмятайки косите и. Мислех,че сънувам не можеше да е реално:
-Сънувам ли?
Сложих леко ръка на бузата и:
-Изплаших ли те? Не исках...
Не откъсвах очи от устните и от очите и погледа ми леко поглеждаше,ту нагоре,ту надолу към едно,ту към другото. Повече от всичко исках да е моя.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 8:14 pm

Все още в абсолютен шок, аз не успях да кажа и дума. Сърцето ми заплашваше да пробие дупка в гърдите ми, а това че ръката му бе на лицето ми влоши още повече нещата. Цялата почервенях и не мисля, че беше от срам. А със сигурност имаше от какво да се срамувам, защото допира до голямото му силно тяло, което дори не се заклати, когато връхлетях върху него, накара гърдите ми да се напрегнат и изведнъж изпитах някаква болка в зърната. Бяха се втвърдили и изпъкнали под тънката материя на нощницата, но аз все още не го осъзнавах. Просто бях прекалено запленена от мъжа пред мен и очите му, от които не можех да откъсна поглед.
- Не, нищо подобно... - Казах изведнъж, а това сякаш го стресна, защото той веднага отдръпна ръката си, която със сигурност нямаше място върху лицето ми, но пък когато вече не бе там усетих хлад върху пламналата си кожа и прехапах силно устни, за да не го помоля да я върне пак.
- Съжалявам... Вината е моя... - Все пак аз се бях блъснала в него, а не обратното, но това сякаш в момента нямаше никакво значение, защото той не изглеждаше ядосан. По скоро също беше шокиран като мен.
- На работа ли отивате? - Искаше ми се да замажа някак положението, но предполагам повече исках да разбера къде отива. Като фалшива негова съпруга, нямах право да му искам обяснения, но просто щях да откача, ако не знам. Имаше и нещо повече, не просто исках да знам къде отива, но и кога ще се върне.
- Много работите... Ще се върнете ли за вечеря?
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 8:33 pm

-Напоследък... Да...
Едва можех да събера някакви думи,бях начетен и образован човек. Преди не губех ума и дума,щом ставаше въпрос да говоря с жени,но истината е,че не говорех просто с някаква жена,а с моята съпруга,а това драстично променяше мислите ми. Да беше моя поне за краткото време,и мислите ми се лутаха от това,дали да се наслада или да я избягвам още. И при двата случая губих много,ужасно много:
-Но може би този път,ще успея за вечеря...
Исках да се прибера в къщи повече от всичко го исках но знаех,че толкова хубаво и може би няма да искам да свършва.
-Мисля,че да...
Омагьосан бях от нея,кълна се че можех да видя през тънката материя връхчетата на гърдите и. Преглътнах тежко,щях да направя някоя глупост,дори аз самия със сигурност бях или изчервен като ряпа или пребледнял като платно,защото цялата кръв се беше събрала на друго място. Тук нямах никаква воля...
Изместих се леко в страни и прикрих със сакото бедрата си,защото не беше никак прилично:
-Имам сега доста... Работа... Ще се постарая да се върна преди вечеря...
Излетях почти,като тапа,защото не исках да направя още някоя глупост.
През деня обаче се случи нещо интересно. Пол беше получил пратка за Господин и Госпожа Калън,голама опакована книга и дребна картичка. На нея пишеше:
Приятелю Хенри,пращам ти подарък от Индия,едно приятно четиво за теб и за твоята съпруга,приятно четене. Или по скоро приятни и леки нощи. Твой приятел Едуард Томсън. написа:
Беше опаковано в плътна хартия. Вътре имаше книга с преведен текст от Индийски на англйски,което беше дело на приятеля му но илюстрациите бяха прекалено цветущи и реалистични. Заглавието беше "Тайните на правенето на любов."
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 9:05 pm

Днес времето бе дъждовно и не позволяваше да работя в градината, така че се наложи да си намеря друго занимание. Сутринта помогнах на Грета със закуската. По - късно се включих в разтребването на масата, а накрая просто скучаех, защото нямаше какво толкова да се прави из къщата, но ми дойдоха някой идеи за докорация. Къщата бе голяма и просторна, с красиви прозорци, но повечето бяха покрити с много плътни и тъмни завеси. Лично аз харесвах естествената светлина и предпочитах да я има, затова при първа възможност щях да подменя завесите.
След обяда реших да се оттегля в стаята си, но точно тогава на врата се позвъни и получихме пратка. Беше от приятел на Хенри, но бе адресирана и до двама ни, затова реших че може да я отворя и сама. Оказа се че е книга и се радвах, че отворих подаръка докато бях сама в стаята си, защото съдържанието й се оказа прекалено скандализиращо. В първия момент дори бях толкова възмутена, че затворих книгата и я оставих настрани, дори си мислех да я опаковам пак и просто да я оставя на Хенри, но любопитството ме глождеше и може би след час, отново започнах да разгръщам страниците.
Лицето ми ставаше все по -червено, а въображението ми предателски започна да си прави шеги с мен и в един момент осъзнах, че докато разглеждам картинките на хора си представях себе си и... Хенри. Не знам кога точно се беше случило, но се чувствах привлечена от него... чисто физически. Дори не знам от къде знаех, че е това. Никога не бях докосвана от мъж, знаех само онова което майка ми ми беше казвала за първата брачна нощ и по нейните думи, нямаше да е приятно, но трябвало да стисна зъби, защото това се случва с всяко момиче и това е начина, то да се превърне в жена. Докато разглеждах страниците обаче, изобщо не изпитвах страх, а по - скоро някакво вълнение. Дори почувствах някаква влага между бедрата, която ме стресна и реших, че е по - добре да престана. Всъщност беше почти шест часа следобед и Хенри може би щеше да се прибере скоро, затова си взех бърза вана и се приготвих за вечеря. Книгата не знам защо я бях оставила на нощното си шкафче и от вълнение че ще го видя, бях забравила да я опаковам обратно, защото въпреки всичко намирах това четиво за скандално и не исках мъжа ми да си помисли нещо лошо за мен.
Изведнъж чух тропота на коне и изтичах до прозореца на стаята си. Беше той. Сърцето ми отново заби с всичка сила и се наложи да си поема много дълбока глътка въздух и да се успокоя, преди да сляза и да го посрещна. Може би се бях забавила много, защото когато слязох, той вече подаваше палтото си на Пол и те двамата си говореха за нещо. Изчаках дискретно настрани, докато не забелязаха присъствието ми, но когато Хенри ме погледна отново почервенях цялата. Внезапно всички онези картини от книгата пак се заредиха в съзнанието ми и адски ми се прииска да изтичам обратно в стаята си и да се скрия там, докато съпруга ми не отиде отново на работа.
- Успяхте... - Гласът ми прозвуча странно дрезгав и тих, когато се обърнах към Хенри, който вече бе до мен.
- Желаете ли да ви налея чаша бренди? - Знаех че това му е нещо като навик и ми се прииска да задоволя това негово желание, затова и така бързо си предложих услугите.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 9:22 pm

Това беше рядко събитие да се прибера преди 8 дори бях в къщи в 6. Да имаше много пациенти но този път не се нуждаеха от моята помощ,което си беше доста по добре в този случай. А,и имах огромното желание да се прибера на време. Елизабет беше в много добро настроение и сякаш се радваше да ме види. И аз също се радвах да я видя,особено след сутринта. Костваше ми доста време сутринта да успея да се върна в нормална кондиция,за работа.
-Да бих се радвал...
Тя подскочи сякаш напред или поне на мен така ми се струваше. Последвах я до хола където обикновено пиех по едно преди да седна на масата за вечеря. Това сгряваше душата ми и ме отнасяше за малко. Настаних се на дивана и в този момент в ръката ми се появи една чаша. Беше доста бърза или за мен сега времето беше спряло,защото не можех да я изпусна от поглед,а и си я представях в момента по нощница.
-Благодаря ти...
Преглътнах бързо две глътки от питието:
-Как мина деня ти? Днес валеше,едва ли сте правили нещо в градината.
Трябваше да спра да мисля за нея,трябваше... За това просто пренасочих идеята,просто трябваше. Дори поех въздух за да се успокоя но за жалост нищо от това не се промени. Стана по зле дори усетих пак кръвта ми да изпразваше тялото ми и да се насочваше на другаде. Отново се почувствах неловко бързо хванах одеялото което беше метнато през облегалката и се завих:
-Нещо ми е студено... На вас как ви се струва...
Лъжа умирах от жега бях още със сакото,опакован,камината гореше и щях да умра но щеше да е още по неловко.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 9:37 pm

Докато на него му беше студено, аз чувствах че пот е избила по челото ми. Беше ми толкова горещо,но го отдадох на запалената камина и притеснението, че съм около него. Просто самият Хенри ми действаше по този начин, но нямах никакво право да се оплаквам, напротив, трябваше да свикна с присъствието му и да се държа като нормален човек в негово присъствие.
- Прав сте, днес не успяхме да направим нищо в градината, заради дъжда, затова прекарах деня си в стаята. - Само като се сетя какво бях правила и пак се изчервявах, но нямаше начин да му споделя за подаръка, който бяхме получили. Или поне не и това, че съм разглеждала съдържанието й.
- Вашия ден как мина? - Все още стоях права и се опитвах да взема решение, но в крайна сметка просто се престраших и също си налях чаша от неговото питие. Не бях свикнала на толкова силен алкохол, понякога пиех по чаша или две вино с вечерята си, но сега се чувствах под огромно напрежение и си помислих, че алкохола ще ме отпусне достатъчно, че да не сменям цветовете на лицето си на всеки две минути.
Настаних се на срещуположното кресло също с чаша бренди, а проницателните му очи отново ме гледаха. Спомних си, че ме гледаше по същия начин сутринта и нямаше как да не се запитам дали не намира поведението ми за лекомислено. Бях излязла от стаята си без да се наметна с нещо и всеки можеше да ме види така. Никога отново нямаше да допусна същата грешка, колкото и късно вечерта или рано сутринта да е.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 9:49 pm

-Деня ми...
Мислите ми се отнесоха назад във времето с малки корекции,от моята фантазия в който сутринта я дърпам към моята стая. Тези фантазии не ми помогнаха да се успокоя. Дори не забелязах какво пие точно,защото се омайвах от начина по който се движеше,по който докосна чашата с устни. Преглътнах жадно,отново и отново,щях да изпусна моята чаша,ако не се вземех в ръце:
-Аз... А, да деня ми... Нищо интересно,освен че се занимаваме с ново проучване,помагам на група психоаналитици и психолози.
Тематиката беше нова и избутваше нещата на ново ниво,което ми се струваше доста интересна тематика,и да можех да бъда полезен:
-Но за сега е още в проект... За това бях зает тези седмици...
Бях се срещал само веднъж с доктор Фройд но го мразех. Да бях мъж но не можех да проумея,какво шувинистко прасе беше. За това се бяхме заловили за контра проучвания на неговите проучвания. Това помогна за миг спрях да си мисля за нея. Може би до някъде Фройд беше прав,не можеш да избягаш от първичното:
-Но не искам да те отегчавам...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 10:01 pm

- Не ме отегчавате. - Побързах да кажа, не просто защото ми харесваше гласът му и исках да го слушам, но и защото просто бях любопитна да науча. Честно казано нямах никакви познания в областта, в която той се изявяваше. Медицината бе нещо чуждо за мен, защото се увличах по малко по - различни неща, като музиката, изкуството. Често рисувах, но от както бях дошла тук, това мое хоби бе останало на заден план. Дори нямах платно и бои, но можеше да си купя, когато слизам в града. За целта обаче щеше да се наложи да му поискам пари, защото всичко което имах го бях дала за семената в градината и инструментите, но дори не можех да си представя как ще искам пари от Хенри, та аз дори не го познавах и не знаех как човек като него, толкова практичен и човек на науката ще възприеме моите интереси, които бяха доста различни от неговите.
- Не знам почти нищо за професията ви, а като ваша съпруга трябва да съм запозната с нея... - Всъщност не се интересувах поради тази причина. Искрено се вълнувах от това, с какво той се занимава, докато е на работа и може би дори ми се искаше да го посетя в кабинета му, но изобщо не го смятах за удачно.
- Някой може да ме попита. Вчера например докато бяхме в градината, наша съседка дойде да се запознаем. Задаваше много въпроси за вас, очевидно почти не ви е виждала преди... Поканих я на чаша чай някой ден. - Вече ми бе казал, че няма нищо против да каня когото пожелая, но сметнах за необходимо да го предупредя. Аз бях социален човек и исках поне докато съм в тази къща да създам запознанства. Той от друга страна изглеждаше така сякаш няма време за това, но аз имах такова в изобилие и все с нещо, трябваше да го запълня.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 10:15 pm

-Това звучи чудесно,не се бях запознавал със съседите до сега. Но е чудесно,че сте имали възможност.
Беше доста приятна и добра идея,а и внасяше разнообразие в нейния живот. Може би трябваше да прави повече неща за себе си:
-Като цяло работата ми е доста шокираща. Не че ви подценявам но не желая да ви тормозя с информация,която ще Ви засипе с кошмари. Но като цяло съм хирург в Лондонската болница,пробраме нови лекарства,нови лечения. Не можеш да си представя когато започнах обучението си за медик,че може да има толкова много неща и толкова много идеи,които да спасяват човешки животи.
Брендито свърши и вече бях спокоен,за това се изправих и отидох до бара,налях още една чаша:
-А...
Малко запецнах,сетих се за не отново,мозъка ми цирколираше постоянно.
-Може да си каните приятелки. Само не ги пускай в кабинета ми,защото няма да останат особено очеровани,от медицинския журнал...
Присвих устни и след това се засмях:
-А,вие с какво друго обичате да се занимавате,освен с градината?
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 10:28 pm

Предвид сериозността на неговата професия и факта, че със знанията си спасяваше човешки животи, най - малко исках да говорим за моите развлечения. На фона на неговата професия, направо изглеждаха нелепо, но в днешно време жените все още не бяха голяма част от обществото. Дори нямахме право да гласуваме, което автоматично ни изпращаше в ъгъла. Ето защо бе много трудно жена да прави нещо различно от това да е домакиня и майка.
- Ами... - Свих леко рамене и погледнах към чашата си. - Обичам да бродирам, рисувам... - Погледнах отново към него. - През повечето време чета книги. - Това бе едно от любимите ми занимания и често заспивах с книга в ръка.
- Харесвам колекцията, която вие имате. - Имаше повече книги отколкото бях виждала в която и да е къща и не всички бяха свързани с медицината. Всъщност не бях видяла подобни книги в библиотеката му, предполагах, че ги държи в кабинета си, в който също не бях влизала. Пол и Грета винаги бяха някъде наблизо и не исках да му кажат, ако ме видят, затова и не бях посмяла да открехна тази врата, както и на спалнята му. Не веднъж се бях питала как изглежда и дали е като моята, но предположих че е доста по - голяма и там има лични вещи, които биха говорили за него. В къщата сякаш нямаше нищо негово. Никакви снимки, дори нямаше картини, което говореше, че той наистина не отдава значение на тези неща.
- Ако ми позволите, бих желала да прочета някой от книгите, които все още не са ми познати... - Въпреки всичко това си оставаше неговия дом и аз не можех просто да вляза и да ровя в него, без позволение.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 10:42 pm

-Да,разбира се,мислех че вече сте чели нещо...
Може би Грета не и беше казвала,че и е разрешено да влиза и да взема,каквато си иска книга. В кабинета имаше по специфична материя,така че това което не беше за никой нормален човек не беше там.
-Има доста хубави книги,нови издания,нови романи. Но се чувствайте свободна да си вземе...
По дяволите.... Бях я оставила без пукната пара. Дори Пол е ми беше напомнил. Чувствах се неловко. Отидох до скрина и го свалих надолу имаше мастилница и скрина изглеждаше на бюро имаше листи с чекове и подобни неща.
-Ще се свържа още утре с личния банкер,да ви отвори достъп до семейния депозит. Така,че свободно да разполагате с пари по ваша нужда.
Отворих малкото чекмедже и имаше малко пари вътре:
-Тук има малко пари но ако са ви нужни господин Тиодор Гришам,от Лондонската банка,ще ви даде,колкото е нужно. И може да пишете и чекове.
Толкова бях глупав за някой неща:
-Съжалявам за дисконфорта,толкова бях олисан в работа,че забрави за нуждите ви...
Поклатих глава:
-Може да ушиете рокля за бала или от онзи плат,който ви подариха за годежа...
Помислих още малко:
-Има още една свободна стая,може да я промените и да си имате кът,където да си правите вашите неща,да си шиете,рисувате...
Тази стая беше за бебешка стая и беше близко да нейната. Двете стай бяха доста големи,за разлика от моята,тя беше по малка,просто защото не смятах за нужно да се шира на голямо пространство.
-Даже ще кажа на Пол утре да махне мебелите...
Обърнах се,и знаех че е по добре да се направи нещо с тази стая преди да бъде заключена за винаги.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 11:08 pm

Червенина отново заля лицето ми, но този път от леко смущение. Вината не беше в Хенри, той беше ужасно мил и грижовен към мен, дори и въпроса с парите не бе необходимо да повдигам, тъй като той сам се бе досетил, но точно поради тази причина се чувствах неловко, все едно се възползвах от него, без да му дам нищо в замяна.
- Напълно бях забравила за бала... - Казах аз и се ядосах на себе си, че бях толкова глупава и бях забравила нещо толкова важно като първата ни изява като семейство. Трябваше да изглеждам добре до него и да се представя добре.
- Още утре ще отида при шивачката си. - Обещах аз и оставих чашата настрани, брендито наистина бе прекалено силно за вкуса ми и само след няколко глътки вече се чувствах опиянена.
- Колкото до стаята, не е нужно Пол да я освобождава. В моята спалня има достатъчно място за всичките ми занимания. - Не исках да му създавам повече главоболия и да окупирам къщата. Бях направила много промени и без негово позволение, но наистина смятах, че спалнята ми може да побере всичко, което ми е необходимо. Беше наистина голяма и просторна, така че не ми бе необходимо повече място.
- Но съм ви искрено признателна за вниманието и грижата които полагате. Знам, че в началото бях скептична към вас, но сега виждам, че сте мъж на думата си и... Би ми се искало да мога да направя нещо за вас... Сигурно има начин по който мога да ви се отблагодаря... - Знам че уговорката включваше да бъда добра и примерна съпруга на Хенри пред обществото и аз щях да бъда точно такава, но ми се искаше да направя нещо повече от това, нещо с което щях да го зарадвам истински и то самия него.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 11:22 pm

Много неща ми идваха на ум но нито едно от тях не беше подходящо и нито едно не беше дори добро за изричане. Исках да бъда с нея дори за малко,дори за една вечер,да я прегърна и да спи в обятията ми. Толкова много ми се искаше но знаех,че нямаше да остане само с това. Вдигнах ръка за да отпусна едното копче на ризата,а след това минах с ръка през врата си:
-Не се тревожете за мен,правите достатъчно,къщата изглежда много по уютна и приятна.
Не смеех да поискам нищо,защото знаех,че нямаше как да го изрека,а още по трудно щеше да видя как бяга през глава:
-Да си призная и да бъда съвсем,честен с Вас,ми е приятно да прекарвам време с Вас. Би ми се искало да прекарваме малко повече време...
Вдигнах рамене:
-Не се тревожете за мен,от години съм свикнал да живея без кой знае,какви големи удобства. Когато майка ми почина,се заклех,че ако се оженя някога,ще се опитам да направя жена си щастлива. Съзнавам,че не сме по наше желание в това но дадох дума пред майка си и пред теб,че си в безопасност тук. Единствената ти цел,е да правиш неща,който ти харесват и да не се чувстваш,като в капан. Макар малко или много да си...
Приближих се към нея и хванах малката и ръка с двете си ръце и я целунах:
-Елизабет повече от всичко искам да се чувстваш добре. И искам да знаете,че може да ми се доверите и може да си говорите с мен. Още от първата нощ ви казах,че не съм ви враг,а приятел. Искам да знаете,че ако има нещо,което ти тревожи или има проблем говорете с мен. Аз,не съм като другите мъже и нищо не бих позволил да ви се случи нещо. Нито аз ще направя нещо нито ще позволя на някой друг.
Отново целунах ръката и но бях ме прекъснати от Пол който ни уведоми,че вечерята е готова:
-А,да... Ще ходим ли?
Изправих се и взех малката и ръка като и помогнах да се изправи:
-Ужасно съм гладен.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Пет Дек 29, 2017 11:37 pm

Изглеждаше наистина откровен, затова повече не се съмнявах в намеренията му. Беше ми доказал, че няма да ме докосне и с пръст докато съм тук, което както бе успокояващо, така и леко ме натъжаваше, защото една част от мен искаше той да изиска онова което му се полага като мой съпруг. Всъщност едва сега си дадох сметка, че ние дори не се държим като такива. По скоро изглеждахме като... приятели дори бе силно да се каже, защото ние едва се познавахме и иронията във всичко това бе, че започвах да свиквам прекалено много с него, а всичко можеше да свърши във всеки един момент. Не спирах да си повтарям, че не бива да мисля за него по този начин и в никакъв случай не бива да се привързвам към този мъж. В крайна сметка той щеше да е една много малка част от живота ми и трябваше да се придържам към тази част, защото в противен случай беше напълно възможно, когато сделката ни приключи да не искам да си тръгвам.
Преместихме се в трапезарията, където масата отново бе отрупана с приятно ухаеща храна. Тази вечер менюто ни включваше доста разнообразни блюда, в които преобладаваше месото. Хенри изглежда бе доволен и веднага се залови с това да опразва чинията си, докато аз карах доста по бавно, а и сякаш не бях чак толкова гладна. Главата ми бе заета с какви ли не мисли и дори не усетих кога съм преполовила и втората чаша с вино. Хенри следеше тя винаги да е пълна, но може би трябваше да поспра, защото след брендито, още една чаша вино и щях да съм пияна.
- Почивате ли някога? - Откакто бяхме женени не бе почивал и един ден, а дори и да беше, то не го беше прекарал в дома си.
- Разбирам, че професията ви е много натоварена и изисква пълното ви отдаване, но вече от няколко седмици живея тук, а вие работите по цял ден и спите толкова малко. Изглеждате изморен...
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Пет Дек 29, 2017 11:45 pm

-Понякога...
Може би не си почивах достатъчно но като цяло нямах особено голям избор,защото работата ми харесваше:
-От съвсем скоро съм в болницата и градя авторитет,мога да си взема почивка почти когато пожелая но рядко го правя. Да практически имам дни почивка но през тези дни съм в университета.
Поклатих глава и леко се засмях:
-Прекрасен комплимент,благодаря...
Пошегувах се разбира се:
-Може би знам само едно нещо,работа и работа. Обичам да ходя на опери и на театър но като цяло не желая да ходя с мъката компания,а сам е още по ужасно.
Поклатих глава:
-Те наблягат на друг вид представление...
Отново седнал на дивана,с чаша бренди,се бях унесал малко от пиенето или не знам. Но се замечтах.... Свалих сакото си,защото беше адски горещо и се оказах по риза. Подпрях леко глава на ръката си:
-Може би се нуждая от някакъв вид почивка но осъзнавам,че едва ли ще има с какво да я запълня.
Не ми идваха идеи,какво бих правил. Може би да си лекар,те ограничаваше и те изолираше от света но като цяло може и удволетворението идваше от спасените животи. Поклатих глава:
-Няма значение...
Една огромна глътка бренди,щеше да оправи нещата.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Съб Дек 30, 2017 12:11 am

- Аз също харесвам опери. - Казах с усмивка.
- Може би някой път ще отидем заедно. - Това щеше да е добре за прикритието ни. Все пак като току що появила се двойка, беше добре да правим такива неща иначе щеше да е прекалено съмнително.
Довършихме вечерята си, след което аз се заех с това да вдигна празните чинии от масата. През това време Хенри се оттегли в хола, където не видях, но чух че отново е зад пияното. Усмихнах се леко и след като свърших с отсервирането отидох до врата и го наблюдавах от там. Свиреше невероятно и не посмях да го прекъсна, дори изпитах удоволствие да го слушам, но когато спя, влязох в стаята и казах:
- Свирите невероятно. - Аз знаех много малко как се свири, но не ми се отдаваше така добре, като на него. Може би с много тренировки щеше да ми се получи, но никога не съм проявявала чак такъв интерес, за да се науча.
- Стана късно, мисля да се оттегля в стаята си. - Бях си прекарала много хубаво тази вечер, но беше време да го оставя намира.
- Лека нощ... - Не го попитах дали ще го видя отново утре вечер, защото чувствах че прекалявам с разпитването и наставленията, но тайничко се надявах, че отново ще се прибере за вечеря и ще прекараме малко време заедно.
Качих се в стаята си, където книгата от приятеля на Хенри все още си стоеше на нощното ми шкафче. Реших че е време да я подвържа отново и утре да му я оставя, все едно никога не съм я отгръщала. За щастие хартията в която бе опакована бе почти непокътната, затова използвах нея и много старателно възвърнах предишния вид на пакета, нищо че това ми отне може би цял час. Накрая я оставих на бюрото и се отправих към леглото, точно тогава чух стъпките му. Прибираше се в стаята си...
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Съб Дек 30, 2017 5:10 am

След дълги размишления се отправих към леглото или по скоро исках да дам време на съзнанието ми да се разсея от мислите си за нея. Качих се няколко часа след това но истината беше,че не можех да заспя. Слязох долу по панталон в библиотеката,за да чета някаква книга. Просто за да мине някаква време. Рисувах някакви скици,чудех се още какви ли не неща да направя,за да мине време.
Само че не можех да си я избия от ума,копринената и кожа можех да я усетя още под ръцете си. Спомена за красивото и тяло и дългите и коси,като слънчев дъжд.
Облегнах се назад,като се бях унесъл,ръката която държеше книгата се беше отпуснала,а книгата тя се беше свалила и паднала на пода. Заспах на дивана явно се бях унесъл от мисли или умората си каза своето.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Съб Дек 30, 2017 5:25 am

Беше много рано сутринта. Бях свикнала да се събуждам по това време, защото би трябвало Хенри да излезе всеки момент за работа. Това така и не се случваше обаче. Може би днес щеше да излезе по - късно...
Останах може би цял час в леглото, очаквайки да чуя стъпките му, но те така и не се появиха и ми хрумна идеята, че днес за разнообразие мога да го изпратя, когато тръгва. При тази мисъл веднага скочих от леглото и от страх да не го пропусна, облякох само една роба и тръгнах по коридора и надолу по стълбите. Хенри едва ли бе излязъл, щях да го чуя. Винаги го чувах.
Реших да го изчакам в хола, беше най - близо до входната врата и ако я оставех отворена щях да го видя, но когато влязох вътре осъзнах, че не съм сама. В първия момент леко се стреснах, но после го видях. Беше заспал на дивана. Приближих се още по - близо. Беше гол от кръста нагоре и изглеждаше още по - красив. Дъхът ми направо спря и прехапах устни, за да не издам някой звук.
Огъня в камината отдавна бе изгаснал и в стаята бе станало ужасно студено. Притесних се, че ще изстине ако остане да спи така. Отидох още по - близо и без да видя книгата, която бе изпаднала на земята се спънах в нея. За миг загубих равновесие и полетях към него, но в последния момент успях да се подпра на облегалката. Последното от което имах нужда е пак да се стоваря върху него. Наведох се и вдигнах книгата от земята, а после я поставих внимателно на ниската масичка. После отново погледнах голите му гърди. Повдигаха се едва едва. Проследих пътя на ситните косъмчета които стигаха чак до колана на панталона му. Спуснах погледа си под него и цялата изтръпнах отново, смутена от мислите, които минаха през главата ми, затова веднага взех одеялото, което стоеше на облегалката и понечих да го завия...
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Kol on Съб Дек 30, 2017 5:34 am

Нещо ме стресна в съня ми или може би нещо странично не бях сигурен. Но се изправих. От рязкото изправяне,усетих болка в врата,бях спал на облегалката. Сложих ръка на врата си но с периферията я видях:
-О... Добро утро...
Беше почти до мен,когато видях че държи одеяло. И косите и бяха разпуснати отново:
-Май съм спал тук... Колко е чеса?
Обърнах се към чесовника или поне се опитах да се обърна но не се получи,за това извъртях цяло тяло:
-7 поспал съм повече...
Нямаше проблем да отида и по късно,ходех по рано,само ако исках да се измъкна от вкъщи но сега нямаше особен смисъл. Изправих се бавно и се протегнах,за да освободя врата си от ужасната болка,дори нахалника успя да изпука:
-Така е малко по добре...
Главата ми беше малко замаяна но всичко беше в рамките на допостимото,що се отнасяше до не правилно спане:
-Ще отида да се обръсна и ще сляза за закуска...
Това беше идеална идея.
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 892
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Ния on Съб Дек 30, 2017 5:48 am

Останах така притиснала одеялото към гърдите си и не посмях да кажа нищо. Без да искам го бях събудила, а той вместо да се притесни, че го бях заварила полу гол на дивана, съвсем спокойно се протегна и ми позволи още по - добра гледка към мускулестото му тяло.
- Ще кажа на Грета... - Успях да промърморя под носа си, но не предприех нищо преди той да напусне стаята. Но дори и тогава останах замръзнала на мястото си поне минута, чак след това тръгнах към кухнята, където Грета вече се бе заела с приготвянето на закуска. Миришеше на домашен хляб, а на печката имаше чайник.
- Господин Картър ще слезе след малко за закуска. - Тя ме погледна малко изненадано, сигурно и тя не бе свикнала да го вижда по това време тук, а може би и се стори странно, че аз я уведомявам за това. Така или иначе обаче, момичето не каза нищо, вместо това започна да работи по - чевръсто, а докато тя довършваше закуската, аз взех някой неща от кухнята и започнах да подреждам масата в трапезарията.
В една голяма купа имаше няколко вида плодове. Имаше чаша за чая, както и масло за хляба. Грета бе предвидила и някакъв домашен колбас, който тя сама бе изработила и който аз намирах за много вкусен, може би и Хенри щеше да го хареса. И като стана дума за него... Ето го!
Вече носеше риза, която бе закопчал и напълно бе скрил гледката, но аз сякаш бях придобила някакви свръх способности и виждах през плата.
- Желаете ли да ви донеса чай? - Хенри кимна леко и отиде на някъде, опитах се да разбера къде, но така и не видях, затова отново отидох в кухнята и от там донесох на голям поднос, всичко което не бях взела първия път, включително и чая. Тогава забелязах, че Хенри се е върнал и в ръцете си държи вестник. Ето къде е бил.
- Съжалявам, ако съм ви събудила. - Започнах аз, докато наливах от горещата течност в чашата му. - Не целях това, просто исках да ви завия, защото в стаята беше много студено, а вие... - Спрях се неспособна да продължа и да кажа, че е бил гол, макар да бе очевидно и за двама ни.
- Със захар ли пиете чая? - Намерих изход от неудобната ситуация, в която се бях довела.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Нещо класическо но не забравим...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите