Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Компанията
Вто Юли 24, 2018 4:53 am by Kol

» Домът на Ивон
Пет Юли 13, 2018 7:40 am by Ния

» Хотелът
Пет Юли 13, 2018 5:11 am by Клаус

» Нещо класическо но не забравим...
Чет Апр 05, 2018 1:57 am by Kol

» Домът на Явор
Пет Дек 22, 2017 5:11 am by Kol

» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Статистика
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7824 мнения in 716 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Ивон

Go down

Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 12:49 am

avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 5:31 am

Събудих се едва на следващия ден, когато първите слънчеви лъчи започнаха да проникват през прозорците. Необикновеното беше в това, че не бях сама. Владимир спеше до мен и всичко щеше да е наред, ако дори имах бегла представа как бяхме стигнали до леглото ми. Спомените ми обаче се губеха върху дивана в неговия офис.
Помъчих се да заспя отново. Бях решила, че ще разгадая тази загадка по - късно, но слънцето просто не ми даваше мира, затова се измъкнах от прегръдката му и отидох да пусна плътните завеси, които създаваха усещането, че навън все още е нощ и ние може да продължим да спим. Само дето аз вече бях будна и щях да наруша неговия сън, ако се върна обратно в леглото. А той изглеждаше така спокоен и щастлив в съня си, че по никакъв начин не исках да го смутя.
Не исках да губя и усещането си за него обаче. Все още усещах аромата му по кожата си. Целувките му по тялото си. Не, можех да почакам още малко преди да вляза в банята. Наметнах си един халат и слязох долу. Първо включих кафе машината и докато кафето се правеше, аз използвах времето, за да проверя съдържанието на хладилника. Макар да се хранех много рядко вкъщи, почти никога всъщност, имаше достатъчно много продукти, за да сглобя закуска. Започнах да изваждам всичко което ми се видя подходящо. Щях да направя омлет с бекон, малко печени домати със сиренца и тост. Менюто щеше да е богато тази сутрин, но дори и аз самата изпитвах глад, затова просто пристъпих към приготвянето на всеки един отделен компонент.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Клаус on Пет Юли 13, 2018 5:44 am

Съня ми бе доста дълъг,по принцип не спях много и ми стигаше но сега явно съм се чувствал доста спокоен,защото си се бях наспал доста добре. Събудих се с прозявка но не я намерих до мен. За щастие чух лек шум,който ме наведе на мисълта,че тук и прави нещо. Минах само на бързо през банята,колкото да се освежа малко и тръгнах да я търся. Намерих я в кухнята,приятно ми стана,не съм очаквал от нея да ми прави закуска но се чувствах доста поласкан.
Правеше нещо на тигана,минах зад нея,леко ръцете през кръста и,една две нежни целувки по вратлето:
-Добро утро красавице!
Дори не знаех дали прави закуска за мен или за нея но най-хубавото беше,да се събудя около нея,са мога да я целуна,да я прегърна и да усетя прекрасния и аромат,още от сутринта,действаше ми като кафе:
-Хубаво ухае!
Нямах предвид това което прави,малко я разсейвах докато бях зад нея,защото мъжествеността ми винаги реагираше така на нея.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 5:58 am

Да, бекона наистина отделяше приятен аромат, когато го хвърлиш върху тигана, но по възбудата му, която много ясно усещах и се притискаше в дупето ми, подозирах че говори за нещо друго.
- Ще изгори... - Почти простенах, докато обръщах лентичките месо. Владимир обаче никак не беше заинтересован от закуската в тигана или пък просто се опитваше съвсем да усложни задачата ми, защото едната му ръка вече бе успяла да проникне под халата ми и опипваше гърдите ми. Зърната ми за секунди се втвърдиха и щръкнаха издувайки леко нежния плат.
- Влад... - Опитах се да протестирам, но бе напълно безсмислено, защото самата аз се разтичах от възбуда, която и той усети веднага щом пръстите му попаднаха между бедрата ми. Вече бях мокра и неспособна да се концентрирам върху каквото и да е друго, затова просто изключих котлона и отместих тигана настрани. Бекона бе напълно готов и без това.
- Какво правиш? - Палеца му се раздвижи върху клиторчето ми и аз простенах силно. Краката ми се подкосиха и почти ме заболя от нуждата си да го усетя в мен. Свих се конвулсивно и се подпрях с една ръка на плота. Трябваше ми някаква упора, ако исках да се задържа права до края.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Клаус on Пет Юли 13, 2018 6:18 am

Харесваше ми когато се опитва да е сериозна,когато в гърдите и или по скоро между бедрата и се водеха друг неща,който иска и желае.
Обърнах я към мен,за да мога да целуна устните и страстно и без никаква свят,ето такава закуска по ми допадаше. Нямаше много място за мислене,исках я веднага,а тя беше готова. Прихваха я нежно за дупето и я подигнах,като я сложих на празното пространство на плота. 
Взех си своя дял но и тя получи своя от сутрешната закуска и игра,направо там на кухненския плот,и бях показал отново,колко много я желая,колко ми действаше и как дори за секунда не можех да се сдържам около нея.
-Добро утро,страхотна закуска,сега какво има за яден...
Засмях се докато все още обхождах с целувки вратлето и,все още не се откъсвах от нея,и я дарявах с ласки. Сигурно беше гладна но щеше да почака:
-Искаше ми се да те намеря в леглото и аз да те събудя....

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 6:30 am

- Може би следващия път. - Отвърнах някак мързеливо и взех лицето му в ръцете си, за да го надигна към мен и да го целуна.
Целувката ми изразяваше колко съм доволна и щастлива от това събуждаше, но също така бе изпълнена и с много страст, защото бе всеизвестен факт, че апетита идва с яденето. Моя се бе изострил доста, но щеше да почака. Храната вече изстиваше и скоро даже нямаше да става за ядене.
- Направила съм омлет. - Казах слизайки от плота и завръзвайки колана на халата си. Очевидно беше, е той не е достатъчен, за да потисне желанието му, но смятах че ако остана съвсем гола ще му е още по - трудно да се концентрира върху храната.
- Седни там... - Посочих му малката маса за закуска в страни от плота.
- Сериозно... Сядай или изобщо няма да ядеш. - Владимир се засмя гърлено и високо, после вдигна боксерките си, но дори и през тях виждах, че все още е прекалено възбуден. И аз бях, но ни трябваха малко сили, за да продължим.
Наредих в чиния омлета, бекона и печените домати със сирене. Добавих малко подправки и зехтин и му сервирах заедно с току що изцеден фреш от портокал и чаша ароматно и силно кафе. От среща имаше същото за мен и след като не се сещах за друго, което трябва да се донесе, заех мястото си и го погледнах.
- Съжалявам ако е малко студено, може да обвиняваш себе си за това.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Клаус on Пет Юли 13, 2018 6:48 am

-Благодаря ти за закуската!
Обикновено не закусвах,защото нямах време или нито аз нито някой друг щеше да ми направи закуска,и от това че тя направи този жест на мен ми стана истина много приятно. Още по хубавото в този случай,че наистина беше вкусно и наистина много апетитно. Да не е нещо висша класа горме но аз винаги бях свикнал да оценявам простите и вкусните неща,който са направени с любов и желания. Докато хапвах и се усмихвах,защото ми харесваше,как и бяха поруменяли бузите,как се движеше кокетно и дори предизвикателно,всеки жест с малка грация:
-Много вкусно беше...
Оставих вилицата в чинията,беше напълно празна,поех чашата с кафе и отпих от нея,подпирайки се на масата:
-Впрочем дома ти е много краси...
Все пак исках да изразя впечатление,за да не остане с мисълта че не забелязвам нищо:
-Знаеш ли едно нещо винаги ме е изумявало в тебе,въпреки връзките на баща ти,ти се доказа и се доказваш всеки ден,всичко това си го постигнала сама,просто си е достойно за уважение. 
Красива,сексапилна,талантлива,борбена:
-Гледам те и си мисля,има ли нещо не перфектно в теб,защото аз не откривам... Чак в твое лице се чувствам наистина,като някой дявол...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 7:02 am

- Престани. - Скарах му се, но по усмивката на лицето ми личеше, че не съм му ядосана.
- Не съм толкова перфектна, за колкото ме мислиш. - Имах своите демони като всеки друг човек. Може би дори тези, които той намираше за привлекателни се струваха отблъскващи за някой друг. Например баща ми. Понякога дори си мислех, че мрази в колко самостоятелна жена съм се превърнала. И го мразеше не толкова, защото беше нещо лошо, а защото вече нямаше контрол над живота ми. Не можеше да се меси в него, ако аз не му го позволя и това го влудяваше.
- А за това, че си дявол и двамата сме на едно мнение. - Подхвърлих шеговито и отпих от фреша.
Оставих чашата на масата и се прехвърлих на по - близък до него стол. Вече бе закусил, а аз трудно държах ръцете си далеч от него, особено когато е толкова близо. Прехвърлих едното си краче върху неговите и той прие поканата, поставяйки топлата си длан върху бедрото ми.
- Постоянно ме караш да правя лоши неща. - Наведох се към него и го целунах кратко.
- Днес няма да ходя в офиса... Искаш ли да останеш тук и да поработиш върху мен... - Целунах врата му. Все пак цял месец си бе прекалено много време, което трябваше да наваксаме.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Клаус on Пет Юли 13, 2018 7:09 am

-Нямам нищо против да работа върху теб..
Стиснах лекичко бедрото и,толкова нежна,ръката ми плавно се движеше на горе,лека полека:
-Това,че правиш лоши неща е по моя вина,а и ти не правиш лоши неща,правиш ми хубави неща...
Докато говорех се бях приближил и вече обхождах с целувки врата и,нежно лека полека. Но не бързах,щом цял ден щяхме да сме тук нямах повод да бързам,щях да се насладя на всеки миг:
-Ти си моя ангел,поне си подхождаме...
Тя ангел,аз дявол истински тандем,противоположности,който се срещаха помежду си:
-Искам да видя дали ваната ти е хубава,ще ми правиш ли компания,за да не се чувствам самотен...
Имах нужда от малко повече вода а и щом щяхме да сме тук,една гъбка по тялото и,за наслада нямаше да е никак лоша идея.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 738
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Ния on Пет Юли 13, 2018 7:40 am

- Не бих пропуснала за нищо на света.
Качихме се отново горе, но този път отидохме директно в банята. Пуснах ваната да се пълни и усещах погледа му върху мен, докато добавях във водата разни аромати и масла, за да направят изживяването ни още по - приятно.
Водата вече бе достигнала лимита си и аз спрях крана. После се завъртях с лице към него и свалих халата. Сатенената материя падна като перце в краката ми и останах напълно гола пред него. Не просто гола като че съм без дрехи, а нещо повече. Чувствах се ужасно уязвима, но не се прикрих останах така няколко секунди, после протегнах ръка към него и изчаках да се приближи, за да влезем заедно във водата.
Беше топла и някак мека, направо съвършена. Беше невероятно, гъбата се движеше по - тялото ми и аз се чувствах повече от добре. спокойна, сигурна. Спомените за миналата вечер обаче, отново ме застигаха и макар да знаех, че вероятно не бива да повдигам тази тема, докато всичко беше толкова съвършено, просто не се сдържах. Беше прав, че исках да знам какво мога да очаквам. Колкото и да ми се искаше, не можех да живея ден за ден или да чакам някой, който може да дойде, но може и да не го направи.
- Какво ще се случи след като продадеш компанията? - Попитах изведнъж. Ръката му спря да се движи за миг, сякаш бе леко озадачен, но се овладя бързо и продължи.
- Какво ще стане с нас? - Имаше ли изобщо Нас? Какво означаваше всичко снощи? Да беше ми казал, че е луд по мен, но също така се бореше с тези чувства, които напираха, така че това тук нещо прощално ли беше или пък не? Толкова много въпроси, които измъчваха съзнанието ми, че то направо бе на път да се взриви.
avatar
Ния

Брой мнения : 697
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Ивон

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите