Син Сити - София

Засмях се съвсем тихичко. Наистина беше прав. Май все той първи ходеше на местата, на които и аз, но аз наистина не го преследвах. Просто така се случваше.
- Ами тогава ще си мълчим... - Казах тихичко и затворих очи. Уплаших се, че ако остана още малко така, има и голяма вероятност просто да заспя, но така бях изморена и ми се спеше.
- Не е нужно да говорим. - Не го карах да го прави така или иначе. Просто исках да си почина малко и той се беше озовал тук.
- Мога и да не говоря... - Нищо, че не спирах да го правя.
- Даже изобщо не ми се говори... - Въздъхнах тежко и се помъчих да отворя очи, преди да съм заспала и да се събудя на плажа на другия ден. Щях да си спя в хотела, само да стигна до там.

-Ти съвсем не говориш...
Засмях се,защото си беше смешно. Само,че останах наистина без отговор. Обърнах се и я видях,спеше съвсем сладко,като малко ангелче. Поклатих глава,защото винаги се чудех на това,как една жена може да си позволи да се напие до такава степен. Никога не го бях разбирал. Взех и съндалките и моите обувки. След това вдигнах крехкото и тяло от пясъка. Тя промърмори,да я пусна и че няма да ми говори но беше прекалено уморена,за да се съпротивлява. Щях да я заведа в нейния хотел но тя едва умерваше думите,и ми се оказа трудно да я разбера. Отнесох я в моята стая,като я положих на голямото легло и я завих с одеялото. Вечер ставаше студено определено,дори и да е лято. Оставих до шавчето от нейната страна,вода и хапче за глава на другата сутрин,защото щеше да и е гадно. Легнах до нея,защото канапето не беше никак удобно но си легнах с дрехите,за да не си помисли,че съм се възползвал от нея. Не ми беше в стила да го правя.

Пробудих се по някое време. В съзнанието ми все още бях на плажа, но когато отворих очи беше пълен мрак. Нямаше нито вълни, нито пясък. Всъщност осъзнах, че дори ми е малко студено и някак инстинктивно дръпнах завивката, свивайки се още малко на топка в леглото... Да, определено бях в легло. Не в моето, но пак беше удобно и завивките миришеха на свежо, затова реших, че съм в хотела си. Сигурно някоя от приятелките ми ме е прибрала, затова се отпуснах и продължих да спя.
Следващия път, когато пак се пробудих, вече не ми беше чак толкова студено, но пак беше тъмно. Явно завесите бяха спуснати, макар че навън сигурно е вече ден. Не това обаче ме шокира и накара да се ококоря, когато бях достатъчно адекватна, за да осъзная, че главата ми е върху нечии гърди. От там идваше топлината. Бях в леглото с някой. Уплашено вдигнах очи нагоре, за да видя лицето на този някой и срещнах две очи, вперени в мен. Гледаше ме... Малко странно, малко изучаващо и малко любопитно. Аз от своя страна бях ужасена, как съм попаднала в едно легло точно с този човек. Даже нямах спомен да съм го срещала. Поне не снощи. Но после щях да се мъча да си спомням как съм се озовала тук. Сега просто се отдръпнах като парена щом осъзнах, че почти съм го покрила с тялото си, вероятно търсейки топлина и затова той ме гледаше така.
- Ти... - Веднага осъзнах колко пресъхнала ми е устата.
- Аз... - Боже и едно изречение не можех да оформя като такова.
- Какво правиш в леглото ми?! - Попитах напълно убедена, че това си е моето легло.

-Това е моято легло.
Изправих се леко и бавно,като очите ми премигваха много бавно. Леко се отмери една голяма прозявка искаше ми се още малко да поспя но това май нямаше да е лесно имайки предвид,че нямаше да помни детайлите,и щеше да ме кара да и ги обяснява.
-Ти не ми каза къде си отседнала нямаше,как да те оставя на плажа. Спокойно не сме правили секс,спах ме в едно легло. Нарколепсията не ми е любима.
Разтърках очите си с пръсти,защото все още отказваха да се отворят нормално:
-Ще поръчам заку...
Погледнах часовника,май си беше обяд вече:
-Добре брънч явно... Каже и някакви неща. Предлага ти да пиеш едно кафе преди да тръгнеш.
Взех часовника си от шаквчето,като го сложих на ръката си. Това ми беше семейна реликва и не можех без него:
-А,после ще те откарам до хотела ти. 
Това момиче беше истинска фурия,100% давах,че ще каже не и ще иска да си ходи и пак,щеше да се държи детски. Бях свикнал с това,облегнах се назад:
-Виж прави,каквото искаш,просто се опитвам да съм мил. 
Твърде много ме болееше глава,поръчах обичайното като а късен обяд и легнах назад в леглото. Май не беше съвсем от алкохола,може би направо си бях настинал. Усещах се как целия голя.

Опитвах се да асимилирам всичко което казва, но говореше по-бързо отколкото на мен мисълта ми течеше в този момент. Накрая от всичко казано от него разбрах само, че не сме правили секс и е вече обед, а той ме кара да ям.
- Искам да ме откараш още сега! - Заявих троснато накрая, след като уж бях премислила всичко. Разбира се не бях. Имах толкова много въпроси, но едно знаех със сигурност - нямаше начин да ям точно сега и второ - нямаше да ходя пеша до хотела си, а дори не знам дали тук имаше таксита, така че най-добре той да ме закара, след като ме е довлякъл в стаята си.
- Може да ядеш после. - Вече на крака, изправена до леглото и стискайки чаршафа пред тялото си, аз гледах намусено и сърдито към него.
- А и кой яде веднага след като се събуди? - Попитах неразбиращо. Аз ядях доста след като се събудя. Първо пиех кафе и пушех цигара и така няколко часа, докато изпитам нужда от храна. Той изглеждаше така сякаш тъкмо става, също като мен, не вярвах да е гладен с отварянето на очи. Поне по тялото му не личеше да е такъв гладник.

-Образно казано...
Едно да и призная,да из аз не закусвах но без кафе не можех сутрин. А,в този момент имах нужда от нещо за глава и може би някакъв аспирин,защото май не бях много читав. 
-Не се крий толкова много. С твоите дрехи си,казах ти не обичам пияни жени. Щях да те оставя да спиш сама на леглото но дивана не е място на което искам да спя.
Отново една протяжна прозявка и затворих очи отново:
-Пак ти повтарям не е нужно да се заяждаш толкова,ако искаш не закусвай,или само пий кафе. Ще се обадя да те закарат до хотела ти. Аз май все още не съм годен да те закарам. 
Явно заради пътя новия климат,както и алкохола,май си бях настинал:
-Бях седнал на плажа,когато криволичейки се появи на плажа,опитах ме се да не си говорим и ти заспа. Доведох те тук,защото не успях да намеря от говор на къде точно да те отнеса. Доведох те тук,оставих те на леглото и те завих,аз легнах до теб и това е. 
Обясних на ново всичко:
-Опитвам се да бъда мил,не е качество което притежавам и обичам да показвам. Но съм от малкото възпитани хора,който са учени да не се възползват от момичета,още повече от пияни такива. Обикновено,се казва благодаря. Защото много мъже на моето място щяха да се възползват от теб,имаш късмет,че попадна на мен.

Като се абстрахирам от това колко спокоен бе, той най-откровено ме обиждаше. Нямаше как да не се подразня от факта, че ми изнесе цяла лекция за това колко съм била пияна и как всеки е можел да се възползва от това, но видиш ли той бил по-добър и не го направил. Е, може и да не го беше направил, но не ми беше никакъв, за да ми чете морал. Въобще нямах нужда от неговото мнение. Можеше да си го завре в задника.
- Никой не те е карал да ме водиш където и да е. Освен това изобщо не е твоя работа в какво състояние съм била снощи. - Изкоментирах сърдито и хвърлих чаршафа на леглото, нищо че ми беше студено. Божичко в тази стая беше като в ледник. Климатика работеше на макс и се опасявах, че когато изляза навън, ще получа топлинен удар, но след всичко което каза, даже вече не исках и да оставам. Щях да намеря начин да се прибера и сама.
- Къде са ми другите неща? - Попитах оглеждайки стаята. Никъде обаче не виждах чантата си. До един стол бяха обувките ми. Бързо тръгнах натам и седнах, за да се обуя.
- Трябва ми телефона и чантата... - Вътре ми бяха парите, но най вече ми трябваше телефона, за да се обадя на някой да дойде и да ме прибере. Очевидно господин Перфектен, нямаше намерение да го направи, а аз нямах намерение да му се моля.
- Ако ми намериш телефона, ще се оправя и сама... - Закопчах единия сандал и преминах на втория.
- В крайна сметка, не по-малко от теб искам да се разкарам от тук, затова че може просто да ми помогнеш малко и повече няма да ти се налага да делиш стаята си с пияни момичета... - Бях прекалено ядосана и шокирана, освен това тъкмо бях станала и бях крайно неориентирана. Беше съвсем нормално да не виждам всичко ясно, но и той никак не искаше да ме улесни. С всички тези нападки, просто ме изнервяше още повече.

-Добре,следващия път,ще те оставя на плажа,за да те изнасилят пияни англичани. Те само това си чакат. 
Наведох се към земята,малко ми се виеше свят,и по скоро би трябвало да лежа от колкото да ставам но се наложи,защото щеше да ме взриви:
-Но имайки предвид колко си цапната в устата,ще го сметна като благодарност,че съм те спасил.
Малко по сложно ми беше но успях да уловя чантата и от пода,сложих я до нея на леглото:
-Заповядай!
Промълвих и се облегнах назад. Очите ми със сигурност бяха червени наистина,трябваше да се стегна,никакви настинки точно сега,надявах се просто да е махморлук,а не гаден грип или подобно. Разтресох глава но не помогна.

Дръпнах бързо чантата си и извадих припряно телефона, чиято батерия се оказа "умряла". Супер, само това оставаше. Погледнах Явор, после телефона и изпуфтях нервно. Той изглеждаше така сякаш няма никакво желание да се занимава повече, а аз бях в още по-неизгодна позиция. Освен това нямах право да искам каквото и да е повече. Все пак ми беше дал телефона. Може би на рецепцията в хотела щяха да ми помогнат? Да, трябваше да сляза там и да видя дали ще успея да си заредя телефона до толкова, че да се обадя на някоя от приятелките си, за да ме прибере.
- Благодаря... - Отвърнах намусено и дозакопчах и другата си обувка, след това скочих на крака и тръгнах към врата.
- Чао... - Заявих аз и завъртях дръжката на врата. После я дръпнах и отворих, хвърлих му един последен поглед и излязох. Това бе най-смущаващата сутрин, която бях имала до сега, но все още бях в шок, така че ми бе доста трудно да се осъзная.
Слязох на рецепцията и помолих за малко помощ. Рецепционистката се зае с проблема ми и включи телефона ми да се зарежда, но трябваше да изчакам малко, затова просто седнах на едно диванче и зачаках...

Обадих се по телефона на моя шофьор,хотела беше на баща ми така че бързо научих,каквото ми трябваше. Помолих го да се погрижи за дамата и да я отведе където трябва. 
Петър беше мъж на средна възраст по скоро близо до годините на баща ми,за това толкова го харесвах,защото на моменти ми даваше такива съвети,който нямаше от къде да чуя,а и беше отдавна при нас. Ние държахме на него и той на нас. 
-Госпожице от хотела ми се обадиха да ви помогна.
Подаде служебния си телефон. Бях му казал да не се издава,че аз съм го пратил:
-Обадете се на когото трябва,а като научите в кой хотел сте,ще ви закарам с колата. 
Този мъж имаше успокояваща аура,караше да му вярваш,той никога не би сторил на никой нищо лошо.
-Иска те ли чаша кафе?

Погледнах благодарно към непознатия мъж и поклатих глава с насълзени очи. Наистина бях на път да се разплача, защото колкото повече мислех за случилото се преди малко, толкова по-зле ми ставаше от факта, че съм се докарала до такова състояние, че даже да не помня как съм се озовала в стаята на онзи кретен. И сякаш това не е достатъчно, че и трябваше да ми чете морал на сутринта. Какъв надут пуяк само. Да не би на него да не му се беше случвало да се напие? Бях сигурна, че му се случва постоянно, но едва ли щеше да си го признае.
- Не, благодаря... - Отвърнах подсмърчайки и приглаждайки чорлавата си коса.
- Не искам нищо... - Допълних и погледнах към момичето зад рецепцията. Тя говореше с някакъв турист.
- Просто ще изчакам да ми се включи телефона и ще извикам да ме приберат, но е много мило, че ми предлагате да ме закарате... - После се сетих какво точно каза мъжа. Изпращали го от хотела. Хотела нямаше представа, че се нуждая от превоз и даже не знам, къде точно искам да отида, което ме наведе на мисълта, че "хотела" не желае хора в толкова окаян вид да им се размотават във фоайето или пък под хотела се имаше нещо друго предвид, като например Явор.
- И все пак ще се оправя сама...

-Без съмнение младо момиче може да се справи и само. Но аз не искам нищо в замяна. И понякога не се дава помощ,защото мислиш човека за слаб,за защото по бързо става,ако има някой да ти помогне.
Стоеше все още изправен пред нея:
-Мисля,че ще ти е много по лесно,вместо да чакаш 15 минути тук да ти се зареди телефона,да си за по малко от 5 в хотела си,да си починеш,да поспиш и каквото ти искаш. Но ако ти се стой 15 минути тук в чакане,кой съм аз да те съдя.
Вдигна рамене:
-Е,какво избираш госпожице?

Човека бе абсолютно прав. Можех да се възползвам от предложението и да се разкарам от това място част по-скоро, а после да лекувам раните на собствен терен, след като си взема един много хубав и продължителен душ. После дори можех да отида на плаж. Без да се усетя бях започнала да си мечтая за времето след като се прибера в хотела си. Имах толкова много възможности, една от които бе просто да си доспя, но първо трябваше да стигна до там.
- Добре... - Отвърнах и се изправих на крака.
- Ще приема да ме закарате. - Казах като дори не се замислих, че този въобще може да не е от персонала на хотела, а някой който иска да ми навреди и използва възможността от моментната ми уязвимост.
Както и да е, приех да ме закара и връщане назад нямаше. Взех си незаредения от рецепционистката телефон и последвах възрастния мъж навън. Отидохме до някакъв лъскав мерцедес, черен и с тъмни стъкла, а той ми отвори задната врата и аз бързо се пъхнах на седалката.
- Отседнала съм в Мария Палас, знаете ли къде се намира? - Попитах мъжа, а той само кимна и потегли плавно.

Стигна до една красив черен мерцедес,който все едно беше излязъл от някой каталог или направо от завода. Отвори и вратата и я прикани да влезе. След това се качи на колата:
-Бързо ще сме там.
И беше прав за отрицателно време бяха там.

По късно в хотела се борех с махмурлука,да определено беше махморлук. Приятелите ми се бяха забавлявали цяла нощ,а аз определено не бях. Не беше забавно. Късния след обят,когато най-голямата жега беше минала отидох на плаж. Това беше идеалното време за плаж. На един шезлонг на едно заведени,пиех коктейл  или по скоро уиски с лед. Сложил слънчеви очила отдъхвах на плажа. Моите приятели се забавляваха из плажа,гонеха някакви цели. Аз просто си почивах. Чакаше ме доста работа утре и трябваше да отпатувам за Велико Търново,трябваше да видя какво става там с няколкото бара на баща ми.

След като се прибрах в хотела и си взех душ, изведнъж желанието да ходя на плаж рязко ме напусна. Мислех, че душа ще ме ободри, но все още страдах от главоболие и предпочетох да си легна. Тъкмо бях заспала... или поне така ми се стори, когато някой започна да ме ръчка и да вика името ми:
- Ния... Хайде ставай... Ния... - Разпознах гласът на Никол. Размърдах се в мекото легло и с нежелание отворих очи.
- Хайде, ставай... Ще ходим на плаж. - Сбръчках чело.
- Не, вървете без мен. Аз ще остана да поспя. - Момичета обаче трудно приемаха "не" за отговор и почти на сила ме измъкнаха от леглото.
В крайна сметка след около час всички бяхме на първа линия на плажа в Слънчев бряг, въоръжени с коктейли и слънце защитен лосион. Всички пламенно обсъждаха предишната вечер и какво се е случило, докато аз си мълчах. Нямах нищо за казване, понеже не помнех много, а ако им кажех къде съм се събудила на сутринта, сто процента щях да се превърна в тема номер едно за разговор. Така че просто ги оставих да си говорят и кротко започнах да се мажа, докато една от тях не възкликна:
- Божичко, това не е ли Бойко? - Вдигнах глава и погледнах към момчето което сочеше. Той веднага ме забеляза, а аз изтръпнах. Да, това беше Бойко - бившия ми. Точно него исках да видя най-малко.
- Да, той е... - Отвърнах разсеяно и когато го видях да тръгва към нас, рязко се изправих и се огледах за възможен план за бягство. И го видях... Седеше на бара. Онзи Явор. Даже не бях забелязала, че е наоколо, но щом го видях веднага ми хрумна гениалната идея да отида при него. Изведнъж хукнах към бара, но Бойко също не спря.
- Хей, здрасти... - Щом привлякох вниманието на Явор, който остана сякаш изненадан да ме види, аз тотално го шокирах като ни в клин ни в ръкав, залепих устните си за неговите. Дори не ми хрумна, че може да ми се развика или да направи някоя сцена. Действах наистина без да мисля, но ми се видя адски логично, за да се отърва от Бойко... И действително успях. Щом ме видя да целувам някой друг, той рязко се спря, поседя така няколко секунди и след това тръгна на обратно. Мисията изпълнена. Махнах устните си от тези на Явор.
- Упс... - Възкликнах невинно. - Май се обърках... Мисля, че още съм пияна... Извинявай... - Не можех да преценя дали ме мисли за луда или нещо друго. Беше с очила и не виждах очите му.
- Продължавай да... Правиш каквото там правиш... Представи си, че изобщо не се е случило...

Определено това момиче беше истинска фурия,колкото по далече се опитваш да си от нея,тя все,ще намери начин да се появи с гръм и трясък. Това определено не беше изключение от случая. Да си призная устните и бяха толкова сладки и нежни,че ми се искаше отново да се обърка или да направи онова,което направи преди малко. 
-Нямам нищо против,пак да се объркаш...
Прихваха я леко за китката,без да влагам сила използвах това,че се намираме на пясъка я придърпах лекичко и отново я целунах,но този път целувката беше по страстна и този път си бях съвсем подготвен. Да определено устните и бяха ужасно сладки и нежни. Пуснах я като леко преминах през ръката и:
-Извинена си...
Усмихнах се и придърпах чашата си изпих я до дъно и направих знак да ми сипе още едно. Нямаше да си позволя да се напия отново но истината е,че ми оставаше много малко време тук.

Сега аз бях хваната неподготвена. Изобщо не очаквах да реагира по подобен начин, но предполагам бе справедливо, след като му се бях нахвърлила да го целувам от нищото. Да, определено нормалните хора не правеха така, дори и когато се опитват да избягат от бившия си. За който между другото в момента въобще не мислех. След втората целувка, която повече можеше да се нарече целувка, бях тотално поразена. Докато моята целувка бе просто едно докосване на устни, то неговата включваше и език. Да, той буквално напъха езика си в устата ми и дори усетих вкуса ми. Ясно се долавяше горчивината на уиски и на... нещо друго, нещо приятно, което предполагам бе неговия собствен вкус.
Мигаща на парцали срещу него, аз буквално си глътнах граматиката и не бях сигурна какво се казва в такъв случай. А дори и да знаех, мозъка ми бе зациклил и не бе в състояние да произведе нито една разумна мисъл в момента.
- Да, мисля че е справедливо... - Казах сякаш след цяла вечност и отстъпих крачка назад, защото изведнъж ми се стори, че съм прекалено близо до него и това не е безопасно разстояние, ако реши да ме целуне пак. Най-малкото ако се пробваше отново, щях да го очаквам.
- Както и да е... Оставям те с... - Посочих празната му чаша визирайки нея. - Благодаря... - Не беше направил сцена, което наистина си беше за благодарност.
- Няма да ме видиш повече... - И бавно започнах да отстъпвам назад с една зачервена усмивка на лицето.

-Не бих имал нищо против,ако искаш да ми правиш компания...
Имайки предвид колко пъти поред ме отряза най-вероятно това,щеше да е поредния отказ. Бях готов отново да го чуя,за това просто се обърнах към бара,изпих на екс още една чаша,като леко просъсках. Направих намек на бармана да сипе още едно малко. Това момиче беше истинска малка и сладка фурия,всеки който беше до нея,щеше да е еднакво щастлив да я има,и ужасно гневен с всичките тези нерви,който би му каствала. Но той не обичаше еднообразието,обичаше такива активни момичета,който бичат да щуреят,не са на едно място. Той не беше женкар,не обичаше да сменя гаджета,макар да му се носеше съвсем друга слава. Просто търсеше момичето до себе си,което да му подпали живота,което да го накара,да живне. Все още обаче само се намираше малко проблясък,като това красиво момиче,който най-често бяха невероятно свободолюбиви,че не не му обръщаха внимание.

Погледнах назад към приятелите си, който бяха зяпнали с ей такава уста и не знаеха какво точно се случва. Това означаваше само едно, когато се върна при тях щяха да ме подложат на кръстосан разпит, а аз въобще не се чувствах готова да отговарям на въпроси, тъй като сама на себе си, не можех да обясня какво се беше случило.
- Не може и просто да кажеш, че искаш да ти правя компания? - Той погледна през рамо към мен, а аз завъртях очи, усмихнах се и с точно три крачки взех разстоянието до него. Седнах на високия стол до него и подпрях лакти в бара.
- Пия някакъв коктейл на име "Смъртоносна целувка". Уведомих го аз, а той направи знак на бармана да ми донесе каквото съм казала. Бързо му работеше главата. Обърнах се към него.
- Мисля, че след като вече сме се целували е редно да се представя... - Той свали леко очилата си и направи наужким изненадана физиономия, все едно не е вярвал, че някога ще го направя.
- Аз съм Ния... Ния Романов. - Самото ми име подсказваше, че не съм българка, но това едва ли бе от значение в случая. А и предполагам, че вече го знаеше. Нали някак си бе успял да ме намери в фейсбук. Пък и там се оказваше, че имаме много общи познати, нищо че аз го бях видяла за първи път в онази дискотека.
- И преди да си решил, че да целувам непознати ми е хоби, искам да те уверя, че ми се случва за първи път... Както и това да се будя, в леглото на непознат...

-Спокойно,не съм като повечето мъже в България,не бих се възползвал от момиче.
Е,не че не го бях правил по други причини на младини вършех много глупости и все още ги правех но въпреки всичко,сега малко променях нещата и съвсем не се занимавах с подобни неща:
-Но ми е приятно,най сетне официално да знам името ти.
Трудно стигнах ме до тук но като цяло беше доста забавно:
-Похвално е,че не си от тези момичета,който се прехласват лесно,и определено си добра в това да се пазиш от нежелани момчета.
Присвих устни визирайки себе си:
-Не исках сутринта да те опреквам или да те съдя,ти си разумно момиче,но като хора правим грешки и е нормално. Радвам се,че беше пред мен,защото има много по гадни типове от мен.
Вече бях пил доста и то през целия ден,така че вече бях стигнал до етапа на откровенията.

- Боже, една целувка и си толкова мил... - Казах шеговито, като точно в този момент ни донесоха питиетата. Веднага вкусих от моето и после го погледнах отново.
- Действа чудесно на махморлука. - Обясних и се завъртях лекичко в стола си, заедно с чашата в ръка.
Не знам дали беше заради целувката или нещо друго, но той действително беше по-мил сега. Сутринта изобщо не беше толкова разбиращ и любезен, даже напротив. Беше ме обвинил. Е съвсем заслужено, но пък и не ми беше никакъв, че да ме съди.
- Което ме навежда на мисълта, че може би все пак трябва да ти благодаря за снощи... - Наистина нямах много спомени и определено можех да попадна в много по-неприятна ситуация от това да се събудя до него. Всъщност дори не можех да го определя като неприятно, беше по скоро шокиращо, но не и неприятно.
- И за тази сутрин. - Колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че той е изпратил онзи мъж, за да ме прибере в хотела.
- Знам, че ти си изпратил онзи човек, да ме откара до хотела.

Поклатих глава,защото може би не трябваше толкова много да личи,ама и без това си личеше дота. Хората от хотела нямаше толкова много да и обърнат внимание,колкото моя шофьор.
-Петър няма да се обиди,ако не си му благодарила,той е широко скроен човек.
Исках да походя деликатно и да не я карам да се извинява два пъти и без това и беше трудно:
-Не е нужно да ми благодариш,направих това което е редно.
Определено махмурлука мина и може да се каже,че вече си пиех просто за удоволствие,а и още повече,че си имах приятна компания:
-Та нека говорим за нещо друго. Какво те води насам по морето. Мен ме водят двама пияни Германци,всъщност трябваше да съм и нещо като гид но те като цяло,като видяха момичетата и забравиха,за какво точно са тук.
Така да се каже,си бях сам на почивка,да се каже,че е по скоро си направих почивка,преде да започна сериозната работа.

Повдигнах леко вежди озадачена, че ми задава подобен въпрос. Идеше ми да извикам "Ехо, огледай се", но предположих, че просто се мъчи да завърже някакъв разговор. Получаваше точка за усилието.
- Да видим... - Започнах уж замислено. - Лято е... Навън е колко? 40 градуса? Повече? Не знам, не съм сигурна, но е доста горещо. В София е истински ад, а тук... Тук има плаж, шезлонг и невероятни коктейли... - Усмихнах се лекичко. - Това за момиче от Москва е повече от достатъчна причина, за да прекарва дните си тук. Не знам как ги виждаш ти нещата, но предпочитам да се топна в морето, когато ми стане прекалено горещо, пред това да се топя в Столицата... - Обикновено прекарвах почти цялото лято на морето и от години молех баща ми за къща тук. Щеше да е много по-удобно и дори икономично, ако си имаме къща или поне апартамент близо до плажа. Той обаче все още не се беше решил, макар че тази година почти го бях убедила. Може би догодина щях да имам пълен успех.
- С други думи, прекарвам всяка свободна секунда край плажа, когато не съм в града или някъде другаде. - Обожавах лятото заради морето, а зимата заради снега, какво да кажа - бях щастлив човек в който и сезон да сме.