Хотелът

Хубаво беше да чуя че е имала време да се забавлява докато ме е нямало,поне някой е успял. Това ме навеждаше на мисълта,че сигурно грам не съм и липсвал. Явно думите и бяха празни. Не знам,какво си въобразявах,че едно младо и красиво момиче,може да прави с мен. Със сигурност не го правеше,защото искаше да гради кариера,беше постигнала всичко,сама... Явно просто искаше да се забавлява. Малко ми нагурча,отпих от виното,а погледа ми за момент мина през прозореца но след това се усмихнах леко,не исках да показвам емоциите си:
-Полета малко ме умори но не е нищо фатално!
Така да се каже исках просто да отметна този въпрос на първо време,не исках да задълбавам:
-Добре си се справила докато ме е нямало. Налага ми се да пътувам малко повече имам малко дела в Москава,който трябва да свърша,за това ще ти прехвърлям малко повече от моята работа,не ми се иска да те натоварвам но моята работа също се удвои...
Естествено някой неща ще оставах за мен но това което можех щях да и го прехвърля:
-Тук си,защото исках да ти кажа и друго нещо,другата година,ще пусна акциите си за продажба. Ще преместя бизнеса си в Русия изцяло,трудно ми е вече да се разпокъсвам...
Исках да не бия на очи,ако продължавах дълго да пера пари само през тази фирма,щяха да заподозрът,започна постепенно пренасочване на парите,и до голяма степен до края на годината,фирмата щеше да бъде чиста. Точно тогава,щеше да основе нова фирма,която да му върши работа. Така правеше,беше създал няколко фирми на този принцип,переше малко,по малко и след това изчистваше фирмата,губеше архивите за минали години,и всичко изглеждаше реално.

Тялото ми чисто инстинктивно леко се напрегна и изпъна. Отпуснатата поза, която бях заела леко се измени, но въпреки всичко не исках да показвам някакво напрежение. Истината беше, че не знаех какво точно се опитва да ми каже, затова и си повторих поне десет пъти, че не трябва да избързвам със заключенията.
- Какво означава това? - Казваше ми, че мога да си загубя работата и е време да се оглеждам за други възможности, в случай че хората на които продава, вече няма да имат нужда от мен? Не, наистина не ми се искаше да мисля по този начин. Компанията работеше добре. Отчетите за миналата година и първото тримесечие показваха единствено и само ръст при печалбата, ние се развивахме и печелехме от това. Защо му бе да продава нещо печелившо?
- Не разбирам на къде биеш. - Той се бе изразил достатъчно ясно, но на мен не ми се щеше да повярвам на думите му. Исках може би дори да го убедя, че това ще е някакъв глупав бизнес ход за него, но всичко за което можех да мисля бе, че всичко между нас приключваше. Той повече нямаше да има причини да идва тук и да се виждаме, след като бе решил да продава компанията си и като цяло да разреди посещенията си. И това ме жегна още повече, не защото имаше възможност да си загубя работата си, а защото нямаше да го виждам повече.

-Ако те тревожи това,че ще си загубиш работата,няма да случи,ще е продадат само на хора от борда,или ще ги прехвърля по моя преценка на човек който разчитам...
Не исках да и казвам,че може би щях да прехвърля акциите на нея,това щеше да го научи по друг начин,чак след като мине една година,сега нямаше да каже за да не реагира още по зле:
-Ще се погрижа никой да не загуби работата си,спокойно няма да има промени в екипа,фирмата ще продължи работа,просто аз няма да съм в нея, и ще отворя нов бизнес в Снкпетербурк...
Имах нужда да се отделя от нея и да не се налага да изпитвам онова чувство,което ме правеше слаб,мислех че няма да го изпитам повече и не исках да бъда слаб,най-много от всичко мразех да съм слаб и не исках да давам възможност на емоците ми да ме контолират,щях да загубя още веднъж сърцето си,което мислех,че е умряло много отдавна. Но никой не знаеш за тази история,дори и съпругата ми,тя не беше моят първа любов никога не беше,моя любима просто жена,която да е радост на моето семейство но не и нещо,което аз исках до себе си.

- Не ме тревожи това. - Отвърнах припряно в изблик на някакъв гняв към него, който бе напълно неоснователен от където и да го погледнеш. Компанията си беше негова и той можеше да прави когато и каквото си пожелае с нея. Дори не беше длъжен да ме предупреждава за намеренията си и даже ми се щеше да не го беше правил, защото се чувствах така сякаш току що бе лепнал срок на годност на отношенията ни, в случай, че те продължат да съществуват докато той окончателно скъса връзките си с тази компания, а с нея и отношенията си с мен.
- А какво? - Погледнах го ядно. Въпроса му бе много естествен и очакван, това че аз не разполагах с отговор, който да изрека си бе мой проблем, а не негов.
- Нищо! - Типично по женски отвърнах аз.
- Ако искаш да кажеш нещо, просто го кажи. - В гласът му долових леко раздразнение, което сигурно и аз самата щях да изпитам на негово място, ако някой ми отговаряше по този начин.
- Защо ми го казваш? - Наистина не разбирах защо го правеше. Изобщо не бе моя работа да знам тези неща, дори и като негов работник. - Ако си решил да продаваш компанията си, просто го направи. Не е нужно да ме уведомяваш за решенията си. - Дали въобще си даваше сметка как звучи всичко това в моята глава? Естествено че не беше приятно да ти кажат, че вече си си свършил "работата" и вече могат да те заменят с някой друг. И изобщо не говорех за шибаната компания, а за себе си, защото без съмнение подобна информация нямаше да ми сподели освен ако не искаше да ми намекне нещо за това което щеше да се случи с нас двамата след година или когато там решеше да си продаде компанията.

Нормална реакция и до някъде малко не очаквана,не знам дали имаше нещо общо с мен или просто е страхуваше да не изгуби работата си:
-Казвам ти това защото,си най-отговорния човек в тази фирма и не искам да научаваш последна. Истината е,че...
Поех дълбоко дъх и погледнах за малко на горе,сякаш отправях молитва към Бога от устата ми се чу тихо на руски:
-Я ни знаю кто зделал и с какому я такда тебя разгнивл. 
Или по точно,Аз не знам какво съм направил и с какво така теб разгневих. *прости за лошия руски*. Но бях на път да кажа всичко,а не биваше  и нямах право да казвам нищо:
-Ти си млада,красив,талантлива,амбициозна и имаш цял живот пред себе си,ако бях по млад,нещата щяха да са много по различни. Истината е,че имам много повече от симпатии към теб но истината е,че...
Оставих чашата си на масата:
-Когато бях млад,дори по млад от теб,се бях влюбил в едно момиче,тя беше дъщеря на един много влиятелен човек и той казваше,че няма да даде дъщеря си на мъж,като мен. Бедняк и непрокопсаник,а аз наистина нямах никакви пари,бях събрал от първата си работа и бях купил малко сребърно кулие,което изгладувах,за да мога да я зарадвам,и тя го харесваше,защото ме обичаше и аз нея. Но баща и реши,че няма да го бъде и я сгоди за друг,бях гневен и разярен,а тя ме молеше да не отивам при нея,защото се страхуваше,той да не ме убие. А,аз щях да я взема,бях откраднал колата на нашите,имах малко пари,отидох пред тях,деня преди сватбата. Промъкнах се горе по брашляна,бях глупав и на крилете на любовта и не осъзнавах,че може да падна. Видях я от прозореца,стоеше във ваната,нямаше как да ме чуе. Отворих прозореца и се втурнах към нея...
Спомена още ме преследваше дори и сега,трудно беше да го изрека:
-Тя обаче лежеше без дихана,цялата вана... -тук спрях нямаше начин да го кажа-На пода имаше писмо,което беше за мен,помня го и до днес на изуст и до ден днешен. Не знам след това,какво се случи,оказах се в следствието,след това в затвора,докато се разбере всичко. След като излязох се заклех,че няма да бъда онзи бедняк и че никога повече няма да обичам. Ожених се без дори да обичам жена си,просто защото семейството ми го изискваше...
Спрях и я погледнах:
-Истината е,че се чувствам като преди,всеки път като те погледна,не можеш да излезеш от ума ми,толкова дълги години бях сигурен,че няма да срещна друга жена,която така ожесточено да желая,а когато се появи такава,вече е късно. Ти си млада и можеш да обичаш,толкова много пъти,аз вече нямам право,живота ми е почти накрая,всичко останало е до изживяване. Не искам да те въвличам в години илюзия,която да радва мен повече от колкото теб... 

Не знам кое повече ме трогна - това че ми призна толкова лични неща свързани с него, живота и чувствата му или просто се впечатлих от това което изпитва сега и то по някакъв начин е насочено към мен.
- Спри! - възкликнах изведнъж. Ако щеше да казва, че изпитва нещо към мен, нямаше да му позволя да го опорочава по този начин. Не му отиваше и честно казано, адски ме вбесяваше, че отново си позволяваше да мисли от мое име.
- Това е най - изтърканото оправдание, което можеше да посочиш като причина. - Ако годините му ме притесняваха, дори нямаше да го погледна. Пък и не беше чак толкова възрастен, за колкото се изкарваше. Говореше все едно е с единия крак в гроба, а това бе далеч от истината.
Изправих се от стола си. Бях прекалено нервна, за да остана спокойно на мястото си, а и той ме последва. Виждаше, че е засегнал някакъв нерв в мен, затова се изправи почти веднага и дойде при мен. Хвана ме за лактите и сякаш щеше да каже нещо, когато аз го изпреварих и заговорих.
- Мислиш ли, че не съм наясно с годините и семейното ти положение? Наясно съм с това, но досега не си имал проблеми с нито едно от тези неща, нито пък аз. Знаеш, че това никога не е било на дневен ред при мен и ако просто искаш да бъдеш с мен бъди. Не се появявай веднъж на месец и по - добре не се появявай, за да ми кажеш, че си решил да сложиш край, защото не ти остава много време. Това е абсурдно. Нямаш представа още колко ти остава, така както и аз нямам представа дали ще се събудя утре. Никой не притежава бъдещето Влад... Ти сам си го казвал. Тогава защо мислиш за него. Притежаваме само сега, днешния ден и ако ме искаш, имай ме сега... - И без това планове за по - дълго при нас не можеха да съществуват и аз го бях приела и не заради възрастта му, а заради разстоянието и всички други неща, които ни разделяха.

-Не е така,красавице... Точно сега е момента да правиш планове,да искаш повече от живота,да постигаш повече цели.
Не знаеше,защо младите вече нямаха амбиции или той беше прекалено амбициозен:
-Аз планирам,аз искам повече,аз знам,че ако искам нещо толкова силно,аз ще го взема,без да давам обяснение. Само,че вече не искам само днес,не искам и утре искам,да си само и единствено моя. Ако остана още дълго тук,ще те взема,какво взимам без да питам,защото ще си влязла още по на дълбоко. Ще ти отнема,кариерата,ще ти отнема живота,ще ти отнема лека полека всичко,само за да задоволя себе си,а накрая просто ще си изгубила себе си. Правил съм го и преди,само че разликата този път е,че ми пука за теб и знам,че не желая да те променям. Казах ти това и поради друга причина,искам от теб да се подготвиш добре,защото моя дял ще бъде поемеш ти,ти ще бъдеш шеф на тази фирма. Това,ще е твоята фирма...
Казах и го макар че го пазех за после:
-И още преди да си казала,че го правя защото е от симпатия не е. Ти много добре доказа,със своята работа,хъс и упорство,че заслужаваш да бъдеш на чело на тази фирма. Никой друг не познава толкова добре,и на никой друг няма да поверя моята работа. Това не е милостиня,а го казвам,като шеф,че по добра отмяна тук няма да намеря. 

- Тогава имаме голям проблем... - Казах слагайки ръце на яката на сакото му. Дръпнах го още по - близо до себе си и точно пред устните му прошепнах:
- Защото искам теб! - После го целунах с всичката емоция, която думите му ме накараха да изпитам.
Той грешеше като си мислеше, че ще пропусна нещо ако продължа авантюрата си с него. Бях имала достатъчно много време и възможности в живота си, но нищо не можеше да се сравни с чувствата, които той предизвикваше в мен. Знаех много добре в какво се забърквам и в мен нямаше и капка съжаление или дори колебание дали искам да поема по този път, който не знаех къде ще ме отведе, но със сигурност не исках да се откажа, защото това бе правилното решение. Въпреки всички против, които изникваха в неговата и моята глава, аз не исках да се откажа, за да заложа на нещо сигурно. Исках точно тази тръпка с него и я исках пак и пак...
Езика ми разтвори устните му малко нахално и припряно, но той дори не се възпротиви. Само секунда по - късно вече се бе впуснал в тази луда надпревара. Ръцете ми вече се мъчеха да го освободят от всички излишни дрехи и ако само посмееше да каже, че това не бива да се случва. Чувствах го правилно с всяка фибра на тялото си. То гореше така само в неговите ръце и аз се чувствах по - жива и цяла от всякога.
- Желая те... - Казах между целувките, но без да спирам да разкопчавам ризата му.
- Искам само теб... - И това което можеше да ми даде.

Тялото и сърцето ми бяха слаби и не можех да устоят на това да и се противопоставя,още щом моите устни докоснаха нейните,аз загубих битката. Придърпах я с две ръце към мен,слагайки ги на малкото и кръсче. Наслаждавах се на всяка целувка и ласка от нея. Не усетно я бях хванал здраво и се преместих към дивана,където я оставих да легне. Не бързах исках да се насладя на този миг,на това че отново съм с нея. Знам може би щях да съжалявам но не и сега.
-Красавице...
Шепнех и нежно на ухото,докато обсипвах с целувки,врата и. Този път не беше като другите,може би защото наистина дълго телата ни се жадуваха,а и може би защото сърцето ми се чувстваше по друг начин,правех ме любов,а не секс или поне аз така го чувствах. 
Тя лежеше на гърдите ми,сърцето ми препускаше още диво но ми харесваше,да лежи спокойна върху мен,да ме докосва нежно. Леко притварях очи от удоволствие и се усмихвах,доволно малко като хлапак:
-Знаеш ли,че света сякаш замръзва,когато си край мен...
Галех нежно косите и:
-Не знам но сякаш си подчинила и времето да се върти по твоя команда. Малко  жени съм виждал който умеят така добре като теб,да се справят с толкова уж типично мъжки неща. Пъхаш половината от по възрастните си колеги в задния си джоб. 
Засмях се и след това казах:
-Преди да дойда тук бях чувал за теб но не вярвах,когато за първи път те видях,ти крачеше уверена на токчета,все едно света ти принадлежи,а погледа ти...
Прехапах устни:
-Всяваш респект но в интерес на истината,този поглед... Първия ти поглед ме накара да те желая само си мислех,колко секси си в същност...

Идеше ми да го попитам след колко точно време ме е забелязал, но успях да се въздържа и да не развалям момента, защото това беше едно от най - милите неща, които ми беше казвал и честно казано нямаше значение дали ме е забелязал в първия ми ден или три години по - късно, защото самата аз не се бях влюбила в самия него веднага. Първоначално бях привлечена от осанката му. Само човек, който бе стоял с него в едно помещение, знаеше за какво говоря. Той излъчваше ужасно силна енергия, а преди да спя с него дори не го бях виждала да се усмихва. Цялата му персона бе обгърната в мистерия, която го правеше още по - интригуващ.
След втората ми година имаше една случка. Все още работех в офис няколко етажа по - надолу и съвсем случайно се бях озовала там където се намирахме в момента. Спомням си, че бях ядосана за дето ме ползват като най - обикновен стажант, който да разнася пощата, но точно в този ден го бях видяла в съвсем различна светлина. Тъмна! Явно някой от служителите му бе допуснал грешка и Владимир бе застанал срещу него. Дори не му бе повишил глас, но бях достатъчно наблизо, за да го чуя. В този миг ми се стори като най - силния човек на планетата. Мъжът срещу него трепереше, а в очите на Владимир имаше някаква заплаха. Вечерта сънувах първия си еротичен сън с него.
Няколко месеца по - късно този сън се превърна в реалност и от тогава до сега, аз затъвах все по - дълбоко и дълбоко в необятния свят на този мъж, който дори и да се пазеше, вече ме притежаваше изцяло.
- Нима?! - Захапах долната му устна и леко я издърпах към себе си.
- Какво ще кажеш да се преместим вкъщи? - Никога преди не го бях канила в дома си. Това бе лично мое пространство, но сега след като му бях разголила душата си, не виждах защо да го допусна и до тази част от мен.

В първия миг останах без думи,защото до сега не го беше правила но в интерес на истината не го очаквах. Въпреки това ми хареса до една степен,не че не знаех къде живее и не я бях проучил но я оставях да мисли,че не знам. Не чаках и момента в който ще ме покани в тях,дори не го обмислях но щом предложи нямаше да и откажа. придърпах ръката и,като нежно я целунах,а после се наведох и целунах устните и:
-Не бих отказал на толкова сладко предложение. Само нека още малко да останем тук...
Все още си мислех малко или много че сънувам,и още не исках да се събуждам,реех се в безтегловност:
-Трябваше да се направя на недостъпен,ами ако имаш белезници,какво ще правя?
Сега просто се малко се шегувах но с леко палав тон. Намигнах и,и докоснах устните и.

- Ако вкъщи имам белезници и ги използвам, значи ти просто ще се наслаждаваш! - Бях съвсем сериозна, но той сякаш го прие за някакъв вид шега, защото се засмя на думите ми. Истината обаче беше, че имах много повече от белезници и макар, че до сега не бях гледала на възможността да го окова с тях като на реална идея, изведнъж ми се прииска да го направя. До сега винаги той бе упражнявал контрол върху мен по един или друг начин и на мен ми харесваше. Само в тези моменти свалях гарда изцяло и изпитвах истинска наслада и след като и двамата бяхме толкова еднакви в толкова много отношения, предполагах, че на него също ще му хареса да предаде контрола за един миг и просто да се наслади на това, което мога да му дам.
Останахме да лежим така, все още справяйки се с заливащите ни емоции. Еуфорията бавно отминаваше и на нейно място идваше умората, което ме правеше ленива и сънлива. Харесваше ми да съм тук. Толкова удобно се чувствах в прегръдката му, че не исках да помръдвам дори. И в крайна сметка не го направих. Някъде между предложението ми да отидем вкъщи и петте минутки за почивка, които си бяхме дали, аз се бях отпуснала толкова много, че бях заспала.

Не исках да я будя въпреки всичко трябваше да ни сварват тук,за мен нямаше проблем но не желаех,да уронвам престижа и. Извиках моя доверен човек шофьор. Измъкнах се внимателно и го накарах да паркира на паркинга,взех едно одеяло и я завих добре,повдигнах я леко и внимателно,за да не я събудя и се придвижих ме към нейната къща. Шофьора носеше дрехите и чантата,за това успях ме да влезем в тях той си тръгна,а аз я поставих на леглото и,завивайки я нежно с одеялото. Наместих се до нея,като си я гушнах.
Домът и беше красив и подреден,виждаше се,че жена живее тук. Бях се унесъл в този прекрасен уют,наистина за миг се почувствах толкова добре толкова приятно,че не мислех за нищо,а първи път от толкова време спах.