Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 3 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Апр 16, 2014 7:23 am

- Много бързаш да ме изгониш от вкъщи май? - Подхвърлих аз съвсем сериозно и някак сърдито, въпреки че в действителност просто се закачах с баща ми.
- Да не би да си организирате таен купон, на който не съм поканена? - Продължих с покер лицето, което остана сериозно като маска.
- Защото все пак и аз живея тук и ако вие може да си организирате приеми и купони, трябва да следва да мога и аз да го правя или поне да присъствам на тях. - И двамата с майка ми трябваше да се видят от страни. Изглеждаха така сякаш съм ги спипала на местопрестъплението, нищо че само се будалках с тях.
- Нали Нанси? - Погледнах към нея, а тя за малко да получи удар, защото се чудеше какво да каже.
- Това не е моя работа госпожице Ема. - Пак с това госпожице. Май никога нямаше да си го избие от ума.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Сря Апр 16, 2014 7:37 am

Водех се по нейната игра:
-Права си,ще вдигнем купон но е само за мен и майка ти,а ти скъпа моя,имаш възможността,да си направиш купон с твой те приятелчета,за рождения ден.
Не успях да се сдържа и да остава,мака и да и го каже,а и като чели,тя се опитваше да научи,какво има:
-Може да поканиш всички,който пожелаеш. Майка ти,ще ти помага но изцяло ти,ще си решиш,каква да е окрасата,макар че предлагам да е на двора,може да поканим някой бенд да свири...
Давах само иде но вдигнах ръце:
-Но ти си решаваш няма да ти се меся...
Оставих ръцете си на масата:
-Е,съгласна ли си?

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Апр 16, 2014 7:49 am

Едва се сдържах да не се разпищя и заподскачам от щастие. Знаех си, че ще се съгласи накрая, но не вярвах, че ще стане толкова бързо и така лесно без да се налага да правя нищо.
- Повече съм от съгласна. - Възкликнах аз и вече не можех да се сдържам, скочих от стола си и го разцелувах в знак на благодарност. Това щеше да направи деня ми още по-хубав и не само този ден, но и всички останали до рожденият ми ден.
- Много ти благодаря... - Не знаех как да изразя благодарността си, че се беше съгласил.
- Това моментално те превръща в баща на годината! - Трябваше да му направя статуетка, като тези които му правех като малка. Всъщност не, трябваше да е нещо по-добро от тях, за да се запази за по-дълго. Вече имах идея дори как ще изглежда, само трябваше да се направи.
- Сетих се нещо... - Пуснах го и пак го погледнах сериозно.
- Бащите на годината карат дъщерите си на училище. Мисля, че е крайно време да започнеш да го правиш и ти! - Знаех, че ще му хареса ако го направи и на мен също щеше да ми хареса. Може би така и по-лесно щях да започна да приемам, че той не е по-различен от всички други бащи, защото без значение колко силен и могъщ беше, за мен той си беше просто моят баща и аз не исках да го карам да се чувства виновен за това.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Сря Апр 16, 2014 8:07 am

-Аз нямам нищо против,стига ти да нямаш нищо против,че ще плаша приятелите ти в училище...
Някой се срамуваха от бащите си,други не искаха да ги кара,а трети като мен не искаха да се окажат,като полицаи,когато всички се наредят в редичка.
-С удоволствие,ще те закарам до училище!
Всъщност това е моето удоволствие,а и се повъзгордях с думите баща на годината,и че бях върха. Вдигна ми е малко съмочувствието и се радвах от друга страна,че я направих щастлив и направих деня и по хубав,надявам се и следващите да са такива:
-Когато си готова,и аз съм готов...
Погалих я по бузите,като тя за кратко се начумери,защото го правех,когато е малка,а ми показваше,че не е малка вече:
-Добре няма...
Дръпнах ръката си:
-Да знаеш,че благодарение на майка си,ще имаш това парти,тя ме обеди и тя заслужава титлата майка на годината...
Нямаше да оставя заслугите изцяло на мен,а и Катрин,заслужаваше част от този миг.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Апр 16, 2014 8:13 am

- Мислех да ти го спестя, но тя отдавна получи този приз. - Подразних го малко и му се засмях. Шегувах се разбира се, но той беше прав. Трябваше да й се отдаде заслуженото, че беше успяла да извоюва тази битка за мен.
- Благодаря ти мамо.. - И нея също целунах и после си взех раницата.
- Добре, вече може да тръгваме. Готова съм. - Изчаках баща ми да отиде за ключовете и използвах момента да благодаря още веднъж на мама, като се разбрахме след училище да започнем подготовката. Нямаше да си правя други планове, освен ако не изникнеше нещо наистина важно.
Баща ми дойде и аз излязох на алеята, а той отиде да изкара огромният си черен джип от гаража. Харесвах тази кола. Струваше ми се толкова огромна и лъскава. Тъкмо щях да се кача, когато покрай нас мина колата на Крис, който ни поздрави едва едва по неговият си нахакан тежкарски начин с кимане на глава и после направо профуча по алеята, вдигайки пушилка от гумите, които изсвистяха. Погледнах към баща ми и се зачудих какво ли си мисли в този момент. Сигурно ако имаше син, щеше да иска да е точно като Крис, който въпреки, че ми беше братовчед, понякога беше доста отвратителен, даже и с мен.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Сря Апр 16, 2014 10:22 pm

Не ги харесвах тези двамата,по проста причина,че съзирах себе си в тях,а това никак никак не ми харесваше,защото можеше да посегнат на моето момиче. Още повече,че в колата му се движеше онова гадно лапе,дето и беше приятелче от детство,онзи... Алекзандър... Никак не го харесвах,само изръмжах и поклатих глава,ако ми докараше някой като него за гадже,щях да го изритам с ритници през вратата.
-Хайде да не закъснееш...
Погледнах към нея дали си слага колана,а когато го сложих бях готов да запаля колата.
-Ей сега,ще покажа на твоите момченца,колко струват...
Преди да каже нещо бях потеглил и за тяхна изненада ги изпреварих,като ми дишаха пушилката.
-Съжалявам звездичке...
Малко я бах изплашил но знаех,че няма да ги нараня нито пък аз някой друг. Просто им показах,как се кара. Паркирах големия джип,като правеше ужасен контраст на всички коли пред училище:
-Успех мила...

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Апр 22, 2014 1:47 am

Имаше моменти в живота ми, в които се чувствах така сякаш съм на точното място в точното време. Напълно щастлива и сякаш нямаше нищо, което да застраши това щастие. Живеех за тези моменти. Те ме караха да се чувствам истински жива.
- Звучи ми като перфектната вечер. - Филми и пуканки, аз, майка ми и баща ми! Какво повече можех да искам?
Влязохме навътре и аз се качих към стаята си, за да се преоблека и да си оставя нещата, а после слязох при родителите си, като както винаги се насочих към хладилника. А докато се чудех какво ми се яде, разказвах как точно е минал деня ми. После баща ми се оттегли в кабинета си, а ние с мама се концентрирахме върху обсъждане на рожденият ми ден.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Вто Апр 22, 2014 5:58 am

Не знам,как излетя времето,бях се заровил в толкова много работа и когато погледнах се оказа че е време за филм но явно не само аз се бях унесъл в работа и двете ми принцеси също се бяха разбъбрили,като не спираха. Подпрях се на пантата на вратата,като се загледах в тях. Обожавах ги и двете толкова много,те винаги са били моя живот. Съзнавах,че точно това иска човек,точно от това се нуждае и това трябваше да остави зад себе си:
Засмях се но от щастие:
-Ей,да не решавате глобални проблеми...
Приближих се към Ема,като я целунах по челото,а после и към Катрин,като нея си я целунах по устните,застанах зад нея,като погледнах към масата с плановете:
-Още работа ли имате,време е за вечеря,предлагам да поръчате пица.
Казвах го по този начин,защото аз нямах такава нужда,а капризите бяха само от тях:
-И някой от вас да реши филма.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Апр 22, 2014 6:12 am

Двете с мама се спогледахме и засмяхме, защото дори нещо толкова простичко като гледането на филм, минаваше под патронажа на баща ми, който май дори не се усещаше, че отново издава заповеди, но в случая беше нещо което можеше да му простим.
- Добре, аз се заемам с филма. Храната е ваша отговорност. - Всички се съгласихме, че така ще е най-добре.
- И без гъби... - Провикнах се от хола, където вече се бях заровила в издирването на нещо, което не сме гледали до сега и което ще допадне и на трима ни.
След дълго чудене и избиране, се спрях на три филма, от които да изберем един и ако имаме настроение за още след него, можеше да изгледаме и някой от другите.
- Пицата е на път. Купата с пуканки на лице! - Съобщи мама и остави две големи купи пълни с адски добре ухаещи пуканки на масата пред дивана. През това време баща ми пък събираше още възглавници, за да ни е удобно.
- И така... - Вдигнах първият диск в ръката си. - Първият вариант: Ромео и Жулиета, класическа драматична история която да разплаче всички ни. Вторият: Ной. Много ефекти, епична история, обещаващ трейлър. Третият вариант: Кой е баща ни? Това трябва да е нещо върху което да се посмеем. - И така това бяха предложенията ми и сега очаквах за и против.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Вто Апр 22, 2014 6:28 am

Настанени на дивана за едно хубаво семейно кино. Да ако ме бяха видели преди 17 години най-вероятно щяха да кажат,че не съм такъв човек,а и аз никога преди не бях мислел за това но сега обожавах такива вечери и се дразнех,че намаляваха,защото Ема прекарваше повече време с приятелите си.
-Не знам оставям на моите дами да изберат но честно не желая да гледам филм за Ной,не че нещо но не съм много вярващ...
С основателни причини,че може с Исус,плюс минус няколко години,кой ги броеше точно:
-Да не ме обвинявате после,че аз съм го избрал,когато не ви хареса...
Взех малко пуканки,метнах ги,а след като ги сдъвках се усмихнах уж мило:
-Така де

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Апр 22, 2014 6:41 am

В крайна сметка избрахме филма за Ромео и Жулиета и поне аз останах доволна, след като го изгледахме. Оказа се доста добре режисиран и изигран от актьорите. Е, този Ромео не беше като Леонардо ДиКаприо, но беше почти толкова добър.
След като изгледахме филма реших, че е време за сън. Не че толкова ми се спеше, просто след всичката кола и пица, които бях поела, ми беше толкова тежко, че имах нужда да облека нещо по-свободно като пижамата си например и да се излегна на леглото си, не привита на дивана.
Пожелах им лека нощ и се качих в стаята си и както всяка вечер първо минах през банята, за душ миене на зъби, после си облякох нощницата и се пъхнах под завивките.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пет Май 09, 2014 6:02 am

Рожденият ден на Ема

Още не бях отворила очи и вече се усмихвах, защото днес беше моят рожден ден и на този ден, повече от всякога се чувствах обградена и засипана с любов от своите най-близки хора. Обожавах този ден заради усмивките, тортата, това, че всички любими същества за мен, моето семейство и моите приятели се събираха и празнуваха заедно с мен, обичах подаръците, дори и всичкото внимание с което ме обграждаха всички. Можех да си пожелае всичко и то щеше да е мое.
Почувствах празничния дух още с отварянето на очи. Лети вече се беше събудила и нахлузила парти шапка на главата си, а в ръце държеше малко кексче с една свещичка. Първото пожелание дойде от нея, а то след себе си повлече още много. Родителите ми, фейсбука ми бе гръмнал от известия с поздравления, но така и не успях да прочета всички, просто защото баща ми почти насила ме измъкна от леглото за традиционната закуска. Всичко беше точно толкова хубаво колкото всеки друг път и за мен познато, но за Лети беше нещо ново, но дори и тя се забавляваше с шегите на родителите ми и за първи път от доста време бях забелязала усмивката на лицето й.
След закуската ни остана малко време, за да се приготвим за семейния обяд в моя чест, на който се надявах, че ще присъстват всички, но най-много желаех да видя Алек. Това беше първият ми рожден ден, в който деня ми не започваше именно с него. Винаги, дори и като деца откриваше начин да ме събуди с някаква изненада. Предполагам този път нещо го беше възпрепятствало или пък присъствието на Лети, го бе въздържало да предприеме нещо.
Към обяд всички започнаха да пристигат като по часовник. Първи бяха чичо Илайджа и майката на Алек, но него самия го нямаше, но не посмях да попитам къде е, въпреки, че се разтревожих какво може да е станало, че все още да го няма. Получих прекрасен подарък от тях, както всяка година до сега. След тях дойдоха и леля Ребека и бащата на Крис, които също още никакъв го нямаше, но сега вече можех да предположа къде е и Алек. Вероятно двамата с Крис бяха заедно. Последен към нас, както винаги се присъедини чичо Кол, който този път си водеше компания, Елизабет, с която всички знаехме, че се вижда, но никога не бе идвал под ръка с нея. С тяхното идване обаче настроението рязко се промени и леля Ребека хвърляше странни погледи на Елизабет, а чичо Кол и чичо Дейвид, се гледаха на кръв. Ан и Илайджа се опитваха да разведрят обстановката с интересни истории, които разсмиваха ако не някой друг, то поне мен и родителите ми. Всъщност май само ние петимата бяхме в добро настроение и не забелязвахме странното поведение на всички останали. Е, аз забелязвах това на Лети и после щях да я питам какво й има, че дори и днес е така тъжна, но не исках да го правя пред всички.
Алек и Крис така и не се появиха, което ме разочарова наистина много. Не се изненадвах от Крис, защото той винаги пропускаше всичко, но този път достигна върха пропускайки дори и моя рожден ден. За Алек обаче, нямах никакво оправдание, защото от всички той ми липсваше най-много и след като бях спряла да се тревожа, че нещо му има, защото бях чула, че говори с майка си по телефона, започнах да се ядосвам, защото какво по-важно от рожденият ми ден можеше да има?
С радост можех да заявя, че нямаше кръвопролития на обяда, но и знаех, че нито моите, нито родителите на Алек биха позволили другата по-импулсивна половина от семейството да се избие. Като цяло денят не вървеше по план, не само защото двама от семейството ги нямаше, но и колкото  да се опитваха да го прикрият, всички усещаха напрежението.
В късния следобед си тръгнаха и последните ми гости и отново останахме само родителите ми, аз и Лети. Мама се качи при нас да ни помага с косите, роклите и грима, докато баща ми едва си намираше място и го чувах как крачи на долния етаж и преобръща чаша след чаша. Беше напрегнат защото след малко нямаше да има контрол над мен и дома си и изобщо над нищо което щеше да се случи тук тази вечер и това сигурно го убиваше.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 4:55 am

Адски много се ядосах,че не успях да присъствам на вечерята но прекалено късно намерих онова,което търсех или по скоро попаднах на него прекалено късно. В един антикварен магазин,докато минавах усетих нещо да ме дърпа на там. Просто едно усещане,нали имах способностите на майка си се спрях и тръгнах на там,а и все пак антиквариат можеше да има нещо спечициално. Влязох и разгледах почти на всякъде,докато  не стигнах до бижутата. Имаше доста грозни неща но там зад всичко се криеше едно уникално  бижу,което беше перфектно за Ема,точно онова,което търсех. Истината обаче е тази,че се оказа прекалено ценно,направено ръчно от сребро,със син топаз.
Нямах пари веднага да го взема никога не се разхождах с много пари,а и в картата нямаше да ми стигнат щях да прехвърля ограничението,за това трябваше да се върна и да помоля майка ми за помощ.
Забравих да кажа,че това се случва на предния ден. Тя естествено веднага ми помогна,а когато го донесох в къщи ми каза,че може да направя защитно заклинание на медальона,което да я предпазва от беди и подобни неща,но каза да го направя след,като и го подаря,защото заклинанието отнема време. Само,че аз не исках да и го давам и после да и го отнемам,за това щях да направя заклинанието.
За това ужасно много се забавих,дори не съзнавах колко много време мина. Крис просто се побъркваше защото се наложи да ме чака прекалено много но накрая бях напълно готов. Сложих прекрасното бижу в една малка кутийка,като го пъхнах в джоба си. Бях доволен от постигнатото.
-Добре,тръгваме стига си нервничил...
Казах на Крис,който бе ужасно странен тия дни и дори избягваше разговорите:
-Ти най-сетне няма ли да изплюеш камъчето,никога преди не си бил толкова мълчалив...
Присвих очи,като се качих в колата му и затворих,не си бях ме в къщи,трябваше да направя заклинанието на открито,защото можеше да излезе извън контрол,за това се насочих ме към по пуста страна на града:
-Обявил си някаква стачка...
Сигурен бях,обаче в едно Ема,щеше да ми е супер бясна,щеше да си помисли,че съм забравил,че съм бил с някоя но не смятах да и подаря подаръка пред всички. Крис мълчеше не казваше нищо,просто тези дни не се говореше с него. Поех дъх и го оставих,просто знаех,че ако насилвам нещата,ще стане зле.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 5:09 am

Нямах никакво желание да ходя на тъпия рожден ден, защото знаех кой ще бъде там, но нямах никакъв избор, защото откаченият ми чичо Клаус на практика не ми остави такъв. Във всичко намираше заплаха за скъпоценната си Ема, а тя си беше повече от добре и никой даже не си помисляше да й направи нещо лошо. Беше безобидна точно колкото и една муха, даже и толкова досадна.
- Искаш да знаеш какъв ми е проблема ли? - Заядливо казах аз и погледнах Алек.
- Проблема ми е, че всички смятат, че имат право да ми казват какво трябва да правя! - Първо новоизлюпилия се сводник чичо ми Кол, според когото не трябваше да наранявам Лети. После параноичния ми чичо Клаус, който си мислеше, че съм бавачка на дъщеря му. Родителите ми, които имаха претенции с кого и къде мога да ходя. Приятеля ми, който просто не можеше да приеме факта, че не ми се говори... Да продължавам ли да изброявам?
- Не ми пука за тъпия рожден ден, на тъпата Ема. Не ми пука ако ще й да я убият ритуално, всъщност ще ми направят услуга, защото повече ням да влизам в ролята на бавачка, на някой който даже не може да бъде убит.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 5:19 am

Заслужи си да го прасна по рамото с юмрук,знаеше че обичам  Ема и нямаше да му позволя да се дари по този начин,естествено не го направих силно,беше ми  приятел,нямаше да го нараня,а беше по скоро мъжка закачка:
-По полека,ако обичаш,не разбирам липсата ти на ентусиазъм. При все всичко,че почти всички момичета,ще се изсипят в къщата на Ема,не разбирам откакво толкова страдаш. Още повече,че не ти имаш намерение да си с Ема,а аз...
Усмихнах се леко,като ми се искаше тази вечер на истина да е специална и нямаше Крис да я проваля с кофти настроението си:
-А,и честно до сега не си отказвал рождените и дни,и то бяха ужасно тъпи,а този си има изгледи да е готин,Клаус няма да е наоколо,жив Рай...
Е,това не значеше,че ако падне и косъм от главата на Ема,щеше да стане ужасно:
-Знаеш,кой друг,ще е там Ваалет...
Понамекнах малко туковиж малко се ентусиазирал.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Съб Май 10, 2014 5:28 am

Оправях ме се за голямата вечер но аз нямах такъв ентусиазъм,по скоро се радвах заради Ема,за да се чувства добре но аз самата не исках тази вечер да започва. Адски се притеснявах,бях облечена за първи път в такава рокля,носех червено и се чувствах малко странно,не е къса но се чувствах все едно съм гола. Майката на Ема ни помогна супер много и направи прекрасни прически. Но и двете не бях ме много на върха,е Ема е защото имаше да се случват толкова хубави неща но Алек не дойде и това много я разочерова.
Стоеше пред огледалото и довършваше още няколко неща,приближих се и сложих ръка на рамото и:
-Ема сигурна съм,че има някаква напълно основателна причина Алекзандър да не дойде,никога не го е пропускал,нещо е намислил според мен.
Надявах се да е така,нямаше как да е забравил никога не го пропускаше и всяка година я изненадваше с най-прекрасния подарък. Тази година обаче е нещо съвсем различно и него го нямаше,а е най-добрия от добрите и приятели,да познаваме се от деца но никой не може да мине тяхната връзка кореняща се още от преди нашето познанство:
-Сигурна съм,че ще дойде...
Погледите ни се срещнаха в огледалото,ужасно се срамувах от постъпката си,Кол ме накара да се чувствам още по зле,макар да запази тайната но аз пазех тайна и от Ема,а това ме убиваше но знаех,че тя ще ме упрекне.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 5:30 am

Погледът ми стана още по-зловещ и беше способен да убие всеки със студенината, която лъхаше от него:
- И това трябва да ме интересува защото? - Попитах злобно и още по-изнервено. Не знаеше какво беше станало и нямаше представа за какво говори, иначе нямаше да ми дава точно Лети за пример. Не можех да се побера в кожата си точно заради нея и заради онова което беше станало и тъжните й големи очи, когато си тръгвах от дома й, след като ни бяха спипали. Нямах представа какво става с нея от тогава, но гаджето на чичо ми Кол още не бе цъфнало пред врата ми, за да ме убива, затова предполагах, че няма представа какво е станало. Алек също не знаеше нищо, значи Лети също не се беше раздрънкала пред Ема.
Не бях се вяскал и в училище от както се беше случило всичко това, защото не исках и не можех да рискувам да я видя, а сега отивах право в устата на вълка.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 5:43 am

-Нали уж я харесваше!
Вдигнах рамене,по лош беше и от жените,менеше си мнението по често и от тях,явно е било моментно настроение,което се е изменило. Често го правеше,просто този град както и на мен също ми беше омръзнал до болка и не намирах ме нищо за достатъчно интересно,явно и той разбрал,че Лети е обикновено момиче и няма нищо интересно около нея се е отегчил.
-Както и да е...
Просто имаше нещо и не знаех,какво е то:
-Мажуретките,ще бъдат там,ако те успокоява има бутилка уиски в багажника,ще ти помогне да се пребориш с отегчението...
Нещо му ставаше за пореден път до сега никога не е бил такъв,не се е държал по този начин,никога не е отговарял толкова рязко. Мен не можеше да излъже,ставаше нещо но не искаше да каже,нямаше да го изнудвам,щеше рано или късно да го каже.
Скоро щях ме да наближим към дома на Ема,нямахх търпение да я видя,исках да и подаря подаръка,надявах се наистина да я зарадвам.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 5:46 am

- Знам... - Казах аз й и направих знак да не казва нищо подобно отново, докато родителите ми са тук. Тя не беше свикнала с това, но аз се бях научила да си подбирам добре думите които употребявам докато те са наоколо.
- Много ти отива тази рокля. - Побързах да сменя темата и протегнах ръце към нея, помогнах й да се изправи и я накарах да се завърти. Наистина беше много красива тази вечер.
- И косата... - Поклатих глава в знак на възхищение и одобрение.
- Ще засенчиш дори и мен, пък уж аз трябваше да съм най-красивата тази вечер. - Казах го с добро чувство и на шега, но пък си беше самата истина. Ваалет сияеше както никога преди и макар да не я възприемах като конкуренция, защото беше моя приятелка, определено тази вечер щеше да обере погледите на всички.
Долу се вихреше трескава подготовка за партито край басейна и дори имаше група както беше обещал баща ми. Погледнах през прозореца към градината и се усмихнах. Задният ни двор изглеждаше по-красив от всякога с фонтани от шампанско, пуншове и какви ли не напитки и храна, а за по-претенциозните имаше мокър бар с професионални бармани, които щяха да ни забъркват коктейли. В басейна плуваха надуваеми дюшеци и играчки, цветя... Цялата къща беше в балони и светлини, дори имаше и сцена за групата, които в момента настройваха инструментите си и вероятно всеки момент щяха да започнат да свирят.
- Виж... - Извиках я. - Много хубаво става нали? - Ами ако не дойдеше никой? Даже и Алекс го нямаше...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Съб Май 10, 2014 6:02 am

-Едва ли бих те засенчила,ти си най-красивото момиче в града,а роклята ти е чудесна...
Върнах и комплимента но не е за да го върна просто в отговор на нейния,а  защото тя ме изпревари,исках да я успокоя,преди да кажа това. Приближих се бавно,като огледах нещата,който се случваха навън.
-Прекрасно е,точно както го искаше,чудесно...
Улових я за ръката,като я прегърнах,много се радвах за нея,щеше да има мечтаното парти. От вътре горях,не знаех дали Крис,ще дойде,със сигурност но какво щеше да стане,щях ме цяла вечер да се гледаме неловко,да се отбягваме и някакви подобни неща. Постарах се обаче това да не ми личи,не исках да помрача деня на Ема:
-Остана още съвсем малко и гостите,ще почнат да идват...
Никой нямаше да пропусне невероятния купон,а сега се искаше родителите и да си търганат. Баща и се качи за последно,като едва Катрин го отлепи от Ема,толкова трудна задача до сега не е имало. Все пак успя и можеше да се каже,че останах ме почти сами,като се брой и персонала.
-Мисля,че е редно да си поемеш дъх...
Засмях се малко,сега можеше да се каже,че е почти свободна,като изключим гадния шибан купол.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Съб Май 10, 2014 6:03 am

Сам изпуфтях нервно, защото в момента и той ме дразнеше ужасно много с неговите заключения, кого съм харесвал и кого не и кой щял да е там и кой не. Не ми беше нито до нея, нито до тях, но със сигурност щях да се натряскам яко и това щеше да ми помогне да преживея тази вечер.
Карах ужасно бързо и не ни отне много време, за да стигнем до къщата на Ема. Спрях колата и пред нас изскочи някакъв клоун, който беше решил, че ще му дам да ми паркира колата:
- Това направо е върха! - Измърморих под носа си и сам паркирах колата си. Що за идиотщина беше това? Леля Кат сигурно се бореше за приз за светско събитие на годината. Със сигурност щеше да го спечели, защото и без това само тя си организираше подобни префърцунени партита. Те двамата с чичо ми обичаха показността и я демонстрираха по всеки възможен начин и във всеки възможен момент.
Отправихме се към входната врата, която беше широко отворена, чакаща през нея да влязат гостите. Още нямаше никой май, или поне аз не виждах друг освен подобни на пингвини от обслужващия персонал.
- Здравейте момчета.- Обади се познат глас и двамата с Алек се обърнахме. Беше Катерина естествено. Дойде и поздрави всеки от нас, като даже получихме й целувка.
- Здравей лелче... Мислех, че ще е без родители...
- Тъкмо се приготвяхме да тръгваме. - Отвърна тя и всичките ми гимии потънаха отново, защото тъкмо се бях зарадвал, че няма да се наложи да оставаме.
- Защо се забавихте толкова много? Липсвахте ни днес. - Завъртях очи и казах.
- Дълга история. Ще си налея нещо за пиене. - И понеже си се чувствах като вкъщи директно се насочих към алкохола, който добре знаех къде се намира, оставяйки Алек да се оправя с бъдещата си тъща.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 6:17 am

-Те горе ли са?
Тя поклати глава в знак че са горе и това ми стигаше.
-Да доста е дългичко за обяснение,ще ти кажа след рождения ден...
Усмихнах и се,и  гледах как с мъка Клаус бе почти избутан от къщата му. Малко се засмях,защото до сега не го бях виждал такъв. Погледнах по посока на стълбите,щях да се кача горе,може би щеше да ми е супер гневна. Очаквах всичко и нищо в интерес на истината. Не след дълго се оказах пред стаята,като почуках:
-Аз съм Алек...
Ема ми отвори вратата,като ме стрелна с един такъв поглед,вдигнах ръце но погледа и бе привлечен от НЕЯ. С главни букви ЕМА,която се оказа ослепителна,с невероятна рокля,която сигурно е накарала баща и да изпадне в истерия,ужасно секси,ужасно... Ужасно,невероятна. Искаше ми се толкова отчаяно да я целуна,да впия устни в нейните и да я прегърна но трябваше да постъпя по друг начин:
-Ема ти си божествена...
Изглеждаше ми на малко сърдита:
-Съжалявам,че закъснях имах основателна причина...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 6:25 am

Знаех, че ако има нещо което баща ми обича, повече от майка ми, то това бях аз и макар доста често да се дразнех от прекомерната му загриженост спрямо мен, се опитвах да разбера неговият страх. Знаех, че цялото това нещо се дължи на травми от миналото, които бяха причината за недоверието му понякога дори и към собственото си семейство.
"Раздялата" ми напомняше на първия ми учебен ден, в който той за първи път се наложи да ме остави да отида някъде сама, без него майка ми или някой друг. Стоеше в продължение на седмици пред училище и ме чакаше да свърша и всеки път когато излизах, виждах облекчението в очите му. Тази вечер бях видяла подобен страх в очите му, защото ме оставяше съвсем сама, без надзор и знаех, че когато се прибере и види, че всичко с мен е наред, ще видя същото облекчение в очите му:
- Не изперквай, това са само няколко часа. - Прошепнах му докато бях в прегръдката му и даже ми стана мъчно, че му причинявам всичко това.
Мама успя да го убеди да тръгват преди аз самата да се предам и да му кажа, че може да остане, ако пожелае.
След само няколко минути на врата се почука и почти изтръпнах, защото помислих, че е отново той и е променил решението си за всичко това, но после чух гласът на Алек и изпитах огромно облекчение. Най-накрая беше дошъл и въпреки, че още му бях ядосана, се радвах, че е тук.
- Така ли и какво е то? И само не казвай, че партито без родители е за предпочитане пред семейните обеди... - Казах аз и скръстих важно ръце на гърдите си. Щях да си придам малко важност преди да му простя.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Съб Май 10, 2014 6:36 am

-Да,кажем че просто мечтата ми беше за семеен обяд,най-любимата ми част,как посмя да си помисли,че го мразя.
Усещаше иронията в гласа ми,защото ако беше моя рожден ден,майка ми изпадаше в тотална истерия,тя правеше винаги купон след рождения ден,позволяваше но на рождения ми ден беше традиция да го карам с нея и семейството,правеше вечеря и събираше всички. Мразех го от дъното на душата си но колкото и да не ми се искаше да призная,обичах майка си и не исках да и отнемам това щастие,все пак мой мой рожден ден но и тя на този ден ми е дала живот,така че трябваше да бъда благодарен за това,а особено след,като си получавах хубаво купон след това.
-Аз,ще ви оставя на съме...
Чу се тихия глас на Лети,която излезе от стаята,приближих се съвсем малко към Ема и протегнах ръка и улових нейната. Завъртях я,в танцова стъпка,невероятна красавица:
-Супер си,сигурно баща ти се е побъркал...
Пошегувах се аз и мен малко ме подразни,защото другите щяха да я гледат по особено:
-Кога си искаш подаръка? Сега или веднага?
Знаех,че изгаря да го види и знаеше,че ще има такъв.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Съб Май 10, 2014 6:47 am

- Дано да е хубав, защото повярвай ми, ако не ми хареса ти ще си първия излетял от къщата с тежки физически наранявания. - Говорех му все още малко сърдито и заканително, но вече ми беше минало. Беше ми минало още щом го видях на врата по-ослепителен от всякога, но все със същия свой чар, който подкосяваше краката ми.
Измуших едната си ръка и я протегнах, подсказвайки му къде искам да видя подаръка си. Той се подсмихна лекичко по онзи неговия си начин, който спираше сърцето ми и вече всяка сянка на недоволство от моя страна се изпари. В главата ми се въртеше само колко красив е в момента и как обожавам всеки негов жест. Обожавах гласът му и смехът му. Обожавах го целия.
Той бръкна в задния си джоб и понечи да извади подаръка, но спря за миг и ме погледна и в този миг времето сякаш спря. Този капан на погледа му... Божичко, направо щях да умра тук на място.
- Взел си ми подарък нали? - Бавеше се прекалено много, а трябваше да кажа нещо, за да спра да си представям устните му върху своите.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите