Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 1 от 9 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Апр 14, 2014 5:45 am



Последната промяна е направена от Катерина на Пон Май 05, 2014 1:00 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 5:51 am

Не ставаше по лесно с годините,да тя е доста съмостоятелна но се появяваха момчетата,който ми се искаше да убия още щом я погледнат. А,още се мотаеше с ония келеш Алекзандър,засега все още не го докосвах,защото си бяха приятели.
Стоях на масата,която Катрин приготви,чаках ме Ема да се прибере но тя явно имаше други планове и закъсняваше с 15 минути:
-Къде е? Обади ли и се?
Попитах аз нервно,защото не обичах да закъснява,тя обикновено го правеше,когато е при Алекзандър:
-Пак се мотае с оная отрепка...
Поклатих глава:
-Трябва да и забраним да се вижда с него,не и влияе добре...
Потраках с ръка по масата и чух,как отваря вратата:
-А,прибра се...
Провикнах се след това:
-Къде беше млада госпожице?

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 6:12 am

Изнервеният глас на баща ми, само ме разстрои още повече и без да казвам нищо изтичах в стаята си, заключвайки се вътре. Не бях в настроение за наставленията му. Благодарение на него, нямах никакви истински приятели.
Зарових лице във възглавницата си и заплаках още по-неутешимо. Искаше ми се поне веднъж да остана насаме със себе си, обаче с родители като моите нямаше как да стане. Понякога имах чувството, че чуват дори мислите ми...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 6:30 am

Чувах я как плаче,това сякаш забиваше стрели в сърцето ми,погледнах към Катерина,само тя успяваше да се разбере с нея,аз просто бях лошото ченге,което всяваше дисциплина. Човека който отнасяше винаги "Мразя тя!",всеки път.
Обичах я безумно много и исках да я предпазя от всичко но никой не ми казваше,че аз ще съм и най големия проблем:
-Катрин!
Само,че тя поклати глава,явно тя е на мнението,че трябваше да я остави сама,за да се успокой но аз не можех да оставя нещата така. Станах от масата,като се качих на горе към нейната стая. Знаех,че е заключила,за това почуках:
-Ем,добре ли си? Ще отвориш ли звездичке?
Беше пораснала,а още я наричах така,просто за мене винаги,щеше да е онова малко сладко момиченце на което четях приказки,което ме обичаше ужасно много,което носех на раменете си,а тя се смееше с пълно гърло. Сега вече ужасно рядко виждах нея щастлива и чувах нейния смях.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 6:40 am

Казах му да се маха и че искам да остана сама, обаче той не ме слушаше. Стоеше пред врата и усещах присъствието му. Чувах ударите на сърцето му, върху които се концентрирах. В началото биеше силно и бързо, докато постепенно започна да се уравновесява и накрая се успокои. Същото се случи и с мен. Сякаш имахме някаква връзка... Е, дефакто имахме такава връзка. Той беше мой баща! Осъзнавайки този толкова простичък и на пръв поглед незначителен факт, всичко ми стана кристално ясно. Той е мой баща! Защо се опитвах да го отблъсна, когато имам нужда от баща си?
Бързо се изправих от леглото и се затичах към врата, за да му отворя. Хвърлих се на врата му и пак заплаках. Толкова бях тъжна и наранена от думите на Алекс, за това, че отказва да приеме кой е и най-вече, не вижда коя съм аз.
- Никой не ме обича заради мен... - Проплаках.
- Всички са ми приятели заради теб...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 6:52 am

Думите и ме жегнаха наистина много. Исках да създам идеалния свят за нея но истината,е че я лиших от истински приятели. Сега имаше приятели,който бяха подчинени на мен но вярвах,че има и такива,който я обичат:
-Ема,недей звездичке...
Галех я по главата,като надигнах малкото и личице,избърсах нежно сълзичките и,който все още се стичаха от очите и:
-Съжалявам Ема,исках да създам спокойно и сигурно място за теб но всяко,нещо крие в себе си и недостатъци. Но съм сигурен,че имаш приятели,който те харесват,такава каквато си. Приятелката ти Ваалет,така се казваше нали?
Чудех се дали не съм я забравил но се опитвах да слушам дъщеря си,за да не се окажа отново баща,който не слуша с ушите си и все пак... Се чуваше от време на време "Ти не ме разбиращ?".
-А и тоя Алекзандър!
Тя още повече избухна в плач,погалих я отново:
-Ема,какво се е случило,кажи ми!

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 7:04 am

- Нищо... - Отвърнах, осъзнавайки, че ако му кажа действителната причина да съм в това състояние ще го накарам да харесва Алекс още по-малко. Не желаех това. Аз все още обичах Алекс и без значение поради какви причини той беше мой приятел, моите не се променяха. Той и Лети бяха най-близките ми хора и ги обичах.
- Просто... - Как можех да обвинявам баща ми или някой друг? Той беше искрен и знаех, че всичко което е направил и прави е, за да предпази мен и майка ми и дори неговият постоянен контрол, който така ме дразнеше, беше неговият начин да изрази загрижеността си. Не можех да се сърдя, че е такъв какъвто е, защото дори и с тези недостатъци, той пак си оставаше най-добрия баща на света.
- Просто ми се иска да имаше повече хора които да ме приемат такава каквато съм... - Отпуснах се в сигурната и топла прегръдка на баща ми и пак се концентрирах върху ударите на сърцето му.
- Ще се махнем ли някога от тук? - За да намеря хора които не знаят коя съм и да ме заобичат или намразят заради самата мен...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 7:16 am

-Ема,виж...
Страхувах се от това да я пусна някъде другаде,не исках хората да я мислят за заплаха,можеше да се опитат да я убият,ако знаеха,каква отговорност и каква сила е тя,а все още не е открила силите си,за да може да се защитава...
Седнали на леглото,тя се гушна в мен,като аз преминавах нежно през косите и. Обичах моята малка принцеса до смърт:
-Виж мен никой не ме харесва заради самия мен дори семейството ми понякога ме мразеше до болка но истината е,че за мен е важно мнението на само двама човека. На твоята майка и твоето,достатъчно ми е да знам,че вие ме обичате.
Тя беше тинейджерка не вярвах,че може да ме разбере в този момент но след време,щеше да го разбере:
-Не е важно много хора да те харесват нали знаеш,по добре малко но качествени,от колкото много и лоши...
Погалих я по лицето:
-Но ти обещавам,че ако е безопасно,ще ти покажа целия свят,ще обиколим и ще те заведа където пожелаеш.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 7:34 am

- Наистина ли? - Попитах с обнадежден поглед. Той поклати глава в знак на съгласие, а аз отново увих ръце около него и го прегърнах силно.
- Толкова много искам да видя всичко... - Ако имаше нещо което исках повече от това всичките ми близки да са добре, то това бе да обиколя света и сега най-накрая имах надежда, че някой ден това можеше да се случи.
- Искам да видя всички онези места, за които ти и мама сте ми разказвали... - Предполагам затворниците жадуваха за същото и въпреки, че аз не бях съвсем като тях, все още можех да се разхождам свободно на всякъде из града, то този град се явяваше като моят затвор и ако това заклинание не се махнеше, вероятно щяхме да си останем заклещени тук за цяла вечност.
- И знам, че докато съм с вас нищо не може да ми се случи... - Пак прекаляваше със загрижеността. Тук хората знаеха кои сме, но за всички останали, ние щяхме да сме никои. Никой нямаше да ни познава или да знае кои сме.
- Аз съм като теб, забрави ли? - Не можеше да бъда убита или наранена физически, пък и можех да се защитавам от такъв вид заплаха.
- Не могат да ме наранят... - И очите ми пак започнаха да се пълнят със сълзи, защото колкото и неуязвими да бяхме, изглежда сърцата ни все още представляваха нашата слабост, онази чрез която можеше да ни достигнат.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 7:46 am

-О,Ема...
Погалих я отново,не обичах да плаче,сега разбирах,онази приказка,че на всички женкари,на всички,който са правили лошо им се връщаше,като им се ражда дъщеря,за да им се върне стократно. Болката да виждаш сълзи в очите на дъщеря си и нейната болка,е по голяма от колкото моето истинско сърце да беше разбито. Дори когато Катерина ме раняваше,не беше толкова силно,колкото да я виждам нея наранена:
-Ще ми кажеш ли,какво се е случило,някой казал ли ти е нещо,някой направил ли е нещо?
Едва ли,щеше да ми каже,защото знаеше,че ако каже,ще бъде наказан но аз шях да науча за това:
-Виж вие знам,че няма да го разбереш но хората,понякога казват неща,който не ги мислят. Аз,много пъти съм,казвал неща на майка ти,за който после стократно съм съжелявал но това не значи,че не я обичам или не я приемам такава,каквато е. Просто понякога не умея да се изразявам добре. Така и всеки друг,понякога искам да кажа едно,а то се разбира съвсем друго.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 8:04 am

- Знам! - Прекъснах го нервно.
- Аз също го правя постоянно, но не става дума за нещо което може да кажеш по погрешка или нещо което не мислиш... Много по-сложно е от това... - Не исках да казвам прекалено много, за да не се изпусна с нещо, което да издаде Алекс.
- Няма как да разбереш, защото никога не си бил като мен... - А дори и да е бил, нямаше как да знам, защото той не говореше за неговите родители и за детството си.
- Не знаеш какво е да бъдеш в сянката на някой друг и никой да не вижда какъв всъщност си. Ти си... - Поех дълбоко глътка въздух.
- Ти си такъв какъвто си и аз те обичам, точно такъв какъвто си. Приемам те и те виждам, теб, не някой друг. Не те обичам по задължение или защото съдбата е решила да си мой баща. - Майка ми също не беше длъжна да го обича и го обичаше, защото ние знаехме какъв е той. Познавахме го по-добре от всеки друг и заради това го обичахме.
- Имам чувството, че когато хората погледнат в мен, виждат дъщерята на човека, който може или да направи животът им прекрасен или да го вгорчи и затова всички се опитват да ми се харесат, а аз не съм по-различна от Ваалет. С нея харесваме едни и същи неща и двете мразим отбора на мажоретките, който всъщност е единственият друг начин да бъдеш харесван, освен ако не си дъщеря на Клаус! С други думи, ако аз не бях твоя дъщеря, всички щяха да ми се присмиват... Нямаше да има никой, който да ме харесва... Може би дори и Ваалет нямаше да ми е приятелка... Кой знае? Може би дори сега няма никой, който ме харесва наистина... Всички ме обичат по задължение или защото така се предполага, че трябва да е...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 8:18 am

Все още беше много малак и най-лошото,че е наследила моето чарногледство и недоверие към хората,и аз намирах враг във всички,а в нейния случай,тя е тинейджерка,която мислеше себе си за обречена,че всичко е свършило:
-А,питала ли си се,какво е да си на мястото наистина на някой друг. Не,омаловажавам твоята болка но до колкото знам,твоята приятелка,няма родители,живее при Елизабет,не знам но по твоите думи оставам с впечатление,че всички я тормозят освен теб. Не мислиш ли,че е с теб,защото само ти не я тормозиш,че я приемаш такава,каквато е и тя също те приема. Направила ли е нещо с което да те обиди или да те накара да се почувстваш,че е с тебе,само защото си моя дъщеря или нещо подобно?
Не знаех,какъв е случая:
-Ема вярно е ти не си,като мен но си наследила моята мнителност,и аз като теб мислех,че живея в сянката на брат си. Да,чичо ти Илайджа винаги беше най-добрия във всичко,дори все още е онзи примерна личност в нашия род. Едно научих,че не е добре да гледаш толкова негативно.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 8:53 am

Въздъхнах тежко и сведох поглед. Сякаш не това беше което исках да чуя, точно сега.
- Не съм мнителна! - Как не го разбираше? Не казвах, че Ваалет не ми е приятелка, опитвах се да му кажа, нещо съвсем друго. Що се отнасяше до нейното приятелство, дори и то можеше да се разглежда по различен начин. Тя наистина си нямаше никой друг, но ако си имаше може би дори и тя нямаше да има нужда от мен.
- Това което баща ти се опитва да каже е... - Изведнъж в стаята се появи майка ми. Приближи се до леглото и седна при нас.
- Че е съвсем нормално да се чувстваш по този начин и че винаги ще има някой, който може би ще се опитва да се възползва от теб, но не трябва да позволяваш съмненията да вземат връх над приятелството и доверието ти към останалите. - Лесно й беше да го каже.
- Да си предпазлива и не сляпо доверяваща се на всеки е нещо хубаво, но според мен проблема не е в това, че другите не те виждат такава каквато си, а че ти не можеш да приемеш каква си всъщност. - Тя сложи ръка на лицето ми и ме накара да я погледна.
- Това е част от теб Ема и ще бъде така завинаги! Трябва да приемеш това коя си! - Сякаш беше толкова лесно да се направи.
- И когато го направиш, останалите или ще те заобичат точно такава каквато си или не, но няма как да промениш кой е баща ти. Той е част от теб и те прави това което си! - Опитваше се да каже, че трябва да съм по-горда от това, кой е баща ми.
- Не съм казала че...
- Знам миличка, не казвам, че си го казала. Просто се опитвам да кажа, че ти си най-прекрасното нещо което някога се е случвало на мен и баща ти. Ти си повече отколкото някой можеше да предположи, че ще си. Ти си изключително умна, невероятно красива и носиш толкова чистота и доброта в себе си, че дори не може да си представиш. Да не говорим, в колко упорит и силен, човек си се превърнала и ако някой не може да види всички тези неща, не е защото си в сянката на някой друг, защото макар и да не го осъзнаваш ти блестиш ярко и силно със своя собствена светлина и само слепец не би могъл да я забележи!
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 9:14 am

Катрин се справяше далеч по добре от мен те си имаха връзка още отдавна,която аз нямаше,как да имам с нея. Е,тя си ме обичаше но аз никога нямаше да я разбирам както тя си мислеше. Гледах към Катрин,която дойде точно на време.
-Майка ти е напълно права...
Реших да не говоря глупости но истината е че тя можеше да командвав училището си и всеки можеше да я слуша но въпроса е,че тя не приличаше на мен и не налагаше,ами по скоро се опитваше да го постигне полека,да бъде като другите,а тя не можеше,защото е много,много повече от тях. Погалих Ема отново по лицето,като изтрих сълзичките и:
-И все пак не ми каза,кой какво ти е казал!
Присвих очи,естествено се опитвах да се пошегувам:
-Знаеш,че татко винаги може да се погрижи,за някой...
Целунах я по челото:
-По добре ли си звездичке?

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 9:23 am

Двете с мама се засмяхме на шегата му, която дойде точно на време. Протегнах се към него и го гушнах, след това го целунах по бузата и казах:
- Много по-добре. - Уверих и двама им и благодарих за пореден път на съдбата или който и там да беше отговорен, че точно тези двамата са ми родители. И двамата имаха ужасно много трески за дялане, бяха контролиращи, маниакално жадуващи за власт и надмощие, но също така бяха искрени, имаха големи сърца и ме обичаха, което не беше нито заради силите ми, нито по задължение, обичаха ме просто такава каквато съм.
- Още ли важи офертата за вечеря? - Попитах. - Защото умирам от глад...
- Да вървим. - Каза мама и ме хвана за ръката, а баща ми прехвърли своята през рамото ми и всички слязохме надолу. И това ако не беше най-странното семейство на света? Беше си обаче моето и аз го обичах точно такова каквото е!
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 9:39 am

Готвеше се по скоро за нея,е и Катрин обичаше храната но по скоро Ема имаше нужда от храна. Настаних ме се на масата,като всичко се нареждаше,както трябва:
-Е,как беше в училище Ема?
Знаех,че се справя отлично сигурно носеше още една отлична оценка но нямаше да съм баща ако не попитам,как е минало:
-Скоро наближава рождения ти ден,какво искаш за рождения си ден?
Не знаех,какво планира,а тази година реших ме с майка и,да и дадем възможност тя да си избере,защото и двамата не успявах ме да постигнем това,е добре Катрин се справяше,защото се съветваше с нея но тази година можеше да избере напълно всичко което иска:
-Може да организираме нещо тук?
Ако бяха в дома ми,щях да разбера,какво става,и може би щях да съм по спокоен. А,и е във възраст,която... Потръпнах... Можеше да спи... Отново потрепнах,тази мисъл ме убиваше.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 9:51 am

Преди да успея да отговоря, мама се намеси и каза:
- Няма начин! - И двамата с баща ми я погледнахме изненадани, а секунда по-късно готови за атака. Та това беше 16-тия ми рожден ден, нямаше начин да не го отпразнувам.
- Спокойно! Имам предвид, че си мислех за нещо по-мащабно... - Успокои ни мама и двамата сякаш си отдъхнахме.
- Какво по-мащабно? - Полюбопитствах аз.
- Ами... - Започна тя. Знаех, че ще е намислила нещо велико, защото тя умееше да прави страхотни партита. - Мислех си, че цялото семейство може да се съберем вкъщи през деня, за да могат и те да станат част от празника ни... И после... - Тя ми се усмихна и аз също, защото предчувствах какво ще каже.
- После какво? - Припряно попитах.
- После може да поканиш всичките си приятели на място което ти пожелаеш.
- Наистина ли? - Направо не можех да повярвам, че можех да имам рожден ден, извън тази къща.
- Без родители? - Смеех ли да мечтая чак за такъв късмет? Господи, дано каже без!
- Без родители! - Потвърди мама, а аз едва не подскочих от мястото си, но изпищях от радост.
- Това ще е най-якия рожден ден на света! - Възкликнах.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 10:03 am

-Без... какво?
Викнах,аз като се ококорих,не можех да повярвам,какво е намислила,без дори да ме пита. Без родители,без да съм там,без да предотвратя дъщеря ми да бъде измамена от някой келеш. Поклатих глава:
-А,не не не...
Нямаше никак да се съглася с тази идея:
-Тука да има глутница от различни келеши и без...
Катрин ме погледна,преди да съм,казал нещо,а щом погледнах и към Ема,която изглеждаше супер разочерована,и бях погазил нейния енрусиазъм. Направих опит да се успокоя но не ми беше никак,ама никак лесно:
-О,не ме гледайте така и двете,моля ви!

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Апр 14, 2014 10:18 am

Честно казано не бях и очаквала друга реакция от негова страна, но предполагам бях допуснала само една грешка. Трябваше да му кажа за това по друг начин не пред Ема, за да имам възможност да го убедя и да склони в крайна сметка.
- Ник! - Трябваше ли да му обяснявам още веднъж за контрола и как той влияе не само на мен, но и на дъщеря ни? Не мисля.
- Мисля, че Ема има право да бъде... - Спрях за миг, за да подбера по-добре думите си, защото не бях започнала добре.
- Искам да кажа, че ако поканим всичките й приятели тук и стоим надзиравайки всяка тяхна стъпка, ще се случи същото както всяка предишна година... - Всички строени на канапето и неловко кършещи пръсти, чудещи се на къде да погледнат и какво да направят, за да не ядосат баща й. Исках тази година Ема да има истински рожден ден, в който приятелите й да са щастливи и да не поглеждат през рамо.
- Ема е достатъчно голяма и отговорна и мисля, че напълно си е заслужила една вечер свобода и съм убедена, че ще оцени подобаващо този жест от твоя страна...

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 10:32 am

-Аз...
Не ми се искаше Катрин да ме поставя в такава ситуация,не не бях съгласен да. Забода не ми се искаше,да и се случи нещо и аз да не съм на близо.
-Пуф...
Оставих вилицата на чинията си,и двете ме гледаха очакващо,а аз не исках отново да съм лош,ама не исках и моята принцеса:
-Катрин ти... Не вижте,аз не се съмнявам в Ема,съмнявам се в ке...
Тя ме погледна строго,не биваше да се изказвам и тя отлично знаеше моя страх но ако се случеше не можех да го предотвратя:
-Добре,съгласен съм,ще имаш купон в къщата,ще бъдем в къщата на Ил...
Но тя поклати глава:
-Няма да сме в Илайджа? Какво!? Да ги посрещнем на вратата с пре...
Отново ме прекъсна преди да съм,казал глупоста,която ми е на устата:
-Не ми харесва...
А,щом разреших не можех да се отметна но щях да се побъркам.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Апр 14, 2014 10:43 am

Капитулацията на Ник, бе на лице и двете с Ема, вече разбирахме това. Тя подскочи от стола си и го разцелува:
- Ти си най-добрият баща на света... - Понякога загубвах надежда, че е наистина моя дъщеря, но имаше моменти, в които приличаше точно на мен и сега беше един от тези моменти. Знаеше как да свири по тънките струни на баща си, дори и по моите и в редки случаи се възползваше от тези си козове.
- Още не съм казал да... - Предупреди той.
- Но ще кажеш! - Усмихнах му се аз и сложих една хапка в устата си. Битката вече бе почти спечелена.
- Толкова много те обичам! - Ето я честта с манипулацията. Не казваше нищо което не е истина, просто го използваше, за да го умилостиви.
- Не е ли хубаво когато правиш дъщеря си щастлива? - Повдигнах въпросително едната си вежда и продължавах да се усмихвам победоносно.

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Апр 14, 2014 11:02 am

Двете бяха ужасно жестоки в момента,знаеха че не искам да им отказвам,че не можех,а и знаеха,как да ме провокират,как да ме манипулират. Не исках да казвам да,не исках да казвам и не. Никак не ми е лесно с две жени,който умееха да ме манипулират и да си играят с мойте чувства:
-Не сте честни!
Страхувах се за моята,малка звездичка,която вече не е много малка,ами можеше да стане една жена. Потреперих,щях да полудея от собствените си мисли.
-Съгласен съм при едно единствено условие,ще бъдем в съседната къща или на Илайджа или на Ребека,отказвам да съм толкова далече...
Нямаше да бъда толкова близо но отказвах да бъда и толкова далече:
-Стига Катрин поне това можеш да ми обещаеш...
Е това също не е добре и най-вероятно,Катрин щеше да ме манипулира по друг начин:
-Добре няма да съм в къщата какъв е проблема не разбирам?

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Апр 14, 2014 11:15 am

- Никакъв. - Отвърна мама. - Само това, че ако си в съседната къща не ти давам повече от пет минути, преди да се присъединиш към купона. - Тя беше права и наистина имаше такава опасност.
- Стига! Какво толкова си мислиш, че може да се случи? Сериозно, вярваш ли, че някой от тях ще забрави къде се намира? - За това също беше съвсем права. Едва ли някой щеше да направи нещо, с което да си навлече гнева на баща ми. Тук или не, всички знаеха кой е.
- Обещавам, че няма да чупим нищо... - Знаех, че не за това се тревожи.
- Няма да стане нищо, наистина... - Не беше чак кой знае какво и не виждах защо толкова се тревожи.
- Познаваш всички в града и всичките ми съученици и приятели, няма да се случи нищо по-различно от това което може да се случи и някъде другаде. Алекс ще бъде тук, Крис също... Те няма да позволят да ми се случи нищо...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Вто Апр 15, 2014 6:10 pm

Пуснах лъжицата,като звъна на чинията отекна в стаята. Премина с ръка през брадичката си,както и през устните,потърках ги всъщност няколко пъти. Погледнах ту към Катрин,ту към Ема,сърцето ми се свиваше и на моменти виждах,как моята малка звездичка,вече не е никак малка,искаше ми се завинаги да остане толкова малка и да не пораства но вече порасна.
-Въпроса въобще не е в това,всеки който и посегне,знае че ще пострада... Не ме е страх и за това,че може да изпочупят къщата...
Наведох глава към Кат:
-Не се засягай...
Отново нервно минах през брадичката си:
-Проблема е съвсем друг...
Изправих се от масата,като не можех да стоя повече на нея:
-Довършете,аз отивам да глътна глътка свеж въздух...
Това означаваше,че щях да отида на двора да изпуша една цигара,помагаше ми да премисля нещата,да се успокоя,преди да реагирам по лош начин,както реагирах преди.  Ема ме промени и ме направи по отговорен човек не желаех да ме вижда в друга светлина. Тръгнах по посока на двора,като излязох на верандата,намерих цигарите в една от съксийте,запалих на бързо и отдръпнах о цигарата.

--------------------------------------------------------------------------




avatar
Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Вто Апр 15, 2014 11:44 pm

Ник излезе, но аз останах при Ема, докато не привършим с вечерята. Той така и не се върна, а аз я убедих, че ще получи най-хубавия рожден ден и нищо няма да попречи на това, дори и баща й.
След вечеря, Ема се качи в стаята си, а аз отидох да потърся Ник. Стоеше замислен на верандата и пушеше. Седнах до него и нежно прокарах ръка през гърба му:
- Знаеш, че това е правилното нещо Ник... - За мен да я пусна на свобода беше не по-малко болезнено, но осъзнавах, че не може да контролираме всичко. Тази нощ ми беше отворила още повече очите, защото всяка една сълза в нейните, направо ме убиваше. Бяхме направили всичко това, за да бъде тя щастлива, а изглеждаше така сякаш не е. Не правехме нещата правилно за нея, а само за себе си.

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 9 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите