Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 5 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Нед Май 11, 2014 9:16 am

Бях попаднал в ситуация, която не си представях, че може да ми се случи. Лети наистина беше ужасно влюбена в мен и аз наистина й бях разбил сърцето. Мразех се заради това, че й го бях причинил.
Улових ръцете й които бе свила в малки юмручета и които продължаваха да ме налагат, за да ги спра. Не ми пречеше и не ме болеше от ударите й, спрях ги единствено, защото щеше да нарани повече себе си, отколкото мен с тях.
- Успокой се... - Казах спокойно, но тя продължаваше да се бунтува. Срещу себе си или мен, сигурно и тя не беше наясно точно. Може би заради себе си, защото осъзнаваше, че нямам вина, за това, че не споделям нейната дълбочина на чувствата.
- Стига Лети, ще се нараниш... - Все още спокойно казах, но вътрешно бях не по-малко ядосан от нея. Накрая не издържах и просто я принудих да престане, като я стиснах здраво за ръцете и я избутах назад, залепяйки я отново за врата. Разперих ръцете й настрани и тях също приковах там, а устните ми жадно се впиха в нейните. По друг начин нямаше как да я усмиря, а и исках да го направя през цялата вечер.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 9:32 am

Щях да изругая,тя се притискаше към мен но не бях ме вече деца и тази близост просто не ми помагаше. Щом се обърна с гръб към мен се опитах да я докосна но се спрях малко преди да го направя. Преминах ядосано през главата си,разрошвайки косата си. Проклинах тъпата песен,тъпото място и дори тъпата вселена,ще си играеше така подло с мен. 
Отпих ужасно голяма глътка от уискито,което държах в себе си,само то не ми играеше сечено и ми помагаше в ситуацията.
Не можех обаче да понасям,погледите на момчетата. Съзнаваха,че е дъщеря на Клаус и за това не я доближаваха но сигурен бях,че ако не е негова дъщеря,щяха да са се пробвали много пъти,е тя не е глупаво момиче в никакъв случай. Искаше ми се да ги убия всичките,всички за мерзостта да я поглеждат дори. Дори бях забравил да се движа на моменти,по скоро се опитвах да притъпя всяка емоция свързана с нея но всичко ставаше все по трудно и по трудно.
Дори не осъзнах,кога песента свърши,моментите в гняв на целия свят и на мен,а може би и заради алкохола ми се губеха моменти. Тогава чух какво се пееше,погледнах и към Ема,която очакваше да се приближа към нея.


Усетих тялото и толкова топло,толкова изгарящо за мен,а аромата и сякаш се пропи в мен,навлезе с бясна сила,като накара съзнанието ми да извика от болка. Защо ми беше толкова трудно? Ръката ми трепереше на кръста и,исках да я притисна към себе си,ужасно силно,да не я пускам,да я целувам докато устните ни не ни заболят,исках да е моя. По дяволите не можех да понеса да е с някой друг. Но съзнавах,че ако не ме обича,аз няма да имам сили да я задържа...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Нед Май 11, 2014 9:47 am

Трябваше да го отблъсна но не можех бута ми продължи само няколко кратки секунди но след тях отвърнах на целувките му,като те не бяха никак нежни,никак мили дори,гнева ми все още беше в мен и той диктуваше. Тялото ми обаче отдавна се предаде,желаех го толкова силно в този момент,усещах как бедрата ми трепереха,усещах онази сладка тръпка между тях,дори не е тръпка а ужасен пожар,който прогаряше тялото ми.
Пусна едната ми ръка,като се опитах отново в яда си да го избутам назад но това все повече го накара да ме притисне към вратата. Аз,самата обаче не желаех да го отблъсквам исках го ужасно много,исках да се слеем отново,да бъда с него. Мразех се отново,мразех се,че искам това,а не трябваше,не трябваше да давам воля на чувствата си.
Ръката му се спусна към края на роклята,като я придърпа с ръце,мина от вътрепната страна на бедрото ми.
-Писни ме...
Само,че ако го направеше,щеше да ме убие и се опита но ръката ми го сграбчи силно за блузата,придърпвайки го към мен. А,жадните ми устни се впиха в неговите с такава ужасна страст,че замая главата ми. Исках го сега и веднага,не исках да отлагам,не желаех да ме остави.
Не му дадох избор,когато под волята на чувствата,разкопчах колана на дънките му,като нервно се опитах да го разкопчея:
-Искам те Крис...
Толкова си противоречах но осъзнах,че това последното,съм само аз,нямаше ако,нямаше ама,просто това което най-много исках,а това е единствено и само той.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Нед Май 11, 2014 9:47 am

Всички изглеждаха толкова щастливи и доволни, танцуваха, смееха се и дори се обичаха. Бях заобиколена от хора, двойки, показващи без притеснение своята симпатия към останалите и да, беше тъжно, че аз може би никога нямаше да бъда като тях, но пък имах Алек и нищо, че не се целувахме и не се прегръщахме, тази вечер аз бях неговото момиче, а той моето момче и това трябваше да ми бъде достатъчно.
Песните се нижеха една след друга, бутилката на Алек ставаше все по-празна, а ние не спирахме да танцуваме. Даже по-освободено от всякога. Наистина сякаш бяхме забравили за всичко и просто се забавлявахме. Пеехме на висок глас, през повечето време фалшиво, но на кого му пукаше. Ние просто се забавлявахме.
По едно време Алек съвсем пощуря. Изпи на екс всичко останало в бутилката и я метна на земята, грабна ме на ръце и не беше истинско чудо, че паднахме в басейна, а не много преди него. Той беше изпил цялата бутилка, съвсем сам и все пак още се държеше на крака. Беше си направо геройство.
Изпищях когато цопнахме във водата и малко се нагълтах с вода, но за щастие за мен не беше толкова голям проблем, колкото за Алек, който продължи да ме изумява, защото изплува дори преди мен.
- Полудя ли... - Скастрих го уж сърдито, но не успях дълго да прикрия смеха си. Нищо, че най-вероятно обувките ми бяха съсипани, това беше най-хубавата част до момента. Загребах малко вода и я запратих към него.
- Съсипа ми роклята... - Казах през смях и пак го замерих с вода.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Нед Май 11, 2014 10:07 am

Вече просто бях с тотално замъглено съзнание но истината е,че вече не можех да бъда отговорен за действията си. Трябваше да направя нещо преди да съм загубил тотално разума си.
-О,замерваш ме с вода ли?
Погледнах я уж и аз обидено:
-Не си познала малката!
Казвах и така понякога,когато и се ядосах или когато исках да я дразня,защото се засягаше доста на възраст.
-Внимавай защото ще ти е случи случка!
Предупредих я с пръст,като си придавах важен вид,естествено бях доста пиян и това никак не се получи,а изглеждах малко смешно,за това и ме опръска предизвиквайки ме:
-О,ти вече прекали...
Приближих се към нея,като се опита да избяга през смях но я хванах здраво през кръста,знаеше че ще я вдигна и ще я хвърля отново в басейна:
-Не загазила си не се бонтуваи...
Хванах я и я вдигнах от водата,като тя се потупи във водата. Излезе видимо бясна,че се развали не само роклята но и прическата и грима,който още от първото беше малко по съсипано. За мен обаче изглеждаше супер сладка,като малко сладко и мокро мишле:
-Ела де,ела при мен да видиш,какво отмъщение ти готвя още...
Тя се постара доста да ме оплиска с вода в отчаян опит да не се приближа до нея но я хваха здраво,тя се смееше ужасно сладко и искаше да се забавлява само че в този миг,за мен сета спря да съществува и виждах само прекрасното и лице,исках да я целуна ужасно много и щях да го направя докато някой не се засили и не сочи в басейна оплисквайки всички. Това за миг ме откъсна от желанието ми,връщайки ме за малко към реалността.
-Имам нужда да изляза Ема,малко почивка,става ли?
Усещах,че нямам контрол над тялото си и ако остана още дълго време,тотално щях да се срина. Не бях супер пиян съзнавах всичко,което правя но просто тялото ми се чувстваше,като затворник на емоциите си.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пон Май 12, 2014 4:53 am

- Аз също...
Плановете ми не включваха нищо такова. Трябваше да стоя далеч от нея и това беше моето решение, което нямах никакво намерение да престъпвам, но сега предавах сам себе си. Тялото ми вземаше надмощие над разума и не можех повече да се съпротивлявам на желанието. По-силно беше от мен, толкова, че се предавах.
Устните ми безпощадно "разкъсваха" нейните, които се бяха зачервили от целувките ми. Едва си поемах дъх и единственото което исках е да се слея с нея. Това беше единственото ми избавление от мъките. Лети не се бореше вече, което ми позволи да пусна ръцете й и да спусна моите до талията й. Захванах от двете страни дантеленото й бельо и го разкъсах за секунда. Вече изгарях от желание и нетърпение да посетя влажната женственост. Споменът от последното ми пребиваване там се бе запечатал в мозъка ми, като най-хубавото нещо на света и исках да го повторя.
- Искам те толкова силно... - Пуснах разкъсания дантелен плат на земята и я повдигнах на ръце, поддържайки я под дупето. Лека като перце и невероятно страстна и красива, ми се виждаше в този миг. Исках я още сега, в този миг, без секунда да чакам повече.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Май 12, 2014 5:21 am

Изглеждаше сериозен и нямаше какво друго да направя, освен да прекратя малката ни "борба" за надмощие, за по-късно. Осъзнавах, че не е в най-добрата си форма в момента и че бях допуснала грешка, за дето му позволих да пие толкова много.
Излязохме от басейна:
- Ела с мен... - Хванах ръката му и му позволих да използва тялото ми като упора, докато стигнем до стаята ми. И двамата бяхме мокри до кости и от нас се стичаше вода, но сега бях по-притеснена не за настилката на пода, а за него.
Стигнахме някак си до стаята ми и нищо, че беше целия мокър, го сложих да седне върху леглото ми.
- Нека да свалим тази риза... - Несръчно се опитвах да разкопчея малките копчета на ризата му. Бях ужасно притеснена и макар да не беше нищо такова, аз го събличах и не знаех как му изглежда от страни. Бях разкопчала и последното копче и мислех да издърпам ризата от раменете му, когато той постави ръце на талията ми и ме придърпа към себе си. Дъхът ми направо секна. Главата му се зарови на корема ми, малко под гърдите ми и усетих как си поема дълбоко въздух. Цялата настръхнах, но знаех, че нямам причина да го правя. Този жест не означаваше нищо.
- Добре ли си? - Попитах разтревожено и поставих ръка върху лицето му, леко го надигнах, за да ме погледне. Толкова ми се искаше да го целуна! Може би дори трябваше, защото едва ли утре щеше да си спомня нещо от всичко това. Можех да видя какво е чувството, но нямах смелост. Така слаба и несигурна се чувствах.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пон Май 12, 2014 5:38 am

В състояние бях да се побъркам тотално побъркана изгубила здравия си разум,сякаш друго нещо говореше в този момент и то е желанието ми,да бъда с него,да го усетя отново в себе си,да усетя прекрасното удоволствие,да се слея с него. Усетих как се отърква в мен,като тялото ми потрепери от нуждата и желанието отчаяно да съм с него.
Миг след това сладката агония той проникна в мен и ме накара да се чувствам божествено,сякаш политах. Отново изпитвах прекрасното чувство,отново изпитвах удоволствие,отново бях с него.
Вплетох ръце зад врата му,като не откъсвах жадно устни от неговите,имах чувството,че ако спра,сърцето ми щеше да спре,а сега о биеше лудо,нещо повече от това да бях под влиянието на адреналина,това е дива страст,която никога преди това не бях изпитвала. Повдигаше ме с такава лекота сякаш бях направена за него от перушина,побъркваше ме това,че е толкова силен,мъжествен и невероятно красив. Не можех да спра да го докосвам,за това и не можах да изтрая дълго,надигнах тениската му,като я метнах на пода,за малко и аз щях да я разкъсам. Здраво ме притискаше към вратата,движейки се така рязко,че спираше всеки мой дъх,изпитвах божествено удоволствие:
-О,Крис моля те не спирай...
Впих ръцете си в раменете му,като се опитвах да се движа и аз,водена само и единствено от желанието.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пон Май 12, 2014 6:01 am

Да спирам ли? Та аз едва сега започвах! Нито имах желание, нито бях в състояние да спра. Чувствах се повече от удивително да съм в нея и щях да си остана още дълго време там.
- Няма... - Отвърнах й аз и преплетох пръсти в косата й, издърпах главата й още малко по-назад и пред мен се разкри сладкото й вратле, в което зарових глава и обсипах с целувки. Ухаеше божествено. Този аромат замъгляваше съвсем съзнанието ми. Побъркваше ме до лудост!
- Не мога да спра... - Това беше най-точната дума. Не мога! Не можех да се боря с желанието си да я имам. Тя беше сякаш създадена за мен, създадена с точно тази цел, да задоволи всеки мой порок. Въплащение на похот и грях, тя задоволяваше жаждата на тялото ми, към тези зависимости. Исках да я притежавам цялата!
- Не искам да спря... - Крачетата й се затегнаха още повече около кръста ми. Моите набези в тялото й, й харесваха почти толкова, колкото на мен ми харесваха. Приемаше ме гореща и влажна, изгаряща за мен и никой друг.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пон Май 12, 2014 6:19 am

От страни сигурно изглеждах ме ужасно диви и невероятно секси,почти като животинско желание. Но не е това,ни водеше и двамата,нуждаех ме се от това,все едно имах ме нужда от въздух,не можех ме и двамата да се откъснем един от друг.
Движенията му се забързаха все повече но и двамата не можех ме да стоим повече така,да той имаше силата но това го ограничаваше,не можеше да се движи напълно свободно. Преди да се усетя се оказах на масата,като се чу някаква ваза зад мен да пада,ни най-малко не ми пукаше. Вкопчих се в покривката подпирайки се на ръцете си,за да остана леко повдигната. Сега се движеше свободно,още по пламенно и диво. Ужасно ми хареса,и стоновете и ме издаваха,колко в същност ми харесва,опасното е това,ако някой ни види. Всъщност нищи опасно,защото никой и нищо не ме интересуваше освен него. Придърпах го към мен за да се притисне към мен,исках да целувам устните му,исках да усещам силното му тяло върху себе си,защото само тогава се чувствах в безопасност.
-Какво правиш с мен Крис... Оу,не мога да спра да те желая....
Искаше ми е да няма такава власт над мен но знаех,че само един единствен поглед и ме разтапяше тялото ми се предаваше толкова лесно. Само за да съм с него,да усещам прекрасните му ласки и страст. Всъщност исках да бъдем много повече но съзнавах,че мога да имам само това...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пон Май 12, 2014 6:48 am

Много говореше, затова запуших устните й с целувка. Не, че ми пречеше да говори, но всичко което казваше го усещах по тялото й и вече го знаех. Тя се разтапяше в ръцете ми, всеки мой допир до нея, всеки мой тласък в нея, всяка моя целувка, всичко това я изстрелваше на върха и го усещах по начина, по който нежно потрепваше в ръцете ми. Разбирах го от лудия ритъм на сърцето й и това, че беше толкова неопитна, а в същото време така страстна в проявата на емоциите си, без да се щади Това ми беше и целта, исках да я направя щастлива, за да забрави за разбитото си сърце. По този начин и аз успявах да заглуша болката в гърдите си. Да съм с нея, лекуваше всички рани.
Движенията ми станаха още по-свободни и невъздържани. Въпреки, че не й беше за първи път, всичко това все още бе ново за нея, но по реакцията на тялото й разбирах, че дори и моята несдържаност й харесваше. Тя се разтваряше за мен и буквално се топеше в ръцете ми като кубче лед под жаркото слънце. И двамата изгаряхме еднакво един за друг. Аз дори не можех да се позная, покрай нея и не можех да повярвам, че някой може да ми действа така, но беше самата истина. Тя променяше всичките ми представи за желание и нужда. Нужда, която не можех да утоля с нищо друго освен със самата нея.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пон Май 12, 2014 7:07 am

Вкопчих се в него така отчаяно,сякаш можеше да ми избяга но исках да съм още по близо до него,да не се откъсва от мен. Обсипваше ме с толкова много страст с толкова много нежност и се чувствах на седмото небе. Обожавах до болка ръцете му,който знаеха къде да ме докоснат,само че където и да го направеше,все едно действаше магия,потръпвах от удоволствие,от желание. 
Сега си давах сметка,че не искам това да е за последно,исках го,исках да бъда с него и  щях да дам всичко от себе си. Не бях такова момиче но той ми действаше,като наркотик,бях се пристрастила от първия път и нямах никакво намерение вече,това да е последния път. Исках да съм с него по един или другначин,исках още,исках да науча,всичко...
Не бях толкова опитна но той нито за миг не ме накара да се почувствам зле,а напротив,на него не му пукаше за моя опит,отдали се бях ме и дамата просто на инстикта. Аз,просто не се притеснявах,когато съм с него,всичко изчезваше и можех да бъда истинската себе си. Ноктите ми оставиха следи по гърба му,не го бях драскала много,просто се бях изплъзнала.  Това сякаш го възбуди още повече и в следващия миг свали разкъса едната презрамка на роклята ми,като откри част от тялото ми,както и копринения сутиен.
Не ми пукаше за роклята ни най-малко,усещах неговото желание и то нараво ме накара да се побъркам още повече.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пон Май 12, 2014 7:20 am

Лети направо ме побъркваше и изпадах в някакви състояния на крайности... Страст на ръба, която на моменти прекрачваше границата и ме караше да губя контрол над действията си. Късането на дрехите дори не влизаше в губенето на контрол, защото ако зависеше от мен щях да раздера всичко, за да се насладя на невероятното й тяло. С другата презрамка бях по-внимателен и успях да прокарам ръката й без да я скъсаме. Сега когато презрамките бяха свалени смъкнах надолу роклята, като тя цялата се събра на кръста й. Опитах да разкопчея и сутиена, но се оказа прекалено трудна задача, докато не осъзнах, че е с предно закопчаване. Това беше всъщност добре, защото с едно движение на пръстите й красивата й гръд се разкри пред мен. Избутах Лети назад и я приклещих към масата. В клопка се оказаха и ръцете й, които притисках с моите. Не можеше да избяга никъде. Държах я здраво, прониквах в нея здраво, а сега вече можех да направя удоволствието и за двама ни още по-голямо. Заиграх се с връхчетата на гърдите й. Езичето ми кръжеше около тях и ги караше да настръхват още повече. Толкова беше вкусна и сладка. ПОБЪРКВАШЕ МЕ да съм с нея и в нея!
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Май 13, 2014 4:46 am

Дали защото бях супер замаян или вече не можех да контролирам себе си,бях се скрил в нея сякаш,не по скоро исках да я уседя до себе си,да я прегърна. Обгърнах прекрасното и извито кръсче поемайки много,ама много дълбоко дъх. Знаех,че е мокра но ни най-малко не ми пукаше от този факт.
Надигнах глава,а тя беше насочила прекрасните си очи към мен,като ме гледаше с такава загриженост и се надявах да ме гледа и с любов,да правеше го но исках да го прави с друг вид любов:
-Ема,толкова си красива...
Не можех повече да се боря със себе си,просто не издържах,а и ръцете ми сами я придърпаха,като загуби  баланс над тялото и си,залитайки към мен. В цялата тази ситуация устните ни се оказаха толкова близо и за първи път вкусих сладкия вкус на меките те и устни. Не бях прав,тотално не бях прав,по вкусна е от всеки плод на земята,завърташе главата ми по силно от цялата бутилка алкохол която бях изпил. Тя ми действаше,като голяма доза наркотик,пристрастяваше ме,не желаех да откъсвам устни от нейните.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Май 13, 2014 4:57 am

Крис имаше невероятно влияние над тялото ми,и тази дума не беше точна,той имаше ужасно голяма власт,защото то тотално се предаде под напора на невероятните му ласки. Извивах се в ръцете му от удоволствие,като изпитвах най-сладката наслада на тази  земя. Приклещена,би трябвало да се мисля,за насилена или принудена но нито едно от тези чувства не съществуваше. Приемах ги с голямо желание,намирах ги за ужасно възбуждащи и прекрасни. Може би трябваше да съм стресната от неговите ласки но те ужасно ми харесваха,защото показваха,че за един единствен кратък миг,съм само негова и той е само мой. Харесваше ми това чувство да съм негова,да виждам колко ме желае,да го усещам,да знам че не можеше да ми устой.
Не знаех,колко пъти вече бях достигнала до онова сладко блаженство. Бях настръхнала,толкова чувствителна,че с едно леко докосване изпитвах невероятна наслада.  Бях жадна за още исках да не спира,исках го в мен. Трябваше да се засрамя,бях една малка безсрамница но го исках повече от всичко на света...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Май 13, 2014 5:06 am

Даже не осъзнах какво ще се случи, докато не се случи. Случи се толкова бързо и неочаквано, че в първия момент дори не успях да реагирам. После обаче, когато шока отмина и осъзнах, че това може би ще е единствената ми възможност да го целуна истински, взех решение и вместо да пропилявам шанса си, се възползвах изцяло от него. Желанието да споделя тази целувка, надделя над всички страхове вътре в мен и аз просто се отдадох на мига. Всичко в мен сякаш се преобърна, целият ми свят! През тялото ми все едно минаваше ток. Толкова наелектризиращо, непознато и удивително, че от страх да не приключи обвих лицето му с ръце и още по-пламенно отвърнах на целувката му.
Той беше пиян. Нищо от това което казваше и правеше не бе истинско и аз се възползвах по най-егоистичния възможен начин, но нямаше да си простя никога ако дори и в този миг се превърна в страхливката, която бях през цялото друго време. Искаше ми се поне за миг да повярвам в тази илюзия и да я изживея на сто процента.
Останали почти без дъх устните ни се отделиха, а погледите срещнаха. Не бях свалила ръце от лицето му. Не исках този миг да свършва никога:
- Съжалявам... - Съжалявах, че се възползвам от него. Това беше ужасно грешно и вероятно нямаше да ми го прости никога, че не съм го спряла, знаейки че е пиян и не знае какво прави, но беше по-силно от мен. Отново впих устните си в неговите и времето сякаш отново спря.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Май 13, 2014 5:21 am

Мразех зависимостите. Целият бунт, всичко което ме водеше в живота и заради което се бунтувах бе именно заради свободата и правото ми да бъда себе си и да правя каквото пожелая. С Лети губех тази свобода и сякаш колкото по-силно се боря, толкова по-победен оставам. Нямах представа какво е това, дали любов или греховно първично привличане, но то ме стискаше здраво и не ме пускаше. За първи път се чувствах така слаб и безхарактерен, защото не можех да се преборя и върна контрола над тялото и ума си. На пръв път невинната Лети, олицетворението на всичко добро и наивно в този свят, сега си играеше с мен, държеше ме на къса каишка и спасение нямаше. Усещах се господар на себе си, само докато правехме това. Единственият момент, в който можех да контролирам аз нещата и всячески се опитвах да го покажа и на нея самата. Цялото това "подчинение", което изисквах и си печелех с всеки мой тласък в нея, с всяко мое докосване и всяка целувка, ме караше да се чувствам добре, но за кратко, защото после пак се превръщах в роб на нея! Не беше ли ирония? Аз "господаря" на света, подчинен на нея? Притежавах всичко което пожелая, по начина по който пожелая и все пак бях нищо, защото Тя притежаваше Мен!
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Май 13, 2014 5:35 am

За какво съжаляваше,дори не знаех,аз самия съжелявах,дали не я бях накарал да се чувства насилена или нещо подобно. Само,че не виждах нещо подобно,въпреки  че я целувах тя отвръщаше на целувките ми с не по малка страст от моята,с разлика в това,че аз бях с по забавени реакции и въобще не можех да ги контролирам.
Дори не бях осъзнал напълно,кога я бях придърпал съвсем към себе си,как я бях повалил на леглото и се бях оказал над нея,впивайки все по жадно и по жадно устни в нейните. Ръцете ми не следваха правила и команди,какво е редно или не. Мразех се,мразех се,че може би я наранявах,трябваше да спра преди всичко да е тотално провалено:
-Ема,толкова си красива,толкова те харесвам...
Бях оставил устните и намира и сега черпех от сладкия вкус на кожата и,поемайки на малки глътки на малки целувки от нейното извито и нежно вратле:
-Обожавам те,За Бога Ема...
Желаех я безумно отчаяно и се чувствах като тотален мерзавец,че и го причинявах:
-Моля те,спри ме,ако не го искаш...
Въпреки,че нямах контрол,знаех че само с една единствена нейна дума,щях да се откъсна от нея. Макар и пиян,никога никога не бих я наранил,не исках да се чувства по този начин и да съжалява за всичко,обичах я прекалено много,прекалено силно,за да си позволя да я нараня.
-Обичам те Ема,винаги винаги съм те обичал...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Май 13, 2014 5:55 am

Прехапвах нервно устни, за да не изръся някоя пълна глупост, която да провали всичко. Редно беше да го спра и ако има да се случва нещо, да се случи когато и двамата осъзнаваме какво вършим, но вече беше прекалено късно за мен да сложа край на всичко това и знаех какво ще се случи, ако си замълча, но по-важното беше, че исках да се случи. Исках да бъда с него дори и само един единствен път. Страхува се, че ще ме намрази на следващия ден и че нещата между нас никога няма да бъдат същите, ако тази вечер се случи нещо, но то се бе случило вече, а и аз нямаше да мога да живея нито ден повече криейки какво изпитвам към него. Нещата вече се бяха променили и или щяха да си дойдат на мястото или всичко щеше да бъде съсипано. Бях готова да поема този риск.
- Аз също Алек... - Не знаех за каква точно любов говори той, но моята ме убиваше всеки ден по малко. Това да крия и потискам толкова дълго тези чувства наистина ме убиваше, а сега когато си им бях позволила да изплуват на повърхността, нямаше нещо което можеше да ги спре. Те прозираха във всяка моя целувка и във всеки мой жест.
- Искам го... - Погледнах притеснено в очите му, когато той надигна главата си от врата ми и заби погледа си в моя. Гледаше ме така сякаш бе изненадан от желанието ми и не ми вярваше. Сигурно това беше момента, в който щеше да се опомни и да избяга.
- Искам теб... - Още по-несигурна и уплашена от реакцията му промълвих. - От много дълго време...
"Моля те, само не си тръгвай! Само не ме мрази!" - казвах си на ум, докато умирах от страх какво ще каже или направи, след това признание от моя страна.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Май 13, 2014 6:14 am

Не знаех колко мога да понеса още,преди да се побъркам,той си играеше така опитно с тялото ми,та то нямаше никакъв шанс и се предаде,искаше отчаяно да му бъде доставено наслада,искаше го,аз също го желаех не по малко,а по скоро ужасно. Той не спираше,а аз не знаех за кой път се чувствам на върха,само че последния път надмина всичко. Извих се в ръцете му,а той не спираше,караше тялото ми да изпитва сладка агония,усетих как и неговия край дойде но не спря,докато и в телата и на двама ни не премина тръпката на неземно удоволствие. Малко след това се вкопчих в него,не спирайки да го целувма,не исках,да се откъсна от него и исках да не спираме но истината е,че и двамата имах ме нужда от края,за да освободи телата ни от тази чудесна агония. Отпуснах се назад,поемайки дълбоко дъх,треперех от удоволствие,а докато правех опити да се успокоя,галех нежно косите му,докато той се отпусна върху тялото ми.
Истинска идилия,ръката ми неусетно се оказа до силните му рамене,галейки го нежно. Толкова уникално красив го намирах,като статуя,като изваян. Силен,божествен,неземен,сигурна бях,че няма момче което да го надмине,дори Алекзандър бледнееше,аз виждах само едно единствено момче,което се беше загнездило години наред в ума ми,обзел ме изцяло.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Май 13, 2014 6:25 am

Не очаквах това,като отговор,наистина не го очаквах. Не предполагах за тези нейни чувства,искаше ми да съм трезвен но истината е тази,че ако не бях едва ли,щях да си позволя да правя всичко това.
-Ема...
Изрекох името и с толкова любов,с толкова много обич и я целунах миг след това но с целувка,която беше наистина нежна,да малко страстна но нежна,показвайки чувствата ми. Преминах с ръка по лицето и,заравяйки ръка във влажните и коси:
-Ти си всичко за мен никога никога не съм обичал никоя,колкото обичам теб...
Нямаше момиче на земята,което може да я измести,бях се заблуждавал толкова време,че някоя може да ме накара да я обикна дори на малка милистотна от силата на обичта,която изпитвах към Ема. Никакъв контрол над мен,едната ми ръка вече се намираше на бедрата и,като надигаше края на роклята и,кожата и още един път ме изуми,колко изумително мека и нежна е в същност,не исках да откъсвам ръце от нея,и исках да махна този отвратителен плат,който разваляше всичко,той бе ужасно груб в сравнение с нейната кожа и исках да го махна от тялото и,исках да я разкъсам. Дори изръмжах,докато я обсипвах с целувки:
-Желая те безумно много...
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Май 13, 2014 6:27 am

Финалът беше епичен и разтърсващ, дори и бурното ни начало не беше достойно да се сравни с края. Този път беше дори по-хубаво от миналия. Вече го нямаше това мъчително внимание и всичко се случваше съвсем естествено. И двамата се водехме от инстинктите, а не от страховете си и затова беше така хубаво.
Когато всичко приключи много бавно и внимателно напуснах тялото й, макар все още да не ми се искаше да го правя, но тази маса, беше прекалено неудобна, за да остане върху нея. Вдигнах дънките си и ги закопчах набързо, а след това я взех на ръце. Огледах се за миг и щом забелязах голямото канапе не далеч от нас, я понесох натам и внимателно я поставих да легне. Вече не знаех какво да правя. Бях ужасно объркан, а след това което се беше случило преди малко, положението ми се усложняваше още повече, защото очевидно я исках, просто не можех да я имам по начина, по който тя си представя. От мен не ставаше материал за гадже и бях сигурен, че рано или късно всичко това ще ми омръзне и щях да я зарежа. Въпрос на време, но колкото повече надежди й давах, толкова по-наранена щеше да бъде след това.
На облегалката имаше някакво одеяло. Взех го и я завих. Не исках някой да влезе и да я види.
- Какво да правя с теб Лети? - Седнах на ръба и отместих кичурче коса от лицето й.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Май 13, 2014 6:53 am

Нямах никаква представа какво се случва с мен и къде се бе скрил здравият ми разум. Това което бяхме на път да направим ме ужасяваше до смърт и дори нямах представа дали той ще помни нещо на сутринта. Имаше огромна вероятност, той да казва всички тези неща под влиянието на алкохола и нищо от това да не е истина. Точно в този момент обаче изобщо не ми пукаше дали ще помни или дали ме обича, просто исках да бъда с него. Даже не бях подозирала, че докосването му може да бъде толкова приятно. Възглавничките на пръстите му се движеха по бедрото ми и буквално, все едно прогаряха кожата ми. Потръпвах от вълнение и настръхвах цялата от удоволствие, обаче нямах никаква представа какво да правя. Не смеех дори да го докосна. Имах чувството, че ако се протегна и той ще изчезне завинаги или ще се събудя от този красив сън и дори и да се опитвам, няма да се върна отново тук.
Едната му ръка повдигна брадичката ми и устните му се впиха в моите, карайки ме да забравя за всичко останало. Искаше ми се да съм в състояние да кажа или направя нещо обаче бях толкова развълнувана и тръпнеща в очакване, че мозъкът ми отказваше да ми съдейства. Бях сигурна, че все нещо мога да направя, с което да му подскажа, че и аз го желая не по-малко. Опитах да се наместя по-удобно, но лекото ми размърдване доведе със себе си нов вид вълна от вълнение. Усетих колко гореща и топла е кожата му и ми се прииска да я докосна. Захванах яката на ризата му, която по-рано бях разкопчала и леко я издърпах назад. Докато я издърпвах и се опитвах да я сваля от него, неволно се докосвах до тялото му. Усещах всяко потрепване на мускулите му под пръстите си и беше толкова вълшебно. Усещах с всяка фибра на тялото си, силата която излъчваше неговото. Той преустанови целувките за миг и се отдръпна назад. Беше разбрал, че няма да успея да сваля тази риза без негова помощ и реши да ми спести това усилие. Ловко и за секунда изхлузи мокрия плат от раменете си, а аз като сякаш изпаднала в транс наблюдавах с страхопочитание изящните извивки на тялото му. Копнеех да ги докосна. Усетих някакъв болезнен спазъм ниско долу в стомаха и един тих стон се отрони от устните ми.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Май 13, 2014 6:54 am

Все още не можех да се отърся от прекрасното чувство,по тялото ми още минавах тръпки. Той ме докосна мекар и нежно,а тялото ми просто моментално реагира,обичах да ме докосва. Мислеше,мислеше толкова дълго,а може би не е добре,защото тоново щях ме да си наговорим онези неща. Не исках,отново да се гоним един друг,исках да остана с него тази вечер,страхувах се,че отново ще се скрие от мен. Изправих се,намятайки върху себе си одеялото,исках само той да ме вижда,а ако някой влезеше внезапно щеше да ме види голя,а роклята тотално беше съсипана.
Надигнах се,прегръщайки го през кръста,целувайки нежно рамото му. Надигнах се още малко и откраднах една целувка от него,той сякаш малко не я очакваше:
-Мисля,че това вече си го измислил?
Да не би да бях,подвърлила някакъв намек,нещо палаво. Да! Нямаше съмнение,той ме караше да се държа по друг начин,може би винаги съм била такава,просто винаги съм го криела. Е,да не с всички но с него,той сякаш бе способен да види истинското ми лице. Пръстите ми бавно се спуснаха надолу,по плочките на корема му,като малко не ми достигаше смелостта да откупчея панталоните му. Исках да го докосна но малко се срамувах,до сега не бях докосвал мъж там,а и се чувствах,като ужасна мръсница. По бузите ми се появиха червенини,бях се засрамила от себе си.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Май 13, 2014 8:08 am

Ръката й се спусна по корема ми, което ме накара да се напрегна отново. Знаех много добре, какво се опитва да направи и странното беше, че й се получава, но аз имах съвсем различни планове, затова улових ръката й, спрях я, но не я отместих, задържах я там до където бе стигнала. После бавно завъртях глава настрани, за да я погледна. Беше притеснена и дори може би леко засрамена, несигурна, но в погледа й вече не откривах онази невинност, която така ме бе привлякла в началото. Мисля, че аз бях виновен за това. Аз й бях отнел невинността и по-рано тя ми беше дала ясно да разбера, че съм разбил сърцето й. Обикновено не ми пукаше, но съжалявах, че го бях причинил точно на нея. Не това ми беше целта и не това исках за нея.
- Много си красива... - Протегнах свободната си ръка и я поставих върху лицето й, придърпвайки го към себе си. Докоснах устните й със своите и леко издърпах ръката й която беше на корема ми. Завъртях се плавно и без да отделям устни от нейните, я повалих обратно на дивана, бавно заемайки мястото си върху нея. Беше наистина красива и всичко в нея ме предизвикваше.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите