Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 7 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пон Юни 02, 2014 7:05 am

Дори не бях редполагала,че наистина може да е толкова нежен,че може да изпитвам такива нежни чувства,изпитвах върховно удоволствие,чувствах се на седмото небе. Бях ме се прегърнали,притиснати един в друг,като бях положила глава на гърдите му,не се борех да си поема въздух,изпитвах блаженство,и невероятна наслада. Не смеех да кажа нищо за да не проваля идеалния момент. Но не знаех от колко време сме тук,най-вероятно Ема,щеше да ме търси и,щеше да се притисни,ако не ме намери,а ако ни хванеше това,нямаше да е добра идея,защото не и бях споделяла за всичко това,тя щеше да ми каже,че съм луда.
Надигна се малко като се подпрях на ръцете си,малко бях уморена и все още ми трепереше тялото:
-Трябва да се върнем на партито,Ема ще ме търси,ще се притесни,ако не ме намери,ще почне да ме търси и ако ни види...
Не исках да се крия но знаех,че той не би искал да се издава,а и аз исках да кажа на Ема за това по друг начин,не така:
-Ще се облека и ще тръгна,изчакай поне няколко минути преди да излезеш....
Изправих се още,като той ми помогна малко,защото все още тялото ми беше направено,от марципан. Тръгнах да си вземам роклята,когато останових или по скоро се сетих,че малко ми я по скъса. Погледнах към него с усмивка:
-Чувстваш ли се поне малко виновен...
Пошегувах се но истината е,че ненавиждах тази рокля.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Юни 02, 2014 7:15 am

- Значи се чувстваме по един и същи начин... - Отвърнах аз и надигнах поглед към него.
Дълго време лежахме гушнати в леглото и никой не казваше нищо. Нямаше и нужда от думи. Всичко беше идеално без да има думи. И двамата се нуждаехме от време, за да асимилираме какво точно се случи и какво предстои. Нещата бяха сложни, даже по-сложни отколкото трябваше да бъдат и с всяка изминала секунда сърцето ми се свиваше от страх, защото чувствах, че нещо лошо ще се случи. В съзнанието ми изникваше побеснялото лице на баща ми, на неговата майка, на моята майка. Скандалите, които без съмнение щяха да разтресат домовете ни за много дълго време и не бях съвсем убедена колко дълго Алек ще издържи, преди да се откаже от мен като всеки един дръзнал да ме погледне по по-специален начин.
Изведнъж вече не беше чак толкова идеално, а по скоро предопределено. Знаех точно какво ще се случи, когато родителите ни разберат.
- Трябва да отида до банята... - Надигнах се без желание и го погледнах тъжно. Той ми се усмихваше и тази негова усмивка, предизвика такава и у мен.
- Няма да се бавя... - Наведох се и оставих кратка целувка в края на устните му. Нямах смелост да му дам истинска целувка, защото не знаех как ще реагира. Измуших се изпод завивката и стъпих на земята с босите си крака. Хвърлих му един поглед през рамо, преди да се изправя и пак му се усмихнах. После обаче наистина побързах да стигна до банята. Наплисках лицето си с малко вода и прибрах все още влажната си, но доста развълнувана коса в небрежен кок високо на тила. Непослушни кичури се спускаха край лицето ми, но сега не беше момента да се суетя около косата си, обаче беше време да сваля мократа си рокля и да я сменя с нещо друго. Бързо изтичах до дрешника си и се намъкнах в някакви дънки, издърпах мократа рокля през главата си и си сложих първия потник, който намерих.
След няколко минути се върнах в стаята, където Алек седеше в края на леглото, гол до кръста и държеше главата си в ръце.
- Наред ли е всичко? - Гласът ми привлече вниманието му, но точно в този миг на врата се почука. Направо замръзнах на мястото си.
- Момент... - Извиках силно, за да надвикам музиката и ужасено гледах как Алек събира дрехите си от земята. Отворих врата на банята, точно пред която бях застанала и му направих знак да се скрие вътре. Минавайки покрай мен с обувките си и ризата си в ръка, той ме целуна по устните и се скри в банята, а аз се усмихнах. Тази целувка ми подсказваше, че не е размислил и все още е щастлив от случилото се, поне за сега.
На врата пак се почука.
- Идвам... - Извиках раздразнено и в следващия миг вече държах дръжката на врата. Преди да я дръпна обаче, тя се отвори рязко и още преди дори да осъзная какво се случва, силна болка прониза гърдите ми и аз изкрещях.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Пон Юни 02, 2014 7:25 am

Обикновено аз бях в нейната роля и разпределях кога да тръгнем и кой да бъде първи. Странно, но за миг се почувствах употребен и ненужен. В следващия момент обаче осъзнах, че това е глупаво.
- Искаш да кажа истината или да излъжа? - Отвърнах на сладката й усмивка, след което се опитах да наглася скъсаната презрамката, така че да я прикрия с косата й. Това обаче не помогна, затова реших да направя нещо друго. Хванах здраво презрамката и я скъсах нацяло.
- Така е много по-добре. - Сега хората щяха да решат, че просто такъв е модела на роклята и никой нямаше да заподозре какво всъщност се е случило.
- Върви да намериш Ема, аз ще изчакам... - Тя понечи да тръгне, но аз я улових за ръката. Придърпах я рязко към себе си и я целунах като за последно, защото наистина можеше и да е за последно. После се отдръпнах леко и казах:
- И на въпроса... - Погледа ми за миг се разсея върху устните й. - Не, не се чувствам виновен... Никак дори.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пон Юни 02, 2014 7:41 am

Тя прекалено много бързаше,да тръгне,а аз все още бях със забавени реакции,все още се обличах лениво. На половина облечен,не че някой би му направило впечатление,често бях облечен или пулу съблечен.
-Не бързай чак толкова.
Предупредих я аз като и се усмихна преди да тръгне на пред но изведнъж дори не предполагах от къде се взеха някакви хора,а бях сигурен,че не са поканени,не че имах време да асимилирам това,защото те бързо сграбчиха Ема,нямах време да реагирам,а и заради алкохола не можех да направя много,да той притъпяваше всичко и в моя случай не ми влияеше добре. Явно те бързо разбраха за това,защото бях светкавично зашеметен и повален на земята.
През мъгла виждах Някакви говеда да отвеждат Ема,последното което можех да направя е без помощно да протегна ръка,в опит да я достигна,опитвайки се без успех да я спася. Нямах никакви сили борех се отчаяно да не загубя съзнание,по някакъв начин да се върна в съзнание но одъра беше бърз,доста бърз и нямаше скоро да запазя и изпаднах в без съзнание.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Пон Юни 02, 2014 7:59 am

Една самодоволна усмивка се появи на лицето ми,сложих ръце на лицето му,поддавайки се за малко на емоциите:
-Никога няма да забравя тази нощ,толкова невероятна беше...-исках да се повтори но не можех да го изрека-Искаше ми се да остана с теб...
Само че се страхувах от много неща,той сякаш се срамуваше да е с мен,аз не се срамувах но действах почти,както си мислех,че той ще постъпи:
-Трябва да тръгвам...
Едва се отдръпнах и откъснах,защото не исках,а и той също. Бързо излязох,преди да съм размислила,оправих леко роклята тръгвайки по коридора. Малко преди да стигна до вратата,която водеше навън,чух доста гласове в първия момент помислих,че са заблудили се хора от рождения ден но щом се приближиха до толкова,че не само да ги чувам ами и виждам,видях че са възрастни,не бяха тинейджери. Единия от тях беше грамаден и носеше сякаш някой,а щом се загледах видях,че е Ема.
В първия миг се изплаших но после от адреналин или от нещо друго връхлетях смело напред:
-Пуснете Ема...
Някой се засмя,дори не разбрах,кой защото някой ме сграбчи и запуши устата ми,защото щях да извикам силно:
-Убия,не бива да науават къде е и с кой е...
Този глас хем ми беше сякаш познат но и много различен,онзи ме държеше здраво и докато отминат,аз се бонтувах. А,щом видях Ема,направо побеснях,започнах неистова да се бонтувам,да ритам. Изведнъж го захапах по ръката,той ме пусна и аз с всичка сила се засилих върху него,сякаш се блъснах в стена изкарах си въздуха но той залитна,но се засмя,отново се опита да ме хване но го ритнах здраво,не беше толова силно,колкото изненадващо. Издута ме уж назад,като залитнах и ударих галавата си. Ужасно ме заболя,той се приближи бавно към мен опитах се да се вдигна но не можех,ръката ми напипваше нещо,а той ме гледаше,като мръвка. Напипах нещо,беше парче стъкло,което  се беше счупило в бунта,не знаех но щом се доближи замахнах бързо направо в гърдите му,не знаех,как бях извадила тази сила но често,когато човек е на прага на силите си изважда най-доброто от себе си. Той се строполи но това не го видях,защото мозъкът ми загуби контрола.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Юни 03, 2014 3:37 am

Врата се затвори след Лети и почувствах една огромна празнота в себе си. Това чувство ми беше познато и от преди, но сега размерите му бяха застрашително огромни. Единственото обяснение което намирах се коренеше в факта, че вече познавах чувството на пълнота, то се появяваше когато съм с нея и сега, когато нея вече я нямаше празнотата ме завладяваше с пълна сила. Не ми харесваше, че тя ми действа по този начин. Това, че ми действаше по някакъв начин, само по себе си бе проблем. В живота си и отношенията си, винаги съм бил самостоятелен, не се влияех от никой и приемах зависимостите като слабост, а сега вече развивах зависимост и то към момиче. "Вземи се в ръце, човече! Трябва да се вземеш в ръце!" - говореше другото ми аз, но дори и то звучеше някак разтревожено и неубедително, сякаш осъзнаваше до каква степен съм позволил на чувствата ми към Лети да ме превземат.
Останах още няколко минути на дивана, загледан във врата, като бях твърдо решен щом прекрача прага на тази стая да се стегна. Имах нужда да бъда себе си, иначе щях да полудея. Въпроса беше колко и до каква степен бях променен от нея. Беше ли изобщо възможно пак да бъда същия? Имаше само един начин да разбера. Изправих се от дивана и поемайки си дълбоко въздух прекрачих напред, уверено и решително. Излязох в коридора и... чувствах се по абсолютно същия начин! Въздъхнах тежко и разтърсих леко глава. Това беше истинска лудост. Трябваше да намеря Лети!
Започнах да обикалям и да я търся. Не я виждах никъде край басейна. Предположих, че е още някъде в къщата и се върнах обратно там. Лутах се безцелно, но решен да я намеря и да говоря с нея или даже нещо по-добро от това, щях да я хвана за ръката и да я изведа навън, щях да танцувам с нея и после дори можеше да я изпратя до дома й.
Както вървях по коридорите в търсене на Лети обаче, изведнъж застинах на мястото си. Пред очите ми се разкри гледка, която само за миг преобърна целия ми свят. Лети лежеше на земята, мисля, че имаше и още едно тяло, но бях прекалено концентриран в нея, за да забележа нещо друго. Втурнах се към нея и се свлякох на пода, коленичил до тялото й.
- Лети? - Внимателно надигнах главата й.
- Лети! Отвори очи! - Нямах идея какво е станало, кой й е причинил това, чувах само как сърцето й бие, слабо, но все още биещо.
- Лети, чуваш ли ме? Отвори очи... - Отместих няколко кичурчета коса от лицето й.
- Чуваш ли ме! Събуди се! - Това си беше умолителна заповед, която наистина трябваше да изпълни, иначе от този град щеше да остане само пепел.
- Лети...

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Юни 03, 2014 6:25 am

Чувах гласа на някой който обичах но го чувах толкова далечен все едно бях в пещера,тъмно и студено място,което ме плашеше ужасно много. Можеше да се каже,че се борех с този мрак,до мига в който видях светлината,отворих бавно очи и видях този който ме викаше. Усещах ужасната болка в главата си,а тялото ми сякаш блъснато от някаква кола с бясна скорост. В първия миг само успях да погледна не можех дори да се помръдна,а говор не можеше  и да става дума поне в първите минути,после се чу само едно тихо:
-Ема...
Исках да кажа толкова много неща само,че в първия момент не можех трябваше ми съвсем малко време,което нямах,напрегнах се за да се изкажа,защото съзнавах,че от това можеше да зависи живота на Ема:
-Ема... Отвлякоха я...
Поех си дълбоко дъх,като се опитах да стана но без особен успех,защото главата ми се виеше. В следващия миг видях трупа до мен,а това смрази до  болка дори мозъка на костите ми:
-Аз... Аз... Той,жив ли е...
Хем исках да е мъртъв,хем знаех,че ако не е,ме чака нещо ужасяващот. Щях да се превърна във върколак на пълнолунието,което никак не беше далеч. На поразената ми глава седеше ужаса,че Ема е отвлечена и това,че живота ми тотално пропадаше.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Юни 03, 2014 6:36 am

Лети бавно започна да идва в съзнание и да говори несвързани неща, но сега важното беше, че е будна и не виждах никакви сериозни рани по нея.
- Това сега няма значение... - Спокойно отвърнах аз и я повдигнах на ръце, изправяйки се заедно с нея.
- Ако не е, скоро ще бъде... - Но преди всичко трябваше да я преместя от твърдия, целия в стъкла под. Отнесох в в първата стая, изпречила се пред очите ми и за мой късмет имаше легло. Огледах внимателно навсякъде, дори и в банята и чак когато се уверих, че е празна, оставих Лети върху леглото. Погледа й блуждаеше и видимо беше ужасно объркана.
- Добре ли си? - Долу имаше купища вампири, щях да довлека някой тук, за да и помогне да се възстанови по-бързо ако е пострадала по-сериозно отколкото си мисля.
- Какво се случи? - Бях малко по-спокоен сега когато отвори очи, но това не променяше нищо. По всичко личеше, че някой се е опитал да я нарани. Въпроса беше защо и кой. Честно, идеше ми да избия всички, най-вече онзи в коридора и силно се надявах да е още жив, за да разбере какво е гняв.
- Кой беше онзи? Направи ли ти нещо? - Пак я обходих цялата с поглед. Имаше видими следи на борба. Доста смела беше, помислих си аз.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Юни 03, 2014 6:44 am

Отново опит да се надигна,той не разбираше,не можеше да ме разбере,защото аз нямах сили да направя,кой знае какво,а трябваше да се бърза,защото тя можеше да е в опасност:
-Крис... Моля те,Ема...
Все още говорех не свързано,защото и малко се задъхах от притеснение:
-Някой я отвлече,искаха да...-поех дълбоко дъх-Моля те Крис,трябва да намерим някой...
Изглеждах супер притеснена,моя проблем тотално изчезна и сега мислех изцяло за най-добрата си приятелка и за това,че губех време:
-Отведоха я,трябва да намерим Алекзандър,някой друг...
Бях сигурна,че баща и,щеше да изпепели града,ако разбере за това,а не знаех,кой дори стоеше зад това деяние:
-Помогни ми да стана Крис,трябва... Трябва да я намерим...
Извиках аз вкопчвайки се в двете му ръце,защото ужасна паника,избиваше в тялото ми. Ако някой я наранеше? Оу,за бога дори не ми пукаше за мен толкова. Тя винаги ме защитаваше от всичко,а аз сега все едно я предавах с глупавото си бездействие.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Юни 03, 2014 6:58 am

- Хей, хей... - Стиснах я малко по-силно за раменете и я принудих да легне отново. Беше съвсем видимо, че желанието и е много по-силно от възможностите, а не исках да се нарани допълнително.
- Може да имаш сътресение или нещо такова... - Опитах се да й обясня, за да не се опитва да става отново.
- Аз ще се погрижа за Ема, сигурен съм, че е добре... - Не знам какво точно си мислеше, че е видяла, но нямаше начин да е това което казва. В този град имаше ужасно много безразсъдни хора, но никой не беше чак толкова глупав и смел, че да направи нещо на Ема в собствената й къща при наличието на толкова много хора. Всъщност едва ли имаше много хора, които могат да й направят нещо. Тя беше безсмъртна, като повечето от това семейство и също като мен. От друга страна, Лети беше толкова ранима и крехка, че ако ще се тревожа за нещо то това със сигурност, щеше да е нейното здраве.
Обаче трупа в коридора не знаех как да си го обясня.
- Ема може да се защитава повярвай ми, сигурно е било някаква шега. Сега се успокой и не мърдай от тук, ще отида да намеря Алек, той сигурно е с нея, после всички отиваме в болницата, за да те прегледат. - Надявах се това да я успокои, но честно казано и аз започвах малко да се притеснявам. Нещо ставаше със сигурност, само че едва ли имаше общо с Ема. Бръкнах в задния си джоб и извадих телефона си.
- Сега се обаждам на Алек... - Обясних и аз. Беше по-добре той да ни намери, отколкото да я оставям сама. Можеше пак да я нападнат.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Вто Юни 03, 2014 7:11 am

-Крис...
Извиках едва едва,като го хванах за ръката и издърпах телефона от ръцете му. Сигурно Алекзандър е в къщата,беше много по бързо да го намери от колкото да му звъни. Но той успя да избегне неловките ми движения и звъненето продължи но никой не вдигаше.
-Губим време,Крис сигурно Алек е в къщата,сигурно и на него са сторили нещо...
Дано не бях права но Алекзандър не изпускаше Ема от очи и единствения начин това да се е случило е само,ако по някакъв начин,са навредили на Алек.
-Трябва да го намерим Крис и то веднага...
Опитах се отново да се изправя на инат,просто видях с очите си,как отвличат Ема и наистина не е шега,никаква шега,а просто един кошмар. Изправих се подпирайки се на него и залитайки,ако липсваше адреналина в кръвта ми най-веряотно щяха да припадна:
-Крис веднага трябва да го намерим,да кажем на някой...

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Вто Юни 03, 2014 7:30 am

Стиснах здраво челюстта си и я взех на ръце. Толкова упорита беше, че направо ме вбесяваше. Не беше точно сега момента да спори с мен, но просто не ми оставяше друг избор освен да я взема със себе си.
Държейки я здраво в ръцете си, обиколихме целия първи етаж:
- Тук ги няма! - Казах раздразнено, защото бях сигурен, че са някъде навън и танцуват, но и аз не знам, защо продължавах да я слушам. Трябваше отдавна да е в болница, а не да търсим скъпоценната Ема, която бях повече от сигурен, че си е много добре.
- Хей, ти... - Провикнах се, когато видях едно момче да преминава през всекидневната. Той се обърна и разпознах лицето му. Беше първокурсник и чистеше съблекалните след момчетата, мечтаейки си някой ден да стане един от тях.
- Ела тук... - Той плахо пристъпи към нас и в очите му се четеше напрежение и някаква доза учудване, вероятно породена от факта, че Лети е в ръцете ми.
- Цяла вечност ли ще се бавиш. - Едва след тези думи, момчето се затича към нас.
- Виждал ли си Ема или Алек? - Бях сигурен, че знае кои са. Той поклати отрицателно глава. Гнева ми нарасна още повече. - Добре, тогава излез навън и ги потърси. Кажи на всички, че ги търся и когато ги намериш, искам да ги изпратиш при мен. Ясно ли е? - Той отново закима и за миг настана неловка ситуация. Седеше и клатеше глава, а аз се питах единствено:
- Какво още стърчиш тук? Върви ги намери! ВЕДНАГА! - Последното го изкрещях, защото губех търпение.
- Да проверим и горе... - Малко по-спокойно казах на Лети и се заизкачвахме по стълбите. Много се съмнявах да са на горния етаж, но бях сигурен, че няма да ме остави на мира докато не се убеди с очите си.
Влизахме от стая в стая и знаех, че по-късно ще съжалявам за това, познавайки много добре чичо си, но Лети беше права, нямахме време за губене, трябваше да я прегледа доктор, а очевидно нямаше да стане, докато не се увери, че Ема е добре.
Последната стая в дъното на коридора, беше стаята на Ема. Бях идвал няколко пъти като дете, но честно казано с нея не си бяхме чак толкова близки. По скоро се дразнехме, дори и като деца, всъщност особено като деца и не знаех как Алек успява да я изтърпи. Врата беше открехната, избутах я с крак и първо видях, разхвърляното легло, а после и... Минах в малко в страни и видях Алек проснат на земята до леглото на Ема. Лети постави ръка на устните си, сякаш за да сподави вика си. Моментално я пуснах на земята и колкото и бавно да ми се струваше, изчаках да се задържи на крака, за да я пусна изцяло.
- Сигурно просто е препил... - Не веднъж го бях виждал в подобна поза, макар че всичко изглеждаше ужасно странно и версията на Лети, която продължавах да отричам вътрешно, ставаше все по-реална.
- Хей, приятел... - Разтърсих го по рамото. - Алек, не е сега момента да спиш братле... - Преобърнах го по гръб и му забих шамари по лицето. Вонеше на алкохол от километри.
- Хей, Алек... Събуди се бе човек...

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Юни 03, 2014 7:48 am

Един ужасяващ удър,който за щастие ме върна в съзнание,надигнах се рязко въпреки болката отзад в тила,все едно бях ударен с ръжен или нещо подобно.
-Ема...
Бях подобно на бясно куче,болееше ме ужасяващо но истината,е че единственото за което бях в състояние да си спомня е това,че моята Ема е в опасност,че някой я отвлече и този някой,щеше да си плати,това беше ужасна шега и то на рождения и ден.
-Трябва да я намерим...
Опитах се да се изправя и едва не залитнах,копелето или който и да беше,така ме удари,че това не е истина. А,това че и си пийнах доста и главата ми се мотаеше,никак не е добре. Можех да я намеря и аз сам но не и в това състояние:
-Отиваме веднага при майка ми и Илайджа,майка ми трябва да открие къде е...
Знаех,че ще се разгневи да ме види такъв но това никак не ме интересуваше,а и никак не ми пукаше,за нейното мрънкане,когато Ема е в опасност. Аз в момента не бях в състояние да го направя,да я намеря,всичко в мен е пропито с болка и алкохолна замаяност:
-Веднага Кристафър!
Подпрях се на първото нещо,което видях и,дори не знаех дали е  много стабилно но щях със зъби и нокти да отида до нас и да намеря майка си.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Чет Юни 05, 2014 12:39 am

Пръстите ми се свиха и образуваха юмруци, с изпъкнали вени по ръцете ми. И двамата драматизираха прекалено много и се опитваха да ми кажат какво трябва да правя. Никой от тях не мислеше трезво и логично и май само аз бях наясно, че на Ема нищо не може да й се случи.
- Хубаво, но по спокойно и двамата. Ема е добре, сигурен съм. - Подкрепих Алек, който веднага щом намери баланс се оттласна от ръката ми и закриволичи пред нас, а аз и Лети, която бях хванал през кръста, вървяхме няколко крачки зад него.
- Добре ли си? - Попитах я докато вървяхме към къщата на Алек. Тя отговори положително, но знаех, че не е много добре.
- Майка му ще ти помогне... - Жалко, че не се сетих по-рано. Леля ми Ан, можеше да лекува и за нула време щеше да помогне и на Алек и на Лети, а после щеше да им каже това, което аз вече знаех, че Ема е някъде навън и се забавлява и нищо лошо не й се е случило...
Излязохме през главния вход и закрачихме по алеята към къщата на Алек, която беше съвсем близо, само на няколко метра.

Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Вто Юни 10, 2014 5:57 am

За нула време изгоних всички натрапници от вкъщи,купона се разтури и не ми пукаше за мението на малките плужеци. Моята малка Ема беше ранена и в момента изпитваше болка,която не исках никога да изпитва. Положих я нежно на леглото и я завих с мекото одеяло. Седнах до нея и я загледах,Катрин се движеше зад мен,а не след дълго се настани до мен:
-Казах ти,че това глупаво парти е най-ужасната идея...
Не можех да спра да я гледам,случи и се това,страхувах се,че мога да я загубя,та тя е моето малко момиченце.
-Трябваше да сме тук,трябваше да не позволим това да се случва. Не исках тя да страда за моите грешки. Сякаш ме наказват,за това което съм правил в миналото си. Никога не ме е боляло толкова,колкото да гледам,как тя страда.
Затворих за кратко очи и поех много дълбоко дъх макар да ми е излишно в този момент. Но някак си по скоро ми е нужно,за да мога да се успокоя и да не опожаря този град:
-Ясно ми е,че тези бяха само онези,който опраха пешкира има някой зад всичко това и Ребека трябва да разбере,какви са тези вампири,кой ги е пратил. Тя отговаря за тях,а не си е свършила работата,какво се опитват да направят?

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Вто Юни 10, 2014 11:28 pm

Изпитвах огромна вина заради това което се случи и директното обвинение на Клаус към мен, не само беше основателно този път, но и ме караше да се чувствам още по-ужасно, защото благодарение на мен, се беше случило всичко това и дори не ми се мислеше колко по-зле можеше да бъде.
- Ник... - Въздъхнах тежко и притворих очи за миг, защото да, трябваше да разберем, кой и защо беше направил това, но нещо друго не ми даваше мира и ме притесняваше още повече.
- Ан е мъртва! - Припомних му аз, защото сякаш това за миг бе убегнало от съзнанието му. Имаше голяма вероятност със смъртта на Антея заклинанието да е паднало, което ни правеше още по-уязвими от обикновено и сигурността, с която се ползвахме до момента, вече бе мираж. Илайджа бе разстроен и обвиняваше нас за случилото се с Антея. Не се съмнявах, че Кол ще е първия, който ще напусне потъващия кораб, а Ребека... Тя сякаш живееше в свой собствен свят и я бях отписала отдавна. Страхувах се, че ще останем съвсем сами и няма да отнеме много време на Естер преди да ни открие.
- И не знам колко дълго Илайджа ще продължи да обвинява нас за това... - Дали вещиците в този град нямаше да се обърнат отново срещу нас и този път да не успеем да се защитим и опазим дъщеря си.
Бях ужасена от това което може да последва. Това беше смъртта на само един човек, а можеше да промени целия ни свят... Всъщност вече го променяше и за първи път в живота си изпитвах истински, сковаващ страх, но не заради себе си, аз винаги оцелявах, но се страхувах, че няма да успея да предпазя Ема...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Сря Юни 11, 2014 5:46 am

Отново поех много дълбоко дъх дори за секунда не можех да си отдъхна исках поне един единствен миг в който да се радвам на семейството си,а не постоянно да се чудя,какво става,какво да направя. Винаги съм живял в някакъв страх,а най-големите ми слабости дойдоха с любовта ми към Кат и Ема. Те бяха цялото ми същество и повече от себе си дори исках да ги запазя живи.
-Знам,Катерина това ми е пределно ясно. В момента едно може леко да те успокой,Антея винаги се е грижила за града и съм сигурен,че е мислила и за такъв вариант. Вината не е наша,ние сме потърпевши,някой се е разбунтувал и това не е наша вина,а вина на Ребека. Алекзандър и Ема израстнаха,като брат и сестра,винаги са били един до друг. Сега също доказа,че дори в тежък момент е до Ема и ще я защити въпреки всичко. Това малко хора биха го направили,да направил е грешка,че не я е защитил по рано и е позволил всичко това но го виждам,че е и пораснал постъпи зряло,като тръгна да търси Ема,макар и от части воден от отмъщението за майка си. Предполагам,че Антея е успяла да предаде силите си. И понеже това,че се правя на недочул,не означава,че не чувам. Алек,ще се окаже много по силен от нея и което е най-положителното в това,е че не просто може да отблъсне Естер,ами може и да я убие,тогава всички сме свободни.
Обърнах се за малко към нея,колкото да видя,как ще реагира:
-Но сега скъпа моя искам да се порадвам на нашата дъщеря,че е тук,че е въпреки всичко успях ме да я намерим жива имам нужда за миг,да се порадвам на дъщеря си и на този свободен миг. Ще полудея Катрин в този непрестранен страх.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Сря Юни 11, 2014 6:07 am

У
стните ми леко потрепериха от неизречените думи, които напираха да излязат, но осъзнавах колко неподходящ момент би било да споря с него. Той не чуваше какво имам да кажа, освен ако не се припокрива с неговото виждане за нещата. През годините привидно нещата бяха станали различни, но всъщност си бяха все същите, защото благодарение на купола Клаус имаше всичко което желае на куп и никой не застрашаваше комфорта му. Бяхме живели с илюзията, че всичко е приключило и някак си не обръщахме внимание на някой неща и типичното поведение за Клаус беше да отрича и омаловажава всичко, когато започваше да губи почва под краката си. Искаше илюзията да продължи, но и двамата осъзнавахме, че във всичко което казва прозира голяма доза вероятност, която не беше на наша страна. Нямахме представа по какъв точно начин е загинала Ан и дали е успяла да прехвърли силите си на Алек. Да не говорим, колко по-опитна е Естер от него. Всичко което той описа започваше и завършваше с едно голямо "ако".
- Значи не виждаш никакъв проблем... - Поклатих леко глава и се засмях някак леко истерично. Имах чувството, че губя почва под краката си и всичко, целият ми свят се срива. Колко лесно само беше да се почувствам уязвима, което доказваше колко фалшива е била сигурността която съм изпитвала до сега. Бях изваяна от страхове и осъзнавах колко безпомощна съм...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Сря Юни 11, 2014 6:26 am

Целунах я  правех го,когато нямах сила да споря с нея и когато ме разбираше погрешно,често онова,което казвах тя го разбираше по различен начин:
-Не,не мисля,винаги съм бил от онези хора,който се съмняват във всичко и във всички но едно научих,че трябва да си дадеш моменти на илюзия в който да се довериш и за секунда,поне з секунда да си починеш.
Отново погледнах към Ема,която все още спеше:
-Всеки божи ден се страхувам за теб и за Ема,всеки... Вие сте и винаги,ще сте моята най-голяма слабост и обич. Да през умът ми минават хиляди мисли,хиляди варианти но Катрин разбери,ако дам воля на това,щях да загубя тотално всичко. Все още се надявам,че нещата не са загубени но понякога е нужно съвсем,малко да си дадеш почивка,за да можеш да продължиш с трез ум.
Прегърнах я,за да се успокой поне за част от секундата:
-Няма да оставя нещата така знаеш го,ще има наказани и ще бъдем много бдителни,естествено ще разберем дали,купола е нарушен но не е добре да ровим в прясна рана,може да нагнетим някаква ситуация,Илайджа не се влюбва лесно,а обожаваше и боготвореше Антея,ако направим нещо рязко той може да стане и отмастителен. За това е редно да го  оставим да тъгува.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Сря Юни 11, 2014 9:31 pm

Затворих очи и скрих лице на гърдите му. Не смятах, че е подходящ момент за почивка точно сега. Бяхме си почивали в продължение на 16 години и сега нямахме абсолютно никакво време за губене.
- Уплашена съм Ник... - Не знам как не го разбираше. Току що някой си бе позволил да посегне на дъщеря ни, може би щеше да го направи отново, а можеше и да няма тази възможност, защото ако купола е аут, Естер щеше да убие всички ни.
- Не сме били по-уязвими никога преди... - И този път ми се струваше, че ще имаме много повече врагове от колкото сме способни да се справим. Илайджа сякаш се беше обърнал вече срещу нас, а Алек бе просто едно дете, също като Ема. Кол от години мечтаеше да се махне от тук, а Ребека със сигурност щеше да заеме страната на Илайджа или щеше да последва примера на Кол и щеше да напусне този потъващ кораб.
- Някой си позволи да нападне дъщеря ни... - От очите ми отново потекоха сълзи.
- Имам чувството, че полудявам... - Трябваше да се уверя, че поне Кол ще остане тук. Трябваше да говоря отново с Елизабет.
- Аз й причиних всичко това... - Ако бях тук, тя никога нямаше да изпита болката, която бе изпитала. Отровата все още бе в организма й и дори сега виждах, че се измъчва. Не бях в състояние да наблюдавам как дъщеря ми агонизира по моя вина. Имах нужда да ангажирам ума си с нещо друго, иначе наистина щях да полудея.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Чет Юни 12, 2014 4:51 am

Прегърнах я силно,за да я успокоя,и аз бях в подобна ситуация на нейната но трябваше да запазим съмообладание за да реагираме правилно,лесно е да избием целия град но ако нещата са по дълбоки,трябваше да се процедира прецизно и с замах,иначе щях ме да си навлечем бунт на всички раси.
-И аз също се страхувам за Ема,никога не съм спирал,сега от нас се иска да сме неотлъчно до нея,да видим,какво е станало и да накажем виновниците. Не е редно да си навличаме гнева на всички раси и да стане неконтрулируема ситуация.
Сега можех ме,само да бдим над нея,за да не позволим това да се повтори:
-Трябва да видим Алекзандър на коя страна е Катерина,Антея е мъртва и не знам,какво е положението с купола,дали все още съществува,дали не е разрушен,какво се случва и да се реагира. Но трябва да сме внимателни. За капак наближава скоро пълнолуние и се очаква вълците да се развилнеят,Елизабет се грижи за това но се чува,че ще има нова алфа,трябва да се види,кой ще се избере,за да потушим бунт,ако е някой против нас.
Целунах челото и:
-Ние сме родители Катрин след,като Ема се роди ми беше ясно,спокойствие за нас няма,всеки ден,ще се страхуваме за нея.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пет Юни 13, 2014 4:19 am

Отдръпнах се няколко крачки назад и се обърнах с гръб, скръствайки ръце на гърдите си.
- Мисля, че трябва да напуснем града... - Беше много вероятно купола вече да не съществува, което означаваше, че сме изложени на огромна опасност. Нещата в града бяха нестабилни, а и извън него. Можеше да се превърне в истински ад, ако останем тук.
- Още сега... - Погледнах за миг към Ема. Трябваше да я защитим и това беше единственият начин, за който се сещах в момента. Имаше достатъчно вещици в града, можехме да използваме някоя от тях, за да направи заклинание, което да ни скрие поне докато измислим какво ще правим след това.
- Достатъчно силен враг имаме в лицето на майка ти, за да се справим и с враговете си тук...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пет Юни 13, 2014 4:39 am

-И да обречем Ема на смърт?
Присвих очите си,като се извърнах:
-За другите е известно,че купола още съществува. Не всички са ни врагове в този град и трябва да разберем кой е с нас. Знаеш,какво стана в последната битка,не можем да убием Естер сами,ако побегнем все едно отиваме в устата на лъва. Антея успя да я отблъсне може и Алек да успее,дори съм сигурен,че той ще я убие. Не пренебрегвай това,че Алекзандър обича Ема,като сестра и съм сигурен,че ще я защити,както направи и днес.
Говорех тихо не исках Ема да ни чуе,макар че най вероятно,щеше да се взстановява доста бавно от  камата:
-Бъди разумна Катерина,не сме сами за да бягаме,трябва да довършим тази битка до край,трябва да убием Естер,а  сами няма,как да го направим. Моля те не мисли прибързани неща,казах ти трябва да разберем,лесно е да тръгнем но ако има още купол,а до къде мисли,че ще стигнем,колко време,ще отнеме преди да ни открие?

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пет Юни 13, 2014 4:55 am

Намръщих се още повече, защото ми беше писнало да споря с него за всяко едно важно и съдбоносно решение, което касаеше живота ни. Никога нямаше да стигнем до консенсус, в крайна сметка винаги се случваше така, че или да нямам избор или да бъда принудена по друг начин, за да се изпълнят неговите желания.
- Няма да го правя отново... - Казах аз и се обърнах към него, поглеждайки го право в очите.
- Няма да водя този спор отново... - И определено нямаше да разчитам на някакъв хлапак, за да спаси дъщеря ми, докато стоя и бездействам.
- Трябва да свърша нещо... - Не можех да остана повече тук и да наблюдавам как тя страда. Да, беше ужасно да изоставя дъщеря си, точно в такъв момент, но наистина имах нужда да прочистя съзнанието си и да проверя опциите си, да взема решение какво ще правя и предвид ситуацията, не мисля, че имах много време, за да реша, затова трябваше да съм бърза.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Юни 16, 2014 2:34 am

Не знаех на къде е решила да ходи,много ми беше странно но и до някъде я разбирах,насъбра и се много:
-Къде отиваш?
Все пак,трябваше да попитам,защото си е доста странно. Погледнах към Ема,сърце не ми даваше да я оставя въпреки,че и на мен много ми се събра,исках да съм тук,когато се събудя. Знаех това чувство,най ужасното е,че не исках това да се случва и на нея. Исках да я предпазя от всичко,не исках да познава болката,разочерованието но явно наистина ме наказваха за моя живот:
-Добре върви но не се бави хубаво е Ема да ни види заедно и да си тук когато се събуди.
Не знаех дали,ще ме послуша и какво,ще направи:
-Само моля те не се намесвай в глупости...
До голяма степен я познавах и мислех,че е готова да направи някаква глупост или да обмисля план за бягство,всичко можеше да и се върти в главата.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content Today at 1:11 am


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 7 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите