Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 9 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пет Яну 30, 2015 6:52 am

-Аз умирам от глад...
Сложи си картофи,хамбургер,някаква салата,десерт,ябълка,мляко и още няколко неща по междодругото.  Беше му се отворил невероятен апетит,който просто застрашаваше да изяде цялата маса. Но явно при него енергията искаше много захранване. Занесе с лекота нещата до масата,като седнаха и той веднага започна да се хвани. Хранеше се възпитано но през цялото време:
-Сериозно не знам,ама от няколко дни умирам от глад.
Ни най малко не се смущаваше от това,че някой ги зяпаше говореше или нещо подобно. Той определено искаше това да се случи,искаше да бъде с нея,като истински гаджета.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пет Яну 30, 2015 7:01 am

- Виждам... - Засмях се тихичко. Аз едва бях докоснала сандвича си, а той вече бе омел половината табла, с храната която си бе взел. Знаех че обича да си похапва, но днес беше доста по-лаком от преди.
- Само внимавай да не ти стане тежко... - Хранеше се прекалено бързо, дори и за него. Почти не сдъвкваше храната, но това все пак беше Алекс.
- Как се чувстваш? Имам предвид... Започна ли да свикваш със силите си? - Не бяхме говорили много през последните дни. През повечето време той беше или на училище или с майка си, а аз под надзора на моите родители. Това беше първата ни възможност да поговорим очи в очи и то за по-дълго от пет минути.
- Трябва да ми покажеш какво още можеш да правиш... Онова онази вечер беше върха... - Прозвуча много многозначително или поне в моята глава и тръгнах да се оправдавам, което направи ситуацията наистина неловка. - Имам предвид в градината, а не... на рождения ми ден... Не, че тогава не беше... О, божичко... - Млъкни Ема! - Разбираш какво искам да кажа нали? - Идеше ми да потъна в земята от срам.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пон Фев 02, 2015 5:59 am

Много сладка му се стори,в опита си,да не каже нещо,тя казваше толкова много неща,че не е истина. Усмихна се,и я хвана за ръката:
-За това,което не си мислиш,е по добре да питам теб,как се чувстваш. Аз се чувствам невероятно...
Наведе се към нея,за да може само тя да го чуе:
-И бих искал да се повтори,стига и ти да искаш... -стисна лекичко ръката и-Но не се чувствай притисната,това не е най-важното.
Искаше да знае,че не иска да е с нея,само сексуално,но пък беше и хубаво. 
-И въпреки това,не говорим за това но се чувствам много странно,като буре пълно с динамит,не знам дали имам контрол над това. Когато се ядосам променям времето,за това миналата вечер валя дъжд толкова обилно и имаше грамотевици. Бях ядосан на това,че не можех да те видя,и бащати отказа да те пусне на училище. В градината има пролетни цветя,а е лято,дори и коледното цвете в къщи цъфна предварително.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Фев 02, 2015 6:33 am

Почувствах как лицето ми пламна и не мисля, че беше от срам. Всъщност може и от срам да беше, защото през главата ми минаха такива мисли, че ако ги кажех на глас и той щеше да се изчерви. Но какво друго да си мисля, докато ми шепне във ухото с този съблазнителен глас и държи ръката ми, а в тялото ми се разливат горещи вълни. Май аз бях бурето с динамит, което всеки миг щеше да избухне.
- Какво... - Казах едвам едвам. - Така ли... - Опитвах се да си събера мислите и да кажа нещо разумно, но се оплитах още повече. Той ме погледна развеселено сякаш знаеше за какво си мисля, а аз се изчервих още повече.
- Това... Трябва... Практика... - Не знам защо сърцето ми биеше толкова бързо и дишах толкова трудно. - Ти... Може да... Мога да... се опитам... да ти помогна... Знаеш като преди... Може да го направим заедно... Имам предвид, да се упражняваме заедно, както преди... - Идеше ми да си отвъртя един здрав шамар. Как можеше да съм толкова глупава. Какви ги приказвах.
- Ти винаги си бил до мен, така че и аз ще бъда, през каквото и да преминаваш в момента... - Най-накрая нещо смислено да излезе и от моята уста. - Ще се справиш с това... Сигурна съм...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пон Фев 02, 2015 6:43 am

-Да сигурен съм,че ще ми помогнеш. Само в твое присъствие не правя глупости и мога да се контролирам,до някъде.
А,е и хубава идея да останат малко сами,да имат и време за себе си,не беше толкова важна самата тренировка,а и знаеше,че ще се справят заедно.
-Искаш ли да отидем в старата къща,там на двора има място и може да тренираме. Майка ми каза,че ще поеме тренировките но Илайджа,каза че не е още готова,не е намерила контрола. Няма да ме нарани но е мъчение за нея.
Да,майка вампир не е лесна работа но поне нямаше опасност да умре,щеше да види всичко,дипломираното и прочие подобни глупости.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пон Фев 02, 2015 7:47 pm

Само можех да си представя какво всъщност се случва с майка му, а и със самия него. Изведнъж отново ми стана ужасно гузно, че съм такава голяма егоистка. В момента целия свят на Алек се преобръщаше с главата надолу и колкото и да се опитваше да не ме занимава с това, усещах колко е уплашен. Майка му бе вампир и вероятно всичко за което си мечтаеше в момента е неговата кръв. Той пък се бе сдобил със сили, които не можеше да контролира. Съвсем спонтанно и без никакъв сексуален подтекст или мисли, аз се приближих към него и увих ръце около врата му. Бях сигурна, че в момента има много по-голяма нужда от своята приятелка.
- Всичко ще е наред... - Казах тихичко и останах така още малко, след което се отдръпнах и му се усмихнах.
- След училище ще отидем до старата къща и ще видим тая работа със контрола... - Бях уверена, че Алек ще се справи.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 3:13 am

Хапна още малко и тя също и след училище се отправиха към къщата,като излязоха в градината,не беше добре да срутват и без това старата къща,а и там имаше някакво обежище. Но в интерес на истината не знаеше от къде да почне. Стоеше в центъра на градината,като някое колче и я гледаше:
-Не знам от къде да почна,ако почна няма ли да срутя целия град.
Сви ръцете си,защото го боляха от енергията,която се събираше в него и преминаваше през цялото му тяло:
-Имаш ли някакво предложение?
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 3:34 am

Бях успяла да убедя майка ми и баща ми, че с Алек просто ще се разходим и няма да се бавя много. Виждах колко им е неприятно, но в крайна сметка ми позволиха да изляза. Наложи се да откажа на Лети да се видим. Обясних й, че Алек има нужда от мен точно сега и ще й се обадя по-късно. И така разчистих напълно следобеда си за упражнения с Алек.
Отидохме до старата къща и се чувствах страшно напрегната, но не заради тренировката, а поради съвсем различна причина, която нямаше да си призная на глас.
- Защо не започнеш с нещо дребно? - Предложих и се огледах някак търсеща нещо конкретно. След кратко обхождане с поглед намерих нещо което щеше да свърши работа. С Алек преди бяхме правили магии, семпли и простички, мислех да започнем с нещо такова и сега.
Взех в шепата си малко пепел от импровизираното огнище което си бяхме направили. Понякога идвахме тук, палехме си огън и си говорехме. Сега използвах пепелта, за да очертая кръг около нас. Затворих очи и произнесох тихичко няколко думи. След като почувствах, че заклинанието е в сила отворих очи и му се усмихнах.
- Готово... Сега сме сигурни, че няма да разрушиш целия град... - Той знаеше за какво говоря. Магията щеше да действа само в кръга. Не за дълго, но за достатъчно време, за да се уверим, че никой няма да пострада.
- Искаш ли да... - Зачудих се за миг. Какво да направи? - Опитай се да запалиш огън и да го потушиш с вода... - Казах доволно. Бяхме правили подобни неща милион пъти и той много добре знаеше как става.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 3:50 am

-Не е добре да правя неща с огън...
Не знаеше,до къде може да стигне това и определено знаеше,че едно заключващо нейно заклинание нямаше да подейства много и да предпази града. 
-По добре излез от кръга...
Но тя не отстъпи,ами остана. Погледна я ужасено,не искаше да и навреди. Присви очите си,като си пое дъх,опита се да се концентрира. Трябваше да бъде по спокоен,отвори очи,като леко разтвори ръцете си,около кръга се запали бавно огън но от лек пламна огромен,колкото и да се контролираше просто се случваше. 
-Мия не трябва да си тук...
Тя се приближи към него и сложи ръка на гърдите му,това го успокой,като нежно заваля дъжд. Щом се надигна да го целуне,кръгът се изписа с цветя и малко зад него,приличаше на цветно слънце.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 4:00 am

Наистина не се страхувах. Познавах го достатъчно добре, за да знам, че не би ме наранил, затова и не помръднах от кръга. Освен това на практика малко неща можеха да ме наранят, да не кажа че почти не съществуваха такива, а и можех да се пазя.
Теорията ми се оказа правилна. Алек за миг изпусна от контрол нещата, но съвсем бързо възвърна контрола си и погаси пламъците.
- Виждаш ли? - Погледнах нагоре... Около нас имаше преграда от красиви храсти, които се къпеха и разцъвтяваха още повече под ситния дъждец, а ние дори не бяхме мокри, всичко се случваше около нас и беше наистина красиво.
- Всичко е наред и съм цяла... както и града... - Усмихнах му се нежно и прехапах устни от вътрешната страна.
- Сега защо не пробваш да направиш дъга? - Продължавах да го предизвиквам да върши разни неща, докато се почувства по-спокоен, но и не отстъпих назад. Ръката ми се още беше върху гърдите му и усещах ударите на сърцето му. Беше толкова вълнуващо... Имах чувството, че усещам как силата протича през тялото му...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 4:13 am

Да не беше се случило нищо с града,тя беше добре и никой не пострада,явно контрола му е по голям от колкото очаква. Докато гледаше прекрасните и очи,всичко е наред,да не дава господ някой да я нарани,целите бури щяха да се срутят върху него. Обичаше я,винаги я бе обичал,тя беше неговата най-голяма мечта. Негова приятелка,негова сестра,негова любима,неговия живот,всичко беше свързано с нея.
Погледна на горе и видя,как над тях имаше дъга.
-Харесва ли ти?
Поклати глава,дъжда постепенно спря,а щом го направи и дъгата изчезна но се случи нещо интересно. Капките от дъжда който бяха накапали се бяха събрали по щита и бяха застинали все едно във времето изглеждаха,като някакъв красив прозорец направен от дъждовни капки. След миг махна с ръка и щита се разми като капките се разлетяха на страни,като фоерверки от капчици или,като фонтан.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 4:27 am

Наблюдавах всичко случващо се с притаен дъх и за пореден път се убеждавах колко красива е душата му, защото бях убедена, че само човек с чиста душа може да създава толкова красиви неща...
От заклинанието ми нямаше и следа. Очевидно силата му бе много по-голяма отколкото предполагах. Бях усетила, но най-сигурно можех да кажа ако се слеем и направим общо заклинание. Изкушавах се да го поискам, но се опасявах, че може и да е опасно. Въпреки всичко обаче, любопитството ми ме караше да бъда леко безразсъдна. Какво толкова можеше да стане? Току що бе направил няколко заклинания и то съвсем както трябва.
- Искам да направим нещо заедно... - Казах развълнувано и улових ръцете му. - Толкова е вълнуващо... - Мисля че аз бях доста по ентусиазирана от него за силите ми. - Мога да усетя силата ти... - Поех развълнувано дъх и стиснах по-силно ръцете му.
- Хайде, нека да вдигнем тези листа... - Бяхме правили подобни неща и преди. Карахме разни предмети да летят, дори веднъж бяхме накарали звездите да слязат при нас. Е, не всички, но достатъчно, за да се почувствам като в друга вселена.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 4:49 am

-Не е добра идея...
Не знаех да не вземе да се случи  нещо,нямаше да си го прости,нямаше да може да го прости. А,баща и щеше да го убие,ако можеше. Погали я с другата си свободна ръка,не можеше да и откаже,наистина не можеше,защото я обичаше и искаше да е щастлива:
-Добре...
Тя можеше да усети енергията и той и придаде малка частичка от него,дори малко повече. Така че тя направи това,което искаше тя. Повдигна листенцата и те се зяряха около тях. Това я накара да се зарадва ужасно много но се отдръпна,защото усещаше,че силата,ще и причини болка отдръпна се рязко и листенцата паднаха:
-Трябва да внимаваме....
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 5:18 am

Когато започнахме да произнасяме заклинанието почувствах напълно силата, която тече във вените на Алек. Беше... Беше невероятно и беше далеч по-мощен отколкото предполагах. Когато пусна ръцете ми, почувствах разочарование, но може би беше прав. Трябваше да внимаваме.
- Прав си... - Казах послушала гласът на разума.
- Но... Божичко... Толкова си силен... - Поех дълбоко въздух, все още опитваща се да се успокоя.
- Не предполагах... - Усмихнах му се някак с възхищение. - Можеш да направиш чудеса със всичката тази сила...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 6:11 am

-Може но преди да започна да правя чудеса,трябва да се науча да я контролирам. А,и не знам до къде се простира. Майка ми казва,че моята магия е без предел. Дори не е нужно да използвам заклинания,просто ако го поискам го правя.
Извади една малка карта,като я погледна:
-Кажи ми кой искаш да намеря?
Сети се за приятелката си,както се и очакваше. Премина през картата и показа къде се намира:
-По добър съм от джипиес. Я да видя къде е Крис.. Хъм...
Присви очи,като се засмя и дръпна ръката си,спря преди да посочи. Беше с Ваалет но не искаше да ги издава,а и после щяха да и сподели. 
-Стига толкова за днес.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 6:19 am

Поклатих леко глава в знак на съгласие и въпреки, че никак не ми се искаше да си тръгваме, очевидно това трябваше да направим. Огледах се сякаш, за да си спечеля още няколко секунди и му се усмихнах, след което пристъпих извън кръга и се обърнах по посоката от където бяхме дошли.
- Знаеш ли, трябва да си призная, че малко завиждам... - Казах го, за да не умре разговора. В действителност не изпитвах нищо подобно на завист към него. Да наистина бе ужасно вълнуващо да има тези сили, но това което изпитвах е радост. Радвах се, че ги има. Радвах се за него, въпреки обстоятелствата довели до получаването им.
- Толкова лесно изглежда когато ти го правиш... - Спрях се, за да го изчакам. На мен ми отнемаше много повече усилия да подчиня силите си. Естествено аз нямах дори и една трета от силата, която той притежаваше в момента, но все пак на него му идваше някак отвътре, а при мен се изискваха много усилия, за да развия точно тази част от силите си.
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Фев 03, 2015 10:13 pm

-Ти имаш също много по голяма сила,знаеш ли.
Приближи се към нея,прегърна я нежно през кръста,като се оказа близко до тялото и. Нямаше да прави нищо съмнително:
-Като не пренебрегваме съвършенството на твоето прекрасно създание,обединяващо толкова много раси. Ти притежаваш и контрол над мен. Все едно може да укротиш звяра.
Завъртя я подобно на танц,като я остави на земята,обожаваше да я чува как се смее. 
-А,и ще те науча на още неща. Майка не може да влиза повече в мазето,защото не е вещица,няма как да проверява гримоарите си. Там са скрити и някой от гримоарите на прабаба и ще е интересно да научим нови неща.
avatar
Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Фев 03, 2015 10:22 pm

Алек се строполи на земята до мен, а аз го гледах толкова любено и така отнесено, че въобще не чувах какво ми казва. Виждах само как устните му се мърдат и по това съдех, че говори, но беше прекалено голямо усилие да се напрегна и да чуя какво всъщност ми казва. Просто жадувах да докосна устните му отново. Беше нездравословна нужда, но сякаш се страхувах, че ако не го направя сега, няма да имам такава възможност никога отново...
Той се отпусна по гръб на тревата и продължи да говори, а аз да зяпам устните му. Мисля че ми обясняваше за гримоарите майка си или нещо такова... Не се стърпях и го затиснах с част от тялото си, а устните ми се залепиха за неговите. Сега вече можех да го направя, за разлика от преди когато само можех да си мечтая за нещо такова. Езичето му разтвори устните ми и се пъхна игриво между тях. Той бе отвърнал на целувката ми. Имах чувството, че летя...
avatar
Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 9 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите