Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Страница 8 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Юни 16, 2014 2:39 am

Не го удостоих нито с отговор, нито с поглед. Просто излязох от къщата и тръгнах без да знам къде отивам и какво ще правя, но трябваше да съм по-далеч от тази къща и него поне за миг, иначе щях да извърша някоя глупост, а не исках да го правя...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Юни 16, 2014 4:05 am

Кол знаеше, че вървя след него, но нито се спря, нито пък ми каза нещо. Беше ядосан, ужасно ядосан и полагаше неимоверни усилия да се въздържи. Не знам дали присъствието ми помагаше, но определено полудявах докато вървях и се опитвах да говоря, а той ме игнорираше напълно.
Накрая когато бяхме почти пред къщата му, не издържах и изкрещях:
- Нищо ли няма да кажеш? Казах, че съжалявам! - Той изведнъж се обърна и застана на сантиметри от мен, гледаше ме с един такъв леден зловещ поглед и изкрещя:
- Какво не ти е наред?! А?! Какво искаш от мен?! - Премигнах няколко пъти стъписано, защото не бях го виждала никога такъв. Побиха ме студени тръпки.
- Искам да останеш тук... - Отвърнах тихо и протегнах ръка, опитвайки се да докосна неговата, но той предвиди това и избегна докосването ми.
- ЗАЩО?! Защо съм ти тук Катерина? А, да забравих... - Разпери ръце във въздуха и се изсмя зловещо.
- Искаше ме тук, защото искаше да имаш резервен вариант, ако нещата с брат ми не се получат. Ако малкото ти щастливо семейство не сработеше. Искаш ме тук, защото никога не си знаела какво всъщност искаш... И защото аз съм единствения, който знае каква си всъщност.
Той стисна гърлото ми с всичка сила и очите ми започнаха да се пълнят със сълзи:
- Искаш да бъда тук, защото все още мечтаеш за онази нощ в Чикаго, нали? - Изсъска срещу устните ми, на милиметри от тях, докато аз се задушавах. Несполучливо се опитвах да поема въздух, но той ме стискаше толкова силно.
- Искаш ме, защото никога не си умеела да губиш. - Натискът стана по-силен и изстенах от болка. - Е, познай! Този път загуби! Загуби в собствената си игра! Защото Елизабет зае мястото, което можеше да имаш, ако знаеше какво искаш...
- Пусни ме... - Процедих почти без дъх, а той се изсмя гръмко.

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Клаус on Пон Юни 16, 2014 5:07 am

Ема още не се беше събудила но аз бях слушател на много странен разговор. Изслушах го до някъде но започна да става много,ама много странен. Излязох веднага навън,като хванах Кол:
-Какво по дяволите става тук?
Той ме гледаше обезверен виждал бях този поглед,той беше наистина наранен,обиден и още куб куб неща. И аз до някаква степен се чувствах така но вярвах в любовта на Кат към мен,да бях гневен разярен и аз от думите който чух:
-Какво правиш Кол? Нямаш право да докосваш Катерина,не ти ли е ясно?
Приближи се към нея но стоях между тях:
-Тя е виновна за всичко,тя е диктувала всичко,както го е правила,както го правиш и ти. Мразя този шибан град,трябваше да се махна още когато имах възможността,не да бъда ваша пионка. Всички имате нужда от мен така ли? Е аз няма  нужда от вас и сега нищо,не ме задържа тук...
Погледнах към Катерина,а после към Кол.

--------------------------------------------------------------------------





Клаус
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 711
Репутация : 2
Join date : 10.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Катерина on Пон Юни 16, 2014 5:29 am

За миг се бях изплашила, че Кол може да свърши някоя глупост, но Клаус предотврати каквото и да мислеше да прави брат му с мен.
- Не мога да повярвам! - Прокарах ръка по врата си, който той до преди малко стискаше и се изсмях тихо. Беше смях на отчаяние и безсилие, защото не знаех какво и как се беше объркало. Какво не правех както трябва, че никой никога не беше с мен до край, без значение от всичко останало. Кол, Клаус, Илайджа... всеки един от двамата ме беше предавал по един или друг начин, но Кол?
- Как аз станах виновна за това? Ти искаше да избягаш, въпреки, че имахме нужда от теб, всички ние, дъщеря ми... Дадох ти още една причина да останеш... Което е нелепо Кол! Семейството ти имаше нужда от теб и ти остана, заради... Заради секса с онази жена и сега когато отново имаме нужда от теб, ти отново избираш да бягаш... Знаеш ли какво... Аз също вече нямам нужда от теб... Нямам нужда от никой от вас! Писна ми от всичко това... Писна ми от цялото ви семейство...

--------------------------------------------------------------------------


Катерина
Модератори
Модератори

Брой мнения : 467
Репутация : 3
Join date : 09.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Яну 27, 2015 9:35 pm

Събудих се със силна болка в главата. Баща ми беше при мен, разказа ми какво се е случило. Нямах почти никакъв спомен след... След случилото се между мен и Алек. Изведнъж спомена за това превзе цялото ми съзнание. Баща ми веднага забеляза, че се отнесох някъде, но го отдаде на шока от всичко което се бе случило. Каза че трябва да си почивам и ме остави да поспя отново, само че аз не можех да заспя... Не и сега. Погледнах през прозореца, за да видя дали в стаята на Алек свети. Беше тъмно. Взех телефона си и след кратко двоумене му писах: "Благодаря! Току що разбрах, че си спасил живота ми..." и натиснах изпрати.
Не споменах нищо за преди това, не знам дали трябваше да казвам нещо. Даже не знам дали помнеше. Беше толкова пиян... Стиснах телефона здраво в ръце и зачаках. Вероятно спеше и щеше да види съобщението чак на сутринта, така че не знам какво точно чаках...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Яну 27, 2015 10:00 pm

Искаше да я види,искаше да види дали е добре,след всичко случило се. Но знаеше,че баща и нямаше да позволи в момента да я припари,докато не се почувства добре или не е добре наистина. Получи смс,от нея и това означаваше,че е добре,че се е върнала в съзнание. Чувстваше се много виновен за всичко,не трябваше да позволява това да стига до там,да рискува живота и,и всякакви подобни неща:
"Винаги Ема! Искам да те видя!"
Наистина го искаше,помнеше всичко и искаше да я види,защото не искаше да я кара да се чувства ужасно за случилото се.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Вто Яну 27, 2015 10:08 pm

Сърцето ми направо подскочи, когато екрана светна почти веднага след като бях изпратила съобщението. Не спеше. Отворих смс-а с треперещи ръце и прочетох само "искам да те видя". Отново погледнах към прозореца на стаята му и прехапах устни. Пръстите ми заиграха по клавиатурата:
"След половин час, на нашето място?" - натиснах изпрати и скочих от леглото, за да се ослушам какво се случва. Чувах гласовете на баща ми и майка ми. Дали беше разумно да излизам точно сега? Щяха наистина да се побъркат ако някой от тях се качи до стаята ми и види, че ме няма, но наистина трябваше да видя Алек и ако не друго, то поне да му благодаря лично за риска, който е поел спасявайки ме. Отново зачаках, но бях почти сигурна, че ще се съгласи, пък и за разлика от мен той не се промъкваше, за да се види с мен. Неговите родители бяха далеч по-готини от моите в това отношение. Пускаха го да ходи навсякъде и по всяко време, защото осъзнаваха, че няма какво да му се случи. Нещо което моите родители още не бяха осъзнали.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Вто Яну 27, 2015 11:46 pm

Не беше сигурен,че е добре да излиза,защо все още и беше прясно от нападението. Той все още беше в шок,защото вече имаше силата,а майка му скоро,щеше да стане вампир. Да тя беше вече вампирка и Илайджа,се грижеше за нея. В него течеше толкова много енергия,че не е истина и се страхуваше,че може би няма да успее да я контролира.
Излезе бързо и тръгна към мястото,тя беше вече там. Приближи се към нея,като я огледа добре,за да види дали всички рани са преминали.
-Ема...
Протегна ръка погали нежно бузата и,а след това силно я прегърна. Нямаше да си го прости,ако нещо и се беше случило:
-Радвам се,че си добре...

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 12:27 am

Хвана ме малко неподготвена, но бързо се окопитих и на свой ред обгърнах Алек с ръце. За миг изключих за всичко останало и остана само топлината която излъчваше тялото му. Сърцето му биеше силно и бързо, точно там където бях положила глава и бих предположила, че се вълнува не по малко от мен. Вдишах дълбоко от аромата му. За първи път през живота си, докато бяхме вплетени в подобна приятелска прегръдка, в такъв напрегнат момент от иначе спокойното ни съществуване в този град, аз си мислех за тялото му и устните му... Несъзнателно без да се усетя плъзнах ръце по гърба му, но изведнъж се стреснах и спрях.
- Нямаше да бъда ако не беше ти... - Казах най-накрая и отстъпих крачка назад. Не ми се искаше да се разделям с топлината на ръцете му и веднага усетих хлад, но наистина не отговарях за действията си, ако продължим да бъдем толкова близо.
- Баща ми ми каза какво се е случило... - Лицето ми се изкриви от болка и притеснение. - Добре ли си? Как е майка ти? - Не можех да си представя как се чувства в момента и той и тя. Сигурно беше ужасно и се е наложило да я остави, за да спаси мен. Никога нямаше да мога да му се отблагодаря за стореното.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Яну 28, 2015 2:54 am

-Да мислех,че ще я изгубя но Илайджа успя да я превърне,преди да си отиде. Сега я очаква промяна но ще се оправи. 
Да ужасно е че за малко,щеше да изгуби майка си но повече от всичко искаше да спаси всички. А,майка му беше такава винаги щеше да поставя всички на преден план и щеше да пренебрегне себе си,и да рискува всичко.
-Не е нужно да ми благодариш,бих направил всичко...
Приближи се и улови ръцете и,като ги притисна лекичко между своите пръсти:
-Искам да ти кажа и нещо друго,спомням си всичко и не съжалявам...

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 3:10 am

Чувствах се толкова виновна за случилото се с майка му, нищо че нямах реална вина. Заради мен е трябвало да я остави и това ми беше достатъчно, за да се чувствам по този начин. Когато каза обаче, че си спомня всичко останало сякаш се изпари от главата ми и аз направо се вцепених. Мислех че ще изпитам облекчение ако знам, че си спомня, но по скоро изпитах срам. Мисля даже, че се изчервих, но не бях сигурна.
- Нито пък аз... - Бях направила всичко съвсем съзнателно и го исках с цялото си същество. Не съжалявах нито за миг, за случилото се.
- Беше... - Прекрасно, вълшебно... можех да го опиша по толкова много начини. - ...неочаквано, но не съжалявам... Аз... - Прехапах нервно устни. Дали му беше харесало? - Не те притиснах да... - Заекнах незнаейки как точно да го кажа, но до колкото си спомням бях доста напориста миналата вечер. - Сещаш се... Ти беше пиян, а аз ти се нахвърлих... - Олеле идеше ми да потъна в земята от срам.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Яну 28, 2015 3:57 am

Това да се е възползвала от него е пълна глупост,той просто се възползваше от момента но явно и двамата го искаха. Обгърна лицето и с две ръце,като повече от всичко копнееше да я целуне и щеше да го направи:
-Искаше ми се нещата да бяха по друг начин. Ема винаги сам се страхувал,да не те изгубя. Мислех си,че мога да бъда твой приятел,да ми стига но не мога Ема.
Наведе се и докосна нежно устните и:
-Обичам те,трябва да ти го призная,защото ме задушава. Винаги съм те обичал...
Обзе го страх,как тя ще реагира след това признание,дали нямаше да е края но щом е направила това значи изпитва чувства към него.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 4:12 am

Сякаш ме удари гръм. Не знаех как да реагирам. Сякаш слушах себе си. Толкова хиляди пъти си бях представяла да му кажа точно това. Как винаги съм го обичала, но се страхувам, че ще го загубя и затова си мълча... Божичко, беше ли възможно и двамата да сме толкова глупави и страхливи?
- Какво?! - Промърморих объркано. Не вярвах, че някога ще чуя да изрича тези думи. Много пъти бе казвал че ме обича, но никога "Обичам те" не е носило такъв смисъл. Краката ми направо се подкосиха и усетих как сърцето ми заби лудо в гърдите.
- Ти... - Запремигах глупаво, а на лицето ми напираше да се покаже усмивка. - Наистина ли? - Беше ми направо невъзможно да повярвам, че момче като него може да си падне по мен.
- Аз... - Прехапах нервно устни. Беше съвсем сериозен и уплашен до смърт какво ще кажа. - Аз също съм те обичала винаги... Но от известно време... Те обичам по различен начин... - Не като приятел, а като момиче, което обича момче. - Влюбена съм в теб...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Яну 28, 2015 4:50 am

В първия момент се изплаши,че може да го отхвърли,че не изпитва същите чувства към него. Нямаше естествено да я остави но въпреки всичко,щеше да бъде наистина много съкрушен.Но последите и думи прокараха ток през цялото му тяло и единственото,което можеше да направи е да я целуне.
Тази целувка беше дълго чакана не прикривана,истинска,показваща колко много я обича,колко това го е зарадвало. Но тази целувка накара тяхното скришно място да не е толкова скришно,защото въпреки странното време,всички храсти и дори земята под тях избиха прекрасни красиви цветя,това беше заради малкия му контрол и големите емоции:
-Ема.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 5:08 am

Целувката му ме остави без дъх, накара краката ми да се подкосят и стомаха ми да се свие на топка от напрежение. Едва ли скоро щях да свикна да прави подобни неща, но и ми се искаше да го прави по-често, защото усещането беше несравнимо.
Отворих очи и срещнах неговия поглед, вперен в мен... в лицето ми, в устните. Бяхме толкова близо един до друг. Усещах дъха му да гали лицето ми и добре, че ме държеше иначе сигурно щях да припадна. Изживявах мечтата си, а това не беше толкова лесно за приемане.
Изведнъж забелязах и променящата се обстановка около нас. Без съмнение той го правеше. Беше наистина красиво... спиращо дъха, също като целувките му. Усмихнах се и в очите ми се четеше възхищение.
- Прекрасно е... - Беше правил и преди подобни неща, но никога в такива размери и изведнъж се сетих, че сега има нови сили, много повече от преди.
- Как се чувстваш с новата си сила? - Сигурно беше страхотно.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Яну 28, 2015 5:32 am

Огледа се на около това малко го изплаши,защото това го правеше целанасочено но до сега не беше принуждавал природата да отвръща на неговото настроение. Да сега е щастлив но,ако беше тъжен или ядосан,какво ли щеше да се случи,дали някой щеше да пострада или нещо подобно.
Хвана я за ръката но в неговите очи се криеше нещо като страх:
-Чувствам се странно,преизпълнен с енергия но ме е страх,че нямам контрол над нея.
Стисна лекичко ръката и:
-Страхувам се,че мога да нараня някой,до сега никога не съм правил нещо без да искам. А явно емоциите ми командват природата. Това е лошо Ема,може да докарам някое бетствие,ако не се контроливам.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 5:45 am

Искаше ми се да кажа, че го разбирам, но не беше съвсем така, защото аз имах силите си от момента в който съм се родила и просто знаех как да ги контролирам. Обаче знаех, че всъщност може да е доста трудно някой като него, придобил толкова голяма мощ да я овладее.
- Всичко ще бъде наред... - Казах бързо и съвсем уверена в думите си. Познавах добре Алек и знаех, че не е способен да нарани никого, освен това имаше толкова много хора, които могат да му помогнат с контрола. Например майка му, която го беше учила през целия му живот именно за този момент.
- Сигурна съм, че няма да нараниш никой и... това което изпитваш в момента е нормално... - Или поне се надявах да е нормално. Не знаех точно как стават тези неща.
- Просто ти трябва малко време да свикнеш... Това е всичко...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Сря Яну 28, 2015 6:48 am

Не беше сигурен дали,ще усепее да се контролира но въпреки всичко занеше в едно. Това че тя щеше да му помага и благодарение на нея,нямаше да направи нищо глупаво. Е,добре майка му,щеше да му помогне малко но въпреки всичко,щеше да и е мотиватор. Ема винаги е позитивна въпреки,че и се случи нещо,тя вярваше в хората,вярваше и в него.
Прегърна я силно към себе си,като я галеше нежно по гърба:
-Ти винаги си вярвала в мен.
Целуна я нежно по челото,а след това и по устните:
-Но е време да се връщаш,преди баща ти да се е побъркал,а и имаш нужда да си починеш.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Сря Яну 28, 2015 7:12 pm

Както винаги бе съвършено прав. Не биваше да разбират, че съм се промъкнала посред нощ, защото в противен случай можеше да получа денонощно наблюдение и скоро да не мога да си покажа носа навън.
- Знам... Просто... - Просто толкова много исках да го видя, че дори не мислех за последствията. - Исках да ти благодаря лично... - Дали щяха да ме пуснат утре на училище? Що за глупав въпрос. Познавайки баща ми, бях на хиляда процента сигурна, че няма да ме пусне да изляза от вкъщи в близките няколко години, което значеше, че само един господ знае кога отново ще видя Алек. Затова изобщо не съжалявах, че се бях промъкнала и бях дошла тук.
- Но си прав... Трябва да се връщам... - Не бях уморена, просто се предполагаше, че трябва да съм си в леглото.
Алек ме изпрати почти до къщата. Мисля че и той се притесняваше за мен и не искаше да ме оставя сама, но се налагаше. Целуна ме... Боже как ме целуна само. Не исках тази целувка да свършва никога и дори се получи малко комично, защото когато той откъсна устни от моите аз останах няколко секунди със затворени очи и разтворени устни сякаш чаках да продължи да ме целува. Той обаче ми се усмихваше мило и само ме целуна по нослето и на мен не ми оставаше нищо друго освен да се върна в стаята си с хиляди мисли и блянове за моя Алек...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Чет Яну 29, 2015 5:33 am

Минаха няколко дни,искаше да отдели малко време на майка си и на това да му помогне да намери начин да се контролира. А,и Клаус нямаше да пусне Ема толкова скоро да излезе,понякога я гледаше като че гледа порцеланово цвете и може да се пукне при всеки малък допир. С много овещания и обещание,че ще я пази,я пусна да тръгне отново на училище. Сутринта я чакаше пред училище,като баща и я доведе до училище. 
Щом си тръгна се забързах към нея,като я вдигнах и я завъртях във въздуха,а след това я целунах. Всъщност нямах намерение да крия,че я харесвам и,че дори официално можеше да се нарече мое гадже,не беше нужно да я питам,защото тя го искаше:
-Най сетне те пусна,нямах търпение,да те видя.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Чет Яну 29, 2015 5:53 am

Не можех да повярвам, че направи това което току що направи. Около нас имаше толкова много хора които видяха как ме целуна и осъзнах по погледите и шушуканията им, че са забелязали тази целувка.
- Алек? Какво... - Бях зашеметена от целувката. Божичко как въобще можех да мисля за нещо друго в този момент? Направо ме разтапяше с тази негова усмивка.
- Ти си напълно луд... - Поклатих невярващо глава. - Ами ако някой каже на баща ми? Или майка ми? - Аз на негово място не бих желала да се разправям с никой от тях.
- Ами на твоите родители? - Не само моите нямаше да останат щастливи от новината, че се виждам с някой, пък бил той и Алек. Неговите родители едва ли щяха да изпаднат във възторг, ако разберат, че се вижда с мен...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Чет Яну 29, 2015 6:19 am

-Знаеш ли...
Приближи се към нея и обгърна лицето и с ръце:
-Ни най-малко не ми пука.
И така си беше,какво щяха да ми сторят,не можеха да ме принудят,той имаше власт. А,и майка му винаги би го разбрала,Илайджа винаги беше на негова страна. Да нейните родители бяха съвсем друго нещо но не можеха да му сторят,кой знае,какво го очакваше:
-Но обещавам,че ще бъда малко по умерен,до колкото ми е възможно.
Не гарантираше нищо,не я беше виждал от толкова много време и копнееше да я целуне,да прекара извесно време с нея,дори на саме.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Чет Яну 29, 2015 8:15 pm

Погледнах го с един такъв поглед изпълнен с възхищение и любов. Беше толкова смел. С него винаги се чувствах в безопасност и дори не изпитвах истински страх от последствията на действията ни.
- Не знам дали това е смелост или безразсъдство, но... - Поех дълбоко дъх и мисля, че бях на път да направя най-смелото нещо, което бях правила в живота си. Така както държеше лицето ми в ръце и ме гледаше в очите, аз леко се надигнах на пръсти, на свой ред улових лицето му и го придърпах към себе си, след което впих устните си в неговите. Бях си мечтала за това през всяка една секунда от последния път, в който усетих устните му върху своите.
- Наистина исках да го направя... - Довърших леко задъхано, когато целувката приключи и после леко прехапах устни. Пак си спомних нощта на рождения ми ден и стомаха ми се сви.
- Сега по-добре да влизаме в час, преди да съм го направила отново... - Имаше такава опасност. Огромна опасност, защото тези негови устни ми действаха като магнит.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Алекзандър on Пет Яну 30, 2015 5:24 am

Не го очакваше но му харесваше това,което направи. Усмихнал се,като пълен глупак но по щастлив начин. Тя вървеше напред,а той я държеше за ръка. За жалост трябваше да се разделят,защото не бяха в един и същи клас но си открадна още една целувка. 
На обяд отиде до столовата,като тя го чакаше,явно беше свършила по рано:
-Е,какво ще хапнем...
Приближи се и я гризна по вратлето,като тръгна на пред и се засмя:
-Аз мисля да почнем от теб...
Хвана я за ръката,като взе една табла в другата и с периферното си зрение:
-Избери си нещо,няма да приема да не хапнеш поне нещо.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Ния on Пет Яну 30, 2015 5:32 am

Мисля че не беше останал човек в училището, който не беше разбрал за новата двойка. Всички говореха за това и ни зяпаха, макар Алекс да изглеждаше така сякаш не забелязва въобще. Искаше ми се да бъда малко повече като него, спокойна и да съм над нещата.
- Добре... - Погледнах към витрината и грабнах един от онези запечатани сандвичи с пуешко. - Какво ще кажеш за това? - Не бях въобще гладна, всъщност стомаха ми бе свит на топка от притеснение, но нямаше да пропусна възможността да обядвам с него, затова трябваше да си избера нещо.
- Обичаш сандвич с пуешко нали? - Нямахме кой знае какъв избор. - Ще взема и от това... - Грабнах една бутилка минерлна вода и една ябълка. Усещах погледа му върху себе си, докато обирах неща от витрината.
- Ти нищо ли няма да си вземеш?

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 8 от 9 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите