Re: Власт!!!

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 5:34 am

-Не не съм сигурна,избора не е лесен но не искам да рискувам живота си,а и в крайна сметка,понякога децата не са като родителите си,може да е добро дете. Но аз ще виждам в него баща му,колкото и да е добър,ще виждам онзи звяр.
Облегна глава назад:
-Сигурно няма да ми е лесно Крис,живота ми никога не е бил лесен. Но да го убия,е все едно да се превърна в него. Ти не желаеш дете,а и как би приел да остана с теб и да гледаш чуждо дете,а и не съм готова. Най-вероятно ще се привържа,знам и познавам себе си но какво мога да дам аз на това дете. Омраза,че е дете на баща си,неприязън,живот на роб?
Поклати глава:
-Нека има шанс да стане по добър от баща си,да изкупи неговите грехове.

by **Кристофър** Съб Фев 07, 2015 6:33 am

Мислеше за прекалено много неща на веднъж. Беше объркана и в това нямаше нищо неестествено. Само можех да си представя как точно се чувства в момента, колко е уплашена, а и със сигурност й трябваше време, за да свикне с мисълта какво я очаква.
- Знам, че това което ще поискам от теб е трудно, но нека решаваме проблемите един по един. Не трябва да решаваме всичко още сега... Имаме време за това и... - Аз трябваше да съм здравия разум в момента и нейната упора.
- Първо довърши тук, а после ще слезем долу и ще хапнем нещо... Не си яла нищо цял ден, а после има нещо което искам да обсъдим. - Целунах я нежно по челото и се отдръпнах.
- Сега ще те оставя да довършиш и се опитай да не изпадаш в паника... Всичко ще е наред... - Казах, целунах я още веднъж и се изправих излизайки от банята. Отидох право в кухнята, където поръчах да направят любимото й ядене.

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 6:49 am

-Добре...
Щом тръгна тя довърши ваната и си взе един бърз душ,мразеше да гледа тялото си,защото онзи белег още стоеше на корема и. Вече не носеше чак толкова жентвени дрехи,да бяха красиви,защото и тя беше красива но прикриваха голяма част от тялото и. Така,щеше да е докато не се отърве от това жигосване.
Слезе долу и хапна нещо,макар да нямаше голям апетит,после си направи един ментов чай и седна на масата:
-Какво искаш да ми кажеш Крис...
Сложи ръцете си на чашата,като се топлеше на нея.

by **Кристофър** Съб Фев 07, 2015 7:09 am

- Не тук... - Знам че тук мястото бе по неангажиращо, но разговорът, който следваше щеше да е сериозен и не исках някой да ни прекъсне. Станах от стола и протегнах ръка към нея. Тя я улови и я отведох в кабинета си. Помолих я да седне, после отидох зад бюрото си, извадих от най-горното чекмедже един голям хартиен плик, както и една кутийка.
Отидох при нея на канапето и поставих плика между нас, а кутийката отгоре. Сигурно вече я бе познала. Беше същата онази кутийка от Париж, а в нея беше същия онзи пръстен, който й бях подарил тогава, с тази разлика, че сега предложението ми нямаше да е фалшиво, а съвсем сериозно. Бях го решил още преди всичко онова да се случи, а след като за малко не я загубих, вече нищо друго нямаше значение. Не ми пукаше дали е бременна и от кого, нито дали ще задържи това дете и какво ще реши да прави след това с него. Просто исках нея! Завинаги!
- В този плик се намира свободата ти... Ти никога не си била робиня за мен, а сега това е официално... - Направих кратка пауза, но не свалих очите си от нея.
- Сигурно вече се досещаш какво има в кутийката... Вътре е пръстена, който ти подарих в Париж... и ти не пожела... Надявам се, сега да го приемеш и въпреки, че си напълно свободна да направиш каквото пожелае с живота си от тук насетне, да избереш да бъдеш моя съпруга...

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 7:33 am

В първия миг беше малко шашната не знаеше,какво да очаква,не реагира няколко минути,защото не и изглеждаше реално. На нея не и се случваха такива неща,той каза,че не може да бъде такъв човек,че не може да се обвърже,а сега. Сложи ръка на устните си,не можеше да каже да но поклати глава в знак на съгласие,като от очите и потекаха малки сълзички. Стана колкото можеше рязко,като го прегърна силно. Имаше нужда да го прегърне точно сега. После,щеше да види всичко и да и стана още по ясно,сега искаше да му благодари,а и се радваше,че е до нея,въпреки всичко искаше да е до нея:
-Крис обичам те,обичам те ужасно много,и не бих могла да си представя живота си без теб.
Скри главата си в него,като искаше да го почувства. След няколко минути не стана от него все още беше в скута му,беше го съборила. Протегна се и взе кутийката,като я отвори,сега за първи път го огледа доста добре и този път наистина му се възхити:
-Прекрасен е,наистина е прекрасен,може ли?
Той го взе и нежно го сложи на пръста и,а тя го целуна. Той я вдигна и се наместиха по добре на дивана,едва сега осъзна:
-А,какво имаше предвид под това,че не съм била робиня?
Той и показа с поглед документите и тя се присегна за да ги улови. Започна да ги чете,имаше родилен акт името беше Розали но фамилията и името на бащата бяха на Жерар. След това имаше ДНК-анализ изледването беше нейно. След това имаше и писмо от Жерар. Което прочете на глас много трогателно,по средата го даде на Крис да го прочете.
След като го прочете изпусна документите имаше нужда да сложи глава върху гърдите му:
-Хубаво е да знам,че не съм робиня,че има любящ баща и,съм благодарна,че има теб...
Погали го нежно по гърдите.

by **Кристофър** Съб Фев 07, 2015 7:58 am

Не бях сигурен дали това е подходящия момент, но по подходящ нямаше и да намеря. Исках всичко да е открито и ясно и да няма повече тайни между нас. Просто... Просто исках да знае, че има опции пред себе си и наистина бях щастлив, че аз бях нейния избор. Мисля, че сърцето ми щеше да се пръсне от страх докато тя мислеше. Вече си представях какъв ще е живота ми без нея, когато тя се хвърли на врата ми и разбрах, че никога няма да ми се налага да научавам.
След като се поуспокоихме малко и аз и тя, улових сладкото й личице в ръце и я накарах да ме погледне, за да привлека вниманието й. Исках да ме чуе добре сега:
- Искам да забравиш тази дума! - Не го казвах като неин господар, а като бъдещ неин съпруг. - И искам да знаеш, че съдържанието на този плик не променя нищо за мен. Той е за теб. - Тя беше тази която се чувстваше като робиня и имаше нужда от доказателство, че не е. - Аз винаги съм знаел коя си и нямам предвид, това че имаш родители и акт за раждане... Всеки го има, но не всеки притежава твоята красота, ум и талант Ваалет... И точно това видях аз, когато те срещнах за първи път. От тогава до сега извървя дълъг път и се превърна в силна млада дама, която аз заобичах с цялото си сърце. Не знам дали съдържанието на плика променя нещо за теб, но за мен промяната дойде от теб... Караше ме да... се съмнявам... Да си задавам въпроси... Ти ме промени, направи ме по-добър човек и моля те, повярвай ми когато ти казвам, че за мен никога не си била друга... Винаги си и винаги ще си останеш, жената която ми показа как да обичам... Нищо по-малко от това... Да... Аз... Колкото и трудно да си го призная пред себе си, а сега и пред теб... Аз те Обичам Ваалет... - Казвах го за първи път.

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 8:15 am

Не очакваше от него да чуе такива думи но явно наистина се променяше и наистина я обичаше. Това я накара да се чувства освободена и да не си задава въпроси повече,за това дали ще я остави,дали наистина я обичаше.
-Крис...-целуна го нежно отвръщайки му на целувките-Никога,никога не мога да ти се отблагодаря,че промени живота ми,че ме избра. Ти ми даде свят в който да мечтая,сбъдна мечтите ми,позволи ми да те обикна и ти също ме обикна. Караш ме да се чувствам истинска жена,красива,обичана дори невероятна.
Кратка пауза за да го целуне:
-Обичам те от първия миг,макар да се борех с това. Виждах колко красив,колко силен,колко смел,колко съмоуверен си,сякаш целия свят ти принадлежи. Обожавах твърдостта и решеността с която решаваш нещата,проблемите,колко си силен. Обожавам и начина по който ме караш да се чувствам,защитена,добре,в сигурни ръце,обичана,дори като принцеса...
Засмя се тя и го прегърна скривайки глава в врата му:
-Ти си най-хубавото нещо,което ми се е случвало в живота.

by **Кристофър** Съб Фев 07, 2015 8:32 am

- Не съм сигурен, че съм този човек, когото описваш принцесо... - Може би тогава, в онзи първи миг, бях този човек, но после всичко се промени. Постепенно тя започваше да пробива тази броня и днес бях... Не знам кой съм вече. Знаех само и единствено, че я обичам и искам да я пазя, но се бях провалил и в това. Бях я предал. Бях й обещал, че всичко ще е наред и никой няма да я нарани, а се бе случило именно това.
- И знам че допуснах много грешки... Една от които е, че допуснах да ти се случат всички тези ужасни неща и ще разбера, ако ме обвиняваш за това, но се кълна, че ще прекарам остатъка от живота си, в опити да ти се реванширам, за всичко което ти се случи по моя вина... Ще изтрия всеки лош спомен и ще го заместя с хиляди... милиони хубави... - Притиснах я малко по-силно в обятията си и целунах косата й.
- Ти си най-ценното нещо което имам и искам да те направя щастлива и ще го направя с цената на всичко... Защото те обичам...

by **Ваалет** Съб Фев 07, 2015 9:15 pm

-Не си ме предал Крис,има неща в този живот,който просто се случват,хубави лоши и едва ли можеш да ги спреш. Не се обвинявай за това,че се е появил онзи изруд. Ти не си виновен за това,което той направи. Ти едва не загуби живота си.
Нежно премина с ръка през лицето му,обичаше го но не и харесваше да се обвинява за това,което някой друг беше направил:
-Всичко,ще се нареди,сигурна съм...
Не знаеше кой точно трябва да успокоява но по скоро го каза заради успокоението:
-Крис,ако има вероятност това дете да е твое били го искал?
Той не искаше деца но имаше една малка възможност да е негова:
-Последните два три дена преди инцидента,бях изключила да си пия хапчетата. Раздрах го когато проверих багажа си. Бяха ми останали три хапчета и трябваше да ги изпия и да купя нови но като си отворих чантата,те стояха все още три.

by **Кристофър** Нед Фев 08, 2015 5:53 am

Явно най-накрая се замисляше, за възможността това дете което чака да е мое. Аз самия много пъти вече си го бях помислял, но както и да погледнехме нещата, те не ми изглеждаха никак, ама никак розово.
- Ще излъжа ако кажа, че не съм се замислял за вероятността да носиш моето дете... - Шанса беше малък, но имаше такъв шанс и щях да съм истински глупак, ако го отричам.
- Което всъщност ме подтикна да те накарам да обмислиш по-сериозно идеята си за аборт, но... - Въздъхнах тежко.
- Както казах, нека решаваме нещата едно по-едно... - Отново я целунах по главата. - Знам обаче, че ако това дете е мое и твое, то ще бъде отгледано от нас... А ако не е ти ще решиш каква да бъде съдбата му...

by **Ваалет** Нед Фев 08, 2015 6:14 am

-Когато се роди,ще разберем,ще направим тест,за да разберем,ако е твое,ще го решаваме заедно. Ако е на онзи човек,ще го дам наистина за осиновяване.
Беше го решила твърдо не искаше да отглежда дете на което не можеше да даде обич,може би щеше да и е тежко но нямаше да може да го обикне,като истинска майка:
-При всички случай,ще решим всичко заедно. Ти си моята подкрепа и наистина няма да се справя сама.
Надяваше се това дете наистина да е от Крис,защото не желаеше това да е дете на онзи,на онзи който. Склони глава на гърдите му,като си пое дълбоко дъх:
-Най сетне се чувствам свободна,щастлива,защитена.

by **Кристофър** Нед Фев 08, 2015 6:48 am

- А аз се радвам, че най-сетне се чувстваш по този начин... - Бях прекарал цяла година в опити да я накарам да се чувства щастлива, свободна и както самата тя се изрази защитена. Явно един документ можеше да свърши това с много по-голяма лекота.
- Винаги съм искал да се чувстваш по този начин... - Останахме така гушнати още доста дълго време, докато тя не пожела да се оттегли в спалнята. Все още бе слаба и прекаленото натоварване водеше до бърза умора. Придружих я до спалнята и легнах до нея на леглото, за да й правя компания докато заспи. Изглеждаше, че има нужда от сън, но и не искаше да остава сама.
- Какво мислиш за Жерар?

by **Ваалет** Нед Фев 08, 2015 7:05 am

-Той е невероятен,би ми се искало наистина да съм имала възможност да съм с него. Ще е хубаво,ако ни дойде на гости.
Не и се искаше да пътува отново,а и Париж вече беше загубил своето обаяние след случката,щеше да отмине но не и толкова скоро:
-Наистина много ни помогна,той е мил и невероятен...
Тихо се засмя,вече беше много уморена но намери сили поне малко да се пошегува. Поне мъничко,защото всичко изглеждаше малко тягостно:
-Ще е върховен дядо...
Поговориха си още малко,като тя се унесе в сладки сънища.
Изминаха няколко месеца по скоро 6 в който Жерар беше успял да дойде поне веднъж за една седмица,бяха си прекарали супер. Бремеността и вървеше добре,и нямаше опасности,тя се беше по закрепила но беше опасно да се прави тест за бащинство,трябваше да изчакат до раждането. Коремчето и малко пораснало сияеща,като малка звездичка,отново се върна настроението и,като и нещата се успокоиха. През свободното си време рисуваше и твоереше,а щом Крис се прибереше прекарваха времето си заедно. Седяха на дивана,като похапваха пуканки,когато усети как бебето рита. Сложи ръка на корема си,като изключи филма. Привързваше се съзнаваше го,не трябваше но го направи. Сега хормоните бушуваха в нея и щеше да се разплаче но се овладя:
-Страхувам се,Крис...
Погледна към него:
-Какво,ще правя ако...

by **Кристофър** Нед Фев 08, 2015 7:16 am

Внезапната промяна в настроенията й не ме изненадваше вече. Даже можех да кажа, че доста добре приемам всички нейни състояния и се опитвах да не я ядосвам, но понякога тя избухваше за съвсем дребни неща. Този път обаче нещо в гласа й лицето й, а и самите й думи ме разтревожи наистина. Взех дистанционното и изключих телевизора, очевидно бяхме приключили с филмите за днес.
- Хей... - Не знам какво точно стана. Гледахме някаква комедия и в нея нямаше нищо страшно и определено от каквото и да се страхуваше, то беше в главата й. Поизправих се и се завъртях така че да виждам по добре лицето й.
- Кажи ми... - Хванах ръката й и я поднесох към устните си. - Какво има? - Все още не можех да чета мислите й, понякога отгатвах, но точно сега си нямах и на идея за какво говори.
- От какво те е страх?

by **Ваалет** Пон Фев 09, 2015 2:38 am

-Страх ме е привързвам,се към това бебе и ще започна да го искам. Трудно,ще ми е да се разделя с него,ами ако то е на онзи. Няма да ми дава сърце да го дам.
Искаше да знае,дали той,щеше да я приеме,ако детето не е негово. Никой не би се примирил с това но усещаше,не само как малкото създание расте в нея,а се движеше,и имаше нужда от нея,не само да го роди,ами да го отгледа. Погали нежно корема си и усети под ръката си малко краче,което я ритна. Прилив отново на сълзи я връхлетя,мразеше се за това:
-Мразя се,съжалявам... Избухвам в плач,съжалявам но ми е много,ама много трудно да се контролирам.

by **Кристофър** Пон Фев 09, 2015 3:15 am

Знаех че всичко това ще се случи още в онзи момент, когато реши, че ще изчака докато бебето се роди и после ще се раздели с него. Тя същи трябваше да го знае и мисля, че го знаеше още тогава, просто отказваше да види нещата ясно. Не й се сърдех, дори може би разбирах и нямаше да я обичам толкова много, ако не беше такава каквато е. Притеглих я в обятията си и я притиснах към себе си. Започнах да галя косата и гърба й успокоително, защото само това знаех как да направя.
- Знам... - Шепнех тихо в ушенцето й. - Няма проблем... Ако ти се плаче, просто си поплачи... Аз съм тук... - И не спирах да я галя и успокоявам. Не беше добре да се разстройва. Можеше да нарани себе си или бебето.
- Не е нужно да правиш нищо което не искаш...

by **Ваалет** Пон Фев 09, 2015 4:52 am

Успокой се малко,като се беше скрила в него,ужасно се ненавиждаше за това,че плаче. Не обичаше да плаче. Отдръпна се,като го целуна,сега беше малко по добре и малко по спокойна,трябваше да се опитва да се овладява по рано:
-Позитивното е,че остава още малко...
Поклати глава,още шест месеца такъв тормоз,сигурно не му беше лесно:
-Не ми обръщай наистина внимание,просто съм много бремена...
Това беше истинското определение на нещата. Легна в скута му,като се успокояваше още повече,той си играеше с косите и:
-Не спира да ме рита,от както се е научило да го прави не е спряло. Днес ще ми пратят снимките с видиозона и,пола на детето.
Беше и много интересно,какво ще е но не можеше да го пита той какво иска,защото той определено не искаше много дете,а и обцията да е чуждо все още си беше там.

by **Кристофър** Пон Фев 09, 2015 5:23 am

Опитваше се да не звучи развълнувано и вероятно заради мен, но си личеше, че иска и очаква всяка нова информация, а и самото бебе с нетърпение. Мисля, че аз също започвах да изпитвам не малка привързаност към малкото нещо растящо в нея. И как да не изпитвам, то беше част от нея, а аз я обичах с цялото си сърце.
- Искаш ли да те придружа? - Задавах този въпрос преди всеки преглед и тя всеки път ми отговаряше с не. Не знам каква беше причината да не иска да я придружавам и като цяло да ме държи настрани от това, но така и не бях попитал. Не исках да я притискам и ако тя не искаше да съм там, нямаше да бъда. Можех да се информирам за състоянието й и по други начини.

by **Ваалет** Пон Фев 09, 2015 6:04 am

-Ако желаеш...
Всеки път го държеше на страни,защото не искаше да го принуждава да обича чуждо дете,е можеше да е и негово но вероятостта е 50 на 50. А,и щеше да е прекрасно щеше да научи пола на детето,до сега не искаше да го знае но сега със сигурност,щеше да разбере и да го види.
-Ще се радвам,ако можеш да дойдеш,ще може да го видим наистина. Утре е по специален преглед,защото ще го видим 3-де и ще разберем дали е здраво дали няма някакви овреждания. Надявам се да няма,след лечението в началото.
Можеше да има овреждане е бяха се постарали да и дадът много витамини,и се молеше да са подействали:
-Ще се радвам да си до мен.

by **Кристофър** Пон Фев 09, 2015 6:17 am

- Тогава ще бъда... - Отвърнах тихичко и се наведох, за да я целуна. Изглеждаше толкова красива и невинна в момента, че сърцето ми просто забиваше по-бързо и исках да я целуна.
- Освен това аз вече знам, че всичко е наред с бебето... - Беше ходила доста пъти на прегледи и ако имаше нещо което да не е наред с него, вече щяхме да го знаем.
- С теб също... - Бях говорил толкова много пъти с лекарката й, че вероятно не бях говорил с никой от бизнес партньорите си толкова.
- Не искам да се тревожиш за нищо...

by **Ваалет** Пон Фев 09, 2015 6:32 am

-Просто се притеснявам...
Засмя се тихичко,като все още държеше ръката си на корема. Надигна тениската си,на последък не можеше да носи рокли не се чувстваше секси,а все едно носеше плащеница за покриване на кола. Белега не се виждаше,защото коремчето го криеше. Виждаше се как се появява малка издутинка на корема и,малкото човече показваше,че е силно и опровергаваше майка си,че нищо му няма и е добре,даже повече от добре.
-Ще стане или футболист или балерина...
Погали с ръст малкото краченце,което риташе. някъде обаче в себеси знаеше,че ще е диво момиченце,като нея и ще бъде непокорно като нея:
-Не знам но чувствам,че ще е момиче.

by **Кристофър** Пон Фев 09, 2015 6:47 am

- Обикновено жените усещат тези неща. - Усмихнах се мрачно и се загледах напред, докато тя се заиграваше с крачето или каквото и там да бе онова нещо, което правеше отпечатъчета по кожата на корема й.
Бях взел решение да не я подтиквам нито да говори за тези неща, нито пък да я спирам. Може би това бе лоши нещо. Усещах как с всеки изминал ден тя се привързваше все повече към детето, което само до преди няколко месеца искаше да изостави. След още няколко бях сигурен, че ще ми издере очите ако дори предложа нещо такова. А и особено след днес, май започнах да се примирявам с мисълта, че след няколко месеца, аз няма да съм най-важното нещо за нея... О, какви ги говоря, та аз вече бях изместен от титулярното място... Дори и от леглото. Вече не спяхме в едно легло, защото тя имаше нужда от пространство, а очевидно спалнята не бе достатъчно голяма за трима.
- Но утре ще разбереш, нали така... - Усмихнах й се. - Просто изчакай още малко...

by **Ваалет** Пон Фев 09, 2015 7:02 am

Сложи си отново блузата,като погледна към него:
-Искам да поговоря и за още нещо с теб.
Погледна към него:
-Малко ме е срам и не знам,как ще го приемеш. Мъчно ми е,че се изместих да спя в гостната но не се чувствам красива,все още ми се гади сутрин и не изглеждам,както преди. Просто не исках да се разочероваш от мен но...
Погледна в страни,малко се изчерви,беше и неприятно:
-Би ми се искало да сме,заедно... Проблема е в мен,не се чувствам красива,напалнях и...
Надигна се,като го погледна:
-Обичам те Крис,наистина много те обичам,не искам бебето да променя отношенията ни,ти си най-важния мъж за мен,ти си ми всичко. Просто на последък съмочувствието ми е паднало...

by **Кристофър** Пон Фев 09, 2015 11:42 pm

- Какво? Ти? - Поклатих объркано глава, защото все още успяваше да ме изненада с нещата които се въртяха в главата й.
- Шегуваш се нали? - Не знам как й хрумваха такива неща. Да имаше коремче и гърдите й бяха доста по пищни от преди, може би дупето й също бе доста по-привлекателно сега, но да си мисли, че вече е непривлекателна? Това трябваше да е шега, защото ако не е, тя сериозно се нуждаеше от психолог.
- Ти си най-красивата жена на света... Дори и в това състояние... Особено в това състояние... - Поправих се бързо. Формите й бяха доста по-секси сега и за мен представляваше истинско изтезание да не правим секс, но разбирах защо е така и наистина не исках да направя нещо нередно. Пък и в момента не знам дали щях да мога да се контролирам ако дори опитаме.
- За мен винаги ще си най-красивата жена, защото те обичам. - И нямаше значение колко килограма е качила или че не е в най-добрата си форма в момента, отдавна бях спрял да гледам на нея като на парче месо, което да задоволява чисто физическите ми нужди. Добре де, тя наистина ме привличаше, но това не значеше, че не я обичам повече от това.
- Красива си! - Казах го високо и ясно, за да го чуе и запомни. - Винаги! Красива си сутрин, когато се будиш и не искаш да излезеш от леглото или пък тичаш към банята. Красива си когато се усмихваш и когато отмяташ косата си назад. Красива си когато заспиваш, а докато сънуваш нещо хубаво и се усмихваш, няма нещо по-красиво от това... Наистина е изумително, че не виждаш колко си красива...

by **Ваалет** Вто Фев 10, 2015 12:24 am

Това искаше да знае,искаше да знае,че я харесва,защото сега не намираше себе си за достатъчно красива. Беше качила няколко килограма и се страхуваше,да не мяза в неговите очи на някаква буца. Приближи се към него,като го целуна първо беше нежно но след това прерасна в нещо по секси.
-Желая те Крис...
Щеше да се върне в неговото легло,беше и тежко,че не може да си го гушка цяла вечер и че не можеше да бъде с него. Той я улови и я понесе на ръце все едно беше лека като перце:
-Крис пусни ме,сигурно ти тежа...
Той се засмя сладко,като не я пусна,докато не стигнаха до леглото. В първия миг малко се срамуваше,беше все още ден и я виждаше повече от колкото трябва:
-Може ли да свалиш щорите...
Но го накара да се засмее още веднъж,в неговите очи се четеше,че я желае и я харесва,а за не харесването си оставаше само в нейния разум.

by Sponsored content