Власт!!!

Останах като втрещен от всички думи, с които изригна срещу мен. Беше прекалено много за осмисляне и едновременно изпитах толкова много смесени емоции. От една страна бях бесен, че не ми е казала нищо до сега. Доминанта в мен пък роптаеше срещу това, че е пренебрегнала едно от най-важните правила. В същото време бях толкова щастлив, че го е направила. Там някъде обаче се просмукваше и съмнението, дали пък не ме лъже. През главата ми минаваха въпроси от сорта на "Как се стигна до тук?", "Как не го забелязах по-рано?", "Какво очакваше от мен? Какво искаше да кажа? Луда ли беше?" и още куп такива.
Седяхме и се гледахме сигурно около две три минути, в които никой не казваше нищо, после тя избухна отново в плач, почти мина през мен и отиде на леглото, където скри лицето си в ръце и чувах само плача й. Още не можех да изляза от шока. Не беше чак толкова сложно всъщност. Аз я обичах, обичах я от много време насам, може би от първия миг, но бях толкова разрушен емоционално, че...
- Никога не си била робиня за мен... - Изведнъж изтърсих и то доста гневно. Обиждаше ме това, че постоянно повтаря как я третирам като робиня, която всеки миг ще захвърля на улицата.
- Освен това знаеш много добре, че не бих направил това, в което ме обвиняваш... За бога Ваалет, никога не съм искал да те отпращам, но дори и да предположим, че някога поискам... Дори и тогава няма да те... да те продам на някой друг... - Винаги бях казвал, че ще й осигуря истински живот, ако това е което иска. Мисля че умишлено избягвах съществения въпрос с влюбването, просто още не бях готов да заговоря за това. Щях да кажа някоя глупост.

Отидох на леглото и седнах в края, с гръб към нея и опитах да си събера мислите. Имах пред себе си два варианта да се държа като пълен задник и да се направя, че не е казала нищо от това което каза или да й призная чувствата си, които криех толкова дълго време, което ще означава, че... че ще има това което иска. Тя няма да е вече моя робиня и тогава... Тогава ще може да си тръгне по всяко време от мен.
- Добре, кажи ми какво искаш да направя? - Попитах я без да поглеждам към нея. Не мисля, че можех да го направя в момента. Щях да се прекърша.
- Искаш нормална връзка? - Въпрос на който знаех отговора. - Мислех си, че нашата максимално се приближава до нормалните връзки... - Дори и в обикновените връзки между двама души, никога не може да знаеш какво ще се случи. Нямаше гаранция, че няма да си зарязан. Тя искаше от мен нов вид договор, в който й обещавах вечна вярност и връзка, в която тя е свободна.
- Но за да не се чувстваш вече като робиня... - Тук се обърнах и я погледнах. - Още щом се върнем в Ню Йорк ще скъсам онзи договор и ще си напълно свободен и нормален човек... Ще ти дам всички документи и... ще направя каквото искаш...

Искаше да се отърве от мен защото ме обича, не беше ли това най-нелогичното желание на света?
- Разбирам... - Отвърнах аз и минах с ръка през косата си. Не я бях виждал толкова щастлива никога преди. Подобна реакция очаквах когато видя пръстена, вместо това я получих в замяна на това, че ще я отърва от себе си. Вече предвкусвах как давайки й документите за свободата й ми бие шута.
- Няма проблем... Трябваше да го направя отдавна. - Казах и се помъчих да се усмихна. Току що бе разбила сърцето ми с всички тези приказки за това колко е влюбена в мен и как иска да е завинаги с мен, но в същото време иска листа който ни свързва да го няма.
- Ще си взема душ... Ти поспи... Утре ще е дълъг ден... - Беше вече късно и ако искаше да разгледа повече от града, щеше да е хубаво да поспи малко, за да има сили, а и точно сега не бях в състояние да понеса цялата тази радост от новината, че съвсем скоро с мен няма да я свързва нищо.

Не бях успял да мигна почти през цялата нощ. Лежах до нея, тя се беше сгушила до мен, спеше сладко и така спокойно, а аз стоях и наблюдавах лицето й в мрака. Обичах я безумно много. Обичах всяка една част от нея. Тя бе по-различна от всяка жена която бях срещал в живота си. Освен това ме бе научила как да бъда... по-търпелив, по-доверчив, научи ме как да обичам и как да бъда жив. Не исках да я загубя. Не можех да си позволя да я загубя, защото не исках да се връщам обратно към предишния си живот. Исках да бъда с нея и само с нея... Не желаех никоя друга и тогава... Може би към зазоряване ми хрумна една идея. И колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че това трябва да направя.
Навън стана светло и аз не можех повече да стоя в леглото, Не ми се спеше. Бях превъзбуден и изпълнен с енергия от новия ми план, затова станах. Поръчах закуска и зачаках да се събуди. Минаваше осем, когато тя най-накрая отвори очи и стана от леглото. Дойде при мен и ме целуна, а аз отвърнах с желание и страст на целувката й. Естествено оскъдното й облекло накара и други части от мен да се събудят. Това не остана незабелязано за нея. Усети уголемяващия се член под дупето си и ме погледна с онзи нейния поглед.
- Осведомявам се за случващото в света... - Отвърнах разсеяно и пъхнах ръка под ризата й. Беше толкова гореща. Разгърнах ризата и целунах гърдите й. Зърната й веднага настръхнаха.
- Желая те... - Казах, въпреки че тя вече се досещаше на къде вървят нещата.

Честно казано добре, че беше толкова възбудена и нямаше нужда от много приготовления, защото не издържах й секунда повече. Веднага щом ме освободи от панталоните, аз се насочих и проникнах в нея. И двамата почти извикахме от удоволствие. Беше разкошно. Тя беше разкошна. Стиснах с една ръка кръста й, а другата поставих на рамото й и се задвижих здраво в нея. Беше влажна и тясна, някак все още сънена. Лицето й пламна. Движенията ми станаха по настървени и груби. Обикновено сутрин нещата бяха доста по лежерни, но днес беше различно. Имаше нещо в нея тази сутрин, което направо ме влудяваше.
Крачета й се скръстиха на кръста ми и ме притискаше към себе си, а аз сякаш се опитвах да проникна по-дълбоко, макар да бях сигурен, че повече от това няма на къде. Изпълвах я от край до край, твърд и пулсиращ, гладен за нея...

Обожавах когато ми говори така. Ако една жена говореше такива неща, това със сигурност означаваше, че й харесва, че го иска, а нямаше нищо по-възбуждащо от удоволствието на другия. От нейното удоволствие зависеше и моето. С други думи, ако тя беше щастлива, аз бях тройно по-щастлив.
- Няма... - Изръмжах задъхано. - Не искам да спирам... - Но може би по правилно бе да се каже, че не мога да спра. Беше ми толкова хубаво в нея, че не исках да свършва, а за да не свърши трябваше да променим позата. Забавих малко и улових единия й крак, като го качих на рамото си.
- Не искам да свършва... - Говорех като трескав, но буквално си бях загубил разсъдъка. Всичката кръв се бе събрала в пениса ми, който безпощадно я разкъсваше. Соковете й се стичаха по бедрата и масата, а аз продължавах да прониквам отново и отново, все по мощно в нея. Държах крака й. Тласъците ми бяха толкова здрави и силни, че направо я избутвах. Свободната ми ръка се премести на гърдите й. Стиснах едната и започнах да я мачкам. Сигурно след тази сутрин щяха да й останат синини.

- Казах ти... - Започнах задъхано и я хванах здраво през кръста, като я надигнах. Тя уви крачета и ръце около мен. - Моят план е по-добър...
Вдигнах я от масата и я отнесох до леглото. По начало това ми беше идеята още от самото начало. Изобщо не ми пукаше, че сме в Париж. Бях тук, само защото трябваше да сме достатъчно далеч от вкъщи, за да се откъсна от работата и да имам повече време с нея. Знаех обаче, че тя обича това място и не исках да я спирам да разгледа, но точно сега нямаше сила, която да ме накара да я пусна от леглото.
Поставих я внимателно върху леглото и я целунах.
- Стой така... - Казах и се оттласнах назад. Върнах се до другата стая и обрах малко храна от масата. Тя закусваше така че имахме малко време между първи и втори рунд, за да хапне. Върнах се при нея с пълна чиния вкусотии и чаша прясно изцеден портокалов сок.
- Трябва да хапнеш, защото ще ти трябват сили... Още не съм приключил с теб...

Рязко поех дъх, а после го издишах изсвистявайки през зъби. Обожавах когато прави така. Беше не просто добра в това, а направо ненадмината. Подозирах обаче, че не се дължи просто на нейните чисто технически умения, имаше нещо много повече, защото начина по който ми действаше... никоя друга не можеше така.
Ръката й се плъзна по ствола ми. Сякаш ток премина през мен и пениса ми мигновено започна да набъбва и да се втвърдява между пръстите й. Ето само толкова ми трябваше, за да го вдигна отново. Един поглед... ама какъв поглед само! Имаше най-перверзния и секси поглед на планетата. Това момиче беше способно да ми стопи лагерите просто ей така, от нищо.
- Мммм... - Изпъшках през стиснатите си зъби. Беше толкова хубаво. Мускулите ми се напрегнаха, усещах как кръвта се събира в члена ми.
- Точно така... - Поощрих я аз, подканвайки я да не спира.

Мускулите ми се изопнаха и гърба ми се опъна като тетива на лък, опрян в таблата на леглото. Не знаех къде да си дяна ръцете. Никога не съм знаел, когато направи нещо такова, но знаех че трябва да ги държа далеч от нея в такива моменти, затова сега бях стиснал чаршафа, иначе сигурно щеше да е косата й, но не исках да й причинявам болка.
Езичето й ловко се заиграваше с главичката ми. Стиснах здраво челюстта си и изсъсках през зъби. Беше направо върховно, но не това което правеше с устата си ме побъркваше, а онова което правеше с очите си. Тя най-безсрамно ме гледаше с пламналия си поглед и осъзнаваше каква власт има в момента над мен. Сякаш всичко това ужасно й харесваше и изпитваше реално удоволствие от всичко което се случва. Харесваше й да ме вижда толкова безпомощен и подчинен на нея. Понякога си мислех, че го прави заради това.
- О, мамка му... Вал... - Изревах когато го пое между устните си. Усетих влагата и топлината. Ударих глава в таблата и затворих очи.
- По дяволите... - Беше направо разкошно. - Ще свърша... - Предупредих я, защото наистина щях да го направя, а бях сигурен, че тя не иска да приключа толкова рано. Свободната й ръка се премести върху мускулите на корема ми и усетих как сякаш преминава електричество през надървения ми пенис. Колкото и да не ми се искаше, аз улових косата й, увих я около юмрука си и внимателно издърпах главата й назад.
- Ти си ужасно лошо момиче, знаеш ли? - Пениса ми стърчеше изправен и твърд, а тя ме гледаше победоносно. Пуснах косата й и ловко я повалих на леглото до мен, хващайки я за раменете. Прехвърлих се върху нея и я погледнах с подивял поглед.
- Май ще трябва да те накажа...

Малка лисичка. Беше направо непоносимо секси, когато се държеше така, но бях казал, че ще я накажа и точно това си мислех да направя.
- Добре... Ще бъда добър, щом това искаш... - Казах аз, след което се отдръпнах от нея с цялата воля която имах. Още бях зверски надървен, толкова че чак болеше, но щом така щяхме да играем добре. Искаше мил Кристофър, ето й мил Кристофър. Понякога наистина харесвах това да говори такива неща, но понякога имах чувството, че тя иска едно, а аз съвсем друго и се чувствах като изнасилвач. Исках да иска същото като мен, но и да го казва, а не постоянно да си играе с мен.
Спомена от снощи пак се върна. Изведнъж, просто ей така от нищото си спомних как иска свобода. Изправих се от леглото и тръгнах към банята. Малкия приятел бе загубил мощ. Не знам кое точно уби настроението, но се случи...

Бях стиснал зъби и почти чувах как челюстта ми пука, защото се опитвах да се сдържа и да не казвам нищо, но тя нямаше намерение да ме остави. Щеше да ме накара да говоря в крайна сметка и пред мен съществуваха два варианта, да продължавам да упорствам, с надеждата, че ще се откаже или просто ще кажа всичко което извира отвътре.
Обърнах се рязко и улових ръката й, карайки я да спре да търка тялото ми. Разсейваше ме, а наистина исках да се съсредоточа точно сега.
- Истината е, че не съм сигурен какво точно искаш... - Казах с мрачно лице и все още стискащ китката й.
- Говориш едно, а искаш друго... Наистина е объркващо Ваалет... - И не говорех само за случката от преди малко, а като цяло. Поведението й винаги беше толкова подвеждащо и объркващо, че вече не знаех кое е истина и кое не.
- И съжалявам, че не винаги успявам да следвам желанията ти... - Обичам те, но искам свобода. Бъди мил, но всъщност недей? Искаше да ме докара до пълна лудост ли?

Въздъхнах тежко и затворих очи за миг. Наистина не знаех какво да правя с нея. Бях толкова объркан, заради цялото това нещо което се случваше между нас. Признанието й, че ме обича... Смяната на правилата, в играта която бяхме започнали преди година. Мисля че именно в това се коренеше целия проблем. Бяхме започнали всичко погрешно. И се опитвах да следвам все още своите правила, а нейните чувства и държание ме объркваха. Изкарваха ме извън комфортната ми зона и се чувствах изгубен. Беше трудно да се обясни състоянието ми, може би именно изгубен описваше най-добре всичко.
- Колко пъти искаш да го кажа? - Казах по-остро отколкото вероятно бе необходимо. - Няма да ме загубиш! - Казах на висок тон. - С мен си по-дълго от който и да е друг и са ти позволени неща, които не съм позволявал на никоя друга... Не знам какво повече искаш от мен Ваалет? Какво искаш да направя, за да го разбереш най-накрая? Никъде няма да ходиш... Щом думата ми, не е достатъчна, тогава не съм сигурен какво ще е... Но може би не искаш това което казваш, че искаш и затова е цялото това нещо със робството нали? Искаш свобода, която вече имаш... Имаш я отдавна... И не знам как точно, тя ще ти помогне да не ме загубиш...

Наистина ядосан тръгнах след нея, като преди това спрях водата и грабнах една хавлия която увих около кръста си. Последвах я чак до спалнята, където тя ровеше в някакво шкафче.
- Ваалет! - Казах с идеята да привлека вниманието й, но тя не спираше да рови из дрехите.
- Ваалет! - Извиках по-силно, а тя хвърли всичко обратно вътре, но не ме погледна, затова се наложи да отида до нея и да я хвана за раменете, обръщайки я към себе си. Беше време да научи цялата истина и този път не мислех да й спестявам абсолютно нищо, защото наистина ме бе вбесила.
- Първо... Никога не съм бил с така наречените от теб "нормални момичета". Това което аз наричам нормално е съжителството с робини. Ти обаче никога не си била такава за мен... Може би първия ден, но след това разбрах, че с теб няма да имам отношения, каквито съм имал с предишните жени... - Точно така, първият път, в който бях с жена, тя беше робиня. От тогава не съм бил с по-различно от робиня, докато не се появи тя.
- Ако беше робиня, сега щях да ти търся нов господар, но тъй като не си и никога не съм те приемал за такава, ти казвам това което ти казвам сега. - Лицето ми бе почервеняло от гняв и безпомощност.
- Знаеш ли за какво е правилото да не се влюбваш? - Попитах аз, като не очаквах отговор. Дадох й го аз самия. - То е за такива ситуации... Разбираш ли? Аз никога не съм искал съпруга, годеница или някое от нещата, които изброи току що... Никога не съм искал нормална връзка, но го направих с теб... - Нима не виждаше? Нима си мислеше, че ако е робиня дори щеше да е възможно да ми говори по този начин?
- И няма как да забременееш защото взимаш мерки, нали така? Няма опасност да имаме деца... По дяволите, никога не съм искал деца... - Прокарах ръце през лицето си. - Истината е, че ти искаш нещо което аз не желая и... Робството както ти го наричаш няма нищо общо с това. Няма да си моя съпруга или майка на децата ми, не защото си робиня, а защото не съм човекът, който може да ти даде това... Мога да ти дам име, положение... Мога да ти дам всичко което искаш освен това...