Животът на семейство Майкълсън

Не тръгнах след нея, защото беше по-добре да се успокои и може би ако замине за малко и двамата щяхме да се почувстваме по-добре. Аз имах нужда да си почина, а и тя също и въпреки, че имах много какво да кажа, предпочетох просто да замълча в този случай. Антея не умееше да замълчи тогава когато трябва. Тя бе емоционална и не мислеше рационално за разлика от мен. Надявах се, че почивката при родителите й, ще й налее малко здрав разум и когато се върне няма да мисли за развод, а ако го мислеше, то тогава щях да стоваря ада върху главата й и щеше да съжали, че ме е срещнала.
Легнах си, защото бях прекалено пиян и уморен, за да направя нещо друго. Заспах веднага, а на сутринта се събудих от детски писъци и викове. Доминик и Маргарит се гонеха из коридорите и можеха да събудят дори камък. Разтърках очи и с нежелание се надигнах от леглото. Имах страхотен махморлук, а горчивия спомен за снощния скандал с Ан накара главата ми да запулсира още повече. Това че бяха все още тук обаче, трябваше да е добър знак.
Минах набързо през банята и после без да се преобличам слязох на долу. Всички вече се бяха събрали в кухнята и малките ядяха, а Антея даже не ме погледна когато влязох. Поздравих децата си и после отидох при нея. Прегърнах я през кръста и понеже беше с гръб към мен само я целунах по врата, прошепвайки в ухото й:
- Имам спомен, че снощи се скарахме и... Съжалявам! Знаеш какъв глупак съм понякога... - Надявах се това да я успокои още повече, изобщо не ми харесваше да сме скарани.

Щом заговори всичките ми надежди, че през нощта се е успокоила и вразумила се изпариха. Продължаваше да се държи детински и да ме предизвиква. Поведението й бе под всякаква критика.
- Добре Антея! - Отвърнах и я пуснах. Лицето ми бе каменно и в очите ми се четеше огромна неприязън. В този момент бе отворила още по-голяма пропаст между нас и жалко за нея, защото сама щеше да убеди, че поставяйки ми ултиматуми няма да ме накара да я обичам повече от сега.
- Намери терапевт. - Казах студено и разочаровано. Щях да играя по свирката й, но ако целият този цирк продължеше щях да направя живота й черен.
- Щом смяташ, че той ще спаси брака ни... - И след тези думи просто излязох от кухнята. Даже не исках да я виждам в момента. Толкова й бях ядосан, че не можех да се побера в кожата си.
Излязох в градината и седнах под една от беседките. Извадих телефона си и се обадих на Кейт. Тя звучеше добре, май наистина се забавляваше заедно с приятелките си и почти се почувствах виновен когато й казах, че имам нужда от нея тук и искам да се качи незабавно в колата си и да се върне в града. Тя даже не се замисли, каза ми че довечера ще си е тук и после затвори, а аз трябваше да измисля как ще изкарам деня вкъщи. Всъщност не знам дали трябваше да си оставам вкъщи. Можех просто да отида в офиса и да прекарам деня там.

Марго се хвърли към мен и аз я улових. Вдигнах я на ръце и я разцелувах. Честно, беше най-прекрасното момиченце на света и я обичах повече от всичко на света. Обичах и двете си деца повече от всичко и може би заради това не можех да приема, че тя иска да ми ги вземе. Разводът щеше да е грозен и наистина исках да го избегна, но ако се стигнеше до там щях да я накарам да съжалява, че изобщо си го е помислила.
- Съжалявам принцесо, но тати има много работа... - Целунах я по челото, а тя ме гушна силно през врата сякаш не искаше да ме пуска. И аз не исках да я пускам, но точно сега не можех да остана с Ан в една стая.
- Не знаеш колко ме е яд, че ще пропусна това забавление, но съм сигурен, че с мама ще си изкарате страхотно. - Пуснах я на земята и въпреки нежеланието й и намусеното лице и двамата с Доминик бяха свикнали вечно да работя.
- Не ме чакайте за вечеря... - Казах преди да тръгна и целунах сина си за довиждане. В този момент се зачудих дали няма да е по-добре да се разделим наистина. Така щях да имам повече време с децата си и тя нямаше да ги обсебва и настройва срещу мен, но не можех да им го причиня, да ги оставя без майка им, освен ако не се наложи наистина.

След като излязох от вкъщи отидох в офиса. Нямаше никой и чак сега осъзнах колко приятно място може да бъде без наоколо да е пълно с забързани хора. Така и така бях дошъл, успях да свърша доста неща. Имах хиляди неща на главата и макар Ан да си мислеше, че лъжа за работата си, аз в действителност бях претрупан. Трябваха ни още адвокати, които да се заемат с по-нищожните дела, за да можем аз и екипа ми да се концентрираме върху онези които носеха истинските пари и слава.
Привечер Кейт се обади. Беше се прибрала най-накрая и аз с радост поех към местенцето което бях взел за нас. Не беше кой знае какво, но при всички положения беше по-добро от хотелска стая. Понякога ходехме и у тях, но не се чувствах като истински мъж, когато трябва да ходя в дома на любовницата си, защото няма къде другаде да отидем.
Правихме секс. Два пъти. Веднъж на масата в кухнята и още веднъж под душа. Не бяхме си казали и думичка. Просто тя отвори врата по бельо и всяка разумна мисъл се изпари от главата ми. Кейт беше най-горещата жена в Ню Йорк. Истински звяр в леглото и ако бях малко по-млад и по-отпочинал сигурно щяхме да си правим нощни секс маратони, но въпреки желанието ми, нямах физическата издръжливост за това.
- Какво те мъчи? - Попита ме тя едва когато се бяхме преместили в спалнята и двамата все още мокри. Лежахме изморени върху снежно белите чаршафи и зяпахме тавана.
- Ан иска да ходим на терапия... Мисли, че си имам любовница...
- Ти си имаш любовница! - Напомни ми тя, сякаш за да ме накара да се почувствам още по-гузен.
- Знам! - Отвърнах раздразнено. Кейт винаги ми даваше добри съвети, държеше се разбиращо и подкрепящо, нещо което Ан не правеше никога.
- Трябва да отидеш... - Заяви накрая тя и ме погледна.
- Защо по дяволите да го правя? Това няма да спаси брака ми и аз пак ще си имам любовница.
- Може да направиш жена си щастлива и да й създадеш илюзията, че нещата между вас са добре...
- Не мога. - Ан не беше глупава жена и нямаше да мога да я излъжа, че все още я обичам и желая както преди. Не бях и чак толкова добър актьор, за да изиграя тази роля.
- Защо?
- Защото мразя когато някой ме притиска, а тя прави точно това... Притиска ме постоянно... - Кейт бе най-свободолюбивата жена която познавах. Знаеше, че съм женен и дори нямаше против да си говорим за жена ми. Беше си истинско съкровище. - Както и да е, не ми се говори за нея... Искам да знаеш, че съм ти ужасно благодарен, че дойде тази вечер... Прехвърлих се върху нея и започнах да я целувам. - Липсваше ми ужасно много... - Усетих как започвам да се надървям пак. Май щяхме да потретим...

За първи път прекарах цялата нощ с Кейт и не се прибрах вкъщи. Подозирах колко главоболия ще си докарам с това, но наистина имах нужда да съм поне една нощ далеч от Ан. Исках да се успокоя преди да се върна към това да съм й съпруг.
На сутринта с Кейт пихме кефе, което бях направил аз, после се разделихме. Казах й, че ще й се обадя веднага щом се освободя. Тя се качи в своята кола, аз в моята и всеки се прибра в дома си. Днес не бях на работа, но мислех да се затворя в кабинета и да работя. Обикновено така прекарвах почивните си дни.
В къщата беше много тихо. Необичайно тихо. Чух някакви звуци от всекидневната и тръгнах на там. Доминик играеше на видео игри.
- Хей, как си приятел? - Поздравих го.
- Добре. - Отвърна сухо. Седнах при него.
- Искаш ли да ти покажа как се играе? - Подкачих го. Естествено хич не ме биваше в тези игри, но понякога играехме заедно и си изкарвахме добре. Доминик поклати глава съсредоточен в екрана. Май ми беше сърдит, без съмнение отново заслуга на неблагодарната ми жена.
- Къде са майка ти и сестра ти? - Попитах.
- Горе... Маргарит е болна... Мама е при нея... - Болна? Вчера й нямаше абсолютно нищо.
- Ще отида да ги проверя... - Той кимна, без да ми обръща внимание, а аз тръгнах към стаята на дъщеря ми. Открехнах внимателно врата, за да не я събудя ако спи и добре, че бях внимателен. Тя наистина спеше, а жена ми бдеше над нея.
- Доминик каза, че не се чувства добре... Как е... - Попитах шепнешком и погалих малката й главичка. Стори ми се малко топла. Бузките й бяха зачервени, но беше нормално за хората когато спят.

- Не съм гладен... - Държеше се все едно е войник и ми дава рапорт. Нямах нужда от всичките й грижи. И без това постоянно мрънкаше колко много работа има, а всеки път когато кажех, че ще наема прислужница, тя вдигаше скндал до небето, че не иска някой чужд човек да гледа децата й. Не я разбирах наистина, нима толкова много й харесваше ролята на мъченица, че така ревностно не искаше да се раздели с нея? Няма значение, отдавна се бях отказал да я анализирам.
- Ще остана при нея... - Едва бях пристъпил прага на дома си и вече чувствах ужасно главоболие.
- Знаеш, че днес не съм на работа... - Не знам защо се правеше на разсеяна. Тя не каза нищо. Излезе от стаята на малката и сигурно отиде при Доминик, за да му приготви закуска. Аз от своя страна заех мястото й край леглото на дъщеря си и се загледах в нея. Много приличаше на Антея или поне на онази Антея която обичах преди. Сега се бе променила много и не само заради външния й вид, можех да преглътна, че се е запуснала толкова много, но тя се бе превърнала в съвсем различен човек от този, в който се бях влюбил преди години. Нямаше никакъв останал живот в нея, виждаше света в черно и сиво, а мен в най-тъмните нюанси на черното. Не знам кога се беше превърнала в кралица на мелодрамата и кога бе спряла да живее, но не можеше да очаква, че ще се превърна в нея. Аз все още имах мечти, а тя правеше всичко възможно, за да ги съсипе. Обвиняваше мен, за провалите си. Искаше да живее, но нямаше представа как и се бе озлобила толкова, че докато потъваше искаше да повлече заедно със себе си мен и децата.

Докторът ме успокои, че с дъщеря ми всичко е наред. И самата тя наистина изглеждаше доста по-добре от сутринта и макар, че лекарствата я унасяха изглежда силите й постепенно започваха да се възвръщат. Малко по-спокоен вече, оставих Маргарит да спи и слязох долу, където бяха Ан и Доминик. Щяха да започват да пишат домашни, а сина ми ясно показваше, че съм нежелана компания в това занимание. Като се замисля, даже нямах представа какво учи в момента. Както и да е, не им се натрапих повече. Оставих ги да учат, а аз отидох в офиса да работя. Както обикновено рядко намирах време за почивка.
Следобед след като бяха написали всички домашни, Доминик се качи в стаята да си почива, а Ан дойде в кабинета ми. Поканих я да влезе, този път и аз исках да говоря с нея за нещо.
- Сядай... - Посочих й стола срещу мен, без да я поглеждам. Затворих няколкото отворени прозореца на лаптопа и едва тогава вдигнах поглед към жена си.
- Трябва да поговорим. - Не мислех да увъртам много, защото по принцип бях директен човек, а и точно това нямаше как да го кажа по-завоалирано.
- Искам да потърсим бавачка за Доминик и Маргарит. - Не беше предложение, а нещо което вече бях решил. Смятах, че е разглезила децата ни прекалено много. Доминик вече беше в първи клас, а все още се държеше за полата на майка си. Не ми харесваше колко зависими са от нея и тя от тях.
- Получих някой препоръки и още в началото на следващата седмица ще проведа интервюта с някой от кандидатите....

- Антея! - Извиках след нея, но вместо отговор чух затръшването на врата. Скочих из зад бюрото. Това вече беше преляло чашата ми на търпение. Настигнах я в коридора и я завлякох обратно в кабинета. Нямаше да оставя нещата така и този път щеше да ме чуе добре. На свой ред затръшнах врата и едва тогава я пуснах. Лицето й беше почервеняло от гняв, а моето направо беше пребледняло.
- От години говорим само за това колко ти е трудно да се справяш сама с децата и това приключва сега. Не ми пука дали искаш или не бавачка. Вече съм го решил! - Не виках, но тонът ми беше застрашителен, нисък и стържещ. До сега не й бях говорил така, но след последните дни, прага ми на търпение се бе изчерпал.
- Намери си ново хоби, преди да си съсипала това семейство напълно. Имаш ли представа колко си се вманиачила в това да си майка? А? Правиш ли изобщо нещо друго освен да седиш пред печката и да готвиш по сто пъти на ден? Погледни се Ан... Нямаш приятели, нямаш абсолютно никакъв социален живот и всичко което правиш е да се оплакваш, че нямаш време за себе си, а когато ти предлагам такова, отказваш да го вземеш... Ако аз ще ходя на терапия, ти ще оставиш грижата за дома и децата на някой друг или изобщо няма да стъпя при тъпият ти терапевт... Ясен ли съм?!

- За разлика от теб не разбирам бащинството като 24/7 надзирателство. Не осъзнаваш ли какво правиш? Задушаваш ги, задушаваш и мен... Толкова си вманиачена в това да си майка и съпруга, че вече загуби съпруга си, а не след дълго ще загубиш и тях... ако продължаваш да ги задушаваш... Трябва им повече самостоятелност, защото не искам да ги превърнеш в себе си... Искам те да имат истински живот, не такъв който е следен постоянно от майка им, която не може да се погрижи дори за собствения си живот. Доминик е вече на седем, а дори не излиза сам от вкъщи... Забелязвала ли си, че никое друго дете на неговата възраст не излиза с майка си да играе пред вкъщи? Забелязала ли си, че няма приятели, освен теб? Ако искаш да съсипваш своя живот, давай, но няма да съсипеш и този на децата ми... Забелязвам много неща Антея, това че не ги казвам на глас, не означава, че не ги виждам... Или се осъзнай доброволно, или ще ме принудиш да действам по друг начин. Ти избираш...

Побъркваше ме. Не се чуваше какви ги говори. Мисля че имаше сериозни психични отклонения.
- Мисля че наистина трябва да помислим за развод Антея. Това не може да продължава. - Съсипваше всичко и този път не можех да си мълча повече. Трябваше да променя нещо и ако не желаеше да го направим доброволно, щеше да е принудително.
- Искаш ли да знаеш защо все закъснявам и се прибирам с нежелание? - Изкрещях в лицето й. - Ти си тази заради която вече не мога да живея под този покрив. Ти си тази заради която не мога да прекарвам пълноценно време с децата си. Вече не си същата Антея, превърнала си се в друг човек и можеш да благодариш само на себе си, че и аз съм друг...

- Никъде няма да водиш децата ми! - И не се шегувах. Ако си мислеше, че е по-наясно от мен за правото, жестоко грешеше.
- Ако обаче все пак го направиш ще използвам това в съда срещу теб. Нямаш право да ги водиш никъде без мое съгласие и тези заплахи ще спрат още сега, чуваш ли ме? - Не знам за каква се беше взела, но наистина прекаляваше с тези заплахи.
- Децата ще останат в дома си и ще ходят в училището, в което са ходили, докато съда не реши нещо друго. Очевидно е, че с теб двамата повече не може да живеем под един покрив и ще се изнеса още днес... - Сама си го беше направила и щеше да загуби както мен, така и тях. В момента обаче даже не изпитвах съчувствие към нея и ако до преди няколко дни бях склонен да й позволявам да ги вижда, сега щях да се боря за пълно попечителство и щях да го спечеля. Щях да й покажа какво означава да не съм вече с нея. Тя ме беше принудила да действам така.

Изсмях се на поредната й доза глупави заплахи, които дори не смятах да отразявам. Беше ми под достойнството да слизам на нейното ниво и затова запазих положение. Не се поддадох на провокациите й, които целяха да ме уязвят. Сама си копаеше гроба, мислейки отново кой друг може да й оправи положението й. Мислеше си, че намесата на баща й ще ме уплаши, но грешеше жестоко. Всъщност бях убеден, че именно баща й щеше да е този който ще я посъветва а си наляга парцалите. Знаех такива неща за него, че даже не исках да си помислям. От години се грижех за много от делата му. Не веднъж беше търсил моята помощ, за да прикрива измамите си и като част от семейството, нямаше как да не му помогна, но и не бях чак толкова глупав. Бях запазил всичката информация за неговата дейност, схемите които движи и ако искаше да прекара остатъка от живота си, вкъщи при семейството си и да запази парите си, нямаше да се меси в проблемите между мен и дъщеря му. Това обаче не й го казах. Нямаше смисъл. Не беше човек, с когото мога да водя разумен разговор. За нея всичко беше на емоционална основа.
- Ще се боря за пълно попечителство и ще спечеля Антея, а ти ще се влачиш на колене молейки ме да не ти ги отнемам. Кълна се! - Вече не бях онзи млад и неопитен Илайджа който познавах. Сега бях един, ако не и най-добрия и почитан адвокат в Америка. Едно дело за попечителство, което е предварително спечелено не представляваше никакъв проблем за мен.
- По-добре започни да си търсиш добър адвокат. - Посъветвах я преди да я подмина и изляза от кабинета. Тръгнах към спалнята. Щях да си събера малко дрехи, а още утре сутрин щях да подготвя документите за развод и да ги внеса в съда възможно най-скоро. Исках този кошмар вече да приключи.