Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Животът на семейство Майкълсън

Страница 2 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Нед Ное 16, 2014 7:51 am

-И аз искам да е по старо му,когато съпруга ми,който се държеше с мен с внимание,който ми помагаше,този който ме целуваше страстно,който ме прегръщаше докато заспя,събуждаше ме с целувка,понякога ме водеше на вечеря,помагаше ми с децата. Не ми натякваше,че работи за да имам къде да живея и децата ми да живеят добре,сякаш аз не правя нищо,а той е най-благородния мъж,омаловажавайки ме. Дори съм сигурна,че си имаш любовница,колкото повече го отричаш толкова. Да аз искам стария си съпруг,който ме обичаше.
Отдръпнах се като си взех възглавницата.
-Ще легна при Доминик,болен е днес,въпреки всичко утре,ще пътуваме до нашите,не ми пука дали си съгласен или не. Доминик има нужда от въздух,за да се възтанови,едва ли си разбрал но страда от асма,още нещо което сигурно си пропуснал. Моля те за нещо толкова просто,а ти се държиш,все едно ти вадя зъб. За едно единствено нещо те мола от десет години насам,а ти отказваш. Не мога да живея повече така,отказвам да съм робиня на твоите пари ти нямаш семейство,ти си купуваш семейство...
Тръгнах,като излязох от стаята нямах намерение да говоря с него повече утре щях да отведа децата от тук и нищо нямаше да ме спре. Ако трябваше дори щях да се обадя на баща ми.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Нед Ное 16, 2014 8:02 am

Не тръгнах след нея, защото беше по-добре да се успокои и може би ако замине за малко и двамата щяхме да се почувстваме по-добре. Аз имах нужда да си почина, а и тя също и въпреки, че имах много какво да кажа, предпочетох просто да замълча в този случай. Антея не умееше да замълчи тогава когато трябва. Тя бе емоционална и не мислеше рационално за разлика от мен. Надявах се, че почивката при родителите й, ще й налее малко здрав разум и когато се върне няма да мисли за развод, а ако го мислеше, то тогава щях да стоваря ада върху главата й и щеше да съжали, че ме е срещнала.
Легнах си, защото бях прекалено пиян и уморен, за да направя нещо друго. Заспах веднага, а на сутринта се събудих от детски писъци и викове. Доминик и Маргарит се гонеха из коридорите и можеха да събудят дори камък. Разтърках очи и с нежелание се надигнах от леглото. Имах страхотен махморлук, а горчивия спомен за снощния скандал с Ан накара главата ми да запулсира още повече. Това че бяха все още тук обаче, трябваше да е добър знак.
Минах набързо през банята и после без да се преобличам слязох на долу. Всички вече се бяха събрали в кухнята и малките ядяха, а Антея даже не ме погледна когато влязох. Поздравих децата си и после отидох при нея. Прегърнах я през кръста и понеже беше с гръб към мен само я целунах по врата, прошепвайки в ухото й:
- Имам спомен, че снощи се скарахме и... Съжалявам! Знаеш какъв глупак съм понякога... - Надявах се това да я успокои още повече, изобщо не ми харесваше да сме скарани.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Нед Ное 16, 2014 7:12 pm

Като жена бях много слаба пред неговите ласки, още повече когато не го бях усещала по този начин от дълго време. Просто бях готова да се предам и да му прост за всичко което каза предната вечер. Само че, знаех че ако го сторя, ще страдам не само аз но и децата, които щяха да живея в лъжа, че семействотосемейството е идеално а всъщност гниеше от вътре. Изтръпнах и се отдръпнах защото този път бях твърдо решена да не отстъпвам :
-Давам ти време до следобед да решиш за терапевта, ако нямам отговор илиили откажеш отивам за една месец при родителите си и ако тогава не решиш ще действаме по друг начин. Не желая да живея в този ад Илайджа всеки път обещаваш и пак същото става, превръщам се в робиня и заложница на парите ти. Докато сме при родителите те ще ми помагат, дано поне малко ме оцениш.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Нед Ное 16, 2014 10:33 pm

Щом заговори всичките ми надежди, че през нощта се е успокоила и вразумила се изпариха. Продължаваше да се държи детински и да ме предизвиква. Поведението й бе под всякаква критика.
- Добре Антея! - Отвърнах и я пуснах. Лицето ми бе каменно и в очите ми се четеше огромна неприязън. В този момент бе отворила още по-голяма пропаст между нас и жалко за нея, защото сама щеше да убеди, че поставяйки ми ултиматуми няма да ме накара да я обичам повече от сега.
- Намери терапевт. - Казах студено и разочаровано. Щях да играя по свирката й, но ако целият този цирк продължеше щях да направя живота й черен.
- Щом смяташ, че той ще спаси брака ни... - И след тези думи просто излязох от кухнята. Даже не исках да я виждам в момента. Толкова й бях ядосан, че не можех да се побера в кожата си.
Излязох в градината и седнах под една от беседките. Извадих телефона си и се обадих на Кейт. Тя звучеше добре, май наистина се забавляваше заедно с приятелките си и почти се почувствах виновен когато й казах, че имам нужда от нея тук и искам да се качи незабавно в колата си и да се върне в града. Тя даже не се замисли, каза ми че довечера ще си е тук и после затвори, а аз трябваше да измисля как ще изкарам деня вкъщи. Всъщност не знам дали трябваше да си оставам вкъщи. Можех просто да отида в офиса и да прекарам деня там.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Нед Ное 16, 2014 11:43 pm

Отново излезе без дори да ме изчака да кажа нещо друго. Нямаше грам изслушване от негова страна просто отново избяга без дори да ми даде възможност да кажа нещо повече и дори да му благодаря за това че се съгласи да участва. Свързах се с една приятелка като уредих всичко. После се заех с децата днес им организирах кино ден, като щях ме да гледаме Замръзналото кралство. Децата седнаха пред телевизора като бях направила пуканки и малко лакомства. Появи се по някое време като малката изписука :
Тате ще гледаш ли с нас?
Не го поканих защото не знаех дали иска да се присъедини към нас но щях да опитам :
-Има пуканки и корабийки.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Нед Ное 16, 2014 11:55 pm

Марго се хвърли към мен и аз я улових. Вдигнах я на ръце и я разцелувах. Честно, беше най-прекрасното момиченце на света и я обичах повече от всичко на света. Обичах и двете си деца повече от всичко и може би заради това не можех да приема, че тя иска да ми ги вземе. Разводът щеше да е грозен и наистина исках да го избегна, но ако се стигнеше до там щях да я накарам да съжалява, че изобщо си го е помислила.
- Съжалявам принцесо, но тати има много работа... - Целунах я по челото, а тя ме гушна силно през врата сякаш не искаше да ме пуска. И аз не исках да я пускам, но точно сега не можех да остана с Ан в една стая.
- Не знаеш колко ме е яд, че ще пропусна това забавление, но съм сигурен, че с мама ще си изкарате страхотно. - Пуснах я на земята и въпреки нежеланието й и намусеното лице и двамата с Доминик бяха свикнали вечно да работя.
- Не ме чакайте за вечеря... - Казах преди да тръгна и целунах сина си за довиждане. В този момент се зачудих дали няма да е по-добре да се разделим наистина. Така щях да имам повече време с децата си и тя нямаше да ги обсебва и настройва срещу мен, но не можех да им го причиня, да ги оставя без майка им, освен ако не се наложи наистина.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 5:33 am

-Предупредила съм и съм съчетала в графика ти терапевта в по малко натоварен ден един час. Който няма да ти пречи.
Все пак успях да кажа,преди да излети но не го видях повече дори не чух за него. Реших да напазаря. Бях взела децата със себе си,който правеха пълна поразия. Те полудяха напълно явно бях ги изпуснала със сладкото.
-Не бягайте...
Блъснах се в една количка,като се обърнах пред мен имаше един прекрасен мъж с костюм,приличше на съпруга ми но явно имаше време да пазари:
-Много се извинявам....
Той се усмихна и заяви:
-Не се притеснявайте и аз имам две момчета в къщи,и те са толкова луди.
Ето един мъж който се грижеше за децата си,помагаше на съпругата си:
-Спругата ви е щастливка.
Той поклати глава и каза:
-За съжаление съпругата ми почина справям се сам...
След това си поприказвах ме още малко помогна ми с покупките. Но нищо повече аз бях женена жена и не можех да помисля да изневеря на съпруга си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 5:53 am

След като излязох от вкъщи отидох в офиса. Нямаше никой и чак сега осъзнах колко приятно място може да бъде без наоколо да е пълно с забързани хора. Така и така бях дошъл, успях да свърша доста неща. Имах хиляди неща на главата и макар Ан да си мислеше, че лъжа за работата си, аз в действителност бях претрупан. Трябваха ни още адвокати, които да се заемат с по-нищожните дела, за да можем аз и екипа ми да се концентрираме върху онези които носеха истинските пари и слава.
Привечер Кейт се обади. Беше се прибрала най-накрая и аз с радост поех към местенцето което бях взел за нас. Не беше кой знае какво, но при всички положения беше по-добро от хотелска стая. Понякога ходехме и у тях, но не се чувствах като истински мъж, когато трябва да ходя в дома на любовницата си, защото няма къде другаде да отидем.
Правихме секс. Два пъти. Веднъж на масата в кухнята и още веднъж под душа. Не бяхме си казали и думичка. Просто тя отвори врата по бельо и всяка разумна мисъл се изпари от главата ми. Кейт беше най-горещата жена в Ню Йорк. Истински звяр в леглото и ако бях малко по-млад и по-отпочинал сигурно щяхме да си правим нощни секс маратони, но въпреки желанието ми, нямах физическата издръжливост за това.
- Какво те мъчи? - Попита ме тя едва когато се бяхме преместили в спалнята и двамата все още мокри. Лежахме изморени върху снежно белите чаршафи и зяпахме тавана.
- Ан иска да ходим на терапия... Мисли, че си имам любовница...
- Ти си имаш любовница! - Напомни ми тя, сякаш за да ме накара да се почувствам още по-гузен.
- Знам! - Отвърнах раздразнено. Кейт винаги ми даваше добри съвети, държеше се разбиращо и подкрепящо, нещо което Ан не правеше никога.
- Трябва да отидеш... - Заяви накрая тя и ме погледна.
- Защо по дяволите да го правя? Това няма да спаси брака ми и аз пак ще си имам любовница.
- Може да направиш жена си щастлива и да й създадеш илюзията, че нещата между вас са добре...
- Не мога. - Ан не беше глупава жена и нямаше да мога да я излъжа, че все още я обичам и желая както преди. Не бях и чак толкова добър актьор, за да изиграя тази роля.
- Защо?
- Защото мразя когато някой ме притиска, а тя прави точно това... Притиска ме постоянно... - Кейт бе най-свободолюбивата жена която познавах. Знаеше, че съм женен и дори нямаше против да си говорим за жена ми. Беше си истинско съкровище. - Както и да е, не ми се говори за нея... Искам да знаеш, че съм ти ужасно благодарен, че дойде тази вечер... Прехвърлих се върху нея и започнах да я целувам. - Липсваше ми ужасно много... - Усетих как започвам да се надървям пак. Май щяхме да потретим...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 6:35 am

Не се прибра цяла вечер,обадих се в офиса но те ми казаха,че го няма. Щях тотално да полудея,сигурна бях че ми изневерява но нямах силите да го доказвам,имах ресурса но нямах сили.
Преди да настъпи нощта малкото ми ангелче вдигна много висока температура,като трябваше спешно да отида до болницата. Температурата и не падаше и не можех да я сваля. Бях в пълна паника,а Илайджа не вдигаше,когато имах най-много нужда от него,той все го нямаше.
Щом влязох в кабинета на педиатара от спешното беше онзи готин мъж от магазина:
-Оу,вие...
Той се засмя весело и посегна да вземе Маргарит която плачеше:
-Ела да видим,какво има принцесо...
Имаше подход към децата,Доминик беше до мен прихванал се леко за кракът ми. Обичаше сестричката си и когато тя страдаше и той също. Прегледа я с внимание,като тя въпреки температурата се засмя,дори когато и би инжекция:
-Ще се оправи,просто е настинала,няколко дена в къщи с топла супа,ще се оправи. Понякога температурата е упорита но не се плаши. Понякога децата ни плашат,само че с по издражливи от колкото си мислим.
Прегърнах я,тя леко се унасяше:
-От лекарството е,ако искаш утре,ще мина да я прегледам за всеки случай. Сигурно и съпруга ти,ще те вземе и на него ще до обясня някой неща.
Поклатих глава:
-Съпруга ми е много зает,шеф е на адвокатска кантора и няма много време,по скоро се справям сама...
Бях се примирила но той се усмихна и каза:
-Не се тревожете,аз ще ви откарам до вас,изглеждате ми уморена не бива да карате в това състояние.
Наистина бях уморена изтощена не бях спала добре но той беше непознат:
-Не се тревожете,ще ви закарам с моята кола,а утре ще докарат вашата.
Все пак се съгласих бях много уморена,закара ме у дома,като пренесе Марго до леглото. Беше много мил,след това си тръгна но ми даде телефона си за всеки случай. Легнах в семейсното легло но за първи път не мислех за съпруга си,е не съвсем. Искаше ми се моя съпруг да е като доктор Тиодор.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 6:50 am

За първи път прекарах цялата нощ с Кейт и не се прибрах вкъщи. Подозирах колко главоболия ще си докарам с това, но наистина имах нужда да съм поне една нощ далеч от Ан. Исках да се успокоя преди да се върна към това да съм й съпруг.
На сутринта с Кейт пихме кефе, което бях направил аз, после се разделихме. Казах й, че ще й се обадя веднага щом се освободя. Тя се качи в своята кола, аз в моята и всеки се прибра в дома си. Днес не бях на работа, но мислех да се затворя в кабинета и да работя. Обикновено така прекарвах почивните си дни.
В къщата беше много тихо. Необичайно тихо. Чух някакви звуци от всекидневната и тръгнах на там. Доминик играеше на видео игри.
- Хей, как си приятел? - Поздравих го.
- Добре. - Отвърна сухо. Седнах при него.
- Искаш ли да ти покажа как се играе? - Подкачих го. Естествено хич не ме биваше в тези игри, но понякога играехме заедно и си изкарвахме добре. Доминик поклати глава съсредоточен в екрана. Май ми беше сърдит, без съмнение отново заслуга на неблагодарната ми жена.
- Къде са майка ти и сестра ти? - Попитах.
- Горе... Маргарит е болна... Мама е при нея... - Болна? Вчера й нямаше абсолютно нищо.
- Ще отида да ги проверя... - Той кимна, без да ми обръща внимание, а аз тръгнах към стаята на дъщеря ми. Открехнах внимателно врата, за да не я събудя ако спи и добре, че бях внимателен. Тя наистина спеше, а жена ми бдеше над нея.
- Доминик каза, че не се чувства добре... Как е... - Попитах шепнешком и погалих малката й главичка. Стори ми се малко топла. Бузките й бяха зачервени, но беше нормално за хората когато спят.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 7:18 am

Ето го и той,завърна се,сега се правеше на много загрижен. Бях му супер бясна но не исках да притеснявам децата сега. Малката едва с големи трудности заспа,цяла вечер плачеше,свали се температурата но я болееше коремчето.
-Да болна е,не е сериозно,просто е настинала,по обяд,ще мине д-р Тиодор за да я прегледа.
Погалих я отново по главата,като я завих внимателно. Все още гореше но температурата и падна. Децата наистина ни плашеха. Отдръпнах се,като седнах на люлеещия се стол. Бях изтощена,премазана отново не бях спала. Съпруга ми го нямаше и вече нямах сили за спорове. Д-р Тиодор беше натоварен лекар а намираше време за своите деца,а и за чуждите,защо поне моя съпруг не беше такъв. Имах само няколко минути да си почина,изправих се отново,като включих бейбифона:
-Отивам да нахраня Доминик,Марго сигурно ще поспи. Костюма ти е изгладен и е закачен на гардероба,има кафе в кухнята,не успях да приготвя закуска,за това ще ядем овесени ядки или корфлекс.
Не можех да се справя с всичко,почти бях на края на силите си можех да рухна всеки момент но си дадох вид че нищо няма.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 7:35 am

- Не съм гладен... - Държеше се все едно е войник и ми дава рапорт. Нямах нужда от всичките й грижи. И без това постоянно мрънкаше колко много работа има, а всеки път когато кажех, че ще наема прислужница, тя вдигаше скндал до небето, че не иска някой чужд човек да гледа децата й. Не я разбирах наистина, нима толкова много й харесваше ролята на мъченица, че така ревностно не искаше да се раздели с нея? Няма значение, отдавна се бях отказал да я анализирам.
- Ще остана при нея... - Едва бях пристъпил прага на дома си и вече чувствах ужасно главоболие.
- Знаеш, че днес не съм на работа... - Не знам защо се правеше на разсеяна. Тя не каза нищо. Излезе от стаята на малката и сигурно отиде при Доминик, за да му приготви закуска. Аз от своя страна заех мястото й край леглото на дъщеря си и се загледах в нея. Много приличаше на Антея или поне на онази Антея която обичах преди. Сега се бе променила много и не само заради външния й вид, можех да преглътна, че се е запуснала толкова много, но тя се бе превърнала в съвсем различен човек от този, в който се бях влюбил преди години. Нямаше никакъв останал живот в нея, виждаше света в черно и сиво, а мен в най-тъмните нюанси на черното. Не знам кога се беше превърнала в кралица на мелодрамата и кога бе спряла да живее, но не можеше да очаква, че ще се превърна в нея. Аз все още имах мечти, а тя правеше всичко възможно, за да ги съсипе. Обвиняваше мен, за провалите си. Искаше да живее, но нямаше представа как и се бе озлобила толкова, че докато потъваше искаше да повлече заедно със себе си мен и децата.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 7:29 pm

Погрижи се за Доминик,малко се по съвзе,когато изпи едно кафе. Не мислеше че Илайджа ще си е още в къщи но въпреки всичко се зарадва,че поне малко ще поеме ролята на баща. Малката се беше събудила,като търсеше майка си. Въпреки че обичаше баща си когато е болна винаги търсеше майка си. Отиде при нея и я вдигна,като я зави с одеялцето. Целуна я по челото не гореше но казваше,че коремчето я боли.
-Мама,ще ти направи попарка...
Трябваше да хапне,защото не бе яла нищо и можеше и от това да я боли. Тъкмо когато слизах се позвани,беше д-р Тиодор,който искаше да прегледа. Държеше се мило,като и даде лекарство за корема и я отпусна малко,дори я накара да се засмее. Даде витамини и на Доминик за да не се зарази от сестричката си. Държеше се като професионалист но към децата се държеше много грижовно и дори ги забавляваше. Чудех се защо и моя съпруг не е такъв,само го погледнах с периферията на очите си но се смеех,защото и Марги се смееше.
-Благодаря ви д-р Тиодор.
Обърна се към нас двамата с Илайджа:
-Господин и госпожице Майкълсън не се притеснявайте,ако има нещо ми се обадете,ще помогна с каквото мога но децата са по силни от колкото подозирате.
Изпратих го до вратата,като Марги протегна ръце към мен. Обгърнах я,като съвсем леко се унасяше в ръцете ми. Усмихвах се защото беше хубаво дори някой непознат,който дори не молиш да ти помогне.
-Мамо ще ми помогнеш ли с домашните?
Поклатих глава:
-Донеси си чантата в кухнята и,извади си домашните и ще ги решим. Ако искаш може и татко да ти помогне?
Той поклати глава,като избяга да си вземе чантата:
-Не му се сърди,просто е свикнал да ги решаваме заедно. Днес няма да мога да направя вечеря ще поръчаме нещо.
За първи път от толкова време отказвах и нямах желание да готвя,просто нямаше да си давам толкова усилия,който не бяха оценявани. Доминик слезе на долу,като носеше голямата си чанта:
-Искаш ли да ядем пица?
Той подскочи и се зарадва наистина много.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 9:06 pm

Докторът ме успокои, че с дъщеря ми всичко е наред. И самата тя наистина изглеждаше доста по-добре от сутринта и макар, че лекарствата я унасяха изглежда силите й постепенно започваха да се възвръщат. Малко по-спокоен вече, оставих Маргарит да спи и слязох долу, където бяха Ан и Доминик. Щяха да започват да пишат домашни, а сина ми ясно показваше, че съм нежелана компания в това занимание. Като се замисля, даже нямах представа какво учи в момента. Както и да е, не им се натрапих повече. Оставих ги да учат, а аз отидох в офиса да работя. Както обикновено рядко намирах време за почивка.
Следобед след като бяха написали всички домашни, Доминик се качи в стаята да си почива, а Ан дойде в кабинета ми. Поканих я да влезе, този път и аз исках да говоря с нея за нещо.
- Сядай... - Посочих й стола срещу мен, без да я поглеждам. Затворих няколкото отворени прозореца на лаптопа и едва тогава вдигнах поглед към жена си.
- Трябва да поговорим. - Не мислех да увъртам много, защото по принцип бях директен човек, а и точно това нямаше как да го кажа по-завоалирано.
- Искам да потърсим бавачка за Доминик и Маргарит. - Не беше предложение, а нещо което вече бях решил. Смятах, че е разглезила децата ни прекалено много. Доминик вече беше в първи клас, а все още се държеше за полата на майка си. Не ми харесваше колко зависими са от нея и тя от тях.
- Получих някой препоръки и още в началото на следващата седмица ще проведа интервюта с някой от кандидатите....
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 10:04 pm

-Няма да позволя друга жена да гледа децата ми! Дори не вси се съветвал с мен,а направо го правиш.
Изправи се рязко и каза:
-Няма да стане,ясно ли е,ако някоя пристъпи дома ми,ще бъде изгонена. Не стига,че не правиш нищо,цяла вечер те нямаше,звънях ти хиляди пъти,а сега искаш някой да ти върши работата. Толкова ли съм некадърна,че искаш някой да ме измести. Покани си любовницата да ти прислужва но децата ми.
Бях изтощена и този разговор ме запали,беше закачил мама меца и това просто нямаше да стане:
-Ти си ужасен знаеш ли го? Превърнал си се в чудовище...
Нямах намерение да говоря с него,просто излязох от стаята,като затръшнах вратата.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 10:16 pm

- Антея! - Извиках след нея, но вместо отговор чух затръшването на врата. Скочих из зад бюрото. Това вече беше преляло чашата ми на търпение. Настигнах я в коридора и я завлякох обратно в кабинета. Нямаше да оставя нещата така и този път щеше да ме чуе добре. На свой ред затръшнах врата и едва тогава я пуснах. Лицето й беше почервеняло от гняв, а моето направо беше пребледняло.
- От години говорим само за това колко ти е трудно да се справяш сама с децата и това приключва сега. Не ми пука дали искаш или не бавачка. Вече съм го решил! - Не виках, но тонът ми беше застрашителен, нисък и стържещ. До сега не й бях говорил така, но след последните дни, прага ми на търпение се бе изчерпал.
- Намери си ново хоби, преди да си съсипала това семейство напълно. Имаш ли представа колко си се вманиачила в това да си майка? А? Правиш ли изобщо нещо друго освен да седиш пред печката и да готвиш по сто пъти на ден? Погледни се Ан... Нямаш приятели, нямаш абсолютно никакъв социален живот и всичко което правиш е да се оплакваш, че нямаш време за себе си, а когато ти предлагам такова, отказваш да го вземеш... Ако аз ще ходя на терапия, ти ще оставиш грижата за дома и децата на някой друг или изобщо няма да стъпя при тъпият ти терапевт... Ясен ли съм?!
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 17, 2014 10:38 pm

-Ако това ти е ултиматома тогава няма да ходиш на терапия и без това съм сигурна,че едва ли,е ти стъпи кракът там. Отново ще кажеш,че си много зает.
Отказваше се да се бори за този брак всичко се беше разпаднало,тотално. Чудеше се само,защото не беше заминала още на сутринта. Този брак тотално пропадаше:
-Казвам ти,ако стъпи някой в дома ми,ще излети от тази къща веднага,ясна ли съм. Искам помощ искам твоята помощ,какво правиш общо с децата? Знаеш ли нещо за тях. Имам нужда от теб,ами ако се случваше нещо по лошо? Ти си баща съзнаваш ли го и паритети не копуват вниманието ти. Има много по заети хора от теб,лекари и воени,и все пак отделят време на децата си.
Вдигнах ръце щом посегна да ме докосне:
-Забрави,работи си и остави децата на мен,вече дори не ми пука дали си имаш любовница,ако искаш не се връщай в къщи.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 17, 2014 10:59 pm

- За разлика от теб не разбирам бащинството като 24/7 надзирателство. Не осъзнаваш ли какво правиш? Задушаваш ги, задушаваш и мен... Толкова си вманиачена в това да си майка и съпруга, че вече загуби съпруга си, а не след дълго ще загубиш и тях... ако продължаваш да ги задушаваш... Трябва им повече самостоятелност, защото не искам да ги превърнеш в себе си... Искам те да имат истински живот, не такъв който е следен постоянно от майка им, която не може да се погрижи дори за собствения си живот. Доминик е вече на седем, а дори не излиза сам от вкъщи... Забелязвала ли си, че никое друго дете на неговата възраст не излиза с майка си да играе пред вкъщи? Забелязала ли си, че няма приятели, освен теб? Ако искаш да съсипваш своя живот, давай, но няма да съсипеш и този на децата ми... Забелязвам много неща Антея, това че не ги казвам на глас, не означава, че не ги виждам... Или се осъзнай доброволно, или ще ме принудиш да действам по друг начин. Ти избираш...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 18, 2014 12:07 am

-Кога си се прибирал за да видиш колко приятели има Доминик,той играе с децата в квартала,кога точно си го виждал да излиза с мен на вън,като се прибираш толкова късно и отиваш на работа ужасно рано. Кога си мислиш,че си наблюдавал та да видиш?
Сопнах се аз,като присвих ръце пред него:
-Казах ти не искам никой в дома ми,не искам някой друг,да ми възпитава децата. Щом искаш някой която да се справя по добре,просто си докарай любовницата,при която си бил цялата вечер,поне да се беше преоблякъл,смърдиш на евтин парфюм.
Вече преливах от агресия но това да закача децата ми е просто невъзможно:
-Доминик е нормално дете,ако им обръщаше повече внимание,щеше да е е по щастлив. Не се опитвай да ме изместиш.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 18, 2014 4:46 am

Побъркваше ме. Не се чуваше какви ги говори. Мисля че имаше сериозни психични отклонения.
- Мисля че наистина трябва да помислим за развод Антея. Това не може да продължава. - Съсипваше всичко и този път не можех да си мълча повече. Трябваше да променя нещо и ако не желаеше да го направим доброволно, щеше да е принудително.
- Искаш ли да знаеш защо все закъснявам и се прибирам с нежелание? - Изкрещях в лицето й. - Ти си тази заради която вече не мога да живея под този покрив. Ти си тази заради която не мога да прекарвам пълноценно време с децата си. Вече не си същата Антея, превърнала си се в друг човек и можеш да благодариш само на себе си, че и аз съм друг...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 18, 2014 5:29 am

-Винаги невинен,а аз винаги виновна! Промених се защото се опитвам да ти угодя,вечно недоволен от нищо. Ти ме промени,ти и твоя непокизъм. Закле се в добро или зло,хиляди пъти обеща,че ще ми помагаш,в началото,когато Доминик беше малък го взимаше за 1 час разхождахте се и си играехте. Така ми даваше време да се погрижа за всичко останало помагаше ми. Дори не ме излушваш,говориш само за себе си. Преди мислеше и за децата и за мен. Сега просто искаш да ме нараниш,да ми отнемеш децата. Отново не го чуваш нали? Отново само ти си важен...
Не можех да понеса повече:
-Когато Марго се закрепи взимам децата и отивам при родителите си. Писна ми да ме обвиняваш за твоите грешки,че си се провалил като баща и сега се опитваш да изкараш мен виновна.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 18, 2014 5:39 am

- Никъде няма да водиш децата ми! - И не се шегувах. Ако си мислеше, че е по-наясно от мен за правото, жестоко грешеше.
- Ако обаче все пак го направиш ще използвам това в съда срещу теб. Нямаш право да ги водиш никъде без мое съгласие и тези заплахи ще спрат още сега, чуваш ли ме? - Не знам за каква се беше взела, но наистина прекаляваше с тези заплахи.
- Децата ще останат в дома си и ще ходят в училището, в което са ходили, докато съда не реши нещо друго. Очевидно е, че с теб двамата повече не може да живеем под един покрив и ще се изнеса още днес... - Сама си го беше направила и щеше да загуби както мен, така и тях. В момента обаче даже не изпитвах съчувствие към нея и ако до преди няколко дни бях склонен да й позволявам да ги вижда, сега щях да се боря за пълно попечителство и щях да го спечеля. Щях да й покажа какво означава да не съм вече с нея. Тя ме беше принудила да действам така.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 18, 2014 5:58 am

-Само че много добре внимавай,ако си мислиш,че ще ми отнемеш децата. По добре те съветвам да е по взаимно съгласие и да ги взимаш,когато пожелаеш. Ако се опиташ да ми ги отнемеш,наистина ще впрегна всички сили да ти ги отнема и не ми пука,колко добър адвокат си. Баща ми ще намери,ако трябва адвокат от края на света. Не съм толкова без защитна за колкото ме мислиш. По добре е да не мислиш,как ще ми ги отнемаш,защото повярваи ми ако баща ми научи,няма да мога да го спра.
Баща и бе човек на мафията,той не знаеше толкова добре до къде му се простираш възможностите но много от първите дела,който спечели в началото бяха с подкупени съдии,който баща и подкупи. Дори да говореше най вдъхновяващи речи,познаваше много съдии който дори няма да го чуят:
-По безболезнено е за двама ни,да изготвиш документите за взаймно съгласие,като естествено децата остават при мен,но ти може да ги взимаш,когато пожелаеш и,на който празник искаш. И спокойно къщата ще остане за теб. Родителите ми ще намерят къща близо до училището на Доминик. Няма да се местя при тях,за да можеш да ги виждаш по често.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 18, 2014 6:16 am

Изсмях се на поредната й доза глупави заплахи, които дори не смятах да отразявам. Беше ми под достойнството да слизам на нейното ниво и затова запазих положение. Не се поддадох на провокациите й, които целяха да ме уязвят. Сама си копаеше гроба, мислейки отново кой друг може да й оправи положението й. Мислеше си, че намесата на баща й ще ме уплаши, но грешеше жестоко. Всъщност бях убеден, че именно баща й щеше да е този който ще я посъветва а си наляга парцалите. Знаех такива неща за него, че даже не исках да си помислям. От години се грижех за много от делата му. Не веднъж беше търсил моята помощ, за да прикрива измамите си и като част от семейството, нямаше как да не му помогна, но и не бях чак толкова глупав. Бях запазил всичката информация за неговата дейност, схемите които движи и ако искаше да прекара остатъка от живота си, вкъщи при семейството си и да запази парите си, нямаше да се меси в проблемите между мен и дъщеря му. Това обаче не й го казах. Нямаше смисъл. Не беше човек, с когото мога да водя разумен разговор. За нея всичко беше на емоционална основа.
- Ще се боря за пълно попечителство и ще спечеля Антея, а ти ще се влачиш на колене молейки ме да не ти ги отнемам. Кълна се! - Вече не бях онзи млад и неопитен Илайджа който познавах. Сега бях един, ако не и най-добрия и почитан адвокат в Америка. Едно дело за попечителство, което е предварително спечелено не представляваше никакъв проблем за мен.
- По-добре започни да си търсиш добър адвокат. - Посъветвах я преди да я подмина и изляза от кабинета. Тръгнах към спалнята. Щях да си събера малко дрехи, а още утре сутрин щях да подготвя документите за развод и да ги внеса в съда възможно най-скоро. Исках този кошмар вече да приключи.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 18, 2014 9:26 pm

Тъкмо тръгна към коридора,като видя Доминик в края на коридора,той плачеше. Наведе се бързо към него,като го прегърна,явно бе чул целия този спор. Сърцето и се сви толкова жестоко.
-Мамо вие с тати не се ли обичате вече...
Накара я и тя да се разплаче целуна го по главата и го прегърна силно:
-Не обичаме се,но понякога мама и татко се карат,казват си лоши неща от гняв но не ги мислят. Малкия се сгуши в нея,като заплака по силно. Трябваше да направи компромиси,трябваше защото яха да страдат децата. Може би не е толкова лошо и трябваше да се опита да промени нещата.
-Виж,ще се сдобрим с татко ти,обещавам сега върви си измий зъбите и се приготви за сън.
Обърса сълзичките му и го целуна по челото. Тръгна към спалнята,като почука на вратата:
-Съжалявам наистина,за думите си. Бях много ядосана и много ми се беше насъбрало. Не биваше да ти наговарям всички тези неща. Наистина съжалявам...
Приближи се към него бавно,наистина се разкайваше:
-Съгласна съм да намерим помощница но може ли и аз да участвам в подбора. Все пак искам да знам,каква жена ще гледа децата ми.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите