Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Животът на семейство Майкълсън

Страница 4 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 24, 2014 5:47 am

Чувстваше се на седмото небе но и много уморена,за това прие предложението без дори да се противи. Заспа почти мигновено след,като и тя си взе кратък душ,макар че искаше да мирише на него,не се чувстваше добре да заспи така. Искаше да се сгуши в него но той спеше с гръб към нея.
Другия ден мина съвсем спокойно беше много щастлива целия ден дори за кртко се видя с д-р Тиодор,който отбеляза,че направо сияе.
След обед трябваше да отиде при терапевта,бяха си запазили час. Появи се в кабинета,като беше облечена супер елегантно,което беше промяна за нея,надяваше се той да го забележи. Стоеше в чакалнята и се надяваше съпруга и да дойде и да не я излага в такъв момент. Ако е зает поне не трябваше да се обади че няма да идва за да не чака. Все пак влезе,защото той закъсняваше,а часа течеше. Най странното е че беше мъж,явно нямаше да намира опора в женската си солидарност,щеше да заема негова страна. Седна на дивана,като остави място за съпруга си:
-Съжалявам много,той просто е много зает...
Бях ужасно нервна.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 24, 2014 6:09 am

Напълно бях забравил за терапията. Добре че беше Оливия да ми напомни. Бързах колкото мога, за да стигна навреме, но първо последната ми среща за деня се проточи, после попаднах в адско задръстване и накрая, кабинета на въпросния терапевт беше на толкова оживено място, че едва си намерих място за паркиране. Когато се качих, вече бях в отвратително настроение, но само благодарение на дългогодишното отработено до съвършенство лицемерие, успях да си лепна спокойна физиономия.
Естествено Антея вече беше в кабинета и сеанса бе започнал. Поздравих се с професор Монтгомъри, както той самия се представи и се настаних до жена си. Разбира се извиних се за закъснението и помолих да продължим, там от където те вече бяха спрели.
- Тъкмо се надявах госпожа Майкълсън да ми разкаже малко повече за вас, като семейство, но след като сте тук ще се радвам и вие да се включите в разговора.
- Какво искате да знаете? Ние сме обикновено семейство, като всички останали. Истината е, че според мен подобни проблеми има при всички, просто съпругата ми има прекалено свободно време, което иска да запълним с посещения при терапевт.
- Какво разбирате под обикновено семейство? Разкажете ми как се запознахте. От колко време сте женени? Имате ли деца?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 24, 2014 6:51 am

Искаше да каже нещо но само завъртя очи,защото се държеше заядливо и отново се опита да я изложи,като казваше,че му пилее времето едва ли не с глупости. Въздъхна тежко не поклати глава но и стана обидно,за пореден път дори не я забеляза. Реши да се съсредоточи върху неща,който бяха позитивни и въпреки,че той я излагаше тя нямаше да го стори:
-Запознах ме се в училище,бях ме най-прекрасната двойка в училище,дори спечелих ме бала на завършването. Всъщност се запознах ме в час по Биология,много забавно беше. Ожених ме се едва когато завърших ме училище но Доминик се роди след,като и двамата завърших ме университет,за да можем да се съсредоточим върху ученето. И да имаме две невероятно прекрасни,умни и удивителни деца Доминик на 7 и Маргарит на 4.
Не отговори за обикновеното в първия момент но след това каза:
-Ами... Обикновено сме,той ходи на работа,аз съм в къщи с децата,сега с разликата,че имаме помощница и да вече имам свободно време но съжалявам Илайджа но моето свободно време е благодарение на теб и го казваш все едно насила те водя тук. Ако не съм забравила,ти се съгласи да дойдеш? Ако ти е в тежест да беше казал...
Не можа да се сдържи но все едно се блъскаше в стена и не можа да издържи повече.
-Истината е,че сме прекалено обикновени,всеки ден едно и също събуждам се преди него,приготвям децата,закуска,става дори не яде,бърза,целува децата и мен по челото,тръгва и се връща много късно,аз вече съм тотално уморена но не мога да го дочакам до 12. И всеки ден едно и също... Разбирам,че е зает и всичко но от повече от седмица,дори не ме забелязва... За първи път от толкова време се гримирам,обличам пола и прочие но...
Пое дъх,трябваше да спре:
-Чувствам се смазана... След тази помощница,която извзе всичките ми задължения,не знам нужнали съм му? Да не знам,какво да правя с това свободно време,да исках помощ но не исках помощница,която да прави всичко.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 24, 2014 7:08 am

Тъй нареченият терапевт слушаше внимателно и си записваше, за разлика от мен. Аз вече бях чувал всичко това и ми беше все тая какво ще каже.
- Уместен въпрос господин Майкълсън. Изпитвате ли нужда от съпругата си?
- Що за въпрос е това? - Сега наистина се подразних. Нима й се връзваше на глупостите? И аз му плащах този луд хонорар за един час оплаквания от мен? - Разбира се, че имам нужда от съпругата си. Тя е майка на децата ми и ми е съпруга.
- По думите й оставам с впечатлението, че тя се чувства недооценена и ненужна.
- А има ли значение как се чувствам аз?
- Разбира се. Кажете ми... Как се чувствате вие?
- Чувствам се по същия начин. Недооценен и задушен. Виждате ли спуквам си задника от работа, за да осигуря на семейството си жизнен стандарт, който да ни позволи подобни сеанси. Изкарвам толкова пари, че не се налага съпругата ми да работи. Дадох й избор какво желае да прави. Можеше да си остане вкъщи и да бъде образцова домакиня и майка или да гради кариера. Тя избра първото. В продължение на години слушам едно и също, колко не върша нищо и ако трябва да съм честен, това вече прелива чашата. За мен е безпредметно да водя този спор отново и отново. Направих всичко по силите си, за да я направя щастлива. Ако усилията които полагам са недостатъчни, то не знам какво още бих могъл да дам. Вече дадох всичко което имам и на което съм способен.
- Защо мислите, че съпруга ви се чувства по този начин госпожо Майкълсън? Възможно ли е да не оценявате усилията които той полага?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 24, 2014 7:35 am

-Винаги съм оценявала работата,която върши и гледам да не до товаря,от толкова години нося абсолютоно всичко на раменете си,за да го оставя да работи и да развива своята кариера и бизнес...
Въздъхна силно и поклати глава:
-По дяволите,всеки път ме караш да се чувствам,унизена,като пълна неблагодарница,сякаш чакам всичко на готово.
Вдигнах рамене,чувствах се още по унизена:
-Избрах да съм перфектна домакиня като ти ми беше обещал,че ще ми помагаш поне малко. Не исках много исках да може да гледаш собствените си деца поне за 30 минути без да става дома все едно е минавал ураган. Ти за 5 минути не се справи,а за 30 минути,нае гледачка и едва ли не ме изкара виновна,че Доминик е станал женчо. Ако му обръщаше повече внимание можеше да вземе пример от теб. Ти ме унижаваш Илайджа,дори вчера го направи... Кажи ми от една седмица на сам поглеждал ли си ме наистина,някаква промяна виждаш ли в мен? Аз ли съм само длъжна да ценя твоята работа,ти един път накарали ме аз да се почувствам оценена?
Отново поех дъх:
-Наранена съм Илайджа,наистина искам да направя нещо за нас,а все едно ти досаждам,все греша и всякакви подобни неща. Караш ме да се чувствам длъжна да мълча,само защото ти много работиш и изкарваш пари,да издържаш семейството,сякаш аз съм ти като работничка,да гледам децата и да мълча,да нямам право на близост със съпруга си и за нуждата да усещам съпруга си в къщи,а децата ми баща си. Знаеш ли колко пъти лъжа децата,за всичко... Да,татко ще дойде,да той ще те гледа на преставлението... Маргарит беше болна,а ти в почивния ден духна на някъде. Имах нужда от теб,ако нещо и се беше случило? Добре,работи но твоята работа свършва вечер,а моята е 24 /7 дори нямам сън разбираш ли,последния път,като се наспах добре,беше преди да родя Маргарит в родилното,децата са болни,не будя съпруга си,защото е на работа. Играем навън,за да не събудим татко,който работи. Мислиш че на мен ми е лесно да съм майка мислиш си с една бавачка и всичко е ок. А,сякаш я нае,за да ме наказваш,принуди ме. Сега някаква чужда жена възпитава мойте деца,защото според теб не възпитавам правилно децата си. Ти стоял ли си поне 1 час с децата,за да разбереш?
Идеше и да се разплаче но сложи ръка на устата си и затвори очи,за да не позволи на сълзите,не искаше да изглежда още по нелепо:
-Боли ме главата все едно се блъскам в стена,преди ме разбираше,а сега просто ме обвиняваш за всичко,сякаш съм ти пречка...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 24, 2014 10:37 pm

- Нека се успокоим. - Внесе малко разум г-н терапевта. - Господин и госпожо Майкълсън, не сме тук, за да се нападаме взаимно, а за да се опитаме да разрешим проблемите ви. Само за няколко минути с вас, вече виждам, че вие не умеете да слушате. И на двама ви зададох конкретни въпроси, а вие дори не отговорихте на тях, вместо това започнахте да се нападате. Ако искате това да проработи, ще трябва и двамата да следвате и отговаряте на моите въпроси. Съгласни ли сте? - И двамата кимнахме с глава, макар аз вече да нямах търпение да изляза от тук. Това с терапията беше ужасна идея. Нищо нямаше да се промени, поради простата причина, че Антея си знаеше нейната песен и си я пееше от години. Не можех да продължавам повече да я слушам. Даже гласът й ме дразнеше.
- И така... Колко важна за вас е работата ви Илайджа? - Попита ме той.
- Не е по-важна от семейството ми разбира се, ако това ме питате, но след него тя е на първо място. Обичам работата си. Вложил съм прекалено много усилия и години работа, за да стигна до тук. Има обаче още много върхове които искам да покоря. - Конкретен отговор на конкретен въпрос.
- Смятате ли, че семейството ви, ви пречи да вървите на горе?
- Не, но бих се радвал ако получавам повече подкрепа.
- Как разбирате подкрепата от тяхна страна?
- Очаквам повече разбиране. В момента работя върху огромна сделка, която ще ми донесе не само много пари, но и престиж. Искам да се получи, а за целта се нуждая от спокойствие. Най-малката грешка би ми коствала всичко. Работя до късно и по-много. Така е от около 6 месеца и може би ще е така още толкова. Всичко от което имам нужда е малко спокойствие. Преди шест месеца нямахме такива проблеми и всъщност прекарвах много повече време с децата си. Съпругата ми обаче се вторачва в последната половин година, сякаш това е целият ни живот...
- Тук ще ви спра, това не се отнася към въпроса ми. Добре, нека продължим. Когато приключите сделката, смятате ли, че ще отделяте повече време на семейството си?
Замислих се, доктора и Ан очакваха да кажа нещо, не знаех дали трябва обаче, но в крайна сметка реших да кажа самата истина.
- Не съм убеден, че след шест месеца ще имам семейство. - Нещата вървяха на там.
- А вие? - Обърна се към Ан. - Как мислите вие? Може ли семейството ви и конкретно вие да понесете отсъствието на съпруга ви още известен период от време?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пон Ное 24, 2014 11:10 pm

Знаех си,че доктора,щеше да заема неговата страна,бедния работещ съпруг и ужасната му жена,която не се съобразява с него:
-Ако бяха шест месеца,щях да го преживея но това не е спирало от раждането на Маргарит,амо аз правя компромиси,дори го правя цял живот,да не ти преча на развитието. Да бих издържала той да отсъства шест месеца но той отсъства от почти 4 години,не мисля,че ще спре с шест месеца,след тях ще дойдат още един,още два,така не знам до кога. Всеки път вярвам всеки път се доверявам и приемам всичко,за да се развиваш,за да не ти преча.
Скръсти ръце пред гърдите си,опита се да се обере,преди да каже нещо допълнително.
-Моята кариера беше важна и аз имах много възможности да се развия,да открия собствено студио и галерия,но повярвах на думите ти,че ще сме щастливо семейство,ще ми помагаш,ще бъдем истинско семейство. Имам чувството,че си женен за работата си,а не за мен. Всеки път казвам,да зает си,имаш сделка,имаш тежко дело,имаш много работа. Това дори преди Доминик да се роди. Аз се съобразявам и отстъпвам пред работата ти но го правих прекалено дълго,10 години отстъпвам и през тези години все трябваше да чакам нещо да мине,всеки път вярвах на обещания,който не спазваш.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пон Ное 24, 2014 11:30 pm

- Не разбрах отговора на въпроса ми? - И аз също. Тя говореше едно и същи, нападки след нападки и все повече се убеждавах, че нямаме нужда от семейна, а индивидуална терапия, на която тя да ходи и да ме плюе колкото си иска, само че това нямаше да я задоволи. На нея й харесваше да го казва на мен, а аз повече не можех да слушам. Нямах търпение да слушам. Може би ако бяхме разделени щях да прекарвам времето си с децата, вместо в скандали за едно и също, всеки път.
- Смятате ли, че бракът ви може да оцелее? - По дяволите Антея, наистина ли не чуваш какво те питат? Защо винаги говореше за всичко друго, само не и за това за което става въпрос.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 12:00 am

Въздъхна силно и поклати глава:
-Не
Двама мъже и никой не можеше да достигне до нея,съюзили са се срещу нея,мислеха я сигурно за луда и за побъркана. Отговори конкретно без повече думи:
-Не мисля,че ще оцелее брака ни истината е,обичам го винаги съм го обичала но нямам никакви сили повече,да се боря сама...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 12:18 am

Докторът погледна нея, после мен и накрая заби поглед в тефтера си. Мълча около минута, може би и повече, а аз започвах да се изнервям максимално. Не му ли плащах, за да разрешава проблеми?
- Ако никой от вас не смята, че този брак има бъдеще, защо сте тук? Какво се опитвате да спасите? По думите ви съдя, че никой от двама ви не е щастлив. Единия се чувства задушен, другия самотен. - До този извод можех да стигна и сам.
- Никой не спомена нищо което да харесва у другия. Какво харесвате един в друг? Илайджа нека започнем с теб. Какво харесваш в съпругата си?
- Точно сега ли? - Той поклати глава. - Харесвам откровеният й отговор. Харесва ми, че призна нещо очевидно, което знаем от много отдавна. Тя не вярва в този брак, аз не вярвам в този брак. Заедно сме заради децата си. Тя е тяхна майка и...
- Затова си все още с нея... - Довърши изречението ми той, а аз кимнах в знак на съгласие.
- Това ли е всичко? - Продъжи да настоява доктора. - Убеден съм, че има и други неща, които харесваш в нея. - Поклатих отрицателно глава, просто не исках да й го причинявам изричайки на глас, че не е останало нищо което да ми харесва в нея.
- А преди? Какво харесваше преди в нея? Защо избра именно нея за своя съпруга и майка на децата ти.
- Преди беше различна. В нея имаше живот. Беше забавна и твореше непрекъснато. Харесвах усмивката й и чувствах подкрепата й. Смятах, че е правилната жена. Вярвах, че и двамата ще се развиваме и ще вървим напред.
- Какво се случи?
- Не знам... Предполагам, че след като се появи Доминик, тя се превърна в друг човек. Вече не беше същата. Вече изобщо не знам коя е...
- А ти Антея, какво харесваш в съпруга си? Какво харесваше в него? И какво се промени?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 12:42 am

Това я нарани още повече,защото той отново я обиждаше и унижаваше. Не можа да се сдържи и се разплака,защото и дойде в повече,доктора и подаде една кърпичка:
-Преди беше романтичен,като студенти той спонтанно късаше някакво цвете от градината и правеше различни жестове към мен. Преди ме целуваше страстно,отиваше трудно на работа,защото искаше да остане с мен. Да добре отклоних се,преди беше романтичен,грижовен баща,прекрасен съпруг който ми помагаше,искаше да е с мен,прибираше се по рано,за да обърне внимание на Доминик. Усещах,че ме обича,чувствах се истинска жена,защото ме целуваше страстно преди да отиде на работа. Вечер ако зкъснееше ме прегръщаше силно,целувайки ме по врата,извиняваше ми се. За мен винаги е бил най-красивия мъж на тази земя,вчера те гледах,как се движиш из стаята,изумителен,по мъжествен,по самоуверен,променил си се и си станал истински мъж но...
Пое си дъх и сложи ръка на очите си,защото искаше малко да се успокой,надигна глава:
-Но стана сериозен,рязък,дори груб и жесток. Преди ме караше да се смея,а сега всеки път ме разплакваш. Все едно те е срам от мен... Преди ме защитаваше и всеки който се опиташе да ме напада или унижи го поставяше на място,а сега самия ти ме унижаваш.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 1:05 am

Направих отегчена физиономия и доктора веднага забеляза това, следователно искаше да разбере защо думите й предизвикват такава реакция у мен и понеже си говорехме откровено, реших да кажа всичко онова което мисля.
- Тя продължава да живее в миналото. Нейният живот и мирогледа й спря развитието си преди седем години, когато се роди сина ни. Аз продължих да се развивам. Пораснах. Осъзнах, че светът не е само това което вижда тя. - Не можех да съм същия човек, какъвто бях преди. Тогава бях неосъзнат хлапак. Сега вече бях мъж с отговорности.
- Понякога си мисля, че се сдобихме с дете прекалено рано. Може би вината е моя за това, че не бях по-настоятелен тогава и я оставих вкъщи, грижейки се за децата. - Може би ако и тя имаше друг живот, извън този вкъщи, нещата щяха да бъдат по-различни.
- Какво имаш предвид с това, че развитието й е прекъснало преди седем години?
- Имам предвид, че тя е заинтересована единствено и само от децата. Нейният социален живот липсва. Общува само с децата ни и техните приятели и майките им в училище. Всеки наш разговор се върти или около това какво правят децата или около отсъствието ми. С други думи не мога да водя стойностен разговор със съпругата си, което ме отегчава. Всичко това което ви се наложи да чуете днес, аз го слушам от години и повярвайте ми, ужасно е досадно.
- По-различно ли е когато общувате с други хора?
- Разбира се.
- Какво е по-различното?
- Общувам с високо интелигентни хора всеки ден и с тях не си говоря за битовизми. Получава се истински разговор. Обсъждаме идеи и правим планове.
- Ан, според вас проблемна ли е комуникацията между вас и съпруга ви? Намирате ли разговорите помежду ви за отегчителни и несъстоятелни и съгласна ли сте с това което каза той?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 1:29 am

Отново го направи,сега беше и малумна,че не можеше да води разговори,дълбоко интелектуални като него. Погледна в страни,за да не се разплаче отново,използваше всеки момент да я унижи,да я обиди да я принизи:
-Да,благодаря ти,че ме мислиш не само,за грозна но и за глупава жена,която не може да води никакви разговори с теб!
Не погледна нито доктора нито него:
-Да проблем е комуникацията,всеки път,като се опитвам да му кажа нещо не ме оставя да го довърша. Сега сякаш иска да ми каже,че съм глупава,и не съм на нивото на колегите му или на...
Стисна зъби преди да каже някоя глупост:
-Ние винаги сме били различни ти си бил адвокат сериозна личност,аз съм творческа натура,художничка творец,като се погледнеше от страни нямах ме общи теми но ме слушаше с интерес и аз теб. Сега нещата се промениха,но предполагам,че всеки заинтересован баща,който му пука за семейството,ще се интересува от напредъка на децата си,съжалявам ако това не ти харесва. Не мога да знам,толкова колкото знаят колегите ти,а ако говореше с мен повече,щеше да обогатиш моя мироглед. Толкова ли ти е противно да си говорим,че някой друг иска да те замести,сякаш с всичко се опитваш да ме избуташ от семейството,някой друг да си говорил с мен,да съм имала приятели,някой друг да ми възпитава децата,да се грижи за къщата ми. Кажи ми Илайджа съвсем честно,не погледни ме Илайджа. За каква точно ме смяташ,кажи честно,какво виждаш,като ме погледнеш? Съвсем честно...
Искаше да знае истината дори да беше жестока просто искаше отговор на този въпрос.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 1:45 am

- Виждам една объркана и изгубена жена, на която й липсва емоция затова си я създава сама, като постоянно създава драма около себе си. Виждам една жена която е отчаяно вкопчена в това да бъде майка и съпруга, защото е забравила как да бъде нещо друго. - Гледах я в очите докато й казвах всичко това.
- Никога не съм казвал, че си глупава, но твърдя, че тесния кръг в който си решила да се усъвършенстваш не влиза в моето възприятие за интересен разговор. Не говорим дори за изкуство, от което преди се интересуваше и няма да приема, че вината за това е моя. Никога не съм те спирал да се развиваш в кариерата си. Ако трябва да сме честни, винаги съм те насърчавал да я продължиш. Ти сама избра да си това което си сега и вината не е моя. Колкото и безсърдечно да звучи, аз виждам в теб една нещастна и неудовлетворена жена, която търси вината в съпруга си. Смятам, че някъде дълбоко в себе си ми завиждаш за дето аз успях и съумях да се развивам, а ти си търсеше извинения, за да не продължиш заедно с мен. Не аз се отказах от семейството ни Ан, ти първа се отказа от себе си, а с това съзнателно или не провали брака ни. Моята работа не е виновна за това, че не изгарям от желание да се прибирам всяка вечер при отчаяната си съпруга...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 2:09 am

Преди да можеше да отговори се замисли поне за секунда и разбра,че е прав,че наистина беше загубила себе си,май наистина се опитваше да си го изкара на него. Замълча и не отвърна на думите му. Просто защото този шамар беше наистина отрезвяващ,трябваше да се върне към старото си аз и да прави нещата,който наистина иска,а не просто да се оплаква. До някаква степен беше благодарна за,това че получи истината.
-Съжалявам...
Отвърна тя,защото беше осъзнала грешката си,редно според нея след всичко казано е да го остави да гради кариерата си. Децата вече бяха големи,да нямаше да спре да се грижи за тях и нямаше да ги пренебрегне,защото ги обичаше но трябваше да се постарае и да се върне отново и да прави това,което обичаше. След тези думи нямаше какво да каже,а оставаха още 15 минути.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 2:26 am

Не знаех какво да отговоря. Даже не знам за какво ми се извиняваше и затова предпочетох да замълча. Тогава се намеси доктора.
- Смятам, че днес постигнахме прогрес. Разбрах отчасти какви са проблемите и смятам, че това което споделихте е една малка част от всичко. Бих желал да продължим сеансите, но не е важно какво смятам за редно аз, а как вие се чувствате след днешния разговор и най-вече виждате ли терапията като изход от проблемите си. Ако е така ще ви дам време да осмислите случилото се днес и ще ви дам час за след седмица. Ако сметнете за ползотворно да разговаряме, то тогава ще се радвам да се видим отново. Ако пък не, ще се надявам да намерите друг начин по който да изгледите търканията.
Погледна към часовника си. После и към нас.
- Смятам че това е достатъчно за днес. - Той се изправи и ние го последвахме. Стиснахме си ръцете и аз учтиво му благодарих за отделеното време. Дали смятах днешния разговор като загуба на време? Да, със сигурност, но на Антея сякаш и повлия по различен начин и може би си струваше да се жертвам заради нея, за да е тя добре, в случай че нещата между нас не се развият както трябва.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 2:50 am

Благодари на лекаря и излезе,като не погледна към съпруга си,сърцето и се беше свило и имаше нужда да помисли над нещата. Сложи чантата през рамото си,като чак след това се обърна към него:
-Благодаря,че дойде...
След това тръгна към вратата:
-Пожелавам ти приятна работа...
Дори не каза къде отива,всъщност дори не знаеше,дали след това ще ходи на работа но имаше нужда да се разходи сама. Дори не чу дали казва нещо,просто тръгна на някъде,на където да я отведат краката. През целия остатък от деня,се разходи из няколко места на който не беше ходила,няколко галерии,както и други подобни места. Постоя малко на плажа,като се потопи в мисли,толкова много мисли.
Прибра се късно не не много,точно на време помощницата да си тръгне. Приготви децата за сън но не отиде да спи,а отиде в своето малко ателие,което подреди и изчисти,потготви за работа. Подготви едно бяло платно,като го сложи на стойката,в първия момент вдъхновението не идваше но щом докосна четката до платното,нещата просто се получиха. Явно скритото в нея вдъхновение просто изригна.
Щом се измори спря,мина през стаите на децата и се усмихна,те бяха нейното вдъхновение,нейните прекрасни деца. Отиде и изми цялата боя от себе си,съпруга и отдавна спеше,движеше се тихо за да не го събуди,щом легна веднага заспа.
На другия ден се събуди рано но не събуди децата,отиде в ателието си да рисува. Беше откъсната съвсем за малко от помощницата,отиде и събуди децата но не се присъедини на закуска,само взе една купа с корнфлекс и се затвори в ателието.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 3:49 am

На закуска Ан я нямаше. Когато попитах къде е жената която се грижеше за децата ни... пак й бях забравил името, ми каза че госпожата е в ателието си и рисува. Това малко ме изненада. Не мисля че беше стъпвала скоро там. Даже си мислех че тази стая е потънала в прах и паяжини понеже никой не влизаше там. Добре беше, че най-накрая някой я използва.
Зачудих се дали да не отида да я поздравя, но след вчерашния сеанс и това, че за първи път от толкова време се заемаше с нещо друго освен с готвене, ме възпря. Не желаех да нарушавам уединението й и най вече да й развалям настроението, затова отидох на работа казвайки довиждане само на децата.
Долу горе по същия начин минаха и останалите дни от седмицата. С Ан не говорехме много, разменяхме по няколко думи преди сън и основно упдейти около децата и работата ми. Кейт я нямаше, щеше да се върне чак след три дни и имах малко повече време. Успях да свърша много неща в работата и дори в събота се прибрах достатъчно рано, за да вечерям със семейството си. Беше забавно. Маргарит рецитираше стихотворения и се смеехме на трудностите които изпитваше в изговарянето на различни думи. С Доминик пък похвърляхме малко топка. Изпробвах футбулните му умения и дори успяхме да счупим една ваза и Ан за малко да ни накаже и двамата. Вечерта си легнахме късно. Гледахме и филм, по средата на който аз и децата заспахме. После Ан ме събуди, за да ги преместим по леглата и си легнахме.
Неделята ми беше свободна, нямаше да ходя на работа и всъщност обещах на децата да ходим в парка. Мислех, че ще успея да свърша до довечера когато Кейт се прибираше и й бях обещал да я взема от летището.
- Сложи ли от онези маслини? - Попитах Ан, която редеше някакви неща в кошницата за питник, която винаги препълвахме и как иначе с три гладни чудовища като мен и децата.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Вто Ное 25, 2014 4:14 am

-Да има всичко...
В кошницата имаше абсолютно всичко,което съпруга и обичаше,както и лакомства полезни за децата,те ги обожаваха. Творчеството и разцъвтяваше и от време на време беше малко разсеяна,не присъстваше понякога на закуските и вечерите,щеше да направи цяла изложба,щеше да се хареса на хората. Трябваше да възстанови обаче старите си връзки,почти беше успяла и за другата седмица си уговори среща. Беше се променила,заместила дрехите на майка носеше хубави творческо настроени дрехи,който показваха нейната същност. Красиви,стилни,различни и цветни,косата и вдигната небрежно на кок с една китайска красива пръсчка. Сияеше направо.
-Хайде деца...
Ти изписукаха и тръгнаха към вратата,обожаваха да се возят на колата на баща им. Втурнаха се в нея,баща им караше и те бяха супер вдъхновени. Настаниха се в парка,а децата започнаха да си играят.
-Мамо д-р Тиодор...
Извика Доминик,като се втурна към него,както и малката. Той също им се зарадва,беше на разходка с двете си дъщери. Натоварен лекар а имаше време за децата си.
-Радвам се да Ви видя тук...
Той се засмя:
-Винаги прекарвам уикендите с децата си,както и всяка свободна минута. Как сте?
Погледна към Ан и към Илайджа:
-Добре наслаждваме се на почивния ден.
Поклати глава и се усмихна,като вдигна едно от момиченцата:
-Е,добре ще ви оставям обещах на момичетата да им купя садолед...
След това си тръгна,Ан се усмихна и взе една чепка грозде,когато ме видя малката се приближи и седна в нея,обожаваше грозде.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Вто Ное 25, 2014 6:31 pm

Докато Ан и Магарит седяха кротко върху одеялото и похапваха сладко сладко, аз и Доминик си подхвърляхме една футболна топка. Упражнявахме пасовете му и с удовлетворение установих, че има силен и точен замах. Може би някой ден щеше да стане футболист, макар че аз не бих избрал подобна професия за сина си. Предпочитах да стане или адвокат като мен или доктор, а защо не и финансист. Исках най-доброто за децата си.
- Колко далеч можеш да хвърляш? - Попитах го, а той започна да тича назад, увеличавайки бързо разстоянието помежду ни.
- Толкова далеч? - Попитах през смях. Наистина беше далеч. - Добре, давай да те видим. Доминик нагласи топката, засили се и я хвърли. Кълбото полетя високо във въздуха и усуквайки се около собствената си ос полетя към мен. Улових топката с подскок и естествено не беше кой знае колко силно, за човек с моите размери, но нарочно паднах на земята и я изпуснах, за да го накарам да се зарадва. Той беше във възторг, че е успял да ме повали и започна да тича бързо към мен, за да хване топката и да отбележи тъч даун. Лежах и се хилих докато не я вдигна и не се развика на всеуслушание така че половиния парк да го чуе. Оставих го да се порадва малко и после станах от тревата и го сграбчих вдигайки го във въздуха. Доминик започна да се смее още по-високо и това ме накара и аз самия да изпитам щастие. Нямаше нищо по-хубаво от смеха на децата ти.
- Добре приятелче... - Пуснах го. - Да го направим пак... - И той даже без да се замисля хукна пак в другата посока и се приготви да хвърля...

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Сря Ное 26, 2014 3:58 am

Накараха я да се засмее,стори и се изумително да наблюдава Доминик и Илайджа,как си играят,малкия и син беше на седмото небе от щастие,защото най-сетне виждаше в очите на баща си прекрасен приятел,който му е за пример,а и го караше да се смее от сърце.
С Маргарит си играеха,Марги беше събрала цветя и Ан и беше направила венец от цветя,който беше вплела в косите и.
Завъртя се и прибяга към баща си,който държеше топката:
-Тати виж хубава съм....
Накара я да се засмее искрено,изправи се и тръгна след нея,баща и я прегърна силно и я вдигна във въздуха,а тя се смееше с все сила. Марги е от момиченцата,който боготворяха бащаси и от време на време се виждаше,как ревнува от Доминик и искаше внимание. Доминик е от децата,който обичаше сестричката си и ни най-малко не ревнуваше:
-Мамо видя ли колко силно хвърлям?
Поклати глава и се засмя,наведе се и го целуна по бузата:
-Да видях моето силно момче,ти си силен като Супермен...
Той поклати глава,явно вече не го харесваше:
-Не,като Спайдърмен съм,скачам по сградите,фиу... Фиу...
Направи някакъв странен знак с ръце,като ме накара да се засмея,тръгна към него,като започна да го гъделичка.
-Моето паяче...
Озоваха се на тревата,като той се покатери върху майка си и започна уж да я гъделичка,а тя се смееше и започна да се преструва:
-Помощ помогнете ми нападна ме едино паяче...
Малката се втурна но тя се включи към Доминик в гъделичкането:
-Оу,станаха две...

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 4:35 am

Стоях от страни и ги гледах как се забавляват. Беше много странно да ги видя в такава светлина. И Ан и децата изглеждаха щастливи, а това правеше щастлив и мен. Това беше един от онези моменти в живота на човек, когато сякаш всичко спира и виждаш нещата в детайли. В моя забързан и натоварен график на живот, нямах чак толкова много такива моменти. Всъщност направо бяха дефицит и за мен този ден и този миг бяха някак отрезвяващи. Това беше американската мечта, това трябваше да искам и аз. Красива съпруга с широка усмивка, две прекрасни и талантливи деца и ден в парка. Бяхме извадени сякаш от реклама. Имахме голяма къща с басейн и достатъчно средства, за да не се тревожим за тях. Чудех се какво ли повече можех да искам. Имах всичко и все пак не беше достатъчно, щом търсех нещо извън този на пръв поглед подреден живот. В мен ли беше проблема? Защо не бях щастлив с това което искам? Гледайки Ан, заедно с децата забелязах и осъзнах, че тя все още е красива. Усмивката й все така стопляше сърцето ми и все още го караше да бие по-бързо. В този миг забравях за всичко останало. За всички неща които в други моменти ме дразнеха толкова много. Пак изпитвах любов към нея, дори изпитах желание да вкуся устните й...
Приближих се към тях и грабнах Марго на ръце, Ан пък най-накрая сложи край на узорпаторското поведение на Доминик. Вече по свободна, имах достъп до нея. Пуснах Марго и улових брадичката на Ан, извих лицето й към мен и я целунах. Вкуса на устните й днес сякаш беше по-различен. Влажни и плътни, устните й сякаш предизвикаха токов удар в тялото ми, някаква химическа реакция... Предполагам всичко беше на подсъзнателно ниво...
- Как се чувстваш?

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 5:09 am

Не го очакваше,дойде и малко,като гръм от ясно небе,защото на базата на целувките по челото това е една целувка,която не беше усещала скоро. Обичаше съпруга си от все сърце и сърцето и се преизпълни с любов,почувства се наистина щастлива,доволна от всичко,което имаше. Имаше прекрасен мъж,който въпреки всичко,се грижеше за нея и децата и все още виждаше любов в неговите очи. Една невероятна усмивка се изписа по прекрасното и лице,като малко бе замаяна от невероятната целувка. Почувства се за миг,като тинейджерка,която се целуваше за първи път:
-Да невероятно съм,всички сме заедно...
Прегърна го,като склони глава на гърдите му. Малките буболечки бяха щастливи,защото виждаха родителите си невероятно щастливи. Само дето малката ревнуваше баща си и изписука да я вдигне и прегърне,той не можа да устой,целуна я по бузата,а Ан се засмя,като погали гръбчето на Марги:
-Искаш ли да купим сладолед?
Марги подскочи,а Доминик изкрещя вдъхновено.
-Илай утре е много специален ден за мен,утре ще се срещна с една моя стара приятелка,която е директор на артгалерия,ще види картините ми и ако ги хареса,ще бъдат изложени в галерията. Били си освободил поне една единствена вечер,да ме придружиш,ще значи много за мен,отдавна не съм творила и това,ще е емоционален момент за мен. Ще се радвам,ако си до мен. Все още не се знае нищо,ще ти кажа предварително но ако си зает,ще те разбера.
Ценеше кариерата и искаше да го знае,че няма да му се сърди ако не успее. Просто,щеше да е по приятно,ако и той е там.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 5:22 am

Усмихнах се и кимнах с глава. Ако изложеха картините й в галерия, естествено щях да присъствам, но и знаех, че едва ли ще се случи скоро. До колкото разбирах те първа щяха да видят работата й, а организацията на една изложба понякога отнемаше и месеци. Разбирах обаче, че е развълнувана и не исках да спирам ентусиазма й, затова просто казах:
- Естествено, не бих пропуснал за нищо на света... - Целунах я отново и тръгнахме за сладолед. Децата си взеха огромни сладоледи с по 5 шоколадови топки, а аз и Ан, се задоволихме само с по две, защото и те ни бяха предостатъчни.
- Май напоследък не си излизала много от ателието? - Подхвърлих докато наблюдавахме децата как си играят и подскачат наоколо, а ние пак се бяхме настанили на одеялото, кротко хапвайки сладолед.
- Имам предвид, че си направила много картини, щом са достатъчни за цяла изложба... - Опитвах се да завържа някакъв разговор, за да не мълчим.
- Искам да ги видя... - Мислех си че през цялото това време е работила върху една, максимум две творби, но явно вдъхновението й е било голямо, за да нарисува картини достатъчни за цяла изложба.

Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 5:45 am

-Всъщност имах малко време да свърша малко работа с родителския клуб,ще организират детско парти на Доминик,дори се видях с няколко стри приятелки. Всичко е въпрос на планиране...
Засмя се,като лапна сладко лъжицата,държеше се супер непринудено не прекалено детско,просто щастливо и малко кокетно,изглеждаше жива и жизнерадостна:
-Просто явно дълго време съм събирала вдъхновение,ще е семпло изложение но въпреки всичко,ми остават само още три или четири картини,зависи... Ако Саманта ми отпусне по голяма зала,ще ми отвори малко повече работа и ще трябва да направя поне две склуптори,а не знам,дали ще се справя.
Замисли се за малко,като бутна още една лъжица от сладоледа и я облиза. След секунди се сети,че съпруга и я беше питал нещо,тя подскочи с усмивка:
-Ако искаш но някой от картините не са готови и не знам дали,ще ти харесат...
Не искаше много да влиза в ателието и,защото рисуваше негов портрет,е нямаше да е включена,просто беше от любов към него вдъхновена и по скоро искаше да си я пази за себе си. Малко се срамуваше дали,ще я хареса,защото само го беше скицирала никога не го бе рисувала в картина.
-Винаги можеш да дойдеш в ателието...
Никога не му беше забранявала,щеше да бъде прекрасно да дойде,хубаво е че се интересува от това,което прави:
-Как мина последното ти дело,много се пошумя,горката майка,да живее с този изверг...
Делото беше бракоразводно,взеха го пробоно,защото жената нямаше много пари но ако го спечелеха,щяха да вземат много пари от тъпия богаташ,който си мисли,че с пари може да си купи всичко. Беше тормозил бедната жена,както и децата:
-Сигурна съм,че няма шанс,знам че моя съпруг,ще го размаже в съда... Този трябва да си получи заслуженото...
Не беше опит да води разговор с него,просто нещата сами се нареждаха и вече малко по малко имаха общи теми.

Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите