Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Животът на семейство Майкълсън

Страница 1 от 7 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Сря Ное 12, 2014 6:36 am

...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Сря Ное 12, 2014 7:02 am

Още една напрегната сутрин в която всичко беше под контролиран хаус. И това значеше,че се случва по план но за мен всичко е под напрежение. Държах Маргарит на ръце,все още не можеше да се събуди. Доминик не искаше да си яде закуската а след половин час,щеше да мине автобуса. Борех се с това да бъда идеалната домакиня но губех разума си.
-Доминик моля те изяш си закуската...
Той се възпротиви,а малко след това изписка,а миг след това и Маргарит,която се събуди веднага,щом видя баща си и протегна ръце към него. А,той бързо я улови.
-Приготвих закуска...
Винаги се стараех да има закуска,обяд и всичко подобно,бях перфектна домакиня и готвех невероятно. Сервирах му веднага закуската,яйца с бекон. Усмихнах се,когато го видях как се заиграва с Маргарит,която го обожаваше. Доминик беше започнал да яде за това го погалих по главата и го целунах. Всъщност бях почти като робот,за съжаление вече нямах време за себе си,не ходех често на фризьор и подобни места,а дрехи не си бях купувала от рождението на Маргарет бях напълняла малко.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Сря Ное 12, 2014 7:27 am

Погледнах чинията си, а Маргарит последва погледа ми. Явно Антея ме вземаше за едно от децата й, защото и за мен декорираше чинията с яйца в разни форми на усмивки сърчица и всякакви подобни. Преди не го правеше, но след раждането на Доминик, много неща в нея се бяха променили. Самата тя се бе променила и дори такива дребни неща като това да декорира чинията ми като на 4 годишната ни дъщеря или седем годишния ни син, за да ги накара да ядат, на мен ми убиваше апетита. Бях сериозен мъж, в разцвета на силите си, притежавах една от най-бързо развиващите се адвокатски кантори в града и нямах време за глупости.
- Гладна ли си? - Попитах малката си принцеса, а тя закима утвърдително. Русите й къдрички се разтресоха. - Добре... Ето... - Нехайно развалих цялата украса, която безспорно бе отнела време и усилия на Антея, за да я направи и подадох част от храната в устата на Маргарит. - Точно така...
- Тате, ще ме закараш ли днес на училище? - Попита синът ми с пълна уста. Сбръчках леко вежди и погледнах жена си. По цял ден какво правеше, та не бе намерила време да обясни на сина ни, че не се говори с пълна уста.
- Сори приятел, имам много важна среща тази сутрин и вече закъснявам. - Лицето му посърна. Подадох Маргарит на майка й и протегнах ръка към Доминик. Разроших му косата и казах. - Сигурен съм, че майка ти ще те закара...
- Не, няма... Колата й е счупена... - Пак навъсих вежди.
- Добре... - Поех дълбоко въздух и се изправих. Отидох до Антея и като един примерен съпруг я целунах по челото. Все пак пркривахме охладнелите си чувства поне пред децата. - Закуската беше чудесна... - Казах, макар и да не я бях докоснал. - А за колата се обади в офиса и кажи на Оливия... - Секретарката ми. - Тя ще се погрижи за всичко.
Даже не я оставих да каже нищо, Целунах дъщеря си. После казах на Доминик:
- Сори приятел, изглежда днес ще трябва да отидеш с автобуса, но обещавам, че... - Не ме биваше да си спазвам обещанията и понякога изпитвах огромна вина, че нямам никакво време за децата си. - Утре или най-късно в други ден, майка ти ще може да те води на училище... - Надявах се Антея да се обади на Оливия, защото аз със сигурност щях да забравя. Проблемите на жена ми в последните години бяха на заден план и винаги ги оставях на секретарката ми да ги разреши.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Сря Ное 12, 2014 8:08 am

-Добре скъпи,ще...
Въздъхнах,той дори не изчака да довърша. Отново се оказах с децата,без грам помощ. Той само ходеше на работа а оставаше мен,да върша абсолютно всичко. Водех децата на всякъде,помагах им с уроците,чистех готвех,всякакви подобни неща. Целунах Маргарит по главата:
-Хайде войнико дояж си закуската...
Изпратих Доминик до автобуса,а Маргарит заведох на детска градина. Върнах се отново в къщи,като се залових да домакинствам. Всичко вървеше добре,докато не стигнах до прането,тъкмо подготвях ризите на съпруга ми за пране,когато видях нещо червено на яката на ризата. Вдигнах я леко,когато забелязах отпечатък от червило там. Ужасих се и се отдръпнах. Все едно ми прилошаваше,за една секунда минаха през умът ми толкова много неща,колкото не бяха преминавали за толкова много години. Възможно ли е да си има любовница? Това ме нарани,не можех да го обвиня,това е само едно тъпо червило,можеше да има някакво друго обяснени. Метнах ризата в пералнята и я включих. Полудявах! Всичко беше добре,не даваше признак на това,е добре сексуалния ни живот не е като в началото но въпреки това... Кого залъгвах,не бяхме правили секс от... Не помнех... Трябваше поне малко да направя нещо. Погрижих се за всичко,в къщи,а малко след това излязох малко по рано преди да взема Марги да отида на вризьор,малко да се въведа в ред,попълних и малко колекцията от гримове,защото не бях си купувала от доста време. Бях се въвела в приличен вид,и щях да направя опит да спа със съпруга си.
Марго се изненада,като ме видя,а Доминик възкликна "Много си хубава мамо.". Всичко вървеше добре,вечерята беше готова,телефона звъна:
-Да...
Беше съпруга ми,каза че имал късно съвещание и ще закъснее.
-Добре,ще запазя...
Дори не ме остави да довърша. Поех дълбоко дъх и се усмихнах,за да не растроя децата. Приспах ги,а той още не се прибра,бях решила да го чакам облечена в секси бельо,само че поглеждайки се в огледалото разбрах,че съм ужасно грозна,закрих се с халата и легнах в леглото напълно изтощена от всичко.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 13, 2014 5:35 am

Работният ми ден бе ужасен. Бях затрупан от работа и честно казано имах крещяща нужда от почивка. Последните месеци бяха изключително натоварени, както в работата така и личен план. Нуждаех се от малко бягство. Мечтаех за някое топло място, много коктейли и Кейт по бански, кръжаща около мен. Тя също настояваше, че се нуждая от подобна почивка и в началото не намирах това за нещо сериозно, но сега и аз мислех точно като нея. Покрай ангажимента, който фирмата ни бе поела - най-големия и мащабен проект до момента, ставаше дума за два огромни гиганта в медийния бизнес, които се сливаха в едно. Договорите и клаузите трябваше да бъдат изпипани до съвършенство и наистина бе трудно да лавираш и угаждаш на двама толкова различни и в същото време еднакво егоцентрични мъже. Явявах се като арбитър в един свиреп двубой, което май натоварваше най-вече мен. Обаче нямах никакво място за грешки. Можех да пренапиша историята на правото, ако приключа тази сделка. След години щеше да се пише за нея в учебниците и това със сигурност щеше да ме изстреля на върха...
Кейт, моята любовница, се бе появила в много подходящ момент от живота ми. Бях на път да се разделя с Антея. Преди шест месеца бях на ръба на силите си и нейната пасивност ме побъркваше. Преди я обичах. Наистина я обичах много и за мен тя беше ако не най-съвършената жена на света, то поне за мен тя бе такава. После всичко някак постепенно започна да изстива и на мен не ми беше интересно да я виждам пред печката, рошава и по пенюар и миришеща на бебешко повръщано. Кейт от друга страна бе пълния антипод на Антея. Тя бе силно еманципирана жена с кариера и място в обществото. Нямаше деца, но имаше един развод зад гърба си. Познаваше мъжете и знаеше какво искат те. Срещнахме се случайно и благодарение на нея, някак си успявах да понеса всичко останало. Виждахме се всеки ден. Тази вечер не правеше изключение, само дето днес не правихме секс. Бях закъснял за срещата си с нея и имаше време само за една бърза свирка, беше достатъчна обаче, за да ме ободри малко. После се прибрах. Всички вече спяха. Проверих децата, както всяка вечер между другото, после се прибрах в спалнята, където беше и жена ми. Не светнах, за да не я събудя. Само хвърлих сакото си на кошетката пред леглото и развръзвайки вратовръзката си в движение се отправих направо към банята, за да си взема душ. Не исках Антея да заподозре, че й изневерява, а и самия аз имах нужда да се изкъпя преди да си легна.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 13, 2014 5:56 am

Усети го че влиза но за жалост нямаше сили да се надигне и да направи,каквото и да е било. На сутринта се събуди много по рано дори и от децата,на последък не можеше да спи добре. Изправи се от леглото и взе душ,а малко след това е приготви и въведе в ред,постара се да изглежда добре,за да привлече вниманието на съпруга си. Надяваше се да не изглежда нелепо. Приготви любимата му закуска,като на децата приготви нещо друго. Истинска закуска за съпруга си и детска за децата. Надяваше се този път да може да и отдели малко повече време,не само на нея и на децата. Събуди ги като ги сложи по масите за да си хапнат.
-Право Доминик...
Днес всичко минаваше по план. Съпруга и беше станал,като се е привел в ред. Тя се усмихна загадъчно оправяйки си леко новата прическа за да я види. Но той сякаш не и обърна внимание,това я притисни малко. Обърна се с гръб,като се залови да мие чинийте:
-Днес Марго има балетно представление,надявам се да успееш да дойде...
Напираха сълзи в очите и но не им даде воля,за да не разстройва децата:
-Ще се да ни види двамата...
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 13, 2014 6:19 am

Погледнах малката си принцеса. Май за първи път чувах че ходи на балет. Почувствах се ужасно горд с нея и ми се прииска да я видя как танцува.
- Ще имаш представление, а? - Тя закима енергично. - Това е... Браво... - Не знаех какво да кажа. Антея ме държеше все по-далеч от живота на децата ми. Трябваше да ми каже по-рано за това, за да успея да си освободя време. Станах от стола си и дръпнах жена си настрани далеч от децата, за да не ни чуват:
- Защо ми казваш чак сега? - Попитах укорително. - Знаеш колко съм зает! Графикът ми е запълнен със седмици наред. Вече съм ти казвал, че трябва да се обаждаш на Оливия, за да ми отделя време между всички срещи! - Направо бях бесен, че няма да присъствам на представлението на дъщеря ми, защото жена ми никога не слуша какво й казвам.
- От колко е това представление? - Попитах и извадих телефона си, за да проверя графика си за деня и дали мога да променя нещо в него, така че да успея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 13, 2014 6:38 am

Остави чиниите не иска да намесва децата в това но беше поела всякакви мерки за да го предупреди:
-Не бъди бесен на мен. От месеци не забелязваш балетния косюм на Марго,и ако се прибереш на време,ще чуеш разказите и,как е танцувала,като истинска балерина. Ако ме оставяше да довърша изречението,преди да излетиш от вкъщи,щях да те предупредя лично,за това,че Маргарит има представление. И не не ти казвам в последния момент,явно за теб сме се превърнали в бреме,в работа за това да обадих се на секретарката ти,че имаш събитие но явно танците на дъщеря ти не са част от работата ти,защото явно не ти е предала.
Това,че не забелязваше нея беше едно на ръка и можеше да го преглътне но това,че забравяше това,че има и деца е съвсем друго нещо. Сълзи отново напираха но не даваше отново воля. Говореше тихо до толкова,че децата да не я чуят и да не мислят,че се карат:
-Представлението ще е в шест чеса,ако намериш време ела,знам че си зает,проблема тук не е в мен. Знаеш,че обичам реда и съм го предвидила. Ще ти го запиша на камера,ако не успееш.
Отново се обърна към чиниите,в момента действаше пасивно агресивно,искаше да му приготви вечеря и всичко подобно,да се опита да стопят ледовете но той просто сякаш не хаеше.
-Само да те питам,за годишнината от сватбата ни,също ли трябва да уведомя секретарката?
Постави последната чиния и избърса ръцете си,нямаше никаква сила да сдържи емоциите си. За това се отдръпна:
-Отивам да глътна въздух надявам,се че нямаш проблеми да станеш поне три минути с тях...
Не знаеше дали има или няма но имаше нужда за три минути да се скрие за малко на двора и да изпуши една цигара,преди да е полудяла съвсем.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 13, 2014 6:58 am

Пълно безобразие. Изгледах я ядно в гръб, понеже не ми остави възможност да й кажа, че нямам три минути. Имах важна среща още сутринта и вече трябваше да съм тръгнал, но за нея това не означаваше нищо. Никога не е намирала работата ми за достатъчно важна. Не казвам, че тя е по-значима от семейството и децата ми, но очаквах поне малко разбиране вкъщи след като си скъсвам задника, за да може децата ми да ходят в скъпо училище и да не ги лишавам от нищо, докато тя прекарва времето си в чудене за какво още да ме мрази.
Останал сам с децата, даже не видях кога Маргарит събори купичката си с каша на земята. Целия под стана в мръсно, а Доминик се разпищя, че му е оцапала новите маратонки. Изведнъж настана пълен хаос, който завърши с ругатни от моя страна и съсипана двеста доларова вратовръзка. Чувайки врявата Ан се върна. Изгледах я ядосано:
- Дано да си доволна! Сега вече наистина ще закъснея за срещата си! - Развързах вратовръзката и я метнах директно в коша. Жалко, Кейт харесваше тази вратовръзка. Хукнах нагоре по стълбите, вземайки ги направо по две. Сега трябваше да сменя и ризата и сакото, защото и те бяха изцапани.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 13, 2014 7:18 am

Изгледа го как се качва на горе. Малко повиши тон но привлече вниманието на децата,който кротнаха за малко:
-Стига...
Бързо се справи с децата. Просто защото ги познаваше и знаеше,как ще реагират и,как да се справи. Излетя през вратата напълно преоблечен дори не каза чао на децата,а камоли на нея. Чак когато остана сама след,като отведе децата по местата им,остана сама със себе си. И се чудеше къде постъпва грешно. Да той беше охладнял към нея,намираше я виновна в всичко. Добре приемаше това,че е много зает,стесиран но и нейния ден не беше много по спокоен,когато не беше с децата вършеше много повече неща,чистеше и готвеше,както и беше доброволка при майките,който и намираха всякакви неща. Още куб работи и за разлика от него той работеше в най лошия случай по 12 часа,а това да си майка беше 24 часа в денонощието,не можеше да спи,не се хранеше нормално и всякакви подобни неща. Трябваше въпреки всичко да направи нещо.
Зае се с още куб неща,заведе Доминик на футбол,стоя докато мина мача,повреме на мача шиеше костюмите за пиесата на Домини. После отиде на балета,както се очакваше той не се появи. Това я разочерова все повече.
Щом се прибра,беше твърдо решена да говори със съпруга си,да проведат разговор. Приспа децата точно на време но застана в кухнята,с чаша кафе,за да успее да го изчака и да говори с него.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 13, 2014 7:35 am

Въпреки намерението ми и доброто желание да присъствам на балетното представление на дъщеря си, не успях да отида. Имах изключително много и важни срещи с важни клиенти, а последната се проточи прекалено дълго. Смятах да удавя мъката си заедно с Кейт, но се оказа, че днес няма да има време за мен. Беше заминала за уикенда за Хемптън заедно с няколко нейни приятелки и това допълнително скапа настроението ми. Щях да я видя най-рано следващата седмица, а сега имах ужасяваща нужда от още една свирка.
Противно на разбиранията, че когато любовницата ти не е на разположение се прибираш на време за вечеря, аз и тази вечер закъснях. Отидох в един бар, където възнамерявах да изпия едно питие и да изчакам да стане достатъчно късно, че Ан и децата да спят когато се прибера. Нямах физическата и психическа устойчивост да се изправя срещу укора в очите им и поредния ми провал като баща да се превърне в болезнена непоносимост.
След първото питие последва второ, после трето и така равносметката бе 5 двойни чисти уискита и три загубени часа в лъскав бар. Прибрах се малко след полунощ. Малко пиян. А съпругата ми ме чакаше будна в хола. Щом я видях веднага побързах да й кажа:
- Знам, аз съм кретен. Съжалявам, че не мога да оправдая високите ти критерии за съпруг, но това е всичко което мога да направя и ако си ми подготвила една от онези обвинителни речи, запази ги за утре. Наистина не съм в настроение за това точно сега...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 13, 2014 7:52 am

Изправи се но беше блъсната от алкохолния аромат,който се носеше от него. Беше пил,пое дъх,погледна на горе,трябваше да се опита да не се ядосва,защото можеше да го стори но както винаги нямаше да спечели нищо. А,искаше да се бори за този брак,колкото и да нямаше поглед за това. Обичаше съпруга си,никога не беше спирала да го обича но трябваше нещо да се промени.
-Не нямам намерение да правя това Илай...
приближи се към него въпреки,че беше пиян,и не знаеше до колко можеше да разсъждава:
-Трябва да поговорим и не не става дума за това,за това... Знам,че си зает,че работиш...
Е щом имаше врем за да се напие но се опита да бъде спокойна:
-Не искам това да продължава така,чувствам се тотално отчаяна,всичко тотално се е променило. Но ти ни...
Не искаше да го обвинява:
-Кажи ми Илайджа,какво не правя правилно,защо си така дистанциран. Преди нямаше търпение да се прибереш в къщи,а сега сякаш прекарваш повече време на работа.
Отдръпна се за мъничко:
-Разбирам те работиш,напрегнато ти е но и аз не съм по малко стресирана. Аз съм майка 24 часа в денонощието,всеки ден,всеки месец от години на ред. Обожавам децата си но давал ли си си сметка,на мен,какво ми е? Мислиш си,че ми е лесно,че си клатя каката по цял ден,да аз не работя за пари но работя за да се грижа за всичко останало.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 13, 2014 10:43 pm

Ето пак се започваше. Въздъхнах отчаяно и се стоварих в едно кресло, облегнах лакти на коленете си и скрих лицето си в длани. Просто трябваше да издържа още малко и после щяхме да си легнем.
- Никога не съм казвал, че си лоша майка или съпруга Антея. Отново правиш погрешни изводи за всичко. Защо просто не можеш да приемеш, че ако ти си майка 24 часа, то аз съм адвокат през това време. - Погледнах я. Беше егоистично от нейна страна. Бяхме семейство, всеки си имаше задължения, ако нейните я натоварваха прекалено много, вече й бях предложил да потърси помощ. Никога не съм я карал да работи или да седи с децата постоянно.
- По дяволите... - Изругах ядосан. - На теб ти харесва да бъдеш майка, защо аз не мога да съм адвокат? Трябва ли да се чувствам виновен всеки път когато закъснея за вечеря или пропусна нещо което никое от децата ни няма да помни? - Как очакваше да се прибирам с желание вкъщи, след като всичко което получавах тук са пасивно агресивни погледи и поведение. Без значение какво казваше и премълчаваше, всяка вечер бе едно и също.
- Знаеш прекрасно колко е суров този бизнес и колко време отнема. И ти каза, че ще бъдеш до мен, а сега ме караш да се чувствам виновен, всеки път в който прекрача прага на собствения си дом, че искам нещо повече от това да се завирам зад печката. Ще приключа сделката с Франклин и Пиърс до няколко месеца и след това обещавам, че ще имам повече време... - Осъзнах, че не съм в настроение за прекалено откровен разговор, който да завърши със спор, затова просто към края сниших тона и й казах онова което иска да чуе, за да ме остави намира.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 14, 2014 5:46 am

Всякак се опитваше да му угоди,а все беше виновна във всичко,каквото правеше. Съобразяваше се постоянно с него и това,че сега искаше да говори с него е един от много редките случай,много рядко му се караше,за нещо обикновено приемаше всичко на своите рамене. Дори яда и разочерованието на децата:
-Илайджа въобще не става дума,за това че закъсняваш,за това че не идваш на събитията на децата. Те знаят,че ги обичаш. Аз говоря за нашите отношения,между теб и мен..
Приближих се към него:
-Преди се прибираше с нетърпение в къщи без значение,колко късно си се прибрал и дори... Ти,дори не обръщаш внимание на нищо.
Погледнах го в очите:
-Дори елементарното нещо,от три месеца ме целуваш по челото,а да не говорим от колко време не сме били истински заедно. Дори не ме поглеждаш,дори не забеляза,че съм с нова прическа...
Отдърпна се за малко:
-И все пак съм готова да преглътна това но кажи на любовницата ти,да ползва гланц за устни,защото съм жената,която ти пере косюмите...
Не можеше да го понесе повече и се отдръпна,като тръгна към стаята.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 14, 2014 6:12 am

Втрещен от думите й останах като закован на мястото си няколко секунди преди да я последвам. Какво беше това за любовницата? Дали блъфираше и просто ме изпробваше? Най-вероятно. Кейт и аз бяхме внимателни и... По дяволите, не исках тя да разбира за другата жена в живота ми. Не беше нищо повече от начин да се справя с напрежението. Кейт бе красива и умна, страхотна в леглото и притежаваше ред други качества, но Ан... тя беше майка на децата ми и първата и единствената жена, която съм обичал. Това че не се чувствах привлечен от нея не беше само по моя вина.
Качих се по стълбите след нея и я последвах в спалнята. Беше седнала на леглото с гръб към мен и не виждах лицето й, но сигурно плачеше.
- Значи това било! - Казах с лека присмешка и досада. - Мислиш, че закъсненията ми се дължат на любовницата ми, а не на ужасно многото работа която имам. Това е нелепо Ан! Направо е смешно! Не знам как и на какви основания си решила, че спя с друга, но те уверявам, че нашия семеен живот не е застрашен от нищо друго освен от времето с което не разполагам. - Говорех уверено и типично за един адвокат, спокойно уравновесено и с подобни речи можех да спечеля всяко жури в съда, но дълбоко в себе си изпитвах ужасни угризения, че се налага да я лъжа. Тя не заслужаваше това и ми се искаше нещата да стоят по друг начин, обаче истината бе, че наистина бях изгубил интерес към нея като жена. Не си спомнях кога за последно бяхме по онзи начин, но със сигурност си спомням, че нито на нея й хареса, нито на мен.
- Нямам любовница и много жалко ако си мислиш, че е така...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 14, 2014 6:41 am

-Би спечелил делото,ако костюма ти който исках да изпера не миришеше на Диор и червено червило на яката,което трети път не мога да изпера.
Обгърна тялото си с ръце и потръпна. От това се чувстваше още по ужасно,вече дори собствения и съпруг не я намираше за красива,сякаш зееше някакво голямо празнина:
-Илайджа,всеки можеш да излъжеш но не и мен,познавам те от 10 години и знам,кога се опитваш да ме излъжеш. Колкото повече говориш,толкова по сигурна съм,че...
Едва очите и щяха да се напълнят със сълзи но ги спря:
-Не желая да ви хващам за да го докажа,нямам сили за това.
Обърна се към него:
-Ако още имаш поне малко уважение към мен и към нашия брак,нашето семейство. Ще отделиш поне малко време и да се обърнем към специалист,който да ни помогне да се справим с това. Моля те Илайджа,просто искам нещата да се променят.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Съб Ное 15, 2014 12:30 am

Лицето ми почервеня от гняв и една издайническа вена изпъкна на челото ми. Това направо беше върха. Освен че не чуваше какво й говоря, сега си бе наумила да ме мъкне и при специалисти. Добре предполагам наистина имахме проблеми, но не смятах, че те ще се решат като ходим при някой шарлатанин и слушам колко грешен съм аз, а тя каква светица е. Нямаше начин да ме замъкне на такова място.
- Виж... - Трябваше да сменя тактиката ако искам да я успокоя. Заобиколих леглото и застанах пред нея. Клекнах и хванах ръцете й.
- Казвам самата истина. - Вече с много по-мек глас, направо шепот казах аз. - Нямам любовница и никога няма да имам. Дори и да не ти се вярва аз обичам теб и децата ни. Вие сте всичко за мен и наистина съжалявам, че напоследък съм прекалено зает и обещавам да се реванширам за това, но трябва да признаеш, че драматизираш прекалено. Нямаме нужда от специалист Ан. Просто се нуждаем от малко време заедно, това е... - Предполагам можеше да измисля нещо, за да я успокоя и да спре да прави драми.
- Ако желаеш още утре ще отидем някъде. Аз, ти и децата... После ще хапем и... Ще правим каквото пожелаете... - Надигнах ръка и я придърпах за брадичката, докоснах устните й и се усмихнах по моя си начин.
- И двамата не мислим трезво в момента. Нека поспим и да се успокоим, а утре всичко ще е много по-добре ще видиш. - Изправих се и се претъркулих зад нея на леглото, протягайки ръце, да се намести между тях. Тя ме гледаше подозрително.
- Хайде Ан, моля те ела тук. - Исках да спя и ако тази нейна истерична криза продължеше щях да се побъркам. Ан не бе глупава жена, но знаех, че ме обича много и е склонна да ми вярва безрезервно, затова и знаех, че ако положа малко усилия ще успея да я убедя, че си нямам любовница.
- Наистина съм уморен. Моля те не ми го причинявай. Всичко което искам е да прегърна красивата си съпруга и да поспя, усещайки я до себе си...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Съб Ное 15, 2014 4:56 am

Остана на мястото си,като не помръдна нито със сантиметър този път,щеше да оддържи,този път беше просто насъбрала ужасно много и не можеше да бъде подведена:
-Всеки път става така,всеки път. Всеки път водиш всички ни на някъде,наяждат се децата със сладко,веднага отново ти прощават,защото има даваш сладко,после заминаваш на работа и ме оставяш да се справям с две подивели деца. Да ние сме семейство но имаме нужда да прекарваме и малко време заедно. Илайджа,кога си ме водил последно на вечеря? Ходи ли сме някъде само двамата? А,секс не сме правили от не помня колко време. Ти ме целуваш по челото,нито един път не ме целуна по устните.
Отново се присви,чувстваше се ужасно наистина. А,той отново се опитваше да залигова нещата:
-Този път няма да се справим с излизане,между нас има лед,разбираш ли? За едно нещо те моля Илайджа,никога не съм искала нищо за себе си,винаги съм се жертвала,за теб и за децата. Искам нещо толкова малко,което ще е полезно за нас двамата.

avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Съб Ное 15, 2014 5:05 am

Обърнах се по гръб и скрих лицето си в ръце. Не разбирах какво й ставаше. Този ден ставаше все по-ужасен и нямах търпение да свърши. Просто не бях в състояние да обяснявам защо не правим секс и защо не желая да ходя на терапия.
- Мисля, че трябва да се успокоиш. - Казах и станах от леглото. Взех си възглавницата и едно одеяло. Щях да спя в гостната или на дивана, няма значение къде, само да е по-далеч от нея. Не исках да слушам колко страда и колко големи жертви прави, все едно я бях завързал в този брак. Ако не й харесваше този брак, ако не й харесвах аз, просто можеше да поиска развод, но вместо това тя избираше да го играе жертва и да драматизира всичко.
- Когато си по-спокойна ще говорим отново, а до тогава аз ще спя в съседната стая... - Поклатих глава и тръгнах към врата, но преди да изляза трябваше да кажа още нещо:
- Нямаш представа колко съм разочаровам от теб Ан. Това... Тази сцена... беше... напълно излишна... Съветвам те да поспиш и прочистиш мислите си. Обичам те, но ако продължаваш така ще ме загубиш...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Съб Ное 15, 2014 5:36 am

Вече не издържа изправи се и беше в състояние да го замерва с нещо но преброй до десет,защото не искаше да повишава тон. Само леко изписука,за да сподави вика:
-От какво си разочарован Илайджа. От десет години нямам сън,децата са болни и аз ги гледам бдя цяла нощ. Ти ходиш от време на време да играеш с момчетата,а аз какво правя за себе си? Знаеш ли? Нищо... Защото искам като се прибереш,да се прибереш в чиста,хубава къща,да имаш вечеря,да ти угодя. А,ти дори не го правиш. Ти,като се разболееш вечно бдя над леглото ти,а аз като се разболея,върша хиляди други неща. От какво си разочерован?
Приближих се към него:
-Благодаря ти Илайджа! Не стига,че се чувствам грозна в твойте очи,не забележила,че дори и грам внимание не обръщаш. Абсолютно сигурна съм,че си имаш любовница. Колко повече искаш да ме потъпчеш? За мен не беше ли важно да рисувам,да творя? Отказах се,защото някой беше обещал,че ще бъде до мен. Истински до мен,да ме подкрепя и да ми помага. Задълженията ти не свършват до там да проснеш пари и да се биеш по гърдите,аз съм велик,защото работя,а ти си майка. Благодаря ти,че ме принизи още повече.
Грабнах възглавницата и одеялото си:
-Искам да организираш среща с терапевт,ако не го направиш,не виждам никакъв избор освен да се върна при родителите си.
Това щеше да означава развод,вече просто не можех да търпя:
-Отивам да спя при Доминик,ако не уредиш час при терапевт и да отделиш време. Вземам децата и се прибирам при родителите си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Съб Ное 15, 2014 6:03 am

Изсмях се искрено и от сърце, ама тя май наистина си вярваше. Сграбчих я през ръката, когато минаваше покрай мен и я принудих да спре.
- Внимавай Антея! - Изсъсках през зъби и стиснах ръката й още по-силно. - Не си в позиция да ме заплашваш. Забрави за терапевта и забрави за това, че ще ти позволя да водиш децата ми където и да било. - Напълно трябваше да си е загубила ума ако смята, че ще ми вземе децата. Никой съд нямаше да й ги присъди, още повече, че не беше в състояние да ги издържа, а и да вземеш децата, на адвоката с най-голямо влияние в града си беше направо нелепо. Не взимах на сериозно нищо от това което казваше, но мислех да й илюстрирам картинката какво щеше да се случи, ако се опита да тръгне срещу мен.
- Ако имаш нужда от почивка, може да заминеш за колкото време пожелаеш, но нека ти изясня какво ще се случи, ако решиш да се разведеш с мен... Никой адвокат на този, а и на който и да е друг континент, няма да тръгне срещу мен. В най-добрия случай ще получиш служебен адвокат, който ще те умолява да се откажеш от развода, защото и той ще знае също като мен, че ако не си с мен, значи си против мен, а аз кова законите в този град скъпа и за твое добро е да не заставаш срещу мен! - Не ми харесваше да я заплашвам, но беше прекалила с това за развода. Днес не беше деня, в който това щеше да мине.
Пуснах ръката й и отместих погледа си от нея:
- Може да спиш тук, аз ще се преместя в гостната. И се надявам, че утре ще си по-спокойна. Почини си хубаво...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Нед Ное 16, 2014 6:15 am

Издърпах ръката си от него,като го погледнах с присвити очи:
-Никой пък няма да даде децата на бащата,който няма да им обръща внимание. А,и не забравяй колкото и да си велик децата винаги отиват при майката. Дори най-проспириращия и голям адвокат не се е осмелявал да отнема децата от майката. А,и любовницата ти няма да иска децата ти.
Отдръпнах се още малко:
-Не ме плашиш Илайджа,защото знам твоите слаби места. Без съмнение си един измежду най-добрите но срещу един избягваш да се изправяш,защото винаги печели дела. Да ти напомням ли за Робърт Стивънс,неговата съпруга Саманта Стивън ми е най-добрата приятелка. Не си прав няма да ми назначат служебен,Робърт Стивънс,ще работи пробоно за мен,като малък е бил отнет от майка си,точно от амбициран баща,който е искал да нарани майката. Мислиш ли че само ако разбере,какви са ти намеренията няма да се появи и да поеме случая. Нека ли да напомням че винаги губиш от Робърт,а точно в семейните дела е най-добър. По добре намери терапевт,това е много по болезнено от това да се заплашваме един други да ме намираш виновна за всичко. Не няма да се успокоя,или ще намериш терапевт и време или утре си тръгвам и повярвай ми няма да има сила която да ме спре.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Нед Ное 16, 2014 6:50 am

Робърт Стивънс ли?! Сериозно?! Бях загубил от него само един единствен път, това бе и единствената ми загуба в съда, но даже не го считах за загуба. Всичко се случи заради клиента ми, който се бе предал преди битката да е свършила. Антея знаеше, че няма по-добър от мен. А аз най-добре знаех, че никой не е в състояние да ми вземе децата.
- Какво си мислиш, че ще промениш с това? А? - Не разбирах какво й става и защо се държи така, но на каквото и да се дължеше, нямах намерение да ходя на терапевт, а за нейно добре щеше да е просто да забрави за всичко това, иначе щеше да остане сама и на улицата без децата си.
- Мислиш ли, че този жалък истеричен изблик ще ти помогне? Ако не си щастлива с мен, подай документи за развод и се моли да ти позволя да видиш децата си някога отново. Ако обаче искаш този брак да продължи да съществува по-добре да забравиш за всичко това и да си мериш приказките. Ако имаш нужда от терапевт ще ти напиша чек!
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Нед Ное 16, 2014 7:01 am

Щях да го зашлия:
-Замисляш ли се какви глупости говориш? Аз не съм ти държанка нито курва за да ми пишеш чековете.
Доближи се до него и просто го удари в гърдите но не много силно:
-Няма да подам документи за развод. Въпреки това,ще отида при родителите ми. И без това не обръщаш внимание на нищо и на никой. Ще имаш време да се насладиш на тишина и спокойствие. Ще ми даде време и на двама ни. Но повярвай ми не ме е страх и не ме заплашвай,защото ти няма да видиш децата повече. Готова съм докарам дори адвокат от края на земята. Повярвай ми,ако баща ми научи че ме заплашваш,наистина ще намери хора...
Баща ми беше човек на мафията но това никога не бе стигало до ушите на съпруга и,не го считаше за редно да го казва,но все пак имаше богатство,не беше съвсем безащитна колкото беше:
-Ако продължиш със заплахите тръгвам още тази вечер,ясно ли ти е. Престани да ме третираш,като предмет,обмисли какво говориш,много добре.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Нед Ное 16, 2014 7:16 am

- Аз знам какво говоря Антея, ти си тази която не се чува. Пропуснах едно представление мамка му и ти реши, че си имам любовница. Чуваш ли се изобщо какви ги говориш? Женени сме от десет години и винаги съм се старал да бъда добър съпруг за теб и добър баща за децата си. Ако това което ти давам не е достатъчно съжалявам, но няма да позволя да ме заплашваш. - Ако не бях толкова беше в момента, вероятно щях да съм шокиран, че говорим за развод. Не отричам, че и на мен самия ми беше минавало не веднъж през ума, но никога не бях се замислял чак толкова сериозно. Не вярвах и Ан да иска да се разведем и за това се надявах да послуша здравия разум и да се успокои, преди този разговор да е загрубял прекалено и да няма връщане назад.
- Не желая да се караме. Просто искам всичко да си бъде по старому и те умолявам да се успокоиш, преди този спор да е стигнал прекалено далеч.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 7 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите