Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Животът на семейство Майкълсън

Страница 5 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 6:17 am

- Майка?! - Попитах неразбиращо и се опитах да се сетя за какво ми говори. - А, да... Всъщност аз не водех този случай. Знаеш, името ми е във всеки вестник просто защото е познато и с него свързват кантората, но всъщност с него се занимава Макбийл. Много е добра и съм сигурен, че ще го спечели. Тя си пада по тези неща... Аз съм се концентрирал върху сливането. - Истинските пари бяха в корпоративните дела. Вече бях спечелил хиляди дела като това и си бях извоювал място в страниците на вестниците. С други думи не работех за да си създавал име, а за пари и то големи пари, такива които щяха да осигурят не само моя, но и живота на децата ми.
- И ако направя това сливане както трябва, ще виждаш много често името ми не само по вестниците, но и в учебниците по право. В момента пиша история Ан и съм наистина развълнуван за това. - Когато започвах кариерата си, само можех да си мечтая за подобно дело, сега го имах и нямаше да позволя да го прецакам, затова и работех толкова усърдно по това сливане.
- Като се приберем ще ми покажеш... - Казах накрая и се усмихнах. Исках да видя какво е сътворила, а и в интерес на истината я намирах за изключително талантлива и знаех, че ако вложи усилията си в това, може да постигне много, защото имаше вроден усет за изкуството. Не беше нещо което е научила в университета или в училище, а нещо с което се бе родила.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 6:38 am

Вярваше в съпруга си и неговата амбиция,за това знаеше,че ще успее:
-Убедена съм,че ще успееш до сега всичко което си пожелал се е случило.
Искаше малко да го разсее с нещо малко по позитивно.
-Това е наистина невероятно,някой ден Доминик,ще чете за теб в учебниците...-засмя се,защото щеше да каже нещо много весело-Каза,че искал да стане,като теб. Сигурна съм,че още не разбира,чак толкова,какво работиш но взима пример от теб..
Децата си играеха весело,вече бяха изяли сладоледа и си играеха двамата,баткото учеше малката си сестричка,как да играе с топката. Ан се засмя,бяха ужасно сладки,те се подкрепяха и се разбираха,надяваше се да остане така но не се знаеше в пуберитета,какво ще стане. Излегна се леко на одеялото,като се загледа в децата,беше леко замечтана и до някъде мислеше за нови идеи. После се излегна и погледна към съпруга си:
-Извинявай разсеях се,просто ми се иска този ден да не свършва.
Той се беше надвесил над нея,а тя му се усмихваше весело и чаровно,косите и се бяха разпилели по мекото одеяло,леко гримирана и сияеща от щастие.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 6:58 am

- На мен също... - Да изляза извън офиса беше като истинско събитие за мен и ако за тях това да съм с тях на подобни излети, за мен бе не по-малко интригуващо да съм тук.
Започнах да се навеждам бавно към нея, имах намерението да я целуна. В момента ми беше хубаво и някак фриволно и ми се виждаше ужасно правилно да го направя, а и тя сякаш ме предизвикваше неволно да впия устни в нейните. Поемаше си дъх и гърдите й изпълваха деколтето й. Полъха на вятъра донасяше до мен примамливия й аромат, а сините й очи, обградени от гъста черна мъгла мигли, бяха още по-ярки и сини озарени от слънцето. Всичко в мен копнееше за вкуса на устните й, които сега сигурно бяха още по-сладки с вкус на ванилия от сладоледа... Преди обаче да успея да достигна крайната си цел, телефонният звън ме стресна и се отдръпнах назад като опарен. Намръщих се, мразех когато се случва така. Извадих телефона си, с намерението да го изключа. Исках този ден да е само за мен и тях, но видях че това е номера на Кейт и... И си припомних, че тя съществува и... и, че не съм безразличен към нея и... Погледнах виновно към Ан:
- Съжалявам... Трябва да отговоря... Ще отнеме само минутка... - Надигнах се и се изправих от одеялото. Отдалечих се на достатъчно разстояние, за да не става свидетел и Ан на този разговор и отговорих.
Кейт ми съобщаваше, че ще се прибере с по-ранен поглед. Каза ми колко няма търпение да ме види, подметна няколко мръснишки неща, колкото съвсем да се побъркам и... Погледнах притеснено назад към Ан. Гледаше ме влюбено и се усмихваше, а аз говорех мръсотии с любовницата си по телефона. Това беше първия път, в който изпитах вина за това което правя. Спях с Кейт от половин година и едва сега го чувствах като нещо нередно.
- Съжалявам, не мога да дойда по-рано... С децата сме навън и... Ще дойда при първа възможност... - И въпреки всичко Кейт не се разсърди. Продължи да се държи все така. Каза, че ще ме чака гола и готова и затвори. Поех си дълбоко въздух и се върнах при Ан.
- От работата... - Излъгах, но не успях да я погледна в очите. - Ще се наложи да отида до офиса... - Погледнах я. - Не сега... - Побързах да я успокоя и за по-голяма сила лепнах една кратка целувчица по устните й. - Ще свършим тук и после ще отида...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 7:19 am

Да не и стана приятно но такива бяха обстоятелствата,разбираше го и не искаше да пропуска възможностите си,понякога не трябваше да се пропускат.
-Не се притеснявай с децата,ще се оправим,не е никакъв проблем,ако се налага тръгвай,не бива да пропускаш неща. Децата са уморени,сигурно ще искат да поспят.
Улови ръката му,като я стисна лекичко. Изправи се и започна да прибира нещата,като не му се сърдеше наистина,не и беше лесно да го приеме но въпреки всичко не реагираше агресивно и подхождаше с разбиране към съпруга си:
-Ще ти простя,ако ми донесеш един млечен шоколад.
Като бяха млади,така и се реваншираше,когато не успяваше да свърши нещо обещано. Въпреки всичко остана с децата още малко,а след това си тръгна. Тя се справи с децата,като след,като заспаха вечерта се отдели в ателието,се беше отдала на работата си почти до късно вечерта. Нямаше много сили,за това си взе един бърз душ,за да отмие боята,нямаше време много да се облече дори. Просто се добра до леглото и без да се завива,още щом помириса възглавницата,се унесе. Косата и беше леко мокра разпиляна по възглавницата,на прекрасни огнени вълни. Носеше черни дантелени бикини,а тениската и се беше набрала почти до гърдите. Въпреки че беше майка на две деца,тя изглеждаше наистина сексапилно,формите и бяха пищни и красиви. Изглеждаше на истинска богиня.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 7:36 am

Нямах намерение да тръгвам толкова скоро, но Ан направо ме изгони, когато й казах, че ще трябва да отида до офиса. Не се чувствах в позиция нито да споря с нея, нито да отложа, защото ако кажех, че няма да отида, Кейт щеше да се почувства зле, пък и щеше да изглежда така сякаш имам избор и предишните пъти сам съм решавал да работя, вместо да съм с тях.
В крайна сметка, отидох на време за срещата си с Кейт и вместо тя мен, аз чаках нея. Не много, но на мен ми се видя като цяла вечност. Вечност, в която се разкъсвах вътрешно и даже си мислех, че трябва да сложа край на тази връзка и да дам шанс на себе си и Ан, поне още веднъж. После обаче Кейт се появи и всичко се промени. Наистина бях привлечен от тази жена, а и секса който правех с нея... Наистина беше страшно добра в това.
Днес не говорехме много. Тя усещаше, кога не съм в настроение за разговори и просто се насладихме на удоволствието да сме заедно след толкова дълга почивка. Попитах я само как е било пътуването й, а тя ми отговори, че е било разоряващо. Посмяхме се на това и после пристъпихме към действие.
Когато се прибрах, пак изпитах онази вина. Особено когато се качих в спалнята и видях Ан. Спеше и изглеждаше толкова невинно. Не биваше да й го причинявам. Съблякох се и внимателно се пъхнах в леглото. Загасих лампите и се опитах да заспя, но не можех. Съвестта ми не ми даваше мира. Въртях се може би около час в леглото, но не можех да заспя. Станах и отидох в кабинета си. Отворих си бутилка уиски и си налях в една чаша. Пиех и мислех за това как се бях прецакал. Харесваше ми да бъда с Кейт, но имах дълг към Ан. Използвах и двете... Наранявах и двете...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 7:51 am

По сред нощ се събуди,беше ужасно жадна,гърлото и се оказа невероятно присъхнало. Тръгна по коридора,като видя в просъница докато вървеше,кабинета на Илай да свети,открехна леко вратата и потърка очите си,като се прозя. Гласа и нежен,тихичък,дори нежен:
-Защо не спиш скъпи?
Отново леко се прозя и се подпря на вратата. Косата и се спускаше по раменете,леко се къдреше,крачетата и изглеждаха почти все едно нямат край. Гледаше го как пие уиски,не му беше обичайно не знаеше празнуваше ли,какво се случваше. Ако имаше нещо,щеше да каже не искаше да го разпитва или да му се кара,той можеше да вземе сам своите решения:
-По добре е да лягаш скъпи...
Приближи се към него и де целуна,въпреки че миришеше на уиски ни най малко не и пукаше. Премина нежно с ръка по раменете му,като се отдръпна. Нямаше да го пучава,да му се кара,както обикновено би направила,просто се научи да пропусна нещата,който не и влизаха в работа:
-Оставам те да го мислиш,отивам да пия една чаша вода и лягам...
Тръгна към вратата,като се движеше бавно,защото все още и се спеше.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 8:01 am

Вече пиян, не мислех изобщо трезво и просто не можех да го задържам повече в себе си. Разяждаше ме отвътре. Исках да го кажа и просто да не се налага да лъжа повече.
- Не бях в офиса... - Казах едва чуто и се завъртях със стола. Тя се спря, чула думите ми, но не каза нищо. Не попита къде съм бил, а аз исках да го направи, исках да изпадне в нейните си истерично изблици, за да спра да се чувствам виновен. Когато се държеше като параноична и изискваща отчаяна съпруга, всъщност беше много по-лесно.
- Не искаш ли да знаеш къде съм бил? - Не издържах. Тя понечи да тръгне, но думите ми отново я спряха. Разбирах, сигурно искаше да излезе преди да съм казал онова което подозираше, но трябваше да го кажа.
- Обикновено имаш толкова много въпроси и предположения... Защо не ме питаш сега? - Трябваше да не пия повече. Вървях по тънък лед и бях на път да си призная нещо, което можеше да ми коства брака завинаги.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 8:23 am

Спря се на вратата,като си пое силно дъх,за миг се разсъни,като и трябваше време да се окопити. Не и беше до истини,не искаше да знае,защото това,щеше да я нарани още повече:
-Илайджа пиян си,по добре е да си лягаш...
Обърна се към него,като:
-Какво искаш да ти кажа? Знам,че си имаш любовница,не е глупаво да се досетя. Мислиш си че не те познавам но те познавам,знам когато криеш нещо от мен. Истината е,че нямам сила да ти го кажа. Обичам те Илайджа,аз съм твоя съпруга,щом си имаш любовница,значи аз не мога да ти дам това от което имаш нужда.
Пое силно дъх и се отдръпна. Това я разкъсваше отвътре но въпреки всичко,се примиряваше с това съпруга и да си има любовница,пред това да го загуби за винаги:
-Прави,каквото решиш просто пази децата,това те моля...
Излезе от стаята,като по пътя от очите и се сипеха сълзи. Тръгна и се заключи в ателието си,хвана картината,която беше нарисувала и я накъса,като я метна в ъгала. Беше наистина много наранена.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 8:30 pm

Стиснах очи и отпуснах натежалата си глава в длани. Наистина ли толкова малко й пукаше, че съм с някоя друга? Ако наистина ме обичаше нямаше да го приеме. Ако наистина се обичахме, нямаше изобщо да сме в такава ситуация. Пиян и отчаян, не виждах никакъв изход. Причинявахме си само болка, взаимно. Не знам дали щях да мога да я обичам отново, след всичко което бях направил. Не знам дали и тя можеше да прости, защото не беше като да изчукам някоя случайна жена и всичко да приключи. С Кейт имах история, след като съм бил с нея, се прибирах при жена си и я лъжех. Не казвах, че е единствената за мен, но се предполагаше, че го мисля след като сме женени... И децата? Заради тях ли си причинявахме всичко това?
Не тръгнах след нея. Останах в кабинета си и доизпих бутилката, мислейки какво да правя. Накрая реших, че ще прекратя отношенията си с Кейт и повече няма да причинявам това на Ан. Тя беше моята съпруга и майка на децата ми и винаги можех да разчитам на нея да ми пази гърба. Трябваше да бъда с нея... Исках да съм с нея...
Заспал съм там, в кабинета, пиян и нещастен. На сутринта се събудих от гласовете на децата. Станах от стола и потърсих Ан. Трябваше да й кажа какво съм решил. Намерих я в ателието й.
- Ан... - Почуках още веднъж. - Отвори... Аз... Повече няма да се виждам с нея... Искам те и децата...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 9:16 pm

Чу го как чука на вратата но не искаше да отваря. Наистина беше наранена предадена и много огурчена. Въпреки всичко се изправи но не побърза веднага да му отвори. Малко или много се промени и си обеща,че ще продължи да го прави. Въпреки всичко нямаше точен наръчник,как и какво да направиш,когато съпруга ти ти изневери. Отключи вратата,като застана на вратата,нямаше да го пусне в ателието си,това и се струваше в този момент прекалено много,защото вече не искаше да споделя.
В погледа и се четеше тъга,дори разочарование:
-Илайджа просто...-пое си дъх отново- Прави,каквото решиш... Да ядосана съм,да гневна съм,да не искам това да е така но... Не искам да те губя,не искам да разбивам живота на децата си,помниш ли колко щастливи бяха децата,вчера когато бях ме в парка. Да искам повече но съм доволна и на малкото.
Преглътна и погледна в страни,като сподави сълзите си:
-Ако това те прави щастлив...
След това се отдръпна не искаше да вижда сълзите и:
-Бавачката,ще се грижи за децата,аз просто не мога да остана тук...
Не искаше да казва,че удобрява връзката на съпруга си,защото това я нараняваше,чувстваше се ужасно,защото това означаваше,че не му е достатъчна,че го е отблъснала от себе си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 9:54 pm

В очите й се четеше истинско разочарование и някакъв вид примирение. Казваше че така не й харесва, но в същото време нямаше сили да се бори или по скоро нямаше стимул да го направи и бог ми е свидетел, че не й бях дал много за какво да се бори. Съпруг, който никога не е там където трябва, за какво й е да се бори. Вече искаше баща за децата си, но даже и това не бях на сто процента.
- Казах ти, няма да я виждам повече... - Наистина нямаше. Бях решил, че ще прекратя всичко и ще се опитам да събера семейството си и ще спася каквото е останало от него. Бях добър в обречените каузи и можех да спечеля и тази битка, просто трябваше да го поискам наистина.
- И имаш всичкото време на света, за да... се справиш с това... - Безспорно щеше да й отнеме време да ми прости за случилото се.
- Само искам да знаеш, че не означаваше нищо за мен... - Баналната лъжа, която всички казваха когато са сгафили. Разбира се, че да спиш с някой в продължение на месеци, означаваше нещо. За мен означаваше. Даже мислех, че до някаква степен бях влюбен в Кейт, но избирах децата си и съпругата си пред нея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 10:20 pm

-Просто...-от очите и вече почнаха да се сипят сълзи,дръпна ръката си-Моля те остави ме...
В момента не искаше да говори,тръгна към изхода вземайки чантата си,беше изцапана с боя но не и пукаше. Каза нещо бързо на бавачката,че ще се забави. Веднага се качи в колата и потегли на някъде,като през цялото време плачеше. Не знаеше на кого да се обади но се сети само за един човек който,щеше да я разбере и това беше д-р Тиодор,звъна му,като плачеше. Каза и да стой там където е и щеше да дойде при нея. Не след дълго може би само за около 15 минути,паркира колата си до нейната. Ан излезе и веднага се затича,като беше невероятно разстроена:
-Той ми е изневерил... Знаех усещах го но ми се искаше да е някаква лъжа.
Той я прегръщаше и се опитваше да я успокой.
-Какво ми има на мен,грозна ли сам,какво ми има?
Погали я по главата и отново се опита да я успокой:
-Ти си невероятна жена Антея,прекрасна си,мъжът ти е най-големия задник на земята,щом не осъзнава,колко изумителна си ти. Никоя жена не може да ти стъпи на малкото котре на пръста.
Повдигна главата и,като я погали по брадичката искаше да я целуне но знаеше,че ще е нередно и ще я нарани,щеше да се чувства гузно:
-Ан не се измъчвай моля те. Ако не можеш не можеш да продължиш,аз ще съм до теб и ще те подкрепям,ще ти помогна с всичко...
Ан поклати глава и го прегърна отново. Този път доктора не успя да се сдържи и я целуна нежно но и някак странно възбуждащо. Притисна я към себе си и можеше да усети,колко развълнуван е в същност. Това я изплаши но и някак си я поласка. Отдръпна се от него,като беше сложила ръка на устата си. Чувстваше се ужасно,защото и хареса:
-Трябва да тръгвам...
Приближи се към нея:
-Недей не бива да караш така,виж съжалявам не трябваше но найстина те харесвам. Не мога да гледам,как се съсипваш и даваш всичко,за мъж който не го заслужава. Антея моля те...
Улови я,като отново я прегърна,което някак си я успокой но се отдръпна:
-Обичам съпруга си...
Той поклати глава:
-Знам но искам да знаеш,че не си сама...
Трябваше да си тръгва,за това се качи в колата и се отправи към къщи,като завари децата в хола да си играят.Приближи се към тях,като ги целуна и се зайгра с тях.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Чет Ное 27, 2014 11:21 pm

Ан излетя от вкъщи сякаш самия дявол я гонеше и нямаше какво друго освен да й дам нужното пространство, докато се успокои и асимилира случилото се. Да, предполагам много пъти си беше мислила, че й изневерявам, даже си е мислила че е така, но сега бе получила потвърждение и от мен самия и това едва ли бе толкова лесно за преглъщане. Осъзнавайки каква огромна глупост бях направил, признавайки си, че съм й изневерил, се почувствах крайно неприятно. Да не говорим, че махморлука му сякаш се засили в петорни размери.
Качих се до банята, взех си душ, приготвих се за работа и излетях от вкъщи като буреносен облак. В такива моменти наистина имах нужда от Кейт. Обадих й се. Трябваше да й кажа, че между нас всичко е свършило, но не успях. Можех да го отложа и за друг ден. Днес имах нужда да съм поне още веднъж с нея. Не отидох изобщо на работа. Прекарах деня с Кейт. Ядохме, правихме секс, говорихме за пътуването й. Тя беше толкова развълнувана и не ми даде сърце да й кажа каквото си мислех да й кажа.
После се прибрах вкъщи. Все още обременен с чувство за вина и все още с любовница. Ан и децата играеха. Нямах очите да отида при тях и да се включа в игрите им, а и честно казано се страхувах от реакцията на Ан. Бяха минали няколко часа и вече трябваше да е асимилирала новината, че съм й изневерил.
На вечеря беше спокойно. Даже и децата не вдигаха шум, сякаш усещаха напрежението между нас и бяха кротки. След вечеря тя отиде да ги приспи, а аз слухтях по коридорите да видя дали ще дойде в стаята. Не дойде. Предположих, че е слязла в ателието. Отидох там и почуках, не посмях да вляза направо.
- Ан, аз съм... Искаш ли да поговорим?
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Чет Ное 27, 2014 11:38 pm

Беше се заела с мащабно нещо работеше върху склуптора но нямаше вдъхновение,истинта е че в момента нямаше желание но не искаше да е качва горе в спалнята. Щом почука прибра картините си,на бързо или по скоро ги покри,а след това отвори за да го покани вътре,беше малко мръсна,за това се избърса в една кърпа:
-Не ми се говори Илайджа,все едно е да бъркаш в не зарастнала рана.
Пое си много дълбоко дъх,като застана на разстояние от него:
-За какво очакваш да говорим?
Попита тя,като сви ръце към тялото си:
-Не мислиш ли,че ми стига да знам,че съм се провалила,че си отвратен от мен,че не съм ти дала всичко,та се е наложило да го търсиш другаде? Какво очакваш да се случи да забравя? Все още те обичам и се чувствам много наранена. Не мисля,че това може да бъде поправено. Нямам сили да се боря,единственото за което можем да говорим това е развод. Ако искаш да живееш с децата,ще останат при теб,обичам ги майка съм им,не искам да им причинявам това но знам,че не съм в състояние да спечеля дело за попечителство. Така че ти сам ще решиш,какво да се случи с децата. До тогава,ще спя в стаята за гости,докато си намеря подходящо място.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 12:53 am

- За Бога Антея... - Казах възмутено и невярващо. Започваше да ме изнервя отново. - Как изобщо... - Нямах думи и честно казано не знам как й ги раждаше мозъка такива. - Не съм отвратен от теб... Ти... - Поех дълбоко въздух и си наложих да се успокоя преди да съм се развикал наистина.
- Това че... съм потърсил секс някъде другаде не означава, че си се провалила или, че съм отвратен от теб. Означава, че имаме проблеми и че се опитах да ги реша другаде... Ако за теб разводът е единственото решение, тогава добре! - Напоследък се случваше все по-често да говорим за това и вече наистина не знаех кое ще е най-добре.
- Не желая да се разделяме и съжалявам, че направих това което направих. Бях откровен с теб и вече съжалявам, че изобщо повдигнах въпроса. Предлагам ти да не вземаш прибързани решения, но ако си решила да се разведем наистина, тогава ще приема решението ти. Сега обаче не е момента за подобни решения. Нека се успокоим и ако пак мислиш така, тогава... - Тогава щяхме да се разведем.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 28, 2014 1:36 am

Може би наистина мислеше прибързано но се опитваше и нищо не се получаваше. Опря се назад към една от масите покрити с различни темперни бой. Просто в момента се чувстваше ужасно от ситуацията. Замълча няколко минути,като искаше малко да се успокой,не можеше да мисли трезво но въпреки всичко.
-Просто...
Пое отново много дълбоко дъх,като се обърна с гръб към него и се опря с ръце в масата. Имаше ужасно много въпроси,дали е хубава,коя е и всичко подобно. Но тези думи останаха в нея:
-Какво предлагаш да направим тогава?
Все пак искаше да даде последен шанс на брака си,отново щеше да предаде себе си.Отново щеше да се опита да преглътне всичко.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 2:07 am

Поех дълбоко въздух и отстъпих няколко крачки назад. Издърпах един стол и седнах върху него. Чувствах се изсмукан и психически и физически. За пръв път от толкова много време насам, нямах сили даже да стоя на краката си.
- Не знам... - Отговорих откровено с тежка въздишка. Не само не знаех как да продължим напред, но нямах и представа как бяхме стигнали до тук. Ако преди десет години ми беше казала, че иска да ме изостави щях да преобърна света, за да я задържа до себе си. Днес, десет години по-късно бях готов да я пусна без никаква борба и редно или не сякаш очаквах тя да забрави за всичко, без никакви усилия от моя страна.
- Искам нещата да са както преди, но не знам как да накарам и двама ни да се чувстваме по същия начин. - Имах чувството, че всичко между нас се е превърнало в един огромен навик и дори това да си казваме, че се обичаме не беше заредено с никакъв заряд.
- Може би трябва да продължим да посещаваме онзи терапевт... или... - Не знам обаче как щеше да прозвучи ако кажа, че искам да се разделим за известно време. Може би пък ако си починехме за малко щяхме да си дадем сметка трябва ли да продължим заедно или трябва да се разделим окончателно.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 28, 2014 2:34 am

-Или...
Не е много трудно човек да се досети,на къде отиват мислите му. Имаше чувството,че не и стига дъх,искаше всичко да си е по старо му:
-През цялото време се опитвам да спася този брак,последните седмици правех изключително много жертви,боря се за теб и за семейството,сега имам нужда ти да се бориш за мен и за това семейство. Аз вече нямам сили.
Обърна се отново към него:
-Ти сам реши,какво ще правиш... Ако искаш да ходим на терапия ще отидем...
Пристъпи към него,като го прегърна,искаше да почувства съпруга си. Премина нежно с ръце по прекрасното му лице,въпреки че му беше обидена искаше да провери,дали целувката на съпруга и,ще я развълнува,така както доктора. Целувката определено беше страстна но сякаш се губеше нещо.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 2:55 am

Обгърнах я с ръце и я притиснах към себе си. Стояхме така известно време. Не знам точно колко, защото загубих пълна представа за времето. Държах я в ръцете си и се чудех какво да направя. Какво е най-добре за нея, за мен и за децата ни.
- Искам да продължим с терапията, но смятам, че за мен и най-вече за теб,ще е по-добре ако се изнеса за няколко дни... - Исках да дам време на себе си и нея, в което да помисля точно какво желая. Трябваше да подредя приоритетите си и да реша веднъж завинаги какво искам. Трябваше да съм сигурен, че вземам правилното решение. Не желаех да измъчвам и себе си и нея. Все още бяхме запазили добрия тон помежду си, не исках да се намразим и от това да пострадат децата ни. Пък и за тях нямаше да е здравословно да виждат родителите си нещастни и отчуждени.
- Това не означава, че не те обичам и не искам да се боря... Колкото и глупаво да звучи, вярвам че по този начин ще успеем да си изясним много неща...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 28, 2014 3:27 am

Поклати глава в знак на съгласие. Само се надяваше да не хукне след любовницата си. Тръгна назад,като се блъсна в покритите картини,който се откриха пред него,там все още беше и неговата картина,като се виждаше само едната част на лицето му. Веднага се наведе за да ги прибере:
-Сега искам да остана сама,моля те...
Дойде и прекалено много. Всичко в нея рухна и знаеше,че след тази раздяла всичко е обречено и няма да иска да се върне. Щеше да отиде при любовницата си:
-Остави ме...
Искаше да се махне,за да може да се наплаче,като хората. Сега трябваше да направи това,което правеше той преди,да се грижи за децата и да развива кариерата си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 3:49 am

Понечих да се приближа и да я прегърна отново, за да я успокоя и уверя, че това не е край, но тя отново повтори да я оставя сама и аз не събрах смелост да настоявам. Почувствах се като пълен неудачник, за дето й причинявам всичко това, но все още смятах, че това е правилното решение и за двама ни.
- Добре... - Казах тихо и заотстъпвах назад.
- Ще спя в гостната, а утре ще тръгна, когато децата отидат на училище. - Не исках да виждат че се изнасям. - Мисля че ще е най-добре ако им кажем, че съм на командировка извън града... - Когато бях нервен и несигурен, винаги говорех по много. Сега беше един от онези моменти и сякаш вече не бях толкова сигурен дали трябва или не да се изнасям, пък било то и за малко.
- Ако това да се изнеса за няколко дни не ти харесва, няма да го правя... - Исках да съм сигурен, че няма да стане още по-зле ако си тръгна в този момент.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 28, 2014 4:17 am

Сърцето и сякаш беше разбито,съпруга и не искаше да се бори,а искаше да се махне от къщата. Не искаше да вижда сълзите и,колко е разбита в същност.
-Истината е,че не искам да си тръгваш но в същност не знам,какво бих могла да направя.
Изправи се отново,като сдържаше сълзите си,очите и бяха зачервени:
-Ако те пусна сигурно,ще отидеш при любовницта си,ако не те пусна,ще се чувстваш,като затворник. Ти реши,какво искаш да сториш. Аз...
Отдръпна се и тръгна към вратата:
-Постапи,както сметнеш за добре...
Остави го в ателието но в момента не искаше да стой около него. Отиде в стаята и си взе продължителен душ,а след това си легна напълно изтощена но със сълзи в очите. Трябваше наистина да вземе решение за себе си.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 5:37 am

Останах загледан в една точка и отново премислих всичко отново и отново. Преди малко искаше да се разведем, после вече не искаше. Не разбирах какво всъщност иска и до кога ще продължава всичко това. Наистина трябваше да се изнеса и да видим как ще живеем един без друг, дали изобщо ще си липсваме или ще осъзнаем, че всичко между нас е навик.
Както обещах не се върнах в спалнята ни. Отидох да спя в гостната, където продължих да мисля. На сутринта, след поредната тежка и безсънна нощ, вече бях с ясна представа какво трябва да правим. Ан я нямаше на закуска. Оказа се, че е все още в спалнята и изобщо не беше ставала от леглото.
- Хей... - Седнах на ръба на леглото и отдръпнах леко завивката, за да открия лицето й. Не спеше. - Добро утро... - Тя не отговори, понечи да се обърне на другата страна.
- Добре, знам... Не искаш да ме виждаш и да говориш с мен, просто исках да знаеш, че за сега няма да предприемам нищо. Утре имаме час при терапевта и искам да отидем и да поговорим за това с него. Смятам, че той би ни посъветвал най-добре...
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Антея on Пет Ное 28, 2014 6:17 am

Нямаше сила да стане от леглото,за първи път си позволяваше да се срине,да знаеше че няма да е за дълго,просто имаше кратък момент в който да се свие на леглото,преди да продължи.
-Добре...
Отвърна му с равен тон но не и груб,просто малко пресипнал.
-Имам нужда да поспя още малко...
Завъртя се с гръб към него,като придърпа одеялото. Той си тръгна,а тя се опита да се съсредоточи. Целия ден след това премина спокойно,по скоро го избягваше. С малката разлика,че се видя с доктора,който я откъсна за малко от проблемите и вдъхна малко живец,да продължи. На другия ден преди терапията се срещна с приятелката си,на която показа картините,тя беше вдъхновена и каза,че не просто ще отделят една зала,а цялата галерия ще бъде в нейните картини. Което знаечеше,че ще има още доста работа,както и планиране но за сега това беше най радостната новина.
Направи усилие и отиде на терапевт,като по някакво чудо Илай я беше изпреварил и беше в кабинета. От пълното щастие и голямата усмивка с която влезе нямаше следа щом влезе в кабинета. Настани се до него на дивана на солидно разстояние. Само поздрави терапевта но нищо повече.
avatar
Антея

Брой мнения : 565
Репутация : 0
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Илайджа on Пет Ное 28, 2014 6:28 am

- Радвам се, че и двамата сте тук. Това значи, че сте готови да работите върху проблемите си. - Започна доктора след дежурните поздравления.
- Как се чувствате днес? Имахте цяла седмица на разположение. Кажете ми какво се случи? - Доктора не зададе въпросите си конкретно на никой, очакваше някой от нас да отговори доброволно и след като видях, че Ан няма желание да говори, започнах аз.
- Случиха се много неща. Съпругата ми се върна към хобито си да рисува. Аз намерих повече свободно време за семейството си и... признах на съпругата си, че имам извън брачна връзка. - Това последното шокира и доктора, който не очакваше да съобщя нещо подобно и то сякаш съобщавах прогнозата за времето.
- Това... - Прокашля се. - Това е интересно. Как решихте да... признаете нещо такова? Какво се промени?
- Бях пиян и... Просто не можех да го крия повече. Мисля, че тя заслужава истината.
- Как приехте това Ан? - Обърна се той към нея.
avatar
Илайджа

Брой мнения : 590
Репутация : 1
Join date : 12.01.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Животът на семейство Майкълсън

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите