Re: Домът на Клаус

by **Илайджа** Вто Фев 25, 2014 5:53 am

Понякога наистина ми беше трудно да следя настроенията й. В един момент се опитваше да ме убеди, че живота на Катерина е по-ценен от нейния, затова не иска да се защитава, а сега изведнъж, това че я заплашват е проблем. И си беше истински проблем, защото не исках такъв живот за нея и не исках да я поставям в опасност, но понякога се изморявах от това да се опитвам да вниквам в думите й.
- Е, поне един от тях вече започва да го променя. - Обади се Ребека, визирайки брат ни и бях съгласен с нея. Въпреки всички заплахи и т.н., той се държеше ужасно странно и различно напоследък. Още от момента, в който се изправи срещу Катерина и тя му призна цялата истина. Сякаш беше осъзнал грешката си и се опитваше да чувства отново. После се бе появило и това бебе, което съвсем обърка представите на всички ни за живота и за отношенията между нас, но май най-много се беше отразило върху него, защото говореше странни за него неща и беше по-покровителски настроен от всякога спрямо Катерина, която очевидно не бе във възторг от ситуацията.

by **Клаус** Вто Фев 25, 2014 6:39 am

Катерина отново се отнесе на някъде другаде,те продължиха да говорят за глупости но той си мислеше различни планове,за нещастие не беше сигурен дали? Въобще трябваше ли да пита някой.
-Катерина!
Окъсна я за малко от транс,като се обърна за секунда към нея:
-За какво мислиш или сме ти неприятни?
Дори не се включваше в разговора,да искаше малко спокойствие и щеше да и го даде но сега просто нямаше как. Искаше да и даде малко време да се успокой. Мислеше наистина да я заведе на онова прекрасно място и,че щеше да и хареса наистина:
-Знаеш ли отново се сещам за онова място на което искам да те заведа,там наистина,ще ти хареса,райско място е и определено,ще ти хареса,има плаж водата е лазурна. Ако си съгласна,ще се скрием там докато дойде време за битката там?

by **Катерина** Вто Фев 25, 2014 6:50 am

- Да се скрием?! - Само това чух от всичко, защото ми говореше за плажове и лазурни води, сякаш това беше нещото за което трябва да мисли в момента.
- Това ли е великият ти план? - И изобщо защо всички не спираха да говорят за битка, сякаш се знаеше точната дата и час. И не беше битка, а просто проблем, който трябва да се реши.
- Вместо да мислиш за плажове и лазурни води, защо не помислиш как да откриеш баща си, за да го убиеш веднъж завинаги? - Бях толкова разочарована в момента и ме отблъскваше още повече с цялото това държание. Беше ме преследвал през целият ми живот, само защото си мислеше, че съм му изневерила, унижаваше ме и ми заповядваше през цялото време, избивайки всичките си комплекси върху мен, а щеше да се крие от баща си. Това направо беше нелепо. Повдигаше ми се само докато го слушах.

by **Антея** Вто Фев 25, 2014 7:02 am

Усмихна се невероятно лъчезрна след това,истината е,че оставаше много до тази промяна,детето щеше да се роди след доста дълго време до тогава,нещата щяха да се променят непрестанно:
-Истината е,че наистина и съчувствам,нейната съдба не е никак лесна и се справяла толкова години сама,си е един от най-страшните врагове. Както се казва никой не би искал такъв враг. Но истината е,че ако е искал да я убие на истина е щял да го направи отдавна изстината е,че колкото и да си внушаваш да мразиш някого не можеш да отместиш любовта.
Погледна отново към него:
-Виж не я обвинявам и я защитавам,за мен е много силна жена но изстината е,че няма да сме добри приятелки и все за нещо ще се сдърпаме. Дори не знам,защо точно но не си го слагам на сърце.
Толкова различна,толкова и се менеше мнението,да страхуваше се за живота си но въпреки това,като Илайджа успяваше да намери доброто в хората,явно го прихващаше от него.

by **Клаус** Вто Фев 25, 2014 7:09 am

-Да се крием е просто фраза Катерина...
Въздъхна и каза дълбоко:
-Забрави имах друго в предвид но ти отново ме нападаш...
Имаше предвид по скоро да си починат,криене не беше точната дума,която използва но искаше да се пошегува,да завърже някакъв разговор,без тя да го напада но истината е,че явно каквото и да кажеше тя е все още под афекта и все още се опитваше да се дразни на всичко,което и както го каже:
-Катерина не всеки път със всяка си дума целя да те нападна или всичко останало,понякога говоря,опитвам се да завържа някакъв разговор...
Каза той спокойно:
-Просто всички се нуждаем от малко врем да осмислим план дори,за намирането се изисква време,нали трябва да намерим и вещица,дали искаш да разбереш още неща. Скрия не е точната дума,там ще останем докато разучим нещата. Можем ли да общуваме спокойно Кат?

by **Илайджа** Вто Фев 25, 2014 7:19 am

Погледнах към Ан, още по-объркан от всякога и казах:
- Просто ти разказах какво се случи, това е всичко не съм искал от теб да й съчувстваш или оправдаваш. И истината е, че ще се изненадаш колко лесно един вампир може да забрави за чувствата си, особено ако не желае да изпитва нищо. - Тя нямаше как да го разбере, защото беше човек, каквото и да се случеше, тя нямаше да спре да чувства, докато при нас действително се случваше.
- Що се отнася до желанието му да я убие, може би си права. Може би не я искаше мъртва, а наранена... Това беше неговият начин да си отмъсти... - Понякога смъртта беше много по-добрият вариант, от това да те наранят отново и отново. Понякога самият аз се бях замислял, че е време да сложа край на живота си, но това не беше възможно, защото съм безсмъртен. При нея беше различно, тя можеше да умре наистина и все пак бе продължила да се бори толкова дълго време и това някак си заслужаваше уважение.
- Нямам представа, но без значение какво е искал, за да заздравеят раните и на двама им, ще трябва време... А бебето надявам се ще ускори процеса по заздравяване на тези рани. - И не само на тях, но и на желанието им за убиване на невинни хора, допълних си на ум. Не исках Ан да пострада докато те решават душевните си терзания.

by **Антея** Вто Фев 25, 2014 7:29 am

-Всъщност не сам аз но и всички се нуждаете от малко спокойствие. Твърде егоистично е да мисля,себе си изцяло за жертва и за изморена от всичко това. Истината е,че всички сме така,изморили сме се от различни неща,да бягат,да се доказват,да се борят,да мразят. Мисля че всички по един или друг начин,се нуждаем да си починем.
Всички без изключение се бяха намесили в някакви каши,в нещо като цяло е една но всеки я приемаше по различен начин. Всички се нуждаех ме това да приклюяи колкото се може по рано и без жертви,за да можем наистина да си отдъхнем,макар че на моменти си мислеше,че това съвсем няма да е края,щеше да е малко по леко но с времето,щяха да се появяват други проблеми:
-Наистина съм убедена,че това дете ще донесе спокойствие на всички... Може би е лошо да отдаваме такъв товар на едно още не родило се дете но понякога малката надежда крепи големите неща...

by **Катерина** Вто Фев 25, 2014 7:39 am

Опитах се да преглътна огромната буца заседнала в гърлото ми и да се въздържа от това да му изкрещя, че не вярвам в това някога отново, двамата с него да може да говорим нормално или изобщо нещо между нас да е нормално. Не вярвах в приказки и определено не вярвах, че има дори и минимален шанс да бъдем заедно, защото бяхме твърде различни и колкото по-дълго време прекарвахме заедно, толкова по-трудно ставаше. Предишното ми аз, сигурно щеше да е във възторг, защото той все повече заприличваше на мъжа, който познавах преди, но сега бях различна и не просто защото бях вампир, а защото бях живяла прекалено дълго и животът просто ме беше променил. Нямах потребност да бъда... Нямах потребност да бъда с мъжът, в който се превръщаше сега.
- Не. - Отвърнах аз. - Не мисля, че можем да общуваме спокойно. - Отвърнах напълно спокойно.
- Не мисля, че изобщо сме в състояние да общуваме, но се налага, затова ще направя каквото пожелаеш... - Поех си дълбоко въздух, защото това което правех беше против цялата ми същност.
- Ако искаш да изчакаме "битката", край лазурните води на някой плаж, добре! Ще направя каквото пожелаеш... - Това беше белият флаг, символизиращ моята капитулация.

by **Клаус** Вто Фев 25, 2014 7:48 am

Искаше да не може да кара колата в този момент и да почеше главата си умно с въпрос "Как стигнах ме до тук.". Хем искаше след коловете да намери вещица,хем изведнъж искаше веднага коловете битка,раз два три и работата станала. Истина или не имаха нужда от малко време,за да разучат още нещата,за щото не искаше да рискува нещата и това да я излага на излишен риск. Добре тя определено не харесваше това но сама предложи това,сама искаше да разучим вещицата за да не се окаже някаква грешка нещо.
Погледна към пътя,въздъхна дълбоко:
-Не става дума да чакаме но...
Вдигна рамене,защото в момента не желаеше да изпада в допълнителни спорове,защото и без това все още беше особено раздразнена. След това всички се умалчаха,защоо не знаеха каква тема да завържат и дали е нужно да се говори. Кол пиеше уискито си,като имаше само още една бутилка,а колата по силно замириса на уиски.

by **Илайджа** Вто Фев 25, 2014 7:51 am

- Това имах предвид и аз. - Усмихнах се лекичко и сякаш на себе си.
- Това дете е лъч надежда. - И аз се бях вкопчил в този лъч надежда, като удавник за сламка, защото ако това не ни направеше по-добри, то тогава нищо друго не бе в състояние да го направи.
- То може да излекува не само техните рани... - Погледнах в огледалото за задно виждане, като потърсих отражението на Ребека. Това дете можеше да бъде пречистващо за всички нас и ако всички мислеха като мен, то заради него поне, трябваше да се опитаме да бъдем по-добри, да създадем един по-добър свят, в който да живее.
- А и нашите. - Стиснах леко ръката й. В момента всички бяхме така опустошени отвътре, че имахме нужда от надежда, макар и малка, но надежда, за нещо по-добро.
- И... - Погледнах Ан. - Не е егоистично да си уморена, всички сме... Просто трябва да издържим още малко, докато всичко приключи...

by **Катерина** Вто Фев 25, 2014 8:01 am

Гледах навън през прозореца и се опитвах да не мисля за нищо. Просто се бях концентрирала върху музиката и пътя и за щастие всички мълчаха, което мен ме устройваше. Имах чувството, че ако още някой каже нещо или повдигне някакъв въпрос, мозъкът ми просто ще експлодира...
Постепенно започнах да се успокоявам и дори да се унисам. Наистина това беше най-добрият начин, за да дам малко почивка на съзнанието си... Клепачите ми натежаваха все повече и повече, докато не попаднах в сладките окови на съня...
Изведнъж тя се появи отново. Прелестна и очарователна, истински ангел... И този път не губих дори секунда, просто се затичах към нея и я прегърнах силно, защото това беше всичко от което имах нужда в момента. Имах нужда да я усещам до себе си, нейната топлина и аромат... Дори не беше нужно да казваме нищо, беше достатъчно просто да знам, че я има и е тук в обятията ми...

by **Антея** Вто Фев 25, 2014 8:02 am

Определено е хубаво това да има малка надежда за всичко и не беше толкова лоша,едно прекрасно създание,щеше да се роди.
Стисна ръката му и след това я пусна макар да не искаше но беше ужасно гладна и се залови да си похапва от нещата,който бяха взели за нея. Истинска вусотия а беше толкова калорично:
-Напомня ми,за...
Поклати глава,защото щеше да се издаде за нещо но изпитваше същия глад,когато беше бремена,е да не е същото сега наистина не беше бремена,а просто гладна. Поклати глава,като се опита да залигова нещата:
-За Катерина,знаех си че бебето обича човешка храна но не предполагах колко много,цялата маса бе отрупана с храна. Малкото създание си казва своето.

by **Илайджа** Вто Фев 25, 2014 8:29 am

Подсмихнах се леко, когато и аз си спомних колко храна беше поръчала, но предвид обстоятелствата май не бе хапнала и залък. Надявах се да са се досетили да й вземат нещо за из път, както ние се бяхме сетили.
- Скоро ще пристигнем... - В далечината вече се виждаха светлините на града, които ставаха все по-ярки със спускащия се мрак.
- Ребека, без никакви изненади нали? - Не исках да извърши някоя глупост, заради която някой да пострада.
- Без изненади. - Потвърди тя, но след това допълни. - Но ако усетя нещо нередно или подозрително, не гарантирам за живота на Катерина.
- Без убийства Ребека! - Казах строго и решително. - Просто ще вземем коловете и се махаме от там. Никой няма да убива никого. - Разбира се коловете щяха да са доста удобни за Клаус, защото сега щеше да ни заплашва със истинска смърт, но аз знаех, че не би убил никой от нас, затова не се и тревожех за това. Освен това ако искаше да ни убива, нямаше да ме моли да ги взимам преди това.

by **Клаус** Вто Фев 25, 2014 8:30 am

Продължаваше да кара по едно време забеляза,че тя спи и за част от секундата осъзна,че може да я сънува,без да и пречи,проникна в сънищата и за секунда,за да види дъщеря си. А тя наистина беше прекрасна,най-красивото момиченце на тази земя. Не остана дълго,за да не нарушава съня на Катерина,а и за да не се блъснат някъде. Усмихна се,защото да я види се оказа невероятно. Катрин я описваше но нито едно описание е малко в сравнение с това,което е тя. А,тя е едно невероятно ангелче,красиво,неземно дори,уникална. Обичаше я още от сега и,щеше да направи всичко по силите си да не бъде лош с нея. Жалко,че не идваше и в неговите сънища помисли си за малко.
Преди да се усетят,може би,защото всеки се беше отдал на своите мисли. Пристигнаха в Ню Йорк,като се набутаха в големия трафик.
-Кат,Кат в Ню Йорк сме...

by **Катерина** Сря Фев 26, 2014 2:28 am

Отворих бавно очи и се огледах. Вече се бе стъмнило изцяло и само уличното осветление и безбройните рекламни билбордове, хвърляха светлина в колата. Изправих се леко и разтърках очи, все още сънено... Бях я сънувала отново! Май сънят бе единственият начин да бъда отново с нея и при първа възможност щях да се опитам да се върна при нея.
- Часът на истината наближава, а? - Подхвърлих разсеяно, докато все още опитвах да се ориентирам, къде точно се намираме... И докато аз се лутах в мислите си между съня и реалността, бавно и сигурно се приближавахме към крайната си цел...

by **Kol** Сря Фев 26, 2014 6:07 am

Спрях ме не много близо но не и прекалено далече до апартамента на Катерина. Е,аз не знаех точно къде се намира но ми казаха,че не е никак далеч от тук. Клаус и Илайджа слязоха от колите и тръгнаха да огледат обстановката. Ребека остана с Ан,а аз останах с Катерина. Обърнах се към нея,като погледнах отстрани,тя изглеждаше още доста разсеяна и малко сънена:
-Виж ние се шегуваме но знаеш и по скоро знай,че можеш да разчиташ на мен във всичко. Да не съм най-сериозния човек на тази земя но когато хората разчитат на мен,не ги разочеровам.
Да бях вятърничев,разсеян,шегувах се и още хиляди неща но знаеше,че що се отнася до близките ми гора то не правех компромис:
-Нали?
Огледах се за малко,защото ми е стори че чух шум но всичко се оказваше ново за мен,новите светлини,коли и дори хора.

by **Катерина** Сря Фев 26, 2014 6:15 am

Усмихнах се лекичко и протегнах ръка към него, като нежно погалих лицето му.
- Знам... - Можех да разчитам и на него и на Илайджа, защото въпреки, че знаеха къде съм от време на време, никога не ме бяха предали на брат си и това означаваше много за мен.
- Но точно за това едва ли би могъл да ми помогнеш... - Цялата тази зависимост и бременност, Клаус... С всичко това трябваше да се справя сама, въпреки, че още не бях измислила как.
- Дори самата аз не знам как да си помогна... - Плъзнах пръсти надолу по лицето му и ръката ми увисна във въздуха.
- Радвам се, че си отново тук... - Усмихнах му се топло.

by **Илайджа** Сря Фев 26, 2014 6:23 am

Стояхме пред асансьора и напрежението можеше да се реже с нож, но никой от нас не казваше нищо. Мислех си да питам дали знае за това място, но после се досетих, че вече сме били тук и преди и спомените не бяха чак толкова приятни.
Асансьора дойде и ние се качихме. Протегнах се и натиснах копчето за последният етаж, като отново тишината беше толкова тягостна, че направо ме смазваше:
- Трябва да поговорим... - Все пак наруших мълчанието. - По-късно... - Уточних, защото сега едва ли бе подходящ момент за разговори, а и нямаше да е кратко. Трябваше да си изясним цялата тази ситуация.
- Когато приключим тук, може да отседнем в Плаза, за през нощта и да поговорим... - Можехме да пийнем по нещо на бара, само двамата както бяхме сега и да се опитам да го вразумя, преди наистина някой да е пострадал.

by **Kol** Сря Фев 26, 2014 6:24 am

-Не че искам да го защитавам,понякога ми си мисля,че е по добре,ако беше избрала мен. Ама истината е,че съм по голямо разочатование от брат си,най-вероятно,щях да те нараня повече...
Това го някъде можеше да мине и за шега но истината е,че тя не ме обичаше по същия начин по който обичаше брат ми,а от друга страна,аз не обичах толкова много Катрин,колкото брат ми я обичаше,макар да му е трудно да го покаже.
Улових ръката и,като я докоснах нежно и я притиснах до устните си,не я пуснах веднага,ами се загледах в блестящите и очи:
-Той наистина е лош но мисля че всичко ще се промени имай само малко търпение...

by **Клаус** Сря Фев 26, 2014 6:41 am

-Не съм убеден,че е добра идея да отсядаме някъде с толкова цени колове.
Погледна към брат си,въпреки всичко пътя беше уморителен е,за тях не ни Катерина позаспиваше на задната седалка и можеше да е наистина изморена. Все пак,щеше да и предложи тази идея,можеха да тръгнат веднага или просто за ден да отседнат в Плаза,да си вземат душ и да хапне всеки който намери за добре.
-Ще видим...
Каза той,макар доста не решително не не искаше да рискува да се засече с баща му или някой да му се изтресе неканен.
Още щом наближиха етажа усети че има някой в апартамента,направи знак на Илайджа да не вдига много шум,като се придвижиха светкавично и изненадващо. Не бяха много само четерна,който по скоро бяха новобранци и без усилия ги обезвредих ме. Един оставих ме за да разпитаме:
-Има ли още?
Той трепереше и не спираше:
-Не няма,пуснете ме...
Притисна го още по здраво:
-На близо ли е Майкъл къде е?
Той поклати глава:
-Не знам... не знам къде...
Блъснах го в стената:
-Не си играй с мен момче,приятелчета ти нямаха тоя шанс...
Не че и този имаше някакъв шанс но му даваше надежда:
-Не е тук ядосаха се,че не могат да вземат коловете и тръгнаха на някъде,да търсят друг вариант...
Блъснах го още по силно:
-Какъв вариант!
Той още по силно и каза:
-Да ви убият...
След всичко това,завъртя главата му без никакъв шанс и го остави на земята.
-Да ги вземаме бързо,преди да се е оказало,че ни лъже...

by **Илайджа** Сря Фев 26, 2014 6:53 am

Огледах подозрително мястото, но изглежда това бяха всички, затова кимнах леко с глава в знак на съгласие и казах:
- Добре отивам да доведа Катерина и Кол... - Това се оказа лесно, помислих си и преди още да е успял да възрази бях изчезнал от апартамента оставяйки го сам, заобиколен от трупове. Използвах стълбите, защото беше по-бързо и съвсем скоро излязох от сградата, насочвайки се право към колата, но внимавах и за нещо подозрително. Не усетих нищо такова...
Почуках на прозореца с риск, да прекъсна задълбоченият разговор между Кол и Катерина, които явно доста се бяха отнесли и дори не забелязаха пристигането ми:
- Ако бях някой друг... - Визирах баща ни. - Вече да сте мъртви и двамата... - Допълних, когато прозореца се спусна и видях ухилената физиономия на Кол.
- Слизайте! - Отворих задната врата и от там се подаде Катерина. - Чисто е... - Направих жест с ръка и я изчаках да слезе, след което затворих врата и кимнах с глава, за да ме последват.

by **Kol** Сря Фев 26, 2014 8:01 am

Тръгнах зад Катерина за всеки случай,е да чисто е но в интерес на истината от всякъде можеше да се очаква абсолютно всичко.
-Готино е тук...
За да разчупя малко ситуацията,Ребека и приятелката на Илайджа останаха долу и така беше по добре и без това обстановката се нажежаваше,когато се появят повече от една красавица,особено когато Кат ги засечваше.
Качих ме се в апартамента където беше истински бардак,както и временно погребение на вампири. Сритай един крак по пътя си и иронично каза:
-Забавлявали сте се без мен... Ужасно сте лошо...
Проследих все пак с поглед Катерина,която се насочи на някъде.

by **Катерина** Сря Фев 26, 2014 8:21 am

Изпаднах в лек ужас, когато видях на какво е заприличал домът ми, но се въздържах от коментар. И без това едва ли някога отново щях да се върна тук. Вече целият свят знаеше за това място, което го правеше напълно безполезно.
Без да обръщам внимание на труповете и всичко останало, тръгнах към библиотеката във всекидневната където всичко бе изпочупено и нападало по земята... Точно там бяха и коловете в една от лавиците, зад която имаше кухина... Натиснах леко и вратичката се отвори... Бръкнах и просто извадих всички 13 кола с които разполагах. Нямаше нужда да оставям застраховка, просто защото нямах представа в чии ръце можеха да попаднат...
Клаус се приближи и протегна ръка... В този миг си помислих, че мога да сложа край на всичко това още сега. Беше нужна по малко от секунда, за да го пробода в сърцето. Държах в ръцете си единственото нещо, с което можех да го убия и да се освободя, но не исках това... Протегнах ръка и му подадох вързопа, като преди да го пусна и оставя в негово притежание, казах:
- Държах живота ти в ръцете си... - Казвайки го, пуснах вързопа и отстъпих крачка назад. Сега цялата власт беше в него и никой друг и можеше да ме убие още сега, защото вече имаше онова което го правеше слаб.
- Това е твоята свобода... - Подарявах му я така лесно...
- Моят подарък за теб... - Премигнах няколко пъти, защото в този момент в мен се бореха толкова силни чувства, че едва сдържах сълзите си. Разтърсих леко глава, за да се опомня и побързах да кажа:
- Ще си събера някой неща... - Побързах да сменя темата, преди да е станало още по-неловко. - Няма да се бавя...

by **Клаус** Сря Фев 26, 2014 8:39 am

Погледна към нея но всичко му се струваше не реално. Тя имаше възможността наистина да го убие,да се освободи от внушението,да избяга,да получи истинската свобода,за която копнееше,която искаше,а в същия момент му даваше властта,като беше решила да не го напада,да не прави нищо. Благодарността беше малка не можеше да се опише с думи но наистина изпита това чувство към нея. И сега знаеше,че въпреки всички разпри кавги и всичко останало нито Катрин,щеше да го убие нито пък Клаус нея. Можеха да се кара до болка но никога нямаше да се наранят съвсем истински.
Кимна с глава,че ще я изчакат,все още не знаеше какво и как да каже но знаеше,че има нужда да вземе своите неща,каквото и да е останало.
Наведе се,като пое коловете,всъщност не знаеше,какво точно трябва да ги прави,защото те бяха за всеки член от семейството му,дори и за него но той наистина не искаше смъртта на семеиството си. По скоро,щеше да ги скрие на друго място,като вземе един с който да убият Майкъл,а другите,щеше да ги пази за респект.
След няколко минути Катрин се върна взела някакъв багаж със себе си:
-Искаш ли да пътуваме веднага или да останем в Плаза за вечерта,да вземем душ и подобни?

by **Катерина** Сря Фев 26, 2014 8:47 am

Събрах малко дрехи и някои тоалетни принадлежности, всъщност искаше ми се да взема много повече неща, защото за пазаруване и дума не можеше да става, а и не знаех кога отново ще бъда в състояние да отида някъде сама... Към багажа добавих и всички пари и документи, които имах в наличност и се върнах при останалите с един не особено малък куфар, дори бих го определила като доста голям всъщност...
- Плаза?! - Повдигнах въпросително едната си вежда и ясно дадох да се разбере какво ми е отношението към това място. Не ми харесваше, но наистина имах нужда от душ и истинско легло, защото имах чувството, че съм се сраснала със седалката на колата...
- При едно условие! - Така де, аз щях да се жертвам, хубаво щеше да е и той да го направи.
- Аз ще карам!

by Sponsored content