Re: Домът на Клаус

by **Kol** Чет Фев 20, 2014 7:15 am

Поклатих глава,може и да беше права но всяко правило криеше своето изключение,така да се каже,това че беше бременна не я правеше мъртва,можеше преспокойно да си флиртуваш. Дори не знам от къде?! Бях чувал,че бременните жени били много диви в леглото. Взех да се повтарям но истината е,че една жена е жена е по всяко време и до края на живота.
Само,че запазих мнението си за себе си,защото и без това брат ми набра излишно. Много добре знаех,кога една жена е истински заета,а и да говорим честно. Катерина беше секси жена,умна,очарователна с невероятен темперамент но имаше един недостатък и той се казваше "влюбена в Клаус",достатъчен недостатък за да не се опитваш да правиш,каквото и да е било повече.
Не можах да прикрия смеха си,защото той просто извираше отвътре:
-Е,виж и преди съм съм експериментирал но проблема тук,не е че си бремена,а по скоро от кого си бремена. Не,ме разбирайте и двамата погрешно,Катерина е невероятно красива но само мисълта,кой е бащата на детето,ти убива желанието да се пробваш. Имайки предвид,че това може да ти коства,още един век в ковчег...
Исках да кажа,че Катерина е сексапилна въпреки,че е бремена,това не я променяше. Промяната идваше от опасността,че ако се закачаш с нея,ревнивия Клаус,ще реагира непременно.

by **Антея** Чет Фев 20, 2014 7:28 am

-Истината,е че единствения вариант да сме абсолютно сигурни,е това да ми дадеш от кръвтта си. Само,че ако умра,ще стана вампир...
Поклати глава,защото не искаше това сега да се случва и искаше да бъде още дълго вещица. Обичаше това и не искаше твърде скоро да става вампир но и това ще стане:
-Е,добре по добре е от това да умра но ме плаши наистина ужасно много това,да стана вампир толкова скоро...
Погледна ту към него ту към Ребека:
-А,ако си спомняш предния път ти,казах че няма да умра и,ще ме спасиш.
Напомни му тя:
-Стига Илайджа,за Бога аз съм кралица на вещиците и,ако не мога да се справя с една черна вещица то по добре е да умра,защото ще съм срам за дедите си. Срам за всички който бяха убити от нейната ръка. Страхуваш се за мен но това е риск,който сама трябва да поема и знам,че не ти харесва но няма друг начин.

by **Катерина** Чет Фев 20, 2014 7:35 am

Нямаше как да не се засмея, но не знам дали защото беше смешно и беше самата истина или просто Кол уцелил точно в целта с думите си. Животът ми не просто бе белязан от Клаус, той бе подчинен изцяло на него. Може би затова толкова силно желаех свободата си. Никога не беше заради преследването и криенето, имаше наистина хубава страна на всичко това, защото бях обиколила целият свят и се бях запознала с различни култури и езици. Имаше места, на които наистина ми се искаше да остана и мъже с които наистина исках да бъда, но нищо от това не беше възможно, защото по някаква причина всеки знаеше, че аз принадлежа на някой друг, а този друг бе по-силен и страшен от всички, затова не се беше случило нищо между мен и Кол онази вечер. Не беше защото не ме харесва или не го иска, беше просто защото бях момичето на брат му. Бях собственост на някой друг и никой не беше толкова глупав, за да посегне към мен. От това бягах... От това исках да се освободя. Исках да имам свободата някой да се влюби в мен, без над него да виси смъртна заплаха ако ме доближи.
- А на някой други много повече от това... - Казах с тъжна усмивка и се загледах в Клаус. Имаше един мъж, когото бях срещнала в Италия. Беше успял да ми влезе под кожата и бяха минали само няколко седмици, но наистина го харесвах. Беше вампир, също като мен... Мислех си, че почивката ни ще продължи вечно. Толкова глупава бях, за да си помисля, че няма да бъда наказана за това... Клаус го беше убил. Не лично, но когато неговите вампири ме откриха и Анджело се опита да ме защити те просто го убиха. Той ми помогна да избягам с цената на живота си.

by **Клаус** Чет Фев 20, 2014 7:47 am

Добре,доста мъже,който я припариха не се разминаха с кол,а просто бяха убити но Клаус никога за нищо на света не можеше да приеме истината,че някой друг,може да я има,че някой друг може да я обича,както той я обича. Е,да той имаше извратен начин да я обича,нетипичен но не можеше да понесе мисълта,че някой друг може да я има. Дори може да се каже,че в него се тъеше страх от това,че можеше да обича някой друг. Нямаше естествено да си го признае,защото е ужасно горд и решаваше проблема си по най лесния начин убиваше,без да се замисли:
-За това е по добре,да не усещам втори флирт,ако ме разбираш Кол?!
Намека е хвърлен,естествено за сега е по скоро закачка но въпреки всичко:
-Имаш изобилие в днешно време от жени,който в днешно време са станали ужасно лесни. Знам,че обичаш да ухажваш жените но честно да ти призная днешните жени се доста отчаяни,за това се насочи към тях...
В момента пренасочваше вниманието на Кол,към неща който обичаше,не и с цел да обиди Катрин нито да я накара да ревнува,може би от факта,че знае това но и без да е пробвал,това се знаеше. До голяма степен просто се опитваше да разсее Кол.

by **Илайджа** Чет Фев 20, 2014 7:51 am

Стиснах силни челюстта си, защото в противен случай щях да счупя нещо друго, а това не беше добра идея.
- Може да опитате и двете неща. - Обади се най-накрая Ребека. - Имам предвид, че ако има такова заклинание, няма да има нужда да си вампир и пак ще си жива, без значение какво ще или няма да ти причини майка ми.
Ребека беше права и имаше начин да предпазя живота на Ан, без значение какво ще се случи и тя просто трябваше да го приеме, защото нямаше начин да й позволя да умре от ръцете на майка ми. Всъщност изобщо нямаше да й позволя да умре и вампир или не, тя трябваше да оцелее.
- Ребека е права Ан. - Погледнах за секунда към нея. - Знам, че това вероятно не е сценария който искаш, но трябва да сме сигурни, че каквото и да стане, ще останеш жива. И знам, че искаш да се докажеш и да отмъстиш, но е прекалено скоро... Майка ни има опит, който ти няма да успееш да натрупаш с години, дори и да си по-силна от нея. Няма да рискувам живота ти, заради когото и да е и ти трябва да ме послушаш за това. Ще намерим начин... Ще намерим начин, от който всички да сме доволни. - Например това със заклинанието звучеше добре и дори и майка ми да я убие, тя щеше да се върне към живота и то не като вампир, а ако заклинанието не подейства, щеше да има от моята кръв в организма си и пак щеше да се върне, но като вампир. За мен нямаше значение, просто исках да се върне. Това е всичко.

by **Катерина** Чет Фев 20, 2014 8:14 am

- Той е прав Кол... - Казах с усмивка, като прогоних всички мрачни мисли от съзнанието си. Всичко беше минало, а и наистина нямах нужда от друг мъж в живота си. Клаус ми създаваше достатъчно проблеми, за да ми остава време да искам друг. Освен това носех неговото дете и бях влюбена в него, дори не беше на дневен ред да мисля за друг мъж, а и единственият мъж когото желаех стоеше тук до мен. Нямаше нужда да търся, просто исках да знам, че е мой.
- Нещата и жените са доста по-лесни в днешно време. - О, 21-ви век определено щеше да се хареса на Кол. Имаше толкова забавления, че веднъж щом всичко това свърши щеше да се запознае с един изцяло нов свят.
- Но ми се струва, че това няма да е проблем за теб. - Засмях се тихичко и отново погледнах към Клаус. Не беше справедливо от моя страна да постъпвам така с него. Добре де, беше просто наложително да го дразня, за да му върна за всичко което ми беше причинил, но едва ли като го карам да се съмнява в мен, беше начина по който да го направя. Исках само него и ми се искаше да мога да му го кажа, но Кол беше тук и това нямаше как да стане.

by **Kol** Пет Фев 21, 2014 1:58 am

-И още по оскъдно облечени!
Не можеше да не забележа че не е толкова горещо,а жените ходеха с ужасно къси поли,а панталоните все по прилепнали по тялото. Общо взето не оставяха нищо на фантазията,е добре и в Чикаго последния път не е кой знае,каква модата но пак ти оставяше малко на въображението.
-И,да не че някога ми е било особено трудно да се справям с жените,мъж като мен,толкова очарователен и красив не остава дълго без приятна компания.
Не дразнех никой,просто не обичах да празя скромността си за себе си,определено ме биваше в това да изтъквам себе си и то не излишно. Само и единствено истината и нищо друго:
-С Ребека,ще се пошляем след,като всичко свърши...

by **Катерина** Пет Фев 21, 2014 2:10 am

С Ребека? Едва не изкрещях аз. Много по-удачно щеше да е ако си прави планове с нас... О, да аз бях бременната от брат му жена, която не трябваше да доближава. Супер направо, няма що. Дали изобщо щеше да се намери някой на тази планета, който ще е достатъчно смел, че да иска да обърне няколко питиета с мен? Вероятно не, ако знае, че ще заплати с живота си.
- Определено трябва да го направиш. - Казах аз и го погледнах, после погледнах и Клаус, който ми се струваше в не толкова добро настроение колкото Кол. Дали мислеше за това какво ще се случи в Ню Йорк или просто такова беше обичайното му настроение?
- Това радио не струва... Нека видим какво има в плейлиста... - Натиснах няколко копчета и на бордовия компютър излезе лист с песни. Имаше някой интересни, не всички, но някой от тях наистина бяха добри.

- Много по-добре... - Казах доволно и се облегнах назад в седалката си, като несъзнателно започнах да потропвам с крак и да барабаня с пръсти по крака си.

by **Антея** Пет Фев 21, 2014 2:11 am

Прекалената сигурност направо я убиваше,понякога в живота трябваше да се правят рискове,който да поемаш без да си абсолютно сигурен,какъв ще е крайния резултат,дори той да е смърт.
Погледна към пътя или по скоро към вече дългите полета,защото вече се бяха измъкнали от града. Нещо заседна в гърлото и,защото определено не искаше да става въмпир толкова скоро.
Не искаше да си признава но мислеше по нататък,когато нещата се успокоят наистина да има дете. Естествено нямаше,как да има от него но имаше други варианти,който не включваха изневяра. Макар да каза,че не иска да предава силата си на никой,щеше да е ужасно,ако този род изцяло се загубеше след нея. Вече,щеше да има баланс и можеше семейството и въпреки,че няма да има титла,да се продължи.
-Ще го обмислим...
Не искаше да казва,че ще откаже кръвта,не искаше да пие но не можеше да каже сега,защото това просто,щеше да е бомба и може би,щеше да прерасне в скандал и комфликт.
-По важно е да науча техники да имам малко време,нищо повече. Предимството ми въпреки,че тя е по опитна,е това че има души,който още се борят в нея и не може да използва съвсем всичката им сила.

by **Илайджа** Пет Фев 21, 2014 2:30 am

Погледнах към Ан и се намръщих. Това изобщо не ми звучеше добре, но не исках да водим този разговор пред Ребека, защото усещах, че нещата не вървят на добре и ще се скараме и не исках да си изпускам нервите пред сестра ми. Можеше да прибягна до методите на Клаус. Всъщност щеше да е много по-лесно ако й въздействам и всички тези спорове щяха да са излишни.
- Да си вампир не е толкова лошо колкото си мислиш, че е... - Не исках да се стига до този вариант, но беше по-добър от този да бъде мъртва.
- Ако те плаши това, че ще изпитваш жажда, аз мога да те науча да се справиш с нея. Има вампири, които дори не пият човешка кръв... Но дори и да пиеш не е нужно да убиваш никой. - Пак погледнах към нея.
- А и това е просто гаранция, че ще оцелееш. Не би трябвало да е проблем, ако вярваш, че ще успееш...

by **Клаус** Пет Фев 21, 2014 2:35 am

Постепенно започна да се успокоява,като музиката хареса даже и на него. Заслуша се,защото до сега не беше я чувал.
-След,като всичко приключи...
За да не му напълни главата с бръмбари,защото определено,на нея и хрумваха ужасни глупости и бе в състояние да навлече беля или силно главоболи на някой.
-Макар,че имам идея да се върнем в едно градче в което живях ме дълго с Ребека и Илайджа,ти естествено пътуваше...
Обърна се към Кол,а после и към Катерина:
-Градът е хубав,след всичко,ще е доста приятно място където,може да расте едно дете и дори да живее. Естествено обаче,ако Катерина го хареса и ако иска да остане. Това е моето предложение.
Не искаше да и го налага,просто и предложи нещо но щеше да покаже и града мислеше,че ще и хареса,а и предполагаше,че ще и хареса за малко да се установи някъде. След,като никой нямаше да я гони.

by **Антея** Пет Фев 21, 2014 2:50 am

Стана и още по гадно от колкото преди,да си вампир не е лошо,ако го желаеше но тя не го желаеше сега,не искаше да става. Поклати глава и погледна към Илайджа:
-Виж не мисля и аз,че е лошо но не желая да ставам толкова скоро вампир. Искам да поживея малко като вещица с истинската сила,която съм чакала цял живот. Ще стана вампир но не и сега...
Това беше обяснението,което да можеше да даде,без да го нарани,хем искаше но не и сега. Другата истина,щеше да я каже,като са насаме.
-Не ще намерим вещица,която да направи заклинанието,не мога да го направя сама на себе си.
Поклати глава,като пое много дълбоко дъх,защото това дори малко я паникьоса.

by **Катерина** Пет Фев 21, 2014 2:55 am

Точно като в песента. Клаус не оставяше съзнанието ми да си почине. Беше като песен, която не можех да прогоня от мислите си. И дори да опитвах, просто не можех да избягам от него. Той ме преследваше навсякъде.
- Наистина ли мислиш, че това ще проработи? - За миг се бях абстрахирала от присъствието на Кол, защото Клаус за пореден път споменаваше за този град и не знам какво точно очакваше, че ще се случи. Щяхме да заживеем като нормални хора? Това не беше животът, който искахме и животът който можехме да живеем.
- Ще заживеем в голяма красива къща като истинско семейство и тя ще ходи на училище като останалите деца, ще бъде мажоретка и ще излиза с капитана на футболният отбор?! - Даже нямах представа какво ни очаква.

by **Kol** Пет Фев 21, 2014 3:09 am

-А,в същност предложението на брат ми не е никак лошо...
Всъщност и на мен ми допадна идеята да се установя за кратко някъде,а после винаги можех да хукна на някъде и пак да се върна:
-Аз,ще я пазя,а и аз ще съм забавния чичо,а Илайджа ще е скучния чичо. Не желая да ви се меся,ама е добре да дадете на малката спокоен живот,вместо постоянно да пътувате...
От кога бях започнал да мисля,рационално или да вземам темата по нещо:
-Е,то е ясно,че не сме типичното семейство,ама в това ни е чара,кой очаква примерен баща,който да чете вестник всяка сутрин,майка домакиня... Моля Ви се! Ще се радваме,ако детето не стане като нас...

by **Илайджа** Пет Фев 21, 2014 3:10 am

Една тежка въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите ми и взех ръката й, като я поднесох към устните си.
- Благодаря! - Наистина бях благодарен, че поне този път няма да се налага да я убеждавам. Може би все пак си бе взела поука от миналия път и бе осъзнала колко опасно е това което се канеше да направи. Бе осъзнала, че живота й е в опасност и това е най-малкото което би могла да направи, за да успокои поне мен.
- Ще намерим наистина добра вещица, която да направи заклинанието... - Погледнах я обнадеждено.
- И така ще знам, че всичко ще бъде наред... Че никой няма да те отнеме от мен! - Отново целунах ръката й. Разбира се винаги нещата можеха да се объркат, но поне нямаше да са обречени още от самото начало. И дали иска или не, кръвта ми, също щеше да бъде в организма й, за да сме сто процента сигурни, че ако заклинанието не подейства тя ще се върне при мен.

by **Катерина** Пет Фев 21, 2014 3:22 am

Стрелнах с един от смразяващите си погледи, Кол и казах сърдито:
- Това не е шега Кол! - За него сякаш всичко беше толкова просто и лесно, а моят ум дори не можеше да го побере, което доказваше, че ще бъда ужасна майка. Разбира се щях да се опитам да й дам нормален живот до колкото е възможно това, но как щяхме да се установим някъде, когато не остаряваме?
- След няколко години ще стане доста подозрително, че не остаряваме... - Е, аз бях въздействала на цял един град, можех да го направя отново, но ние бяхме вампири. Не беше в природата ни да се установяваме и да се възпроизвеждаме. Живеехме в сенките и колкото по-малко се набивахме на очи, толкова по-добре беше. Едно дете обаче променяше всичко. Как щяхме да й обясним какви сме?
- Просто не съм сигурна, че можем да й дадем животът, за който говорите и двамата... Освен това след колко точно време мислиш, че ще ти писне да бъдеш забавния чичо или на теб да бъдеш баща? - Ами на мен? Колко дълго щях да издържа да бъда майка?

by **Антея** Пет Фев 21, 2014 3:23 am

-Е,по добра от мене няма но която и да е,ще и кажа,какъв е ритуала и глупачка може да го направи.
Е,не съвсем,ама я подразни фразата някоя добра,защото самата тя си е върховна вещица. Попремигна му мило,като не му се иззвери наистина.
Ребека нещо се омълча на здната седалка,като не вземаше думата,защото нямаше,как да се намеси в тяхния разговор:
-Е,хайде де разкажете ми нещо от вашия живот...
Отново напомни тя:
-Разбирам,че сте вампири и някой истории,може да са доста лоши но една не толкова...
Налагаше се вече да си признаят нещо.

by **Клаус** Пет Фев 21, 2014 3:33 am

-Ей,кой е казал,че града е нормален?
Обърна се той към тях двамата:
-Кол не помни но в този град управлявахме ние и всеки имаше отговорник. Мисля,че все още се е запазило,ако нещо не се е по променило но хора,вампири,върколаци и вещици живеят заедно и всеки знае,че съществуват.
По присви малко очи:
-Не е трудно,ако променим нещо,града не е голям бързо може да се поправи нещо,а и да ти напомням ли,че ти внуши на цял град,какво за теб е още един.
Завъртя очи,защото знаеше за това,нищо не му отбягваше:
-Важното е тя да живее добре,толкова ли ти пука за останалите хора?

by **Илайджа** Пет Фев 21, 2014 3:39 am

- Добре. - Обади се Ребека. - Какво ще кажеш да ти разкажа за първата любов на Илайджа?
- Ребека... - Казах с негодувание, защото не исках да обсъждаме любовният ми живот.
- Какво? Тя трябва да знае... Мисля, че това е интересна история! - Заинати се и се намести малко по-удобно в седалката, а Ан ме спря от това аз да спра Ребека.
- Имаше едно момиче. Казваше се Татя... Премести се да живее в нашето село, заедно с родителите си, още преди древната вещица да ни превърне във вампири. Беше изключително красива. Всички я обожаваха и всъщност беше доста голяма конкуренция на Катерина и факта, че Ник също беше увлечен по нея, говори сам по себе си.
- Никлаус и Катерина имаха тежък период. Родителите й искаха да я изпратят далеч, Никлаус не искаше да я пуска, но тогава наистина не можеше да пристъпваш волята на баща си, затова Катерина трябваше да го послуша. - Вметнах между другото.
- Както и да е. - Продължи Ребека. - Катерина я нямаше, но това не е важно... Всички момчета бяха влюбени в Татя, Илайджа най-вече... Тя беше първата му любов. Почти толкова морална, колкото него и беше направо ангел в сравнение с всички останали... - Отнесе се в спомени.
- В крайна сметка майка ни я уби. В последствие разбрахме, че именно с нейната кръв, майка ни е направила заклинанието.

by **Катерина** Пет Фев 21, 2014 3:48 am

Сбръчках вежди:
- Разбира се, че не ми пука за останалите хора... Ако трябва да съм честна не ми пука за никой, просто... - И аз не знам какво точно ме притесняваше. При всички положения щеше да се наложи да живеем някъде и определено най-безопасното място за нея щеше да бъде сред безсмъртни и силни вампири, но това значеше, че винаги някой от тях може да я използва срещу нас. Още не бяхме стигнали до там, че да вярвам на някой от тях. Дори още не знаех дали мога да вярвам и на самия Клаус.
- Не мисля, че сега е момента да обсъждаме това... Според мен трябва да се концентрираме върху настоящите ни проблеми. Майкъл и Естер... Пък и като се вземе предвид каква беше последната къща, в която ме заведе, не можеш да ме виниш, че не изгарям от ентусиазъм да те последвам в този твой град...

by **Антея** Пет Фев 21, 2014 4:00 am

Явно това беше болезнена тема за Илсайджа,определено старите и по скоро първите любови трудно се забравяха,особено от древни вампири,който винаги,щяха да ги помнят. Не можеше да не погледне към него,за да разбере дали все още го болееше и не успя да го прикрие съвсем.
-Това не мисля,че се включваше към забавните случки...
Протегна ръка и погали рамото на Илайджа но и в нейния живот имаше неща,който не бяха никак хбави,едно от тях никога нямаше да забрави но не искаше да споделя никога с Илайджа,защото искаше да остане,като изчезнало,все едно никога не е било,само че нямаше такъв шанс:
-Значи и той обича примерни момичета,аз далеч не съм примерна?
Тя била направо,ангел,красива,а Ан,каква беше? Е,добре дива инпусивна но все пак и тя криеше в себе си онзи чар,красовта.

by **Kol** Пет Фев 21, 2014 5:04 am

-Е,не го остави да си помечтае малко...
Оставих ръка на рамото и,за да се пошегувам малко но не обичах жена да се сърди,още по специално Катерина,а тя трябваше да разбере,че понякога е здравословно да се помечтае,защото няма нищо сигурно в този живот. Единственото сигурно,е това че няма нищо сигурно.
-Виж той ти предложи нещо,сега е мой ред...
Понаведох се малко към нея и казах:
-Моето няма да го откажеш нали?-присвих очи но си личеше,че няма да е нещо особено сериозно-След,като родиш да оставим детето на Клаус за една вечер,да те заведа в някой бар и до сутринта да пием уиски.
Тогава със сигурност,щеше да умира от жажда за уиски.

by **Илайджа** Пет Фев 21, 2014 5:42 am

- Не й обръщай внимание. - Нямах какво друго да кажа по тази тема, която очевидно не беше подходяща за обсъждане. Нямах желание да разказвам на Ан за неща които са приключили преди хиляди години. За мен тя беше повече от всичко и аз бях щастлив с нея, всички останали просто бяха едно голямо минало.
- Животът на един вампир продължава много по-дълго от този на един обикновен човек и понякога е трудно да си спомняш за всичко което ти се е случило. Ако трябва да съм честен, никоя жена в моя живот не е заемала такова място каквото ти. - Пак целунах ръката й.
- Що се отнася до забавните истории които искаш да чуеш, предпочитам да си създадем наши собствени, за които да си спомняме след време. - Нямаше да я натоварвам с това, че животът на един вампир или поне моя не включваше много забавни неща. Не бях ходил по клубове, дори не се бях напивал истински. Дните ми бяха много спокойни и праволинейни, освен когато не вършех неща от които не се гордеех и определено нямаше да й разказвам за това кого се е наложило да го убия и как.

by **Катерина** Пет Фев 21, 2014 5:56 am

- Сигурен ли си? - Засмях се тихичко. - Това може да ти коства поне още век в ковчега... - припомних му първоначалната причина да не иска да излезем заедно. Щеше да бъде забавно обаче. И определено Кол беше човекът от когото щях да имам нужда когато всичко това приключи. Илайджа беше доста голям сухар. По скоро щеше да ме заведе на ресторант или дори по-лошо щеше да ми приготви вечеря вкъщи. Клаус щеше да избие всички, където и да отидем. С Ребека дори нямаше шанс да излезем, така че Кол оставаше единствената ми опция и знаех, че с него може да бъде адски забавно.
- А на мен преждевременна смърт... - Погледнах към Клаус. даже не можех да си го представя като баща. Имам предвид да държи бебе в ръцете си. А дали щеше да я прегърне? Не беше от най-чувствителните.
- Може би по-добрия вариант ще бъде ако отговорният чичо се нагърби с грижите за дъщеря ни, докато ние тримата изпробваме колко издръжливи сме всъщност... А и така няма опасност да остана сама, когато ме зарежеш заради някоя повлекана...

by **Клаус** Пет Фев 21, 2014 6:17 am

Не можа да скрие смеха си,не че самия той си се представяше,като баща,все още не знаеше,какще се държи с дъщеря си. Да,още от сега я обичаше но най-вероятно,ще се страхува да я докосне,за да не я нарани:
-Кой? Той да гледа дете?
Погледна пак към Катерина,за секунда и към Кол,а после и към пътя,можеше да се блъсне:
-Той може да припари до момичета някъде около 16-17,с по малки момичета не знае,как да контактува.
Намекваше,че е женкар и трудно можеше да излезе от калъпа и да говори с някое момиче без да флиртува,а с по малки момичета не можеше да говори:
-Имах ме племеничка,дойдоха ни на гости,той беше единствения,който не припари до нея. Като го питах ме,защо и той отговори,че щяла да го ухапе...
Е,добре беше на 7 но това не го извиняваше напълно... А,и защо е смейството,като не може да те изложи подобаващо.

by Sponsored content