Re: Домът на Илайджа и Антея

by **Катерина** Чет Мар 06, 2014 10:00 am

Премигнах глупаво, защото очаквах коренно различна реакция от тази, но честно казано не се оплаквах. Очевидно вещицата щеше да помогне без да се налага да я убеждавам, макар все още всичко това да ми изглеждаше ужасно странно. Начинът, по който заяви, че синът й е убит от мъжа й! Леле, нищо чудно, че го искаше мъртъв. Дори и краткото обяснение за това какви всъщност биха могли да са подбудите му, ми звучаха логични, но в същото време ако е бил толкова жаден за власт, защо не беше действал по-рано? Клаус едва ли е бил по-лесен противник от блонди. Можел е да действа много по-рано, защо ще иска да измъчва точно Клаус?
- Не мисля, че тук разполагаме с такава. - Каза Илайджа, който до момента не бе обелил и думичка.
- Мога да намеря... - Включи се и Елизабет.
- Тогава какво чакаш? - Погледнах я въпросително, а тя едва се удържа да не ми отговори. Нямаше обаче никакъв смисъл да го прави и тя го знаеше.
- Няма да се бавя. - Каза все пак и преди дори да съм мигнала, изчезна от погледа ми, а вниманието ми отново се прехвърли върху вещицата.
- Сигурна ли си за това? Че синът ти е мъртъв? - Може би беше по-добре да попитам дали е сигурна в това, че може да открие къде се намира Клаус, но просто не се стърпях за другото. Вярвах на дъщеря си, самият факт, че знаеше, че тя има син, беше достатъчно потвърждение за мен, че е сънищата ми не са плод на въображението ми. Защо обаче така наречената Ан не се бе зачудила от къде знам за сина й.
- От къде чу това? - Намеси се Илайджа. - Кой ти каза за сина на Ан? Подслушвала ли си ни? - Сбръчках вежди, защото не ми харесваше отношението му.
- Разбира се, че не... Дори не бях сигурна, че е истина... До сега... - Вече нямаше съмнение, че вещицата има син и онзи там е бащата на това дете.
- От къде знаеш? - Продължи да настоява той.
- Няма значение от къде знам...
- Кой ти каза за сина на Ан и защо мислиш, че е жив? - Илайджа се напрегна ужасно много и макар да се опитваше да запази спокойствие просто си личеше.
- Дъщеря ми! - Отвърнах аз и поклатих леко глава. - Знам, че звучи налудничаво, но това е самата истина. Каза ми, че той е жив и трябва да го намерим и спасим... Всъщност Клаус е попаднал в ръцете на този Краули, докато се е опитвал да направи точно това...
- Шегуваш се с мен нали? - Изсмя се Илайджа. - От всички неща които си правила Катерина, това наистина е... - Той прокара ръка по устните си.
- Не те лъжа Илайджа! - Повиших тон. - И не се опитвам да нараня скъпоценната ти приятелка, всъщност се опитвах да помогна...
- И защо ти е да го правиш, а? - Попита гневно той. - Дори да предположим, че казваш истината... Не си опитвала да помогнеш Катерина, опитвала си се да го използваш като преимущество... Греша ли?
- Да! - Отвърнах откровено и ми идеше да му изкрещя в лицето колко много греши.
- Тогава защо?
- Заради дъщеря ми... Защото тя ме помоли за това и защото... - Вдигнах ръце във въздуха. - Знаеш ли няма значение, забрави, че съм казала каквото и да е... Просто искам да открия Клаус, това е всичко...

by **Антея** Чет Мар 06, 2014 11:11 pm

До голяма степен не знаеше на какво да вярва,вярваше в това,че Катрин има връзка със своето дете и е много вероятно да казва истината. От друга страна можеше да се опитва да я нарани,да и даде празни надежди,за да освободи Клаус. Въпреки това тъеше омраза към Клаусли,заради жестокостите,който и беше причинил,превърна живота и в ад и ако не избяга на времето,този ад щеше да продължи. Протегна ръка и я сложи на ръката на Илайджа:
-Не нападай Катрин,аз искам да помогна,каквито и да са мотивите и. Загубих малкото си момченце преди две години,все още пазя оркарвавеното одеяло в скрина си. Прекалено много болка ми носи всеки спомен за него,жестоко е отново да се надявам напразно...
Погледна към Кат,не знаеше истина или не е,имаше много неща за който да и вярва но и толкова,за който да не и вярва. Но тук се касаеше за живо доказателство,а не празни надежди:
-Тя е жена,която иска да спаси любимия си,майка която иска да върне бащата на детето си. Знам,че е доста драматично но истината е,че Краули заслужава наказанието си. Той трябва да си плати,за моето страдание,за това че искаше да убие сина ми,защото може би го е убил и за хилядите деяния към другите...
Погледна към вратата:
-Къде се бави още,мислех че хибридите са по бързи...
За първи път изпитваше такова нетърпение,защото искаше да намери онзи негодник:
-Илайджа не на празно съм усещала това чувство,той се е опитвал да ме блокира...

by **Катерина** Пет Мар 07, 2014 1:02 am

Не трябваше да си отварям устата, защото очевидно тя искаше да нарани този мъж, а и единственото което исках от нея е да намери Клаус. Това беше повече от достатъчно, за да го измъкна където и да е в момента. Не можел и не исках нищо повече от това. Ако обаче Илайджа, Кол и Ребека искаха да ми помогнат да го спасим, нямаше да откажа и тяхната помощ, макар че ако не бях бременна нямаше да имам нужда от никой, сега просто не желае да рискувам прекалено много.
- Съжалявам, че пренебрегнах предчувствието ти... - Каза й Илайджа, а аз се отдръпнах в страни, защото не исках да се меся в това. Не беше моя работа, а и си имах собствени проблеми, за които да се тревожа.
- Ще се погрижа никога повече да не те доближи... - Дори и да не исках да се меся, нямаше как да не чуя разговора им. За щастие обаче, в този момент Ребека и Кол влетяха в къщата и сложиха край на разговора им.
- Къде е?! - Попита разтревожено Ребека, гледайки към мен, а аз свих рамене и поклатих глава.
- Нямам представа... - Погледнах с надежда към Кол, но той също поклати глава, което значеше, че Клаус не е в къщата. - Ан ще се опита да го открие чрез заклинание, не се тревожи, ще го върнем за нула време. - Опитвах се да запазя хладнокръвие, но в действителност бях повече от ужасена.
- Коя е тази жена която... - В този момент в къщата влетя и въпросната жена, за която Ребека вероятно се интересуваше.
- Ето... - Каза тя и подаде директно на Ан, картата. - Това успях да намеря... - Заяви и погледна към мен. Кимнах й леко в знак, че е свършила добра работа и насочих вниманието си отново към вещицата.
- Какво друго ти е необходимо? - Попита Илайджа. - Кръв? - Обикновено тези заклинания действаха най-добре и точно с кръв. И тук имаше трима с подобна на кръвта на Клаус, но аз имах от първоизточника в организма си... Или предполагам, че все още имах. Надявах се, защото вече бях забила зъби в дланта си и я свих.
- Къде я искаш? - Попитах аз, все още стискайки ръката си, за да не изтече напразно и не където трябва.

by **Антея** Пет Мар 07, 2014 1:29 am

-Тук на голямата маса,Илайджа моля те разчисти я....
Това означаваше да я събори цялата,за да освободи място и го направи без да пита но не и пукаше за баркотията в този момент. Разгърна картата,като се оказа голяма колкото масата.
-Катрин дай си ръката,само няколко капки...
Щом го направи Ан,започна да говори на език,който никой от тях не разбираше и до сега,само Илайджа я беше виждал в амплоато и на вещица. Мисляха я за безполезна,не се тревожеше за това,защото капката се движеше бързо явно до мястото където е Клаус. Не действаше толкова бързо при други вещици. Капката се спря на нещо,като индустриална зона,нямаше нищо никакви постройки.
Ан се наведе,като прокара пръсти около капката без да я изтрива. На пръв поглед нямаше как да е там но тя показа с пръста си:
-Тук няма сгради но няма как да греша,сигурно са там,най вероятно е нещо,като подземна пещера или канал,нещо под земята...
За това не се виждаше на картата но капката не грешеше:
-Само Ви моля за едно не убивайте вещица,ако това не се налага,ако не застрашява живота на някого,ще блокирам способностите им още щом се появя. И още нещо... Никой да не убива Краули,искам го жив...

by **Илайджа** Пет Мар 07, 2014 1:44 am

- Това е достатъчно. Ще го намерим. - Казах с огромна доза облекчение и не малка гордост, защото тя се беше справила чудесно и сега единственото, което трябваше да направим е да го измъкнем от там.
Целунах я бързо по челото и с това показах неизказаната си благодарност към нея.
- Катерина ти остани тук, заедно с Ан и... - Погледнах към придворната на Клаус, чието име точно в момента ми убягваше, затова просто я посочих.
- Останете тук и ако усетите някаква заплаха, каквато и да е, бягайте... Разчитам, че докато аз спасявам твоят любим, ти ще се погрижиш за моя... - Вярвах, че ще го направи, надявах се да го направи, но за миг се зачудих дали не трябва да оставя и Ребека с тях. Ан обаче не изглеждаше много доволна от факта, че оставям някой да се грижи за нея.
- С други думи, пазете се докато се върнем. Аз, Кол и Ребека ще се погрижим за брат си.
- И аз идвам! - Заяви Катерина.
- Не мисля така! - Още по-решително се намеси блонди.
- Оставаш тук и това не подлежи на обсъждане. - Казах твърдо и погледнах към Кол и Ребека, за малко подкрепа.
- Той е прав Катерина, няма да е разумно да идваш и ти, защото не знаем какво ни очаква там и ако си забравила, нека ти напомня, че носиш детето на брат ми. Оставаш тук! Ние ще го доведем, обещавам! - Подкрепи ме Ребека.
- Моля те, нека не губим повече време в излишни спорове. Остани тук с Ан и момичето, навън има още дузина хибриди... Ще бъдете в безопасност. Ние ще намерим Клаус и ще го върнем тук...
- Добре... - Съгласи се, макар и с неохота, но все пак се съгласи и мисля, че всички присъстващи в стаята усетиха облекчение.
- Добре... - Повторих аз и погледнах към Кол и Ребека. - Да вървим! - Преди това обаче целунах още веднъж Ан.
- Пази се, чу ли! - Още една целувка и тръгнах след Ребека и Кол.

by **Елизабет** Пет Мар 07, 2014 2:39 am

Никак не ми харесваше всичко това и определено не се чувствах добре от факта, че оставахме на толкова очевидно място. Нямах особено голям избор обаче, защото Катерина бе трудна за убеждаване, а и тази вещица можеше да помогне, макар Клаус да нямаше никакво доверие в нея.
Разпределих хората си около цялата къща, дадох нареждане всички останали да се ослушват за някакво движение в квартала на вещиците, имаше няколко бригади от хибриди и вампири, около свърталището на К... Това беше всичко което можех да направя в момента.
- Катерина, наистина мисля, че трябва да те заведа на някое по-сигурно място...
- И къде ще ме заведеш? - Изсмя ми се в лицето тя. - Мислиш ли, че ако този мъж наистина иска да ме открие, мога да се скрия от него? Току що най-бездарната вещица, която съм срещала... Без да се обиждаш... - Погледна към другата жена. - Откри местонахождението на Клаус, ако този вещер може да повали него, колко трудно може да бъде да открие мен?
Тя беше права. Нямаше къде да я скрия, а всички вещици бяха лоялни на него. Никоя нямаше да направи заклинание, с което да скрие Катерина.
- Знам на какво е способен повярвай ми... Познавам го прекрасно...
- Какво знаеш за него? - Попита ме тя.
- Знам, че живее със сина си... Или поне така се говори, никой не е виждал детето. Слуховете са, че той го държи заключен зад стените на имението си, където такива като нас не пристъпват... Такава е сделката. Ние не се бъркаме в техните работи, те не се бъркат в нашите... Още шом се появихме в квартала днес, той се появи... Сякаш някой му беше казал, че сме там... Или ни е очаквал... Едно е сигурно, той крие нещо, не знам дали това нещо е дете или друго нещо, но никой не се закача с него... Никой не е оцелял, след като се е забъркал с него...

by **Антея** Пет Мар 07, 2014 3:11 am

Не успя да прикрие горчивия си смях,те познаваха много малка част от него. Но се забави да им отговори,защото нещо не и се вързваше,нещо изглеждаше много съмнително. Беше сигурна,че той иска нея,не искаше Катерина детето за него не беше пречка.
А,и се замисли над това за детето,дали наистина не беше... Поклати глава... Нямаше ак да е истина,Краули го мразеше искаше го мъртво... Сърцето и се сви ужасно силно и дори я заболя от това:
-Познаваш само една малка част от това,което е той...
Погледна към Елизабет:
-Едва ли знаеш,какво е всяка вечер да ти чупят костите,а след това да те лекува,за да не забележи никой следите. Да те измъчва все едно си ненужен домашен любимец? Да бъдеш с човек,който те смята за вещ,за нещо което да носи със себе си...
Отново гурчив смях и въздишка:
-Копелето иска мен,само и единствено мен...
За първи път говореше така,погледна на горе и въздъхна отново дълбоко:
-А детето... Не зная,молих се всеки ден да е някаква шега,да се е спасило но...
Преди да каже още нещо се чу,как вратата се пропука сякаш и се стовари на пода,сякаш бе издухана от силен вятър. Ан веднага се изправи и погледна по посока на вратата и го видя. Висок мъж,невероятно едър,с злобна усмивка,руса коса и сини очи,който сякаш преминаваха през нея:
-Ето я моята съпруга...
Антея застана смело пред него,а когато Изабела се опита да направи нещо беше спряна. Тръгна напред като се изправи горда пред него:
-Отдавна не съм твоя съпруга Краули...
Той се засмя и протегна ръка към нея но тя се отдръпна,стисна юмрука си,като искаше видимо да я удари и се засили но тя го спря на време:
-О,не Краули,не... Отдавна не можеш да ми посягаш...
Свали ръката си,като се засмя зловещо:
-Станала си доста силна но си все така глупава Амералд,кралица но все така глупава...
Вдигна ръка отново да я нарани но тя го метна към стената с все сила,причини му болка но той се смееше:
-Забавно е Амералд,да те гледам как страдаш по малкия пикльо,той е омърсен с твоята гадна кръв... Не заслужаваше да живее...
Не можеше да повярва,сви ръката си,като му причини невероятна болка,силна която го сгърчи,беше паднал на земята но продължаваше да се смее въпреки всичко:
-Ще те убия,кълна се!
Но той я погледна:
-Ако ме убиеш малкото изчадие,ще умре...
В къщата влезе още един човек,който държеше в ръцете си малко прекрасно момченце но държеше и кама,около малкото му телце...
-Алекзандър!
Майчинското и сърце претуптя ужасено,позна сина си,нямаше как да е го познае,прекрасните му руси къдрици,сини очи,който сънуваше всяка вечер:
-Ти... Ти...
Приближи се но онзи стегна схватката около детето,безумно се изплаши и спря:
-Недей,ако само...
Но я прекъсна:
-Аз давам ултиматомите тук,даваш ми цялата си сила и ти връщам детето но ставаш отново моя съпруга,нямаш сила но имаш дете избирай...
Гледаше към сина си,който вече плачеше не изтово изплашен от цялата ситуация,протягайки ръце към Краули,като го наричаше татко,а той не поглеждаше към него дори за миг. Ан усещаше как цялото и същество се разкъсва,защото детето и протягаше ръце към мъжа,който иска да го убие,а не към майка му,която не я познаваше.
-Пусни го!

by **Катерина** Пет Мар 07, 2014 5:06 am

Не бях предвидила такъв развой на събитията, но самият факт, че този мъж беше тук, бе съвсем показателен какво иска. Искаше Антея, само, че беше допуснал една много кардинална грешка в целият си план и това беше частта, в която адски много вбесява двама древни вампири. Илайджа нямаше да остави нещата така и още по-малко Клаус щеше да го направи. Дните му бяха преброени, каквото и да се случеше сега.
Детето също бе изненада. Знаех за него, от доста време, но сега вече нямах абсолютно никакви съмнения за това. Стоеше точно пред мен...
Елизабет се изправи на крака, готова да нападне, но аз я спрях, преди да е извършила някоя глупост, която да коства живота на всички ни. Имах опит с подобни психопати като този, но в случая инстинкта ми показваше, че не бива да се меся. Трябваше да се доверя на вещицата, че ще вземе правилното решение, концентрирайки се върху истинският проблем. Мъжът, който държеше детето, беше вещер и бях почти сигурна, че не мога да му въздействам, а и нямах представа дали Антея е в състояние да се справи с мъжа си, достатъчно бързо, преди да ме убие за дето съм се намесила... Бях в доста патова ситуация и единственото, което си мислех, че мога да направя е да спечеля малко време... Не знам за какво, но просто малко време, Антея да измисли нещо или пък останалите да се върнат.
- Хей ти... - Гласът ми привлече вниманието му. - Не се познаваме, но съм много сигурна, че знам кой си... Ти си Краули, нали така? - Бавно пристъпих без резки движения или нещо, което ще го подтикне да направи нещо необмислено.
- Какво ще кажеш ако се успокоим малко... Всички... - Погледнах и към Антея, която бе на ръба на криза. - Може да си налеем по питие и да обсъдим исканията ти... - Погледът му ясно говореше за това, че няма какво да обсъждаме. Той просто искаше Антея.
- Или може би не... - Усмихнах се нервно и си поех дълбоко въздух. - Виждаш ли, нямам представа какво точно искаш от нея или защо държиш сина си като заложник, но нека ти разясня какво ще се случи, ако не я оставиш на мира... Вече се постара да ядосаш много силни и отмъстителни, безсмъртни вампири и ти гарантирам, че те скоро ще бъдат тук... Затова моят съвет е да си тръгнеш сега, преди някой да е пострадал наистина... Не усложнявай положението си още повече, като взимаш тази жена със себе си... Всъщност, ако си тръгнеш сега, съм склонна да вярвам, че всичко това може и да ти се прости, но ако я нараниш, няма да има място под това слънце, на което да се скриеш... Приеми предложението ми и си върви... - Истината беше, че нищо от това нямаше да бъде забравено, но поне щяхме да получим възможност да се изправим срещу него, когато сме подготвени и единственият човек, който в момента можеше да направи нещо по въпроса, нямаше да го направи, защото се страхуваше за живота на детето си... Всъщност и аз и тя не действахме, поради една и съща причина, страхът от загубата на децата ни, затова я разбирах до някъде.

by **Антея** Пет Мар 07, 2014 5:29 am

-Не съм склонен на сделки с жени...
Да забрави да каже,че не обичаше и особено жените,обичаше може би до някаква степен Ан но по негов си начин:
-Пусни Алекзандър веднага иначе ти гарантирам,че падне ли косъм от главата му,ще те накарам жестоко да страдаш. И тя е права по добре си тръгни,защото онези който ще дойдат няма да говорят. А,повярвай ми,ако нараниш синът ми,ще ти се иска да си мъртъв...
Краули се приближи към Ан,като я погали по бузата,а тя го гледаше с пренебрежение и омраза,можеше да го убие но само едно грешно движение и можеше да убие синът и. Трябваше да печели време,докато наистина спасят Клаус и се върнат.
-Красивата ми Амералд,ти беше призвана за моя съпруга но твоята сила трябваше да премине в мен,да управлявам,а сега какво поради твоя вина цялото общество е съсипано. И,защо заради тези глупави вампири?
Едва се сдържаше да не му забие един огромен плесник,все още чуваше плача на детето си и искаше отчаяно да го прегърне но го държаха:
-Махни си гнусните ръце от мен,те са много по достойни от теб и знаеш ли защо,защото наистина държат един на друг и защото са семейство,те съграждат,а ти разрушаваш Краули...
Хвана с ръка брадичката и,стисна я силно и поклати главата и:
-Стига говори,винаги съм ти казвал,че говориш много,идваш с мен и ще дадеш цялата си сила...

by **Катерина** Пет Мар 07, 2014 5:43 am

Може би трябваше да действам. Бях достатъчно бърза и можех да откъсна главата на онзи вещер, преди дори да е мигнал, но нямах представа какво ще направи другият. Онзи който държеше Ан. Какво щеше да направи с нея и изобщо заслужаваше ли си, да си изпитвам късмета, опитвайки се да спася, нечии чужд живот, застрашавайки този на собствената си дъщеря?
Дилемата ми бе огромна, но бях абсолютно сигурна, че вещицата би предпочела да спася сина й, пред това да спасявам нея. А и той нямаше да я убие. Може би щеше да я нарани, но нямаше да я убие, а ако тя не се страхуваше за живота на сина си, може би щеше да се справи с него...
Погледнах Елизабет и наклоних съвсем леко глава към мъжът й Антея, с което и давах знак да ги разсея или да направи нещо, да внесе някаква суматоха, за да имам време да се измъкна от тук заедно с детето и тя сякаш разбра намека ми, защото се стрелна към тях... Не ми трябваше нищо повече. Мъжът, който държеше детето се бе разсеял, мъжът на Антея също, а аз... Аз знаех какво точно да правя... За по-малко от секунда бях при мъжа, който държеше детето и прекърших вратът му... Грабнах малкото момченце и дори не погледнах назад... Бягах колкото се може по-бързо и на където ми видят очите, с надеждата, че Антея ще убие онзи негодник, преди той да е убил нея...

by **Антея** Пет Мар 07, 2014 6:01 am

Камък падна от сърцето и в този миг беше благодарна толкова много на Катерина,за дето беше спасила детето и. Сега Клаули нямаше никакъв шанс и до усети,защото се дръпна назад.
-Какво стана Краули изпаши ли се...
Вдигна ръката си и му причини ужасна болка,невероятна и този път не се смееше.
-Искаш ли да ти покажа,какво е да ти чупя костите,както ти правеше с мен...
Без дори да попита отново вдигна другата си ръка и се чу пукане,както и невероятното стенание:
-Недей моля те...
Поклати глава:
-И аз те молех но ти какво правеше?
Завъртя още ръката си,като се чуха още пукания,начупваше костито му бавно:
-Болка още болка...
Спря за секунда и се наведе към него:
-Ти искаше моята сила но сега аз,ще ти отнема твоята,семейството ти беше едно от най-уважаваните в обществото,а ти ги засрами,ти искаше онова,което не ти принадлежи... А не ти принадлежа...
Изкрещя тя,сложи ръка на гърдите му,като се извиваше от болка:
-Знаеш ли,ти не трябва да имаш сърце...
В следващия миг сърцето му изкочи от гърдите му сякаш ръката и е направена от магнит. Това беше магия истински магия. Пусна сърцето му на земята,като се изправи,погледна го с отвращение и погледна към останалите вещери,който гледаха уплашено....
-Аз съм кралица Амерал Де Реналди Фереи Венег и всеки,който се опълчи срещу мен или застраши семейството ми и приятелите ми,ще си плати с това. Нека всички вещици и вещери да го знаят...
Изправи се гордо пред тях:
-Разчистете тук,не погребвайте тялото,не заслужава да бъде опростен...
Прескочи го като боклук и тръгна да търси сина си и Катерина...

by **Елизабет** Пет Мар 07, 2014 6:18 am

В суматохата Катерина някак си успя да избяга заедно с детето, а вещицата за мой огромен късмет се справи с Краули, нещо което ако не бях видяла с очите си нямаше да го повярвам.
- По-спокойно... - Казах й тръгвайки след нея, защото и моята работа бе приключила тук. Трябваше да намеря Катерина.
- Не може да се провъзгласиш сама за кралица... - Засмях се.
- Между другото добра работа там вътре... - Да убиеш Краули си беше подвиг, а тя сякаш го бе направила с лекота.
- Сега ме извини, но трябва да намеря Катерина, преди да си е навлякла неприятности, защото ако нещо й се случи, първата глава която ще изхвърчи е моята... - Намигнах й и изчезнах преди да се е усетила дори.

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 12:55 am

-Вече всичко,ще бъде наред...
Заяви тя,като целуна сина си по челото,който я пипаше с интерес по лицето,а тя се смееше,защото е щастлива отново да си го върне,мислейки че е убит. Нямаше съмнение,че това е синът и,никоя майка не можеше да обърка сина си,тя просто го знаеше:
-Сега,вече си имаме дом,както и едно невероятно ангелче,което ще го озари...
По пътя още си обясняваха неща,а малкия любопитстваше. Щом слязоха и си влязоха в къщи всичко беше разчистено,дори вратата беше оправена. Все още личаха следи но кръвта беше заличена.
-Това е твоя дом...
Каза тя щом влезе в апартамента,тръгна към хола,като го остави да седне на дивана. Тя седна на земята,като не спираше да го гледа,с обожание,любов,не искаше да го изпуска от очи. А,той все още беше ужасно уплашен,гледаше всичко и не знаеше къде се намира.
-Гладен ли си?
ИИлайджа дойде при нея:
-Трябва да му поръчаме всичко,дрехи,играчки и да направят стая за него... Може да сложим люлка на двора..

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 1:15 am

Настаних се до Ан на земята и внимателно обвих ръка около кръста й, намествайки се по-близо до нея. Наведох глава и целунах рамото й, после подобно на нея се загледах в момченцето.
- Ще го направим... - Отвърнах замислено. Имаше нещо в това дете, което ми напомняше на нея, но се страхувах, че това може да е поредната заблуда, в която тя да повярва, затова и не й вдъхвах много надежда. Не исках да я видя съкрушена, ако това дете не се окажеше нейното.
- Но ми се струва, че първо има нужда от малко храна и почивка... - Дълбоко в себе си, искрено се надявах това да е истина. Тя заслужаваше това да е нейното момченце, защото след всичко което бе преживяла, заслужаваше поне малко щастие. Желаех с цялото си сърце, това дете да й донесе щастието, което заслужава.
- Искаш ли да поръчам нещо? - Защото за нищо на света нямаше да я оставя отново сама, дори и за миг.
- Мога да накарам някой да вземе каквото е необходимо... - Не знаех какво ядат децата на тази възраст.

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 1:27 am

-Ще му приготвя нещо но да може да поръчаш да му купят дрешки и неща с който да си играе,също и легло,ще направя списък...
Изправи се,като взе детето и тръгна с него към кухнята:
-Наблюдавай го докато направя нещо за хапване...
Залови се да му приготвя супа,като се чуваха крачетата му,който тупкаха по земята,вече се отпукаше и любопитстваше,като отваряше шкафовете. Ан искрено се радваше,гледайки че се отпуска,както и двамата си мъже.
Малкия се приближи към майка си,като я хвана за крачола на панталона и погледна с прекрасните си сини очи към нея:
-Гладен ли си...
Поклати глава,грабна малко от супата,като духна и когато се увери,че не е горещо поднесе към него. Той дори като малък обичаше да си хапва и сега обичаше,не се поколеба да опита и му хареса:
-Още малко и е готово...
Сипа съвсем малко от супата в купичка,хвана го за ръката и тръгнаха към масата,настаниха се и започнаха да се хранят,а той се хранеше все едно никога до сега не го бяха хранили:
-От малък обичаше да си похапва...
Подаде му лъжицата и сам да опита,когато супата беше съвсем изстинала. Виждаше се,че масата му е голяма и му трябва столче.
-Не си имал сигурно такива планове Илайджа но това е моето прекрасно момче,и ти значиш много за мен но той е всичко за мен...

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 1:39 am

Ан бе ужасно развълнувана и не откъсваше поглед от детето, а усмивката й просто не слизаше от лицето. Не я бях виждал по-щастлива никога преди.
- Ан, не искам да прозвучи грубо, но ти... - Заекнах. - Сигурна ли си, че... - Искаше дрешки, стая, играчки... а дори не познаваше това дете.
- Сигурна ли си, че това е твоят син... - До преди няколко часа бе убедена, че той е мъртъв. Търсила го е години наред и бях сигурен, че ако тя или нейното семейство не бяха сигурни, че това дете е мъртво, никога нямаше да спрат да го търсят.
- Бил е много малък, когато са го взели от теб... - Казах с огорчение и се мразех, че й причинявам това.
- Не ме разбирай погрешно... Може да задържим момченцето и той да остане с нас, но не исках да храниш напразни надежди, докато не разберем със сигурност... Моля те... - Сега вече сигурно и тя ме мразеше, че не вярвам в нея и й говоря така.
- Съжалявам, не трябваше да казвам това... - Съжалих още на секундата, че го правя, защото можех да разбера дали това е нейният син и без тя да трябва да знае за това.
- Направи ми списък и веднага ще се погрижа да бъде изпълнен...

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 2:01 am

-Това е моя син Илайджа!
Извика тя,защото не приемаше това възражение:
-Една майка познава детето си,това е моят Алекзандър,Крайли се е погрижил да бъде скрит много добре от мен,направил го е за да ме нарани...
Повишаването на тон изплаши малкия,погали го по бузата:
-Няма,няма ние не се караме,спокойно...
Детето имаше явно някакви травми,Краули не беше създаден за баща и явно се е държал ужасно с него. Наведе се и го целуна по челото,то още плачеше изплашено. Прегърна го силно,като го потуваше по рамото:
-Тихо,тихо няма....
Постепено започна да се успокоява и дори да се унася:
-Просто има кажи да донесат всичко,всичко за моя син...

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 2:27 am

Разперих примирено ръце във въздуха и излязох от кухнята, оставяйки я със сина й. Вече се бях извинил и нямаше да го правя отново. Наистина ми беше писнало да се извинявам постоянно и на всички и истината беше, че само и единствено благодарение на нея, аз не можех да мисля трезво. Тя ме поставяше в такава ситуация и любовта ми към нея ме караше да изглеждам като пълен неудачник, а сега дори не ми беше позволено да изказвам съмненията си на глас.
Излязох на вън пред къщата и извиках Елизабет, която сновеше напред назад и даваше нареждания на хората си:
- Ще ми направиш ли услуга? - Тя ме погледна въпросително и зачака да й отговоря.
- Имам нужда от... - Въздъхнах тежко, понеже наистина нямах представа от какво имам нужда, нито пък от какво има нужда тя или синът й.
- Малкото момченце... Синът на Краули ще остане при нас и има нужда от дрехи и играчки, легло, стая и изобщо всичко от което имат нужда децата. Предполагам за първо време ще са достатъчни малко дрехи и някакви играчки... - Щях да говоря с Ан по-късно когато и двамата се успокоим и щях да й предложа, сама да избере за детето си, всичко онова което тя сметнеше за необходимо.
- Да ти приличам на бавачка? - Изсмя се тя в лицето ми и разбирах. Ние бяхме вампири, нямахме представа от бебета.
- Моля те! Не знам към кого друг да се обърна, а не мога да я оставя отново сама...
- Приемам заповеди единствено от Клаус, а той не ми е казвал да ходя в бебешки магазин, за да купувам дрешки и играчки, за сина на мъжът, който се опита да го убие! Ако имаш нужда от помощ, потърси я някъде другаде, направих повече от достатъчно за малката ти вещица и синът й...
Стиснах челюстта си, защото едва се удържах да не я убия, но за себе си тя беше права. Нямаше причина да ми помага, макар, че дързостта й ме дразнеше. Бях много по-силен от нея и можех да я убия за секунди, тя обаче явно ме познаваше и затова се осмеляваше да ми говори така.
Поне не възрази, когато изпратих един от другите хибриди, да свърши това което бях помолил нея. Казах му да вземе малко дрехи и играчки. Утре щяхме да се погрижим за останалото. Можех да наема някой дизайнер или нещо такова или някоя жена, бавачка, която ще разбира от такива бебешки неща, за да е доволна и щастлива Ан.
След като приключих с възлагането на задачи се върнах в къщата, но не отидох при Антея и детето, а останах в хола, където се настаних на дивана и се замислих върху думите, които ми беше казала. Те ме нараняваха. Нараняваше ме това, че бе готова да постави мен и любовта ни на второ място, пред току що появило се дете, което даже не познаваше. Нима любовта й бе толкова непостоянна?

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 3:04 am

Детето се унесе и го остави за малко да спи на леглото заобградено с възглавници. Погледа го,как спи сладко,не можеше да откъсне очи от него но щеше да го събуди,а знаеше че ако го събуди няма да заспи отново. За това слезе долу,където се намираше Илайджа,който беше умислен за нещо,може би за нещата който се бяха случили:
-Съжалявам за преди малко,не исках да ти викам и да те карам да се чувстваш зле,просто...
Въздъхна дълбоко и погледна към него:
-Аз съм майка... Ти не си сигурен в това,че е мое дете но ти никога не вярваш на моето вътрешно усещане и накрая грешиш. Аз не просто усещам,аз знам,че това е моя син. Не знам,как и защо и не искам да знам,просто се радвам,че е жив и здрав.
Хвана ръката му:
-Илайджа,той има същото бебешко лице,моите черти на лицето,да има очите и косата на баща си но е моя син. Ако не ми вярваш то тогава ти разрешавам,нека вземем тест но те уверявам,че няма да научиш нищо ново...
Приближи се и го целуна,макар да не и отвърна много добре и,както преди:
-Обичам те Илайджа...
Погали го по бузата хващайки ръката му,защото той все още изглеждаше умислен:
-Така е Илайджа,ти си най-важния мъж в живота ми,моята най-голяма любов,а той е моето момче,моята плът и кръв. Важни сте за мен по различен начин. Просто те моля,повярвай в това,ако не вярваш,ще ти дам хиляди доказателства но приеми,да бъдеш част от това.

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 5:47 am

- Аз също съжалявам, че се държах така, просто... - Бях ядосан на себе си и на поредният си провал и някак си бях успял да влоша още нещата, с моята ревност от едно дете. Толкова бях изморен от тази борба, която нямаше изгледи да приключи скоро.
- Днес беше един ужасен ден... Последните седмици, бяха ужасни и стресиращи и си изпуснах нервите. Това обаче няма нищо общо с теб и с доверието ми към теб Ан. Обичам те безкрайно много и съжалявам, че понякога не обръщам достатъчно внимание на предчувствията ти. - Вече не веднъж ми бе показала, колко силна е интуицията й и колко права е за почти всичко.
- Чувствам, че губя контрол над всичко... Бях заслепен от последната седмица и си мислех, че сме намерили своя оазис тук... Дори на моменти бях решил, че никой никога няма да ни открие тук... Бях се концентрирал прекалено силно в нас и тази илюзия която си бях създал, че дори не забелязах, че имаме и друг враг... - Катерина и Клаус, дори те са знаели нещо, което аз трябваше да знам и с което да се справя.
- Днес трябваше да бъда тук... Трябваше аз да защитя теб, а не ти да спасяваш мен и... - Отпуснах глава в ръцете си.
- Просто изгубих контрол над всичко и не знам какво щях да правя, ако днес ти се беше случило нещо...

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 6:11 am

Премина с ръка по главата му,като нежно го погали. Обвиняваше се напразно но и двамата се бяха отпуснали за миг и не беше лошо но трябваше да се стегнат,защото сега имаше за кого да се страхуват или поне тя. Не искаше никой отново да и отнеме детето и се страхуваше от всеки.
-И двамата търсех ме малко спокойствие но е истина двамата сега трябва да се погрижим за себе си и за сина ми.
Свали ръка до гърба му:
-Въпреки,че помогнах на Клаус,той ще избие всяка вещица в града след предателството на Краули. А,в момента вещиците слушат мен,защото аз съм тяхната кралица. Не желая да пострадат. А и...
Погледа и изглеждаше изплашен:
-Алекзандър е мой наследник,когато наследи силите си от мен след време,ще стане много по силен от мен сега... Не трябва да научават това,защото може да искат да го убият...
Трябваше да осъзнаят и двамата,че трябваше малко да се постегнат.

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 6:28 am

Що се отнасяше до смъртта на вещиците, аз също доста силно я желаех. Не можеше да им се вярва и Ан не трябваше да го прави, но да я убедя в това щеше да бъде трудно, затова нямаше да взимам страна по въпроса, просто щях да оставя брат ми да направи това което прави най-добре и да ги избие, но Ан беше права и за друго. Сега освен нея, трябваше да удържа брат с да не убива и това дете, което значеше, че ще трябва да сключа нов пакт с него. Нещо което да го накара да не отнема живота на това дете.
- След това което се случи, не мисля, че нещо може да го спре от отмъщение. Познавам добре брат си и той ще иска глави. Страхувам се, че ще поиска главата и на това дете, затова е по-добре да не се месиш в това. Мога да изтъргувам живота на сина ти, за това, че спаси неговия, но ако се опълчиш срещу него, ще избие всички... Ще нарани и теб и сина ти, затова ние с теб няма да правим нищо... Обещай, че няма да се месиш в това... - Не исках да пострада защитавайки грешните хора.
- Не познаваш тези хора и нямаш представа какви са, аз също, затова те моля да стоиш настрани, защото ще стане още по-зле ако застанеш на пътя му.

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 7:16 am

-Но те не са виновни,че Краули ги е манипулирал...
Още вещици щяха да пратят с живота си,щяха да бъдат наранени и убити. Не искаше това но знаеше,че Клаус,щеше да ги избие всичките.
Погледна на горе към стаята където трябваше да е детето и,то още спеше и добре,че спеше. Искаше да помогне на вещиците но те бяха обречени,а ако ги защитеше,щеше да пострада сина и:
-Илайджа,трябва да говориш с брат си. Кажи му,че всички вещици са предани на мен и няма да го наранят.
След това вдигна глава и кажа:
-Аз съм на тяхна страна,ако го исках мъртъв щях да оставя камата в него. Благодарна съм на Катерин,че спаси детето ми и аз съм готова да отвърна. Но се кълна,че ако докоснат сина ми,ще излея целия си гняв върху тях или ще оставя Естер да го направи...

by **Илайджа** Съб Мар 08, 2014 7:32 am

- Именно затова, не искам да се месиш в работите на Клаус. - Нямах представа на кого са лоялни вещиците и дали са принуждавани или не и Ан същи не знаеше това.
- Той ще накаже някой, а аз ще се погрижа това да не си ти или детето, това е всичко което мога да направя. Що се отнася до лоялността им, след всичко което се случи, познавайки го добре, съм убеден, че ще е по-параноичен от всякога, ако знае, че те са подчинени на теб, това ще влоши нещата не за тях, а за теб, защото ще види още по-голяма заплаха и пречка в теб... Да събереш армия от вещици, е нещо което той ще види като заплаха... - Въздъхнах тежко и я погледнах угрижено.
- Не прави нищо... Остави нещата на мен. Убеден съм, че той ще оцени, това което направи... - Или поне щях да се постарая да му кажа как точно стоят нещата. Тя беше убила неговият враг и го бе избавила от ужасни страдания, това трябваше да е достатъчно, за да спаси нейният и животът на детето.

by **Антея** Съб Мар 08, 2014 7:40 am

-Дано успееш но съм готова да отведа сина си от тук,да избягам някъде на далеко,ако нещата станат прекалено опасни. Не желая да се излагаме на още опасности.
Приближи се към него,като му позволи да я прегърне,като тя обви ръце около неговото тяло. След всичко имаше нужда да усети прегръдката му,защото в онзи миг,когато всичко се решаваше,преди Катрин да рискува всичко,губеше себе си и можеше,да изгуби всичко,както и него за винаги:
-Искам само всички тримата да сме в безопасност...
Ако той не се погрижеше за това,тя щеше да се погрижи и това нямаше да хареса на никого. А,вече имаше силата да ги нарани но се страхуваше,сега брат му не просто можеше да го убие,ами имаше кама с която да го измъчва:
-И все пак внимавай не излагай и себе си на риск...

by Sponsored content