Домът на Илайджа и Антея

- Сигурна ли си? - Що за тъп въпрос беше това? Очевидно беше много повече от сигурна, защото не я бях виждал да ми се нахвърля така никога до сега, освен може би след онази трагична нощ в двореца. Явно тя лекуваше мъката си и празнуваше щастието си по един и същ начин.
Аз и тогава и сега имах резерви дали е редно, но за разлика от предният път, сега дори нямах време да задавам въпроси. Тя някак си ме беше избутала в съседната спалня и продължаваше да ме целува толкова страстно и влудяващо, че тялото ми нямаше как да не отвърне.
- Ами ако се събуди и ни чуе... - Или по-лошо, ако ни видеше?
Тя ме бутна върху леглото и ужасно ловко и бързо се освободи от роклята си. Никак не се шегуваше обаче.
- Май това отговаря на въпроса ми... - Чудех се как още не ми е забранила да говоря. Тя се приближи и още по-ловно разкопча и панталона ми. Добре тогава, да видим какво следваше сега. Не я бях виждал в чак толкова дръзка светлина до сега.

По трудно щеше да бъде за нея да остане тиха, отколкото на мен, но поне стените бяха дебели и едва ли приглушените от целувките ни стонове, щяха да достигнат до ушите на Алекс, който спеше спокойно в съседната стая. За щастие можех да го чуя ако се събуди, стига да не съм прекалено разконцентриран, а тя безспорно това правеше. Караше ме да забравям за всичко и всички, запленен единствено и само от нея. Тези наши откраднати мигове бяха така прекрасни и поглъщащи, че беше трудно да мисля за каквото и да е друго.
Ханшът й направляван в повечето случаи от самия мен, се движеше върху мен. Тя се извиваше и караше всичката ми кръв да се събира на едно определено място, което пулсираше от страшна възбуда и удоволствие. Всеки неин допир до мен, всяко нежно спускане и отдръпване ме караха да изпадам във възторг от нея, от това да я имам и да бъде само моя, защото най-накрая отново я чувствах само моя и само за себе си...

Придърпах лицето й към себе си и запуших устните й с целувка, но не, запуша не беше точната дума. Харесваше ми и исках да чувам тези думи постоянно, но това беше моят начин да й отвърна. Да й покажа, че не само го мисля, но и чувствам тази любов, която изпълваше гърдите ми със щастие...
Ръцете ми бавно се плъзнаха по нея и се спряха на кръста й. Стиснах я по-здраво и нежно я преобърнах под себе си, като на свой ред се задвижих в нея, нежно и приятно, така като тя го правеше до сега. Тласъците ми бяха страстни, но въпреки тази страст и възбудата, която и двамата очевидно изпитвахме, аз и тя имахме нещо повече от това и когато телата ни се сливаха, за да си доставят удоволствие едно друго, това не беше просто физическо удоволствие. Това беше истинско сливане на душите ни. Ние правехме любов, без значение по какъв начин, просто тази любов, бе нашата и тя изразяваше нашият душевен свят или поне аз така го чувствах. Чувствах се отдаден на нея и за нея! Винаги и завинаги!

Без съмнение Ан беше в палаво настроение и без съмнение моето по-лежерно темпо не й се нравеше затова и така всячески се опитваше да ме предизвиква и до един момент сякаш удържах фронта, но накрая просто не успях. Щеше да съжалява, че ме предизвиква така, но после можеше да обвинява само себе си...
Затиснах ръцете й за леглото й се задвижих диво в нея. Така както на нея й харесваше и така както на мен. Не се въздържах повече. Давах й цялата си страст и любов едновременно. Тя започна да се извива още повече и ту се извиваше към мен, ту се опитваше да избяга, но всеки неин опит да се отдръпне, само повече разпалваше мен и проникванията ми ставаха още по-дълбоки и диви. Движех се напред, назад, отново и отново и тялото й ставаше все по-достъпно, влажно и горещо, сам и единствено за мен.

Кръвта й съвсем замъгли съзнанието ми и не издържах на изкушението. Впих устните си в нейните й попих всяка капчица от кръвта й, но това далеч не ми бе достатъчно, защото можех да се контролирам когато бях около нея. Можех да заглуша и потуша жаждата си, във всеки един миг, но не и когато я опитам. Тогава просто не можех да се контролирам.
Зъбите ми се удължиха и ги впих във врата й. Продължавах да се движа, все по-бясно в нея и на малки глътки да отпивам от нея. Това изстреля и двама ни три метра над небето. Все по-невъздържан и див, аз превземах всяка част от нея... Дори тя не успя да въздържи стенанията си.
С нежелание и адска воля, успях да извадя зъбите си и да преместя устните си върху нейните. Трябваше да спрем да правим това, защото се опасявах, че някой път няма да успея да спра на време...

- Не, аз трябва да ти благодаря за всичко което ти правиш за мен. - Казах аз и нежно я целунах по челото.
- Ти внесе мир и любов в живота ми каквито дори не подозирах, че съществуват... Показа ми цял един нов свят и искам да остана в него, завинаги, заедно с теб и Алекс... - Това малко момченце, също се бе превърнало в една неизменна част от моя живот и вече не мисля, че можех да си представа по-различно бъдеще от такова, в което сме ние тримата. Започвах да усещам нещата, за които тя ми говореше. Това чувство което само семейството предлагаше...
Притиснах я отново към себе си и я целунах още веднъж. Днес нямах много възможности да го направя, а напоследък бях свикнал да го правя постоянно.

Засмях се тихичко, като с това не целях да я засегна, просто беше сладка и ако можеше да се види от страни, как се е изчервила цялата и тя самата щеше да се засмее.
- Мисля, че вече съм наясно с това. - Отвърнах спокойно и лекичко докоснах устните й.
- Открих тази... - Замислих се за миг, защото не бях сигурен как точно да се изразя. - Тази твоя потребност, така да я нарека преди много време.
Ан не създаваше впечатление на такъв тип жена. Всъщност изглеждаше изключително секси и привлекателна, но нейният стил и невинност, бяха успели да ме заблудят. Просто беше ужасно шокиращо да откриеш нещо такова, защото вида и възпитанието й бяха нещо, което наистина боготворях в нея. Тя имаше стил и класа. В леглото обаче сякаш се срещах със съвсем друга жена и не се оплаквах, просто в началото беше малко шокиращо.
- Харесва ми това, че си наясно с желанията си. - Които аз май и в това не препокривах, защото моите най-искрени желания се изразяваха в малко по-различна посока, но въпреки това бях щастлив, когато е щастлива и тя.

Беше иронично, защото у останалите обикновено предизвиквах коренно различни реакции, успявах да извлека най-доброто, а нея сякаш я дърпах в съвсем различна посока. Не ставаше дума само за сексуалните й желания, а изобщо като цяло.
- Аз също те обожавам. - Затвърдих думите си със спираща дъха целувка и задържах брадичката й леко надигната, за да могат очите ни да се срещнат.
- Имаш да правиш списък, а аз трябва да говоря с брат си, затова нека да започнем с разрешаването на проблемите един по един. - Малкият все още спеше, но след малко сигурно щеше да пристигне онзи прословут декоратор, който да я ангажира. После и желанието й да прави вечеря и моят не лек проблем за разрешаване, разговорът с брат ми, който едва ли щеше да е много лек.

Само след секунда две се озовах пред входната врата и секнах странно изглеждащият екземпляр от мъжки пол, да натисне отново копчето на звънеца.
- Не го прави! - Поклатих леко глава и насочих погледът си към ръката му, която остана да виси във въздуха. Мъжът или по скоро младежа ме гледаше като цапнат с мокър парцал и май си беше глътнал граматиката.
- Ти трябва да си декоратора нали? - Розовата му блуза и сините му панталони, направо избождаха очите ми. Приличаше на някоя примадона, с тази зализана коса и очила с големи черни рамки, които със сигурност бяха просто аксесоар, а не от нужда.
- Мм... Ъъ... Да... - Заекна той. - Това съм аз. Франко Галиани, на вашите услуги! - Възторжено заяви той и изведнъж сякаш цялата му самоувереност се върна. Все едно изричането на името му беше като някакъв задействащ бутон.
- Оу, това трябва да изчезне веднага! - Възмути се той и докато се обърна, някаква ваза летеше към пода. Разби се на хиляди парчета и аз го погледнах втрещено.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Ами изглеждаше направо трагично. И това тук също, между другото... - И се насочи към друга ваза. Ан се появи на стълбите и леко си отдъхнах. Бързо му препречих пътя, преди да е изпотрошил цялата къща.
- Ето я и Антея... - Протегнах ръка към нея, приканвайки я да дойде по-бързо. - Тя ще те заведе, до стаята която има нужда от преобразуване. Тази тук си е чудесна. - Той се обърна към нея с една грамадна усмивка и заподскача на място. Направих й знак, че е луд, докато този Франко някой си, не ме гледаше.

Бях дал списъкът с продукти на един от хибридите и той тръгна веднага да изпълни поръчката. След известно време Ан и декораторът слязоха, тя го изпрати, а аз я целунах успокояващо и й казах:
- Знаех още от самото начало, че ще се справиш прекрасно и сама. - Тя на практика го беше направила и не знам защо изобщо го беше извикала, но си беше нейно решение.
Всички играчки и разни други неща, които бяхме накупили днес също пристигнаха и момчетата вкараха всичко в къщата за отрицателно време и при цялата дандания, дори и детето се събуди. Ан се зае с него, а аз я уведомих, че отивам при брат ми, за да поговорим...

Прибрах се и ги заварих в хола. По целият под бяха разхвърляни коли и камиони, влакчета и какви ли не други превозни средства в умален вариант. Това ме накара да се усмихна. Погледът на Ан, изпълнен с очакване и някаква тревожност се заби в мен. Приближих се до тях и по точно до нея. Седнах на пода и я целунах нежно по челото:
- Всичко е наред... - Точно така, вече дори и родителите ми не представляваха проблем за мен, защото знаех, че може да ги победим. Всички заедно щяхме да успеем.
- Този път мисля, че наистина всичко е наред. - Никлаус се беше съгласил не просто да я остави жива, но и да й възложи управлението на може би единствената сила, в този град, която можеше да ни навреди по някакъв начин. Каквото и да казваше, знаех, че той й вярва. Вярва на мен и това беше всичко от което се нуждаех, за да бъда щастлив.

Зарязах разкопчаването на ръкавелите си и се притекох на помощ на Ан. Седнах на леглото до нея и казах:
- Позволи на мен... - Наведох се и нежно я целунах по рамото, после пръстите ми се спуснаха към гърба и ципа на роклята й.
- На мен също не ми харесва. - Вече знаехме, че не играе на страната на вещиците, иначе нямаше да доносничи на другите за тях, но в същия момент ми се стори доста загрижен за тях и всички тези неясни намеци, дразнеха ме ужасно много.
- Не исках да го казвам по-рано, но наистина не искам да ходиш утре там... Нямам доверие на този мъж и се опасявам, че може да е още някой капан...