Домът на Илайджа и Антея

Винаги,щеше да се страхува за мен но това е нормално. Ако е друго,щях да се съмнявам но не той ме защитаваше и искаше да съм в безопасност но понякога трябваше и малко да се рискува. Дарих го с една дълга и нежна целувка,за да го успокоя поне малко,знам че нямаше да е напълно но малко вършеше работата:
-Знам,ще бъда бдителна все пак,ще имам твоето мнение под внимание но трябва да отида,трябва да видят,че им имам доверие. Не бива са стоя само тук и от тук да ги командвам. Трябва от близо да се запозная с тях и да видя го колко и до къде са сигнали глупостите на Краули...
Облегнах глава за малко на рамото му:
-Не зная Илая но сякаш познавам Дейвид,не мога да ти,кажа как,защо и прочие но ми изглежда много познат. Истината е,че толкова много хора съм виждала и може би е идвал в нашето общество не знам...
Имаше такова усещане но не знаеше от къде и имаше усета да му се довери въпреки всичко.

-Обещавам ти Илайджа,ще бъда много внимателна и ако има нещо,ще те повикам...
Нямаше да се успокой докато не му обещае. Но тя вярваше,че те няма да и сторят нищо,те бяха като нея,нейни хора,знаеше че всичко може да е повлияно от Краули но щеше да им припомни изтинаките правила.
-И,какви са най-забавните неща...
Знаеше кой са но искаше да види,той какво може да и покаже,като хубави неща. Напоследък не намираха много време да останат насаме. Алек често не спеше нощем,имаше някаква неописуемо голяма енергия,сякаш е на някакво странно гориво. А,когато заспиваше сънуваше понякога кошмари и се намъкваше между тях в леглото. Сега нямаше изгледи за нищо подобно или поне се надяваше не скоро,за да могат да си откраднат няколко мига само за тях двамата:
-Имаше задачата да ми помогнеш с роклята...
Ципа е свален но роклята все още беше на нея.

Докато се беше сгушил така в нея,тя премина с ръце по косите му,като притвори очи от удоволствие. Обичаше го с цялото си сърце,знаеше че и той я обича също толкова силно. Само той се държеше така с нея,като принцеса,дори като кралица. Толкова нежен толкова внимателен. Не попречи на нито едно негово действие,искаше да усети нежните му ръце по себе си,как я докосва,как я целува.
В следващия миг се оказа в леглото,като той се беше надвесил над нея но не бързаше. Искаше да и се наслади,това и хареса и не му попречи,не го пришпори или нещо подобно. И двамата имаха нужда от този момент.
-Обичам те Илайджа!
Погали го нежно по лицето,открадна си една целувка и му даде възможножност отново да я докосва да и се наслаждава но и тя правеше същото. Невероятно красив мъж,докосвайки нежно,опитно,пръстите я караха да потрепва при всеки допир. Силното му тяло не показваше силата си,а точно обратното и беше толкова хубаво.

Остави го да прави,каквото желае,а и не се чувстваше зле от това,всъщност обожаваше и нежния Илайджа,а и това му ампула,му се отдаваше най лесно,защото го обичаше. Прихванах от неговия импулс,като го докосваше,галеше го и му се наслаждаваше. Харесваше и да преминава през раменете му,усещайки лекото напрежение в ръцете му. Обичаше да гледа,прекрасното му лице,и как удоволствието се изписваше по него.
-Илая...
Усещаше,как бавно,как изкушаващо приятно се движеше в нея,изви се за кратко под него,прехапвайки устната си:
-Мили мой...
Стенанията и се разнесоха из стаята но бяха тихи,не искаше да събуди никого,искаше още от този миг искаше го и за по дълго.

Надигна се почти веднага,като го целуна продължително. Устните и не можеха да спрат да отпиват от неговите,по сладки от каквото и да е било и нямаше насита,подобно на шоколада,колкото повече ядеш толкова повече ти се яде,докато не му се наситиш. Само че на него нямаше как,винаги щеше да го желае,по същия начин,дори повече със всеки ден. Можеха да бъда диви,можеха да бъдат нежни но никога нямаше да им омръзне. Щяха всеки път да си го припомнят.
-Позволи на мен любими...
Знаеше,че той иска да и покаже нежността си но и тя можеше да бъде нежна поне за кратко. Не му се искаше но и позволи,легна по гръб без да се отделя от нея,позволи и да се движи нежно върху него. Отметна косите си на една страна и се задвижи бавно,изкусително,като му даваше време да и се наслади. Опря ръце в него,за да може да се движи. Не бързаше ни най малко,защото и тя искаше този бавен ритъм.

Усещаше се прекрасна,а още по прекрасно,когато видя,че на него всичко това му харесваше,много повече от всеки друг път. Определено трябваше да смени подхода си и да се укроти,защото без да си криви душата същото темпо и начин и харесваха невероятно.
Красивото и тяло се извиваше,като все едно имаше някакъв бавен ритъм музика,подобно на танц. Остави го да премине през тялото и с ръце и да и се наслади. Обичаше погледа му,който показваше обожание,който казваше,колко много я обича и дори боготвори. Приближи се към него,като се излегна,усети как тялото и се търкаше в неговото и я накара да изпита още по голямо удоволствие:
-Ще я имаш всеки път,щом я пожелаеш...
Прошепна на ухото му,като го целуна нежно но не се отдели от него.

Никак не е чудно че това я накара да полети. Изкусния и мъж,знаеше как да накара тялото и да го желае още повече,знаеше и познаваше всяка част от нея,както и тя от него и това е най-прекрасното,защото нямаше неловки докосвания.
Притисна се в него,когато той легна до нея,сгуши се в него,облягайки се на рамото му,обожаваше да лежи така и да усеща близостта му. Сърцето и биеше лудо,дишаше тежко,притворила очи отдадена още на тръпките,който преминаваха през тялото и. Усещаше,как бедрата и още пулсират:
-Обичам те Илайджа!
Отвори очи поемайки си дълбоко дъх:
-Никога не съм вярвала,че някога мога да обичам толкова един мъж,мислех си че любовта е само илюзия и плод на добра фантази.
Но истината е,че чувстваше този мъж единствения,никога не беше обичала толкова и знаеше,че няма да обича никой толкова силно,колкото него.

-Аз,го знам Илайджа,усещам го...
Виждаше го усещаше го във всеки жест,във всеки жест,всеки поглед,дума,абсолютно всичко. А,и прие Алекс,като се грижи за него по добре от всеки баща. Да трябваше им време и на двамата най-вече на Илайджа но поне Алек,щеше да има прекрасен пример за поддръжание,като мъж,а и със сигурност,щеше да има добър приятел в неговите очи. Всичко друго е просто бонус и нямаше значение.
-Вече съм още по сигурна от всякога,че искам да споделя живота си с теб и да те последвам в него. Когато Алек порасне и вземе моите сили,ще ме направиш истински твоя...
Щяха да бъдат още по свързани и за винаги заедно,да до тогава имаше време но сега не се страхуваше от това,само искаше Алек да порасне,за да бъде силен,да приеме огромната сила и отговорност,което щеше да поеме.

-Съгласна съм Илайджа но няма да стане точно днес искам да ги видя,как са настроени,искам да видя на кого мога да се доверя,сега е по скоро опознателна мисия. Не желая все още да им казвам,какво ще стане,а ако имам изгоден момент,ще ги попитам.
Магията трябваше да се ползва,и се беше съгласила но не желаеше,да се доверява на напълно непознати хора и на такива,който можеха да я предадът:
-Нещо в мен ми подсказва,че може да имам доверие на Дейвид но не мога и да бъда сто процента сигурна в него докато не разбера нещата за него. Трябва да науча и от кое семейство,честото това има голямо значене.
Тя ги познаваше почти всички и знаеше за репутацията на почти всички,така че научеше ли от кое семействое,щеше да и е далеч по лесно.

-Обещавам Илайджа...
Всичко това идваше прекалено много но имах силите и щях да се погрижа всичко да е наред,да не излагам себе си и тях на опасност. Нежно го целуна и бяха почти на път отново да се въвлекат в нежни ласки и всичко останало,когато се чу плача на малкия,явно сънуваше кошмар или нещо подобно.
-Трябва,да видя,какво става...
Станах на бързо и се облякох на две на три,като метнах халата си отгоре. Времето само за нас беше отлетяло но след,като отново го приспят и говърнат в леглото,ако Ан не е много уморена можеха да продължат.
Влезе в стаята на Алек,който се бе надигнал на кошарата и плачеше,целия облян в сълзи:
-Те си тръгна остави ме,каза че майка и плачела. Защо плаче,не бива да плаче. Ема,ще е добре,аз ще я пазя...
Сопваше се и плачеше,не беше кошмар,а сякаш някаква провалена игра или нещо подобно. Протегнах ръце и го прегърнах,а той облегна глава на рамото ми. Потупах го леко по гърба:
-Това е само сън Алек,ако заспиш,пак ще я видиш...
Реши обаче да не се връща в спалнята ами седна на люлеещия се стол,за да го приспи:
-Ще се върне Алек...
Той затваряше бавно очи,като мрънкаше още недоволен:
-Аз,ще я пазя,тя е моя приятелка...
Мислеше си,че след време всичко,ще утихне,а сякаш се засилваше. Чудеше се дали не е някаква травма,не е ли дух,какво беше,имаше ли въображение,не знаеше какво но не беше добре за него. Със сигурност Алек беше здрав но имаше и доста голяма сила,която можеше още от сега да се проявява. Надяваше се обаче да не е толкова скоро.

Галеше Алек по гърба,той заспа но си личеше че съня му е много неспокоен,защото потрепваше. Люлееше се на стола в опит да го утеша,получаваше се но се страхуваше се,че ако го остави,отново ще се разплаче,трябваше още време да се успокой след това можеше да го остави:
-Мислех,че ще отмине но сякаш се засилва...
Шепнеше тя,като гледаше ту към Илайджа,ту към Алек:
-Не мога да разбера,коя е Ема,страхувам се да не е някой лош дух,който да го преследва,ще трябва да направя ритуал,това нещо трябва да спре. Трябва му истинско детство...
Целуна го по челото и си пое дъх:
-Не изглежда да е невидим приятел,как може едно дете да си измисли това,че майка му плачела,била тъжна и за това я е нямало.

-Ако е дух мога да го прогоня но не съм сигурна,че е дух,аз би трябвало да съм го виждала,чувала или нещо подобно,а не съм. Никога преди не съм срещала подобно нещо...
Галеше го нежно и започваше да се успокоява,не потреперваше. Умиляваше я на моменти,изглеждаше като невероятно и прекрасно ангелче,а го гонеха лоши неща:
-Може да е травма от живота му с Клаули истината е,че трябва да разбера,какво е Ема,коя е тя...
Ако научеха,щеше да им е много по-лесно да се справят с това:
-Не зная от къде да започна...
Прегърна го лекичко,я след това протегна едната си ръка към Илайджа:
-Колкото и мъчително да е ,трябва да питаме за тази Ема,трябва да разберем повече неща...