Домът на Илайджа и Антея

-Ще намерим дом за теб и мен...
Надигна глава и го погали съвсем нежно:
-Някое място където,ще сме на спокойствие,далеч от Клаус и Катерина...
Знаеше,че те са му семейство но семейството му не мислеше за нищо друго освен за себе си. И би рискувал живота на всички,дори на Илайджа,само и само да се спасят:
-Сега ние сме твоето семейство Илайджа,ти,аз и детето сме семейство...
Да не бяха женени но това нямаше никаво значение,защото се обичаха повече от който и да е бил и бяха свързани много повече.
-Знам,че той Алекзандър не е той син,не знам дали ще го обичаш,не те карам но никога не съм си представял по идеален мъж от теб,който да заема мястото си до мен. Сигурна съм,че ако пожелаеш,можеш да бъдеш най-добрия баща на Алек,любящ,грижовен и още хиляди неща...
Качества,който Краули никога не притежаваше.
-Рано е знам не желая да те притискам,аз те обичам и това има значение,всичко друго,ще решим заедно и времето,ще покаже.

Постояха още миг заедно,като се наслаждаваха на тишината,когато някой позвъни,да донесе нещата на детето,то се събуди и Ан веднага се качи при него,бяха донесли дрешки,взе ги като преоблече малкия и слязоха с малко да си играят в хола където да си играе пред камината.
Не караше Илайджа да е там,сигурно за него беше болезнено всичко това,може би си мислеше,че ще бъде заместен или изместен но истината е,че нямаше как да стане това,защото и двамата бяха важни по различен начин.
Ан събра всичко,което не беше чупливо и с което можеше малкия да си играе,малко купички,чашки и неща с който на можее да се нарани.На малкия му стана интересно и реши да подава неща към майка си,за да си играе с нея,тя се настани на килима до него и  се заловиха да си играят. Това му харесваше,огледа се за да види някой и тогава видя Илайджа и му подаде една играчка:
-Иска да се включиш в нашата игра...
Редяха  чашки и правеха кули,като от време на време продрънкваше с една лъжица по нещата пред него.

-Илай...
До някъде можеше да се досети,как се чувства но я заболя,че той я гони. Тя се опитваше да го направи част от своя живот но той не искаше. Погали главата на Алекзандър,като се изправи,приближавайки към Илайджа. Погледна към него и следеше погледа му,който сега блуждаеше:
-Гониш ли ме Илайджа...
Не отговори,тя се приближи още малко:
-Няма да си тръгна Илайджа,аз избрах теб....
Премигна сякаш една огромна минута,като нещо сякаш заседна в гърлото и:
-Илайджа,ако се страхуваш,че искам да те отделя от семейството ти,не го желая и ще остана тук,ако искаш,ще рискувам но ще остана.
Приближи се към него и го погали по бузата:
-Чуй ме любими! Обичам те!
Но сякаш го губех усещах го,раняваше я,че той изпитва болка. Преглътна силно но буцата не премина. Дръпна се защото я заболя то всичко това,че рани и него....

Седна пред детето но сърцето и се беше свило,не можеше да каже нищо повече,защото не знаеш,как и какво да направи. Понякога и беше трудно да поеме дъх.
-Ако ме обичаше наистина,това щеше да ти е достатъчно...
Каза тя,като подаде на Алекзандър играчката:
-Погледни към брат си,той предава всички,за да спаси любимата си и тя да направи същото но никой от тях не е казал,че любовта не е достатъчна.
Погледна към него:
-На мен ми е пределно ясно,какъв си и съм готова след време да те последвам. Да не мислиш,че аз съм много чиста,убих бившия си съпруг и бащата на детето си в този дом. Аз съм бесмъртна вещица,какво ти изгежда наред в тази картинка. Аз съм вещица за Бога,не съм нормален човек и съм го приела. По дяволите в съседната къща има толкова шантаво семейсто от древен хибрид,амазонка вампир,и дето което ще е по могъщо от всички. А,ти не можеш да приемеш,че вещица може да бъде майка с мъж до себе си,който да е вампир....
Пое много дълбоко дъх говореше с равен глас,за да не ядоса детето си:
-Защо те да са щастливи,а ти да си нещастен?

Изправи се и го погледна в очите:
-Ако ти олеква на душата прав си,в това да защитаваш чуждата любов,а от своята да се отричаш.
Чу се как преглъща,защото все още стоеше нещо в гърлото и:
-Всеки може да умре дори и Клаус,всеки е застрашен от нещо,дори и ти. Клаус държи всичките оръжия в себе си. Да не ми харесва да съм застрашена и ако не търъгнем,ще остана тук и дори да ти звучи упорито,смятам да променя нещата,смятам да се доказвам,всеки път ако трябва,за да остана с теб.
Протегнах ръка към съседната къща:
-Нямам сили повече Илайджа,готова съм да бъда във всичко и въпреки всичко с теб,а ти не го желаеш. Но не и когато ме отблъсваш...
Приближи се към него и го целуна толкова дълго след това се отдръпна и тръгна към Алекзандър,взимайки го на ръце. Тръгвайки на горе към спалнята без да обели дума.

Остави сина си на леглото,като изкара един куфар и започна да подрежда нещата си в него. Не не и беше лесно но щеше да с тръгне,защото искаше да му даде това,което иска. Започна да събира багажа си,като взе и от новите дрешки на Алек.
Преоблече малкия,като наметна нещо и на себе си,не взе много неща повечето остави тук но не можеше да вземе всичко. Беше взела само малко дрешки на малки,както и няколко свой дрехи и всичките гримоари на майка си. Слезе долу носейки в едната ръка дето а в другата куфара.
Появи се на вратата на хола където беше той:
-Тръгвам Илайджа...
Нямаше,какво просто да каже,всичко и тежеше ужасно много. Тръгна по посока на вратата,като се назочи след това към колата. Не искаше да си тръгва но той не и даде никакъв шанс,а тя се умори да се бори.

Притисна малкия към себе си,не искаше да го прави свидетел на това но нямаше шанс:
-Не мога да остана с теб,не мога и да си тръгна...
Пое дълбоко дъх:
-Какво искаш? Ако искаш да си тръгна,ще си тръгна,ако искаш да остана,ще остана. Нямам сили Илайджа,да ти доказвам вече каквото и да е било.
Погледна към него и пусна детето,като то само отиде при бъркотията в хола,която още не бе раздигната.
Седна на един стол,като въздъхна,защото вече и беше прекалено. Скри лицето си с една ръка,като затвори очите си.

Още щом излелзе се почувства ужасно,ужасно самотна дори изоставена. Единствения човек,който и остана я остави съвсем сама. Изправи се макар краката и все още да трепереха. Изправи се и отиде при малкия,като се загледа в него но от очите и се стичаха сълзи,добре че той играеше и не забелязваше нищо. Целия ден се занимаваше с него,а Илайджа не се прибра.
Поръча няколко неща по телефона,който щяха да бъдат доставени утре. Погрижи се за малкия,като заспа с нея на спалнята. Алек заспа но Ан дълго след това плачеше,накрая просто заспа уморена,вдъгнала от аромата на косите на Акел.

Малкия спеше още,затова го остави да спи,наметна един халат върху себе си и слезе долу,за да приготви закуска на детето. Щом слезе видя Илайджа и сърцето и се сви,защото не я гледаше както преди,сякаш бяха чужди хора.
Дори нямаше целувка,не се беше прибрал щяла вечер.
-Добро утро...
Прошепна тя,като седна срещу него но не смееше да го погледне,може би се досещаше,какво щеше да и каже. Отново онези глупости,че трябва да намери живот с друг,да създаде,бля бяля семейсто и всички такива глупави неща.

Пое много,ама много дълбоко дъх,писнало и беше да обяснява,да беше инпулсивна да много други неща но и той беше ужасно вироглав:
-Аз,пожелах да съм тук и идеално си давах сметка за това,живота ми никога и никога няма да бъде перфектен,а и аз не го искам такъв. Едно време бях планирала да се забавлявам само но майка ми,реши да ме омъжи,мислех че ще съм щастлива но бях нещастна,мислех че ще мога да се отърва от мъжа си,е не успях наложи се да го убия. Мислех,че ще бъда кралица и съм но на какво кралство на мъртво.
Нямаше позитивни неща:
-Но срещнах най-голямата си любов,мъжа който винаги съм чакала и който и да търся няма да намеря и тук не става,за човек с който искам да създам перфектното семейство. Не искам човешки живот искам си моя живот,с моя вампир с побърканото му семейство,което иска да ме убие,с детето което може да им го върне след време.
Трябваше малко да се пошегува:
-Не не е вироглавие Илайджа,а обич за която съм готова да се боря и да не се откажа. Да ти докажа,че аз съм твоята жена,че искам да съм част от теб.
Размаха ръце беше толкова изнервена,толкова изтущена от всичко това:
-Мога да се боря с всички но нямам сили да те обеждавам ти да се бориш за нас,дори това да няма смисъл,да нямам логика,дори да е риск. Илайджа!
Изкрещя но после сниши тона за да не събуди детето:
-Знам,че няма да ти хареса примера но Катрин и Клаус нямат никаква логика,ама никаква логика да са заедно,дори не съм сигурна дали се обичат,защото не знам дали имат души и са заедно в някаква фантастично нелогична любов,с Естер и Майкъл който искат да ги убият. И са заедно...
Погледна към него:
-А ти,който има най-голямото право да е щастлив,който винаги намира добро във всички,който обича,и е обичан толкова силно. Има правото да е щастлив не може да се пребори да убеди Клаус и Катерина,за жената която обича,дори не може да избяга с нея,а те при първия повод,ще те оставят на произвола на съдбата.
Приближи се към него:
-Аз мога да се защитавам и сама,до сега перфектно се справих с това. Мога да убия най-могъщата вещица,а не мога да се справя да защитя себе си и детето?! Престани Илайджа,престани да ме отблъскваш и се бори наистина за мен.

Прегърна го сякаш можеше да и избяга,толкова силно но имаше нужда от тази прегръдка,мислеше си,че сега ако се отдръпне целия свят,ще се срине и всичко ще изгуби смисъла си. Искаше него,искаше всичко и нямаше да се примири с по малко.
Знаеше,че Илайджа е древен вампир,знаеше за неговата природа но познаваше и неговата душа,която никой човек не притежаваше. Той държеше ужасно много на семейството си,което е прекрасно,отново намираше във всеки добро дори никой да не можеше да го види. Държеше се с нея,като невероятна принцеса и въпреки всички моменти,той и показваше винаги,че я обича,макар тя на момента да не си мислеше така.
Не можеха да откъснат устни един от друг но не се знаеше,колко ще трае този миг,защото в къщата имаше и трето малко същество,което още спеше и не се знаеше кога ще се събуди.

Галеше го нежно по лицето,извиненията му бяха приети но тя го обичаше и всичко,щеше да му прости. Гледаше красивото му лице се усмихваше,той е до нея,нейния любим,който обичаше от цялата си душа и най-накрая той беше твърдо решен да се бори за нея,тя също и щеше да направи всичко:
-Не желая да заставам между теб и семейството ти,знам че ги обичаш много и си им дал дума любими. Но вече имаш истински шанс,да си имаме и наше шантаво семейство. Двамата,ще се опитаме двете семейства да се разбират. Ако трябва всеки път,ще им показвам своята лоялност и това,че не желая и не искам да им бъда враг.
Не искаше отчаяно не искаше да го отделя от онова,което обича,а и сега всичко беше на мястото си,той детето и сега виждаше и тази къща,като свой дом. Не усещаше онова ужасно подтисничество,да страхуваше се все още Катрин и Клаус бяха заплаха за нея но се надяваше,че нещата,ще се оправят.