Домът на Илайджа и Антея

Не можех да излъжа,че ми харесваше тук,доста модерно,изискано,обширно и невероятно. Е,да все още се намирах ме доста близко до семейството му но на него това му харесваше. Някакво не приятно чувство обаче ме преследваше,сякаш някой ме наблюдава,сякаш не бях добре дошла тук или нещо съвсем друго но не знаех какво. Още по страно се оказа факта,че съвсем не виждах нищо от бъдещето. Силите ми нарастваха,четях гримоарите на майка ми с заклинания,който ми помагаха постепенно да се овладея. Тренирах в двора,като често правех някакви поразии,който най-често поправях но понякога задния двор не приличаше на съвсем нищо и се налагаше на ново да го озеленяват.
Илайджа ми помагаше доста с контрола но често си отнасяше по някой силен удар. Той не се сърдеше,знаеше че все още се уча.
Гадното беше,че и не можех да спя от това гадно чувство и ставах много рано сутрин и от яд тренирах. Беше време за закуска,когато вслязох в трапезарията,а Илайджа отново бе,казал да направят закуска за мен.
-Не беше нужно любими...
Казах аз и се настаних в скута му,като преметнах ръка на рамото му. Имах малко трева в косата малко изморена и изтощена но само малко:
-Щях да хапна после...

-Ами...-погледна невинно към тавана,като се направи на невинно момиче-Един розов храст се сбогува с живота си но не е голям проблем...
Не и се ядеше но явно Илайджа нямаше да се кротне без да е хапнала нещо. Наля си една чаша със сок и си взе порция с яйца,бекон и малко зеленчуци. Едно трябваше да се храни,да има още сили:
-Напредвам,поне съм овладяла напълно земята,проблема все още ми е огъня,ако успея да не подпаля къщата,ще имам перфектния баланс и скоро ще се опитвам да владея дебрите на дълбоката магия...
Не че я разбираше той какво говори но с една дума беше на път да учи по сложни магии,който да и помогнат с Естер. Започна да си хапва добре,като му се усмихна,отново я гледаше с онзи поглед,който искаше да я изяде с него:
-Не ме гледай така...
Закачи го тя,като се засмя.
-Трудно е да се храня,докато ме гледаш с този поглед....

-Нямам големи планове освен да по тренирам още малко,после една дълга вана...
Протегна се за секунда и продължи с яденето,уморена но не можеше да заспи,и все пак не е голяма умората. Похапна още малко,като накра бутнах чинията и сложих ръка на корема си:
-Преядох не мога повече...
Сега измести погледа си към него,като го дари с една голяма усмивка:
-Надявам се си напълно доволен...

-Не бива много да се бавя Илайджа,не се знае,кога и какво може да се случи...
Пое ужасно дълбоко въздух,а и не искаше да си навлича неприятности с Клаус и Катерина,който искаха резултати от нея,а не мързел. А,и искаше да опази детето,защото то щеше да доведе до баланса.
Дари го с целувка,която в първия момент просто трябваше да е нежна но после стана доста гореща. Измърка нежно,като се засмя:
-Какво се опитваш да ме накараш наистина да си почина?!
Можеше да усети през тънкия си екип,как под панталоните му се случи нещо,което беше станало толкова твърдо,че сигурно панталоните вече пречеха. Не успя да не го забележи и на свой ред реши да го използва и леко уж неволно се размърда:
-Не бива да ме разсейваш...

-Кое да правя?!
Попита тя невинно но знаеше,какво прави и как му действаше. Въпреки всичко малко се по спря но това по скоро е затишие през буря,защото планираше още мъчения за него,естествено сладки.
-Добре,ще те оставя...
Изправи се оставяйки го за малко сам.
-Само,ще си взема малко грозде...
Нарочно си взе онова нещо което е най далеко,за да може да се протегне до него и да не може да го стигне. Естествено можеше да отиде и от другата страна но къде отиваше изкушението. Беше се навела над масата,като беше повдигнала едното си краче леко,а дупето и на показа в секси спортно почти клинче,което не спестяваше нищо и тази секси гледка не спираше,защото не можеше да го сригне. Едната и ръка се присягаше за гроздето,а другата бе опряна в масата. Просто още повече го зикушаваше.

- Очевидно не ти се тренира повече. - Заявих с усмивка и се изправих от стола, долепяйки се плътно зад нея и притискайки я към масата. Беше опасно да си играеш с огъня, особено ако не желаеш да се опариш, а ми се струваше, че тя желае не просто да се опари, а направо да изгори.
Плъзнах ръка по нейната, която бе претегната и после я върнах обратно нагоре, отмятайки косата й настрани и разкривайки нейната лебедова шия.
- Желая те... - Прошепнах в ухото й, докато другата ми ръка леко пристисна кръста й. Наистина я желаех и то още тук и сега и наистина се надявах да не получим някое изненадващо посещение този път, защото мислех да я любя върху масата...
Ан се опитваше да се надигне, но бях много по-тежък и силен от нея, така че тя продължи да е приклещена между мен и масата, докато ръката ми, която беше на кръста й плавно се плъзна и мина по корема й, продължи надолу чак до ръбовете на клина й и я спуснах под него, търсейки и жадувайки да усетя нейното нежно цвете...

Успеха на предизвикателството беше постигнат и страстта на Илайджа се виждаше с пълна сила. Обожаваше,когато показваше тази решителност,да отметне всичко и да я вземе точно сега. А,и тя точно това целеше но щеше да се направи на малко дръпната:
-Илайджа трябва да тренирам...
Но не и остави право на още един опит,когато палавата му ръка намери път под клина,докосвайки я така опитно,че я остави без думи. Сякаш експлозия,прекрасна вълнуваща,която идваше от бедрата и,преминавайки през цялото и тяло.
-Оу...
Успя да простене опирайки се на масата с една ръка,а с другата разчисти място,като беше паднало нещо но на кой му пукаше. Усещаше силната му мъжественост,която се бореше отчаяно за свободата си. Не можеше да не изпита истинско задоволство да усети,колко я желаеше и как пулсираше за нея.

Изкарала на яве един невероятно несдържан Илайджа,който я побърка в този момент. С никой мъж,такива палави игри не и бяха доставяли такова удоволствие,каквото с него изпитваше,а то е невероятна наслада. Нямаше нужда от подготовка,защото само с едно докосване,той можеше да я накара да се разтопи по него. Движеше се бързо в нея,диво и се чувстваше невероятно. Бяха импровизирали много пъти но рядко бяха така спонтани и се провокираха. Опря се още в масата,като почти прилегна позволявайки му да стигне до края.
Който и да дойдеше в този момент си подписваше смъртната присъда,защото копнееше за това чувство,желаеше Илайджа до болка.
Усети,как се отдръпна само за малко обърна я към себе си,качвайки я на масата. И на двамата им харесваше повече да се гледат един друг. Придърпа здраво Илайджа към себе си,като дръпна ризата му от двете страни и на всякъде се разхварчаха копчета,искаше да го докосне и го направи,разкривайки силното му тяло.

Не можеше да се бори със силното желание с нуждата да е с него. Колкото повече беше с него,толкова поече искаше. Като наркотик,като опият,дори като въздуха,като нещо от което имаш нужда и не можеш да се откаже,а и не трябваше.
Дивата им страст растеше с главоломна сила,като стигаше дори портите на рая. От където щяха да черпят сладките блаженства на насладата и удоволствието.
Вкопчи се в него със все все сила,като изстена почти извика,от удоволствие,от невероятния край който дойде така бързо. Не искаше да е толкова бърз но и двамата нямаха търпение за това,просто много диво се нуждаеха един от друг.
Няколко минути стоя вкопчена в него,а като се измори се отпусна назад,като се опря в масата. Дишаше тежко,гледаше го все още с див поглед,косата и беше отметната на една страна.
-Господин Майкълсън вие сте били скрито съкровище... Изумявате ме и ме изненадвате...

Неговата радост носеше радост и на нея но в интерес на всичко,тя не се беше отдала изцяло на това. Да обичаше го до болка,харесваше и да живее с него,да прекарва дните си с него но не и харесваше града,нещо в него беше толкова съмнително и усещаше някаква страна атмосвера,която я караше да се подтиска и не е заради неговото семейство,определено не е,защото те бяха престанали с заплахите и всичко но тя не се чувстваше идеално.
Отвърна на целувките му без никакво съмнение:
-И аз те обичам Илайджа,чувствам се прекрасно...
Не излъга,не е лъжа и щеше да му каже за притесненията:
-Въпреки всичко усещам някакво странно чувство,сякаш нещо ме притиска в гърдите. Нямам и видения от както пристигнах в града. Тук е прекрасно но сякаш нещо се носи във въздуха,толкова е странно и не мога да ти го опиша...
Легна на гърдите му сякаш малко изплашена,като присви ръката си към устните си:
-Чувствах се за така последно,сякаш очите на Краули ме гледат из зад някой ъгъл,сякаш ме дебне,сякаш отново е край мен....
Погледна към него:
-Не не те сравнявам с него,с теб съм спокойна... Въпреки това сякаш това чувство ми пречи да се отпусна...

-Може би е заради мястото но не знам...
Облегна се на рамото му,като се загледа за кратко в тавана,много пъти се беше местила на какви ли не места но само на едно се чувстваше по този начин и това е в дома на Клаули,само там се чувстваше,като пеперуда затворена под стъклен капак,винаги я гледаха и тя не можеше да избяга. Да сега е много по силна от него и,ако се изправят един друг,тя щеше да го накара дълбокода съжалява за това,което и е сторил.
Истината е,че не изпитваше страх,защото се пребори с него опълчвайки му се,а сега можеше наистина да го накара да страда. Но тук е малко вероятно да го намери,този град изглеждаше в някакъв мир,а при Краули не цареше мир,а хаус... Той не навиждаше вампирите и баланса,той искаше могъщество искаше и нея,по някаква глупава причина,той все още я считаше за вещ която му принадлежи по право. Въпреки,че се разведоха,той все още я имаше за своя жена,колкото и извратено да беше.
Ан си пое много дълбоко въздух,надигна се за положи устните си върху неговите за кратко и отново се настани на мястото си:
-Просто явно съм стресирана от всичко и наистина се нуждая от малко почивка,един ден няма да ми дойде зле...

Чудеше се кой звъни толкова настоятелно,не познаваха никой,а тези който познаваха,включвайки в това число и нахалния Кол,влизаха без покана,а Катерина и Клаус не идваха. Погледна за кратко към Илайджа,който се бе измъкнал от леглото и започна да се облича,за да слезе. Глождеше я любопитството,стана на бързо взе на бързо една тениска и едни дънки и слезе след него,защото той е по бърз от нея.
Щом се оказа на стълбището видя на врата Катерина,не реагира зле по скоро се изненада,не очакваше да я види вътре. Илайджа я покани,а и Ан нямаше нищо против очевидно идваше кротко и мирно,щом звънеше,а не нахлуваше бързо и рязко,а с нея имаше и друга жена. Не я познаваше,погледна я малко мително,защото все пак е непозната личност:
-Здравей Катерина,нещо станало ли е? И мога ли да попитам кое е момичето с теб?
Не се държеше надмено,сонато,а по скоро загрижено,можеше да е нещо с бебето,някакви въпроси но не обясняваше страната личност.

-Краули...
Просъска тя през зъби,като се виждаше,колко много го мрази в същност,само от една дума,една едничка дума.
-Ето за това чувствам онова ужасно чувство и той блокира виденията ми,както и духовете...
Знаеше си,че има нещо но не знаеше,че е толкова гадно,гадно като бившия и съпруг:
-Той е изчадие и той не държи сина ми,синът ми е мъртъв и съм сигурна,че той има участие в това,той искаше смъртта на детето ми...
Присви ръце,защото гнева,щеше да я обземе,а това е прекалено много:
-Краули страда от мания за величие,той не обича баланса,той не иска да му се налагат,той иска да управлява. Каквото и да е казал,е било лъжа,той се е родил изпипан лъжец. Той наказва,той е съдистичен тип,рядко убива или го прави за да нарани някой,обича да изтезава и мъчи.  Няма вече силата да ме надвие,а още по малката да го убие. Просто иска да го подчини...
От това което знаеше можеше да си извади доста добри изводи. Приближи се към Катерина:
-Искам да накажа Краули,имам силата да го накажа за това,което стори на мен и на детето ми,а сега ще го накажа и за Клаус...
Не бяха добри приятелки с Катерина но никога нямаше да я предаде,не само заради Илайджа,а защото е пазителка,а и винаги търсеше баланса.
-Трябва ми карта на града,трябва да намерим къде е Клаус...
Обърна се към Илайджа,за да и  намери бързо карта на гръда,щеше да приложи магия:
-Сигурно знае за случилото се,не му стиска да се изправи срещу могъща вещица като Естер,защото го е страх да не остане без сили.  Явно иска мен,мислейки си че са ми отнели силите...
Да но негодника,щеше да си плати.