Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

by **Антея** Чет Апр 10, 2014 6:20 am

-Алек не ме слушаш съсредоточи се моля те!
Ако някой ми кажеше,че е лесно да си майка на тинейджер,щях да се смея с пълно гърло но през сълзи. Защото Алек беше съвсем различно дете от това,което седеше пред мен. Да обичаше ме но е супер разсеян,не слушаше,правеше каквото си иска,често ни викаха,защото е направил нещо,нарушаваше правилата,намесваше се в неприятности.
-Алек повтаряме това заклинание за 15 път,умолявам те съсредоточи се поне за няколко минути...
Отнесен до няма и къде,а усещах,че не се чувствам добре,той не знаеше,за това колко зле ми е всъщност и защо го притисках толкова но трябваше да научи всичко,което трябваше аз да науча до 28 години но само,че той нямаше да има това време,защото и аз нямах това време. Не не исках да е толкова рано но трябваше да му предам силите,който му се полагаха.
Той събра се концентрира,като събра топка от енергия в ръцете си,просто се виждаше,че го прави само за да отбие номера:
-Съсредоточи се!
Но нямаше да стане скоро,защото се появи икономката,а той прати топката на една ръка разстояние от мен. Не се мръднах,знаех че няма да ме нарани но го погледнах изумено:
-Госпожица Ема е тук...
Поклатих глава:
-Кажи и че...
Щях да кажа,че той е зает но той тръгна без дори да ме чуе:
-Алек!
Извиках ядосано и поклатих глава отново,щеше да пренебрегне тренировките,а това не беше добре.

by **Алекзандър** Чет Апр 10, 2014 6:29 am

Чаках Ема защото каза,че имала някакъв проект,за който искаше да и помогна. От години я харесвах не помня точно кога се бях влюбил в нея но се познавах ме от деца и не желаех да развалям приятелството си с нея но истината е,че не желаех вече да си бъдем просто приятели. Когато някое момче я заговореше,просто ми идеше да го убия,а знаех че ще ме бие и това,ако науча,че е обикнала друг.
Толкова сложно е,че на моменти не знаех,какво да правя. А,и майка ми,постояно искаше да тренирам,не разбирах тази глупост,владеех много техники и бях много добър,нямаше вещер по добър от мен,освен майка ми,която командваше цялото общество.
Връхлетях в къщата,като Ема беше в трапезарията. Уникално красива,нямаше момиче на земята,което да е по хубаво от нея. Взимаше дъхът ми всеки път. Опитах се да не ми проличи,както правех всеки път:
-Здравей Ема,сори че се забавих,отново глупостите на майка ми...
Повдигнах ръка и показах към двора:
-Отново нейните неща,нека се качим в стаята ми,там е лаптопа...

by **Ния** Чет Апр 10, 2014 6:45 am

- Оу... - Възкликнах тихичко и леко се смутих. Веднага усетих, че е зает с нещо друго, но сега думите му го бяха потвърдили.
- Улучих неподходящ момент, а? - Знаех, че за майка му, тези тренировки са от огромно значение и никак не беше хубаво да се прекъсват. Смятах, че Алекс също трябва да ги вземе по на сериозно, но той приемаше малко неща присърце и полагането на усилия не беше едно от тези неща.
- Изчакай да поздравя майка ти. - Побързах да кажа, преди да ме е завлякъл в стаята си. Той наклони глава настрани и се намръщи, а аз в отговор му се усмихнах широко и лъчезарно.
- Идвам след минутка. - Допълних невинно и тръгнах към градината, за да поздравя майка му.
- Здравейте г-жо Венега. - Помахах и с ръка и отново се усмихнах широко. - Няма да ви го отнемам за много дълго. - Харесвах майката на Алекс. Винаги се държеше мило и освен това до голяма степен дължах живота си на нея.
- Не знаех, че имате тренировка. - Казах някак извинително, защото наистина не ми харесваше когато бях причина за прекъсването на нещо важно.

by **Антея** Чет Апр 10, 2014 7:06 am

Не можех да се сърдя на Ема,тя просто е любимото ми момиче,чувствах я до голяма степен и като мое дете,не защото имах задачата да я спася,а защото аз възлагах много надежди на нея и тя ги направи,беше въдворила ред още след раждането си. Приближих се,за да я прегърна и целуна по челото:
-Радвам се да те видя Ема...
Отдръпнах се за да я огледам,толкова бързо растяха,виждах я често но все още я виждах като онова прекрасно детенце в бялата рокля,което бягаше след Алек играещи си на гоненица,а сега е една красиво момиче:
-Не се тревожи,той и без това днес не е тук,въпрос на време беше преди да го изгоня от двора да стой наказан в стаята си.
Вече не отиваше да го наказвам,скоро щеше да стане пълнолетен беше мъж,а се държеше глупаво понякога. Аз му бях майка и знаех всичко,знаех че това се дължи на Ема но нямаше да се меся за това:
-Ти също ми обеща,че ще дойдеш някой ден да те науча на някой неща.
Ема също имаше сили но до сега не ги развиваше,защото никой не можеше да и покаже или да разрови нейния потенциал:
-Ела някой ден,когато си по свободна...

by **Ния** Чет Апр 10, 2014 7:24 am

- Разбира се. - Отвърнах. - Ще ми бъде приятно.
Разбира се предпочитах да научавам разни неща от Алекс, макар в повечето случаи той да черпеше познания от мен. Справях се доста по-бързо от него в усвояването на магията. Преди повече от половин година се бяхме натъкнали на едни книги, които бяхме почти сигурни, че принадлежат на баба ми, за която никой не искаше дори и да се споменава. Баща ми например, беше ужасно докачлив на тази тема и не желаеше да го питам. Всъщност не позволяваше на никой да говори за нея. Майка ми обаче не винаги следваше неговите правила и ми беше разказвала за нея. Знаех, че е била могъща вещица и именно от нея съм наследила тези сили. Сили, които нарастваха все повече, но никой освен Алекс не знаеше, че ги упражнявам, защото се страхувах, че баща ми няма да одобри, пък и самата аз не изгарях от желание да разгласявам на всички за това. Освен това беше хубаво да си имаме тайна. Това ни свързваше дори още повече с Алекс. Тази мисъл ме накара да се усмихна несъзнателно.
- Отивам да намеря Алекс. Беше ми приятно, че ви видях. - Завъртях се и тръгнах към стаята на Алекс, пътят до която ми бе до болка познат. Той вече се бе качил. Видях, че врата е открехната и се приближих, но не влязох веднага. През не особено големия процеп забелязах, че си сваля тениската и това ме накара да се закова на мястото си. Не беше първият път, в който го виждах гол до кръста, но и не ставаше по-лесно да понеса тази гледка, без да се изчервя цялата.
Прочистих си гърлото, за да известя появата си и да привлека вниманието му, едва след като си беше сложил чиста тениска. Самопоканих се в стаята му и най-спокойно седнах в края на леглото. С него бяхме достатъчно близки, за да правим това.
- Готов ли си? - Попитах, сигурно изобщо не му беше до моите проекти, но го бях помолила и нямаше как да ми откаже.

by **Алекзандър** Чет Апр 10, 2014 8:29 am

Майка ми на моменти е прекалено обсебваща,а когато го нямаше Илайджа или баща ми,тя просто ужасно прекаляваше. Той винаги е бил на моя страна и винаги заставаше до мен,за разлика от майка ми. Да обичах я но не разбирах това с нейните уроци,защото ми сипваше всичко това,като имаше адски много време. Тя самата го е наследила,когато е станала на 28,аз имах предостатъчно време,същото правеше и чичо Дейвид,той също бе вманиачен,като майка мие.
-Въобще,не трябваше да е тук,нещо пак е превъртяла...
Приближих се към прозореца:
-Ще и кажем,че отиваме до библеотеката и ще отидем на тайното място...
Ходех ме на едно местенце,което никой не можеше да ни открие,майка ми не усещаше,че правим магии. Все още нищо не предполагаше. Телефона иззвъня знаех,че е отново Кристафър но сега не ми беше до него.

by **Ния** Чет Апр 10, 2014 8:33 am

Погледнах го малко объркано, но после ми светна:
- Забравил си нали? - Въздъхнах разочаровано и извадих учебника по география.
- Имам проект, който трябва да предам утре. - Припомних му и механично започнах да изваждам и други неща от чантата си. Тетрадки, химикали...
- Обеща, че ще ми помогнеш. - Той беше добър във почти всичко и определено ако имах нужда от помощ, за каквото и да е, той беше правилният избор.
- Хайде, нямаме много време. - Подканих го.
- Обещах на майка ми, че ще се прибера за вечеря и ако отново закъснея, няма да е особено доволна. - Доста често ми се случваше да не се прибирам навреме и вероятно скоро щях да отнеса някое наказание за това.

by **Алекзандър** Чет Апр 10, 2014 8:49 am

Често ми изневеряваше паметта,често лъжех за проектите майка ми,просто ходех ме някъде навън,само че днес наистина имаше такъв,което е изключителна рядкост. Преминах с ръка през косата си,някак си сега ми се прииска да тренирам с майка ми.
-Да,бях забравил за това...
Приближих се до нея,като седнах на леглото:
-Майка ти не ме плаши,баща ти е по стряскащ...
Още от дете не го харесвах,той май ме беше наплашил. Като малък много се страхувах от него с времето,просто претръпнах и все пак не го харесвах много. За сметка на това харесвах Катрин.
Взех учебника и,който бях виждал преди две години,сега подпираше рефта. Всъщност учех добре,просто учех бързо,и имах доста време за глупости добър в учението но див във всяко друго отношение:
-Та какъв беше?
Толкова близо до нея и се разсейвах,усещах прекрасния и аромат,миришеше на плодове. Лицето и толкова красиво и толкова нежно,винаги съм искал да я целуна,не че нямах смелостта но не знаех дали изпитва същото към мен,а никога нямаше да позволя нещо да я нарани дори аз. Поклатих глава и отново се загледах в учебника.

by **Ния** Чет Апр 10, 2014 9:02 am

- За изгубеният град... - Географията беше един от любимите ми предмети, защото изучавахме света. Онзи свят, който не бях виждала никога. Алек имаше някакви бегли спомени, но и той също като мен бе прекарал почти целият си живот в този град. Никой не можеше да влиза и излиза и всъщност най-голямата ми мечта бе някой ден да видя, всички онези градове и кътчета по света, за които бях чела само в книгите и в учебниците.
- Дали някой подозира за съществуването ни? - Попитах малко извън темата, но се чудех доста често дали всички останали хора знаят за съществуването на нашият град или след онази злощастна нощ, сме престанали да съществуваме за всички останали.
- Понякога си мисля, че другите деца... Онези, които се намират извън купола... - Така наричах надвисналото заклинание над града, което бе видимо само за някой от нас, но изглеждаше съвсем като купол.
- Мислят, че нашият град е изгубен? - Нямахме представа какво останалият свят мисли за нас. Заклинанието на практика ни бе направило нещо като самостоятелна автономна частица. Дишахме един и същ въздух, като всички останали, но сякаш не бяхме част от този свят. Не принадлежахме на него.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 6:57 am

И аз подобно на нея се чувствах затворник в този град и аз исках да изляза от тук,да обиколя целия свят,а да не съм затворен тук до края на живота си.
-Аз,не просто го мисля,аз го знам,сигурно сме изтрити от картата на света,не съществуваме,като дистинация...
Не си спомням някога да съм бил в друг град,макар че майка ми често разказваше,за някакво отминало време и как съм живял в нейния дом,в нейната малка къща. Няма,как да го помня,не е възможно да го помня.
-Истината е,че ако има възможност бих избягал но до сега никой не знае за такъв вариант,абсурдно майка ми да каже,за някакъв вариант.
Тя едва ли би разрешила,а ако и кажа,щеше да стане истинска война в къщи,не че щях да си направя устата да попитам.
-Баща ми винаги разказва невероятни изсторий за пътешествията,иска ми се и аз да имам такива,да обиколя на местата който искам да отида. Искам да взема мотора си и да обиколя,цялото земно кълбо.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 7:12 am

А на мен ми се искаше да бъда заедно с него на този мотор, но тези мисли ги запазих за себе си. Не беше никак редно да изпитвам нищо друго освен приятелство към Алек. Макар и да нямахме истинска кръвна връзка, бяхме отраснали и бяхме възпитавани през целият си живот, като че все едно делим една и съща кръв. Бяхме семейство и той не просто беше най-красивото момче на света, което живееше отсреща, но се предполагаше, че е нещо като мой братовчед и всички подобни романтични мисли за него не бяха в реда на нещата.
- Надявам се, че някой ден ще може да напуснем този град. - Не завинаги, защото тук ми харесваше, но исках да видя и останалата част от света. Може би някъде там навън щеше да има още много красиви и интригуващи места, на които да се насладя.
- До тогава обаче, ще трябва да се задоволя с този тук... - Усмихнах се нервно и му показах учебника.
- Е, умнико ще започваме ли? - Попитах по-ведро от колкото всъщност се чувствах.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 8:07 am

Доста често губех,всякакво понятие за ориентир,време и всичко подобно. Тези,очи... Чувствах се,като омагьосан,нямаше магия по силна от тази,която впръскаше тя. Отново прочистих гърлото си,не трябваше да мисля подобни неща,за това погледнах отново към учебника:
-Да я да видим,какво има тук...
Разлистих още малко,като погледнах:
-Мисля,че да пишеш за Париж,ще ти хареса... Момичетата си падате по романтичните неща...
Естествено само се шегувах но в съзнанието ми се въртеше лента,че може някой друг да я заведе там,а не той и това определено никак нямаше да ми се хареса. Само,че знаех и това,че ако не я оставя,може да я нараня и да я лиша от това да се влюби истински:
-Сигурен съм,че няма да спреш да пазаруваш...
Отново я подкачих но ми харесваше на моменти да я дразня,защото изпадах ме в ситуации да се сборичкаме,а това ме доближаваше много близко до нея.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 8:20 am

- Сериозно?! - Наклоних леко глава и повдигнах някак разочаровано едната си вежда. Можеше много повече от това.
- Само това ли измисли? Пазаруване? - Засмях се. Ама и него си го биваше.
- Ако някой ден отида в Париж, пазаруването ще е последно в списъка. - Имаше толкова много места, които можех да открия в този град, да не говорим, че ако имам достатъчно време, можех да обиколя цялата страна.
- Майка ми, ми е разказвала за едно бистро... Казва, че там правили най-вкусните франзели в света, а аромата им се разнасял по цялата улица. Ако трябва да избирам между бистрото и пазаруването, бих избрала бистрото. - Майка ми бе наясно за мечтите ми да видя света и когато бях малка, често превръщаше спомените си от различни места по света, в приказки за лека нощ. Така заобичах още повече онзи непознат за мен свят. Исках да видя всички онези места, за които ми беше разказвала.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 8:32 am

-Да бе да,само така говориш,ама видиш ли магазините с дрехи,друга песен,ще запееш,дори няма да се сетиш за бистро...
Исках да се опитам да я подразня да започне да се боричка с мен,често се опитваше,да ме удари през рамото,аз улавах ръката и.
-Сериозно,познавам те доста добре...
Познавах я,като 5 си пръста и в същност нищо не знаех за нея,защото все още имаше кътчета от нея,нещо изненадващо,което не познавах,което тотално ме изненадваше,всеки път.
-Най вероятно това бистро,ще е междината ти дестинация. Нека не забравил,кого чаках сутринта да се облече,и понеже не намерила,червената блуза излезе със съвсем друга но в кисело настроение...
Щях да и натяквам за тази сутрин,преди училище,винаги отивах ме заедно,а след това се разделях ме,защото не сме от един клас и година дори.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 8:54 am

Зяпнах възмутено и аха да започна да се оправдавам, когато осъзнах, какво всъщност се опитва да направи. Алекс искаше да ме разсея от ученето и понеже ме познаваше толкова добре, използваше всичките си трикове, за да се скатае.
- Този доклад е наистина важен Алек и освен това знаеш, защо бях кисела и не беше заради блузата. - До голяма степен беше заради това, но не защото бях чак толкова суетна, а просто защото мразех когато плановете ми се провалят.
Протегнах се за лаптопа му и го взех. Беше оставил няколко прозореца отворени и докато ги затварях, за да не ни пречат, попаднах на своя снимка, която бях качила преди няколко дни в фейсбук.
- Дебнеш ли ме? - Пошегувах се и бързо кликнах на хиксчето, за да затворя профила си. Не беше чак толкова необичайно и аз постоянно се взирах в неговите снимки, но аз го правех по съвсем различни причини от неговите предполагам. Така де, не всеки надничащ в фейсбук профилите на познатите си, бе тайно влюбен в тях. Не, че аз бях влюбена в Алекс, но понякога наистина имах чувството, че съм.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 8:02 pm

-Да смятам да те погубя със смях...
Пуснах ръцете си към кръста и,като я погъделичках. Добре,често я гледах но не вярвах,че ще ми види нещата,явно бях прекалено глупав,за да не си затворя прозорците след това. Е,не че беше кой знае,какво едва ли би заподозряла нещо точно от това. А,и умеех много добре да се прикривам,като изключим този случай:
-Не,забравяй че ми се обади снощи да ми кажеш,че имаш нови снимки в фейсбук,разгледал съм ги и съм забравил да ги затворя.
Хубаво се измъкнах чак на мен ми хареса но истината е,че просто наистина я наблюдавах. Толкова близо до нея и започвах да се побърквам. По принцип с никое момиче не се държах,както с нея,е да защото се познавах ме от деца но с другите не ми пукаше,бих се държал,по свсякакъв начин и няма да ми пука за това,какво ще се случи но с нея,щеше да ми пука:
-Е Париж ли остава?

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 8:59 pm

Разбира се, че нямаше нищо в това да разглежда снимките ми, но някъде дълбоко в себе си ми се искаше да е нещо повече от разглеждане.
- Да. - Отвърнах и оставих внимателно лаптопа на страни.
- Но преди това... - Завъртях се към него. Нямаше да му се размине това.
- Ще си получиш заслуженото. - И се впуснах в глупава игра за надмощие, включваща гъделичкане и боричкане, все неща, които правеха децата когато са на пет. Май изобщо не бяхме пораснали.
- Алекс... - Изпищях през смях, когато той ме повали по гръб на леглото и започна да ме изтезава с гъделичкане.
- Предавам се... - Толкова ме беше гъдел и не можех да спра да се смея, вече дори и корема ме болеше от смях.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 9:12 pm

Обожавах смеха и,беше като невероятно приятна мелодия за мен. Когато беше щастлива и аз също бях щастлив. Но зад всичко това се криеше прикритата нужда да я докосвам. Всъщност бях хлътнал до уши в нея,толкова много че не бях в състояние да мисля за която е и да било друга:
-Предаваш ли се?!
Попитах я за,докато се смеех,напалих леко атаките,като оставих ръце на кръста и,не го съзнавах,че го правя,просто явно последвах вътрешното си желание. Бях застанал над нея,като бяхме лице срещу лице. Изгарях от желание да я целуна,а очите ми блуждаеха из прекрасното и лице. Давах всичко за да си открадна една целувка,без това да водеше до катастрофа,до разваляне на отношения,не желаех да я нараня. Облизах устни и си и се засмях:
-Много бързо се предаде...
Трябваше да се отдръпна,трябваше да направя нещо но стоях над нея,като се притисках към тялото и.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 9:29 pm

Позата в която се бяхме озовали, беше страшно неловка. Осъзнах това едва тогава, когато вече не ме гъделичкаше и бях спряла да се смея, взирайки се в дълбокият му поглед.
- Трябва да уча... - Казах със затаен дъх, в отговор на неговите думи. От този ъгъл, Алекс изглеждаше страшно красив.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 9:44 pm

-Ам.. да...
Отдръпнах се бавно,с нежелание от моя страна по простата причина,че исках да я прегръщам да я усещам до себе си. Настаних се на леглото,до нея като я изчаках да се намести на мястото и да вземе лаптопа. Но докато се съсредоточавах ме за работа,някой ми писа скайпа. Беше Далия,от съседния клас,щях ме да излизаме на кафе,а тя нещо се сваляше:
-Изключи скайпа по добре!
Не,че нещо но Далия беше доста перверзно момиче и не пестеше думите си.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 9:54 pm

Май трябваше да взема моя лаптоп. Неговият беше такава каша и постоянно някой му пишеше. И този път не правеше изключение. Полюбопитствах и вместо да изключа скайпа, както ме беше помолил, отворих прозореца.
- О, забрави. - Казах закачливо.
- Това гаджето ти ли е? - Изкикотих се, докато четях какво му е написала. Знаех, че не му е гадже, защото ако си имаше такова щеше да ми е казал, но го подразних нарочно.
- Какво да й отговоря?! - Уж замислено отвърнах и преместих лаптопа, защото той се протегна да го вземе. Успях да й изпратя поздрав, преди скайпа отново да изпищи.
- Нали си споделяме всичко... - Казах раздразнено, когато Алекс се опита отново да си върне притежанието на лаптопа.
- Пита дали уговорката за довечера остава? - Погледнах го.
- Каква уговорка? - Още по-заинтригувано попитах.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 10:15 pm

-Стига просто остави лаптопа...
Не трябваше да чете това или да разбира за това,просто щях ме да се видим и щях да бъда само за една вечер с нея нищо повече но не ми се искаше Ема да научава:
-Не и пиши...
Определено не исках Ема да пише на Далия,скоро щеше да говори мръсотии,бях с нея веднъж и не беше спряла да ме търси,а аз просто я отсвирвах:
-Уговарях ме се да излезем довечера,ама бях забравил...
Но ако се бях забавил с Ема,най вероятно нямаше да отида,не най-вероятно ами нямаше да отида:
-Ема...
Опитах се отново да затворя лаптопа но тя отново го дръпна:
-Предупреждавам те,че ако не пуснеш лаптопа,ще съжаляваш...
Посегнах с ръце към нея,като и подсказах,че ще я гъделичкам,докато не го пусне.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 10:30 pm

Не беше отговорил на въпроса дали му е гадже и това, че искаше да запази за себе си, разговорите с нея, ме наведе на мисълта, че може и да има нещо между тях. Обаче, защо ако имаше нещо, щеше да го крие от мен?
- Ще напиша, че ще отидеш. - Завъртях се с гръб, за да предпазя лаптопа от набезите му и да успея да й отговоря. В първият момент не се бях сетила кое е това момиче, но сега я познах. Беше колкото Алекс и беше доста сладка всъщност. С красива дълга руса коса и беше капитан в отбора на мъжоретките.
- Падаш си по мажоретки, а? - Пак го подразних и изпратих съобщението, което гласеше "Ще се видим довечера".
- Кога щеше да ми кажеш за нея? - Погледнах го през рамо, но тогава скайпа пак изпищя и погледнах какво пише. "Надявам се не отново на задната седалка на колата ти". Очите ми се разшириха. Направо бях шокирана. Алекс и кукла барби, го бяха направили, на задната седалка на колата му?! Нямаше по-подходяща дума от ОМГ, в този момент. Погледнах го с шокираният си поглед.
- Ти... - Устните ми се разтвориха. - И тя... - Не знам защо бях толкова изненадана или пък защо имах това гадно чувство в стомаха, когато разбрах, че си има някой за когото дори не съм подозирала.
- От колко време? - Имах толкова много въпроси.

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 11:05 pm

-Аз,не се сещам с нея не ми е гадже,просто една вечер и сега ми пише...
Всичко което исках е това,да спре да ме разпитва и да успея да грабна лаптопа от нея,като и го измъкна от ръцете но тя все толкова упорито не му го даваше:
-Стига нямаш ли доклад да пишеш,ей по добре е да изключиш скайпа ми и да се залавяме с твоя доклад.
Но тя продължаваше да пише и аз не издържах,и успях да дръпна лаптопа,като изключих скайпа най сетне,като и подадох отново лаптопа:
-Много обичаш да се ровиш в нещата ми,аз не ровя и не те питам с кой излизаш. Нищо не казах за гаджето ти Томас миналата година...
Боже мразех този тип и ми идеше да го убия все още. Не разбирах,какво беше намерила толкова много в него:
-Просто нищо важно...

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 11:20 pm

Премигах глупаво срещу него и се опитвах да измисля как да отговоря на това.
- Първо, Томас никога не ми е бил гадже. - Ако ходенето на кино и яденето на пица заедно, превръщаха двама души в гаджета, то тогава ние с Алекс, трябваше да сме женени.
- Второ, никога не съм крила от теб, с кого излизам. - Казвах му абсолютно всичко и той го знаеше много добре.
- И трето, трябва да й се обадиш. - Представях си, ако нещо такова се беше случило с мен. Направо щях да умра. Нищо чудно, че момичето го търсеше. Вероятно беше толкова силно влюбена в него.
- Не може да правиш така. - Не исках и Алекс да бъде от онези момчета, които преспиват с някой и после го зарязват.
- Не може да я зарежеш след като... - Даже не можех да го изрека на глас.
- Тя е много красива и... - Опитвах се да го окуража, макар изобщо да не исках да го правя. Ако зависеше от мен, щеше да е сам до края на живота си, но не можех да бъда егоистка, не й в този случай.
- Просто трябва да й се обадиш! - Заявих категорично накрая.

by Sponsored content

Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)