Re: Къщата на Антея и Илайджа (16 година)

by **Алекзандър** Съб Апр 12, 2014 11:39 pm

-Стига Ема не е твоя работа,тя беше просто за една вечер и след това това...
Е,исках да поспя няколко пъти с нея но единствената за която си мислех беше Ема,просто бях мъж и не можех да се боря с желанието и с всичко останало:
-Просто не е нужно да ти казвам постоянно с кого съм спал.
Просто се издадох,че не ми е нито първата нито последната. Ако не ми беше барала лаптопа едва ли,щеше да научи за това:
-Хубава е но не е мой тип...
Харесвах мажуретките само за дребна свалка и нищо повече.
-Не я харесвам по начина по който си мислиш...
А,и не можех,не исках гадже или по скоро исках гадже но не исках да е никоя друга освен Ама но това нямаше,как да стане,за това просто ги сменях като носни кърпики:
-И не не ме лъжи за Томас,после научих,че си се целувала с него.

by **Ния** Съб Апр 12, 2014 11:55 pm

- Има и други?! - Имах чувството, че изобщо не го познавам. Кога беше успял да прави секс и с кого? Не го бях виждала да излиза с никого конкретно. Винаги беше в големи компании с много момчета и момичета.
- Целувала съм се с кого?! - Още по-шокирано възкликнах аз.
- Беше неловка и глупава целувка по бузата, пред вкъщи, точно преди баща ми да се появи... - После Томас дори не смееше да ме погледне.
- Това няма нищо общо! - Не знам как изведнъж стана въпрос за мен и Томас, когато това се беше случило преди толкова много време, че вече дори го бях забравила.
- Както и да е. - Въздъхнах тежко.
- Наистина не е моя работа. - Не можех да държа сметка на Алекс с кого излиза и какво прави. Не му бях нито майка, нито приятелка, че да се меся в любовният му живот или да му искам обяснения за него. Държах се глупаво и дори самата аз не знаех защо, го правя.
- Извинявай! - Дължах му извинение, защото бях прекалила. Колкото и близки да бяхме, всеки от нас имаше право на личен живот и аз не бях никоя, че да го съдя за това.

by **Алекзандър** Нед Апр 13, 2014 12:25 am

Всеки който се срещаше с бащата на Ема после никой не припарваше до нея,даже си мислехме,че ще изчезне. Той някой дори можеше да изчезне,единствено аз можех да ходя при Ема и пак ме гледаше съмнително но Катрин ме одубряваше и нямаше такъв проблем.
Единственото което долових май беше ревност или поне така се надявах или си внушавах,защото ми се искаше но най-вероятно е просто приятелски загрижена:
-Обещавам,че ще я зарежа по най-добрия начин...
Не че имаше някакво значение. Потърсих отново информажия,както и доста снимки:
-Този сайт е на Френски,ще ти превеждам,а ти ако искаш пиши.
Биваше ме с френсия научих го за да свалям мацки,те го харесваха,после ми стана любим с течение на обстоятелствата,а и разбирах майка ми,какво говори,защото на моменти говореше на френски.

by **Ния** Нед Апр 13, 2014 12:35 am

Върнахме се към ученето, макар след разкритията за любовният живот на Алекс, да не успявах да се съсредоточа напълно. Той беше най-добрия ми приятел и дори не беше споменавал, че харесва някое момиче и това, че беше спал с повече от едно такова, нямаше как да не е истински шокиращо за мен, обаче ме свали на земята. Алекс беше точно като всички останали момчета на неговата възраст и беше съвсем нормално да е правил секс с някое момиче. Не беше нормално обаче, това никога да не съм се целувала истински. Вероятно това, че се бях концентрирала само върху Алекс, играеше роля за напълно липсващи трепети при мен. Да не забравяме и контролиращият ми баща, който по скоро щеше да извърши масово клане, отколкото да ми позволи да се виждам с някое момче от училището ми. Щях да си умра съвсем сама!
Започваше да се смрачава, когато с Алекс приключихме доклада ми.
- Май сме готови! - Възкликнах радостно и облекчено, защото мисля, че се беше получило добре.
- Ако не ми беше помогнал, никога нямаше да го завърша. - Този път по изключение той беше свършил по-голямата част, докато аз просто се самосъжалявах, че си нямам гадже.

by **Алекзандър** Нед Апр 13, 2014 1:18 am

-Радвам се че свърших ме работата...
Огледах го на ново,зада видя дали аз не съм сгрешил нещо в превода,като свалих на принтера си още снимки за доклада,всичко щеше да е идеално и нямаше как да си помислят,че сме изшмекерували. Превода беше добре направен не дословен и систематизиран. Бях умен но мързелив:
-Е,сигурен съм,че и сама,че да се справиш но се радвам,че ме помоли за помощ.
Подадох и го:
-Или приятелката ти щеше да помогне!
Да нейната приятелка също бе умница:
-В прочем вие с нея не си приличате,и все пак ходиш с нея?
Не разбирах нейното приятелство с това момиче но Крис на моменти ми показва някакво влечение към нея.

by **Ния** Нед Апр 13, 2014 5:27 am

Повдигнах учудено вежди и леко се стъписах от този въпрос.
- Различни? - Не разбирах какво иска да каже с това. Ваалет не беше по-различна от който и да е, а това, че не беше чак толкова общителна, не беше кой знае какво.
- Ние с теб сме различни и все пак сме приятели. - Отвърнах.
- Не виждам с какво толкова аз и Ваалет се различаваме и ако има нещо такова, то да е причина да не сме приятелки. Всъщност тя е мила, добра, забавна, изключително умна и състрадателна. Не бих си пожелала, някой друг за по-добра приятелка от нея.
Познавахме се още от както се помня и винаги сме били заедно. Не я намирах за по-странна или различна от всички останали и това, че двете с нея, не бяхме в клуба на популярните момичета, които бяха популярни предимно с това, че си лягаха с всеки срещнат, само ни правеше още по-сплотени. Харесвах Ваалет и смятах, че е невероятен и земен човек. Винаги заставаше до мен и ме подкрепяше и се стараех да правя същото за нея.
- Мислех, че я харесваш. - Сега аз бях на ред да го поставя в тази ситуация, защото той говореше така сякаш е само моя приятелка, а тя всъщност беше и негова. Познаваше я от също толкова време колкото мен и бях останала с впечатлението, че те двамата си допадат, не само защото тя е моя приятелка, а защото и той самия е открил и видял нещата, които и аз в нея.

by **Алекзандър** Нед Апр 13, 2014 5:55 am

-Не че не я харесвам,ама въпреки всичко тя е супер различна,тя е като ходещо бедствие,носи пуловери,като на някоя бабка.
Не изпитвах големи симпатии но и не я мразех,просто не разбирах,как е възможно да са заедно:
-Но и не я харесвам толкова много,можеше да бъдеш мажуретка,да кандидатсташ,всички ще те приемат.
Искаше ми се да не се движи с нея и в тази компания,щеше да е много по добре,ако бъде в друг кръг,ами не движи с някаква зубрачка.
-Така де!
Трябваше и да тренираме,майка ми явно беше излязла,защото е се чуваше отдолу:
-Трябва да проверим дали майка ми е извън къщи.

by **Ния** Нед Апр 13, 2014 6:06 am

- Носи пуловери?! - Що за довод изобщо беше това. Всъщност какво значение имаше как се облича някой друг. Всеки решаваше сам за себе си, начина по който ще изглежда, не трябваше да говори по такъв начин.
- И защо си мислиш, че Лети има нещо общо с това, че не съм в отбора на мажоретките? - Попитах още по настоятелно, защото това вече ме обиждаше.
- Не съм в него, защото смятам това за пълна загуба на време и енергия! - Изправих се от леглото. Беше точно като всички останали и вероятно дори се срамуваше, че се мотае с някой, който не носи къси полички и не подскача по стадиона, когато група безмозъчни атлети, едва не си загубват някой крайник по време на среща.
- Много благодаря за помощта Алекс. - Започнах да събирам учебниците си.
- Ще се видим утре. - И без това бях свършила това за което бях дошла, пък и не трябваше да закъснявам, а Алекс имаше среща с част от мъжоретният отбор, затова беше по-добре да не го задържам повече.

by **Алекзандър** Нед Апр 13, 2014 6:30 am

-Ема не исках да те засегна,просто си мисля,че...
Понякога се държах,като задник,защото знаех,че тя не харесва това отношение но аз се движех в съвсем друга компания и тя ми влияеше. Ема нямаше,как да е далеч от средата на популярните,заради баща си и майка си но тя можеше да бъде наистина в невероятния център на вниманието,ако пожелае.
Улових я за ръката:
-Виж съжалявам,не исках да те засегна имаш още време остани,може да гледаме някой филм преди да си тръгнеш.
Улових я за ръката,знам че я засегнах но не желаех,че ще по прекаля но въпреки това се надявах,че ще мога да кажа мнението си:
-Хайде...
Приближих се,като я нападнах отново да я гъделичкам но тя успя да се подържи студено:
-Знаеш,че не исках да те засегна...
Бях ме приятели от много дълго време и знаеше,че не бих я наранил но понякога приятелите казваха истината.

by **Ния** Нед Апр 13, 2014 6:51 am

- Знам... - Отвърнах по-меко от преди малко, защото знаех, че не го казва, за да ме засегне или пък го казва с лошо чувство, но не ми харесваше факта, че гледа толкова повърхностно на нещата и хората. Тези квалификации и етикети, които децата така лесно лепваха един на друг не ми бяха по вкуса. Мразех хората да те определят по това как се обличаш или с кого си приятел. Бях точно толкова важна, колкото всеки един друг. Наистина вярвах в равенството и много ми се искаше и Алекс да мисли като мен.
- Просто намирам това разделение за глупаво. - Живеехме в малко общество, където всички се познавахме. Трябваше да живеем заедно, като едно цяло и да се подкрепяме.
- И си мислех, че за теб е по същият начин. - За никой не е тайна, че не страдах нито от липса на внимание, нито от звезден статус, главно заради семейството от което произлизах. Същото важеше и за Алекс и за Крис. Всички ние, а дори и Ваалет, бяхме богопомазани, още преди да се родим и да сме допринесли с каквото и да било, за това да бъдем забелязани и ние имахме най-голяма отговорност към всички останали и да даваме добър пример и точно заради това, никога не си бях позволявала да се изтъквам пред някой друг, просто защото съм по-умна или по-красива или мога да правя много повече неща от нормалните момичета, защото можеше да не притежавам тези сили и да съм точно като тях.
Хванах и другата му ръка и го погледнах в очите:
- Алек, не бива да разглеждаш Ваалет, мен или някой друг, като по-различни, само защото не харесваме футбол или не изгаряме от желание да блестим в екипите на мажоретки. Това е избор, който нито ти, нито някой друг има право да осъжда и ти повече от всеки друг трябва да си наясно с това, че не трябва да има разделения. Някой ден... - Поех дъх. - Някой ден вероятно ще бъдеш като майка си и трябва да знаеш колко важно е да бъдеш справедлив и да бъдеш с отворено сърце, към все един. - Пристъпих крачка към него и го прегърнах, заравяйки глава на гърдите му и затваряйки очи.
- Обществото което родителите ни се опитват да изградят е така крехко, особено когато всички сме принудени да живеем заедно и ако не сме внимателни, много лесно спойката, която ни свързва, може да се прекърши. - А това щеше да доведе до смърт и безредици. Вярвах, че никой не желае това.
Отдръпнах се леко назад и го погледнах:
- Щеше ли да ме приемаш по-различен начин, ако аз бях на мястото на Ваалет? - Знаеше какво го питам и нямаше нужда до уточнявам. Ставаше дума, че аз и Лети не бяхме чак толкова различни, с тази разлика, че моите родители "притежаваха" града, а тя дори нямаше такива.
- Щеше ли да ми бъдеш приятел, ако бях ничия дъщеря, а обикновено момиче?

by **Алекзандър** Пон Апр 14, 2014 5:23 am

-Най-вероятно не,знам истината боли но знаеш,че сме свързани от малки деца,ако я няма тази страна връзка,едва ли бих те познавал. Ако ти беше на мястото на Ваалет,най-вероятно Ваалет,щеше да е тук.
Логиката може би е страна,погали я по гърба,като я прегърнах силно ,а след това я целунах по главата:
-Виж,аз никога не съм бил,като майка си,честно да си призная мразя всичките тези глупости с наследството и нейната магия. Изнервя ме това,че ме учи на магия,толкова стриктно,сякаш живота и зависи от това или пък моя...
Доста бях ме говорили по този въпрос,както и чичо Дейвид,постоянно и той ме притискаше но той пък искаше други неща. Той твърдеше,че вяра на вампирите не трябва да се има много много,което не се вписваше с това,че ходеше с такава и имаше дете от нея. Само че това бяха различна тема.
-Майка ми се е побъркала в последните години,толкова много настоява,винаги след училище си е в къщи и ме притиска,дори не ми се иска да се прибирам.

by **Ния** Пон Апр 14, 2014 5:40 am

Усетих как очите ми започват да парят, защото се опитвах да сдържа сълзите си. Току що ми беше казал, че ако не живеех от среща и не бях тази която съм, най-вероятно нямаше да бъде мой приятел и всичко беше въпрос на съдба или просто някакъв вид късмет. Все едно бях съвсем лесно заменима, за него. Лошото беше, че не само той не се взираше в мен, като към човек, а всички останали правеха същото. Виждаха дъщерята на Клаус и нищо повече от това. Приемаха ме и ми бяха приятели заради това.
- Какво общо имат тренировките ти, с това за което говоря? - Поклатих разочаровано глава и се отдръпнах на няколко крачки. Това беше първият път, в който изгарях от желание да съм колкото се може по-далеч от него.
- Трябва да тръгвам. - Казах накрая.
- Още веднъж благодаря за помощта. - И този път без изобщо да му давам възможност да се извинява или да ме спира се обърнах и излязох от стаята му. Бързо се спуснах по стълбите и изхвърчах от къщата толкова бързо, че дори не си взех и довиждане с майка му, но точно сега не ми пукаше колко възпитано или не е държанието ми.
Прибрах се директно вкъщи и едва когато затворих входната врата след себе си, позволих на няколко сълзи да се отронят от очите ми.

by **Кристофър** Сря Апр 16, 2014 7:35 am

Снощи с Алекс се бяхме разбрали да ходим заедно на училище. Мразех го това училище, но също така беше някакъв вид разнообразие, но понякога това ранно ставане беше страшно досадно. Добре, че тая вечер изобщо не бях лягал. След като бях изпратил Лети до тях, се видях с момчетата и пихме цяла вечер. Алекс тоя път беше пропуснал и по-добре, иначе най-вероятно и той щеше да получи дълга и поучителна лекция на закуска, как не трябва да се прави.
Натиснах клаксона още веднъж. Къде се бавеше? Висях пред дома му вече цели три минути и се надявах да се появи скоро иначе, щеше да се наложи да си търси друг превоз.

by **Алекзандър** Сря Апр 16, 2014 7:47 am

-Идвам,много си припрян...
Метнах якето си върху себе си,като прибягах и се приближих към него,като последва мъжки поздрав.
-Да не повярва човек,колко желание имаш за учене!
И двамата се засмяхме,защото знаех ме,че последното което му е в акъла. По скоро е някоя мажуретка или нещо подобно:
-Какво стана с Наташа?
Влязох в колата,оставяйки го да запали колата и да потегли:
-Беше и много нави...
Усетих,как нещо ме бодна,щом го вдигнах видях една значка,подобие на тези,който висяха от чантата на Ваалет приятелката на Ема. Приближих я към него:
-От кога колекционираш значки или това беше атентат срещу задника ми?
По скоро е нещо друго но сигурен бях,че ще ме излъже нещо. Кристафър ми е приятел от много дълго време и това,че се правих на недоразбрал,не означаваше,че съвсем не съм разбрал,а просто се правя на луд.

by **Кристофър** Сря Апр 16, 2014 8:00 am

Сбръчках вежди и погледнах какво държи в ръката си. В първия момент не се сетих от къде се е взело, но после ми светна, че трябва да е на Лети. Никой друг не се беше качвал в колата. Грабнах значката от ръцете му и я хвърлих в жабката, за да й я върна по-късно, но нямаше нужда да му давам обяснения за това от къде и как е попаднала в колата ми или на кого е, защото щеше да ме залее с въпроси, а главата и без това вече си ме болеше:
- Наташа е история братле. - Поклатих глава и пуснах сд-то. Музиката направо гръмна и се заби в мозъка ми, карайки главата ми да запулсира още повече от болка. Бързо намалих и разтърсих глава. Това пиене щеше да ме довърши.
- Сериозно, никога повече не ми говори за нея. - След вчерашното им изпълнение с Бети, бяха бита карта за мен. Мразех когато някой се изхвърля прекалено много и надценява възможностите си, а те двете доста бяха прекалили.
- Спешно си търся нова Наташа. - Демек мацка която да ми е на разположение, когато ми е кеф да ми е на разположение.
- Какво стана с твоята мацка? - И докато питах какво става с онова русо видение, с което Алекс трябваше да се види снощи, по алеята се разминахме с Ема и чичо ми Клаус. Кимнах им в знак на поздрав и изрязах колата, след като ги подминахме.

by **Алекзандър** Сря Апр 16, 2014 10:38 pm

-А,какво?!
За много дълъг миг се разсеах,защото видях Ема,едва след няколко секунди разбрах и асимилирах,какво ми беше казал:
-Далия...-аз поне им помнех имената-Много е досадна,преотстъпвам ти я,тя е изцяло на твое разположение
Всъщност не ми пукаше за нея,единствената за която можех да мисля,е само и единствено Ема,не исках да я засегна но ние бяхме свързани още от малки,никой не знаеше,какво щеше да се случи но сигурно е една,не я познавах заради баща и и за това,което е тя. Имах смътни спомени за нейния образ,който ме преследваше в сънищата. Познавах нея,преди родителите и,поне така ми е разказвала майка ми. Реших да се разсея,като загледах към него:
-Ей,да не си посегнал на някое,невинна душа,като например Ваалет,тази значка май е нейната?! Да не би да си решил да ставаш примерен?

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 2:04 am

Сбръчках още повече вежди и го погледнах.
- Да посегна на кой? - От къде пък знаеше чия е тая значка.
- Май повече трябва да се притеснявам за теб. Много внимание явно отдаваш на невинните души в града! - Това трябваше да го накара да говори за нещо друго. Не ми харесваха тези негови намеци и още по малко ми харесваше, че свързва нея с мен. Не бях чак такъв идиот, че да направя нещо на Ваалет и предупрежденията му бяха излишни.
- От кога татенцето кара Ема на училище? - Смених темата, защото мразех светлините да са насочени в мен и Алекс вече трябваше да го знае.
- Почивен ден ли си си взел? - Обикновено той я караше.

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 2:24 am

Опита се да отклони въпроса но нямаше да дълбая,защото той умееше да дълбае,като голяма хрътка докато не изкопчва истината,някой ден,щеше да стане адвокат. Сигурен бях в това:
-Е,и той я кара...
Нямаше да споменавам,че сме се скарали за глупости. Защото до голяма степен бяха такива:
-Защо да не ревнуваш?
Засмях се аз и го тупнах по рамото:
-Яд,те е че те и задмина ли?!
Баща и беше уникален,караше доста бързо и за отрицателно време подмина Крис,не че можеше да му се опъва. Големината на джипа не позволяваше да рискуваш много много:
-Май,ще стигнеш последен днес...
Закачих го отново аз.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 2:36 am

Изсмях се и го погледнах:
- Сега вече нараняваш чувствата ми. - Не бях в настроение да се състезавам с чичо Клаус, но ако бях, той нямаше шанс срещу мен. Всъщност можеше да си премерим някой път силите с него и да му покажа кой е по-добрия.
- Знаеш, че ако искам мога да стигна и първи. - Алек знаеше на какво съм способен, просто сега бях прекалено пиян, че да се състезавам.
- Значката, трябва да е на Ваалет, прав си! - Това ме гризеше от вътре и знаех, че вероятно не трябва нищо да казвам, обаче трябваше иначе щях да се побъркам.
- Снощи излязохме й... - Още не знам как изобщо бях решил да излизам с нея.
- Братле, да знаеш невинната душа за която говориш не е чак толкова невинна... - Погледнах към него.
- Целуна ме! - Изтърсих, а той зяпна. - Недей! - Не исках да изръси някоя глупост.
- Нищо не съм направил...

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 3:26 am

-Братле! Сериозно ли!
Възмутено и невярващо казах аз,като се ококорих на максиму,защото той определено ме изумяваше:
-Това е най-добрата приятелка на Ема,как...
Направо ми идеше да го ударя в този момент. Нямаше да позволя той да направи нещо на Ема,колкото и да не я харесвах,това е единствената приятелка на Ема,която не беше двулична,не беше с нея,заради баща и,а имаха наистина чисто приятелство и не желаех,заради неговите глупости да пострада:
-Какво си направил на момичето,явно си направил нещо. Единственото което ми хрумва е да си я напил?
Обикновено така постъпваше за най-лесно:
-Ти...
Поклатих глава:
-Внимавай Крис,защото ако направиш,нещо на това момиче,ще пострадаш... И не от мен,ами Елизабет и Кол,ще те пречукат.

by **Кристофър** Чет Апр 17, 2014 3:37 am

- Както казах, не съм й направил нищо! - Обвиненията му бяха безпочвени и не ми харесваше точно той да мисли, че съм направил такова нещо. Вярно, че съм правил и много по-лоши неща от това, но да напия някой, за да го целуна, не ми беше в репертоара. Момичетата ме харесваха и без да са пияни.
- И не ме заплашвай! - Не ме беше страх от никой. И ако тази Елизабет се опиташе да ми посегне, вероятно Ваалет щеше да се сдобие с още един гроб, който да оплаква.
- Елизабет не е никакъв фактор. - Можех и сам да се справя с нея. Колкото до чичо ми Кол, трябваше да е луд, че да тръгне срещу племенника си.
- Освен това вече ти казах, не съм я целунал аз! - Голяма грешка беше да му казвам. Стигнахме до училище и паркирах колата си, после слязох и изчаках и Алекс да направи същото, за да я заключа.
- Забрави какво ти казах! Няма да се повтори така или иначе!

by **Алекзандър** Чет Апр 17, 2014 3:45 am

-Въпроса не е в това Кристафър!
За първи път му казвах името цялото,просто до сега не ми се беше налагало:
-Виж аз съм ти приятел,не желая и не те заплашвам. Но това момиче,не е момиче с което да се забиеш,не е като мажуретките и прочие всички надувки. Това е нормално момиче...
Погледнах към Ема,която беше и с Ваалет:
-Братле от ясно по ясно,е че те харесва,не съм сляп за да го видя. Явно го е направила по тази причина. Въпроса е друг,че въобще не е трябвало да се съгласяваш да излизате където и да е било.
Бях ме слезли от колата и аз се приближих към него:
-Виж сори,че реагирах така,радвам се че ми каза ти си решаваш но се постарай да не я нараниш,защото аз ще го обера накрая. Ваалет,ще мрънка на Ема,а после Ема и на мен,а аз мразя женско мрънкане...

by **Алекзандър** Чет Юни 05, 2014 3:49 am

Отне ми сякаш цяла вечност да стигна до вкъщи,а къщата се намираше отсреща нямаше и няколко крачки и щях ме да сме в къщи но сега главата ми щеше да експлодира,чувствах се ужасно. Страхувах се ужасно много за моята Ема и щях да изпепеля целия град,ако нещо и се случеше,ако бе паднал и косъм от главата и щяха да си платят,а ако смееха да я наранят,щяха да са мъртви.
Връхлетях,като хала през входната врата,като още от нея извиках:
-Майко!
Ужасно гневен разтревожен и до голяма степен уплашен,със страх че Ема е в опасност. Пред погледа ми се появи Илайджа,който ми е като баща,чувствах го по близък от всеки друг,освен майка ми,често той взимаше моята страна,когато майка ми е прекалено строга или прекалено загрижена. Но и доста строг,що се отнасяше до сериозните неща:
-Къде е майка,трябва да ми помогне да намерим Ема...
Сложих ръка на рамото му,защото едва се държах:
-Нападнаха ме и я отвлякоха,не успях да реагирам,зашеметиха ме преди да мога да реагирам...
Добре де вонях на бъчва,обикновено реакциите ми са доста забавени,когато съм пиян но въпреки всичко,можех да реагирам но не и когато ме изненадат.

by **Илайджа** Чет Юни 05, 2014 4:06 am

С Ан вече се бяхме оттеглили в спалнята. Тя и днес не се чувстваше особено добре и тези чести влошавания на физическото й състояние никак не ми допадаха. Смятах, че отделя прекалено много енергия и време в разрешаването на какви ли не проблеми в града и това сякаш я изцеждаше още повече. В началото се опитвах да й обясня, че трябва да бъде по-умерена, после започнахме да се караме, но когато видях колко зле й се отразяват тези скандали, дадох заден и започнах да говоря отново спокойно с нея.
Днес беше един от онези дни, в които ми се искаше да бъда по-решителен и да я заставя да се погрижи най-напред за себе си, но тя с времето се бе превърнала в още по-силна и отстояваща желанията си жена. Възхищавах й се и я обичах безкрайно много заради това и все пак се тревожех за нея.
Ан спеше, аз обаче не бях в състояние да го направя заради шумното парти в съседната къща. Тъкмо мислех да се подкрепя с едно среднощно питие когато в къщата влетя Алек. Не изглеждаше на себе си и долавях истински страх в очите му, да не говорим и за миризмата на алкохолни изпарения, която се разнасяше от него.
- Какво?! - Не вярвах на ушите си, в този момент през врата влязоха Крис и Ваалет, която не изглеждаше много по-добре от Алек.
- Добре ли си? - Започнах да го оглеждам хубаво за рани, но изглежда на каквото и да се дължеше състоянието му, голяма роля играеше алкохола.
- Седни тук... - Хванах го за двете рамена и почти го принудих да седне на канапето.
- Майка ти е горе и спи... - Обясних аз и погледнах с нежелание към стълбите. Осъзнавах, че трябва да я събудя, но наистина ми се искаше да не го правя и поне този път да се справя с някакъв проблем, без да се налага да го прави тя.
- Кажи ми какво точно се случи...
- Решили са, че Ема е отвлечена! - Обади се зад мен Крис и аз го погледнах.
- Как така Ема е отвлечена? - Това не ми звучеше никак добре. Никлаус щеше да полудее и не ми се мислеше какво ще се случи ако това е вярно.
- Това което знам е, че някой се опита да убие Лети и нападна Алек... - Сви рамене той и помогна на момичето да седне до Алек на големия диван.
- Кога се случи това? Кой те нападна? - Обърнах се към Алек, с надеждата да ми даде малко повече информация за случилото се.

by **Антея** Чет Юни 05, 2014 4:37 am

Отлично си давах сметка,какво е състоянието ми но малко бях поспестила информацията на Илайджа,за да не се тревожи,защото щеше да иска да ме превърне на мига,а нямаше да мога да подготвя Алек за всичко това,а той никак не е готов,само се чудеше,как да си намери оправдания.
Днес беше един от дните,който бях почти на предел на силите си,толкова уморена,че заспах почти на мига щом се оказах на леглото. Само че съня ми винаги е неспокоен заради духовете,заради болката,заради всичко още щом чух гласа на сина си веднага се надигнах,все едно сънувах кошмар. Аз бях майка и познавах кога детето ми е изплашено,по гласът му познавах. Слязох на долу но не можех толкова бързо,защото на моменти ми е виеше свят.
-Не знам,кой я е отвлякъл,това не е шега,а всички го приемете за такова. Ема няма тайни от мен,щеше да и каже,ако крой нещо. Мислех ме си,че никой в този град няма да и посегне но ето,че се намери някой. Ето някой се е опитал да убие и Ваалет,това на шега ли ви прилича?
Цялата ми кожа настръхна а кръвта ми се смрази. Дали това можеше да е истина? Щита не бе отслабен,не можеше да е Естер,някой отвътре се бунтуваше. Вярвах на сина си,макар често да ме лъжеше умело хващах лъжите му. Слязох долу,като изглеждах доста бледа. Още от няколко метра се надушваше как Алек е пил,не можех да не го коментирам,защото се ядосах:
-Пил си? Алекзандър,алкохола пречи на трезвата ти преценка и на способностите ти...
Бях сигурна,че ако не е пиян,е щял да успее да измъкне Ема. Приближих към него,кат преминах с ръка през брадичката му. Опитвах се да не показвам,каква болка изпитвам но трябваше да го излекувам. Преминах назад през главата му,като отнех болката му. Това не е толкова много но все пак изпитвах и тази болка:
-Майко трябва да я намериш?
Преминах през косата му,това мое момче,толкова силно го обичах,обичах и Ема,все едно е мое дете и всяка болка беше и моя,само че той не съзнаваше,все още колко много отговорност,ще започне да носи може би съвсем скоро.
-Ако не беше пил,можеше и сам да я откриеш!
Допусках,че може и да е някаква щега но не биваше да се изпада в супер паника,трябваше да се владеем въпреки страховете си.Поех дълбоко дъх и погледнах към бедната Ваалет,която беше ужасно зле. Приближих се бързичко и я погалих:
-Бедното дете,какво ти се е случило...
Приближих се и обгърнах с ръце лицето и,защото трябваше и нея да излекувам. Когато я доближих обаче усетих нещо,тя не е предишната Ваалет,имаше нещо в нея,повдигнах лицето и:
-Бедното дете... Илайджа Ваалет скоро,ще бъде новата алфа...
Само той знаеше,какво говоря,а Ваалет скоро,щеше да научи. Усещах ужасна умора знаех,че и търсенето,ще отнеме доста от силите ми но трябваше да видим,какво става:
-Трябва ми карта... Трябва да я намерим преди да е разбрал Клаус,защото ще изпепели този град.
Приближих се

by Sponsored content