Re: Домът на Илайджа и Антея

by **Илайджа** Вто Апр 08, 2014 4:08 am

Моментът, в който тя отвори очи, аз притворих своите, с една дълбока въздишка на облекчение. Сега целият ми свят си беше отново на мястото. Тя беше тук и си беше съвсем същата както преди. Не можех да искам нищо повече. Всичко беше приключило, майка ми беше вън от живота ни, а Ан се бе върнала.
- Добре дошла. - Целунах нежно ръката й, като задържах устните си по-дълго отколкото се предполагаше, че трябва да останат. Изправих се от стола и внимателно се преместих при тях на леглото, като взех главата й в мен и нежно я целунах по челото, едва преглъщайки сълзите които напираха да се стекат по лицето ми. Бях обаче щастлив и облекчен, че вече нищо няма да застане между нас и най-накрая може да бъдем истински щастливи.
- Как се чувстваш? - Видях, че й е трудно да говори, затова побързах да кажа.
- Недей... Сега имаш нужда от почивка. Всичко свърши! - Пак я целунах по челото.
- Аз и Алекс ще бъдем тук, ти само си почивай...

by **Антея** Сря Апр 09, 2014 6:34 am

Истината е тази,че нищо не беше свършило,а просто тя щеше да отложи неизбежното,докато не се намери друг начин да се убие Естер. Истината е,че тя не е мъртва и ако не беше защита на Ан,тя щеше да ги нападне отново. Въпреки,че привидно сега нямаше сили,над града имаше защита.
Друго обаче знаеше,нещо се беше случило по време на питката,беше поела прекалено много от душите и нечистата сила и не знаеше,това дали,щеше да излезе от нея или щеше да я поболее. Надяваше се да не става нищо подобно.
Усмихна се съвсем леко на Илайджа и поклати почти незначително глава:
-Да,само малко ще поспя...
Имаше нужда от сън,малкия се гушна до нея,като и той се намести да спи:
-И аз също... Ема,вече не може да ми говори,ще си говорим когато порасне...
Това е някакво облекчение,защото вече нямаше да говори с невиимо приятелче,а щеше да бъде истинско дете. До колкото е възможно.