Власт!!!

Оливия бе истинско злато. Бе избрала разкошно колие и обеци на Картие. Много фина, майсторска изработка с преобладаващи перли. Картие обаче се славеше с дръзките си дизайни на бижутата и се надявах това малко по масивно бижу да се хареса на Ваалет, но при всички случаи щеше да й стои ужасно красиво на шията й. Също бе купила невероятен букет, представляващ огромна кошница от цветя и трюфели. Бех забравил да й кажа за вино, но тъй като бях резервирал маса в ресторант нямаше да е необходимо.
След приключването на работния ден, се прибрах директно вкъщи. Не я бях предупредил за резервацията, защото бях сигурен, че се е приготвила подобаващо, а ако ме чакаше в леглото по бельо, нямаше въобще да не ми дреме за резервацията. Е, беше в рокля, но не беше единствената. Двете с Хоуп ме посрещнаха на врата очарователни и сияещи. Ухилих се.
- Пък аз резервирах маса за двама... - Засмях се и я целунах. - Честита годишнина любов моя... - После целунах и Хоуп.
- Къде да ги оставя? - Държах кошницата с цветя, трюфелите и не на последно място опакованата кадифена кутия с подаръка й. - Ще ги оставя тук за сега... - Оставих кошницата на земята, а останалите неща на една масичка и поех Хоуп която драпаше към мен. Взех я на ръце.
- Изглеждаш зашеметяващо... - Казах все пак, но когато между нас бе Хоуп бе трудно да кажа всичко което ми се искаше.
- Направил съм резервация в един ресторант, но ако си намислила нещо друго... С удоволствие ще я отменя...

Звучеше много потайно, май наистина бе замислила нещо и предполагах, че е свързано с бельо или липсата на такова, което само караше въображението ми да се развихря.
- Аз също те обичам. - Целунах я по бузата, за да не разваля перфектно сложеното й червило.
- Хайде, отвори го... Знам, че изгаряш от любопитство. - Все пак и аз исках да разбера дали ще й хареса. Правех й много подаръци, но въпреки това при всяко разопаковане се радвах на неподправеното й щастие.
- А после ще те заведа на вечеря... - Не можех да повярвам, че бе минала цяла година от последната ни годишнина. Времето сякаш летеше неусетно, а с него и размера на чувствата ми към нея. Обичах я все повече и повече с всеки изминал ден, въпреки че доста често забравях за важните дати в живота ни.

Едва сега когато бяхме останали насаме, най-накрая успях да се насладя на вида й. Ваалет бе невероятно красива и сексапилна жена, в каквито и одежди да се премени, но днес направо сияеше и този цвят изключително добре пасваше не нейния темперамент. И не че бях някакъв експерт в областта, но кройката на роклята и особено голите й рамене, ме побъркваха.
Поставих внимателно пищната огърлица, която оказа се просто й заспа и докато я закопчавах, не пропуснах да оставя няколко ситни целувчици по раменете и гърба й.
- Изглеждаш умопомрачително... - Целунах шията й и я погледнах в огледалото. Моята кралица! И да, наистина приличаше на кралица. Имаше толкова величествена осанка, беше изумително как в едно човешко същество може да се крие толкова много сексапил и обаяние. Още се изумявах.
- Но дори и тази дума бледнее пред вида ти... - Завъртях я в ръцете си и я погледнах в големите красиви зелени очи.
- Чувствам се виновен... Трябваше да организирам нещо повече от вечеря... - И тя наистина заслужаваше много повече от резервация в последния момент, но си обещах че ще се раванширам в най-скоро време.
Не се сдържах и докоснах устните й, а след това я хванах за ръка и я поведох към колата. Франк щеше да ни откара до ресторанта. Не обичах да шофирам в такива случаи, а и със сигурност щяхме да пием така че имахме нужда от него.

Подаръкът бе изключително ценен за мен. Нямах представа каква бе паричната му стойност и не ми пукаше, защото чисто емоционално бе безценна придобивка.
- Благодаря любов моя, но тази вечер само аз трябваше да ти правя подаръци... Сега моя изглежда нищожен... - Без съмнение в нейния имаше послание и го бе подготвяла от доста време и наистина оценявах невероятния жест. Приближих се и я целунах.
- Ще го нося винаги с мен... Благодаря още веднъж... - Подплатено с целувка, а след това вдигнах чашата си, която вече бе пълна с вино. Много рядка реколта и най-вече по вкуса на Вал. Тя обичаше по-ароматни вина, такова беше и това. Менюто за вечерта също бе съобразено с нейните вкусови предпочитания и ястията, които щяха да ни сервират тази вечер, бяха специално приготвени за нас. А десерта бе доставен от любимата й сладкарница, но имаше време и за него.
- Това означава много за мен... Ти и Хоуп означавате много... Означавате всичко. - Побързах да се поправя. - Знам, че вече съм го казвал и преди, но ти донесе светлина в моя свят Ваалет... Внесе мир и любов. Докосна най-скритите места на душата ми и това което изпитвам към теб е много повече от привличане. - Понякога можеше да остане с грешно впечатление, защото винаги мислех за секс, дори и в момента докато гледах как гърдите й се повдигат при всеки дъх, който си поемаше, но освен това непреодолимо желание, в сърцето ми имаше и много любов.
- Ти си неземна... Съвършена... Обичам те!

Добре с този подарък тотално ме заби в земята. Чувствах се като пълен неудачник, защото тя бе подготвила всички тези подаръци за мен, а единственото усилие което бях вложил аз бе, в това да изправя секретарката си на пазар. Дори не бях избрал подаръка й сам. И знам, че тя ме познаваше и знаеше, че не съм изобретателно романтичен като нея, но наистина се мразех, че не бях вложил малко повече въображение.
- Казвал ли съм ти, че рисуваш великолепно? - Май не бях, но тя имаше истински талант и може би сега бе момента да я насърча да го развива.
- Мислила ли си си някога да се занимаваш с рисуване? Имам предвид... Имаш уникален талант и усет към изкуството... Трябва да се развиваш в тази област... По всичко изглежда, че обичаш да твориш... Не знам, може би трябва да покажа някой от картините ти на един мой познат. Работи в галерия в центъра. Убеден съм, че ще се влюби в творбите ти.

Вече знаех какъв ще е сватбения ми подарък за нея и той щеше да си е изцяло подходящ за нея. Без значение какво казва, аз я познавах добре и знаех, че грижите за Хоуп са само оправдание. Имаше навика да се съмнява в себе си и качествата си и това бе навик втълпен й от хора, които вече не бяха между живите, а моята цел бе да й върна увереността й самочувствието. Бе трудно, защото все още имаше много комплекси и бариери, промяната бе бавна и се изискваше много търпение, но вярвах, че все някога ще успея и след време тя щеше да се превърне в една уверена и горда дама, която няма никакви съмнения в себе си.
- Има ли по-палава Ваалет? - По-гореща и предизвикателна жена от това нямаше на къде. Беше истински парадокс. В сексуално отношение, тя бе истински хищник. Можеше да те сдъвче и изплюе, с едно премигване. В следващия момент се притесняваше за толкова дребни неща. Спомних си, че съвсем до скоро мислеше, че е грозна и дебела. Сега пък казваше, че не е достатъчно добра, за да изложат картините й в галерия, а когато говореше за секс, сякаш се превръщаше в съвсем различна жена. Не можех да разбера... Може би никога нямаше да успея.

Вече бях свали всички дрехи от себе си, освен боксерките. Тях ги оставих за всеки случай. Познавах я добре и знаех, че изненадата ще е свързана с облеклото й, но никога не знае човек. Можеше от банята да изскочат група клоуни например и да се чудя как да се прикрия.
- Любимата ми изненада... - На тази изненада знаех как да реагирам. Изправено и твърдо. По трудно беше с предишните изненади, защото там не бях в свои води.
Изправих се и отидох до нея, наведох се и я целунах, а след това плъзнах ръце по тялото й. Това беше моя специалитет и тук наистина можех да се представя подобаващо. Приклекнах леко и я подхванах под дупето, а тя усетила какво ще направя скръсти крачета на кръста ми и уви ръце около врата ми. Понесох я към леглото и я поставих внимателно върху него.
- Кога ще ме изненадаш без никакви дрехи? - Понякога обичах да разкъсвам бельото й, друг път да го колекционирам, но понякога просто исках да го няма, за да мога да я взема веднага. Това беше един от тези пъти, колкото и секси да изглеждаше в момента.
- За протокола... Нямам никаква вина за това което ще направя... - Промуших пръсти през дантелата и я увъртях до колкото можех, след това рязко дръпнах, тя изпъшка, защото се впи в кожата й и разкъсах бикините й. Щом тях вече ги нямаше, веднага хванах бедрата й и рязко ги разтворих.
- Готова ли си? - Питах защото не исках да й причиня болка. Не бях се заиграл този път, но през цялата вечер ми пускаше погледи, намеци... Аз бях готов още от вкъщи и повече не можех и най-вече не исках да чакам.

Веднага щом получих устното и потвърждение, пристъпих към действие. Прекалено дългата пауза без секс, ме правеше още по-нетърпелив и полудял за ласките й. Оказваше се, че чакането не е един от добродетелите ми, но пък после наистина ми се отплащаше подобаващо. Знаех, че този път няма да е по-различно.
Проникнах от раз в нея, дълбоко и грубо и само това, че беше ужасно възбудена я предпази от това да й причиня сериозна болка. Изревах като животно, когато усетих влагата и топлината й. Да се слея с нея, бе ако не най-хубавото нещо на света, то поне заемаше едно от челните места в списъка ми.
Задвижих се бързо по моя си начин. Приклещих ръцете й над главата и я чуках с такава страст, че чак леглото започна да скърца под нас. Прекрасните й гърди в един момент изскочиха от сутиена. Исках да ги целуна, да ги захапя, да ги пристисна между пръстите си... и мисълта, че не можех все още, ме караше да прониквам в нея още по-настървено.
- Мамка му Вал... - Наведох се и захапах устните й. - Влудяваш ме...
Стиснах ръцете й и я повдигнах рязко. После я хванах през кръста и я вдигнах. Подпрях я на стената и започнах да прониквам отново. Когато сменяхме позите, удължавахме удоволствието много повече.

Усмихнах се лекичко и я целунах по челото. Мислите й не ме обезпокоиха. Аз самия често мислех за бъдещето на Хоуп. Страхувах се дали ще успеем да я възпитаме добре, дали ще й предложим нормални условия за живот.
- Ходил съм в училище и в колеж, като почти всички и макар да смятам, че домашната подготовка има своите плюсове, съм на мнение, че не трябва да я лишаваме от нормален живот... От приятели... - Можехме да си позволим скъпи училища с подходяща среда, не беше необходимо да я лишаваме от това. То учеше не само на нещата от учебниците, но и в много други аспекти. Исках Хоуп да се научи да се справя с живота, по свой си начин. Да се изгради като самостоятелна личност, въпреки че едва ли щях да я оставя без контрол.
- Има много добри училища, с подходяща среда за нея... Сигурен съм, че можем да си позволим много от тях... - Засмях се. Парите не бяха проблем. Не и за сега.
- И не на последно място, мисля че си страхотна майка... Не бих си представил по-добра от теб, за детето си... - Повдигнах леко брадичката й и я целунах. Устните й имаха вкус на ягоди и шампанско и на... най-вече на нея. Обожавах вкуса им.
- Не се тревожи, Хоуп ще има всичко което има и всяко друго дете... Ще се уверя, че няма да й липсва нищо...

Притесненията й бяха напълно неоснователни, защото освен че никога не сме били типичната двойка, знаех че няма и да бъдем. Беше нормално обаче да се чувства по този начин в момента, защото вече не бяхме само аз и тя и двамата осъзнавахме, че иска ме или не живота ни ще се промени. Трябваше да станем много по-отговорни и без съмнение нещата и като цяло света ни щеше да има нови приоритети. Всичко щеше да е съобразено с Хоуп, но вярвах че това нито ще ни накара да се обичаме и желаем по-малко, нито пък щеше да ни направи скучни и нещастни.
- Разбирам какво имаш предвид, но... - Наместих се по-удобно в леглото.
- Живота ни едва сега започва. Да, ще претърпи някой промени, но вярвам в нас... Вярвам в любовта ни и знам, че каквото и да се случва, това няма да се промени. Никога няма да спра да те обичам, нито ще се отегча от това да бъда с теб. Няма да позволя живота ни да ни се изплъзне от ръце. А познавам много добре и теб и знам, че никога няма да бъдеш като жената, която току що описа. Имаме цялото време на света пред себе си. Ще отидем където пожелаеш. Ще направим всичко за което сме си мечтали и Хоуп не само няма да провали това, но тя ще бъде част от това... Преди ти бях казал, че ще се опитвам да направя всичко по-силите си, за да те направя щастлива... Това не се е променило. Все още искам същото... - Щях да започна с това да имам повече време за нея и Хоуп, защото осъзнавах, че всички тези притеснения, които я мъчеха, бяха до голяма степен благодарение на мен и отсъствието ми. Не исках да се чувства сама в отглеждането на дъщеря ни и определено не желаех да се пита какво ще е бъдещето ни. Исках да знае, че ще съм там... до тях, винаги когато имат нужда от мен, защото всичко от което аз имах нужда са те двете.

Леко се засмях на това за дето ми благодари, че съм я купил. Нещата наистина се бяха променили. До не толкова далеч в миналото, тя всячески се опитваше да се отърве от оковите. Мразеше факта, че съм си платил, за да я имам и мразеше всичко свързано с робството. Сега сякаш свободата й даваше криле и говореше открито за тези неща.
- Искаш ли още веднъж да си моя робиня? - Не бях сигурен, дали с този въпрос няма да съсипя всичко, но се надявах да го приеме като роля. Нещо което да изиграем, да си припомним старите дни.
- Помниш ли правилата? - Бях й ги напомнял толкова много пъти, знаех всяко едно на изуст, но сякаш бе минало цял един живот от тогава до сега. Наистина бяхме променени. Пораснали, някак улегнали, но онази искра за новото и дивото, за експеримента все още бе жива. Виждах го и в нея.

Не очаквах да се съгласи, нито пък да не го направи. Но се зарадвах когато се включи в играта и мозъка ми трескаво започна да мисли ами сега какво? Бях позагубил тренинг, но мислех че ще се справя.
- Легни в средата на леглото по гръб и вдигни ръцете си над главата. - Опитах се да вляза в роля и да звуча авторитетно, но трепета в гласа ми и дрезгавината издаваха колко много същност съм възбуден и някак развълнуван. Не бяхме играли тази игра от много много време. Дори не знам дали вече бяхме същите хора и дали щеше да ми достави същото удоволствие, като преди, но знам че имаше само един начин да разбера.
Докато тя изпълняваше това което й бях казал да направи, аз се изправих от леглото и отидох до стола. Взех вратовръзката си, после отидох до плота, където имаше кофа с лед и шампанско. Зад бара имаше и още чаши. Леда почти се бе разтопил, но все още имаше няколко цели кубчета. което за мен бе напълно достатъчно. Бръкнах в кофата и взех кубчета, после ги пуснах в една празна чаша.
- Не ме гледай... Искам да гледаш в тавана... - Беше прекалено любопитна. Видях лека усмивка на лицето й, но все пак изпълни и погледна към тавана. Върнах се до леглото с подръчните материали, които бях събрал и ги оставих на нощното шкафче, до купата със сметана и ягоди и чашите ни с шампанско.
Пениса ми бе в пълно бойно снаражение. Стърчеше изправен и прав, готов за атака. Исках да го пъхна в нея, но повече от това исках да си поиграя с плячката, като един истински хищник. Надкрачих я, като единия ми крак се намести между нейните два, а другия бе в страни от нея. Пениса ми се докосваше до бедрото й. Хванах ръцете й.
- Сега ще те завържа... - И го направих. После се отдръпнах назад и я погледнах.
- Сега, ще трябва да бъдеш мирна... Разбираш ли? - Тя кимна. - Добре... Защото ако не си, играта свършва... - Не я заплаших с наказание, защото това щеше да й хареса, но нямаше да й хареса, ако й кажа, че играта ще свърши.
- Разтвори краката си... - Тя ги разтвори леко. - Още... Още... Добре, така е добре... - Взех чашата с шампанско и от новото на което бях започнах да го изливам върху нея. Започнах от гърдите й... Малко по коремчето... После се върнах обратно нагоре и излях във вдлъбнатината на шията й. После в пъпчето й.
- Когато приключа, искам да пия от теб... Към това трябва да се стремиш... Да не разливаш шампанското... Разбираш ли? Каквото и да правя, не трябва да го разливаш. - Тя едвам едвам кимна, осъзнавайки че това може да разлее шампанското.
- Добре... - Протегнах се отново и оставих чашата, а на нейно място взех купата с ягоди и сметана. Усмихнах се и взех една от ягодите. Загребах сметана и я мацнах на едното й зърно. После сложих още на другото. Направих пътечка от сметана от едното кладенче с шампанско до другото. И накрая загребах с пръст и започнах да мажа сладката й женственост...