Колежански Живот

Прокарах ръка зад врата й и я надигнах леко, за да мога да я целуна. Адреналина ми се бе покачил толкова силно. Кръвта бушуваше във вените ми, а ревността ме изгаряше отвътре. Въпреки, че бях толкова погълнат от нея, в този миг, не можех да не забележа всички останали, които ни наблюдаваха... Които в главите си, бяха с нея вместо мен. Идеше ми да изкрещя да се махат. Исках я само за себе си, а тя се захранваше от това да я наблюдават...
Добре тогава. Задвижих се по-бързо, канализирайки цялата си ревност, в тласъците си. Бяха диви, дълбоки и дори груби... Вал изви глава назад. Ръката ми се плъзна по врата й и към гърдите. Колкото повече увеличавах темпото, толкова по-шумна ставаше тя. В един момент, увлечен от нейната страст и удоволствие, преместих и двете си ръце върху кръстчето й. Хванах я здраво и я издърпах рязко към себе си, така че част от дупето й излезе извън масата, но все още беше удобно легнала върху нея. Наместих си я по-удобно и се задвижих наистина бясно, за да й дам онова което иска... за да дам на себе си, онова върховно удоволствие от което имах нужда не по-малко от нея...

Явно наистина бе жадна, защото пресуши чашата почти на един дъх, но когато приключи с пиенето я дръпнах обратно към себе си и я целунах. Усещах вкуса на шампанското по устните й. Бяха още по-вкусни сега. Не можех да се откъсна от тях. Продължавах да я целувам и да крада дъха й. Имах чувството, че никога няма да ми е достатъчно.
- Искаш ли да се махаме от тук? - Продължавах да чувствам онова досадно чувство на ревност, но го пазех само за себе си. Не исках тя да вижда това. Щях да изглеждам слаб и несигурен, а аз не исках да съм в тази роля. Исках тя да вижда в мен, само сила и нищо друго, това привличаше момичетата като нея.
- Може да отидем у нас... - Предложих между целувките. - Терена е вече чист... - Майка ми си беше тръгнала вече и знаех, че няма да ни развали сутринта, така че спокойно можеше да останем колкото дълго си пожелаем.
- Освен това съм почти сигурен, че оставих една бутилка в хладилника... за всеки случай... - Естествено бях се подготвил, в случай че реши да ме придружи до вкъщи.

- Няма, обещавам... - След което я целунах пак и леко се отдръпнах.
- Добре, шоуто свърши... Всички вън! - Казах на висок глас и изчаках лека по лека всички да се изнесат, след което спуснах и завесите и когато най-накрая бяхме сами, я целунах още веднъж. Вече бяхме далеч от чуждите погледи и можехме да се облечем на спокойствие или да правим каквото друго си пожелаем, но лично аз предпочитах да се облечем и ометем от тук. Мисля че и тя щеше да иска същото. Така че започнахме да се обличаме. Помогнах й с ципа на роклята, а тя на мен с копчетата на ризата, половината от които бяха незнайно къде по пода.
- Искаш ли да си вземем пица? Знам едно местенце на път за вкъщи... - Бях малко гладен, бяхме пропуснали вечерята или поне аз я бях пропуснал.
- Но трябва да знаеш, че шампанско и пица не са много добра комбинация... Повярвай ми, пробвал съм, но бирата е нещо съвсем друго... - После обаче се сетих за онази вечер, в която я видях за първи път и отношението й към бирата. - Но тя ще е за мен, на теб ще ти намерим някое хубаво вино... - Виното беше подходящо за пица... Ама чакаймалко, тя още не беше казала да за пицата.

Не знам защо Вал предпочете да ядем пицата навън, но за мен нямаше особено голямо значение. Винаги можехме да си вземем и за вкъщи, в случай че по-късно ми се дояде отново. Също така като се замисля май не бяхме излизали много. Това ни беше на практика първото или второ излизане и може би беше права, че трябва да разнообразим малко срещите си, които винаги бяха концентрирани около секса.
- Студено ли ти е? - Виждах я, че трепери и затова се преместих по близо до нея и обгърнах раменете й. Беше толкова мъничка и крехка, че направо се изгубваше в прегръдката ми. Усмихнах се леко на мислите си и я целунах по устните.
- Така по-добре ли е? - Разтърках ръката й в опит да я сгрея малко.
- Ако ти е прекалено студено може да си вземем пицата за вкъщи... - Предложих все пак, защото не исках да я простудя карайки я да стои в пицария. На мен не ми беше студено, но пък и аз бях доста по-облечен от нея, в интерес на истината.