Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Колежански Живот

Страница 3 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Пон Дек 08, 2014 12:39 am

Впечатляващо но за сега не можеше да мисли за това а за него. Този път го имаше без пречка и без да се притеснява,е добре не че се притесняваше но сега беше малко по свободна. Докато я чукаше имаше чувство,че лети,целия град беше в краката и,който едва се държаха от удоволствие. Не я остави докато не свърши.
Краката и бяха супер омекнали и той я задържа,като я отведе до леглото в неговата спалня. Тя не носеше нищо освен чорапките. Дръпна се назад,като се опря в стената,а крачетата и се бяха леко разтворили:
-Харесва ми твоята ненаситност...
Цяха да правят що годе нормален секс за първи път на легло и това е доста забавно. Но щом я доближи,тя се отдръпна,а той я притисна и сграбчи като хищтник:
-Ей,Крис...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Пон Дек 08, 2014 12:45 am

- Какво? - Надигнах леко глава, за да я погледна, но щом видях как ми се хили, разбрах че просто трябва да се върна към заниманието си. Пъхнах ръце под бедрата й и я издърпах рязко на долу.
- Не знаеш колко си секси в момента... - Настаних се още по-удобно между крачетата й и се наведох надолу, за да я целуна. Члена ми се отъркваше в нея.
- Умори ли се? - Не знам дали не исках прекалено много от нея. Да и двамата бяхме възбудени, но понякога можеше да дойде малко в повече ако прекалим.
- Ако си уморена ще те оставя да си починеш малко... - Не спирах обаче да я целувам и да се отърквам в нея. Щеше да е страшно жестоко ако сега каже че е уморена и се нуждае от почивка.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Пон Дек 08, 2014 1:10 am

-Умора след екстази?
Поклати глава,тялото и малко се предаваше,не е толкова пъргаво но искащо още от него. Разтвори бедрата си,за да го поеме по добре,с готовност очакваше неговите невероятни ласки.
-Искам те сега,а после те искам и под душа...
Щеше да е готино сега да го направят,а после и под душа,горещата вода и мехурчетата,не знаеше дали има вана но и ваната не беше за отказване.
Цяла вечер бяха правили секс,не остана почти място в големия апартамент,което да не бяха осквернили поне малко. На сутринта се събуди от мобилния и телефон,надигна се,леко я болееше главата,а някой я държеше през кръста,а тялото и напълно голо без никаква дрежка.
-Ало...
Беше баща и:
-Да,добре съм...
Тогава усети,как Крис се отърква в нея и загуби разума си:
-Оу,не не,всичко е нар...
Възбуждаше я и проникна в нея без дори да я предопреди. Направи му знак,да престане искаше да се дръпне но я задържа:
-Добре,обещавам... До скоро обичам те...
Опита се да говори нормално,затвори като се засмя:
-Много си лош...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Пон Дек 08, 2014 1:21 am

- Знам... - Казах с невинна усмивка и се преместих изцяло върху нея, като вече проникнах много по-надълбоко.
- Знам и че това ти харесва... - Като сутрешно чукане, бях по-бавен и муден, но не знам дали още спях или бях буден.
- Харесваш лошите момчета нали? - Проникнах рязко в нея и тя изпъшка. Гърдите й се отъркваха в моите. Мисля че снощи бях чукал и тях, но го бяхме правили толкова много пъти, после сънувах че го правим и вече не знаех кое е истина и кое сън. Това тук обаче си беше самата реалност.
- Аз харесвам лоши момичета като теб... - Сама разтваряше крачетата си за мен и си личеше, колко се кефи. Това ме възбуждаше още повече, защото ако имаше нещо по-възбуждащо от това да правя всички тези неща с нея, то това беше тя наистина да ги харесва. Беше истинска мръсница, в хубавия смисъл на думата.
- Искаш ли да ми покажеш колко лоша можеш да бъдеш? - Преобърнах се заедно с нея и тя остана върху мен. Бях още сънен и щеше да ми дойде добре, ако ме отмени малко. Плъзнах ръце по нея... по гърдите й, които се клатушкаха над мен. Не знам защо изпитвах толкова голямо желание да ги мачкам, но умирах да ги усещам под пръстите си.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Пон Дек 08, 2014 4:13 am

Май малко го мързеше сутринта,нея обаче не я мързеше,щом един път отвореше очи,особено с такъв мъж,като него. Който още от сутринта беше готов за нея. Движеше се изкусително,като ориенталска танцьорка,толкова влудяващо. Бавно но въпреки това толкова влудяващо за него,защото той явно искаше бързо,само че тя нарочно се движеше бавно,а и на нея много и харесваше,да го усеща целия в себе си,толкова невероятен мъж,трябваше да се оцени бавно,като сладко ястие,да му се насладиш.
Въпреки това искаше да го накара да свърши,за това се наведе над него,като гърдите му се опряха в неговите но те малко или много си тежаха и не можеше да се движи толкова бързо без да я заболи. Побърка го,като дори той не можеше да се движи така или поне не така да е каже толкова сънен. Не спря докато и двамата не свършиха. Сутрешния секс не беше за пренебрегване,а даже е по хубав от закуската. Лежеше върху него известно време,а когато дойде на себе си,се изправи и тръгна към банята за да вземе душ. Трябваше да се ходи на лекции,а ако продължаваше така нямаше да отиде. Отиде да си вземе душ но докато си вземаше душ някой и писа SMS на телефона. "Моля те върни се при мен. Не мога да живея без теб." Беше от бившото и гадже,което явно се опитваше да и поиска прошка да се съберат заедно.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Пон Дек 08, 2014 5:43 am

Още се излежавах мързеливо в леглото и въпреки огромното си желание да я последвам под душа, мързела надделя и просто си останах в леглото. Може би ако не бях свършил толкова брутално преди едва няколко минути щях да се присъединя към сутрешния й душ, но сега мисля че заслужавах малко почивка.
Почти заспивах отново. Чувах някакви стъпки, но помислих че тя се разхожда. После обаче чух едно познато:
- Кръсчън Монтгомъри, какво за бога? - Скочих като ужилен в леглото и придърпах чаршафа, за да се покрия. На врата седеше майка ми и ме гледаше с ококорени очи. Явно се досещаше какво се случва тук.
- Здрасти мамо... - Смотолевих неясно и погледнах към врата на банята. Майка ми направо щеше да изтрещи ако види Вал.
- Какво правиш тук? - Не няма значение. - Виж... Аз... Защо не ме... - Даже не успях да довърша, врата на банята се отвори и от там се показа Вал...
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Пон Дек 08, 2014 5:58 am

-Крис взех твоята кър...
Закова на място,когато видя позната личност. Това ако не беше госпожа Монтгомъри,майка и често се събираше с такива жени,а към нея криеше ужасно голямо обожание. Бяха най добри приятелки но никога не беше се виждала с Крис. Защото учеше в частни училища,а и тя също,а и до сега не беше споменавал фамилията си.
-Госпожо Монтгомъри...
Присви кърпата да се покрие,за първи път изпита срам,защото можеше това да стигне до майка и,а не искаше майка и да и тегли пак някое досадно и скучно конско.
-Аз...
Загуби ума и дума,това е странно съвпадение.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Пон Дек 08, 2014 6:11 am

Скочих на крака държейки здраво чаршафа, който прикриваше срамотиите ми, понеже си мислих, че Вал ще има нужда от защита, но се оказа, че тя познава майка ми или поне знаеше името й, което няма да крия, съвсем ме изненада. Все пак обаче реших да се направя на шут и казах:
- Мамо, това е Ваалет... Ваалет, това е майка ми... - Никога преди не ми се беше случвало майка ми да ме спипа с някой в леглото. Не знаех как ще реагира.
- Ще изчакам в хола... - Обърна се и излезе, а аз погледнах Вал.
- Съжалявам за това, нямах представа, че ще бъде тук... - Изведнъж се сетих, че Вал няма какво да облече. Снощи бях разкъсал роклята й и тя сигурно още беше в хола.
- Но не се тревожи, майка ми е готина, няма да каже нищо... - Отидох до една врата и я отворих. Това беше дрешника на майка ми. Намирахме се в стаята на нашите, чудно просто бяхме го направили в тяхното легло. В гардероба на майка ми преобладаваха костюмите и официалните рокля, нямаше нищо като за Вал, но мернах един клин за тренировки. Дръпнах го и го подадох на Вал.
- Вземи това, ще намеря някоя моя тениска и... мисля, че ще свърши работа... Стой така... - Изтичах до моята стая и грабнах първата тениска която ми се изпречи пред очите, а когато се върнах Ваалет още седеше така както я бях оставил и ми изглеждаше така сякаш всеки момент ще изпадне в истерична криза.
- Хей, добре ли си? - Попитах я. - Защо не се облечем, а? - Опитах се да я накарам да се вземе в ръце. Колкото повече време се криехме тук, толкова повече време щеше да има майка ми, за да разиграе какви ли не сценарии за случилото се, в главата си.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Пон Дек 08, 2014 6:28 am

-Клин и тениска...
Вдигна рамене,защото като се замисли,е по добре от онази рокля с която можеше да я сметне за курва,а и май не беше останало от нея нищо,което да става за обличане.
-Ако това стигне до майка ми съм загубена...
Тръгнаха към хола,като майка му не изглеждаше гневно,по скоро изненадано. Седна на едното диванче,за да не стърчат прави. Все още не знаеше,какво точно да каже и как да го каже. Не я познаваше много добре и не знаеше,как ще реагира но знаеше,че са много добри приятелки с майка и,и често си говореха по телефона,а щом се засичаха на едно място излизаха заедно. Бащите им,също се бяха засичали за кратко.
Погледна към Крис,ако и беше казал фамилията,щеше да знае кой е,добре беше да е богат но богат колкото нея,че и малко повече си е много. Особено когато имаше само само двама в Америка толкова богати.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 09, 2014 5:31 am

- Няма да стигне... - Казах сигурно и я изчаках да се облече, след това слязохме при майка ми, която вече сякаш бе преживяла първоначалния шок и сега изглеждаше по-нормално.
- Използвате предпазни средства нали? - Изведнъж изтърси майка ми.
- Мамо! - Възкликнах възмутено и някак я скастрих не само с тон, но и с поглед.
- Просто питам... Не ми се иска да ставам баба толкова рано... - Сви невинно рамене и после се усмихна по нейния си изкуствен начин.
- Не се тревожи за това. - Казах с досада, после погледнах към Вал. Сигурно й идеше да потъне в земята от срам. Изобщо не си представя тази сутрин по този начин.
Настана някакво гробно и неловко мълчание, в което всички отбягвахме погледите си.
- Ние...
- Искате ли... - Казахме едновременно с майка ми, но й дадох да говори първа. - Донесла съм закуска, ако сте гладни... - Погледнах Вал, на мен хич нямаше да мие приятно да закусвам с майка ми.
- Трябва да ходим на лекции...
- Тогава да вечеряме заедно? - Пак погледнах Вал, веднъж вече ни бях измъкнал, сега оставях на нея да реши излиза ли й се на вечеря с майка ми.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 09, 2014 8:11 am

Това е като бомба със закъснител,ако и откажеше,щеше да е нелюбезно и не е в изгодна позиция да го прави,а ако приеме,не знаеше,как щеше да протече тази вечеря. Но въпреки всичко по малкото зло е да приеме,а и бяха в добри отношения,преди да се знаеше за това.
-Да с удоволствие...
Усмихна и се,макар да не и беше много удобно:
-Имаме много важни лекции но за вечеря нямам нищо против.
Изправи се,като трябваше да се направи на много ученолюбива,защото ако това стигнеше до ушите на майка и,щеше да и се стъжни живота.
-Съжалявам много,щях да се радвам,да остана но трябва да отида да се преоблека и да се приготвя за лекции.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 09, 2014 8:19 am

Изправих се наравно с Вал и казах:
- Да, аз също... А и сме с една кола... - Което значеше, че трябва да я закарам. Често казано исках да избягам от майка си, защото можеше и да запазва спокойствие пред Вал, но знам че щеше да любопитства когато останем насаме и днес със сигурност щеше да ми загрее телефона от обаждания.
Взехме си довиждане и набързо се ометохме от апартамента. Не обелихме и думичка, докато не стигнахме и не влязохме в колата.
- Извинявай отново... Не бях планувал нищо такова и нямах идея, че майка ми ще цъфне на врата... - Чувствах се страшно неловко, за дето я бях поставил в такава ситуация.
- Ако не искаш да ходиш на вечеря с майка ми, ще измисля нещо да те извиня пред нея и съм убеден, че няма да каже нищо от това което е видяла, на твоята майка... - Бях нервен и разбира се говорех много, но не ми се беше случвало майка ми да ме спипа в леглото с някоя девойка.
- Даже съм сигурен, че не се познават изобщо...
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 09, 2014 8:43 am

-Оу,познават се определено се познават,те са си много добри приятелки,ако не отида може да каже на майка ми,а определено не искам да се случва. Съжалявам,не е проблем,че ме е видяла с теб,просто не мога да се злепоставя пред майка ми...
Въпреки всичко това не можеше да развали химията между тях и не можеше да спре да го желае,да до голяма степен малко се изплаши но въпреки всичко,той беше секси момчето което я побъркваше.
-Все пак се надявам,че след вечерята,ще дойдеш в моя апартамент където няма да има майки...
Намигна му искаше да му стане ясно,че не се е отказала от него:
-А,и трябва да ми се реваншираш...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 09, 2014 9:17 am

- О, с най-голямо удоволствие... Само дето нямам идея за какво да ти се реванширам... - Подсмихнах се лекичко и си откраднах една целувка. Не се беше побъркала от майка ми, това беше добре, но най-хубавото беше, че иска да се видим отново. Мисля че започваше да си пада по мен. И аз си падах по нея и все още имаше толкова много неща които искам да правя с нея, че не знам дали това щеше да ми мине скоро.
- Няма да й каже нищо, обещавам... - Не бях сигурен дали майките ни наистина се познават, щеше да е доста странно, но бях сигурен, че майка ми никога не би казала нещо такова на някоя друга майка. Най-малкото можеше с това да ми навлече проблеми, а тя бе умна жена и нямаше да постъпи толкова глупаво. Пък и беше наясно, че не съм девствен, и макар да не ме беше спипвала в леглото с някоя, никога не беше казвала на никоя от майките на момичетата които съм чукал.
- Успокой се, репутацията ти ще си остане непокътната... - Разбирах защо не искаше майка й да научава. Сигурно вкъщи беше много примерно момиче, за разлика от снощи и предните дни... Само като си спомня какви ги вършихме и започвах да се изчервявам.
Запалих колата и потеглих. Не знаех къде е отседнала, но тя въведе адреса си в навигацията и не след дълго бяхме пред сградата в която живееше. Паркирах, но без да изключвам двигателя и само придърпах брадичката й, за да я целуна отново.
- Ще се видим по късно... - Но се сетих, че нямам как да се свържа с нея. - Всъщност... - Бръкнах в жабката, там си бях зарязал телефона вчера и тъкмо го отключвах когато видях че имам около 20 пропуснати... Щях да ги видя по късно. Отворих й клавиатурата и казах:
- Напиши ми телефона си, за да мога да се свържа с теб...
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Сря Дек 10, 2014 6:06 am

Написа на бързичко телефона си и не пропусна да се доближи до него и да го целуне много страстно. След това беше готова да тръгва. Оказа се в къщи пред една красива сграда,живееше при сестринството но си имаше и малко апартаменче,ако иска да избяга подобно на него,щеше да го заведе там но учебниците и бяха в дома.
-Е,ще се видим...
Излезе и въпреки,че е с дрехите на майка му и неговата тениска изглеждаше дяволски секси. Качи се горе,като веднага се подготви за лекции. Прибра се на бързо да поучи,което си е изключително и много рядко срещано,защото много трудно се консентрираше. А,когато времето наближи,се облече за вечерята с майката на Крис,като изглеждаше стилна не прекалено,като за младо момиче но и леко секси нота. Черна пола до под коленете,която описваше тялото и,а не леко. Красива червена риза,която не изглеждаше в този случай курвенско,а беше изискана на Келвин Клайн,и черни обувки Прада. Появи се без закъснение в ресторанта,като те тъкмо тогава се появиха.
-Добър вечер госпожо Монтгомъри,как сте...
Погледна за малко и към Крис като му се усмихна,беше се облякъл супер изискано,като за подобаваща среща,изглеждаше дяволски изкусителен.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Сря Дек 10, 2014 6:23 am

Майка ми настоя да си сложа костюм. Не харесвах да нося костюми, но в този се харесвах и аз. Беше елегантно стилен, доста младежки, изцяло черен на Армани. Под сакото се показваше снежно бяла риза, но не бях сложил вратовръзка, даже бях откопчал две три копчета на яката, за да не ме задушава през цялата вечер. Обувките ми лъснати до блясък и косата оформена с гел и вакса. Можеше да се каже, че изглеждам прилично за такъв вид ресторант.
Майка ми обичаше да посещава снобски места. Някак си да поддържа този начин на живот за нея беше цел номер едно. Обичаше да показва и разказва за новите си придобивки и често най-доброто място за показ бе на такива места... И всяка мисъл изчезна от главата ми, когато видях Вал. Беше много различна. Все така красива, но в нея виждах нов вид привлекателност, която всъщност ми хареса адски много. За първи път я видях не просто като сексуален обект, който искам да изчукам в някоя тоалетна.
- Здравей Ваалет. Много си красива тази вечер... - Целунаха се по онзи лицемерен начин, по който се целуват всички богаташи и се отправихме към масата си. Докато вървяхме на там, успях да подхвърля на Вал:
- За първи път с майка ми да сме на едно мнение... - Усмихнах й се дяволито и използвах момента да прокарам ръка през кръстчето й, докато я оставях да мине пред мен. Вече бяхме до масата и иззех функциите на келнер. Първо дръпнах стола на майка ми естествено, а след това направих същия жест и за Вал.
- Добър вечер госпожо Монгомъри, за нас е удоволствие да ви видим тук... - Нормалните любезности на келнерите, които ни връчиха по едно меню за напитки. Майка ми нямаше нужда от него, тя винаги пиеше едно и също вино и не му изневеряваше. Избата вкъщи имаше поне стотина бутилки.
- Вие деца, какво ще пиете?
Погледнах към Вал, тя беше дама и като кавалер отстъпих първо на нея да си поръча нещо.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Съб Дек 13, 2014 6:19 am

-Ще оставя вие госпожо Монгомъри,Вие имате доста изискан и изтънчен вкус към неща. Така,че ще оставя избора на Вас.
Не искаше да изглежда,като алкохоличка,не че не беше на моменти но щеше да е супер брутално да избере някакво супер силно питие,като например едно отлежало уиски. Добро измъкване и непринудено,доста бързо и течеше ума. Под масата обаче се случваха съвсем други неща,беше събула обувката и го галеше нежно с крачето по неговото но погледа и не показваше нищо,само дребни изкрици:
-Честно да си призная никога не съм била тук...
Пълна лъжа,познаваха я на изус но сервитьора щом го чу разбра,че не трябва да се издава много,защото ако го направи му коства бакшиша.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Нед Дек 14, 2014 3:29 am

Погледнах подозрително към Ваалет и се опитах да преценя защо го прави. Дали се опитваше да се хареса на майка ми, защото се страхуваше какво тя ще каже на нейната майка или пък просто искаше да създаде добро впечатление заради мен и самата себе си.
- Ще опитаме от твоето вино... - Казах разсеяно, след като тя отказа да си поръча. Келнера кимна разбиращо и се оттегли незабелязано така както и беше дошъл. Отново се втренчих в нея. Беше тотално луда. Опитваше се да ме дразни пред майка ми, което никак не отговаряше на невинното и поведение от началото на вечерта. Нима наистина искаше да си играем на такива игри? Точно тук и точно сега? Поех дълбоко въздух и подсмихвайки се поклатих леко глава, уж с надеждата никой да не ме забележи, но рентгеновите очи на майка ми доловиха този малък жест и веднага побърза да разбере какво ми има.
- Нищо, просто се сетих за нещо...
- Какво?- Продължи да настоява тя.
- Че между теб и любимото ти вино съществува много по-здрава връзка, отколкото между теб и баща ми! - Изтърсих аз, а майка ми направо позеленя. Едва ли е очаквала да кажа нещо подобно, но просто ме дразнеше когато настоява и дълбае за нещата.
- И това те забавлява така ли? - Усещайки напрежението на масата и крачето на Ваалет някак застина.
- Не може да отречеш, че е забавно... - Хванах кракът на Вал и го издърпах още повече към себе си. Можех и аз да я поставя в некомфортна ситуация. Плъзнах възглавничките на пръстите си по тънкия й глезен и знаех, че дори и това минимално докосване би довело до това тялото й да настръхне.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 16, 2014 5:37 am

Крис и го биваше в игрите и определено си личеше,че не се срамува много много или по скоро го възбуди,както тя в момента и тя,ужасно много. Усещаше влагата между бедрата си,като мислеше само за едно нещо,как той да се вмъкне в нея диво. Бузите и леко поруменяха,виждаше се че и стана горещо и то по друг начин. Майката на Крис я погледна и попита какво и има,добре че бяха поднесли виното,та имаше с какво да се оправдае:
-Оу,заради виното е,кара кръвта ми да кипне...
Това до някаква степен беше закачка към Крис,защото виното не беше никак причината,за червените му бузи. В умът и се въртеше само,как да се изчкука с него,как да се измъкне,за да може,двамата да си останат поне за малко заедно. Но нямаше да стане,защото нямаше как да се измъкнат. Вечерята мина сякаш мина цяла вечност. Понякога беше малко разсеяна,защото възбудата и растеше с всяка изминала минута. Майката на Крис стана,за да отиде до едно местенце,използва мига,като без да се притеснява се изправи и впи устни в неговите докато майка му бе изчезнала.
-Харесвам майка ти но кога,ще се отървем от нея и как?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 16, 2014 5:57 am

Усмихнах се победоносно и даже не се опитах да скрия тази усмивка. Тя казваше "Казах ли ти?" Може би това мое самовлюбено поведение понякога дразнеше момичетата, но в случая Вал не беше от тези момичета. Тя харесваше предизвикателствата и знаех, че зад това привидно доминиращо поведение се крие едно уязвимо младо момиче, като всички останали и признава си или не, има нужда от някой като мен, който да я предизвиква, да бъде водещ и най-вече да умее да я задоволява под чаршафите.
- За къде си се разбързала? - Подметнах ухилен до уши и я върнах на мястото й. Представях си колко влажна и гореща е в момента и панталона ми веднага се изду. Мамка му, исках да я чукам още сега.
- Още не сме поръчали десерта... - Сигурно бях напълно луд, за да чакам десерта... Всъщност сигурен бях, че не мога да го изчакам.
- Но ако го искаш за вкъщи... - Свих леко рамене и плъзнах ръка под масата по бедрото й. Дори и през плата на полата усещах как потрепва.
- О, по дяволите Вал ти си истинския дявол... - Видях, че майка ми се връща и бързо отдръпнах ръката си. Изчаках я да седне и тъкмо си мислех сам да кажа нещо, когато майка ми заговори.
- Беше баща ти... - Прибра телефона в чантата си, а аз я погледнах въпросително. - Помоли ме да свърша нещо докато съм в града...
- До кога всъщност ще си в града?
- Ще летя тази вечер, което за съжаление означава, че ще се наложи да ви оставя да довършите вечерята без мен... - Печалната й физиономия за малко да ме трогне, знаех че има много други места на които иска да бъде в този момент.
- Колко жалко... - Подхвърлих театрално, а Вал ме сръга под масата, вероятно, защото се държах като пълен кретен с майка си, но бях сигурен, че не е разговаряла с баща ми и не отива да му върши услуга, а вероятно да се изчука с йога инструктора си.
Няма значение къде отиваше, важното беше че то е по-важно от мен... Както винаги. Майка ми тръгна, а аз в доста кисело настроение повиках келнера и му поисках сметката. Като единствен кавалер естествено на мен се падаше честта и даже предпочитах аз да я платя, вместо майка ми.
Хванах Вал за ръка и я поведох навън. Сега повече от всякога имах нужда да пийна нещо по-силно и да я изчукам, за да си оправя киселата физиономия. Качихме се в моята кола, нейната щяха да я закарат в общежитието или където там им беше казала, да я закарат.
- Сега на къде красавице? - Не беше честно спрямо нея, затова и опитах да не показвам, колко кофти съм се почувствал от това, че майка ми за пореден път ме изпревари и ме заряза преди дори аз самия да съм имал възможността да направя същото с нея.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 16, 2014 6:16 am

Не можеше да скрие това от нея,познаваше това лице и тази емоция но нямаше да позволи да е кисел,имаше план как да му върне настроението. Приближи се към него,като сложи ръце на рамото му,нежно прошепна на ушенцето му нещо:
-Към моето местенце...
Това е двузначно,към нейната къща,и към нея. Засмука нежно меката възглавничка на ушенцето му,като искаше да му покаже,че ще го възнагради,и щеше да му върне настроението. Върна се на мястото си,като скръсти крачета,откривайки дантелените чорапки захваната с жартиери. Носеше жартиери но не носеше бельо,защото не искаше нищо да и пречи.
Погледна го отново палаво,без много да отмества главата си,като се усмихваше дяволито.
-И още една тайна...
Той я погледна за секунда:
-Отново пропуснах малка част от бельото си в къщи...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 16, 2014 6:29 am

Липсата на бельо, винаги помагаше безотказно и този път не правеше изключение.
- Тогава нямам търпение да стигна по-скоро до твоето "местенце"... - Тя ми каза адреса и без да губя и секунда повече натиснах газта. Опитвах се да гледам пътя си, за да не ни убия някъде, но когато някой толкова секси седи до теб и изглежда и се държи по този начин е адски трудно да останеш спокоен и концентриран. За мой късмет не направи нищо повече от това да седи на седалката и да излъчва сексапил, но по-хубавото беше, че не живееше далеч от ресторанта. Трафика също беше на наша страна. По това време на нощта предимно се забелязваха таксита, а и хващахме все зелена светлина, така че никак не се бавихме.
Цялото пътуване до тях обаче ми мина като на сън. Мислех си за нея и за това как ще смъкна глупавите дрехи от нея и какво точно ще правя след това...
Когато вече бяхме пред врата на дома й и аз повече не можех да си държа ръцете далеч от нея, просто я обгърнах през кръста й зарових лице в гъстата й коса.
- През цялото време си мислех само за този момент... - Отърквах се в нея най-безсрамно и тя сигурно усещаше набъбналия ми член в дупето си.
- Искам да разкъсам всичките ти дрехи... - И бях на път да го направя още в коридора. Увих около юмрука си блузката с която беше и я завъртях няколко пъти. Вал съвсем забрави, че в нея е ключа и трябва да отвори врата.
- Мога да го направя и тук, ако искаш, но съм сигурен, че ще ти хареса много повече ако влезем вътре... - Подсетих я, че сме все още в коридора, а аз съм на път да пръсна по шевовете панталона си.
- Искаш ли да вляза вътре? - Попитах изкушаващо в ушенцето й и пак се отърках в нея.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 16, 2014 6:55 am

-Направи го тук...
Беше пъхнала ключа и почти беше отворила но и се искаше нещо по рисковано,нещо диво,някой да я хване в крачка,това понякога повдигаше адреналина и караше телата да горят още повече. С напипване се добра до ципа му,като го свали и пусна на свобода малкия голям звяр. Той не чакаше повече,надигна полата и,а после рязко се вряза в нея. Диво и ужасно възбуждащо,само той умееше така да я запълва,а мъжествеността му определено е най-голямата с която е била и толкова перфектна,усещаше лека болка но в този случай е по скоро неземно удоволствие:
-О,Крис...
Откъсна се от устните и,усети как ризата се разкъсва и вкопчва ръцете си в гърдите и,като ги стисна здраво,заигравайки се с връхчетата през дебелата материя на сутиена и. Това я накара да се побърка. Чукаше я лудо и бясно в коридора,както и двамата обичаха,определено дози мъж я караше да се чувства винаги превъзходно и да не спира да го желае.
Не бяха усетили,защото бяха много заети но една дама на зряла възраст с куче и голяма капела стоеше възмутена и ги гледаше но не помръдваше. Вал я видя но не се сепна много,нито пък се трогна:
-Здравейте госпожиье Джоу...
Тя извика нещо,като не я чу,а след това възмутено избяга. Това можеше да възмути Крис,но на Вал не и пукаше,кой ще я види. Но все пак отвори вратата измъквайки се от него. По пътя до спалнята хвърляше дрехите си,като оставаше следи. Придвижи се на леглото като коте върху копринено меките чаршафи,обърна се разтваряйки краката си пред него,откривайки гледката пред него. Прокара ръката си по нежните си устни,като го гледаше предизвикателно:
-Идваш ли?
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Кристофър on Вто Дек 16, 2014 7:09 am

- Иска ли питане... - Макар и изпаднал в лек транс, успях да кажа и да скоча при нея в леглото. Малкото й съкровище бе леко зачервено и разширено, от грубите ми тласъци в нея, но тя не изглеждаше наранена, а по скоро искаща още от това и нямах никакво намерение да я бавя.
Аз също бях съблякъл всичко от себе си, когато се качих на леглото при нея, вече бях изцяло гол и готов да довърша това което бях започнал, но още по-влудяващо. Хванах сладките й крачета през глезените и ги вдигнах разтворени в страни. Беше изцяло разголена пред мен, а палавите й пръстчета продължаваха да се заиграват там долу. Не бях виждал нищо по-еротично от тази гледка. Перфектна във всяко едно отношение, тя лежеше там и беше готова за мен, с зачервените си бузки, настръхнали до болка зърна и пулсиращо цвете... Солна доза адреналин се вля в организма ми и я прободох много мощно, което накара дори и мен самия да извикам.
Все така държейки краката и вдигнати и в страни, аз продължавах да я чукам и не само това, а наблюдавах цялото нещо... Наблюдавах как влизам и излизам и как тя ме допуска в себе си... До ушите ми достигаха стоновете й и онзи невероятен звук който телата ни възпроизвеждаха, когато се докосват...
- Разкошна си... - Изревах и пуснах едното й краче, като забодох палеца си в клиторчето й. Исках да я накарам да полудее ама в буквалния смисъл на думата. Исках да я чуя как крещи и ме моли да спра, докато получава най-зверския оргазъм в живота си, а след това да ме моли да не спирам.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Ваалет on Вто Дек 16, 2014 7:32 am

-Крис,оу... По дяволите... Мол..я.... Оу,под...
Не можеше да свърже думите си в някакво изречение. Скоро,щеше да я докара до невероятен оргазъм и то в двойна доза,ръцете му бяха толкова влудяващо дръзки и не се спираха за миг. Този мъж е тотален огън,никога в живота си не беше виждала такъв мъж,който да приема всичко,да иска да опитва всичко,дори да прави нови неща и постоянно да я предизвиква и да я кара да се моли за още. Гърчеше се от удоволствие в ръцете му,искаше да спре но и не искаше,защото знаеше,че тази сладка болка водеше до невероятен оргазъм. Преди да се усети леглото беше станало невероятно мокро и се разтресе от невероятен оргазъм. Света и се разтресе и прихвана силно чаршафите. Усети го,как се влива в нея,и това я накара да се извие още повече. И той беше достигнал до края. Чувстваше се супер,невероятно и дори вълшебно.
-Крис...
Прехапваше устните си,като се бореше да си вземе въздух,сърцето и биеше лудо.
-Дяволски добър си...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Колежански Живот

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите