Re: Братство на смъртта

by **Kol** Вто Мар 10, 2015 6:21 am

-Добре,де добре...
Целуна я още веднъж,като се отдръпна и стана,държеше все още ръката и:
-Ще го обсъдим в къщи,да не те излагам пред другарчетата...
Всъщност дойде и в братството по друг повод. Поправката в закона вече беше действаща и сега всеки,който искаше да се обвърже в братството му се позволяваше. Щяха да се набират доброволци,нямаше да бъдат отнемани деца,ако дете на някой от братята останеше без родители,то щеше да бъде обезпечавано,докато не реши какъв път ще поеме. Имаше и поправка за майка,както и защита за жените бойци. След обед щеше да бъде пуснат в обращение.
-Отивам да свърша някой неща и ще те чакам в къщи! Пази се чуваш ли!
Погледна я сериозно:
-Не се бий с никой,става ли?
Е винаги можеше да го направи но нямаше да му хареса да е насинена отново.

by **Ния** Вто Мар 10, 2015 6:34 am

Засмях се тихичко и го стиснах лекичко за ръката.
- Няма, обещавам... - Казах го така тържествено, че все едно му се заклевах във вярност за цял живот.
- Ти също се пази... - Не ми харесваше, че колата ми е взривена и определено не исках да му казвам за това, но се притеснявах, че всичко това може да излезе извън контрол. Онези хора търсеха кръв, защото ние бяхме проляли тяхната, но и бяха наясно, че ако убият някой толкова близък до него, безспорно целия му гняв ще се изсипе върху тях и те ще изчезнат от лицето на земята. Но ако посегнеха на него и успееха в опита си... Дори не исках да мисля за това.
- Сериозно... Във война сме... Не искам нещо да ти се случи, затова не върши никакви глупости... Става ли? - Бях притеснена и то с основание за неговата безопасност и живот.

by **Kol** Вто Мар 10, 2015 7:11 am

Поклати глава,щеше да се пази определено. Кимна и,а после и намигна палаво и тръгна,свърши работа в братството и пусна нещо,като добри неща за братството искаше да покаже,че мисли за армията си,че те не бяха просто хора,а и част от тях доста по важна. Тръгна към работа,беше в офиса,свърши работа и тръгна към входа излезе от офиса,през централния вход и чакаше шофьора му Том да дойде. Докато чакаше,една жена го бутна но почувства по голяма болка в рамото,а преди това се чу пофучаващ звук.
Хората се разбягаха охраната веднага се затича и го заобиколиха,вдигна глава на горе имаше снайперист облечен в черно:
-Екип горе веднага и някой да ме закара в спешното веднага...
имаше дупка в сакото си,като го надигна видя и дупка в ризата. Преди беше простреван,болеше адски,бръкна отзад също имаше дупка,коршума беше излязъл. Ако жената не го беше бутнала,щеше да го умери в гърдите,имаше чист късмет.
-И да не сте казали на Ваалет...
Отиде в болницата,за щастие не беше сериозно,зашиха го и го превързаха не се нуждаеше от операция,но му изписаха лекарства за да е се възпали и за болката. Прибра се,като легна на леглото искаше да се оправи преди да е видяла нещо,не че можеше дълго да го скрие но болкоуспокоителните го правеха малко отнесен.

by **Ния** Вто Мар 10, 2015 7:43 am

След като Алек тръгна от братството, аз директно се запътих към кабинета на Виктор. Трябваше да решим този проблем, преди да е станало фатално за някой. В крайна сметка не постигнах нищо, освен да ми се развика, че трябва да си знам мястото и че ако искам да съм една от тях, трябва да започна да се държа като една от тях, а не при всеки удобен случай да раздавам нареждания и т.н. И беше прав, но когато ставаше дума за живота на Алек, не ми пукаше от коя страна ще бъда, просто исках да е в безопасност, а Влад ми каза, че тогава е по-добре да го затворя в някой бункер, в който никога отново няма да види слънчева светлина, но дори и тогава не било сигурно, че ще е в безопасност и отново беше прав.
- Знаеш ли какво... Ти си виновен... Не случайно самоличността на тримата се пази в тайна... Ако...
- Трябва да знаеш, че аз дори не знаех кой е, докато не ми се обади да пита за момичето от ритуала... Така че помисли си отново, кой е виновен... - Сбръчках вежди и излязох побесняла от кабинета му, а на врата се сблъсках с Ана... Дори не й се извиних, че почти не я прегазих на излизане. Бях обаче бясна, на Владимир, на себе си, на Алек, че допусна почти всеки наоколо да разбере, кой е и каква позиция заема...
Прибрах се по-рано отколкото трябваше, но наистина имах нужда да съм си вкъщи, а и се надявах Алек да ме е послушал и да си е отложил задълженията за деня, за да си почине. Още щом се прибрах Марта ми каза, че г-н Грей си е вкъщи и го намерих в спалнята. Беше се излегнал на леглото и гледаше телевизия. Само събух обувките си и се качих при него.
- Значи все пак си ме послушал? - Облегнах глава на рамото му, а той сякаш изпъшка, затова повдигнах поглед към него.
- Какво има? - Попитах леко учудено понеже за първи път реагираше по този начин, когато се гушвам в него.

by **Ваалет** Сря Мар 11, 2015 4:03 am

-Да определено започна хубаво и ще продължи така...
Сгуши се в него,защото беше адски уморена но не можеше да се откъсне от него. Заспаха заедно прегърнати и почти до края не се бяха разделили. Сутринта се разбуди но видя,че е развълнован,спеше но мъжествеността му беше на пост,щръкнала. Чудеше се дали не я сънува. Ръката и се мушна под одеялото,като го улови и се задвижи по цялото му продължение,а тялото и се притисна към неговото,като нежните и устнички се търкаха в крачето. Той отвори очи,като се усмихваше:
-Добро утро скъпи? Какво сънува?
Надяваше се да каже че я е сънвал,но знаеше че няма за кой друг да си мисли,а усмивката му рано сутрин си е красноречива.

by **Кристофър** Сря Мар 11, 2015 4:42 am

- Не помня... Но сигурно не е било толкова хубаво, колкото това в момента... - Щях да се будя до тази жена през остатъка от живота си и ако можех да искам нещо повече от това, то то е всеки път чувството да е такова.
Докосването й ме изстрелваше до небето. Кръвта ми започваше да ври и чувах ударите на сърцето си в главата. Изпъшках като разярен бик. Беше толкова хубаво, че направо ти беше трудно да повярваш, че е възможно.
- Искам да се будя всяка сутрин по този начин... - Наистина не помнех какво съм сънувал и не мисля, че имаше значение, просто защото това тук беше много по-хубаво от сън. В съня тя беше само блян, а тук тя бе истинска и реална, всичко беше истинско, колкото и извънземно да се чувствах.
- Обичам те...

by **Ваалет** Сря Мар 11, 2015 5:26 am

-И аз те обичам ужасно много...
Впиха жадно устни един в друг,а след това се любеха,и дори малко по групото нещо от това но те такъв секс обичаха. Медения месец мина прекрасно,повече правеха секс,а по малко всичко останало. Пристигнаха отново в хорела,където беше малката,която се затъжи за нея. Прегърна си я,като я разцелува ужасно много и липсваше. Малката се гушкаше,като не искаше да я пусне:
-Затъжила се е за мен. Приготви ли и всичко...
Обърна се към Грета,която също се радваше да я види и да ги види. Трябваше да се прибират вече,бяха си починали не бяха пътували толкова много а и полета,щеше да е 12 часа но въпреки всичко,самолета беше частен и много удобен.
Щом успя да фокусира баща си веднага подаде ръце към него и се вкопчи,явно беше свикнала ужасно с нас,което не е зле,защото значеше,че и обръщаме внимание. Не искаше Грета да е жената която да и е като майка.

by **Kol** Сря Мар 11, 2015 5:38 am

-Не дума да не става!
Възрази веднага той,като поклати глава:
-Не искам да се разделяме,а ако замина ти не можеш да дойдеш с мен,нужда си тук на братството,а аз няма да замина без теб.
Но въпреки всичко знаеше че това е рецението,че трябва да замине на безопасно място и да се покрие докато нещата не отминат,а и сега му трябваше време да се възстанови. Гледаше я как всеки момент,щеше да избухне:
-Добре миля,че е по добре,а и ще идваш в почивките със самолета. Ще взема някой от братството и между тях и сестра ми но ако стане напечено идваш с мен. Имам и доверие,а и това ще и е първата мисия,ще е около мен и няма да излиза в директни битки. Ще идем на острова там никой не го знае.

by **Ния** Сря Мар 11, 2015 6:01 am

Замислих се за миг дали острова е удачна дестинация, но единственият начин, по който можеха да го атакуват и да стигнат до него е чрез ракета, всеки друг начин би бил забелязан и предотвратен, дори и ракетата щеше да е засечена и щеше да има време да напусне острова невредим, ако се стигне до там.
- Острова звучи добре... - Отвърнах аз и се наведох да го целуна. - Трябва да отидеш там и да вземеш Ана... - Щяха да имат време да се опознаят и сближат, а тук аз можех да свърша много полезни неща. За сега не мислех да му казвам за това, че няма да мога да го посещавам през почивките, защото напълно щеше да откаже да замине. Имаше протоколи за сигурност. И щом веднъж се установи там, това е... Никой нямаше да влезе и излезе от този остров, докато не стане безопасно. Без разговори, без виждане, защото в противен случай можеше да компрометираме местоположението му.

by **Kol** Сря Мар 11, 2015 6:51 am

-Наистина не искам да се разделяме но истината,която не мога да скрия дори от себе си,че трябва за малко да се махна от полезрението им. Ще успея да се промъкна без никой да разбере,а и ще имам време да се възстановя,да ранен съм леко но въпреки всичко,трябва малко време.
Протегна здравата си ръка и я погали по лицето нежно.
-Ела при мен,искам да те прегръщам,докато имам време,обичам те. Само,че от другата страна...
Побърза да я предупреди,защото го болееше. Намести се от другата му страна,като леко разкопча ризата му,виждаше превръзката там,а наоколо беше все още доста червено:
-Стига недей,ще мине...
Опита се да се скрие,не искаше да се ядосва и притеснява:
-Обещай ми че ще идваш?!

by **Ния** Сря Мар 11, 2015 7:17 am

Не казах нищо не само защото в гърлото ми бе заседнала огромна буца, но и защото не можех да му обещая нищо такова. Кимнах и скрих лицето си в гърдите му, като поех дълбоко от аромата, който така обожавах. Всичко това щеше да ми липсва ужасно много.
Тази сутрин единственият ни проблем беше дали сестра му ще се съгласи да обядва с нас, а сега говорехме за раздяла. Не истинска, но разстоянието, времето... Нямах представа колко време ще е нужно да е там, дали докато е там, няма да се влюби в някой друг... Не биваше да мисля за това, въобще не трябваше да се съмнявам в любовта му. Освен това въпреки всичко, той бе разумен човек и щеше да разбере, че единствената причина да остана тук, а той да бъде там е защото искам да поправя всичко това. Трябваше да направя нещата правилно. Щях да унищожа тези хора един по един, а после щяхме да бъдем заедно отново.
- А аз искам да ми обещаеш, че ще останеш там, колкото е необходимо и няма да вършиш нищо глупаво, защото това е наистина сериозно...

by **Kol** Пет Мар 13, 2015 1:51 am

-Добре обещавам но и ти ми обещай същото!
Още едно обещание,което му беше ужасно трудно да я спази искаше да е близо до него но сънзаваше,че тя ще се справи най добре тук,щеше да подготви войните и да повече армия която една по една на сваля пионките от полето:
-Искам да ми обещаеш,че ще се пазиш и няма да се напъхваш в неприятности. И предупреди Том,да внимава много,за да не го убивам като се прибера.
Можеше да сметне,това че са разделени,като шанс да бъдат заедно,а тогава щеше да присъди смъртна присъда.

by **Ния** Пет Мар 13, 2015 2:03 am

Надигнах глава от гърдите му и го погледнах. Наистина не исках да говоря за Том. Той не представляваше проблем и заплаха за отношенията ми с Алек и точно сега най-малко за него исках да мисля.
- Какво ще кажеш да ти обещая утре да не ходя в братството, а да си остана вкъщи с теб? - Може би това щеше да е последната ни възможност да прекараме време заедно и исках да се възползвам от всяка възможна секунда с него, преди да замине и да не го видя или чуя за бог знае колко дълго.
- Ще се наспим до късно и после... после ще правим каквото си поискаме? - Не вярвах да откаже на предложението, а и дори и да не заминаваше никъде, пак щях да искам да си остана вкъщи, защото беше прострелян и исках да съм до него в този момент.

by **Kol** Пет Мар 13, 2015 2:58 am

-Това предожение много ми харесва.
Не че щеше много да разбере много от почивката си,защото щеше да се чувства ужасно дрогиран,още имаше хапчета който правеха главата му пълен мармалат. Не знаеше,дали ще може да пътува толкова скоро но трябваше да го направи преди да се случи нещо още по лошо. А,за бога живееше му се.
Пристисна я със здравата си ръка към себе си,като я остави да лежи на гърдите му. Сега заради обезболяващия,всичко му се струваше нереално красиво и много меко,нямаше болка и се размазваше но и не харесваше това чувство на пълна безчувственост:
-Обичам те и след всичко това искам да се ожениш за мен искам бърза сватба,само някой свидетел. И после аз и ти два дена на острова нищо повече не искам.

by **Ния** Пет Мар 13, 2015 1:49 pm

Надигнах се и го погледнах с поглед изпълнен с толкова много мъка и толкова много любов. Думите му значеха толкова много за мен. Обичах го с цялото си сърце и нямаше нещо което да искам повече от това.
- Обещавам, че щом всичко това приключи няма да отлагаме повече... - Целунах го нежно по устните и склоних глава на рамото му...
После сме заспали и двамата, а на сутринта се събудихме точно по същия начин - прегърнати, сякаш знаехме, че това скоро няма да се случи отново и вземахме всичко от този миг.
Прекарахме деня заедно. Не се разделихме нито за миг и си говорехме за това какво ще се случи, след като нещата тук утихнат. За медения ни месец на Алпите... За това колко ще си липсваме един на друг... Говорехме за толкова много неща и въпреки това, сякаш времето не беше достатъчно. Когато на врата се почука и Марк ни съобщи, че колата е готова, усетих как сърцето ми се свива от болка, Това можеше да е последния път, в който го виждам и наистина се опитвах да съм силна, но просто не успявах. Очите ми бяха пълни със сълзи, идеше ми да зарежа всичко и да се кача заедно с него и никога повече да не поглеждам назад, но ако направех това, никога нямаше да си го простя. Може би нямаше да го простя и на него, затова просто се стегнах, целунах го дълго и продължително, сякаш за последно и го изпратих до колата, придружена от кортеж от още 8 бронирани джипа... Нямаше да отида с тях до летището, защото знаех, че там ще се пречупя и ще тръгна с него, затова просто го оставих да тръгне...
- Обичам те! - Казах му на довиждане и Марк затвори врата... Кортежа от коли потегли...

by **Ния** Пет Мар 13, 2015 1:49 pm

НА ОСТРОВА

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 6:48 pm

Три месеца по-късно

Алек не спираше да ми липсва. Бяха минали три месеца, без да сме се виждали или чували и вместо да става по-лесно, живеех все по-трудно с отсъствието му. Освен това се страхувах през цялото време. Понякога се будех нощем след поредният кошмар и просто си мислех, че да остана тук бе най-голямата грешка. Трябваше да замина с него и да бъда до него, а не да оставам тук, където се провалям отново и отново.
Похитителите на Алек се бяха скрили на дълбоко. Без значение колко усилия полагах, всеки път когато си мислех, че се доближавам, удрях на камък. Бях изморена и изтощена и той ми липсваше ужасно много. Но как се чувстваше той? Ами ако вече не ме обичаше? Ами ако си беше намерил нова Ния? Три месеца бяха ужасно дълго време, а той бе мъж...
Не можех да чакам повече. Това можеше да продължи с месеци, дори години... А аз имах нужда да го видя. Трябваше да знам дали е добре и дали все още ме обича. Можех да избягам за няколко дни... Последните седмици, тази идея ми се струваше все по-удачна и накрая бях решила да я осъществя. Затова един ден просто се качих на самолета и отидох на острова. Без да предупредя никой. Алек нямаше представа, че ще отида...
Кацнах безпроблемно на острова, след като бях се легитимирала, а на летището ме чакаше цял конвой от въоръжени до зъби войници. Все още не бяха сигурни дали не съм заплаха. Том обаче ме позна и веднага нареди да свалят оръжията.
- Здравей... Не те очаквахме...
- Знам, реших, че ще е по-добре, ако никой не знае... - Той поклати глава.
- Алек... той...
- Той е добре Ния, всичко е наред... Хайде, нека те заведем при него... - Въздъхнах с облекчение и последвах Том, който щеше да ме отведе при Алек, който вече наистина нямах търпение да видя.

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 7:01 pm

Скука,мисли,преосмисляше нещата,мечтаеше си за нея и работеше,главното работеше от дома си. Правеше конференции от дома си и сделки също,повечето хора се примириха с това,а и беше добре за него. През тези месеци въпреки че имаше жени около него той си мислеше само за една,която иска да люби,да прави секс,да я чука,искаше всичко. Искаше я отчаяно. Болката се засилваше,защото тя не можеше да дойде. Сърцето му тотално се присвиваше. Да не вижда красивото и лице или пък да не докосва нежната и кожа.
Някой му съобщи,че има гости,чакаше някакъв "приятел",той нямаше такива но поне с някой да губи време:
-Сиготно е Ричърд!
Разочарован от идеята се повдигна бавно,беше облечен само с долница на анцу и без горнище. Просто тук винаги беше жега. Слезе по стълбите но на вратата видя... Струваше му се,че сънува,понякога сънуваше такива сънища но щом се помръдна и му се усмихна. Се втурна към нея и я обгърна с ръце през талията,като я повдигна и жадно,много жадно я зацелува.
-Ния,мое прекрасно създание! Ти дойде при мен...
Не я пусна,страхуваше се,че ако я пусне,отново ще си тръгне.
-Любима...
Не можеше да спре да я целува,не наситен беше:
-Как си красива?! Реши да ме изненадаш ли?
Понесе я на ръце,нямаше да се бави много,просто искаше да прекара с нея,колкото и време да имаше:
-Успя...
Толкова радост,толкова ентусиазъм,толкова много чувства бликаха на талази от него. Никой и нищо в този миг не го интересуваше,само тя и никой друг.

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 7:23 pm

Не можех да повярвам, че наистина се случва. Че съм тук и съм в ръцете му. Беше като сън и вероятно беше сън, но бе толкова хубав сън, че не исках да се събуждам от него никога.
- Липсваше ми толкова много... - Едва успях да кажа аз, защото той не спираше да ме атакува с целувки и аз отвръщах на приятелския огън, подобаващо. Увила ръце и крака около него, не исках да го пускам.
- Не можех да чакам повече...
Той седна на някакъв диван, без да ме пуска и след като си разменихме още няколко хиляди целувки и останахме без дъх, най-накрая успях да спра за миг и да го разгледам. Беше почернял. Даже доста, което вероятно означаваше, че е прекарал доста часове навън и във фитнеса, защото сега имаше доста по-изразени мускули на ръцете и корема. Струваше ми се обаче, че е и отслабнал, но си беше все същия дяволски красив кучи син, в който бях безумно влюбена.
- Трябваше да те видя и да се уверя, че си добре... - Погледът ми се спусна към раната на рамото, която последният път кървеше, а сега почти не се забелязваше, защото бе зараснала, а слънцето бе помогнало много за това да обгори белега, който едва се забелязваше сега.
Целунах го по устните и плъзнах ръце по корема му. Беше доста релефен. Възбуждащо релефен.
- Сънувам ли? - Попитах и го погледнах. Божичко, беше ми липсвал толкова много. И сякаш тази болка от липсата му още не си бе заминала, защото не можех да повярвам, че съм тук с него. Усещах как очите ми започват да парят и как гърлото ми се стяга. Не исках да плача.

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 7:35 pm

-Сигурно,не искам да се събуждам,този сън е по реален от всички до сега. Всяка нощ,жадувах за теб,всяка нощ исках да пия сок от тези влудяващи устни...
Беше се възбудил още от както я бе видял,толкова твърд,че тя можеше да го усети докато е в скута му. Не беше правил секс от последния път в който беше с нея,никоя жена нямаше знаечение отдавна за него:
-Обожавам те красавице моя и прости ми но нямам желание,да чакам повече,защото ако това е сън скоро,ще се събудя...
Преобърна я на канапето,като се оказа между бедрата и,имаше чувството,че ако проникне в нея,щеше да свърши бързо:
-Не отговарям за последствията,прекрасна моя,последния път беше преди три месеца. Желая те толкова силно,че ме боли. Прости ми но те искам сега и веднага...
Беше грубо от вратата за краката но тя го познаваше добре и знаеше,че той така изразява най-добре любовта си. Целуваше я страстно по прекрасното вратле и не я забрави,реши да се подсигори,като палаво се заигра с ръка между бедрата и:
-О,мила толкова си гореща,моята прекрасно удивително съкровище...

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 7:53 pm

- За мен тези три месеца бяха не по-малко мъчителни... - Сигурно и заради това бях дошла без бельо и с оскъдна рокля. Желаех го не по-малко отколкото той мен и се надявах на такова посрещане, а и от както го бях видяла полу гол, си мислех само за това колко съм възбудена.
- Желая те... - Ако той изгаряше, изгарях и аз и му го показах по недвусмислен начин, защото докато той се заиграваше с мен, аз същото правех с него. Необузданата ни и първична страст, не можеше да се сравни с нищо друго. Просто си приличахме толкова много в това отношение.
- Не мога да чакам повече... - Лицето ми бе пламнало и не само заради жегата навън, а и заради начина по който той ме палеше. Смъкнах анцунга му и се извих към него. Исках да го усетя в себе си. Той отдръпна ръката си и проникна диво в мен, знаейки че аз копнея точно за това. Бе усетил вече, колко съм възбудена и нямаше нужда от протакане...
Поех го в себе си с вик и изненада. Бях забравила колко е голям и твърд и колко тясна съм аз. Извих се и извиках отново, когато последва още един тласък. Пръстите ми се впиха в гърба му.
- Обичам те...

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 8:18 pm

Да чуе отново тези думи го накараха да се равълнува още повече,страстта му желанието му. Радваше се,че не е забравила него,че не се е събрала с онзи Мат,че е желала само и единствено него,както той желаеше само нея. Пронигкванията бяха диви но и на двамата им хареса:
-И аз те обичам красавице моя! Обичам те...
Повтаряше докато я целуваше,хапеше и преминаваше с език по нежната и кожа,искаше да и направи толкова много лоши неща,че не беше истина искаше да я чука непрекъснато,да правят само това. Нямаше да може да и се насити. Движенията му станаха по диви,беше толкова близко до върха но толкова скоро. Костваше му голямо усилие да спре,изръмжа от това,че се спря но искаше и тя да достигне до края с него. Зацелува я,за да може малко да се успокои,задвижи се бавно но и това не помогна,а и тя ми изигра номер,като се задвижи под него диво. Явно го усети,че ще свърши и искаше да го докара до края. Изля се в нея,тя го докара но невероятния връх. Въпреки всичко го познаваше и знаеше,че той не се задоволява никога с един път и няма и секунди след,като е свършил можеше да я чука.
-Хитър номер ли ми изигра Ния?
Засмя се сладко той и впи устни в нейните,докато гледаше прекрасните и очи и проникваше бавно в нея:
-Знаеш,че си навлече беля нали? После,ще те болят бедрата...
Това означаваше,че втория път,ще я докара до толкова оргазми,преди той да свърши,че не беше истина.

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 8:52 pm

- Надявам се... - Отвърнах игриво и на свой ред впих устни в неговите. Това забавяне на темпото идваше в точния момент, защото не бях сигурна, че мога да издържа на предишното.
- А и това е възможно най-сладката болка, която бих могла да изпитам... - Той продължи да се движи, а аз да го целувам, докато и двамата не достигнахме до върха. После той ме взема ръце и ме отнесе до банята където си взехме душ, а накрая се излегнахме напълно изтощени на леглото.
- Ако знаех, че ще ме посрещнеш така, щях да дойда по-рано... - Казах след известно време и се наместих по-удобно в прегръдката му. Бях щастлива... Наистина щастлива и за известно време бях успяла да забравя за всичко останало. Докато бях тук с него, всичко си идваше на мястото.
- Три месеца, а? Значи никоя местна девойка не ти е завъртяла главата през това време? - Не веднъж и два пъти ми беше минавало през ума, че когато го видя отново нещата може да са много по-различни. И трябваше да знам дали и какво изпитва към мен, особено сега... Сега когато всичко можеше да се промени.

by **Kol** Вто Авг 04, 2015 9:06 pm

-Местни девойки!
Засмя се той,толкова глупаво му се виждаше,дори да му премине през ума:
-Дам имам такава страхотна жена до себе си,която е повече от удивителна,божествена и да погледна към друга,трябва да съм най-големия глупак.
Целуна я по челото,защото не искаше да я размърдва,галеше я нежно по рамото и се наслъждаваше на мига:
-Нито една местна,нито една постна не би могла да се сравни с теб...
Малко се пошегува но е истина,че не можеше да пожелае друга:
-Притежаваш ме изцяло Ния,ти си в умът ми и не мога да допусна друга мисъл. Ти ме правиш щастлив,промени ме и ми харесва промяната,ти си всичко,което съм искал.

by **Ния** Вто Авг 04, 2015 9:13 pm

Поех дъх и затворих очи, някак облекчена. Познавах го и знаех, че ме обича, но не беше от най-верните мъже. Все пак когато се бях запознала с него, той беше женен, а аз бях негова любовница и ми се искаше да вярвам, че не би причинил нищо такова на мен, но понякога се съмнявах.
- Как са нещата със сестра ти? - Надявах се, че е успял да се сближи с нея за това време, а и исках да сменя темата, защото не исках да мисля какво е било. Единственото важно нещо сега бе това, че сега съм тук с него и той все още е онзи Алекзандър, който помня и обичам, даже беше още по-секси и чаровен от преди и ако не бях толкова изморена вероятно щях да го изчукам отново, но наистина нямах сили в момента.
- Опознахте ли се?

by Sponsored content