Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Братство на смъртта

Страница 36 от 36 Previous  1 ... 19 ... 34, 35, 36

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Kol on Пет Дек 11, 2015 11:17 pm

Най-приятното от няколко дни на сам не беше само това,че се върна при мен,а и че се будеше до мен. Да видя съненото и личице беше най-прекрасното нещо,което можеше Бог да създаде и още повече,тя е най-красивия подарък който ми беше поднасян в живота ми. Веднага я притиснах в обятията си,и ги придружих с нежни целувки. Най-красивата гледка рано сутрин,все едно сънувах и не се събуждах.
-Добро утро красавице моя!
Отметнах леко разрошените и меки коси от лицето и,толкова нежна изглеждаше,като някой тукущо паднал ангел.
-Сутринта е приятна,когато се събуждаш до мен.
Ръката ми се свали до нежното и кръсче,като я притиснах към себе си и без съмнение усети и нещо друго,което се променяше. Желаех я нямаше друг начин,щом е до мен,толкова секси жена нямаше как да не я пожелая,още повече,че я обичах безмерно и тя беше единствената жена,която будеше в мен подобни чувства:
-Ще ми позволиш ли да си изям десерта преди закуска?
Попитах палаво,като тя много добре се досещаше,че тя ще ми е десерта иска или иска...
-Знаеш,че ми е трудно да ти устоя особено,когато имаме да наваксваме.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Пет Дек 11, 2015 11:52 pm

Определено имахме много за наваксване. Два месеца далеч един от друг си бе истинско изпитание не само емоционално, но и сексуално, особено за мен. Напоследък дори само мисълта за него ме караше да се възбуждам, а сега лежахме един до друг, усещах набъбналия му член и не можех да мисля за нищо друго освен за това.
Докоснах устните му със своите и плъзнах ръка по гърба му, показвайки му по недвусмислен начин, че аз съм на същата вълна. Той усети намека. Целувката ни се задълбочи и съвсем скоро той ме повали по гръб и се прехвърли върху мен, а аз услужливо разтворих крака и го пуснах между тях.
- Липсваше ми това... - Казах леко задъхано, защото възбудата бе взела превес и бе ускорила ритъма на сърцето ми.
- Липсваше ми да се будя така... - Той пое лицето ми в ръцете си и ме накара да млъкна с още една умопомрачителна целувка. Кожата ми настръхна цялата. Побиха ме тръпки и усетих онази сладка болка в слабините. Усещах как започвам да се навлажнявам там долу. Извих се леко и прокарах нокти по цялата дължина на гърба му. Знаех че това ще му хареса...
Всичко вървеше толкова добре... Вече нямах търпение да го почувствам в себе си, когато усетих как нещо се надига в стомаха ми. Не! Исках да изкрещя с цяло гърло. Не точно сега...
- Алек... - Почти изпищях и го отблъснах. В първия момент той се стресна и не разбра какво стана. Нямаше и как. Не беше ставал свидетел на тези сутрешни моменти. Отдръпна се като опарен, а аз не губих и секунда повече. Подскочих рязко от леглото. Толкова рязко, че ми се зави свят. Хукнах към банята и се заключих вътре. Не исках да ме вижда така...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Kol on Сря Яну 20, 2016 4:51 am

Изправих се мигновено след нея,като само сложих едни панталони и взех едно малко меко одеяло,като тръгнах към банята. Почуках и се опитах да отворя но тя се беше заключила вътре:
-Красавице пусни ме вътре...
Предполагах,какво се случваше,а и по звуците можех да разбера,какво точно се случва.
-Позволи ми да ти помогна...
Все пак отвори,беше бледа,явно се чувстваше доста зле. Заметнах я с лекото одеяло,защото трепереше,като свалих капака на тоалетната и я насочих да седне,виждаше се че и се вие свят,изглеждаше леко замаяна. Приклекнах пред нея и отместих косите и:
-Ще ти пусна ваната и ще поръчам закуска,която да ти помогне да се почувстваш по добре...
Не исках да изглеждам прекалено загрижен или прекалено много да я обгризвам и защитавам.
-Явно трябва да бъдем по внимателни поне в началото.
Погалих я нежно по бузата,исках да и дам време малко да се освести:
-Ще повикам и лекар,ако позволиш естествено.

Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Сря Яну 20, 2016 6:14 pm

Щом спомена доктор, бързо поклатих глава и казах:
- Не, наистина няма нужда от лекар... - Знаех че ще бъде загрижен и притеснен, но трябваше да свиква с тези сутрешни епизоди.
- Това... Нормално е... Случва се от известно време и вероятно ще продължи още няколко седмици... - Надявах се това сутрешно гадене да спре скоро, но можеше и да продължи през цялата бременност. Лекаря с който говорих ми бе препоръчал някой неща, които можеха да облекчат симптомите.
- Трябва да свикнеш с това сутрешно неразположение, защото ако си видиш изражението, вероятно скоро ще трябва да викаме лекар, който да преглежда теб... - Опитах да внеса малко хумор в ситуацията, но истината беше, че се чувствах толкова уязвима в момента. Не бях свикнала да ме виждат слаба и определено не исках той да ме вижда така.
- Ваната ще свърши чудесна работа... - Искаше ми се да го целуна, обаче току що бях повърнала, за нищо на света нямаше да го целуна.
- А колкото до закуската... Може да ми донесеш билков чай, две препечени филийки с масло и това е повече от достатъчно... - Може би по-късно щях да изпитам много по-голям апетит, но за момента това беше повече от достатъчно.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Нед Яну 24, 2016 6:08 am

-Просто ми е за първи път,не ме съди строго,все още не съм изпаднал в истерия. Няма да викам лекар и ще ти напълня вана и те оставям да се съвземеш и оправиш. Ще отида да поръчам закуската и да кажа да я донесат.
Нежна и невинна ласка по лицето,по нежното и прекрасно лице. На лицето ми се появи мека усмивка,изправих се,целувайки я нежно по челото:
-Можеше и по зле да е...
Признах си но погледнато това си е същинско овладяване,можех да бъда по голям истерик щом се касаеше за нещо,което свързваше нея.
-Ще свърша и малко работа,ще се върна при теб преди да си усетила.
Трябваше да и дам време,а и аз на мен,за да не изтерясам,не ми харесваше да страда и да се чувства зле,но знаех,че това е може би част от нещата.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Нед Яну 24, 2016 6:23 am

Кимнах лекичко и той отиде да напълни ваната, а аз използвах момента, за да си измия устата и лицето. Това ми се отрази добре, по-добре отколкото очаквах дори, а ваната съвсем щеше да ме върне в релси.
- Това е първия път, в който не предлагаш да ми правиш компания във ваната... - Подметнах уж между другото, докато си сушах лицето в хавлията. Той ми хвърли бърз поглед през рамото.
- Не се оплаквам... Просто отбелязвам... - Обикновено се самопоканваше, но се беше случвало и да попита дали искам компания.
Ваната беше готова и той се върна при мен. Отново погали лицето ми и този път ме целуна по нослето и после по устните.
- Наистина няма защо да откачаш... - Последното което исках е да се тревожи за мен.
- Добре съм... И ще ставам още по-добре... Което ме навежда на мисълта, че довечера си записан за яко изпотяване и усилени тренировки в леглото... - Повдигнах леко едната си вежда и наклоних леко глава. Едва ли бях в най-добрата си форма и не знам дали това което бях казала прозвуча секси, но в крайна сметка бяхме разделени толкова дълго време, че на моменти изпитвах истинска физическа болка от отсъствието му.
- Не възнамерявам да пропускам нито една възможност, докато все още успявам да те привличам, така че не си прави други планове...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Нед Яну 24, 2016 6:34 am

-Всичките ми планове включват само и единствено теб.
Това е най-конкретния отговор и ми допадаше нейното прекрасно предложение. Да остана само с нея в неин плен,най-добрата награда. В никакъв случай наказание. Плиснах я леко с мехурчета и малко вода,като тя леко присви очи,аз я целунах но тя не се изненада най-вероятно го очакваше:
-Събери сили и ти давам да ме измориш и да ми вземеш силата.
Бях потопил ръката си във водата и я докоснах леко по коляното:
-Ако се върна и си още във ваната се присъединявам към теб. А,ако си още гола,няма да имаш късмет да излезеш от стаята,а ако случайно си се облякла не си слагай любимите дрехи,знаеш че обичам дрехите ти разкъсани на пода.
Намигнах и,нямаше да спра да я желая и исках да игнорирам тъпото изречение,докато още ме желаеш. Защото нямаше жена на тази земя,която да искам по силно,от нея.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Нед Яну 24, 2016 6:51 am

Той ми намигна, изправи се и тръгна към врата, а веднага щом излезе аз въздъхнах тежко и се потопих цялата под водата. Цялата горях и не знам дали беше от бременността или заради него, но за пореден път се убеждавах колко е перфектен... чак дразнещо перфектен. Имаше готов и правилен отговор на всичко, винаги намираше начин и думи, с които ме караше да се чувствам специална и желана, дори и в такива моменти като този. Току що ме бе видял да повръщам вечерята си в тоалетната и все пак ме намираше за достатъчно привлекателна, за да иска да бъде с мен... Той, който можеше да има всяка една жена на планетата, защото беше най-красивия, умен и забавен мъж на земята... И точно този перфектен мъж, стоящ там горе на върха над всички останали искаше мен... Понякога ми беше толкова трудно да повярвам на всичко това. Аз бях толкова прецакана, че наистина нямах представа какво вижда в мен... Почти не бях скрила от него за бебето. Бях обмисляла варианта да го махна поне стотина пъти и той все още искаше да бъде с мен... Не разбирах. Вероятно никога нямаше да разбера какво е видял в мен и какво продължава да вижда...
След банята, се облякох. После закусих. После потърсих Алек. Нямах идея какво друго да правя. Той обаче беше зает. Говореше по телефона и по всичко личеше, че разговора е важен, а той не беше доволен. Повишаваше тон, което се случваше рядко, да не кажа почти никога. Сега обаче вероятно ставаше нещо и колкото и да ми се искаше да разбера какво, реших че е по-добре да го оставя да говори на спокойствие. Затворих врата на кабинета му и излязох навън. Беше обаче прекалено горещо и веднага промених решението си и се върнах в къщата. Помолих да ми направят студен чай и зачаках Алек да свърши с работата си, за да измислим да правим нещо заедно...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Нед Яну 24, 2016 7:08 am

Новината ме ядоса,трябваше да се срещна със сестра ми,тя трябваше да провери нещата в къщата,дали всичко е готово за шибаната ситуация. Меко казано фучах,защото нямаше да мога да замина и се отлагаше пътуването,с никакъв самолет не можеше да се пътува,за мен не ми пукаше но не можех да рискувам,Ния,сестра ми и най-добрия ми приятел,да пострадат,исках или не исках трябваше да се примиря.
Върнах се в стаята и се опитвах да не изглеждам ядосан но тя бързо ме усети.
-Трябва да бъдем по бдителни,знаеш код оранжев...
Това беше код за наближаваща буря и подготовка за евакуация,при наближаваща буря,щеше да се подаде сигнал.
-Сестра ми проверява системата и евакуационата стая,щом наближи бурята,ще отидем там докато не премине бурята. Има още два дни но е опасно да се лети поне до края на седмицата полетите са отменени,защото бурята е не стабилна и не се знае дали няма да се върне.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Нед Яну 24, 2016 10:04 pm

Искаше ми се да прикрия, колко доволна съм от тази новина, но не успях съвсем. Едва сдържах усмивката си.
- Това не е толкова лоша новина... - Казах спокойно и прокарах пръсти зад ухото му.
- Ще прекараме малко време заедно преди да се върнем... Имаме нужда от това... - Определено бях на мнение, че няколко дни заедно ще ни се отразят добре... или поне на мен. Не се бяхме виждали от цели два месеца, а преди това едва се засичахме. Имах нужда да бъда повече време с него, без постоянното звънене на телефони. Алек бе ангажиран... прекалено ангажиран и това се отразяваше на връзката ни. Да не говорим, че самата аз бях постоянно в движение и тези два месеца далеч от него ми дадоха яснота за много неща и едно от тях бе, че не искам да се разделям с него никога отново за толкова дълго време. Обичах го и исках да прекарвам възможно най-много време с него. Сега ни се отдаваше възможност да прекараме няколко спокойни дни на прекрасно място и аз не можех да се преструвам, че това не ми харесва.
- Аз имам нужда от това... - Пръстите ми се плъзнаха към врата му.
- Липсваше ми... -Казах го така сякаш това е дори по-важна причина и от бурята.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Сря Яну 27, 2016 5:14 am

Тя беше в състояние да ме укроти много бързо. Милия и топъл глас и това,че умееше да ми влиза под кожата,ме накараха да не бъда толкова гневен. Да трябваше да замина но не можех и трябваше да се възползвам от това. Въпреки това мислех вариант но и с кораб бе още по рисковано и щях да стигна бавно.Наведох се към нея,целунах челото,после нослето и,а след това и устните:
-Това е твоя таен план моя вещице. Привикала си цял ураган,който да ме задържи тук на този остров.
Седнах до нея и я придърпах в обятията,като не и дадох избор на къде да мръдне,а и тя нямаше да избяга:
-Е сега какво,ще ме правите госпожо Грей,аз съм ваш пленник...
Осъзнавах,че искам да прекарам повече време с нея и много пъти се опитвах но явно когато спрях се отвори време и май беше редно да се възползвам от това.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Сря Яну 27, 2016 5:37 am

Официално не бяхме женени. Преди си мислехме да го направим тук, но след всичко което се бе случило, така и нямахме тази възможност. Алек обаче се държеше и говореше все едно вече го бяхме направили и не знам дали това беше добре или не. При всички положения беше объркващо.
- Може да си говорим... - Предложих и надигнах леко глава, за да го погледна.
- За теб... За мен... - Все още имах притеснения относно ситуацията в която го бях поставила. Цялото това нещо с бременността идваше толкова скоро. Освен това бяхме разделени толкова много време и той вече ми бе казал, че е нямало никоя друга, но... ако беше, бременността ми променяше всичко.
- За времето, в което бяхме разделени... - Загледах се в очите му.
- Познавам те и знам, че това което направих не ти е харесало. - Бях изопачила нещата и го бях изпратила тук без да му кажа, че няма да ме има толкова дълго време, през което нито ще се чуваме, нито ще се виждаме. Вероятно се бе побъркал.
- Сигурно си бил бесен, а сега изведнъж се появявам и ти казвам, че... - Дори ми беше трудно да го изрека на глас, но не се и налагаше, защото той се досещаше за какво говоря.
- Ще разбера ако си ми ядосан... - Знаех че дълбоко в себе си, още не може да се примири с мисълта, че бях направила всичко това зад гърба му.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Сря Яну 27, 2016 5:53 am

-По ме ядосва факта за времето...
Сигурно още в нея се криеха съмнения и въпроси относно това,което и се случваше но аз не се съмнявах в нея и ,да не бях на... Добре се харесваше ми да чуя,че ще ставам баща:
-По се притеснявам за теб,защото си мислиш,че аз няма да приема нещата,или просто се бориш със себе си. Но нека си признаем съвсем честно. Аз те обичам,ти ме обичаш,това дете е направено с любов и със същата любов,ще бъда и отгледано. Но тази реч съм я водил вече. По скоро мисля,че ти трябва да го приемеш,аз съм щастлив да науча,че ще ставам баща.
Много въпроси за кратко време и не бях сигурен,дали няма да проспусна някой:
-Да бях ти много ядосан,като ме заточи тук но имах време да премисля и може да се каже,че след време липсата ти просто надделя и не и даде превес.
Някой от въпросите и бяха на половина зададени:
-За времето което те нямаше,ми липсваше,прекарвах повече време със сестра си,тя е доста забавна,през другото време или затворен в кабинета или трениращ. Редовно с нея тичахме на пътечката.
Знаех може би за какво ме пита но истина макар да е и се вярваше че мислех само и единствено за една жена и друга нямаше място.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Сря Яну 27, 2016 6:09 am

Алек никога не ми бе давал поводи да се съмнявам в него по никакъв повод. Знаех, че ме обича и не би направил нищо, с което да ме нарани умишлено. Това важеше и за мен. Вярвах на думите му, когато казваше, че съм му липсвала и че не е бил с никоя друга. И най-вече вярвах на желанието му да имаме дете. Бях убедена, че тази новина го е зарадвала дори повече отколкото го показва и това ме караше да се чувствам виновна, защото аз изпитвах съмнения и страхове, които той нямаше.
- Знам, просто... - Въздъхнах и се надигнах леко.
- Просто исках да съм сигурна, че не ми се сърдиш вече. - Целунах го нежно по устните и леко се усмихнах.
- Освен това ти също ми липсваше много... Мислех за теб през цялото време. - Неизвестността ме убиваше. Не веднъж бях на ръба да зарежа всичко и да дойда тук. И го направих, момента в който разбрах, че не става дума само за мен.
- И дори не можеш да си представиш колко се радвам, че си добре... - Плъзнах ръката си по мястото където беше раната му.
- Не мога да си представя какво ще правя ако нещо ти се случи...

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Съб Яну 30, 2016 6:18 am

-Спокойно дявол като мен нито Ада нито Рая го искат,така че ще бъда дълго време жив,за да те правя щастлива,а другите нещастни.
Много приятно се оказа да си говорим по този начин,и въпреки че времето,щеше да отлети и когато се окажем старчета,щях ме да намираме доста добър разговор,когато не можех ме вече да правим секс,ако и двамата оцелеем до тогава. Но беше много хубава мечта и дори не мечта ами можеше и да стане реалност,хубава реалност. Усмихнах се и тя ме погледна,поклатих глава,целунах я нежно по меките и сладки устни:
-Нищо представих си бъдещето ни,истината е,че няма нещо което да не ми е приятно с теб. Всичко ми харесва,разговорите,времето... Явно едва сега осъзнавам колко ужасяващо много си ми липсвала и как се радвам и не мога да повярвам,че всичко това се случва.
Трябваше малко да я успокоя:
-Виж недей да насилваш нещата с времето ще свикнеш със всичко,просто не забравяй че аз винаги ще съм до теб и винаги,ще те разбирам и подкрепям.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Съб Яну 30, 2016 6:39 am

Остатъка от деня прекарахме в разходки по плажа, дълги разговори и всичко това бе гарнирано с много храна, напитки и смях. Никога не сме имали толкова много време за бездействие. Стори ми се толкова приятно и отпускащо, че не ми се искаше този ден да свършва никога.
Когато се върнахме отново в къщата, ни очакваше разкошна вечеря. Изненада която не очаквах, но наистина останах очарована. Цареше абсолютна романтика, а в съзнанието ми за винаги щеше да се запечата невероятния залез, свещите и той... Можех да кажа с чиста съвест, че това беше най-хубавия ден в живота ми, който бе завършил запомнящо.
След вечерята и двамата бяхме тотално изтощени и плановете за див секс леко се поотложиха. Получих обаче масаж на стъпалата и множество целувки.
Посред нощ, когато и двамата най-малко очаквахме и бяхме заспали дълбоко в спалнята нахлуха няколко от охранителите на Алек и придружено с множество извинения, ни уведомиха, че бурята е достигнала точката, в която е необходимо да се евакуираме в бункера. И двамата все още сънени и напълно неадекватни, послушно станахме и последвахме момчетата, които ни отведоха направо там. Аз успях да си облека само един халат над оскъдната нощничка и тръгнах с Алек. Навън се чуваше как гърми, а докато минавах покрай един прозорец видях и как святка. Беше наистина плашещо. Стиснах малко по-силно ръката му и някак инстинктивно и двамата забързахме крачка.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Алекзандър on Съб Яну 30, 2016 6:49 am

След хубавия ден и нощ идваше шокиращо време. Да не можеше всичко да е идеално но поне едно знаех,Кевин и Ана никога нямаше да ме подведат,а и бункера беше наистина доста обезопасен. Вярвах,че всичко,ще мине добре но се страхувах за тях.
Отидох ме в бункера,който не приличаше на бункер,а на стая,със всички екстри само дето нямаше прозорци и беше под земята. Вратите се отвориха,имах ме сигнал за навън,за да видим кога бурята отминава. По принцип бях предопредил,когато всичко премине те двамата да дойдат,за да се уверя,че и те са добре. След миг се затвориха вратите и ние останах ме с Ния. Бях нервен но сестра ми беше навън и Кевин:
-Дано са добре...
Промърморих,тази нощ определено нямаше да се спи. Преминах нервно през косата си:
-Мразя времето,мразя когато нещата ми се изплъзват изпод пръстите.

Алекзандър

Брой мнения : 133
Репутация : 2
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Ния on Съб Яну 30, 2016 7:14 am

- Знам... - Отвърнах тихичко и го погледнах притеснено. Мислех, че Кевин и Ан ще бъдат тук с нас. Нямах представа къде са и защо не са с нас, но не исках да всявам още повече паника, задавайки този въпрос.
- Всичко ще е наред... Те са добре, сигурна съм. - Единствената утеха в случая бе, че това са хора, които биха се справили по-добре от всеки друг в екстремна ситуация, в каквато се намирахме в момента. Щяха да са добре, само закъсняваха малко или пък не бяха преценили заплахата от бурята като висока, затова и не намираха за необходимо да са с нас.
- Всички ще бъдем добре, това е просто тропическа буря, до няколко часа, няма да има и следа от нея. - Искаше ми се да вярвам, че всичко ще е наред и пораженията няма да са големи. Ако бях се запознала по-добре със заплахата, сега щях да съм на ясно какво да очаквам, но вместо това бях предпочела да бездействам.
- Мога да отида и да проуча въпроса... - Щях да съм много по-спокойна ако съм навън и правя нещо.

Ния

Брой мнения : 603
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Братство на смъртта

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 36 от 36 Previous  1 ... 19 ... 34, 35, 36

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите