Братство на смъртта

-Вече го питах,той ми каза да си избера,кой да ме замести,и по перфектна от теб не мога да намеря.
Сложи ръка на рамото и и тръгна надолу към колата.Тъкмо,щеше да отключи колата,когато Кевин грабна ключовете от ръцете и,и не много тактично я избута. Тя го погледна леко злобно,или по скоро доста злобно и се завъртя на пети,вдигайки рамена:
-Не знам,как си приятел с този задник!
Промърмори на Алек,като той я погледна малко по сериозно:
-Какво?
Поклати глава и каза:
-Моля те бъди по сериозно,имай поне малко респект от вишестоящи иначе наистина никога няма да отидеш на мисия!
Това приличаше на заплаха,тя по присви отново очи въздъхна дълбоко и седна отпред,като през зъби каза:
-Извинявам се за поведението си...
Но го каза с половин уста и толкова тихо. След това обърна главата си към прозореца,присвивайки очи от яд. Сякаш тези думи я проядоха от вътре.

-Като картечница в ръцете на дете,толкова бързо говори и дори не знае на къде се цели...
Поклати глава докато приближаваше към Ния,премина с ръка през кръста,като я придърпа към себе си. Нежно я целуна,изглеждаше някак тъжна и имаше лазур в очите,все едно,щеше да заплаче или беше плакала:
-Нещо ти е казала Ан ли,изглеждаш ми тъжна...
Спря се за малко погали я нежно по вратлето,като отново се наведе да я целуне:
-Не обичам да си тъжна!

-Да приготви пристигането ми в Ню Йорк и да ми каже,какво е свършил от онова,което казах да бъде направено. Свършил е много добре работата си. Говорих ме и за много други неща но не са кой знае,колко съществени.
По скоро не искаше да я занимава с тези проблеми,сестра му беше негов проблем,а и тя сигурно вече знаеше за намеренията му:
-Трябва да сплаша всички с пристигането си,никой и нищо не може да ме спре точно сега,искам да осигоря по добро бъдеще за нас. А,след време и на децата ни.

Малко или много,чувствах ръцете си,като вързани. В тази ситуация надушвах само пръста на брат ми,който явно говореше за мен,зад гърба ми. Явно искаше да ми намери нещо,като бавачка. Най не подходящата и надменна бавачка,която си позволяваше да ми говори по този начин. Присвих очи,погледнах леко в страни,за да не изсъскам или да не кажа нещо ужасно съркастично,само че много добре познавах себе си и знаех,че няма как това да се случи:
-Ролята на бавачка,ще ти отива повече в рокля,и без това си се изнежил напоследък.
Завъртях очи и се усмихнах деликатно но и някак ужасно злобно:
-И понеже ми отправи заплаха.
Хвърлих към него ключовете:
-Карай си сам,аз от този момент съм в еднодневна почивка,разрешена на по горна изтанция.
Поглед към къщата,и намек да разбере,кой разрешава. А,и агентите понякога на 10 години си вземаха един ден в който да свършат всички дивотии,който не са могли.
-Ще има карнавал,възползвай се,има доста жени който на драго сърце биха харесали,някой да ги командва.
Завъртях се на пети и тръгнах пеша по подока към града,смятах да се смеся с хората до пълна не ознаваемост да се изчукам с някой непознат,да се напия толкова много,че да не помня нищо повече.

Разбирах желанието му да устрои живота ни, но в този случай вижданията ни за това как ще се случат нещата коренно се разминаваха. Щяха да се разминат дори повече, ако беше наясно със състоянието ми, затова трябваше да съумея и да скрия от него, че очаквам дете. Поне за сега...
- Значи вече си решил... - Казах и го погледнах право в очите.
- И моето мнение не е от значение... - Може би трябваше да приложа тези чисто женски похвати и да го накарам да изпита вина, защото не виждах как по друг начин мога да се справя с това положение.
- Добре е да го знам...

Въобще не възнамерявах да я следвам. Всъщност така беше по-добре, защото можеше да види, че има живот извън братството и току виж й харесало. Не разчитах на това обаче. Щеше да е необходимо много повече от една нощ на свобода, за да се откаже. Тази нощ обаче нямаше да навреди или поне се надявах. В крайна сметка не можех да знам какво ще й се случи.
Както и да е. Сега когато тя тръгна, на мен не ми оставаше кой знае какво за правене и понеже вече втори човек ми споменаваше за този карнавал, съвсем логично бях решил да отида. Само трябваше да си намеря подходящи одежди...
За щастие когато пристигнах в къщата установих, че Алек вече се е погрижил. Чакаше ме хубав костюм с черна маска. Радвах се че не е нищо ексцентрично, защото нямаше да го понеса. Преоблякох се набързо и реших да отида и видя за какво е всичката тази врява...

Засмях се,защото тази роля на манипулативна кокетка,беше много сладка но и трябваше още доста практика,за да може перфектно да я ошлайфа. За сега просто не и се отдаде. Но можеше да се признае,прекрасния и опит,да бъде като другите жени. Истината е,че я обичах по всякакви начини но най-много обичах нейния неповторим темперамент. Приближих се и я прегърнах,като я целунах първо по челото,а после по устните:
-Сладка си когато се опитваш да бъдеш сърдита. Перфектно знам целта ти,че се страхуваш и искаш да остана тук,за това ми прилагаш женски трикове,като ми вмяташ вина и ме правиш лош,че не зачитам твоето мнение.
Погали я по бузата:
-Благодаря ти,че се грижиш за мен но е редно да мислим един за друг,и аз мисля за нас. Не съм плъх да се крия,ако искам бъдеще за нас,трябва да поставя всички на мястото им. А,после може да се върнем тук,щом толкова много искаш.
Докоснах нежно устните и,погалвайки я нежно по брадичката:
-Всичко е измислено,премислено,планирано,подсигурено и защитено. Ако мислеше за мен,нямаше да ме оставиш да умра от мъка по теб,от скука,като някой шибан отшелник,все едно съм обречен на изгнание тук. Аз съм властелин на целия свят и няма да се крия,защото мразя да съм слаб. И ако мислиш,че съм силен,ще ми се довериш,че ще се справим, Мислиш ме за слаб и няма как да ти го докажа тук,мисля че направих грешка,като дойдох тук,защото ти паднах в очите и ти позволих да ме видиш слаб. Аз не желая това,ако продължиш да ме убеждаваш или молиш,ще нараниш моето мъжко достойнство,а не мисля,че това е най-доброто. Не ме разбирай погрешно,не страдам от мания да деля жени и мъже но аз искам да се чувствам мъж,а това няма как да стане,щом жена ми ме мисли за слаб и се крия тук,бягам от битка,и не се изправям срещу врага. Краля трябва да управлява с твърда ръка,а ти кралице моя трябва да ме подкрепяш и да бъдеш моята дясна ръка,която да ме прави още по силен. Разбираш ли ме,имам нужда да ме подкрепяш,да бъдеш моя жена,а не моя майка. Ти си най-силната,най-умната и най-хитрата жена,и знам,че ролята на страхлива жена не ти отива,винаги си се борила и сега се предаваш. Искам да се бием и преборим заедно.

Погледите ни се срещнаха и в главата ми се заредиха спомени от миналото. От първия път, в който го бях срещнала. Тогава още нямах представа кой е той. Дори не знаех как изглежда, но сякаш още тогава знаех, колко силен и властен мъж е той. Демонстрираше ми го постоянно и това обичах в него. Заради това се бях влюбила в него. И той както винаги бе прав. Не можех да искам от него да бъде друг. Това щеше да ме накара да не го обичам така както сега.
- Грешиш... - Палецът му се плъзна по лицето ми, а погледа му бе концентриран върху устните ми.
- Никога не съм мислила, че си слаб... Знам кой си! - И харесваше ми или не, трябваше да приема фактите такива каквито бяха.
- Искаше ми се да бъдеш, но не си... - Усмихнах се леко. - Щеше да е много по-лесно и може би дори понякога щях да печеля тези битки. - Но когато той стоеше на среща ми, битката вече бе загубена. Той беше такъв. Ето защо бе толкова добър във всичко, с което се захванеше. Той можеше да се овладее във всяка ситуация, да контролира себе си и всичко. Можеше да контролира дори мен. Вървеше с една тиха увереност към върха и начинът, по който правеше всичко, просто изискваше уважение и внимание. И всичко това го виждах не само аз, а и останалите в братството. Той бе силен и могъщ и можеше да промени всичко... Вече го правеше. Това ги плашеше и именно поради тази причина сега някой от тях заставаха срещу него. Виждаха удобен момент и си мислеха, че ако го ударят докато е слаб ще го повалят, но той не бе слаб. Никога не е бил.
- Аз... - Толкова много исках да му кажа и сега когато беше ясно, че той няма да отстъпи и ще се върнем в Ню Йорк, трябваше да му кажа, но... нямах представа как.
- Обичам те... - Казах накрая.

Тези думи винаги караха сърцето ми на прескача няколко удара,а след това забиваше лудо все едно бях някой тинейджер,който з първи път виждаше жена. Но да тя беше единствената за мен и нямаше друга не исках друга,колкото и странно да звучеше. Нежна ласка и една пламенна целувка показа моята благодарност но щях да запечатам и любовта си към нея не само с дела но и с думи,защото знаех,че моята жена имаше нужда от това,а аз бях този,който исках да и дам всичко,дори целия свят:
-И аз те обичам,повече от всичко.
Притиснах я към себе си нежно,като я повдигнах леко,беше така лекичка,че не положих и грам усилие. Настаних се на дивана,а тя стоеше в обятията ми,където можех да и се насладя. Желаех я нямаше спор и тя можеше да го усети но не можех да се чувствам по друг начин,щом тя е с мен или мисля за нея. Въпреки всичко исках да имаме такива нежни и хубави моменти,който да помним и да и носят сладка наслада. Знаех,че нямаше толкова хубави моменти,а аз исках да и подаря милиони такива:
-Радвам се че си до мен,никога не съм си и мечтал,че мога да намеря жена като теб. Няма да те лъжа дълго съм искал да те срещна и се чувствам безмерно щастлив,че си тук. Че сме семейство и всичко от тук на сетне,ще става още по хубаво и вълнуващо. Живота ми с теб никога не е скучен и ти всеки път намираш начин да ме изненадаш с нещо хубаво и да ми покажеш,че има още неща,който да откривам за теб и за живота. Истината е,че обожавам живота си в който присъстваш ти.

Отпуснах се изморено в обятията му, забила нос във врата му и не казах нищо. Не знаех какво да кажа. В главата ми се блъскаха толкова много мисли. Не можех да реша какво искам. Той беше това което е. И аз го обичах заради това, но... не бях готова да бъда майка и съпруга. Беше прекалено скоро и прекалено много за обработване. Той обаче изглеждаше готов. Дори говореше така все едно сме станали вече семейство и всичко е такова каквото си го е представял. Не исках да разбивам илюзиите му, но не исках да губя и себе си междувременно.
- Алек... - Казах сякаш след цяла вечност. Той се размърда леко и наклони глава така че да може да ме погледне. Очите ни се срещнаха и за миг се поколебах, но после го изстрелях, защото знаех че е сега или никога.
- Бременна съм... - Не свалях поглед от него. Исках да видя и преценя изражението му когато асимилира думите ми. Помислих си, че е добре, че е седнал. После се уплаших, че може да е прекалено скоро и за него. В следващия момент вече съжалих, че го казах. Трябваше да помисля повече. Аз самата не бях решила за себе си какво искам, а вече обременявах и него с тази новина, която буквално щеше да преобърне целия ни живот, каквото и решение да вземем. Но истината беше такава. Не можех да реша сама, трябваше да го решим заедно. Искаме ли това беше и ако да какво ще правим после. Имаше толкова много въпросителни и аз просто не можех да се справя с всички тях сама. Бях толкова изгубена и уплашена, че не можех да позная себе си.
- Моля те... Кажи нещо...

Виждах притеснение и страх,докато се опитваше да ми каже нещо. Чудех се в началото,за какво иска да говорим но истината е,че останах,като гръмнат,защото не очаквах точно това. И за Бога това ме зарадва и по лицето ми се изписа глупава усмивка на задаволство. Мисля,че бързо се досещах,кога се е случило и загрявах,че май малко се е крила,но познавайки я мислех,че го е крила,защото е знаела,че няма да позволя да се откъсне то мен и щях да се превърна в прекалено обгрижващ и голям защитник,точно за това не я винях. Макар,че малко ме ядоса,че не ми е казала по рано но нямаше да позволя на това,да се прояви,защото знаех,че може да я нараня. В следващия миг ме връхлетя огромна радост и извиках,почти като някой луд:
-Ще ставам баща! Найстина ли?
Тя поклати глава,не я питах,защото не и вярвах,а защото исках да бъде потвърдено още веднъж,за мое удоволствие. Прегърнах я силно но внимавах,да не и изкарам въздуха,защото в този момент можеше да не си преценя силата:
-Това е невероятно,страхотно... За Бога...
Отдръпнах се и сложих ръка на бузата и:
-Защо не ми каза по рано,страхувала си се,че няма да ми хареса ли? Това е прекрасно и е най-хубавия подарък,който някога някой може да ми подари.
Бях наистина нежен въпреки прекомерната ми радост и екзалтираност от чутото:
-Трябваше да ми кажеш по рано!
Но тя и аз знаех ме,че ако това стане,щях да я блокирам тук,без право на каквато и да е решение от нейна страна:
-За Бога не мога да повярвам,че е можело да сте изложени на риск...
Подозирах,че ще прекаля,за това въздъхнах и я целунах:
-Страхувала си се за нещо друго,кажи ми какво е? Сигурен съм имало е причина да не ми кажеш истината по рано?
Не и се сърдех но исках да размия и да я накарам да се успокой,щях да направя всичко за нея,за да се чувства добре. Това,че бях далече от нея ме накара да преосмисля нещата и да бъда малко по търпелив с нея,да не бъда толкова голям егоист и да виждам нейната гледна точка.

За времето през което познавах Алек ( а то не бе никак малко), можех да твърдя, че го познавам добре. Нямаше колебание в мен как би реагирал на тази новина нито за миг. Знаех дори колко по-загрижен ще бъде сега и ако до преди няколко месеца можеше да склони да се разделим, за да върша работата си, то сега знаех, че тази глава от живота ми е затворена. Той никога повече нямаше да допусне да стъпя в братството, още по-малко щеше да допусне да отида на другия край на света преследвайки някой убиец. Това беше жертвата която трябваше да направя, за да бъда с него. Осъзнавах го и макар да не бях готова, трябваше да се откажа от този живот... или поне за сега.
- Аз самата научих скоро... - Казах, но не за да се оправдая, а просто констатирах фактите.
- Не бях напълно сигурна до преди две седмици... - Което за него сигурно щеше да е прекалено много. Вече си представях какво му се върти в главата. Вероятно едва се сдържаше, за да не превърти. Алек бе маниак на тема контрол. За него две седмици бяха като цяла вечност, в която са можели да ми се случат ужасни неща... На мен и бебето. И, да, наистина можеха да се случат много неща, но не се бяха случили. Бях тук и бях добре, това беше всичко което имаше значение сега.
- И не ти казах по-рано, защото исках да го направя лично... - Не си представях как му съобщавам това по-по различен начин от този. И не исках дори да си помислям какво щеше да се случи ако беше научил докато съм на мисия.
- Освен това се надявах да завърша това заради което заминах... - Някак си ако бях приключила този въпрос, може би щях да приема всичко по-спокойно. Сега чувствах, че съм се провалила и това щеше да е всичко което щях да си спомням, когато се връщам към този момент от живота си.
- Но риска не си струваше, а и наистина исках да те видя... - Което беше и самата истина. Бе истинско мъчение да съм толкова далеч от него без да знам нищо за него и то знаейки, че очаквам дете. Имах нужда да го видя и да му кажа, въпреки всичко.

-Разбирам,красавице...
Наистина я разбирах и не я винях,познавах я и знаех,че не и е било лесно,искала е да каже но се е страхувала за много неща. Не я оставих да си мисли,че е направила грешка,и я целунах,притискайки я нежно към мен,за да усети,че нямам намерение да я пускам:
-Радвам се,че си се пазила,и ще продължиш да го правиш,а сега и аз ще ти помогна във всичко. Обещавам ти и знаеш и този път,ще си одържа думата,че няма да ти позволя да се чувстваш пренебрегната,както не съм те оставил до сега,това дете е желано и се радвам,да чуя новината.
Сигурен бях,че сега повече от всякога в нея се бунтуват милиони чувства и въпроси,който само можех да подозирам,какви са. Знаех само едно от опит,че се страхуваше,че няма да бъде агент повече и че искаше да е в братството все още.
-Обмислям нещо,красавице моя но искам да знам,дали ще си до мен. Това крие рискове но мисля,че ще е най-добре за нас и за всички в братството. Искам да си наистина моята дясна ръка,моя съветничка и всичко останало. Планирам да заема властта отстранявайки и преобръщайки цялото братство. Ще бъдеш полезна,дори и да си мислиш,че няма да бъдеш. Естествено няма да те излагам на риск но ще имаш и влас.
Исках да отстраня останалите двама и да управляваме двамата,осъзнавах,колко умна и колко от полза може да е,пъхаше в малкия си джоб останалите двама.
-Няма да ти позволя да забравиш коя си,ще бъдеш и нещо повече от което си била но те обичам такава и няма да позволя да се превъренеш в това,което не искаш в една обикновена жена. Винаги си била не обикновена,ще бъдеш прекрасен лидер,майка,защото си перфектна съпруга.

Той ме целуна отново и добре, че го направи, защото имах нужда от малко време, за да асимилирам всичко казано от него. Не бях сигурна дали съм разбрала правилно, но той сякаш ми говореше за преврат, а това бе нещо наистина опасно. Опасно, защото щеше да си навлече още много врагове и то сред своите, а на мен сякаш ми се струваше, че си има достатъчно такива. Хубавото бе, че сега не трябваше да мисля за това. Поне не и в точно този момент, когато устните му се намираха върху моите и времето сякаш бе спряло. Горещият му и влажен език се плъзна между леко разтворените ми устни и обяви война на моя. Тази целувка казваше повече от всичко. Не беше страстна и първична, а нежна, отдадена и наситена с любов. А аз имах нужда да усетя именно тази негова любов, която ме правеше по-сигурна в бъдещето ни заедно, защото и аз изпитвах същото към него. Обичах го с всяка фибра на тялото си. Дишах и живеех заради тази любов.
- Какво ще кажеш тази вечер да не говорим за братството... - Отворих бавно очи и погледнах право в неговите.
- Нека си представим, че то не съществува... - Можеше да мислим и говорим за това утре, а днес да си представим, че сме обикновени хора и ръцете ни не са изцапани с кръв.
Отпуснах глава на рамото му и се сгуших още повече в прегръдката му. Така ми беше добре. Можех да остана така с часове, дори нямах нужда да говоря. Самото му присъствие бе достатъчно, особено след като бях лишена от него, толкова дълго време.
- Просто искам да съм тук с теб на този диван и да не мисля за нищо... - Толкова рядко имахме възможност да не правим нищо заедно, че тези малки откраднати мигове ми бяха толкова ценни и нужни.

-А,това го приемам с голямо одобрение!
Имах нужда от това и сякаш ми прочете мислите,ако продължа в този дух,щях да се отнеса много наред в плановете си и щях да проваля хубавия момент,щях да избягам от същината на всичко. Щях да я пренебрегна,а това най малко исках сега.
Наклоних се леко на страни и легнах ме и двамата не голямото канапе,тя се сгуши в обятията ми,а аз вдъхвах от своята сладка дрога нейния аромат,който беше по силен от всичко.
Ръката ми след миг започна да се движи по нежното и тяло но по скоро е като милувка,като нежна ласка,имах нужда да и се насладя,защото още не вярвах,че е тук. В умът ми се въртяха въпроси за бъдещото ни дете но не знаех,да ли е добре да питам,сигурно за нея все още е шок и че може би все още я плашеше:
-Ходи ли на преглед всичко добре ли е?
Щях да я попитам дали е добре,защото това е най-важното,тя и детето да са добре. Сигурно трябваше да пие някакви витамини или нещо подобно. Дори и идея си нямах:
-И аз съм нов в това,имам хиляди въпроси,харесва ми но и се притеснявам. Искам да си щастлива,а не знам дали това,ще те направи щастлива. Харесва ми новината,искам да съм баща,особено щом ти си майката. Винаги съм искала ти да си майката на моите деца. Но не искам да те изгубя,защото аз искам нещо.

- Да, ходих и всичко е наред... - Бях ходила на преглед в Барселона преди две седмици. Тогава всъщност се потвърдиха и съмненията ми. Естествено щях да посетя и друг лекар в щатите, защото ако в крайна сметка решим да задържа това бебе щеше да се наложи да имам истински лекар, който да следи за развитието му.
- Поне физически... - За Алек идеята да имаме дете бе лесна за преглъщане, дори нещо повече. Той искаше и се надяваше на това естествено развитие в отношенията между двама души. Дори се чудех как все още няма деца. Все пак когато се срещнахме беше женен и сигурно още тогава му се е искало да има дете. И как иначе? Той и аз бяхме живели по толкова различни начини до сега. Докато той бе израснал и възпитан в стабилно и истинско семейство, което празнува заедно празниците и си подаряват подаръци, то за мен първата ми истинска Коледа, която си спомнях и която реално бях празнувала, бе миналогодишната и то защото Алек беше полудял по този празник. Искаше да има огромна елха и украса... Искаше да украсяваме заедно, а за мен това беше първото украсяване на елха в живота ми. Дори нямаше да се сетя, че наближава Коледа ако не беше той. С други думи аз наистина нямах представа какво представлява семейството и не случайно бях ужасена от мисълта, че ще имаме такова. Та аз едва свиквах с мисълта, че сме заедно и живеем заедно, а сега трябваше да се справя и с това... Нямах представа как ще се случи. Не знаех дали мога да бъда майка... Не бях държала бебе през живота си... Всъщност дори не бях стояла близо до истинско бебе, а сега едно такова растеше в мен и бях ужасена.
- Не съм сигурна, че положението е същото в главата ми... - Трябваше да е наясно с чувствата ми, защото нямахме кой знае колко време за вземане на решение и то толкова важно решение, решение което буквално щеше да преобърне живота ни.
- Аз... - Сякаш някаква буца заседна в гърлото ми и не можех да продължа, но трябваше. - Ужасена съм, защото не мисля, че съм готова... Всъщност никога не съм си мислила, че е възможно, да се случи... - Вече виждах ужаса и в неговите очи. Сигурно му беше трудно да чуе това от мен.
- Представяла съм си бъдещето ни заедно толкова много пъти и винаги сме били само аз и ти... И когато си правих първия тест... Докато чаках се молех да греша... Но... После го видях... Нея или него... Не знам... И беше толкова... Толкова поразяващо... Защото наистина дълбоко в себе си и въпреки себе си го искам... Искам да имам дете от теб, но съм ужасена... Нямам представа как ще се справя с това... Нямам никаква представа как да бъда майка... - Видях че понечва да ме прекъсне, но не му дадох възможност, защото знаех какво ще каже.
- Не повярвай ми, наистина не знам... Всичко на което мога да науча детето ни е как да оцелява, което включва как да убива... Разбираш ли? Най-близко до представата ми за семейство е братството... Братството което ме превърна в машина за убиване, не в нормален човек... не в майка... а в машина за убиване... Не знам как да бъда друга... Аз просто... съм ужасена... - При което повече не можех да сдържам сълзите си. В мен се бе натрупало толкова много напрежение, което все трябваше да избие някъде.

Ето,какви неща се въртяха в главата и,личеше си че е много изплашена и аз трябваше да бъда този,който да я успокой,за да не засиля нейната параноя и без това плачеше,а аз не обичах,когато тя плачеше. Щях да се опитам да я успокоя по всевъзможни начини в това бях сигурен,а най-силните ми аргументи винаги бяха с думи:
-Ния красавице моя,и аз съм изплашен и аз не знам дали ще бъда добър баща но съм сигурен,че ще направя всичко по силите си на детето да не му липсва нищо. Сигурен съм и че ти,ще направиш същото,просто се страхуваш,че ще изгубиш себе си. И аз се страхувах да не изгубя себе си,ако си позволя да те имам но никога не съжалявах и винаги давах всичко от себе си.
Целунах я отново много нежно,щях да изпия всичките и сълзи и да разсея всички съмнения:
-Не беше способна да обичаш но ме обичаш и позволи на мен да те обичам. Стана перфектното гадже без дори да си се старала и ужасно върховна съпруга,която не спирам да желая. И честно ти имаш повече нормален човешки живот от мен. Аз не бях ял хот-дог и ще се справиш перфектно,да покажеш на бъдещото ни дете нещата от нормалния живот,който аз не мога. И въпреки че се ужасявам при мисълта но ако е момче,макар че и момиче ако е няма значение,но ще можеш да ги научиш на това да оцеляват,да бъдат силни. Какво ти пука,дали ще бъдеш като другите майки. Ще бъдеш,каквато искаш майка,винаги ще съм до теб,а и ще има винаги човек,който да ти помага. Може да дойде моята детегледачка,може да наемем нова,която да ти покажи как да се грижиш за дете,може да възложиш,ако искаш грижите на друг и да му даваш само любов.
Давах и обций,който да избира,да реши,да види,че има изход и няма само една страна на монетата:
-Ти сама,ще прецениш,ще се научиш. Много неща не знаеше но се научи,научи и мен. И двамата,ще сме в това,ти ще се учиш,как да бъдеш майка,а аз как да бъда баща. И това ще е ново за мен. И аз съм изплашен и аз си задавам хиляди въпроси но какво лошо може да е едно малко създание,която дава обич и иска обич в замяна. Няма да бъде лишено от нищо,има толкова много деца,който нямат лукса да имат всичко,а това дете наистина има възможност да има всичко.

Добре, признавам беше прав за това, че и двамата нямаме опит в това и колкото ново за мен щеше да бъде, толкова и за него, но въпреки това не беше същото, защото... просто не беше. В момента не можех да намеря логични аргументи подкрепящи теорията ми, но това не значеше, че тя не е вярна.
- С други думи ти искаш да задържа бебето... - Казах и въздъхнах тежко. Изправих се до седнало положение и отпуснах глава в дланите си. Естествено че това искаше, що за тъп въпрос задавах. Даже задавайки този въпрос аз бях тази която звучи безчувствено. Даже не исках да знам какво си мисли за мен в момента, беше ми достатъчно да знам аз какво мисля за себе си.
Имах толкова много съмнения и страхове, но ако трябваше да съм съвсем честна пред себе си, аз също не можех да си представя как отивам в някой кабинет и позволявам на някой да отнеме живота на това бебе. Без значение дали бях готова за него и дали бях планирала така живота си, не можех да си представя да го убия.
- Не мога да повярвам, че го казвам, но аз мисля, че искам същото... - Погледнах назад към него.
- В крайна сметка и ти го каза... Какво лошо може да ни донесе едно бебе... - Лошото беше, че аз не се притеснявах, че то е нещо лошо за нас, а че аз съм нещо лошо за него.
- Всички го правят, нали? Можем да го направим и ние... - Опитвах се да се самоубедя, че взимаме правилното решение, но знаех че има много какво да се обърка и тази новина и това решение идваха във възможно най-неподходящия момент.

Усмихнах се и поклатих глава но и до някъде се съгласях с нея,макар да не е съвсем:
-Всъщност никога не ме е засягало,какво правят или не правят другите. Сама знаеш,че хорското мнение за мен е без никаква цена. Важна си ти,важни сме ние,като семейство.
Преминах с ръка по гърба и,за да я успокоя,защото се панираше и можеше отново да заплаче:
-Аз ти казах,ще бъдеш такава майка,каквато си избереш да бъдеш. Истината е,че можем да натрием носа на всички.
Изправих се леко на една ръка и я целунах по рамото,през дрехите но това нямаше значение:
-Честно да ти призная в твое присъствие никога не ми се е случвало лошо,истината е,че аз съм като подготовка за дете. Щом можеш да опазиш мен и дори да се грижиш за мен,мисля че едно дете,ще ти е далеч по лесно. Имайки предвид,че няма да останеш сам в грижите. А,като знам твоята мания,за контрол и протекция мисля,че и прашинките,ще се страхуват от това да докоснат детето. Истината е че не познавам по добре подготвена жена от теб. Още повече че се справи и с най-непокорното на име Ан,което убеждаваш много добре.
Погалих я отново и се опитвах дори с малко хумор но с истина да и покажа,че е подготвена:
-Страх те е,че ще изгубиш себе си ли,че няма да бъдеш агент? Ще продължиш да бъдеш,аз няма да те спра,а и аз честно да ти призная бих приел едно дете да се върти около мен,докато си на мисия. Има място хич да не е.
Изправих се още защото не ми беше удобно и я прегърнах:
-Знам,ще си задаваш милиони въпроси в секунда но истината е,че точно защото си ги задаваш,си отговорна и разбираш каква отговорност е,не го приемаш с лека ръка. Успокой се истината е,че аз съм до теб,зад всяко решение и ще ти помагам със всичко което мога,знаеш го.

Ето защо го обичах толкова много. Той винаги знаеше какво да каже и как да го каже. Беше способен да ме вбеси, да ме накара да се влюбя или да се засмея, тогава когато си мисля, че е дошъл края на света. Сега правеше и трите неща едновременно. Вбесяваше ме факта, че изкарва мен контролираща, когато ако отвориш гугъл и напишеш контрол неговото име щеше да излезе насреща. Караше ме да се влюбвам, защото успяваше да запази хладнокръвие дори в най-невъзможните ситуации и вярваше в мен много повече отколкото аз самата някога съм си вярвала. Освен това имаше чувство за хумор, умееше да се иронизира и това винаги печелеше усмивката ми, дори и в моменти като този, когато ми се искаше да плача.
- Така е, ти си едно голямо дете... - Усмихнах се широко и го целунах.
- Голямо контролиращо дете, което обича да раздава заповеди... - Ако някой от нас двамата щеше да упражнява контрол над бъдещето ни дете то това щеше да е Алек. Вече си представях какви мерки за сигурност щеше да въведе, за да се убеди, че няма да има никаква опасност за мен или детето ни. Вероятно дори щеше да ми състави меню, след като се консултира със специалист, а до края на бременността ми самия той щеше да се е превърнал в такъв. Обичах тези негови странности. Понякога ми идваха в повече, но в повечето случаи ги обичах.
- Но съм сигурна, че ще бъдеш страхотен баща... - Бях убедена, че ще обича детето ни повече от всичко на света и че колкото контролиращ, вманиачен и загрижен да е, той щеше да направи всичко за него, както и за мен. Бях убедена, че аз щях да направя същото.
Целунах го отново за един ужасно дълъг миг, после се отдръпнах леко и го погледнах в очите, с което си казахме сякаш всичко. Бяхме решили и сега идваше момента да осъзнаем действителността. Щяхме да ставаме родители. Животът ни и ние самите нямаше да сме никога същите, но това не означаваше, че това е нещо лошо. Всъщност можеше да се окаже много хубаво. Надявах се да се окаже хубаво.
- Кога се връщаме вкъщи? - Знаех че вече го е решил и нямаше да губя повече време и усилия да го убеждавам в противното, просто щях да приема решението му и да направя всичко по силите си, за да го опазя жив, защото исках това дете да има баща.

-Благодаря ти за надеждата но ще видим,какво ще се случи. Знае се едно,че ще направя всичко да сте щастливи.
Дарих я с нежна целувка,наистина я обичах,обичах и бъдещето ни дете макар да не го бях виждал и да беше все още една идея но щеше да стане реално и това го вълнуваше.
-Само още два три дена да уредим и да подготвим безопасно прибиране. Наистина нямам търпение,защото вече не ми се стои тук. Ще полудея ако остана още тук. А и ще трябва да подготвим още неща. Трябва да изберем къде ще живеем,на някое безопасно място,не прекалено далеч от града но и не в него,за да можем да се защитим за извесно време,а и ще е хубаво да сме на чист въздух,не само ти и детето но и аз.
Загледах се в очите,защото забелязах,че се натъжава от нещо:
-Спокойно няма да те третирам като болна и да ти забранявам,каквото и да е било,поне ще се опитам да не го правя. Няма да кажа,че няма да бъда понякога доста контролиращ но,ще се опитвам да не ти досаждам.

Знаех че ще положи усилия, но също така го познавах добре и бях убедена, че тепърва нещата щяха да се променят. Неговата мания за контрол все в някой момент щеше да вземе връх и добре, че се бях заредила с огромно търпение, защото в противен случай много неща щяха да излязат извън контрол.
Постояхме още малко на дивана после се качихме в спалнята и заспахме. И двамата бяхме безкрайно уморени, затова не ни отне много време преди да заспим. На следващия ден когато отворих очи, той вече беше буден, но все още бе до мен в леглото и въобще не се смути, когато го хванах да ме наблюдава.
- Добро утро... - Измърморих сънено и се протегнах доволно, завъртайки се с лице към него. Бях спала непробудно цялата нощ. Това не ми се бе случвало от много време.