Re: Братство на смъртта

by **Ния** Вто Мар 03, 2015 3:14 am

Наведох се и го целунах нежно по устните, после се отдръпнах лекичко и погалих лицето му.
- Аз също... Ще си взема бърз душ и се мятам при теб... - Наистина имах нужда от един душ преди да легна.
- Лека нощ... Ако все пак не ме дочакаш... - Не исках да го карам да ме чака, защото видимо бе изтощен, затова го целунах и му пожелах лека нощ, след което тръгнах към банята. Взех си душ, а след това последваха всички процедури за след душ. Намазах си тялото с лосион, хидратирах си лицето, дори си направих и маска, после видях колко показва стрелката на часовника и реших, че наистина е време да лягам. Минаваше един след полунощ, което значеше, че имам по-малко от 6 часа сън и по-добре да си лягам.
Когато се върнах в спалнята, той вече спеше. Усмихнах се лекичко и се мушнах под завивките при него. Беше топличко и се приближих още повече, а той някак в просъница, съвсем инстинктивно ми предложи ръката си и се гушнах в него, затваряйки доволно очи. Заспах с усмивка...

by **Kol** Вто Мар 03, 2015 4:01 am

На другия ден закуската мина доста приятно,всеки стана навреме,имаше прекрасна закуска но по скоро нямаше търпение за обяда. Разчисти целия си обяд,като отхвърли няколко срещи но не е голяма загуба. Поръча хубав обяд по принцип за трима,можеше да искаше да и остави и на нея обяд.
Тръгна в точното време,като се оказа в братството. Тя също беше там и се надяваше да я види и наистина я видя искаше да я поздрави но поздрави всички,защото не желаеше да я разкрива.
-Нося вкусен обяд надявам се да ти хареса...
Беше поръчал от любимите и неща.
-Е къде ще хапнем?
Възползва се за малко да погледне дали сестра му е добре но да изглеждаше добре.

by **Ния** Вто Мар 03, 2015 5:08 am

Както и предположих, Алек дойде с големи хартиени торби и приятен аромат носещ се от тях. Аз също бях изпълнила моята част от уговорката и бях направила така, че да тренираме в една и съща зала днес, така че когато той дойде, тя да е тук.
Приближих се до него и не го целунах, защото той също не понечи да го направи. Просто погледа му бе привлечен от друга... Добре, че му бе сестра, иначе не знам как щях да реагирам.
- Ами... - Огледах се за миг. Не мисля че беше удачно да ядем пред всички, но и идеята на целия този обяд бе, за да може той да прекара малко време с Ана.
Обърнах се към моята група и им казах, че могат да излязат в почивка и е време за обяд. Всички чинно ме послушаха и тръгнаха да излизат. Ана също побърза да освободи совите подопечни, като тръгна след тях, но аз бързо изтичах към нея и й препречих пътя.
- Гладна ли си? Алек е донесъл много вкусен обяд...
- Знам какво правиш. - Отвърна ми с присвити очи.
- Убедена съм, че знаеш... Е, ще се присъединиш ли?
- Не мисля... - Опита се да ме заобиколи, но аз отново й препречих пътя.
- Много бих се радвала ако останеш... Той също... - Ако можеше да убива с поглед, сигурно вече щях да лежа мъртва на земята. - Виж, това е просто един обяд... Моля те... - Не можех да повярвам, че й се моля, но вероятно бях способна и на това, заради мъжа когото обичам.
- Какво е донесъл? - Попита, а аз се усмихнах победоносно и казах.
- Не знам... Нека проверим... - Обърнахме се и тръгнахме към него. Беше седнал на една пейка.
- Здравей... - Поздрави го тя, когато бяхме достатъчно близо, за да ни чуе, аз само му се усмихнах.

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 3:04 am

Как да не обичаше Ния,в такива момент,просто не е истина. Беше направила това за него и наистина го накара да се усмихне. Торбата беше доста голяма и имаше много неща.
-Здравей...
Веднага стана и премести една от пейките,като подреди пейките една срещу друга:
-Сядайте и си харесвай те,каквото искате. Има доста различни неща. Аз препоръчвам пилето със сметана и лимон,имаше май и топено сирене...
Седна,кат позволи на момичетата първи да си харесат неща:
-Има на дъното и сладкиши...
Опитваше се да говори за храна за да няма неловко мълчание,а и му беше трудно,да намери в момента от радост няква по подходяща тема.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 3:16 am

Точно бях взела една от кутиите, когато врата на салона се отвори и Том се показа.
- Ния, трябваш ми... Ела за малко... - Погледнах към Алек, после отново Том.
- Идвам след минутка... - Казах и подадох кутията на Алек. - Връщам се след малко... - Казах и на двамата и се изправих. Нямах представа за какво съм му на Том, но се зачудих как ли е изглеждало да ни види тук тримата. Всички знаеха какво се беше случило преди няколко дни, когато Алек й се нахвърли, а сега обядвахме заедно. Май не го бях измислила много добре това нещо с обяда.
Том ме чакаше пред салона. Каза да го последвам в кабинета му...

- Това твоя идея ли беше или нейна? - Попитах го, но като че ли подозирах вече. Била е обща. Сигурно и повикването от Том беше нагласено.
- Виж, ако искаш да запазим тайната си в тайна, може би ще трябва да сме по-дискретни, защото всички ще започнат да си задават въпроси и най-безопасното предположение ще е, че спя с теб или и с двама ви, но всички тук, са достатъчно умни, за да знаят, че вероятно е повече от това, а започнат ли да се ровят... - Свих рамене. - Не се знае какво ще открият...

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 3:47 am

-Вината беше моя съжалявам!
Не искаше да опетнява името на Ния и да я намесва в това,въпреки че тя беше инициаторката.
-Нека поросто хапне никой нищо няма да заподозре спокойно. Особено щом Ния е тука,аз съм обеден,че скоро ще се върне. Това с Том нямам нищо общо,не обичам да говоря излишно с Том..
Присви очите и поклати глава не искаше да задълбочава:
-Хапни,един обяд не е толкова подозрително нещо.
Говореше все пак тихо тук и стените имаха уши. Бръкна и подаде един ягодов чийзкей:
-Надявам се да ти хареса,аз го обожавам. Обожавам чийзкейк.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 4:25 am

Въздъхнах тежко и някак победено. Просто ми беше трудно да му откажа, когато ме гледаше с тези големи невинни очи. Взех подадените чийскейк и вилица и опитах.
- Много е вкусен... - Трябваше да го питам от къде го е взел. Всъщност... На торбите пишеше. Щях да посетя това място.
- Защо не обичаш да говориш с Том? Той е доста свестен тип... - Всъщност от него можех да се уча много, а и беше обещал да ми помогне за Ескадрона на смъртта. Преди е бил ръководител в него, но после нещо се е случило. Никога не говореше за това. Никой не говореше, което означава, че е било нещо сериозно.
- Знаеш ли, защо вече не е в Ескадрона на смъртта? - Ох просто не можех да се сдържа. Любопитството ми щеше да ме изяде. - Естествено, че знаеш... Ти знаеш всичко за всички... - Започвах да си задавам въпроси и да си отговарям сама.

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 5:53 am

Не можа да го понесе,още една защитничка на Том,собствената му пуло кръв го предаваше. Поклати глава,пое си дълбоко дъх:
-Не е там,защото аз не искам да е там...
Каза го директно:
-Да кажа малко по директно и в някакъв лек залигован начин. Когато мъж като мен обича,обича и ревнува,а когато ревнува е склонен да прави неща който нямат особен смисъл...
Взе си от пилето,като започна да си похапва:
-Както виждам Том си има още една почитателка,честно не очаквах точно ти да го защитиш. Все пак...
Последното беше по скоро шега:
-Мисля,че би трябвало да споделяш моята омраза...
Поклати глава:
-Шегувам се,съзнавам че е добър в работата си и го виждам в работата му. Но братството загуби доверие към него,можеше да е мъртъв но реших,че ще е по полезен в братството при новобранците.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 6:04 am

Твърде много информация, която не успях да осмисля веднага. Но да си признаем и той не беше много по-обясненията. Хвърляше някакви неща в пространството и после върви се чуди какво е искал да каже.
- Не схващам... - Защо му е на Алекзандър да ревнува от Том?
- Да не би... - Казах малко по приповдигнато и погледнах към врата сочейки я с вилица. - Ния и Том?! - Боже какво неща само научавах край него. Изсмях се.
- Сериозно?! - Изобщо не бях предполагала, че между тях има нещо... имало нещо.
- Кога се е случило това? Заради това ли вече не са в Ескадрона на смъртта? - Пък аз си мислех, че брат ми е бил причината да отстранят Ния, защото се е тревожил за нея.
- Не е за вярване... - Пак се засмях, но той ме погледна някак строго все едно ми казваше, че не това нещото, заради което да му се присмивам.
- И? - Не можех да спра да питам. - Тя ти изневери с Том, а? А ти ги изрита от ескадрона на смъртта? - Предположих. - Защо се върна пак при нея?

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 6:18 am

-Не не ми е изневерила,в миналото са имали връзка,аз определено не харесвам идеята някой да има преди мен. Не го харесвам,защото не го харесвам...
Вдигна рамене и сложи пръст на устните си,като после го облиза и размахна леко вилица:
-Бил е пленик на братство и се ритесняваха,че може да е информатор или да е предател. Ния беше пратена на мисия за освобождаване на други заложници,въобще не е предполагала,че ще го намери там. Аз бих казал,че и аз това съм се надявал.
Просто не беше виновна Ния:
-По скоро копелето съм аз,в цялата ситуация,че не мога да преглътна ревността си. Здравей аз съм Александър и страдам от мания за власт,ревнувам,от време на време съм гаден... Е,добре почти през цялото време и винаги искам да става на моето.
Облиза вилицата отново:
-Да кажем,че главния виновник съм аз,не че се оплаквам свикнал съм. Но понякога правя неща от обич,и накрая се оказва,че съм наранил някой.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 6:54 am

- Щях да се изненадам, ако не страдаше от мания за власт... - Така де няма как да контролираш почти всичко което се случва на планетата - политика, икономика, войни и прочие и да не си грандоман, държащ на реда и контрола.
- Сигурно е много трудно да не прекрачваш границата, когато става дума за личния ти живот. - Погледнах го и задържах погледа си върху него. Той беше пълна загадка за мен. Напълно непознат, някак чужд, но въпреки това за разлика от преди да го познавам, се чувствах комфортно около него. Не беше такъв, за какъвто го бях мислила. Да, вероятно нямаше да се държи по този начин с мен, ако не споделяхме частично ДНК, но какво от това? И аз не допусках хора до себе си, освен ако нямам основателна причина за това. Като се замисля, май не бях допускала никой до себе си, защото не исках да бъда наранена, а когато допуснеш някой, то той със сигурност в крайна сметка те кара да страдаш.

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 7:33 am

-Дори не подозираш колко трудно може да е! Да правиш нещо,което не искаш,само и само да направиш някого щастлив. Да не избухваш от ревност,да не избухваш,когато видиш любимия си човек на пода и още куп неща...
Остави кутията,беше изял вече всичко. Беше време за десерта но щеше да по изчака малко.
-За човек който дълго време правеше това,което иска и не се съобразяваше с почти никой и нищо,е трудно да се учи да бъде малко по умерен,по снисходителен,и не до там инпулсивен. Не се оплаквам естествено,не го виждам като нещо лошо. Просто промяната е страшна и не винаги лесна,а в моя случай ужасяваща.
Погледна към нея,тя беше прекрасна личност и искаше да я изкара от тук,да я накара да мечтае,да и даде много неща но тя все още не искаше да общува с него:
-Ставам по добър човек не си ли личи,Том е жив,ти си жива... Е,това не беше примера но да кажем,че едно време бях по склонен да режа глави от колкото да изслушвам.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 7:45 am

Може би наистина я обичаше, за да се промени толкова много заради нея. Но трябваше ли да е толкова трудно? Например аз не исках да се променям, заради някой, колкото и много да го обичам. Може би неговата промяна беше за добро... Със сигурност е за добро, все пак не може да убиеш някой само защото някога преди теб е имал нещо общо с човека, когото обичаш или пък да убиеш някой, само защото му е дал бърз урок по възпитание, но по думите му излизаше, че полага наистина големи усилия, за да контролира гнева си.
- Пробвал ли си да медитираш? - Естествено се шегувах, но го казах толкова сериозно, че в първия момент, той се хвана.
- Или да тренираш? Повярвай ми, доста помага за овладяване на гнева... Прекарах около два часа, удряйки боксовата круша и представяйки си, че това си ти, след като бях тръшнала гаджето ти и ти побесня... За протокола, тя си го просеше... И никак не е честно, тя да е била в най-елитната група, а аз не... Много по-добра съм от нея...

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 8:02 am

-А,да избирам между две жени е прекалено жестоко.
Вдигна ръце,да избира коя е по добра си наистина гадно.
-Виж без да се засягаш,ти си добра,и тя е добра но тя има опит,просто защото е по дълго. Всеки тук чака не само да се докаже но чака и своя ред. Винаги преди теб има някой друг. Просто в момента твоя ред не е дошъл. Макар че ако питаш мен това да излизаш на мисии не е никак,никак за препоръчване.
Пое много дълбоко дъх,как да и каже,че се ужасяваше при мисълта за това да я пусне:
-Спортувам почти всеки ден,зависи как ми е графика. Прекалено бързо се разсейвам,прекалено много неща мисля,за да мога да медитирам. И това за мен е пълна глупост. Имам друг начин за борба със стреса.

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 8:11 am

Бях убедена, че не мисли така наистина. Казваше го просто защото знаеше, че някой от мисиите крият определен риск и вероятно не искаше да пострадам, но истината беше, че е далеч по-добре да си навън. Бях прекарала почти целия си живот тук, исках да пътувам, да съм наистина полезна, не просто да се занимавам с подрастващи кретени, които искат да са център на вселената.
- Така ли? Какъв начин? - Попитах съвсем заинтригувано. Можеше пък да е нещо което аз не съм пробвала, макар че бях убедена, че моя начин е по-добър.

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 8:30 am

Присви очи,явно не зацепи защото явно не беше правила подобни неща. Дали не е добре да помълчи малко:
-А,това е тема която не знам дали е добре да се обсъжда. При все всичко,че може да означава да убия някой...
Присви очи,ако разбреше,че не е девствена,щеше да се пита с кой,ако харесваше някой то щеше да влезе в черния списък.
-Но секса най-много ме освобождава. По добро лекараство на стрес няма.
Можеше да каже само това:
-Виж,не вярвам,че не харесваш поне някой? Ако можеше да избереш един мъж,кой щеше да е той?

by **Ния** Чет Мар 05, 2015 8:41 am

Леко се задавих. Ама страшно глупава бях и не зацепих въобще за какво говори, докато не спомена думата секс. Сега съжалявах, че попитах, защото все едно беше да спипаш майка си и баща си в крачка. Сега когато ги видех двамата щях да си мисля как се освобождават от напрежението.
- Какво? Не... Никой... - Смотолевих и побързах да напълня устата си с храна, за да не говоря, а и за да имам малко време да прогоня мисълта за него и Ния от главата си.
Усещах обаче настоятелния му поглед върху себе си и знаех, че трябва да кажа нещо повече от това, но наистина не исках да го правя.
- Нали не очакваш, че след всичко което ми каза за контрола, ревността и т.н., ще ти споделя ако харесвам някой? - Наклоних леко глава и повдигнах едната си вежда.
- Все пак ако го харесвам, ще искам да остане жив нали? - Засмях се и изядох всичко. Наистина беше много вкусно. Оставих чинийката на пейката.
- Но, наистина, не се виждам с никого...

by **Kol** Чет Мар 05, 2015 10:17 pm

-Е,да кажем,че бих бил по снисходителен,стига да те прави щастлива. Всъщност няма значение дали харесвам или не харесвам някой. Имам една братовчетка,всъщност имаме няколко братовчеда,ако мога така да се изразя,ако разрешиш. Те са много забавни,та Стефани се беше влюбила в някакъв рокер,нито аз нито родителите и го харесваха,ама се обичаха. Накрая се оказа свястно момче,пак си остана рокер по душа но си намери стабилна работа,грижи се за нея и семейството. Та кой сме ние да съдим,а и знаеше,че ако я нарани смъртта ще е най-бързото и лесно нещо,което ще му се случи.
Малко се овлече но каза,че ако си харесва някой,ще я подкрепи,ако обаче я нарани,боговете да са му на помощ:
-Добре,може да не излизаш но ме лъжеш,че нямаш симпатии. Знам,че ще звучи тъпо и не си мисли че те сватосвам но има едно добро момче,очудващо но ми е приятел,аз рядко имам преиятели. Той е готин мисля,че бихте си допаднали.
Вдигна ръце:
-Не ме убивай,просто предлагам,може би е тъпо но е нещо различно,ще е среща и така...

by **Ния** Пет Мар 06, 2015 12:37 am

- А, аз си мисля че се нуждаеш от терапевт... - Засмях се и погледнах към чийскейка му.
- Ще го ядеш ли? - Наистина ми бе харесало. Той с удоволствие ми предложи десерта си и каза, че вече си имал терапевт, което ме накара да се засмея пак.
- Тогава го смени, не ти помага... - Беше забавен. Може би наистина трябваше да му дам шанс и да се опознаем. Все пак споделяхме частично ДНК, все трябваше да значи нещо.
- Може и да има някой, по когото си падам... - Казах когато се успокоих малко и спрях да се смея.
- Не е нищо сериозно обаче... Просто... - Свих рамене и си забодох голяма хапка от кейка. - Интересен е... - Погледнах го. - Но не мисля, че нещо ще се получи... - Не виждах той да проявява никакъв интерес към мен, което вероятно бе и причината да го харесвам. Падах си по трудните и невъзможни връзки.

by **Kol** Пон Мар 09, 2015 1:53 pm

-Не цялото е твое!
Ето по нещо си приличаха и двамата умираха за чийскейк,това е доста добро начало да си имат общи вкусове,поне можеха да ядът заедно чийзкейк колко и дебилно да звучеше но наистина го зарадва подобно дребно нещо. Поклати глава и се засмя:
-Не всички мъже са като мен,да взимат участие и да показват симпатия,понякога трябва да бъдат подтикнати. Покажи му че ти имаш интерес,ако не ти отвърне поне ще знаеш,че не си заслужава. Има толкова риба в морето.
И даваше съвет чувстваше се добре,от това да има на кого да помогне и не на някой а на сестра му:
-А,и братлето ти винаги може да му го върне тъпкано,ако се държи като тъпак. А,и ме сърбят ръцете...
Направи се че се чеше по едната ръка,щеше да и помогне ако има проблеми:
-Макар че съм те виждал в действие и сама можеш да се справиш.

by **Ния** Пон Мар 09, 2015 10:35 pm

Беше доста по-сложно от това просто да му покажа, че имам някакъв интерес към него, но това беше друга тема и не исках да задълбавам особено много в нея, защото нямаше да разбере.
- Оценявам готовността ти да се сбиеш заради мен, но както и сам каза, няма нужда. - Продължих да се усмихвам. Поговорехме си още малко, а Ния така и не се върна. Не знам какво я беше задържало толкова или просто наистина ни даваше възможност да поговорим.
- Благодаря за чийзкейка, беше изключително вкусен... - Изправих се от скамейката.
- Трябва обаче да се връщам към задълженията си, но ти може да изчакаш Ния тук и да погледаш как тренираме... - Не исках да го гоня, всъщност този обяд се оказа доста по-приятен от снощната вечеря, но наистина се притеснявах, че ще стане подозрително, ако остана още сама с него.

Ния
Някой беше взривил колата ми. За това ме бе извикал Том и му бях благодарна, че не каза нищо пред Алек. Той направо щеше да се побърка ако разбере, а аз не исках да се тревожи за това, точно в този момент. Щях да се оправя с това сама.
- Мисля, че е предупреждение... - Каза Том. Набезите ни срещу масоните ставаха все по-настоятелни. Някой от главните им майстори бяха вън от картинката и това без съмнение всяваше смут у тях. Може би си мислеха, че ако сплашат Алек с едно нападение върху колата ми, показвайки му, че нито той, нито аз сме недосегаеми, той ще се сплаши и ще спре.
- А може би дори не са те... - Отвърнах аз и погледнах Том. - Не искам никой да научава за това... Особено Алек...
- Знаеш, че това няма как да се случи Ния...
- За колко от нападенията срещу агенти, съобщаваш на Алекзандър? - Николко, бях сигурна и не виждах защо да трябва да научава за това.
- Просто си дръж устата затворена или аз и ти ще имаме сериозен проблем. - Казах заплашително и се върнах в салона, където тренировката отново беше подновена, но Алек все още беше там, затова директно отидох при него.
- Как мина? - Попитах го и наистина не ми се искаше да го тревожа с нищо. Изглеждаше доволен.

by **Kol** Вто Мар 10, 2015 4:41 am

Наистина доволен и много усмихнат,хареса му да е така близък със сестра му. Стана,като я прегърна и целуна,искаше да и благодари за това,което направи за него,наистина много го зарадва,като уреди всичко това:
-Обичам те нали го знаеш!
Пусна я,като взе неща от торбата и подаде:
-Трябва да хапнеш,аз съм супер,прекрасно е сближаваме се,вече чупим леда,поне говорим спокойно...
Седна до нея и я остави да похапне малко имаше нужда да има сили,а и беше и купил шоколад,защото знаеше,че е в своя женски период и е много нервана:
-Какво се случи,защо те викаше Том? Нещо с братството ли?

by **Ния** Вто Мар 10, 2015 4:54 am

- Знам го... Аз също те обичам... - Бях доволна, защото и той бе доволен, а това беше най-важното.
- Да... Нищо важно... - Надявах се да не разбере какво се е случило още щом излезе от тази зала.
- Благодаря... - Разтворих шоколада и си отчупих парченце, като предложих и на него. Не ядох от другите неща, защото залата вече беше пълна, а и щеше да е глупаво да ям докато те се потят.
- Какво ще правиш сега? - Попитах защото сигурно скоро трябваше да тръгва.
- Връщаш се във фирмата? - Полюбопитствах, а и печелих малко време докато разчистят последиците от взрива и да проверят неговата кола за евентуални взривни устройства.

by **Kol** Вто Мар 10, 2015 5:15 am

-Ами да но имам още време,да прекарам с теб. Отхвърлих някой от срещите днес,не бяха важни.
Е,тя предполагаше,че е искал да дойде заради сестра му,но той искаше да дойде и заради нея,защото наистина я обичаше и искаше да прекарва малко повече време с нея,защото не се засичаха често с нея:
-Хапни си...
Изглеждаше някак притиснена можеше да е и от това,че не беше много в настроение:
-Доста притеснена ми изглеждаш,като се прибереш,ще ти направя масаж,ще се прибера по рано,днес нещо не ми се стой в офиса...
На моменти нямаше работа в офиса но друг път,просто не можеше да се отърве от работа,и нямаше работа точно сега.
-Мисля да взема кратка почивка,а ти ще успееш ли да вземеш един ден другата седмица..
Наведе се и я целуна по рамото и врата:
-Да ти обърна внимание цял ден и да ти покажа колко съм ти благодарен.

by **Ния** Вто Мар 10, 2015 5:47 am

Предложението му звучеше чудесно и наистина изкушаващо, но ако започнех да отсъствам всеки път когато искам да прекарам време с него, тогава трябваше въобще да не идвам тук, защото аз си мечтаех да прекарвам всяка секунда с него.
- Недей... Всички ни гледат, дори и да не изглежда, че го правят... - Не беше добре да ме целува по този начин, защото знаеше как ми действа това, а и тези целувки, не бяха обикновени целувки, а обещаващи целувки. Даваше храна на въображението ми, за да поискам да отсъствам от работа.
- Ще обсъдим това довечера... Вкъщи... - Когато никой не ни гледа и може да ме изкушава колкото си иска.
- Ще хапна после... - Наистина в момента изобщо не ми беше до ядене, а и шоколада бе достатъчен. - Ако не ти се ходи в офиса, защо ще се връщаш там? - Опитах да сменя темата. - Може да си вземеш остатъка от деня и да направиш нещо за себе си... - Наистина мислех, че има нужда от почивка. Можеше да излезе с приятели или да поиграе голф или просто да се прибере и да се размаже на леглото, с калорична и мазна храна.

by Sponsored content