Братство на смъртта

Засмях се и скрих засрамено лицето си в ръце. Имах някакви откъсачни спомени от снощи, а и сега като спомена за секса на плажа и се сетих какви му ги бях говорила снощи.
- Може би съм имала предвид коктейла... - Казах в своя защита, но по погледа ми личеше, че не съм говорила за глупавия коктейл.
- А може би не... - За първи път в живота си се чувствах истински закриляна от някой. Знам че се беше грижил за мен много пъти и беше правил много неща, но за първи път сякаш не го правеше защото иска да контролира нещата и мен, а по един ужасно сладък начин.
- И вероятно щях да те завлека на плажа и да проверим това, ако стомаха ми не се преобръщаше всеки път когато чуя секс на плажа... - И двамата се засмяхме, защото и той знаеше че имам предвид коктейла, а не секса.
Надигнах се леко и го целунах по устните. Той погали лицето ми и отново отпуснах глава на крака му, докато той си играеше с кичур от косата ми.
- Благодаря, че се погрижи за мен... - Това беше първия път, в който му казвах нещо такова. Обикновено се карахме дали имам или нямам нужда от помощ, този път не, този път бях наистина трогната от всичко което беше направил за мен, колкото и на пръв поглед да изглеждаше малко.

Пиехме коктейли на плажа. Той се разхождаше само по някакви къси панталони и всичко за което си мислех е, че имам най-ужасяващо красивия мъж на света. Прехапах устни и си представих как идва при мен и разтваря краката ми, как сваля банския ми и после заравя глава там... И точно когато направи това отворих очи... Беше потънал дълбоко в мен! Изстенах силно... Беше ми толкова горещо. Едва дишах. Бавно започнах да осъзнавам какво се случва. Бяхме на дивана, гледахме телевизия и сигурно сме заспали... Нямах спомен обаче как бяхме стигнали до тук, но ужасно ми хареса да го усетя в себе си... Той се отдръпна и пак потъна в мен. Простенах още веднъж и извих глава... Беше точно зад мен, заровил устни във врата ми. Едната му ръка беше под мен, а другата се плъзна по корема ми, който сега се свиваше и отпускаше енергично. Пръстите му си впиха в клиторчето ми и изстенах още по-силно, присвивайки крака един към друг, което ме накара да се извия още повече към него... Усетих лепкава влага по бедрата си... Ръката му която беше под мен стисна едната ми гърда. Зърната ми бяха настръхнали до болка... Извих се отново, посрещайки огромния му член във все по-влажната си и гореща женственост...

Толкова бях сънена, че още не можех да различа дали това се случва наистина или е просто сън, но каквото и да беше, не исках да свършва.
- Не спирай... - Простенах задъхано и впих нокти в ръката му, която си играеше с клиторчето ми. Въртеше пръстчетата си бавно и нежно, а пениса му все по-твърд и голям, проникваше в мен. Не исках да отварям очи, страхувах се, че мога да се събудя и всичко да свърши.
- Алек... - Отдавна не се бях чувствала чак толкова възбудена, не и в такива размери. Имах чувството, че буквално горя и го дърпам при себе си в пламъците. Жадувах го толкова силно, че всеки път когато навлизаше в мен, влагалището ми се стягаше около пулсиращия му в мен пенис и го засмуквах още по-дълбоко. Изпитвах неописуема нужда да го усетя още по-дълбоко в себе си.
- О, Алек... - Той оказа по-голям натиск на клиторчето ми и усетих как изпадам в някаква черна дупка. - О... - Извиках и пред очите ми се появи ярка светлина, която гръмна като фоерверк в мрака. Разтреперих се в ръцете му и свърших за секунди свивайки болезнено срамните си устни около пениса му, който още беше толкова болезнено твърд и огромен.
- Не спирай... - Умолявах го, въпреки че току що бях изригнала като вулкан.

Последните му няколко тласъка преди да свърши, бяха напълно достатъчни да доведе и мен до още един оргазъм, който направо разтресе земята под нас. Отдавна не бях изпитвала толкова голяма възбуда и умора от секс, при който почти не бях сменила позицията си. Той беше свършил цялата работа, а аз бях тази която едва си поемаше дъх.
- Май и двамата сме полудели... - Промърморих задъхано и отново се опитах да поема глътката въздух, която е достатъчна, за да спра да дишам като дългогодишен пушач.
Той ме стисна между ръцете си и мързеливо започна да целува врата ми. По едно време излезе внимателно от мен, за да не причини болка нито на себе си, нито пък на мен и извъртя така главата ми, че да може да ме целуне по устните, въпреки че още бях с гръб към него.
- Май наистина съм говорила много мръсотии снощи нали... - Казах аз когато целувката свърши. Много пъти ме бе събуждал с покана за секс или глава завряна между краката ми, но никога така. Харесваше ми как ме беше събудил този път.
- Май трябва да го правя по-често... - Лежахме полу голи насред хола където всеки момент някое от момчетата му можеше да влезе или пък да ни види от някоя друга част на къщата, но въобще не ми пукаше. Завъртях се много внимателно, защото дивана беше прекалено тесен и за двама ни и имаше опасност да падна на земята. Той обаче нямаше да го позволи. Издърпах надолу туниката си, за да не ми лъщи голото дупе и го целунах продължително, като знак на благодарност за хубавото чукане от преди малко. Погледнах го и му се усмихнах доволно, както може да се усмихне само една адски задоволена жена, която е получила два разтърсващи оргазма от бъдещия си съпруг.

- О, не трябваше да казваш това... - Засмях се тихичко и прехапах устни, взирайки се в очите му.
- Прекарвахме си толкова добре... - Знаеше, че се шегувам. Също така обаче знаеше и отношението ми към обвързването и леката паника, в която изпадах винаги когато говорехме за това. Бяхме си казали, че сме двама възрастни които живеят и правят секс заедно. Това обаче не означаваше, че можем да го правим и с други хора. Така ме беше навил да се преместя за постоянно при него. Сега обаче ми беше дал пръстен и ми беше предложил брак, а аз бях приела и щях да излъжа ако кажа, че не изпадам в тиха паника. Той сигурно беше наясно с това.
- Сега сериозно... - А с тези думи и изражението ми придоби такъв вид. - Ако го правим наистина... Ни трябват някой правила... Истински... Такива които няма да заобикаляш... - Сега бях много по-уплашена от снощи, защото осъзнавах в какво щяхме да се забъркаме, ако променим изцяло живота си и се оженим.

Поех дълбоко въздух и знаех, че трудно ще си извоювам малко независимост, но ако наистина искаше това между нас да сработи, тогава щеше да му се наложи да ми даде необходимото пространство, за да се чувствам поне малко пълноценен човек в тази връзка.
- Като за начало искам да сме пълноправни членове в тази връзка, което означава, че трябва да уважаваш мнението ми, дори и да не си съгласен. - Често се случваше да спорим за разни неща от сорта на това какво е добре за мен и какво не и винаги намираше начин да постигне своето, но наистина не исках да контролира всяка стъпка.
- Искам да спреш да следиш телефонните ми разговори, компютъра ми... - Той понечи да каже нещо, вероятно да излъже, че не го прави, но аз го секнах в зародиш. - Недей... Наясно съм, че го правиш и... ти позволявам ако някога изчезна, да ровиш из нещата ми колкото искаш, но само тогава... Трябва да разбереш, че имам нужда от лично пространство и да уважаваш това... - Той ме гледаше с неодобрителен поглед, но аз не бях свършила.
- Освен това не искам да забравям как се плащат сметки... - Повдигнах едната си вежда. - Знам, че си ужасно... неприлично богат и т.н., но ако нещо се случи и вече не сме заедно... Не искам да забравям как да си плащам сметките, затова ще ми позволиш да поема част от разходите... - Замислих се малко за тази част. - Нещо дребно... Телефонните сметки, кабелната... - Щях да предложа да плащам и водата, но използвахме адски много вода и ток... Божичко, щях да фалирам на първия месец, ако трябваше да плащам за поддръжката на къщата. - Може да се ограничим с тези сметки... - Погледнах го решително, готова да се боря, ако случайно реши да се възпротиви. - Колко всъщност плащаш за телефон? - Попитах подозрително накрая.

Говорихме още много за тези неща. Например аз му казах, че искам предбрачен договор, а той ми напомни шеговито, че той е този с многото пари и няма нужда от такъв. Посмяхме се доста на това, че съм разорена и, че вероятно ако не е той ще трябва да си скъсам задника от работа, за да си позволя всички неща, които в момента ползвам. Естествено всичко беше в шеговит тон и дори за миг не се почувствах засегната, може би защото най-много се шегувах със себе си. Той все пак си мереше приказките, за да не ме засегне. Също така се съгласихме, че всичко което си е негово си остава негово, не бях на мнение, че е общо. Общ щеше да е само дома, в който сега живеехме и толкова. Говорехме за подаръците. Там също падна голям смях, защото той твърдеше, че обичам подаръците, които ми прави и това наистина беше така. Припомняше ми за различни неща, които ми е подарявал и на които наистина много съм се радвала... С него наистина можех да говоря за всичко, без да изпитвам никакви задръжки...
- А сега да поговорим за секса... - Казах хилейки се след последната му шега. - Това наистина е сериозно Алек... Искам да се съсредоточиш... - Той опита да сложи сериозната физиономия на лицето си, но му беше доста трудно.
- Трябва да има правила и за това... - Той каза, че целия е в слух, но леко се напрегна, сякаш очакваше да му дам някакви забрани.
- Аз съм жена и си имам определени нужди... - Започнах, опитвайки се да бъде сериозна.
- Искам да правим секс поне три пъти седмично... И да ми се реваншираш когато се наложи да отсъстваш... - Направих важна физиономия. - Също така, ти е позволено да правиш секс само с мен и с никой друг...

- Първо три дни в седмицата не беше максимум, а минимум глупчо... - Но той много добре знаеше това и не разбирам защо вместо да се пазари за по-висок минимум, искаше да спираме да правим секс.
- И второ, ако теб веднъж месечно те задоволява, тогава ще се наложи да си търсиш нова, съпруга, защото тази тук... - Визирах себе си. - Има нужда от много повече от веднъж месечно... - Прокарах ръка по гърба му, а след това го целунах.
- Само това че не искам да съм лакома ме възпря от това да предложа три пъти дневно... - Знаеше колко обичам секса... секса с него, така че...

Малък Грей?! Имаше предвид че иска някой ден да имаме деца, а това наистина ми дойде като гръм от ясно небе. Не бяхме говорили никога за нещо такова, на всичко отгоре дори и не се бях замисляла, за деца. Дори и когато ми предложи брак, аз... Ами просто не ми дойде на ум, че брака върви с деца.
- Искаш да имаме дете? - Попитах леко предпазливо, като се стараех да звуча нормално. Нито уплашена, нито развълнувана, а просто нормално, така като го беше казал и той.
- Не знаех, че искаш въобще да имаш дете... - Ние буквално никога не бяхме споменавали за деца, не наши, а като цяло за деца...

Присвих леко очи, като не бях съвсем сигурна какво точно да си мисля в момента. Казваше, че иска да имаме деца, но няма да е проблем и ако аз кажа, че не искам и нямаме такива. Не схващах съвсем. Смисъл ако знаеше, че иска да има дете (нещо което аз за себе си дори и не бях се замисляла до този миг) тогава не се ли предполагаше, че ще го иска независимо от това какво мисли другия по въпроса? Или с други думи казано ако аз исках да имам деца, а той не, щях сериозно да се замисля дали мога да прекарам живота си с човек, който не желае да има деца. Щях да се замисля дали бих могла да се откажа от това да имам деца и ако толкова лесно се отказвах от тях, това нямаше ли да значи, че изобщо не съм наясно какво искам?
- Мисля че... - Но думите ми сякаш не можеха да достигнат до устните ми. Губеха се някъде по пътя. Извъртях се и седнах на дивана с гръб към него.
- Мисля че има много повече неща които да обсъждаме отколкото си мислех... - Май и двамата не осъзнавахме важността на това да си женен за някой и да искаш да прекараш живота си с него и да имаш деца от него... Мислех си, че той ще е много по наясно, защото вече веднъж се бе женил, но сега виждах, че е точно толкова объркан, колкото съм и аз.

Опита му да се пошегува накрая наистина ме накара да се отпусна малко, но мисълта, че нещата могат да станат много по-сериозни и те вече ставаха. Говорехме за деца, сметки... брак! Беше наистина плашещо, ако си прекарал целия си живот, мислейки си, че единственото ти предназначение е да служиш на нещо много по-велико от собственото ти "Аз". Той нямаше как да разбере, затова дори и не се опитвах да му обясня в какво се е изразявал живота ми преди него. Да сега се опитвах да бъда друга... Нормална, но онази част от мен, все още бе жива и не мислех, че някога ще мога да се отърва от нея, дори и кошмарите да изчезнат. Всъщност дори не знам дали исках да загърбвам тази част от себе си, защото това ме правеше такава каквато съм и мисля, че опитите ми да забравя, причиняваха всички тези странични ефекти (така наричах кошмарите си).
- Том е добър човек... - С него никога нямаше да водим подобен разговор, защото никой от нас дори нямаше да си помисли за деца.
- И се справя наистина добре... - Радвах се, че положението между мен и Алек не го бе прекършило. Мисля че сега беше щастлив, защото имаше своята работа и се справяше ужасно добре, както знаех и че ще бъде. Не бях стъпвала в братството от повече от година. Липсваше ми, но едва ли щях да се върна някога отново там. - Сам го каза... - Целунах го още веднъж и после се изправих, издърпвайки туниката си надолу.
- Гладна съм...

Наистина бях изключително гладна и ами да кажем, че нямаше да издържа дълго така, затова започнах да оглеждам какво има в хладилника. Беше препълнен и имаше всичко за което се сетиш. Имаше всичко и за сандвичи. Ставаха бързо така че... Закуската която идваше в късния следобед щеше да се състои от сандвичи.
Извадих горчица, топено сирене, фъстъчено масло, любимите си франзели, някаква нарязана шунка, маслини... извадих много неща от хладилника. Докато по едно време хванах Алек да зяпа задника ми.
- Искаш ябълка? - Попитах след като го хванах на местопрестъплението. - Какво ще кажеш да изцедиш сок? - Извадих цялата купа с ябълки, имаше и круши, щеше да стане хубаво. Намерих и лимони. - Сложи и няколко лимона... - Наредих му аз докато разрязвах малките питки на две и ги мажех с вкусно топено сирене, а отгоре им слагах по малко парченце бекон или шунка, а върху нея редях маслини. Реших че ще е хубаво да ги запечем набързо в тостера, за да станат по-вкусни и веднага включих нещото да загрява.
- О и когато приключиш със сока, може да направиш кафе... Перверзник такъв... - И леко го сръгах с лакът в ребрата.