Re: Домът на Клаус

by **Клаус** Пон Яну 20, 2014 7:50 am

Успя да догони Катрин,което имайки предвид новото нападение и борба,се оказа доста трудна задача. В привидно други условия,щеше да се справи много по добре но за жалост,Илайджа бе объркал всичко.
Пристиганаха скапани в къщата,като видимо и не видимо бе ядосан,невъобразимо ядосан. Толкова близо и всъщност толкова далеч от коловете. Въпреки това веднага се приближи към Катрин,като обгърна лицето и с ръце и я огледа добре,дали не и бяха сторили нещо. Имаше следи от изгаряне,явно си бе скъсала гривната,която я пазеше. Сърцето му отново се сви,не биваше да вярва на никого дори и на брат си.
-Добре си нали?
Премина с ръка по врата и дали пък някой от предателите хибриди не я бе ухапал но нямаше следи и от това. Въпреки всичко не го направи като загрижен мъж,прида де впечатление,че не е чак толкова притеснен,не биваше и не бе от хо... Добре той не е човек и не показваше по човешки начин емоциите си. Отдръпна се,като премина през косата си замислен над това,че нямаше да си го прости,ако Майкъл я убие:
-Как нещата драстично се объркаха...

by **Катерина** Пон Яну 20, 2014 8:03 am

Още не знаех какво точно да мисля, освен, че нищо не е свършило. Клаус ми беше разказал за това което се е случило след като съм тръгнала, което значеше, че Майкъл е все още някъде там и вероятно ме търси, което значеше, че:
- Тук не е безопасно. - Казах сякаш на себе си. Не знам защо изобщо тръгнах насам първоначално. От всички места на света, бях избрала единственото където не бях защитена изобщо.
- Трябва да се махна от тук... - И какви пък са били тези вещици? Вещици. Древни вампири. Главата ми направо щеше да експлодира. Толкова ми беше писнало от всичко това. И Илайджа... Господи, той наистина щеше да ме убие. Щеше да го направи без да му мигне окото. Моят живот не означаваше нищо. За никой от тях.

by **Клаус** Пон Яну 20, 2014 8:12 am

Имаше логика но трябваше да се съберат някъде на място,което и двамата да се сетят. Но нямаше изгледи да се задържат въобще в тази къща,за Катрин бе опасно и със сигурност,Майкъл ще я потърси първо тук. Толкова логично че чак не е истина.
-Да...
Поклати глава и без повече въпроси не защото му се казваше,а защото така трябваше,тръгна към място безопасно от нападенията на Майкъл.
Стигнаха до една къща,тя беше само и единствено на Клаус,беше си я купил за да... Просто си я беше купил,за да прекарва времето си тук от време на време.
-Заповядай влизай,мисля че тук временно сме в безопасност.
Доста прашно местенце с чаршафи покриващи мебелите,купено може би преди 5 години но така и не бе влизано в нея къща. Някой места бяха вземани просто ей така,защото му харесваха,бог знаеше кога някога,ще ги посети отново:
-Да признавам доста е мръсно но я купих и не съм влизал в нея и все пак това не е важно...
Имаше място където да я скрие. Тръгна към шкафа,който пазеше отлежало уиски,което дори не бе отваряно. Взе направо бутилката и отпи от нея.

by **Катерина** Пон Яну 20, 2014 8:38 am

Наблюдавах го как се движи наоколо. Как опива от бутилката и се чувствах странно. Нищо от това не ми беше познато. През последните пет века, единственото което правех е да бягам и да се крия. И когато си мислех, че най-накрая съм спечелила билет за свободата си, се оказа, че това е просто още един затвор... Никога нямаше да има край.
Къщата беше доста отдалечена от цивилизацията. Беше скрита в някаква гориста местност. Всъщност беше доста приятно и тихо... И двамата имахме нужда от нови дрехи и душ. За щастие преди да тръгнем си бях взела някой неща. Мисля, че и той също, но не бях сигурна. Оставих го да разпуска с бутилка в ръка и потърсих банята. Поне имаше осветление и течаща вода. Е не беше топла, но това може би щеше да е проблем ако съм човек, вампирите можеха да го преживеят.
След като смъкнах кръвта от себе си, се облякох с чисти дрехи и можех да кажа, че се чувствам много по-добре. Притесненията ми обаче никак не си бяха заминали. Когато се върнах долу, Клаус беше запалил огън в камината и свалил всички чаршафи от мебелите. Сега изглеждаше много по-добре.

by **Клаус** Вто Яну 21, 2014 5:49 am

Пресушил почти цялата бутилка,от яд или просто в опита си да забрави този ден,да забрави,че е бил толкова близко до коловете,че е можел да ги вземе и да убие Майкъл,а да не успее и то само заради глупавия му брат,и защо явно заради една глупава жена. Не го оправдаваше,макар да беше направил същото преди няколко часа.
Седеше на канапето,захвърлил на една страна окървавената блуза,като се изми малко от кръвта,после щеше да се изкъпе,сега просто целта му е да пресуши бутилката до край. Гледаше с празен или по скоро с замислен поглед към камината,като гледаше и следеше пламъчетата. Замислен над нещата,който се бяха случили,че не трябваше да има доверие на никой,оставаше съвсем сам,както на него му харесваше. Ядоса се на това,че нямаше по голям контрол над нещата и,че не успял да планира всичко.
Чу шум,като надигна глава и видя,че е Катрин,не каза нищо а съвсем леко се усмихна,просто за да отрази,че е в стаята. После отново остана загледан в светлината. Държеше бутилката в едната си ръка,а ръката му висеше от канапето и се полюшваше леко.

by **Катерина** Вто Яну 21, 2014 6:09 am

Клаус безспорно бе най-силният мъж когото познавах. Неуязвим, неразрушим... А докато го гледах в момента ми се струваше толкова... уязвим! Пристъпих бавно към него и се наведох, за да взема бутилката, която държеше в ръката си. Почти я беше пресушил.
- Колко мило от твоя страна... - Казах саркастично и седнах в скута му. Не знам защо, просто имах нужда от близостта му. Всъщност чувствах се по-уязвима от колкото той изглеждаше и някак си, бях решила, че ако застана близо до него, ще се чувствам по-малко самотна.
- Изпил си всичко сам... - Гледах го право в очите и се чудех защо прави всичко това. Дали наистина ме обичаше? Бутилката се изплъзна от пръстите ми и дори не се постарах да я уловя, просто я оставих да тупне върху пода, а ръцете ми се прехвърлиха върху лицето му. Имаше много красиво лице. Всичко в него беше толкова красиво.

by **Клаус** Вто Яну 21, 2014 6:30 am

Най чудното е че не и отговори не и каза нищо,просто остана загледан в огъня но му стана ужасно приятно,че тя седна в него. Не можеше да пренебрегне прекрасния факт,че невероятното и тяло се намираше в такава близост до него. Не можеше да и устои и никога не е могъл,дори в моментите,който изглеждаше,че я мрази. Ръката му се повдигна и се оказа лениво на кръста и,колкото да я усети,да я докосне.
А,нейните ръце толкова нежни красиви,го докосваха,като сякаш се опитваше да му бръкне в душата но с нежна перушинка.
Очите му се стрелнаха към нейните но блестяха,издаваха изкрици любов но все още в него се криеше разочерованието,което не му даваше,никаква мира. Гледаше към нея,а за миг очите му се присвиха показвайки,че ще каже нещо:
-Не вярвах,че нещата може така драстично да се провалят.
Изгуби контакта с очите и,като с дръпна от лицето и но не по груб начин,ами защото просто бе ядосан и не желаеше да си го изкарва на нея,но я остави да стой в скута му. Но сложи ръка пред устните си,като скри с няколко пръста устните си.

by **Катерина** Вто Яну 21, 2014 6:38 am

Усмихнах се лекичко и въздъхнах. Май това беше най-отрезвяващото нещо което някога ми беше казвал. Разбира се, че мислеше за провала днес. Разбира се, че главната причина все още да съм жива бяха глупавите колове и разбира се, той ги искаше повече от всичко друго.
- Драматизираш... - Казах аз, като тихия и мек тон се бе изпарил.
- Коловете все още са там където си бяха и все още притежаваш единственото нещо, което има достъп до тях... Така че не разбирам защо е тази печална физиономия...

by **Клаус** Вто Яну 21, 2014 7:12 am

-Печална?!
Повдигна веждите си,за да покаже изумление,до сега не си беше дал сметка,че изглежда печален или по скоро,си мислеше,че изглежда ядосан:
-На печален ли ти изглеждам Катрин?
Отново попита но не очакваше точен отговор или почти никакъв,така да се каже,за това не се опита да се впряга и да повишава тон. Защото не бе нужно да обяснява нещото,като това,че така да се каже се изнервяше от случката. Това,че не стана точно по неговия план:
-Илайджа дълбоко,ще си плати за това предателство и това,ще стане,като прекърша врата на малкото му гадже...
Просъска той ядосано и погледна към огъня:
-Да рискува живота ти,заради една малка пикла. За един обикновен човек? Това е пълна подигравка? Подвижна банка...

by **Катерина** Вто Яну 21, 2014 7:27 am

- Това не те ли изморява? - Попитах изведнъж. Знаех колко изморително може да бъде да бягаш от някой, но сигурно и това да преследваш някой не беше чак толкова лесно.
- Имам предвид... По дяволите... Защо не си намериш друго хоби от това да преследваш останалите, които между другото не са длъжни да правят това което ти смяташ за правилно... - Аз също бях ядосана на Илайджа, даже много, но в случая Клаус не беше ядосан, а просто зъл.
- Мисля, че той обича тази ходеща банка и го разбирам... Той е просто мъж, който ще направи всичко, за да спаси живота на своята любима... Познаваш Илайджа и знаеш, колко досаден романтик може да бъде... - Прехвърлих се върху дивана до него.
- За бога, не може да наказваш и убиваш някой, просто защото е влюбен глупак... - Не и собственият си брат. Не и по този начин.

by **Клаус** Вто Яну 21, 2014 7:45 am

-Кажи как да не съм ядосан,когато рискува живота ти?
Този път не можа да се сдържи и направо изрева но не можеше да се сдържи повече ядат му просто го побърка:
-Майкъл можеше да те убие,ако не бях стигнал на време? По дяволите...
Изправи се и нервно тръгна към камината,като се опря на нея и се загледа в огъня,очите му горяха по същия начин,от злоба от това,че можеше да я загуби. Можеше да я загуби заради глупавата лигла на брат му:
-Не ми пука за нея,пука ми само,това че си тук...
Накрая просто изплю камъчето,нямаше да си признае,че се страхуваше,да не я изгуби,че я обичаше но и показа,нещо което не показа на друга. Дори това,че пренебрегваше егоизма си,това да опази себе си,пред това да спаси Катрин.
Извърна се към нея,сега просто си отдъхваше,защото тя е в безопасност до колкото е възможно. Коловете тук и сега имаха малко значение,защото бяха блокирани.
-Какво очакваш,да му простя,да го потупам по рамото и да се прегърнем по братски и да му кажа "Прощавам ти братко!"
Засмя се и поклати глава:
-Няма да стане...

by **Катерина** Сря Яну 22, 2014 12:08 am

Поех си дълбоко въздух и се изправих. Минах зад него и нежно плъзнах ръце по голият му корем. Главата ми се отпусна на гърба му и вдишах дълбоко, за да усетя още по-силно аромата му, които сякаш се разтече по мен:
- Не очаквам това... - Отвърнах тихичко, а устните ми докоснаха гърба му. Преди знаех как да го успокоявам. Правех го почти постоянно. Сега обаче нямах представа какво да направя и изобщо дали трябва да го успокоявам или е по-добре да го оставя да прави онова което си е наумил, че трябва да направи.
- Напоследък ме изненадваш... - Продължих все така тихичко, докато ръцете ми галеха корема и гърдите му, а устните целуваха гърба му.
- Изненадах се когато те видях в дома си... - Поясних. - Ако трябва да бъда честна, все още нямам представа защо го направи, но ме накара да видя отново мъжа, в когото се влюбих преди толкова много време и... - Ловко и бързо минах пред него и го погледнах в очите за един дълъг миг.
- Каквито и мотиви да са били водещи, съм благодарна, че беше там... - Плъзнах едната си ръка по гърдите му. - Обещавам, че ще получим тези колове и когато това стане, на Майкъл ще му се иска да не се е раждал. Беше много глупаво от моя страна да го събудя. - Осъзнах най-накрая. - И ще поправя тази грешка, повярвай ми...

by **Клаус** Сря Яну 22, 2014 5:54 am

Успя за секунда да се откъсне от своите мисли,да погледне към нея и към блестящите и очи. Очите му потрепваха,като гледаше всяка част от нейното лице и се опитваше да намери някаква неискреност или лъжа,но не откри. Този път му се стори,че тя е искрена,че говори истината и не лъже. Ласките и бяха внимателни и нежни и го накараха и той също да си спомни,за отминалите дни в който безкрайно много се обичаха. Обичаше да го докосва,всъщност трудно им беше да се отделят един от друг. Толкова силно я обичаше,че не можеше без нея.
Усмихна се при сладките спомени,а ръката му нежно я погали по лицето.
-Ако само за миг бях закъснял....
Съвсем инстинктивно се наведе към нея,като докосна в една страстна целувка нейните устни. Допря,челото си до нейното,облиза устните си,все едно е жаден но беше жаден за нейните устни.
-Не ми се иска да...
Не го довърши но не му се искаше да я изгуби отново,чак когато вече я имаше,когато всичко до някъде се изясни. Да нямаше и доверие на пълно,защото по природа нямаше но бе склонен да и се довери.

by **Катерина** Сря Яну 22, 2014 6:11 am

Усмихнах се лекичко и плъзнах ръка по лицето му.
- Но не закъсня... - Имаше склонност да задълбава в отрицателните емоции. Да вижда само лошото в хората и в света като цяло.
- Тук съм нали? - Подсетих го в случай, че не забелязваше.
- Искаш ли да поспиш малко? - Изглеждаше ми изморен повече психически отколкото физически и малко сън, нямаше да му дойде зле.
- Аз поне имам нужда от малко сън...

by **Клаус** Сря Яну 22, 2014 6:17 am

-Няма да е никак зле...
Тази идея му се стори много по добра от идеятада продължава да се задълбочава в проблемите и във всичко подобно. Улови ръката и,защото нямаше никакво намерение да ляга сам:
-И ти също се нуждаеш от сън...
Поведе я към спалнята,където вдигна покриващото одеяло легло и се откриха прекрасни завивки,е да не миришеха на пране но поне не миришеха на мухал.
-Настанявай се...
Остави я да легне и малко след това и той легна до нея и въпреки че я желаеше,умората си казваше своето и не му позволяваше да пожелае нещо повече,не че не можеше,а не бе наложително.

by **Катерина** Сря Яну 22, 2014 6:32 am

Беше направо нереално да заспя до него. И още по странно да се събудя до него. Не знам колко време бяхме спали, но когато се събудих навън вече беше светло. Може би малко преди обед или пък обед. Не че имаше някакво значение де.
Напрегнах слуха си, но единственото което чувах освен песента на птичките бе биенето на сърцето му. Това малко ме изнервяше. Тишината имам предвид. Вчера ми се стори приятно, но днес осъзнах, че тя ми позволява да се концентрирам върху собствените си мисли, а честно казано не исках да го правя. Нямах представа на къде ще ме отведе това.
Завъртях се леко, така че да застана с лице към него. Забих поглед в лицето му и зачаках... Не знам какво точно, предполагам или да се събуди, или пък мозъкът ми да роди някоя мъдра мисъл. Накрая явно притеснен от вторачването ми в него, той отвори очи и ме погледна въпросително:
- Сутрин обичам да пия кафе... - Казах сърдито, подобно на някое малко дете. - Как се предполага, че ще се сдобия с такова тук?

by **Клаус** Сря Яну 22, 2014 6:46 am

Отвори очи толкова лениво,а когато ги отвори,само ги присви и направи опит отново да ги затвори но не успя,защото тя продължи да мърмори,за нещо не толкова важно и съществено:
-Това ли е най-важното нещо в живота ти?
Усети се сърказма в гласът му,имаха много повече проблеми и по важни,от това че няма да пие кафе сутрин. А,и какво очакваше от него да скочи,като послушна домакиня и да и направи каже.
Все пак отвори очи,като се втренчи в нея. Да странно е да се събужда до нея,макар че честно му се искаше да е с по малко дрехи но това беше заради горещия сън,който бе сънувал. От онзи сън от който не искаше да се събужда:
-Май има едно кафе от преди 5 години,сигурен съм,че няма да става за нищо но може да опиташ. Другия вариант е просто да си налееш една чишмяна вода и да си въобразиш,че е кафе...
Май и се подиграваше или нещо такова не е много сигурно но такъв е раздразнителен,когато го събудят по начин по който съвсем не харесва.

by **Катерина** Сря Яну 22, 2014 7:03 am

Завъртях очи с досада и с една тежка мъченическа въздишка се измъкнах от леглото.
- О, продължавай да си спиш... - Казах с нескрит сарказъм. - Аз ще се оправя и сама...
Грабнах якето и обувките си и със силно затръшване на врата, от което можеше да ти се изправи косата, уповестих за излизането си от стаята.
Сега когато беше светло, къщата изглеждаше доста трагично. Имаше нужда от сериозно почистване. Е, почти бях сигурна, че никой от нас няма да се заеме с тази работа, затова реших, че просто трябва да открия някой който да го направи вместо нас. Освен това бях гладна и това ме правеше още по-раздразнителна.
Обух се набързо и излязох от къщата.
- По дяволите... - Как щях да газа в тая кал с тези обувки? Всъщност, кой каза, че трябва да го правя? Колата му беше тук. Можех да взема нея и ей така без да искам да я поодраскам тук там. Струваше ми се справедливо. Върнах се, за да намеря ключовете.

by **Клаус** Пет Яну 24, 2014 11:59 pm

Или беше глупава,или не обичаше да мисли или най вероятно е толкова вироглава,че не позволяваше на мозъчните клетки да стигнат до правилното място,от което да вземе правилното решение,ами действаше първосигнално. Само заради едно глупаво кафе... Не му се вярваше,че ще рискува живота си,по скоро сигурно бе от съклет,чувстваше се странно,дори не знаеше,какво да прави в такава ситуация.
Изправи се бавно,като въздъхна някак странно все едно казваше. "Как е възможно толкова да прилича на мен." До голяма степен и двамата бяха супер инати и да доста си приличаха,два остри камъка трудно мелеха. Той си бе наумил,че за сега е добре да се стой тук,не че бе бъзливец... Не но искаше Майкъл да се разкара да тръгне по нечии други пети,за да могат двамата с Кат да вземат коловете. Понякога бе склонен и да потърпи.
Слезе долу,само по панталон,като дори не се облече и я видя на вратата. Усмихна и се,като с засмя:
-Какво стана осъзна,че е много кално на вън ли?
По обувките и личаха малки следи от кал,не бе нагазила но бе опитала:
-Търсиш нещо май?
Проследи я с поглед как се опитва да търси нещо,предположи че са ключовете. Приближи се към шкафа,като ги взе в една ръка но ги прибра към тялото си:
-Ще дойда с теб,не знам до каква степен си в безопасност.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 12:17 am

Премигнах няколко пъти срещу него, все още чудейки се дали говори сериозно. После осъзнах, че не се шегува. Като изключим подценяването обаче, това което правеше бе наистина сладко. Опитваше се да ме защитава, все едно имах наистина нужда от това.
- Вече съм голямо момиче Ник... - Приближих се до него и протегнах ръка.
- Дай ми ключовете... - Повдигнах едната си вежда и зачаках да направи нещо. Малко вероятно бе да ми ги даде, но нищо не пречеше да опитам.
- Ако исках да избягам, вече щях да съм го направила. - Припомних му, в случай, че това му се въртеше в главата.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 12:34 am

-По,какво личи че и голямо момиче?
Засмя се доста силно,като все още държеше ключовете към себе си. Да личеше си че малко я подкача но по детското и инатене не личеше,товаче е пораснала нито по глупавите еобмислени решения:
-Майкъл е по петите ти,много ще ти се зарадва,когато ненадейно те намери,докато си купуваш кафе...
Присви очите си,нямаше намерение веднага да и дава ключовете:
-А,и честно да си призная съм гаден и няма да откажа да сляза до града.
Трябваше да и покаже,че няма да я остави сама имаше доста по голяма заплаха за нея на има Майкъл,която не би си поплювала и за втори път,щеше да направи опит да я отвлече:
-Бъди добро момиче и ме изчакай...

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 12:48 am

Завъртях отегчено очи:
- Побързай! - Извиках след него и седнах на някакво канапе, докато го чаках да се върне. Това за храната и аз го имах в списъка си. Всъщност не слизах само за кафе. Трябваше да намерим и някой, който да се погрижи за тази кочина тук, ако щяхме да оставаме. Което значи, че щяха да са необходими много хора, за да заприлича това на място за живеене. Нямаше дори шампоан и водата беше студена...
- Искам аз да карам. - Съобщих, когато го чух да се връща.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 12:55 am

-Да караш моята кола няма да стане...
Слезе долу,облечен с черни дънки тениска и кожено яке,както и големи тежки ботуши,който се чуваха от далече. Можеше да се каже,че е доста РОР.Да и даде да му кара колата беше изключително смехотворно и нямаше да стане:
-Върви към колата!
Вече бе долу и отвори входната врата за да може да излезе през нея:
-Моята,черна пума никой не може да я кара. Дори ти не си толкова цена...
Естествено се шегуваше но си обичаше колата,като всеки уважаващ се мъж. Първо колата,а после жената:
-Когато се научиш да караш добре може да ти дам да направиш едно кръгч.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 1:22 am

Даже не се опитвах да прикрия раздразнението си:
- Ама ти... - Даже не успях да довърша, когато почти на сила Клаус ме вкара в колата и затвори врата с трясък.
- Толкова си досаден... - Казах аз, когато и той самия влезе в колата. Изобщо не бях свикнала някой да ми говори по този начин. Всъщност през целият ми живот аз командвах хората около мен, а не обратното.
- Дори не си ме виждал как карам. - Което си беше самата истина. Не беше виждал нищо от това на което съм способна.
- И не ми е притрябвала глупавата ти кола... - Просто мразех някой друг да шофира вместо мен.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 1:36 am

Погледна я с бялото на очите си,като веднага запали колата,за да не чува думите и,макар е чу всичко. Единственото,което не приемаше,е постоянното мърморене,мрънкане,оплакване и подобни неща. Това ненавиждаше в жените,а тя вечно е от нещо недоволна и все нещо се сърди.
-Има ли момент в който всичко да ти е наред?
Попита накрая заключение на всичко:
-Преди не беше толкова капризна,недоволна?
Времето я промени но искаше да знае само пред него ли го правеше или по принцип е такава.
-Спеше с часове в сеното гола и се усмихваше,все едно лежиш в сатенени завивки.
Обърна се зя миг,като доста добре,караше и доста умело:
-Без кафе,без нищо...

by Sponsored content