Власт!!!

Мисля... Не, аз наистина бях убеден, че имам най-невероятната жена на света. Просто не можеше да съществува друга толкова възбуждаща и прекрасна жена, като моята и на всичко отгоре, винаги откликваше на поривите ми, но още по-хубавото бе, че и самата тя инициираше такива понякога.
Дръпнах хавлията си и я захвърлих на пода. Напрежението между телата ни бе осезаемо и сякаш всеки допир до нея ме наелектризираше. Усещах как минава ток през мен, как... просто усещах как ако не бъда с нея, ще умра. Беше права, нямах нужда от покана, просто я желаех и не исках да чакам, затова само разтворих бузките на дупето й и проникнах в нея. Спомена от преди малко още беше жив и някак се чувствах незадоволен, исках да се върна отново там и да завърша това което бяхме започнали по-рано. Изстенах силно, когато усетих колко е стегната там. Можех да свърша още на мига, но нямаше... още не.

Предишния път нещо в мен сякаш избуя, диво и яростно. Не я пазех, бях се отдал напълно на удоволствието. Колкото и да не исках да го призная, се бях превърнал точно в това, което не исках. От любовник, дори съпруг, бях преминал в тъпкач, който искаше само да завре оная си работа по-дълбоко и да даде колкото може повече от себе си в акт на сексуални привличане и черна, мрачна и потна греховност. Мислех повече за себе си, отколкото за нея, а сега исках точно обратното. Бях наранил достатъчно сладкото й дупе, затова сега исках да се реванширам, като й покажа, че мога да бъда и друг.
- Не ми казвай, че не ти харесва... - Усещах как потрепва, как се мъчи да се извива под тежестта ми. Този път не трябваше да съм груб. Тя бе достатъчно чувствителна сега и наистина можеше да я нараня, ако стана по-груб. Пък и така щяхме да продължи по-дълго.
Прокарах едната си ръка под нея и намерих сладките й устни. Радвах се, че имам дълги ръце в такива случаи. Намерих онова най-чувствителното й местенце и започнах да въртя пръстите си там. Исках да я докарам до оргазъм... не само един...

Накрая малко засилих темпото, за да мога да я последвам. Познавах я толкова добре, че знаех кога е на път да изригне отново. Имаше едни специфични звуци които издаваше, усещах свиващите се мускули и започваше да се бори още повече с мен. Щом усетих всички тези признаци, просто отпуснах и си позволих да получа същото удоволствие, дори по-голямо.
Членът ми пулсиращо започна да се свива и после избухна. Потреперих, докато от слабините ми се изтръгваха електрически заряди от удоволствие, карайки цялото ми тяло да трепери, а краката ми да се тресат, сякаш бях болен. Вече бях загубил сили и се отпуснах до нея, обгръщайки я с ръце, пренебрегвайки умората. Просто бяхме заедно. Бяхме едно за малко и го бяхме направили с любов, без да се бавим, с удоволствие, без съжаления... и заедно. Това беше по-важно. Независимо колко мръсно го бяхме направили, двамата бяхме направили нещо приятно заедно и се обичахме. Аз целунах рамото на жена си и казах високо, макар и едва поемащ дъх:
- Обичам те, Вал... Невероятна си...

Засмях се и я целунах влажно и звучно по устните.
- Напълно наясно съм с това красавице. - Целунах я отново и я укротих малко като я придърпах в обятията си.
- Ти си царица в това да бъдеш лоша... - В хубавия смисъл на думата. Обичах нейния лош режим, когато ми стопяваше лагерите. Никой друг не го можеше така и това не се учеше, то или го имаш или не, а тя го имаше в изобилие.
- По-изобретателна си дори и от мен, но сега се нуждаеш от малко почивка... - Беше истинско престъпление да искам от нея да си почива, когато кипеше от енергия, но и не исках да я нараня и ако станеше така, че да продължим, за тази вечер щях да оставя дупето й да почива. Не настоях да я завия отново, защото наистина беше топло и мисля, че нямаше да има проблем, а и тя щеше да ми каже ако усети, че й става студено.
- Кога искаш да тръгнем? - Щяхме да отидем с яхтата до едно малко островче на около ден от тук. Щяхме да сме само двамата. Яхтата бе заредена с храна и вода. Мисля че щяхме да се справим. - Предлагам след като се наспим, да потеглим... - Яхтата беше на котва тук и щяхме да тръгнем, когато сметнем за добре.

- Ще го кажа отново... Няма да имам нищо против ако го отложим... - Бяхме говорили вече за това и тя бе казала, че няма нищо против медения ни месец да е сега, но ако щеше да се притеснява през цялото време за Хоуп, това нямаше да е добре. Нямаше да може да се почувства като на истински меден месец, а аз не исках вниманието й да е заето и то с тревожни мисли.
- Не искам да правим нещо, което ще те кара да се тревожиш... - Исках меден месец с нея, но ако това означаваше да я тревожа излишно, предпочитах да се приберем и да използвам почивката, която си бях взел, прекарвайки я с тях двете.
- Наистина няма да се разсърдя... - Трябваше да знае, че не съм против и разбирам тревогата й, а също така че искам най-доброто за нея. - Може да го направим винаги... Когато си готова...

- Грета греши... Ти си секси мамче... И младо де, но най-вече секси... - Казах и й лепнах една звучна целувка по устните.
- А що се отнася до другото... - Вече малко по сериозен казах аз. - Не ми се иска да те успокоявам през медения ни месец... Единственото, за което искам да се тревожиш е следващия ти оргазъм... - Наистина исках да имаме няколко безгрижни дни, в които да не се тревожим за нищо. Просто в последните месеци, всичките ни мисли бяха предимно за Хоуп и сега смятах, че сме си заслужили малко време, в което да помислим за себе си. А и бях убеден, че тя ще си прекара добре. Дори нямаше да усети отсъствието ни, защото все още бе много малка, а и тя бе много контактно дете, което се разбираше с всички. Имаше деца, които искаха само майките си, но не и тя. Тя обичаше всички и това ни позволяваше например да си вземем няколко дни за нас.
- Хоуп е в добри ръце. Нищо няма да й се случи... Дори няма да усети, че ни няма.

Харесваше ми как звучи от нейната уста. В тона й се криеше толкова много... гордост и обич, а докато го казваше прекрасните й очи блестяха сякаш по един особен начин. Не знам дали беше заради значението или заради твърдия ми член в нея, но ако това беше брака, то аз можех да съжалявам единствено заради това, че не се беше случило по-рано.
- Моята съпруга... - Постарах се да вложа в думите си всички онези чувства, които изпитвах в момента - от невероятно удоволствие до безгранична любов и привличане към нея. Тя бе изумителна, във всяко едно отношение, но днес направо ми скриваше шапката. Колко ли бе изпила? Не знам... Няма значение. Харесвах режима й на порочност.
Хванах я за кръста и се надигнах леко заравяйки устни и лице в гърдите й. Те отново си бяха само мои. Не се налагаше да ги деля с дъщеря ни. И докато тя се движеше изкусително върху мен, аз се заех с тях, Гръзках настръхналите й зърна, смучех ги, въртях езичето си около тях и не спирах да я подканям да се движи, колкото беше възможно да се движи в тази поза, но тя сякаш бе извън земна и го правеше толкова мръсно и яко, че изпитвах неземно удоволствие.

Да накараш някоя жена да говори така, значи трябва да й харесва много. Естествено не си правех илюзии, че всичко се дължи на мен. Тази вечер аз бях повече консуматор, отколкото раздаващ. Тя обаче умееше да се раздава и да доставя удоволствие не само на мен, но и на себе си. Това я правеше толкова добра и толкова изумителна.
- Не и преди теб... - Нямаше да свърша преди да го е направила и тя. Просто нямаше да се чувствам достатъчно удовлетворен, ако я оставя незадоволена.
- Хайде Вал... Искам да усетя как се разливаш по мен... - Говоренето малко ме откъсна от гърдите й, но за сметка на това обаче я повдигнах леко, така че да мога и аз да се задвижа под нея, а това без съмнение щеше да й помогне да достигне до крайната цел на това занятие.
- Сега... - Ако не свършеше веднага, вероятно нямаше да мога да я дочакам. Просто бях толкова зверски възбуден, че направо щях да се пръсна.
- Направи го сега...

Усмихнах се доволно и отвърнах не по-малко диво на целувките й, което доведе до нещо друго. Вече започвах да се чудя дали в питиетата не е имало нещо, защото иначе не знам как успявах да презаредя толкова бързо, но беше факт. Още не бях излязъл от нея, когато члена ми започна да набъбва и да се втвърдява. Имаше нещо лудо във всичко това.
Преобърнах я под себе си и сега беше мой ред да й покажа, колко точно я обичам й желая. Задвижих се от раз със сила и бързина, защото тя вече беше ужасно влажна. Без проблем се движех напред назад и този път бях страшно див. Нейните викове ме изкарваха извън равновесие. Направо полудявах. Стисках гърдите й, хапех я и я чуках така здраво, че започвах да се чудя дали това легло ще ни издържи. Скърцаше ужасно много, а таблата се блъскаше в стената. Не можех да спра обаче... Не и преди да свърша. А края ми беше не по-малко бурен от началото. Бях сигурен, че след този път, съм й оставил синини. Боже аз наистина щях да я погубя...
И двамата свършихме и се отпуснах напълно изнемощял на леглото до нея. Бях сигурен, че след този път няма да мога да го вдигна отново... Поне не й тази нощ. Бях направо като изцеден, но наистина обожавах тази умора.
- Страхотна си красавице... Направо ми стапяш лагерите...

Едва бях отворил очи, а тя ми даваше нареждания. Е, ако искаше да правим секс, вероятно щях да се съглася с охота, но тя искаше да станем от леглото, а аз исках да си остана тук завинаги.
В крайна сметка обаче се наложи да стана искам или не, защото сам не беше забавно, а тя отиде в банята, затова и аз я последвах. И преди да измием следите от снощи, създадохме нови. Постарах се обаче да съм по-внимателен, защото освен по дупето имаше синини и на други места по нея.
- Боли ли те? - Попитах докато търках гърба й с гъбата. Тя ме увери, че се чувства добре, но наистина се мразех заради тези синини, които бях оставил по нея.
- Обичам те! - Казах й на излизане и я оставих да се приготви, а аз се облякох набързо и отидох да проверя как е положението навън. Яхтата беше точно там където очаквах да бъде и багажа ни също трябваше да е вече качен на нея.
Върнах се обратно вътре. Тя вече беше готова, за тръгване, така че я хванах за ръката и я поведох към яхтата, на която щяхме да прекараме следващите дни.
- Е, това ще е нашия дом следващите няколко дни... - Дадох й малко пространство, за да разгледа. - Харесва ли ти? - Влязох навътре, за да проверя дали бяха оставили храна както бях поръчал и да... Имаше две блюда захлупени с капак. Повдигнах единия и погледнах.
- Гладна ли си? - Сигурно, аз направо умирах от глад.

Искаше ли питане? Аз бях като малко кученце, което ходи навсякъде след нея. Просто в първия момент, бях меко казано напълно захласнат от гледката и точех лиги, когато обаче чух гласът й и осъзнах какво ме пита, бързо се приближих и грабнах тубичката със слънце защитен крем.
- Как е възможно винаги да си толкова красива? - Не можех да си го обясня. Все трябваше да има моменти, в които да я намирам за непривлекателна, но истината беше, че я харесвах дори и когато тя се мислеше за грозна и дебела. За мен тя бе най-красивата жена на света.
- И да ме привличаш толкова силно... - Изсипах малко крем и го разтърках между дланите си, след това старателно и много изкушаващо започнах да го нанасям по гърба й.
- Ако оцелеем след тези няколко дни, ще е хубаво да ни впишат в книгата на Гинес... - Защото бях повече от убеден, че снощния маратон няма да е последният такъв. Дори и сега я желаех отново.
- Защото ще сме истински герои...

Направихме го направо там, върху шезлонга под жаркото слънце и бяхме наистина доволни накрая. После си взехме душ и тя отиде да се препича отново, а аз седнах под сянка и започнах да разглеждам едни карти и се опитвах да ги разчета. Добре че яхтата имаше джипиес, че иначе щяхме да сме загубени.
- Трябва да сме на острова след около 56 часа... Или поне така казва тази джаджа тук... - Хвърлих й един поглед през рамо.
- Ако не спираме и се движим със тази скорост... - Островчето на което щяхме да отидем всъщност беше много малко. Можеше да се обходи за няколко часа пеш. Имаше обаче много хубава вила, напълно оборудвана с всичко необходимо и мисля, че също щяхме да се чувстваме добре.
- Искаш ли да гледаме някой филм след вечеря? - Все още имахме приготвена храна, но може би от утре щеше да се наложи да си я правим сами.