Re: Къщата на Антея

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 12:30 am

Замислих се върху нещата които каза и повечето от тях ми се сториха несериозни. Разбира се Ан бе ужасно млада и наистина едва ли сега мислеше за семейство и деца, затова и разсъждаваше по този начин. В бъдеще обаче нещата щяха да са съвсем различни и тя щеше да разбере какво имам предвид сега.
Взех ръката й в своята й я поднесох към устните си. Беше ми ужасно мъчно за нея. Знаеше толкова много неща, на практика знаеше как ще протече целият й живот, а това беше наистина тъжно. Нямаше изненади...
- Това сигурно е ужасно трудно... - Казах аз. - Да знаеш всичко което ще последва... - Поясних и пак я погледнах в очите.
- Какво виждаш? Ще заминем ли на това малко пътешествие, което искаш? - Щях да я заведа, ако го искаше наистина.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 12:50 am

-Да определено ще идем и съм сигурна,че ще си прекараме незабравимо...
Това,може би щяха да са последните и мигове на пълна свобода,когато всичко е спокойно и нищо не зависи от нея. Щеше да се тренира,да се учи от грешките си,да прекара с него толкова хубаво,да се забавляват.
-Тежко е да виждаш смъртта на любимите си хора,това е най-тежкото но с времето свикваш да знаеш всичко и когато луната напълно се скрие,ти е много тежко,когато не можеш да получиш и грам видение...
Май бе забравила да му спомене,може да се каже,че не и се е налагало:
-Да,не знам какво е това но когато няма никаква луна,не получавам видения имам дарби но видения не.
Вдигна рамене и скоро колата спря,като един от вещерите отвори вратата и тя излезе,като го изчака той да слезе.
Пред тях се откри прекрасен замък,пищен и прекрасен,не е овехтяла съборетина,а сякаш построен сега веднага. Сякаш времето не го докосна,а замъка беше на повече от 400 години:
-Добре дошъл в истинския ми дом...
Хвана го за ръката и тръгнаха напред. Отвори се прекрасна врата и тръгнаха по прекрасно бродиран килим,а по стената имаше портрети:
-Това са портретите на моите деди. Като истински крале сме...
Засмя се тя пристъпиха още напред и не след дълго бяха в голяма трона зала. Където на един трон седеше прекрасна жена,облечена в бяла дълга рокля,бялата и коса стоеше преметната на една страна,а лицето и изглеждаше прекрасно,толкова младо. Само,косите и издаваха,че е стара. Изправи се с усмивка,като се приближи към Ан. Сложи ръце на лицето и,като целуна челото и. Личеше си,колко много и липсва,че я обича безкрайно но не можеше да пренебрегне трона:
-Ти си добре,моето съкровище. Наранили са те!
Погали я все едно бе малко дете,а Ан стоеше и се усмихваше,защото и тя се радваше на майка си:
-Казах ти да внимаваш с древните вампири,да ги отбягваш. Майкъл е жестоко създание,едва успях ме да го заключим първия път.
Тогава видя до нея Илайджа,хвана ръката на дъщеря си. Изглеждаше малко изплашена но не отстъпи:
-Мамо,това е Илайджа моя най важен човек...
Майка и поклати глава но не се усмихна:
-Благодарна съм Ви,че спасихте дъщеря ми...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 1:16 am

Никога не бях виждал нещо подобно. Трябваше ми време, за да асимилирам всичко, което се беше случило и това което бях разбрал. Живеех на тази земя, по-дълго от всеки друг вампир и човек и дори не подозирах, че съществува такъв свят. Трябваше да разпитам Ан за повече подробности.
- Всъщност много бих искал това да е така, но истината е, че вашите... - Не знаех какви точно й се падат, но щом беше кралица, сигурно бяха нейни подчинени.
- Помощта която изпратихте, спаси не само дъщеря ви, но мен и моето семейство, за което аз съм ви безкрайно признателен. - Отвърнах учтиво, което си беше самата истина и целунах с почтеност ръката на жената.
- Как бих могъл да ви се отблагодаря за това? - Попитах и се изправих отново в цял ръст, тайничко хвърляйки по едно око наоколо. Имаше много интересни рисунки по стените и тавана, но не можех да се взирам прекалено много в тях, защото щеше да е неучтиво.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 1:28 am

-Това е наше задължение,не пазим само себе си,а пазим и всички останали. За жалост не ме всемогъщи и не можем да помогнем на всички...
Погледна отново към дъщеря си,като се усмихна:
-Всъщност можете и съм сигурна,че и без да Ви моля,ще го сторите. Грижете се за моята Амералд,знам че аз не и дадох цялата си майчина обич,от която имаше нужда но се надявам,че Вие,ще сте до нея...
Прегърна отново дъщеря си,като премина с ръце,по прекрасните и коси:
-Може да останете в замъка,колкото пожелаете но утре предстои церемония,чувствай те се поканен. За нещастие нямам много време:
-Трудно ни е да се справим с глутница развилнели се хибриди.
След това ръгна,а Ан остана с него в залата:
-От както брат ти създаде хибридите,за нея няма и един ден спокоен. Проблема е,че ние не желаем да убиваме и за това се опитва с добро да ги помири. Но често това не се получава...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 1:40 am

Срещата с майката на Ан, бе много по-краткотрайна от колкото очаквах. Всъщност имах много въпроси към тази жена. Главно за Ан разбира се, но и като цяло за това общество, което някак си бе останало скрито за мен.
Насочих вниманието си обратно към Ан. Имах чувството, че едва сега започвам да я опознавам.
- Как така хибридите на брат ми ви създават проблеми? - Нима брат ми знаеше за обществото от вещици? Е, всички знаехме за вещиците, но това тук беше нещо съвсем различно. Дори не знаех какво точно представлява.
- Да помири кого? - До колкото знаех вещиците пазеха равновесието в природата. Хибридите на брат ми от друга страна бяха нещо извън нея, нещо което заплашваше да унищожи видовете. На практика те бяха по-силни от вампирите и въркулаците, но не чак толкова силни. Също имаха своите уязвими места и можеха да бъдат убити.
- И защо да не може да ги убивате? - Не разбирах и това. Нямаха достатъчно сили или какво?

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 1:51 am

-Нарушиха баланса между расите,пострадаха много хора,много вампири,както и вещици. Ни е сме,като баланса. Опитваме се да разберем всички. Много е лесно да убиваме,без да задаваме въпроси. Ако можем да ги разберем и да потиснем,тяхната природа,без да нараняват. Можем да убиваме но не всичко се решава с това Илайджа.
Приближи се към него:
-Не можеш да убиваш,само защото не разбираш или не одобряваш.
Хвана го за ръката и тръгна към него:
-Нашето обществ е обвито в мъгла,никой не трябва да знае за него. Повечето вещици придобиват с времето своите способности но аз съм родена с тях. Като заключена кутия и след церемонията,всичко ще се отключи и ще притежавам силата,която майка ми притежава.

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 2:01 am

Не ми се искаше да повдигам отново въпроса, но просто нямаше как:
- Разбирам това Ан... Разбирам, че майка ти е много заета и, че всичко е по-сложно от колкото предполагам, но тук има много хора... - Усещах присъствието им.
- Не мислиш ли, че ще бъде много по-разумно ако останеш тук и някой от тях ти помогне да се справиш със силите си? - Това бе дълъг процес на опознаване, който за всяка една вещица бе различен. Не бях толкова запознат с вещерските неща, за да й бъда полезен. Или поне не толкова колкото някой от нейните хора.
- Майкъл все още е някъде на вън, а дори и аз не съм в състояние да те предпазя от него. - Даже нямаше да споменавам за брат ми, който сигурно също вече ни търсеше.
- Това направо ме убива... Убива ме да знам колко безпомощен съм... - Споменът за това, че почти не я бях загубил днес, още беше толкова пресен.
- И преди да кажеш нещо, само си спомни какво беше направил Майкъл с теб... - Само като си спомня как изглеждаше и сякаш някой забиваше кама в сърцето ми.
- Никога няма да си простя, ако още някой те нарани заради мен... Имам нужда да бъдеш в безопасност, защото Бог ми е свидетел, колко силно те обичам... Никога не съм обичал така... Никога Ан и повярвай ми, за вампир живял толкова хиляди години, може да оцени стойността на любовта и живота...

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 2:20 am

-Острова на който отиваме не е изписан на картата,може да се каже,че през вековете е доста умело скриват от всички. А,и над него тегне защита,която не позволява да бъде открит. Аз няма да успея да направя такава защита и ако остана тук могат да ме намерят тук и може да застраша всички,както и майка ми,чиито способности,ще намалеят.
Застана пред него:
-Тук не е безопасно за мен Илайджа,не е каприз. Всички вещици отиват там,дори майка ми е била там,а е още жива. Уверявам те Майкъл не може да ни открие там.
Улови ръката му,сърцето и препускаше лудо от думите,който чу. Това,че я обича,че я обича повече от всяка друга я накараха да се почувства все едно лети:
-И аз също те обичам Илайджа,не бих си представила живота си без теб. Но ако остана тук,първо Майкъл,ще ме намери и покрай мен всички,ще умрат. Ако не те взема на острова,той щете приспи и никога повече няма да те видя.
Погали го нежно:
-Има и друг вариан,ако намери начин да вземе коловете,ще те загубя завинаги,за това искам да дойдеш с мен. Да опазя и теб...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 2:39 am

Въздъхнах тежко и леко се усмихнах. Много я биваше в убеждаването, а и вече знаех, на какво е способна, ако й откажа нещо, затова смятах този път да не упорствам. Просто щяхме да отидем на този остров и да решим какво ще правим после. Аз също имах нужда да помисля малко. Да реша какво ще правя, най-вече с чувствата си към Ан. Това беше възможност да решим и този проблем.
- Добре. - Отвърнах смирено. - Ще отидем на този остров и ще останем там, докато можем или докато не измислим как да се справим с всичко това. - Казах аз и я придърпах към себе си. После нежно целунах челото й и я задържах така за един дълъг миг.
Откъснах се за миг от всичко останало. Тя ухаеше като Рая! Гласът й бе като песен. Дъхът й по мен... Наистина бях като в Рая.
- Кога ще тръгнем? - Надявах се да е по-скоро, макар, че тук също би трябвало да е безопасно.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 3:16 am

-В други ден,както каза кралицата утре има церемония,така че ти ще бъдеш моя изискан джентълмен и кавалер до мен.
Умееше толкова добре да го ласкае и да прави нещата толкова хубави,макар на пръв поглед да бяха обикновени,а и за нея утре е необикновен ден,щеше да започне пътя и към трона. От утре,щеше да е на една голяма крачка до трона. Не не ламтеше за него но това е като негово признание.
-Това няма да бъде само церемония,а прекрасен бал. Сигурно за малко,щете върне в миналото.
Отдръпна се за малко и повдигна ръката му,за да му подскаже да я завърти и той до направи но я дръпна към себе си и тя се засмя толкова жизнерадосно,че залата изведнъж от скучна,сякаш засия от смеха и:
-Ще те видим колко лошо можеш да танцуваш...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 4:02 am

Засмях се:
- Всъщност танцувам много добре. - Не че се хвалех, просто ми се изплъзна от устата. Щях да допълня и по-добре от теб, но това го запазих за себе си. Жените не обичаха да чуват факти, те обичаха комплименти и точно такъв щеше да получи Ан, защото го заслужаваше. На практика обаче аз имах много по-голям опит от нея и вероятно се справях по-добре. Това обаче нямаше нищо общо с това, за което говорехме в момента. Просто се бях отплеснал в мислите си.
- Убеден съм обаче, че ще ме засенчиш с твоите умения и красота. - Е това вече беше нещо което си беше самата истина. Без значение колко добре владея стъпките и т.н, Ан ме засенчваше с всичко останало. Тя просто бе великолепно създание, което нямаше равно на себе си.
- Нямам търпение да те придружа на бала.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 4:19 am

-Ще засенчим всички,ще бъдем най-прекрасната двойка на бала. Както едно време моята майка и моя баща.
Тогава се сети нещо и веднага го дръпна за ръката,като го отведе пред една огромна картина,дори беше гигант сравнение с другите. На нея бяха нейната майка с прекрасна руса коса,облечен в прекрасна червена рокля. А,до нея стоеше силен,очарователен мъж,с черна коса и сини очи. Силен и невероятен мъж,прекрасна дойка,както и те двамата с Илайджа бяха.
-Това е моят баща Франсис,срещнали се с майка ми в франция,за малко майка ми да го убие. И тя като мен се учила да овладява дарбите си. Той се обучавал за войн и не бил много мил с нея но майка ми разтопила сърцето му. Дълго са били заедно,майка ми подържала живота му но накрая станало неизбежно на отлага,когато съм била само на три той е починал.
Стисна ръката на Илайджа:
-Не го помня много но в сънят си виждам силния му силует над мен и усещам топлите му сини очи. Майка казваше,че много ме е обичал. След смъртта му майка ми се променила никога повече не организирала бал или прием...
Облегна се на рамото на Илайджа:
-Е,видя и баща ми,вече знаеш доста неща за мен.

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 4:47 am

- Сигурен съм, че щеше да бъде много горд с жената, в която си се превърнала. - Казах аз и я целунах по бузата. Аз поне бях горд с нея. Беше силна, красива, необикновена жена изтъкана от толкова добродетели и качества, че нямаше как да не й се възхищавам.
- Ще ме разведеш ли наоколо? - Попитах аз, а Ан с голямо удоволствие ме разведе из замъка. Разказваше ми така описателно и красиво, че по едно време просто престанах да слушам, а гледах само нея.
- Това място е... - Нямах думи. - Толкова мистично... - Години нямаха да са ми достатъчни, за да го опозная.
- Имаш много красив дом Ан. - Казах в заключение.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 4:55 am

-Благодаря ти,това е най-прекрасното място,след години ще е отново моя дом,както и твоя,ако пожелаеш,да станеш с мен.
Надяваше се да иска да остане с нея,толкова силно,защото не си представяше живота си по друг начин. Той щеше да бъде до нея,може би щеше да бъде и крал с нея. Е,нямаше да има голяма власт но можеше да се оженят. Но само ако той пожелаеше,тя не смееше да си помисли за това,защото се страхуваше,че той може да си отиде.
-Ела,ела да ти покажа още нещо...
Една много специална стая,това е нейната спалня. Качиха се по едни вити стълби,до една кула,отвори една прекрасно инкрустирана врата и се показа прекрасна гледка,на голямо абаносово легло с балдахини,толкова голямо че всеки би се изгубил в него. Красива стая поедредена с много вкус.
-Това е моята стая,е да имаше бебешко легло но го промениха,когато станах на 7 и заявих,че не желая повече розаво в стаята си.
Тръгна напред,като го остави да влезе:
-Чувствай се поласкан ти си първия и единствен мъж,който е влизал тук в моята стая.

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 5:55 am

Влязох в стаята и се заоглеждах наоколо. Нямаше нещо което да ме изненада тук. Може би защото познавах Ан и знаех нейните вкусове. И все пак стаята бе някак не това което съм очаквал. Предполагах, че тя в последствие си е изградила този стил, но се оказа, че може би просто си е родена с това.
Съвсем други мисли обаче ме вълнуваха в момента. Например онова което бе споменала, че след няколко години това ще е нейният дом и иска да живея с нея, в него. Сетих се за баща й, който може би е бил като мен и е бил принуден да последва любимата си на това място. Да бъде в нейната сянка. Замислих се дали аз бих могъл да направя нещо подобно. Без съмнение любовта ми към Ан бе безгранична и за мен времето не означаваше нищо. Можех да загубя векове в това да я правя щастлива. Ако това да се затвори тук наистина щеше да я направи щастлива разбира се. Мен определено нямаше да ме направи, но в крайна сметка, всичко опираше до времето, а аз го имах в изобилие. Най-малкото което можех да направя за нея беше точно това.
- Ан... - Хванах ръцете й и я придърпах към себе си. - Наистина ли искаш този живот? - Нима това бе живота за който мечтаеше? Съпруг подчинен на желанията й и затвор в полза на останалите. Предначертано бъдеще... Никакви изненади.
- Погледни ме в очите и ми кажи? Това ли е което желаеш? - Трябваше да знам.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 6:16 am

-Искам да си до мен Илайджа...
Гледаше го право в очите и се надигна,за да се окажат на едно ниво:
-Никога не съм обичала някой мъж като теб. Все едно само теб съм чакала,знам с теб съдбата ми е доста объркана и доста,често се мени и точно за това ми харесва,че не знам всичко.
Приближи се още малко към него:
-Но едно знам,че те искам до мен и ако искаш наистина истинско семейство,ще ти го дам. Ще бъдем истинско смейство въпреки това,че ще бъда кралица. Ти ще си моята дясна ръка и моя най-добър съветник. Няма да си като моя баща в сянка...
Знаеше,как да го убеждава и това е най-убедителното нещо,кото щеше да каже:
-Познаваш ме,аз съм много инпулсивна,често ме водят емоциите,а ти ще бъдеш моя трезво мислеща страна на нещата...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 6:30 am

- Нямах това предвид. - Отвърнах аз и я погледнах, но в нейния поглед прочетох всичко онова което исках да знам и на което тя не ми бе отговорила. Ан искаше всичко това и то за нея не бе затвор. Може би двамата с нея за първи път гледахме различно на нещата. Може би тя бе живяла именно за този момент, да бъде кралица. Това бе нейният дълг, към семейството й, себеподобните й и това можех да го разбера. За бога, та аз самия през целият си живот се бях уповавал на чувството си за дълг.
- Но разбирам желанието ти да прекараш живота си тук. - Казах накрая. Това в което не бях съвсем сигурен обаче е дали аз ще мога да живея по този начин, макар това да беше единственият начин по който щях да я имам. Странно ми беше само това как щеше да има семейство след като до преди няколко часа се опитваше да ме убеди как майка й е нямала време за нея, именно защото е имала задължения към... тази част с дълга все още не я разбирах. Защо трябваше Ан или който и да е друг да се нагърбва с подобна непосилна задача.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 6:55 am

-Илая,какво има?
Нещо се криеше в него и тя не го разбираше напълно или от части. Явно той се опитваше да и каже,нещо а тя мислеше за съвсем друго нещо и се объркваха един друг.
-Не искаш да останеш тук ли?
Проследи погледа му в който се четеше доста. Той дълго време е живял на свобода,бдял е над семейството и неговата цел е много по различна от нейната. До голяма степен,щеше да се чувства тук като затворник.
Но тя така отчаяно искаше да е с него и щеше да направи всичко,за да промени нещата. Да го накара и той да се чувства добре. Все още не знаеше,как но щеше да се опита или поне имаше планове.
-Това е моя път Илайджа,цял живот съм се подготвяла за това и го желая не мога да те принудя да останеш с мен,колкото и да те обичам. Но в едно те уверявам,пожелаеш ли да останеш с мен,историята няма да се повтори. Ще напишем нови правила,ще въдворим нов ред.

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 7:08 am

Пуснах я и се отдалечих. Разходих се из стаята и накрая се спрях до прозореца. Дълго мислех преди да й отговоря нещо.
- Брат ми винаги е искал това... Имам предвид цялата тази мания за контрол и господство... Никога не съм искал да създавам правила или пък да подчинявам някой друг на тях. През годините осъзнах, че свободата е най-изсконното право на всеки един и той сам трябва да може да гради живота си, такъв какъвто иска да бъде. - Започнах аз.
- Това което ти очакваш да се случи с живота ти... Този дълг, който имаш, аз го разбирам. Виждам желанието ти да го изпълниш и дори си мисля, че ще го правиш със страст и отдаденост, това ще те прави вероятно щастлива, но... - Обърнах се към нея и я погледнах.
- Аз не съм този човек Ан. Това е твоят свят, не моят и... Това няма да се промени никога. - Не изглеждаше щастлива от нещата които казах.
- Това обаче не променя по никакъв начин чувствата ми към теб. Обичам те все така... Ще продължа да те обичам все така, просто не искай да остана тук и да управлявам заедно с теб, нещо което не е и няма да бъде част от моя живот, от моите разбирания.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 7:21 am

Усещаше,как нещо в нея се разби на малки и хиляди парчета,сякаш падна куло построена само от стъкло. Сложи ръка малко под гърдите си,като се взираше в него,а погледа и трепереше. Разкъсана на малки парчета беше готова да се срине,разделена на две от дълга към семейството и любовта. Две неща,който обожаваше найстина много. Не можеше да избере и не можеше да реши.
Извърна се,защото не искаше да поглежда към него,защото ако погледнеше отново,щеше да заплаче,като глупачка,да плаче без да спира. А,една бъдеща кралица не можеше да показва такива емоции:
-Какво очакваш да стоя Илайджа?
Попита тихо тя,като обгърна с ръце тялото си:
-Искаш да избирам между семейството и теб ли?
Стана и студено и самотно,без още да си е тръгнал,знаеше че го губи. Извърна се рязко и гневно му извика:
-Кажи ми Илайджа?
Не можеше да се сдържа повече,от ярост бе напът да направи нещо,което щеше да се мрази после цял живот:
-Върви си,махай се! Забрави това място,забрави и мен,все едно никога не съм съществувала...

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 7:34 am

- Хей... - Прошепнах аз и я прегърнах, дори и когато удряше и ме блъскаше с малките си ръчички свити в юмручета. Издържах чак докато не се успокои и не се отпусна в ръцете ми. Имаше нужда от малко време, в което да излее цялата си болка и аз й го осигурих с удоволствие.
- Това, че не мога да остана тук, не означава, че ще те пусна Ан. - Казах след малко.
- Не искам да го правя и още по-малко искам да избираш каквото и да било. Никога не съм го искал, няма и да го поискам. Давам ти думата си. - А тя бе единственото което имах.
- Това което се опитах да кажа е, че това е твоя свят и аз нямам място в него, но може би може да открием и създадем наш... - Не знаех дали е възможно изобщо, но защо да не е? Не можеше да трябва да е тук 24 часа в денонощието. Сигурно можеше да излиза и да се среща с хора.
- Пък и не трябва да мислим за това сега нали? Каза, че имаш още години преди да трябва да живееш тук... Нека помисля малко, става ли? - Искаше всичко прекалено бързо и едва ли осъзнаваше колко егоистично е това да ме кара да се отказвам от целия си живот, макар и това да бе малка цена, която да платя, за да бъда с нея. Цена която щях да платя най-вероятно, но не исках да взимам прибързани решения сега, часове след като бях разбрал коя е и какво се очаква да бъде.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 7:49 am

Не успя толкова бързо да се успокой,още сърцето и препускаше,а в главата и се лутаха толкова въпроси,че не е истина. Всеки от всеки по труден и по сложен:
-Аз...
Пое дълбоко дъх,като се опита за последен път да се успокой.
-Има доста време до тогава но...
Дишаше тежко,не можеше да се успокой,страхът и да не го изгуби,все още се тъеше в не,все още усещаше как може да си тръгне:
-Ако това,ще реши проблемите... Ще построим или ще си намерим наше място,където да сме заедно.
Това можеше да е опасно за Ан но щеше да намери начин да направи този бъдещ дом безопасен.
-Ще намерим някое спокойно градче с някой мили хора,ще идвам тук само,когато има важни събития или дела.
Надяваше се този вариант да му хареса,щеше да ризкува себе си:
-Аз,ще го направя но ти ми обещай,че ще страниш от Клаус.

by **Илайджа** Съб Яну 25, 2014 8:00 am

Това беше твърде много. Даже не знам как бяхме заговорили за всичко това. Още не бях осмислил всичко, а тя искаше да живеем заедно и градим семейство, което на практика беше невъзможно, защото аз бях вампир. Не можех да имам семейство, освен това ако можех, то със сигурност нямаше да оставя децата си далеч от мен, където да живеят сами, защото нямам време за тях и определено нямаше да искам да обричам живота им на нещо което не са избрали сами, както очевидно се бе случило с Ан. Истински късмет си беше, че тя го желае наистина. После изведнъж ми светна, че тя вижда в бъдещето. Вероятно бе видяла какво ще се случи с нас или поне протектовариант на възможното ни бъдеще и затова говореше така все едно сме били заедно цяла вечност и този момент бе така съдбоносен и болезнен за нея. Притиснах я по-силно до себе си и се опитах да я успокоя.
- Наистина не е нужно да мислим за това сега скъпа. - Прошепнах и тихичко.
- Що се отнася до брат ми, бъди сигурна, че това ще бъде така.

by **Антея** Нед Яну 26, 2014 5:20 am

-Прав си,всичко е толкова далечно,нека се насладим на сегашния миг,утре на невероятния прием,а след това и на една доста дълга почивка...
Нямаше търпение за още безгрижни дни,щяха да имат времето да се опознаят,все повече и повече,макар че вече доста се познаваха. Винаги можеше още...
Надигна се на пръсти за да го целуне уж за една кратка целувка но тя стана все по пламенна. Ан не беше от свенливите момичета,за това не можеше да го учуди ръцете и по ризата му. Разкопчаваше го бавно,а щом си откри невероятната гледка на силните му гърди,се усмихна с една палава усмивка и го докосна,сякаш докосваше мъж за първи път,за първи път го докосваше. И в мечтите и не беше толкова хубаво,колкото се оказа сега.
-Караш ме да треперя,като малко момиче....
По същия начин се чувстваше когато беше тинейджерка,все едно се влюбваше за първи път и всичко,все едно и бе за първи път.

by **Илайджа** Нед Яну 26, 2014 5:46 am

Не бях сигурен какво точно прави Ан. Всъщност предполагах, но ми беше трудно да мисля за каквото и да е, докато...
- Намираме се в дома на майка ти... - Подсетих я, в случай, че бе забравила за това. То и аз почти да забравя, обаче славата ми на разумен човек, не ме изоставяше дори и сега. Не, не беше това. Май бях ужасно притеснен. Беше дори малко унизително, че краката ми треперят и устата ми е пресъхнала. Така де, предполагаше се, че имам много по-богат опит от нея и все пак ето ни тук, тя прекрасна, очарователна и уверена, а аз треперещ и изглеждащ глупаво, все едно през живота си не бях докосвал жена. Е, имаше доза истина в това, защото аз наистина никога не бях докосвал жена като Ан.
- Сигурна ли си? - Питах нея, но сякаш аз не бях съвсем сигурен. Имам предвид сега всичко беше наред и няколко целувки нямаше да са чак такава пропаст между мен и Ан, ако нещо се обърка, но ако направехме тази крачка, всичко щеше да се промени завинаги и имаше реална опасност да съсипем всичко между нас.
Ан обаче изглеждаше уверена и нейната увереност, ме караше да се отпусна малко. Дори скованите ми ръце се озоваха върху кръста й. Не го бях планувал, просто инстинктивно, тялото ми жадуваше за нейното и търсеше близостта й. Наистина желаех тази жена. Желаех я от първия миг, в който я бях видял и през всеки останал след това.

by Sponsored content