Къщата на Стефан

by **Стефан** Сря Май 18, 2011 5:41 am

Това е новата къща на Стефан. Вампири и други свърхестествени същества не могат да влизат без покана.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 3:33 am

Деймън стоя с мен доста време и това не беше на добре,предавах Стефан,а не правех нищо по въпроса.Дали беше прав,че ако му кажа е го загубя,ами ако не му кажа и разбере от друг ... от Клаус или онази вещица-пак щях да го загубя.Отидох до къщата му,чудех се защо след като има имението където могат да живеят двамата купи още една..
-Стефан? Тук ли си мили?

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 3:50 am

Елена дойде , може би да сподели как е било с Деймън.Кой ще предположи , че Стефан ги е видял ? Той винаги оставаше в неведение. Отидох при нея и се усмихнах.
- Здравей , мила. - целунах я и я погледнах.
- Как си ? Хареса ли ти с Деймън ?

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 3:55 am

Стефан се появи,но изглеждаше някак странен,в погледа му имаше нещо различно.Усмивката му бе някак ледена,а когато се приближи до мен усетих студ,но въпреки това ме целуна... тогава разбрах,той знаеше за Деймън подяволите...
-Всъщност много
Ако сега се размекна щях да загубя много повече
-Видял си ни?

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 4:13 am

- Да , видях ви. - погледнах я. Харесваше й с Деймън , тя беше като Катрин , явно не можеше да избере само единият.
- Е значи ти харесва с Деймън , радвам се. Благодаря ти много , поне успях да разбера навреме , успяхме да изгубим доверието си.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 4:21 am

В този момент исках да убия Деймън, за случилото се между нас,за удоволствието да съм с него,е го видях преди Стефан
-Моля те,доверие..сякъш си ми имал някога доверие..исках да ти кажа,но той ме спря,болеше ме и още ме боли...Обичам те Сефан,не искам ..
Нямаше смисъл,щеше да ми каже,че съм като нея,като Катрин,щеше да ме отпрати така или иначе
-Дойдох именно да ти кажа за това,но ... ти знаеш

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 4:26 am

- Винаги съм ти имал доверие Елена , казвах ти всичко и правех всичко само с твое позволение. - болеше ме , че тя е избрала брат ми , но явно Деймън наистина беше по-добър.
- Сигурна ли си , че ме обичаш ? Защото ако е така нямаше да отидеш и при Деймън. Искам да ти задам два въпроса: Защо спа с него и това за първи път ли е ? Знаеш , че ако ме излъжеш просто ще сваля медальона ти и ще ти въздействам , така че ми кажи истината.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 4:33 am

-Нима? Не опита ли да скриеш от мен за ухапването,ами че си вампир?Изобщо не искаше да знам докато не те разкрих нали?
Не исках да се карам с него,не исках да се стига до тук,но беше неизбежно,не исках да се кара и с брат си,тъкмо се бяха сдобрили
-Напълно съм сигурна ,със или без медальон не бих те излъгала отново..-да отново ставах слаба,но пред него сър цето ми омекваше-Не ми е за първи път .. и ..тогава не знаех кой е ,не познавах теб..а днес той просто дойде и .. когато е край мен става нещо..не искам да съм като нея Стефан..

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 4:37 am

- Първо скрих от теб за ухапването , защото не исках да ме гледаш как умирам , беше жалко. И второ не ти казах какъв съм , от страх да не те изгубя , исках повече време с теб. - следващите й думи ме смаяха , нарани ме и то много , както и брат ми.
- Е явно има нещо между теб и него , за да го искаш отново. Не искаш да ставаш като нея ? Тогава просто избери единият , ще е лесно.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 4:43 am

-А не помисли ли за мен? Щеше да ме избягваш докато не умреш?И какво..помислили как щях да се почувствам аз?Щях да умра без теб ако Клаус не се беше появил,а колкото до това какъв си ,не ме интересуваше,просто защото беше ти,защото си ти!
Знаех,че го нараних с признанието си,знаех че мога да го загубя
-Така е има,но...не мога да го обесня Стефан,просто когато е близо до мен забравям всичко,така става и когато ти си с мен...Искаш да избера?
Стоях пред него,гледах го в очите,знаех че го обичам и не исках да го загубя ,а Деймън..той имаше своята Катрин

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 4:46 am

- Нямаше какво да направя и тоа ми се стори най-разумно. Не казвам , че съм бил прав , но ти ме биеш във всичко отношения. - повдигнах рамене. Карах я да избирам и това ме очудваше , ако ме обичаше нямаше да се чуди.
- Не , не те карам. Ти започваш да се влюбваш в него , но с тази разлика , че Катрин вече избра , а ти още не си. Но спокойно скоро ще избереш Деймън и двете ще сте му компаньонки , не мога да се боря , за нещо , което не е само мое.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 4:50 am

-Господи Стефан преглътни егото си и си отвори очите
Не исках да му крещя, но той не проумяваше какво му казвах,не виждаше че искам него.
-Грешиш,не се влюбвам в него просто защото в сърцето ми си ти и няма място за друг..избрала е? И кога ,след колко века ? След колко болка избра тя?
Заболя ме от думите му,аз принадлежах само на него
-А какво съм аз Стефан? Обичам теб,искам теб не го ли разбираш?

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 4:54 am

- Не искам историята да се повтаря , разбираш ли ? От цялата история накрая винаги някой от нас с Деймън остава наранен. - погледнах я , тя ми крещеше , а аз говорих спокойно , болката се долавяше в гласа ми.
- Обичам те , разбираш ли ? Така както не съм обичал дори Катрин. Ти си всичко за мен. Но защо когато ме обичаш и знаеш как ще ме нараниш спиш и с него ? - не доумявах.
- Най-много се разочаровах , помислих , че на Деймън поне малко му пука и се е променил , но не е. Той не ми е брат , винаги ме предава , а сега ме предаде и ти.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:00 am

-Аз също не искам Стефан,не исках да става така и нямаш идея колко ме боли...защото мен ме боли,ако на Катрин не и е пукало дали ще ви нарани на мен ми пука
Той беше спокоен,въпреки,че трябваше да ми крещи,той бе спокоен,но много наранен и мен ме болеше от това
-Знам,че ме обичаш,не се съмнявам в това,не знам как се случи Стефан,не мога да го обесня на себе си какво остава на теб,Демйнън той..пука му за теб,повече от колкото си мислиш -може би не биваше да му го казвам,но трябваше да го знае - Знам,че те нараних.. и не заслужавам да ме обичаш,мрази ме,но прости на Деймън,не искам заради мен да се карате отново..не искам

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:04 am

Погалих я съвсем леко по лицето и я погледнах в очите.
- И да искам не мога да те мразя , защото те обичам прекалено много. Не си виновна за това , което ще се случи с Деймън и мен , просто ни е писано така. Той никога не държи на думата си , не му пука. Елена не трябваше да се стига до тук. - въздъхнах и отдръпнах ръката си.
- Дори и аз не знам какво да правя.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:08 am

Той ме погали нежно, усетих топлината на тялото му ,макар че само ръката му ме докосваше
-Виновна съм,защото позволих да се случи това,трябваше да ти кажа още когато разбрах,че ти е брат,трябваше да спра тогава...Не позволявай да се повтори Стефан,не се карай с него.
Той отново се отдръпна от мен,но и аз не се приближих
-Аз знам...ще се махна,ще ви оставя да се оправите.Няма да има за какво да се карате..предпочетам загубя теб ,но няма да позволя да загубиш брат си..не и сега

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:11 am

- За един проблем винаги има двама виновни , нали така ? - погледнах я и седнах на дивана , налях си уиски , отпих. Не беше в мой стил , но това щеше да ми помогне.
- Не си отивай , дори да те няма аз и Деймън няма да се оправим никога , това е просто така. Обеща ми цяла вечност в страдания и си спази обещанието , не го виня.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:14 am

-Може би,но сега аз допуснах да се случи,можех да ... опитах да говоря с него,да спрем това ,но накрая се подадох на чара му
Не,те двамата нямаше да се карат вечно,нямаше да се нараняват
-Не и сега,вие..видях ви когато беше зле,той се грижеше за теб,съгласи се да бъде роб за да си жив,вярваш ли,че не му пука? Защото знам,че му пука,видях го в очите му,сам ми го призна Стефан..говори с него,изяснете се,а аз .. ще забравя за вас

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:17 am

- Нямаше да спре и двамата го знаем. - въздъхнах.
- Не си отивай ,най-много да се избием помежду си. Заминаването ти няма да промени нищо. Спасил ме е , защото се е чувствал виновен и аз мислих , че му е пукало ,но се лъжех. А и такова удоволствие му доставя да ме дразни , това ще му липсва.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:21 am

-Много си твърдоглав,също като него
С двамата трудно се излизаше на глава,а за спор просто не можеше да става и дума
-Защо Стефан? Защо да го прави, има Катрин ,щастлив е с нея,няма да те закача когато аз си отида ..а и защо да не заминавам,няма защо да стоя,ти няма да ми простиш,не го и заслужавам.Не мога да остана и да ме боли да те виждам и да знам,че не мога да съм с теб
Обърнах се ,бях готова да си тръгна
-Обичам те,не се съмнявай

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:23 am

- Той никога няма да се задоволи само с една , това е Деймън все пак. - засмях се и я погледнах , станах и я хванах за ръката.
- Не си тръгвай , още преди да поговорим вече ти бях простил. - но на него нямаше да простя никога и го знаех. Целунах я.
- Не си отивай.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:27 am

-И все пак не се карай с него,не си го причинявайте повече,боли ме да знам,че братя се карат заради мен и заради нея..
Стефан ме последва и ме хвана за ръката,не искаше да си ходя,не ме пускаше..
-Как го правиш?Как успяваш да приемеш какво сторих?
Но той ме целуна,всяка дума която исках да кажа просто изчезна когато устните му доближиха моите
-Благодаря ти - прегърнах го силно

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:32 am

- Защото те обичам. - погледнах я и я притиснах до себе си силно , не я винях. Винаги те се чудеха между нас двамата , може би имаше нещо , караше ги да го правят.
- Няма за какво да ми благодариш. - усмихнах се.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:35 am

Той беше невероятен,никой друг на негово място не би ми простил,не би се държал така както той..
-Няма да спра да ти повтарям,че те обичам Стефан
Той ме притисна силно,обгърнах го с ръце,така се радвах,че не ми се сърдеше,макар да имаше право
-Има,никой друг не би ми простил това,но ти си специален
Целунах го страстно

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:37 am

- Не , ти си специална , защото не бих позволил на никой друг това , но теб те обичам истински и бих ти простил всичко. - усмихнах се и отвърнах на целувката й страстно , бутнах я на дивана и нежно започнах да целувам врата й.

by Sponsored content

Къщата на Стефан

Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан

Re: Къщата на Стефан