Re: Къщата на Стефан

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:08 am

Обожавах тази усмивка,обожавах да ме гледа така,да ме целува
-Но аз не , единственото в което съм убедена е ,че обичам теб,че не искам да те наранявам повече,а колкото до Мер ще се правим
Сложих глава на гърдите му,затворих очите си и се замислих за случилото се напоследък,за малко не го изгубих на два пъти,бях играчка в ръцете на древен вампир
-Клаус знае Стефан,знае за Деймън и мен,за това Деймън нападна жената

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 5:11 am

Започнах леко да галя косата й , гледах я и не можех да спра да се усмихвам.
- И аз обичам само теб Елена и винаги ще е така. - целунах леко косата й.
- Знае ? Но как така ? Щом знае , това означава , че знае и други неща.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:14 am

Стефан милваше косата ми,усмихваше ми се, говореше ми нежно,сега вече знаех,че ми е простил и няма да ме остави,но това което му казах го разтрои
-Не знам какво още знае?Май тя усети вината в нас и му каза,но дали знае друго не знам,не може да го използва ,поне не за да ме раздели с теб,защото знаеш,но ... не знам...може да измисли какво ли не ,все пак сега съм му робиня

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 5:19 am

- Може и да ви е следял , в работата на Клаус нищо не е чисто. - казах и наведох глава. Аз бях виновен за това , че Елена и Деймън са му роби , не исках да е така , исках поне да успея да освободя тях от това.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:21 am

-Възможно е ,не се съмнявам в него и всичко което прави
Бях поела тази роля за да спася Стефан, за да не го загубя и не съжелявах за това.Стига да не се стигаше до крайности,но и тогава нямаше да имам избор
-За сега не ни е търсил,дано и скоро не му потрябваме

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 5:25 am

- Не трябваше да се съгласявате , все щяхме да измислим нещо. - погледнах я.
- Не трябваше да позволя да стане това , сега вие ще сте роби завинаги. - въздъхнах.
- А за това трябва да си платя само аз.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:27 am

-Нямахме избор ,ти беше зле,а аз бях готова на всичко за да не те загубя
Бях готова дори да отнеме дори живота ми,да направя всичко което поиска от мен
-Не,от теб се иска само да живееш,нека жертвата ни не е напразна

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 5:31 am

- И аз бих направил всичко за теб , но това от ваша страна беше прекалено , но съм благодарен. - казах и я целунах, след което кимнах.
- Знам това , което направих отново беше глупост.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 3:16 pm

-Не е прекалено любими, направихме това което трябваше и ти си жив
Това беше най-важното,Клаус все някога щеше да се махне,едва ли имаше нещо което да го задържи по-дълго,но никога не се знаеше
-Глупост е ,но си бил ядосан,наранен -целунах го нежно,разбирах го и нямаше да го критикувам - но другия път говори с мен,не ме оставяй в неведение

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 10:40 pm

Кимнах й и се усмихнах.
- Да , друг път ще предпочета разговор отколкото да се бия и карам с Деймън.
- А колкото до Клаус едва ли ще направи нещо страшно , трябваме му.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 10:45 pm

Стефан започваше да ме разбира или поне така даваше да се разбере.Бях го предала и можех да очаквам всеки миг да направи нещо.
-По добре еда говориш с някого,нищо не се решава с бой мили
Стоях сгушена в него сякъш нищо не бе станало,бях благодарна ,че го имам и че ми прости
-Трябваме му,но до кога?

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 10:47 pm

- Да с бой нещата стават само по-сложни. - все още галех косата й. Сякаш чувствах съвършенството , когато тя беше в прегръдките ми.
- Не знам , но какво ще стане ако вече не му трябваме ? Може да убие и трима ни без да му мигне окото.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 10:55 pm

Обожавах да гали косата ми,обожавах да говоря с него ,да лежа до него без да е необходима да правим нищо
-Но сте мъже и това ви е в кръвта-казах на шега
Беше прав,Клаус можеше и да ни убие без да се замисли,но сигурно имаше начин да се спасим ако го реши
-Не ,ще намерим начин да не го стори,но да не сме черногледи,може ако го слушаме ,да ни остави и живи

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 10:57 pm

Засмях се на репликата й и я погледнах, след което продължих да говоря:
- А знаеш ли какво може да ни накара да изпълним ? Това е Клаус , което значи , че може да е всичко. Дори да се караме помежду си , дори да се убием. Трябва да изчезнем някъде.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 10:59 pm

Засмя се,обожавах усмивката му,надигнах се и го целунах.Но беше прав,можеше да ни накара да се избием или ...не не исках да си го помислям,тръснах глава
-Няма къде да отидем Стефан,той ще ни намери където и да сме...
Ами Бони,тя можеше ли да ни помогне..?Не,тя не харесваше Деймън особено

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 11:00 pm

Погледнах я и се замислих , дали малката вещица щеше да може да ни помогне ?
- Да , но си и приятелка и ще се съгласи , защото знае , че ти пука за Деймън. - усмихнах се.
- Но това може да е опасно за Бони , ако използва прекалено много сила.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 11:02 pm

-Понякога Бони може да е много упорита,не искам да я замесвам в това,но ако е единствената ни надежда -това беше толкова сложно,опасно,а аз намесвах приятелите си.
Имах ли друг избор?Тях или Стефан-избора ми бе труден,но все пак той беше жив
-Не иска м да мисля за това сега

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 11:05 pm

Целунах я .
- Тогва няма да мислим за това сега. - но не знаех какво друго щяхме да правим , всичко около нас беше проблеми , а вместо да ги оправахме затъвахме с всеки ден повече и повече в тях.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 11:10 pm

Стефан ме целуна,нямаш еда мислим,но край нас беше каша,която ставаше по-голяма и по галяма
-Защо не може да е просто и лесно,защо не можем да сме щастливи заедно,без проблеми?
Така копнеех да го имам само за себе си,без да се притеснявам от Клаус,от Катрин и Деймън

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 11:13 pm

- Защото такъв е живота , Елена. - погалих лицето й нежно.
- Първата пречка , че аз съм вампир и от там идват повечето проблеми , заобградена си със свръхестествени същества , идват много други нови врагове. Но аз ти обещавам , че ще се справим. - стиснах леко ръката й.
- Ще съм до теб винаги. Може да отидем на почивка и да се откъснем от всичко това за няколко дни , ако искаш ?

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 11:16 pm

Затворих очи когато погали лицето ми,нежността му ме успокояваше
-Това,че си вампир не е проблема,проблема идва от миналото,от Катрин и Клаус...ще се справим заедно
Прегърнах го,тогава Стефан предложи да заминем за малко,да останем сами
-Идеята ми харесва..само аз и ти,да прекараме повече време заедно
Усмихнах се,идеята беше страхотна...

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 11:19 pm

- Да Катрин и Клаус са проблем , но всеки има своето слабо място , а тяхното ще го разберем много скоро и тогава ще сме една крачка напред. - усмихнах се.
- Радвам се ,че идеята ти харесва. Ще гледам да уредя нещата възможно най-скоро.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 11:23 pm

-Едва ли ,ще е лесно да го намерим,Клаус има вещица и не знаем каква е силата й.Може да навреди много повече от тях двамата
Бях въудушевена,че ще остана със Стефан на саме,можехме да се изгладим нещата още повече,да забравим за Деймън,за Катрин и Клаус
-Нямам търпение мили - целунах го настойчиво

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 11:28 pm

- Да , но и Бони е достатъчно силна , за да се справи с това , ще намерим начин. - отвърнах на целувката й.
- Да ще е хубаво.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 11:35 pm

-Добе стига, ще го мислим като дойде време,сега искам само да бъда до теб,не искам да се отделям от теб
Стефан отвърна на целувката ми
-Обичам те-прегърнах го и продължих да го целувам страстно

by Sponsored content