Къщата на Стефан

Нямаше къде другаде да ида освен тук,не можех да вляза,защото не бях поканена но застанах на верандата. Бях,като изгонена мръсна котка никому ненужна. Защо бях направила толкова грешки,защото бях позволила на всичко това да се случи?
По дяволите!
Не бях виновна,за всичко бе глупавия Клаус и неговите тъпи игрички,играеше си с мен,като с кукла,която му вършеше всички неща. Седнах на стълбите отпред.

Бях оставил за малко малко бебето и жена си,трябваше да наблюдавам,малките си не послушни мишки. Не бе трудно да намеря Катрин,особено като е свързана с мен. Бе пред къщата на Стефан:
-Какво правим,мързелуваме а?
Приближих се към нея,бутнах брадичката и с пръст,като я накарах да ме погледне:
-Знаеш,че нищо не ми пречи да те накажа нали?

Не очаквах да се появи,опитах се да се отдръпна но бе по-силен,дръпнах се назад колкото можах но той ме хвана за гърлото:
-Клаус,аз...
Хванах ръката му,знаех че сега можеше да ме убие,не му бях нужна,а отново вършех неговите заповеди:
-Стига!
Просъсках...

-Да те пусна ли искаш!
Не бе направила много представяше се пред хората за Елена но не бе научила нищо:
-Безполезна си! Всички обичат Елена,чудя се как не съм те убил още?
Пуснах я,като я забих в земята:
-Знаеш в миналото,какво правех когато не ми се подчиняваше и не вършеше това което аз ти кажа?

Преди години го обичах и му вярвах,а сега просто не исках да имам нищо общо с него,започнах да лазя по земята,не исках да ме докопа:
-Не Клаус сега си имаш жена не можеш да ми го причиниш?
Само мисълта за миналото ме отвращаваше. Опитах се да се изправя но тогава ме притисна към дървото.
-Стига Калус,още ме обичат,ще се борят за мен...

Засмях се,като я приближих,разтворих си катарамата на колана,като я приближих:
-Заслужаваш да те накажа!
Изкарах колана,като не разкопчах повече,ами я ударих с колана:
-Ще те убия Катрин,не си ми нужна!
Отново я ударих но метнах колана върху нея:
-Ти си една безполезна мишка...

-Стига!
Казах като останах на земята,дори нямах сили да се боря. А,за какво нямах нищо,Стефан сега бе слуга на Клаус и не можеше да обича. Деймън беше с Елена,всичко бе повече от загубено:
-Прав си остави ме да си отида,остави ме да се махна от тук,те не ме искат в живота си,аз съм никой за тях. Няма смисъл да ме убиваш никого няма да нараниш така,само ще се радват,че съм мъртва.

-Така си е! Никой не те обича,а мисля че и никога не са те обичали,просто се възхищаваха на вампирката Катерина но когато се превърнаха в такива разбраха,че не струваш!
Погледнах я,бях я унижил достатъчно сега вече можех да си тръгвам:
-Прави каквото искаш,само не се пречи и знай,че всичко за теб е отдавана изгубено и няма как да си го врътнеш.
След това тръгнах отново към болницата.

Останах да лежа на земята,не можех да заплача,а толкова ми се искаше. Постоях така само няколко секунди. Станах и се изтупах,като се върнах на верандата но се свих на пейката. По дяволите,колко нелепо бе да съм дори тук. Извадих пръстена си,беше толкова лесно,щях да го оставя да изляза на слънце и всичко да се приключи. Но държах на тях,и не биваше да ги оставям.

Дори не ме забеляза,като мина покрай мен. Влезе,като фурия,тогава се подадох от отворената,като се подпрях на панта,бях с разпокъсани дрехи:
-Ще мога ли да вляза?
Не знаех,защо дори съм тук,той не бе на моя страна. Вече нямах никой.

-Бих казала,че е много повече от игра.
Влязох,като взех бутилката от ръцете му,отпих една здрава глътка и му я подадох:
-Тик няма място за мен,трябва да избягам,преди да е размислил. Иска,да ме убие,не съм му нужна,използваме и едва не ме уби.
Седнах до него:
-Както и да е на теб не ти пука.

-Не знам Стефан,за първи път,пред мен дори и бягството ми се струва излишно,още повече,че винаги,ще ме намира.
Гледах към стената,след това се обърнах към него:
-За кого да мисля? За Деймън,който се чука с двойничката ми и дава всичко за нея,а мен дори май не помни,или пък за теб,който още гониш обречени каузи. Елена е с Деймън. Никой от вас не се сеща за мен,това значили,че аз трябва да се сещам за вас?
Беше ми тежко да го призная:
-Обичах Деймън но след днес,ми се струва,просто глупаво увлечение. А,ако знаех,че има шанс поне ти да ме обичаш,бих се борила. Но така или иначе нямам нищо тук,за какво да остана?

Станах ядосано:
-По дяволите! Не съм го искала,обичах само теб. Клас се е вмъкнал,както сега в твоя ум.
Не можех да стоя на едно място:
-Не си ми резервен вариант,а...
Въздъхнах:
-Стефан не си ми резервен вариант,дори не исках да се връщам тук но той ме накара,накара ме както теб сега. Сега съм празна,знам че съм виновна,знам че е можела да се боря но не съм намирала сила. Ти ме предаде Стефан! За това те нямах,като резервен вариант но наистина ми се иска поне на теб да ти пука за мен,поне малко...

Застанах пред очите му:
-Я не се обръщай,като малко дете когато ти говоря!
Казах още по ядосано:
-Да напомня ли,кой ме предаде на баща си? Какво трябваше да се появя и да кажа! Не не успя,ама можеш да се опиташ,пак да ме изкажеш на баща си и тоя път да съм по мъртва?
Приближих се към него:
-Ти си виновен за всичко Стефан не аз трябва да се извиня на теб,а ти на мен. На теб бях предложила да се махнем от града,а ти само казваше,че не било момента сега.

Приближих се,като му отвартях един шамар:
-Така ли?
Казах и го ударих още един път но тогава се приближих към него и го целунах:
-Обичам те проклето зверче!