Re: Къщата на Стефан

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:40 am

Само се усмихнах,нямаше какво друго да му кажа,освен да спра да правя глупости,защото можеше да казва,че би ми простил,но всичко си имаше граници,той нямаше да ми прощава вечно..Бутна ме на дивана и започна да обсипва врата ми с целувки,тялото ми реагира веднага и бурно,копнееше отново да бъде с него,както и аз .Започнах бано да откопчавам копчетата на ризата му,исках я долу час по-скоро

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:43 am

Започна да разкопчва ризата ми , бързо я освободих от панталона и фланелата й , целувах цялото й тяло , галех го с ръце и я изучавах отново и отново. Отново намерих устните й и я целунах страстно и продължително , след което отново започнах да целувам тялото й , като на по-чувствителните й места се застоявах повече. Пръстите ми проникнаха в нея , движейки се бавно.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:47 am

Беше бърз и не си поплюваше,докато се усетя бях без друхи ,а той изследваше тялото ми сякъш за първи път.Устинте му търсеха моите за продължителна и страстна целувка,после отново е спускаха по мен,на места продължително.Ръцете му не стояха мирни,галеха всяка негова извивка,всеку сантиметър от тялото му.Когато пръстите му проникнаха в мен едва не извиках,беше нежен сякъш бях от порцелан..

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 5:51 am

Пръстите ми се задвижваха по-бързо , тя се извиваше под мен. Устните ми продължиха да шарят по тялото ми , не можех да й се насладя достатъчно , живота не беше достатъчен.Изкарах пръстите си и проникнах в нея , отначало се движех бавно , но после забързах ритъма.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 23, 2011 5:54 am

Ставеше все по бърз,искаше да ме докара до лудост и успявше.След малко проникна в мен,но не с пръсти ,усещах го ,бе ше невероятен,изпълваше ме,ръцете му,устните му не слизаха от тялото ми,наслаждаваше се на всяко движение ,както и аз и беше само мой.Движеше се бързо в мен,хванах се за облегалката за да се задържа ,за да мога да се движа с него и да го докарам до лудост както той опитваше да стори с мен

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 6:00 am

Подлудяваше ме , всяка част от тялото ми трепереше от удоволствие , беше страхотна във всяко отношение. Удволствието и за двамата беше огромно.Когато свършихме я целунах и се усмихнах.
- Невероятна си. - казах й , че имам нужда да остана малко сам и да ме извини , след като си тръгна се напих. Тогава ми хрумна идея. Излязох , не съжелявах за това , което щях да направя , поне щях да се отърва.

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 3:47 am

Прибрах се , оконачателно забравях , че Деймън ми е брат. Нямаше как да изляза на глава с него или как да се сдобрим. Взех една бутилка и продължих да си пия , не беше в мой стил , но само така можех да забравя.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 3:50 am

Събудих се,а Стефан го нямаше ,учудих се че е излязъл,но останах в дома му.Имах усещането,че нещо е станало и трябваше да съм сигу рна,че е добре.Чух го да се прибира,но веднага взе бутилка ,това не беше в негов стил, а и имаше рани
-Стефан ? Какво ти е мили?

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 3:58 am

Погледнах Елена и въздъхнах.
- С брат ми имахме малко неприятна среща , но всичко е наред , няма за какво да се притесняваш. - усмихнах се и погалих лицето й.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:01 am

Погледна ме тъжно,въздъхна..бяха се били и не само бях сигурна
-Какво стана? Нали не те е наранил?
Знаех,че Деймън е малко по-силен от Стефан и можеше да го нарани,но изглеждаше добре.Но имаше и нещо друго
-Какво още?Стефан моля те не ме лъжи ... какво стана наистина?

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:09 am

- Аз го нараних повече. - казах и отново отпих от бутилката , след което погледнах Елена в очите.
- Той отново дойде да ме спасява за това стана така , а аз се опитах да убия и двама ни.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:12 am

Погледнах го ,опитал е да убие и двамата
-Защо?
Всъщност нямаше смисъл да ми казва ,знаех защо..заради мен,заради това което сторих
-Не си простил,просто се възползва от мен и това,че те обичам нали? Щеше да самоубиеш и да ме изоставиш,да ми причиниш болка,връщаш ми го
Ставах нервна,дишах тежко ,защото сълзите напираха в очите ми,но нямаше да плача

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:15 am

Отново погалих лицето й.
- Не исках да ти го връщам Елена , а просто ти и Деймън да продължите , но се случиха някой неща. Не мислих трезво , просто ми. Съжелявам , няма право да правя това.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:17 am

-Не искам Деймън,не искам да продължавам с него,не разбираш ли?
Хванах ръката му и я доближих до сърцето си,можеше да усети ритъма му,то биеше само за него
-Усещаш ли го? Бие само за теб,ако си отидеш,ако ме остави ще спре,няма да го понеса Стефан...моля те остави бутилката
Опитах да я взема от него

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:20 am

Усещах как бие сърцето й , колкото повече я гледах толкова повече осъзнавах грешката си. Оставих бутилката и я притиснах силно до себе си.
- Обичам те. - казах тихо.
- И съжелявам отново.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:22 am

Той продължаваше да ме гледа,явно усещаше какво ми е , притисна ме до себе си...
-И аз те обичам Стефан,моля те не прави това отново,не се бий с Деймън и не се опитвай да убиваш него или себе си
Притиснах се в него,усещах го да себе си,не можех да си представя да го загубя...
-Сега ми кажи какво стана

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:25 am

- Няма обещавам ти. - погледнах я , седнах на дивана и я придърпах в себе си. Усмихнах се леко.
- Реших всичко да свърши , отидох на езерото и махнах пръстена си , но Деймън дойде и ми го сложи. После махнах пръстените и на двама ни и го бутнах на слънцето , но някаква Мередит ни спаси. После се скарахме и се сбихме и аз си тръгнах. Обещавам ти да не се повтаря.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:28 am

Вярвах му,странно но му вярвах,тогава ми разказа какво е сторил,за малко не е станал на пепел , Деймън също ..
-Меридит? Тя ви е спасила..интересно
Стоях в скута да Стефан и го галех,но се притеснявах за нея
-Нали тя не остана с него сама?

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:31 am

- С него е , но повярвай ми той няма да й направи нищо. Той я харесва , което значи , че не би си позволил да я нарани. Ще видиш , тя ще е добре. - усмихнах се.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:33 am

-От това се опасявам мили,че ще я прелъсти и ще я остави,а ако Катрин разбере ще я убие,както и мен
Едва сега се замислих за това,аз също бях в опасност,ако Катрин научеше за мен и Деймън щеше да ме убие
-Това ме малко ме плаши-сгуших се в него

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:38 am

Обгърнах я силно и я целунах нежно.
- Няма да я убие , не се притеснявай от Катрин , няма да допусна да ти се случи нещо или да се случи нещо , на някого , когото обичаш. Няма от какво да се страхуваш , щом съм тук.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 4:48 am

Усмихнах се и го целунах,когато бях с него се чувствах в безопасност..
-Знам,че ще е пазиш,но не можеш да пазиш и нея,ще опитам да я предпазя от него
Макар,че Мер беше инат и можеше да не ме послуша
-Какво ти се прави ?

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 4:57 am

- Няма да я наранят , той не наранява беззащитните , а и те обича. Знае , че ти е приятелка и не би искал ти да страдаш - усмихнах се и отново я целунах.
- Да си стоя просто тук с теб ми стига , но предложи нещо , ако искаш.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:00 am

-Ще я нарани,не физически,но ще я нарани,колкото до това което обича,не съм аз макар да твърди,че съм различна от нея вътрешно
Но не и Стефан,той ми беше доказал,че обича мен,не спеше с нея,не твърдеше че обича и двете
-На мен също ми стига да стоя до теб,да се сгушвам в теб
Прегърнах го силно и го целунах

by **Стефан** Чет Май 26, 2011 5:03 am

Отвърнах на целувката й и се усмихнах широко.
- Обича и теб Елена и съм сигурен в това. - усмихнах се , не ревнувах от Деймън , вече не , но това беше истината.
- А колкото до Мередит , тя знае какъв е. Едва ли е толкова глупава , че да се влюби в него. Той не може да е верен.

by Sponsored content