Re: Къщата на Антея

by **Антея** Пон Яну 13, 2014 8:02 am

-Да,сигурно щях да бъда секси кабаретна певица или някоя звезда в киното.
Щеше да я бива но истината е,че ако не принадлежеше към такова семейство,можеше да сбъдне всичките си мечти,вместо да се крие по този начин:
-Трябва наистина за малко да се пренесем там!
Хрумна и нещо много забавно и определено,щеше да е забавно,ако имат време да отидат на подобно място:
-Има такива ретро заведения в който за секунда можеш да се пренесеш в онова време. Мисля,че има такова местенце в Ню Йорк,ще се облечем подобаващо и ще се забавляваме. Знам,че не обичаш да танцуваш но по запознат с танците от теб няма да намеря.
Направи мило личице,на което му беше трудно да откажеш:
-Само няколко часа,а и имам толкова красива рокля с ресни,която се движи всеки път когато се движа...

by **Илайджа** Пон Яну 13, 2014 8:12 am

Не желаех да й секвам ентусиазма, но се налагаше.
- Съжалявам, но вероятно няма да имаме време за това... - Прелестното й лице посърна и аз побързах да добавя. - Този път! Обещавам обаче, че следващия път ще правим всичко което ти пожелаеш. - Дали изобщо щеше да се съгласи да има следващ път? Малко се съмнявах, особено след отказа ми сега, но тя си беше виновна. Как успяваше да развали всичките ми изненади, като се сети за тях.
- Ще успееш ли да ми простиш? - Още изглеждаше намусена, но за сметка на това ужасно сладка. Дали пък просто не ми демонстрираше актьорските си умения.
- Между другото това със секси - натъртих на секси - кабаретна певица, си го мислех и аз... Дори си го представих. - Опитвах се да се шегувам, за да я накарам да се усмихне и тя. - И тази рокля с ресни за която ми говориш... Точно с нея беше докато грациозно се полюшваше около мен... - Направих замечтана физиономия, като с едното око надничах към нея, за да видя ще се засмее или ще ме цапардоса с нещо.

by **Антея** Пон Яну 13, 2014 8:27 am

-Лош Илайджа!
Удари го лекичко с ръката си,като не можеше да му се сърди дълго,а по скоро е имитация на сърдене,не му се сърдеше найстина. Знаеше че не са на екскурзия там и че имаха задача и забавите не бяха част от тях. От една страна се чувстваше прекрсно да узнае,че той си я представя така но си мислеше,че той се шегува,може би въобще не я възприемаше така. Имаха голям разлика,макар годините да не бяха определящи но и расова раздяла,не знаеше дали я смята наистина за секси.
-Е,за нещастие няма да я видиш,защото няма да ходим там скоро но за следващия път съм съгласна. Но само двамата и без задачи за вършене,само забава.Става ли?
Малък договор между тях,а и още един шанс да прекара малко време с него.
-Жадна съм,къде е водата?
Погледна,че е на задната седалка,като се изправи лекичко и се протегна за бутилката но тя се търкулна на земята:
-Ах ти...
Почти надупена без много да му пречи или не по този начин се опита да достигне бутилката. Черната и рокля се надигаше на горе,като се откриха крайчетата на дантелените и чорапи,който бяха пристегнати с жартиери. Силна и секси дама,определено с доста голям вкус. Успя да се добере до бутилката и се върна на седалката,като оправи прическата си и му се усмихна.

by **Илайджа** Пон Яну 13, 2014 8:43 am

Премигах глупаво и не знаех какво да кажа след това.
- Определено кабаретните изпълнения не са за теб! - Казах аз и чак тогава осъзнах, че с това може и да съм я засегнал, обаче това което си мислех е, че при този силен заряд на сексапил който излъчва, мъжете щяха да се избият за нея, а това никак не ми харесваше. Исках да съм единственият имал удоволствието да се наслади на тази гледка. Това беше много лошо. Не можеш да мислиш за нея по този начин дърт перверзнико - обади се позаспалото ми подсъзнание.
- Искам да кажа... - Прочистих си гърлото, защото гласът ми направо се беше изгубил някъде. - Може да използваш магия в такива ситуации... - Не можех да отместя погледа си от краката й. Само толкова малко ми беше необходимо, за да загубя напълно здравия си разум. Спомням си първия път, в който без да искам я бях видял докато се преобличаше. Усмихнах се вътрешно при този спомен. Тя използваше от онези паравани, което беше ужасно в неин стил. По дяволите дали някой друг използваше още такива? Както и да е. Някакъв много странен и специфичен параван, но със страхотни рисунки по него. Мисля, че ако в стаята беше тъмно може би щеше да се вижда й силуета й зад него... Както и да е. Бях я видял в отражението на огледалото, беше почти гола и толкова се бях вцепенил, че избягах от къщата. После се чудех как да й обясня странното си поведение. Беше ме срам дори да я погледна. Е, сега изпитвах нещо подобно. Искаше ми се да избягам, заради нещата които исках да направя с нея. Тя ме мислеше за джентълмен, а това което изпитвах не беше никак порядъчно спрямо нея.

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 5:49 am

-Е,не може всичко Илайджа,да съм в миналото и да съм вещица,все едно от тези трябва да се отмени.
Говореха си и се шегуваха,а това е най-важното,защото го разсейваше от проблемите,а не искаше да е нещастен. Той поемаше всичко на плещите си и никой не мислеше за него но Ан,винаги мислеше за него,защото той и отговаряше със същото.
-Или едното или другото...
Засмя се тя и отви капачката на бутилката,а след това жадно отпи,присви няколко пъти устните си след това,като да размаже червилото си,което остана леко по бутилката:
-Не ние,ще стоим на някое сепаре,ще пием скъпо шампанско и ще слушаме живата музика...
Премина демонстративно с ръка на пред,като някоя актриса,все едно го вещаеше или виждаше:
-Макар че,се чувствам привлечена и от ренесанса,прекрасните рокли и корсетите,като изключим това,че жената е нямала никакви права и редица неща,е била поженствена,а сега... С тези анцузи и тениски...
Потрепери,не обичаше този тип дрехи,те не присъстваха в нейния гардероб.

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 6:21 am

Засмях се жизнерадостно, защото тя не се беше обидила на нескопосаният ми коментар. Опитах да се концентрирам върху пътя и гласът й. Тя говореше и говореше... Обрисуваше всеки детайл, все едно разказваше нещо което е преживяла или чела в някоя книга. Топлият й глас ме успокояваше и аз бавно започнах да следя мисълта й. Да се пренасям в нейният свят на мечти, без да мисля за това как да вляза под полата й.
- Знаеш ли Ан... Ти си най-очарователната жена, която съм срещал някога... Не приличаш на никоя друга... - Не знам защо я прекъсвах и й казвах това. Беше някакъв вътрешен порив нетърпящ отлагане. Просто казвайки го почувствах как един огромен товар се смъкна от плещите ми.
- Господи, толкова си... - Как можех да я сложа в рамка? Не, тя бе прекалено цветна, за да бъде задържана или определяна. Нуждаеше се от свобода. Свобода, която ще й позволи да докосне всяко едно кътче и да го озари с великолепието си.
- Просто си си ти... - Въздъхнах някак облекчено. Така бях благодарен на всевишния, че ме удостои с честта да я срещна... да се докосна до нея... Всички тези години, съмнения дали трябва или не трябва да лъжа смъртта, се изпаряваха... Всичко си заслужаваше дори само заради това да знам, че тя съществува.
- Най-невероятната жена живяла някога на тази земя...

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 6:37 am

Стоеше неподвижно,защото не можеше да повярва на чутото. Не че не можеше,той бе невероятен и да прави комплименти му отиваше и ги правеше но никога до сега не чуваше от неговата уста да говори така пламенно за нещо.
За първи път в съзнателния и живот,тя се почувства засрамена,по най добрия начин на думата. Чуваше това и караше сърцето и да претупти няколко пъти,а в корема и запърхаха ято от малки пеперудки.
Тя обикновено не спираше да говори,да действа да прави нещо,а сега блокира. Почувства се трогната,почувства се прекрасно но и се обърка. Защото адски много и се искаше да го целуне точно сега но той караше и нямаше да е никак добре да се блъснат заради една целувка.
-Спри колата веднага!
Почти го изкомандва и в първия миг може би си помисли,че му се кара,за това той отби колата и спря. Щом се обърна към нея тя се надгна бързо,като без дори да го предупреди го целуна,обгръщайки лицето му с ръце. Целувка която секваше дахът.
Ан не пестеше емоции и когато те наделяваха над разума избликваха и не можеше да ги пази за себе си.Съзнаваше,че може да провали всичко но не можеше да скрива желанието си.

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 6:51 am

Не знам от къде дойде това... Тази целувка... Тя обаче ме връхлетя като ураган... Вихър от страст във всичките й нюанси. Умопомрачително! Спиращо дъха й сърцето ти, което между другото чак сега осъзнах, че съществува. Толкова бях свикнал с този негов монотонен и еднообразен ритъм и малките промени, че сега целия изтръпнах, когато то изведнъж спря и после заби с пълна сила. Почувствах се така сякаш силен заряд от енергия преминава през тялото ми. По-силно дори, защото веднъж или два пъти имах близки срещи с електричеството.
- Ан... - Думичката прозвуча като въздишка. Бях пометен. Какво можех да кажа друго. Пълен шок и блокаж. От къде бе дошло това? Какво значеше? Харесваше ли ме? Изобщо можех ли да позволя нещо такова да се случи? Ами ако позволя и това се превърне в причина да я загубя завинаги?
- Какво беше това? - Попитах на глас, още не можещ да осъзная какво се бе случило току що. Сякаш се събуждах от сто годишен сън и всичко беше различно... Нищо не беше такова каквото го познавах и бях уплашен. Уплашен от чувствата и желанията си.
Мислейки или по скоро лутайки се в търсенето и задаването на въпроси, главно в съзнанието си. Не знам как но усетих, че съм я хванал и не й позволявам да се отдръпне. Устните ни бяха на милиметри, а желанието да я целуна отново просто неустоимо. Е, направих го. Целунах я! Просто трябваше!

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 7:15 am

Влудяващо! Това е точната дума,която описваше това,което изпитваше. Прекрасни целувки,който чакаше невероятно дълго.
Нямаше голям опит с мъжете,макар да умееше да флиртува никога не бе изпитвала разтърсващо желание или привличане към някого,както изпитваше към Илайджа. Той е мъжа за нея,онзи който търсеше винаги и най сетне го намери. Проблема е че те както се привличаха,така и се различаваха без крайно много.
Не желаеше целувката да свършва имаше чувството,че не можеше да му се насити. Едно я зарадва без крайно много,не я отблъсна,а само пожела да я целуне,това е знак,че той я харесваше,също колкото и тя него:
Отдръпна се за малко,опирайки чело в неговото но все така притисната към него:
-О,Илайджа...
Дишаше тежко,сърцето и биеше бързо,като на влюбена девойка. Облиза жадно устните си,като си пое въздух:
-Не знаеш,колко отдавна искам да направя това..

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 7:27 am

Не спираше да ме шокира с действията и разкритията си. Значи наистина ме харесва? Глупости! Сигурно това беше един от нейните опити. Правеше разни неща, които й се струваха интересни и непредвидими, само за да види какво ще стане. Това беше направила и сега, нали? "Ох, Ан, объркваш ме. - Помислих си. - Какво правиш? Какво всъщност искаш?" Още докато си задавах тези въпроси, осъзнах, че са грешните. Нямаше никакво значение какво искам аз или какво иска тя. Единственото важно беше факта, че сме от два различни свята. Ин и Ян. Тя олицетворяваше всичко добро и чисто на този свят, а аз бях точно обратното. Носех прекалено голям товар със себе си и щях да я повлека с мен на дъното. Не можех да позволя нещо подобно да се случи, а и виденията й. Това само ми доказваше, че трябва да стоя далеч от нея. Всъщност трябваше да я върна вкъщи, още щом бях разбрал за тях.
- Това не може да се случи. - Казах с пресъхнало гърло, гледайки я ужасен и уплашен. Май за първи път изпитвах подобен страх.
- Аз... Трябва да те върна вкъщи... - Хванах нежно раменете й и с нежелание я върнах обратно на седалката.
- Сложи си колана Ан... - Какви ги вършех? Какви ги говорех? Исках всичко това. Исках нея! Сега и винаги!

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 7:37 am

-Какво?!
Толкова възмутена от последвалите действия. Каква пълна глупачка беше да му признава всичко. Какво найстина правеше? Къде и беше умът,просто явно е мъж,подаде се на чара и и толкова... Не я желаеше и сега сигурно,щеше да избяга:
-Какви ги говориш,да се върнем,тръгнали сме за Ню Йорк,ако ме върнеш ще намериш това,което търсиш но няма да можеш да го вземеш,защото ще ти трябвам аз?!
Не искаше да му казва но имаше причина да я вземе,имаше причина да дойде и да я вземе,макар не съзнателна:
-Коловете са заключени с магия и вампир не може да ги открие,а после и да ги вземе. Те са скрити в жилището на Катрин,за това ти трябвам аз.
Почувства се огурчена но се опита да не го показва,седна на седалката и сложи колана си:
-Да тръгваме към Ню Йорк...
Опря ръката си на прозореца,като се загледа на вън. Сълзите и щяха да избликнат всеки момент стига да не е яростта коятоизпитваше и разочерованието.

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 8:00 am

Гледах я със зяпнала уста и не знам дали бях ядосан или много ядосан.
- Ан, трябва да започнеш да ми казваш такива неща, ясно? - Опитах се да не викам, но всичко това ми дойде в повече. Освен това очаквах да реагира по съвсем различен начин. Може би да ме разубеди, да ми даде знак, че греша... Обаче бях прав и знаех, че нищо не може да се случи между нас, дори и тя го знаеше.
- Съжалявам. - Казах примирено и протегнах ръка към нея, но не посмях да я докосна. Беше ме страх как ще реагира и дали вече не я бях загубил.
- Виж аз... - Прибрах бързо ръката си и я поставих върху волана. - Харесвам те ужасно много Ан и съжалявам, че те поставих в подобна ситуация... Ти си, абсолютно всичко за което един мъж може да желае... Това което аз желая, но... - Поех дълбоко въздух. - Ти заслужаваш нещо много по-добро от това което мога да ти предложа и което съм, това което бих ти причинил ако съм в живота ти. - Какви ги дрънкаш? Та ние просто се целунахме, а аз говорех така сякаш тя бе влюбена в мен и искаше да е с мен, което изобщо не беше така.
- Извинявай... Извинявай не исках да прозвучи така... Просто искам да знаеш защо аз не мога да се подам на чувствата си към теб... - Пак прозвуча глупаво. - Тоест... Знам, че не изпитваш подобно нещо към мен и уважавам това също, просто при други обстоятелства вероятно щях да се опитам да направя нещо... - Браво, сега пък се извинявах за дето не съм се опитал да я сваля, знаейки, че тя не проявява интерес към мен. По-добре млъкни!

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 8:13 am

-За мъж живял толкова години не си се научил да мълчиш,когато е нужно.
Не искаше да бъде груба,гласа и беше тих и се обърна към него:
-Не изпитвам подобни неща към теб?
Поклати глава,като се извърна към него:
-Само едно,ще ти кажа,аз може да съм мечтата на всеки мъж но искам да съмметата точно на един определен мъж,както и той е в моите мечти.
Тези думи,казваха толкова много но и не го казваха директно извърна се отново към прозореца и отново замълча,защото все още в нея бошуваха толкова много емоции:
-Просто карай Илайджа,забрави за всичко,няма смисъл ти просто... Забрави за случилото се...

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 8:28 am

Като по команда завъртях ключа и потеглих. Не знаех какво да кажа или да мисля. За пореден път, тя просто ме объркваше. И да може би беше срамота, че при такъв житейски опит като моя не мога да улавям сигналите й, но го бях казал и на нея, тя не беше като останалите, да не говорим, че покрай нея загубвах ума и дума, как можех да разсъждам трезво или пък преценявам какво се случва в главата й?
- От къде знаеш къде отиваме и за какво? - За неясни видения, беше доста наясно какво всъщност ще правим и къде.
- Нарочно ли го правиш? - В един момент не знаеше дали и как ще я убие брат ми, в следващия точно и ясно ми казваше какво следва.
- Не ми казваш цялата истина за бъдещето нали? - Хвърлих й един бърз поглед. - Искам да ми кажеш всичко. Искам да ми кажеш веднага. - Произнесох с тон, който трябваше да й подскаже, че това не подлежи на обсъждане и е много по-добре ако ми каже цялата истина.

by **Антея** Вто Яну 14, 2014 9:03 am

Извъртя глава за малко към него,никак не и харесваше този тон. Не се страхуваше от него нито пък от брат му,за това и не бързаше да му отговори,а и не смяташе. Само това,че бяха "приятели" и че наистина обичаше Илайджа,щеше да му каже,част от истината която знае:
-Истината е,че ще вземеш това,за което си тръгнал но ще си пред голяма дилема. Да се върнеш или да останеш в Ню Йорк истината,е че сам,ще трябва да решиш това но завръщането ти може да се забави с ден два.
Пое дълбоко дъх:
-Ще бъда отвлечена,не знам точно кога виждам лица но не ги познавам,вампири са. Не можеш да спреш отвличането ми но можеш да ме намериш и спасиш,ако решиш да останеш. Това мога да ти кажа сега.
Отново се обърна към него и се опитваше да разчете нещо по него,дали наистина,щеше да избере нея или да отиде при брат си:
-Катрин и Клаус,ще се сдобрят,повярвай ми,ще станат толкова силни,че не е истина. Знаеш,колко лош може да е Клаус,а тази двойка,ще е умножена по две. Имат не ясно бъдеще и нанизи от решения и грешки.
Най чудното е,че не виждаше съдбата си обвързана с Илайджа и знаеше защо,защото и двамата не можеха да решат нищо:
-Илайджа не желая да говоря повече... Това,което е нужно,ще го научиш,когато наближи. Истината е,че знам много неща за теб но истината е,че ти ще научиш много неща след,като стигнем в Ню Йорк.

by **Илайджа** Вто Яну 14, 2014 9:17 am

Твърде много информация и в същото време, абсолютно безполезна. Така правеше тя обаче, никога не отговаряше на въпросите ми и винаги в главата ми изникваха още хиляди. Троха по троха, която никога не те засища, но отприщва гладът ти.
Отбих отново колата и рязко набих спирачки. Погледнах към нея:
- Наистина ли мислиш, че ще отидем в Ню Йорк, след като знам всичко това? - Тя трябваше да се шегува с мен. Вампири отвличане и да ходим в Но Йорк? Просто да забрави. Щях да се обадя на брат си още сега и той можеше да вземе каквото му трябва, аз и Ан дълго щяхме да си поговорим за виденията й, но първо щях да я заведа у тях, където никой нямаше да може да я открие, камоли да я отвлича.
- Връщаме се в Мистик Фолс. Клаус може и сам да вземе каквото му е нужно... - Така де Катрин беше при него, можеше да я принуди да му ги даде, Ребека щеше да наглежда баща ни, а аз Ан.

by **Антея** Сря Яну 15, 2014 6:23 am

Познаваше Илайджа доста добре и знаеше,колко категоричен можеше да бъде. Точно това харесваше,неговата твърдост,това да решава бързо и винаги да защитавапо слабия дори на цената на своя живот. Само,че тук стояха нещата по съвсем друг начин:
-По добре продължи да караш Илайджа,това е съдба която не можеш да промениш,ще трябва да се отиде в Ню Йорк.
Все още не знаеше,каква е твърдата причина но виждаше своето отвличане,виждаше и как намират коловете и подобните неща,толкова ясно,че това и подказваше,че това ще се случи:
-Това е час и от моята съдба,там ще науча още тайни. Там дори,ще научиш много повече за мен.
Свали колана си,защото ужасно много и стягаше докато се опитваше да се извърти и да го погледне:
-Виж знам,колко рязък можеш да бъдеш в решенията си,дори доста инат но повярвай ми,няма да умра скоро...
С дарбите,който можеше да наследи,можеше да живее по дълго дори и от майка си. Но това той не го знаеше.

by **Илайджа** Сря Яну 15, 2014 6:36 am

Въздъхнах тежко и затворих очи за миг. Защо беше толкова упорита и така бързаше да сбъдне пророчество, което вещаеше опасност за живота си.
- Знаеш ли защо съм жив от толкова дълго време Ан? - Попитах съвсем спокойно и й хвърлих един поглед. Тя ме гледаше в очакване да й отговоря.
- Защото подбирам битките си... Разбираш ли? На практика съм безсмъртен, един от най-неуязвимите същества на тази планета и все пак, има неща, които биха били опасни за мен и аз го осъзнавам. Днес научих, че нещото което може да ме убие, все още съществува. Това малко ме плаши, защото не искам да умирам... Не още! - Пак я погледнах.
- От друга страна ти нямаш и капка инстинкт за самосъхранение. Играеш си с огъня, а все още си толкова уязвима и неопитна... Крехка... Не споря, че това може да бъде нещо много вълнуващо за теб... Принудена си да се криеш и... И подобни неща сигурно са забавни, но това което виждам аз е неоправдан риск... Нещо което мога да предотвратя... Или поне трябва да опитам, защото Ан ти си най-истинското нещо в живота ми и дори само мисълта, че нещо от това което казваш може да се случи ме ужасява... Твоят живот изложен на риск е лукс, който не мога да си позволя... Разбираш ли? Затова, облегни се назад, сложи колана си и просто го направи заради мен става ли? Обещавам, че когато всичко това отшуми ще ти осигуря приключения далеч по-забавни, но сега... Сега просто ме остави да се справя с това... Моля те...

by **Антея** Сря Яну 15, 2014 6:50 am

-Неизбежно е Илайджа!
Спомена само още веднъж:
-Това не подлежи на моето желание,нито на твоето,то просто ще се случи.
Усещаше за първи път не разбиране но това до някъде го разбираше но от друга никак даже,защото той щом не я обичаше,защо толкова ревностно я пазеше:
-Да не мислиш,че ми е много приятно,да знам всичко това. Да знам,че ще бъда отвлечена и измъчвана? И аз не искам да ходя там но това нещо,трябва и ще се случи.
Погледна към неговото лице и очи,опитваше се така упорито да му обясни,какво става но имаше неща,който тя не можеше да му каже,от една страна,защото не ги знаеше,а от друга някой неща не бяха за казване:
-Запали и тръгни към града но малко преди да влеш в града нещо,ще се промени...
Намести се на седалката,като си сложи колана,не помръдна гледаше напред,дори до някъде доста важно но знаеше,че няма да успеят да се върнат.

by **Илайджа** Сря Яну 15, 2014 7:01 am

- Не! - Отсякох категорично и поглеждайки в задното огледало, запалих колата, завих почти самоубийствено, за да мина между две коли и да отида в лентата за отсрещно движение, която щеше да ни отведе обратно в Мистик Фолс.
- Няма да позволя това да се случи. - В дома си Ан щеше да бъде в безопасност. Просто трябваше да я отведа до там и толкова. Видението щеше да се промени, никой нямаше да я измъчва или наранява. Клаус щеше да вземе коловете и готово. Точно толкова просто беше.
- Няма да позволя на никой да те нарани. - Повече говорех на себе си от колкото на нея, защото тя не ме чуваше. Слушаше какво й казвам, но просто отказваше да чуе.
- Какво искаш да правим когато това свърши? - Не конкретизирах кое да свърши, но предполагах, че щом убием Майкъл, Клаус щеше да изчезне отново за дълго време и всички тези видения за смърт причинена от него, също щяха да изчезнат. Просто трябваше да я предпазя още няколко дни и после можеше да правим всичко което си пожелаем.
Включих радиото, докато чаках да ми отговори и по него вървеше:

Колко тематично само.

by **Антея** Сря Яну 15, 2014 7:21 am

Каквото и да кажеше знаеше,че няма да успеят да го направят,след като отидеха в Ню Йорк,нещата толкова драстично,щяха да се променят,че трудно можеха да направят нещо след това. Живота и щеше да бъде изпълнен с толкова много задължения и подготовка за бъдещата татла,която щеше да наследи от майка си.
И все пак,щеше да каже нещо,не за да го заблуди,а за да помисли,за малко,че нещата може би са се разминали.
-Не знам,за теб но аз бих си взела дълга вана с ароматни соли и лавандула,за успокояване на нервите,а след това бих изпила една чаша вили или направо една бутилка.
Това можеше да се случи почти на всякъде,като изключим че там където отиваха нямаше вана или после,щеше да има. Усещаше нещо странно,че ще се случи и това е първия проблем,който щеше да възникне преди да се приберат уж. Втория,щеше да ги накара да обърнат колата веднага и да потеглят към Ню Йорк:
-Илайджа по добре отбий скоро....
Не я разбираше:
-Послушай ме...
Но той не го направи и не след дълго се чу оглушителен шум идващ от капака на колата,както и лек пушък:
-Казах ти да отбиеш...
Поклати глава,сега успя да отбие но все още пушеше,явно имаше някакъв проблем. Не разбираше от това,поради тази причина не слезе,а сам откупча колана.

by **Илайджа** Сря Яну 15, 2014 7:36 am

- Сигурно се шегуваш! - Извиках невярващо и ударих капака толкова силно, че почти не изхвърча.
- Какво направи? - Заобиколих и отидох до нейната врата и я отворих, а тя ме гледаше така невинно и очевидно бе доволна от факта, че се е оказала права. Е, само за това щеше да е права, всичко друго щях да го предотвратя.
- Ти ли го направи? - Знаех, че може да прави такива неща, а и за човек с нейните възможности, колко трудно можеше да е, да развали една кола? Сигурен бях, че го е направила тя и е било нарочно, само за да ме накара да се почувствам глупаво.
- Осъзнаваш, че така няма да стигнем до Ню Йорк нали? - Всъщност не бях чак толкова ядосан колкото изглеждах. И как бих могъл, само като я погледна и всичко ми минаваше. Този неин поглед, хем невинен, хем закачлив, хем мистичен... Някой ден щеше да ме побърка.
- Можеш ли да я поправиш или трябва да вървим няколко мили, за да си вземем нова кола. - Не знаех, че ще ми се наложи, но по пътя насам бях видял някаква бензиностанция, в която даваха коли под наем. Не разбирах чак толкова от коли, но ми изглеждаше така сякаш няма да успея да я поправя, следователно ни трябваше нова кола.

by **Антея** Сря Яну 15, 2014 7:50 am

Преди да излезе си подаде крачетата за да си обуе обувките и след това слезе,придърпвайки роклята си на долу. Сезе елегантно и грациозно,като тръгна напред:
-Не не мога,аз съм вещица не монтьорка...
Така де всеки с професията си:
-Ще се наложи да повървим и не Илайджа не го направих аз,джипът ти просто се счупи...
Вдигна ръсете си,като продължи напред бавно,а няколко коли и свирнаха,защото изглеждаше толкова секси,че едва ли имаше човек,който да не е запленен от нея:
-Просто те оставям да се увериш сам в това което ти казах но нищо няма да ни позволи да се върнем в града,а да хвамен пътя към Ню Йорк.
Обърна се за малко към него,като вятъра развя косите и:
-Хайде побързай,че след малко Клаус,ще ти се обади...

by **Илайджа** Сря Яну 15, 2014 8:10 am

Ставаше тъмно и студено, а Ан беше само по рокля... Е, за да стигна до това заключение ми отне часове, през които бях зает да зяпам поклащащите се бедра на Ан и да се боря с неустоимото си желание да я любя. И тези дразнещи звуци от клаксони. Идваше ми да убия някой, защото не можех да имам това което искам. Не можех обаче и да си представя някой друг да я има... Ами ако срещнеше някой нормален? Някой като нея и се влюбеше в него? Какво щях да правя тогава? Щях да го убия! Доста простичко беше всъщност. Обаче така щях да я накарам да страда. А последното нещо което бих й причинил бе страдание. Всъщност всичко което се опитвах да направя е да я предпазя от него. Тогава какво? Ами най-вероятно щеше да се наложи да се примиря с това, че обича някой друг... Че е с някой друг, вместо с мен и щях да страдам аз. Това звучеше по-добре...
Пак се бях отплеснал в мислите си. Настигнах я с няколко бързи крачки и свалих сакото си:
- Студено ли ти е? - Попитах просто... и аз не знам защо, очевидно беше, че й е студено.
- Ето, вземи това... - Сложих сакото си върху раменете й и целия изтръпнах, защото пръстите ми я докоснаха. Допирът ми с нея беше нещо което избягвах. Когато някога се случеше, губех пълен контрол не само над мислите си, но понякога и над тялото. Така се случи и сега, затова извърнах глава настрани, за да не забележи как очите ми потъмняват и се променят, как зъбите ми се издължават от безсилие...
Може би просто трябваше да спра една от всички минаващи коли... Трябваше да го направя отдавна и ако го бях направил, сега вече щяхме да сме в дома й. Голям глупак бях, наистина. Защо не се сетих за това по-рано? А, да, бях зает да зяпам сладкото й секси дупе и да си представям какво бих направил с него, ако можех.

by **Антея** Чет Яну 16, 2014 5:46 am

Отново кавалерството се прояви в него,обичаше това,качество най-много в него,нямаше такъв мъж като него,не повторим но и се искаше понякога да зареже този си характер и наистина да я вземе. Много мъти си мечтаеше докато е с него просто да зарежат глупавите разговори и да се нахвърлят един друг,дори първично.
Придърпа леко с ръце краищата на сакото,като се загърна,не защото и е студено,а защото и хареса да усеща аромата му,сякаш я прегръщаше.
-Благодаря ти много си любезен...
Спря се за малко,в един миг получи видение,как Катерина умираше,тогава видя и как Клаус я спасява. Не можеше да разбере,какво се е случило все още някакви пъзелчета липсваха. Обърна се към него,за да го погледне:
-Нещо се е случва Илайджа...
Погледна по посока на бензиностанцията,която не беше чак толкова далеч. Спря отново,като му се изпречи на пътя:
-Послушай ме един път Илайджа,не бъди толкова упорит,не бива да се връщаме в града,все още не знам доста неща но трябва да вземем кола и да тръгнем към Ню Йорк.

by Sponsored content