Къщата на Антея

-Илайджа вина ги си толкова разумен...
Хвана го за двете страни на ризата и се приближи към него,имаше нуждата да се притисне към него,за да му покаже че иска тази близост,че има нужда от него.
-Ако това те успокоява,майка ми не е тук... А,и тя отдавна знае,че съм голямо момиче...
Подкачи го тя но му го каза по този начин за да го успокой,за да не мисли толкова,а просто да се отдаде на момента. Това,щеше да е техния специален момент и до някъде и се искаше да е перфектен,макар дрехите и да носеха следи от кръв. Да беше добре,защото във вените и още течеше неговата кръв.
Като всяка жена знаеше,че и той има предел и въпреки,че е джентълмен нямаше дълго да се крие зад това и ако е достатъчно дръзка или смела,може да види от един Илайджа,който не познаваше до сега.
Смело разкопча своята риза,като се свлече на земята и откри нежното и тяло,както черния дантелен сутиен,който по скоро показваше от колкото да крие нещо.

Тялото и отвръщаше на всяко докосване на всяко нежно чувство,дори когато усещаше само дъхът му по себе си. Толкова бе невероятно,по хубаво от всяка магия,всеки елексир. Чувстваш,че наистина летиш,а причината за това,беше само и единствено той.
Знаеше,че в него се крие всичко това но едва сега разбираше,че очакванията и с били ужасно малко в сравнение с това,което я караше да чувства. Истински мъж от главата до петите,каращ я да се чувства,наистина желана,също с това много нежен,показващ и че ще и даде всичко,преди дори той да вземе,каквото е и да било.
Всички мъже с който е била,са се държали с нея,по егоистичен начин. Бързат да задоволят нуждата си,като не се интересуват от чувствата на момичето. Но не и Илайджа,макар да знаеше,колко е трудно за природата на един вампир да контролира толкова бурни емоции. Ан е сигурна в едно,той никога не бия наранил,имаше му безгранично довери,довери което нямаше към друг. Точно и за това всичко бе специално,защото той бе отдаден на нея и тя на него.
Надигна се в един инпулс и свали бързо ризата му,искаше да се докосне до него. До сега не бе изпитвала силно желание,дори любопитство но до сега само предполагаше,какво се крие под костюмите но сега можеше не само да го види и да го докосне. А,всичко това,беше повече от хубаво.

Всеки път се уверяваше все повече и повече,че той не е като другите. Нежен внимаелен,е добре над 2000 години си оказваха своето влияние,и може би са го направили невероятен любовник но някой неща може би бяха до това,дали го имаш ли го нямаш. А,той притежаваше всички качества на невероятен мъж.
Накара я да потръпне от удоволствие и от онова,което и се въртеше в главата,докато той сваляше дънките и. Отърва се не с онзи жест да се отърве от тях,а я погали толкова нежно,премина по крачетата и,като ги свали с внимание. Това я накара да изстене от възбуда и изненада. Този жест никога не бе виждала в никой мъж. Той бе уникален,все повече се уверяваше.
Придърпа го към себе си,за да усети устните му отново в една невероятна и продължителна,дори страстна целувка.

Нищо на света,не можеше да се сравни с усещането,което изпита когато телата им се сляха. Не беше полет,не извисяване,а сякаш излизаше извън пределите на земята. Притисна ръце към силното му тяло от страст,като тихичко изстена,а устните му се оказаха там където тя очакваше да са в близост до нейните,за да можеше да впие нейните в една жадна целувка.
Извиваше се съвсем леко в импулс на невероятните страсти,като се бе притиснала в него,за да го усеща с всека част на тялото си.
След всеки следващ миг го обичаше все по силно и по силно. Този мъж бе за нея и тя за него,той я е търсил цял живот,а макар нейния да бе по кратък и тя също го бе търсила. А сега,сякаш всичко се сбъдна и бе по хубаво дори от всяка мечта.
-Илайджа...
Тих стон и впи устни в него,като от страст не можеше да довърши това,което искаше да каже,а то идваше от прилив от емоции:
-Обичам те...

Усещаше се неговото желание,което той сдържаше,за да и покаже най-нежната си но и пламенна страна. Харесваше го още повече заради това,не е егоист. Да,щеше да му даде всичко,щеше да му се отплати за всяка нежност подобаващо.
Но не сега,сега толкова и харесваше да е омагьосана от него,че не можеше да се отдели,дори за миг. А,и усещаше сладострастния край,който идваше,толкова близо беше. Можеше да усети вкуса му.
Вкопчи се още повече в него,като прътите и се впиха в тялото му,оствяики следи,който бързо изчезваха. Обожаваше всяка част от него,всяка малка частица,мъж за повече от милиони. Неиния мъж,нейния храбър,невероятен принц. Дори достоен крал!
Цялото и тяло се разтрешери,като лист,изви се назад,като той улови тялото и,почувства невероятния врив,който направи тялото и напълно неподвалсно на нея,а на удоволствието. Усети,че това се случва и с неговото тяло,което и достави още по голяма наслада.

Останала без думи,не само от всичко случило се,което бе невероятно но и от думите и,който преизпълниха сърцето и. Притисна към тялото му,като склони глава на гърдите му. Галеше го нежно с едната си ръка,като крачето и бе качено върху неговото. Все още не поглеждаше,а премигваше от блаженство:
-Ти ме караш да се чувствам по същия начин...
Скри главата си за малко в него като се усмихна и погледна към него,а той не откъсваше поглед от нея:
-Толкова пъти,наистина съм,мечтала за това,представях си го дори но истината,че всичко е по прекрасно. Толкова странно е да...
Целуна го по брадичката,защото не можеше да се надигне много:
-Сякаш ти си мъжа за мен,не сякаш,а си... Единствен,неповторим... Страхувах се,че това може да провали всичко но сега не вярвам...

-Ти вече прие и е нередно да се отмяташ...
Каза му шеговито,като го потупа леко по гърдите,а след това го погали и се надигна:
-Но си прав промениха нещата но към това,че не искам никога да се отделяш от мен...
Открадна си целувка но не бе открадната,защото той с желания я даде,макар да беше по нейно желание. Щом се отдръпна погледна в красивите му очи,който я опияняваха:
-Знаеш ли,мисля че грешка е когато съжаляваш,а аз за миг не съжалявам. Исках го и ще продължа да го искам....
Надигна се още малко,като се усмихна хитро:
-Всъщност,как си мислиш,че се убива скука на самотен остров. Определено не е с игра на шах...
Игрив смях,който накара отново залата да зазвъни приятно.
-Задължен си да дойдеш с мен,нямаш избор,даде честната си дума,а и...
Нещо палаво и дойде на ум но тогава видя с периферния си поглед нещо зелено и червено. Погледна на там и видя саксията,цветето от нея бе сякаш пораснало и се стелеше по земята с едни прекрасни цветове. Преди не беше така,а за това трябват години:
-Виж Иладжа,какво съм сторила от любов...
Всъщност беше красиво,показваше нейните емоции по друг начин.

-Може и така да стане...
Засмя се още по весело усети ръцете му по себе си,който може би от това,че тялото и беше все още чувствително и усети все едно я гъделичка но и стана и ужасно приятно:
-Ще се къпем в прекрасните води на езерото,ще се крием в пещерата под водопада.
Всичко това намекваше,че бяха места където,щяха да правят това или нещо подобно на това:
-Но по скоро,ще се превърнеш в мой пленник в малката къщурка...
Даде всичко от себе си и на свой ред го преобърна или по скоро той се даде малко,щеше да падне но я улови,преди да е тупнала на земята. Повдигна я и я настани върху себе си:
-Е,добре трябва да си доброволен пленник...
Тя нямаше неговите сили и той ако не и даваше възможност или не искаше никога нямаше да го накара да направи,каквото е и да било. Доброто е че поне се разбираха.

Усещаше тялото и,как ще се подпали,като факла,щеше да изгори от страст но определено и двамата имаха нужда от сладки игри. А,тя имаше нужда да му покаже,дори това на какво е способна,да му покажи цялата си страст и обич:
-И аз все още се чудя,какво да те правя. Целия си само за мен...
Наведе се към него,като улови ръцете му,вдигн ги а след това ги притисна за леглото. Той наистина щеше да е нейния пленник. Устните и намериха неговите но се спуснаха към врата му,като го целуваше с малки,дори опияняващи целувки. Наслаждаваше се на неговия невероятен аромат,на невероятната му кожа,която я караше да настръхне. Искаше го до полуда,толкова силно,че не бе в състояние да се контролира,тялото и можеше всеки момент да се предаде.
Отърка се в него толкова изкушаващо,че го накара да потрепери,щеше да му даде всичко но,щеше да го накара малко да потръпне от желание.

Можеше да предположи,колко му е трудно да се контролира и не защото вярваше в себе си,а защото знаеше,че желанието му е също,толкова голямо,колкото и нейното. Дари го с такива ласки с който не бе дарявала никой мъж но за първи път и хареса истински да докосва някой някой мъж. А,той не беше някой, нейния Илайджа. Истински рицар,силен с невероятно силно тяло,което бе подвластно на нейното. Нямаше нещо което да не харесва но дори и не търсеше.
Усети,как играта,щеше да се превърне в мъчение не само за него,ами и за нея. За това му дари наслада,която той по рано и даде,също толкова влудяваща и окупираща тялото. Пусна ръцете му и опря ръце в него,като се задвижи,оставяйки не само тялото му да се наслади,ами и очите му от прекрсната гледка на тялото и.

Не спря да го изкушава дори за миг,тялото и се извиваше по изкусно от всеки танц. По принцип винаги е била така страстна но никога така искрена,доста пъти бе симулирала,за да покаже нещо но сега нямаше никаква лъжа,наслаждаваше се както никога до сега.
Имаше нужда да му достави удоволствие до край,имаше нужда и тя да достигне до края. Наведе се към него,като прелесната и гръд се докосваше до него,като нежно се отъркваше. Достойно да го побърка все повече и повече. Ръцете и се намираха на раменете му,като се движеше малко по бързо.
Докато го целуваше истена от удоволствие,когато усети ръцете му по дупето си,май не бе успял да се сдържи. Усмихна му се,защото до голяма степен това очакваше,той да загуби поне за миг контрол.
-Не си послушен пленик...
Прошепна му на ухото,като го засмука по най възбуждащия начин,като го усети,как потръпва.

Илайджа криеше в себе си такъв звяр,за който тя не предполагаше но определено и тази страна и хареса. Този страстен,див и не сдържан мъж,не можеше да се отпусне повече но и това и се случваше достатъчно.
Някой ден може би щяха да се любят без да се притесняват,да се отпуснат направо,да правят това,което най-много желаят.
Опитваше се да го подрезни малко,да разпали още огъня,дръпваше се леко,като го караше да я притисне по към стената,където не можеше да избяга:
-Илая...
Изрече алавото и гласче,като се прихвана за рменете му,когато отново го усети,как се движи в нея. Изви се от удоволствие и не можеше да му избяга. Показа му и че тя може да е непокорна пленица.

Нещо и блестеше в очите,опитваше се да се скрие но то сякаш оставаше,това е слънцето,което се прокрадна там където нямаше завеса и напече красивото и лице. Скри се в Илайджа,който спеше свсем спокойно,за да се почувства и тя по този начин. Точно така искаше да се събужда всяка сутрин,до него и до никой друг.
Наслади му се един дълъг миг,как спеше,като искаше да го докосне да го погали но не го направи,за да не го събуди.
Трябваше да го остави да поспи,отдръпна се,като го зави,не знаеше защо но го направи инстиктивно. Грижеше се за него,както и той за нея. Тръгна към банята,където смяташе да си вземе една ван докто той спи,за да не скучае. А,не беше всъщност лоша идеята да я последва във ваната,макар точно днес да нямаха много време за мотаене. Напълни ваната със соли,образува се и ароматна пияна,след миг се потопи,като се отпусн и затвори очи.