Re: Къщата на Антея

by **Илайджа** Чет Яну 16, 2014 6:10 am

Усетих веднага, че получава видение. Просто го познах веднага, защото бях присъствал и друг път на подобно събитие. Веднъж беше познала, че пощальона й носи пощата, другия път, бе видяла възпламеняването на пожар в кухнята й. Сега обаче различното беше, че виждах притеснение на лицето й, което притеснение ме плашеше.
- Какво видя? - Попитах припряно и някак несъзнателно я придърпах в прегръдката си, защото по някаква незнайна причина бях сметнал, че тя има нужда точно от това в момента. После осъзнах колко неловко е това и веднага свалих ръцете си от нея.
- Какво се случва? - Подканих я. - Може би заедно ще успеем да сглобим парченцата и да разберем какво се случва и после може би... Само може би, да решим на къде ще поемем... - Не исках да й давам напразни надежди, че ще размисля, но ако действително ставаше нещо сериозно вкъщи, трябваше да знам какво точно и дали трябваше да бягаме или да се върнем.
- Моля те Ан, довери ми се... Кажи ми какво видя? - Тя обикновено не изглеждаше притеснена и сега ме притесняваше тройно повече, защото не знаех какво я е разстроило. Трябваше да е нещо наистина сериозно.

by **Антея** Чет Яну 16, 2014 6:26 am

-Не знам,не разбирам повечето неща,някой е нападнал Катерина,някой върколак или по скоро хибрид но той,ще я спаси.
Погледнах към него:
-Този хибрид е пратен за да се отърве от Катерина и натопи Клаус. Каквото и да значи това...
Не разбираше някой от не ясните видяние и това,как знаеше някой неща:
-Някой е избягал,тръгнал е на път за коловете,няма да успее да ги вземе и...
Тогава и просветна,този който е избягал,щеше да прати някой да я отвлече,за да намери и вземе коловете с който да убие Клаус,а след това и Илайджа:
-По дяволите... Трябваше по рано да ги разчета...
Тръгна на пред,като дори не го слушаше:
-Трябва ни веднага кола...
Тогава усети че той искаше още да зададе въпроси:
-Ще ме отвлече този,който иска да убие Клаус,иска да убие и Ребека,иска да убие и теб,това няма да го позволя...

by **Илайджа** Чет Яну 16, 2014 6:41 am

Всичките й думи придобиха смисъл когато няколко секунди бе казала всичко това, телефона ми иззвъня и пак както беше казала по-рано, беше Клаус. Искаше да знае дали коловете са вече в мен и когато разбра, че не са, се ядоса страшно много. Е, той вечно беше недоволен от нещо, не това ме притесняваше. Притесняваше ме новината, че баща ни е избягал. Нито попитах как, нито кога... Просто се заковах на мястото си и вперих поглед в нея. Всичко което бе казала до сега, се оказа вярно, което значеше, че този някой който се предполага, че ще я отвлече и тя не знае кой е той е баща ми. Не можех в никакъв случай това да се случи.
- Ще я убия! - За първи път ми се искаше да хвана и прекърша врата на Катерина. Как по дяволите можеше да е толкова глупава? Надявах се Клаус да я е убил преди мен, за да не се налага да го правя аз, но после се сетих и за другите неща, които Ан бе казала, че той я е спасил, че ще са отново заедно и всичко останало. Брат ми сигурно си беше загубил напълно ума. Обаче грешеше и за това, нямаше да бъдат заедно просто защото щях да я убия. Щях да го направя, защото с глупавите си действия поставяше живота на Ан в опасност и ако само нещо от това което Ан виждаше, се случеше, щяха да хвърчат глави, наистина.
- Ан... - Извиках след нея, а после бързо се стрелнах и препречих пътя й. - Какво виждаш... За отвличането... Искам да знам всичко... И възможностите... Сигурен съм, че има и друг начин... Просто помисли... Виждаш ли нещо друго... - Нямаше как да я отвлекат обикновени вампири, защото аз можех да се справя с тях, дори и Ан можеше, ако беше баща ми, изобщо нямаше да я отвлича, просто щеше да я убие, така, че трябваше да знам какво точно вижда, за да знам как да го предотвратя.

by **Антея** Чет Яну 16, 2014 6:53 am

-Ще прати някой,не са вампири,защото ми е трудно да се справя с тях,не мога и да се освободя. Коловете са скрити с магия или по скоро са блокирани,единствения който може да ги вземе е Катерина или вещица,която знае,как се разваля заклинанието.
Погледа и трепереше,защото един от вариантите е да убият Илайджа,не искаше да го загуби.
-Няма да успее да намери за толкова кратко вещица,за това ще отвлече мен. Няма да ме убие,защото ти ще ме намериш...
Е,добре пропусна малките мъчения но това не биваше да го знае,защото не подлежеше на промяна.
-След като ме освободиш,временно този,който ме отвлича,ще е блокиран да ни нападне. Ще ми бъде пратена още помощ и...
Пое дъх:
-Ще се видиш с майка ми...
С,кралицата на вещиците но това също не му го спомена.

by **Илайджа** Чет Яну 16, 2014 7:19 am

Бях още по-объркан. Може би от всичко което каза, разбрах само от къде идва огромното й желание да се забърка във всичко това. Майка й! Ан не говореше много за семейството си и за миналото си като цяло. Знаех обаче, че обича майка си безкрайно много, но е принудена да бъде далеч от нея. Никога не бях настоявал за повече подробности, макар на няколко пъти да се бях опитвал да разбера повече. На нея обаче не й бе никак приятно да говори за това. Натъжаваше я, а мен още повече, виждайки я тъжна.
Още нещо важно, само Катерина можеше да вземе оръжието! Е, това си беше новина. Нещо което бях пропуснал да попитам, как да ги взема, когато ги намеря. Винаги имаше уловка при Катерина, просто аз бях прекалено глупав и не се сетих по-рано за това.
- Значи просто мога да заведа Катерина и всичко ще е наред. Ти ще си в безопасност, никой няма да те отвлича... Просто трябва да се приберем на сигурно вкъщи, а брат ми може да придружи Катерина, за да ги вземе... - Е, тя нямаше да се срещне с майка си, но предпочитах това пред вероятността да бъде убита. Нямаше начин да рискувам живота й.
- Виждаш ли... Винаги има и друг начин, за да се избегне всичко това... - Усмихнах й се нежно.
- Не е нужно да ходим никъде... И никой няма да бъде убит или отвлечен... Сега да вървим да намерим кола и да те приберем вкъщи... - Поставих ръка на кръста й, в опит да я подканя да тръгне към бензиностанцията.

by **Антея** Пет Яну 17, 2014 11:57 pm

Виждаше много по ужасни неща от тези,който можеха да се случат,ако отидат,а това е смъртта на Илайджа,нямаше да позволи този вариант,за това трябваше да направи нещо ужасно бързо,защото ако не го направеше,щеше да го загуби за винаги.
-Добре тогава да се прибираме...
Но много добре знаеше,че само лъжеше и имаше съвсем друг план,щом стигнеха до колата. Което не се оказа прекалено дълъг път до там,защото се намираха прекалено близко. Не им беше нужно много време,докато вземат кола. Тъкмо излязоха от бензиностанцията и тръгнаха към колата,когато плана на Ан,се задейства. Нужно и беше време да впрегне всичките си сили и да направи това,което е нужно,а това да му причини такава болка,че той да изгуби съзнание. Нямаше да го убие но да и спечели време достатъчно да стигне до Ню Йорк,където да вземе коловете.
-Прости ми Илайджа...
Прошепна много тихо тя,използва прекалено много енергия,с такава сила,че той падна на земята. Не беше както преди,не този път не се опитваше,а направо го направи. Само,че като древен вампир се оказа прекалено трудно и,когато загуби съзнание,се срина на земята.
-По дяволите...
Въздъхна тя,тогава и се притече едно момче на помощ,тя се изправи и загрижено каза:
-На приятеля му стана зле,ще ми помогнете ли да го вкарам в колата,за да го заведа в спешното.
Естествено му нямаше нищо сериозно и въобще не се нуждаеше от лекър но тя се нуждаеше от някой да и помогне да пренесе Илайджа. Помощта дойде без никаква съпротива и без да я търси. Качиха Илайджа в колата,тя благодари с треперещ и уж загрижен глас,за благодарност и тръгна но в обратната посока,към Ню Йорк:
-Съжалявам Илайджа но не бих позволила да бъдеш убит...
След няколко дълги часа се оказа в Ню Йорк,все още не се бъдеше,което е добре но не се знаеше до колко и можеше да се събуди всеки момент,за това побърза да намери къщата на Катерина. Отне и доста време но я откри,слезе от колата но някой и се изпречи.
-Какво правите?
И тогава видя лицето на един от тези,който щяха да я отвлекат,отстъпи назад но нямаше спасени. Не можеше да използва и дарбите си,защото се оказа прекалено изтощена:
-Дори не си го и помисляй красавице,да бягаш...
Изсъска другия но не беше вампир,а хибрид,далеч по силен от нея. Опита се да и внуши нещо но заради върбинката не успя,тя се опита да избяга но я догони още преди да е направила няколко крачки. А,след миг загуби напълно съзнание.

by **Илайджа** Съб Яну 18, 2014 12:14 am

Чувах как телефона ми звъни, но сякаш звука идваше от толкова далеч. Не разбирах какво става и как съм заспал. Вкъщи ли съм си? Досадното звънене ставаше все по-силно и аз впрегнах всичките си сили в това да намеря телефона и да вдигна. Не знам как точно го направих, но в следващия момент телефона лежеше в ръката ми, а в ухото чувах познат глас. Този глас ме накара да настръхна, да се събудя. Беше баща ми.
- Здравей синко... - Каза той, а аз бях прекалено шокиран, за да разбера какво става и къде се намирам. Изведнъж всичко започна да се връща. С Ан пътувахме за... Господи Ан! Започна да се оглеждам притеснено. Осъзнах, че съм в някаква кола, пред дома на Катрин. Как бях стигнал до тук, къде е Ан. Божичко сърцето ми направо щеше да се пръсне.
- Тя е при мен, не се тревожи... Ще се грижа добре за нея.
- Какви ги приказваш? Кой е при теб?
- Твоята приятелка разбира се... - Отвърна той и после се чу писък. Това беше Ан.
- Ако й направиш нещо, кълна се...
- Какво? - Изсмя се той и после изведнъж млъкна. В този момент си спомних всичко което ми беше казала Ан. Тя щеше да се измъкне от това, той нямаше да я нарани. Аз щях да я спася.
- Нека аз ти кажа какво ще стане сега... - Продължи той. - Ще се върнеш в Мистик Фолс и ще ми доведеш Катерина. След това ще ти върна момичето. - Какво? Защо му е Катерина? На кой му пукаше всъщност.
- От къде да съм сигурен, че ако ти доведа Катерина ще ми върнеш Ан?
- Предполагам просто трябва да ми се довериш. - Отвърна той. - Имаш време до полунощ. Ако не ми доведеш Катерина, момичето умира. Ясен ли съм? - Той не знаеше, че Ан може да развали заклинанието. Това беше добре. Искаше Катерина, щях да му я дам.
- Искам да говоря с нея... Първо това, после ще видя дали да направя това което искаш от мен. - Естествено, че щях, просто исках да съм сигурен, че това трябва да направя, а Ан щеше да знае това, щеше да ми каже какво да правя сега, за да я спася.
- Дай й телефона... - Изревах в слушалката, когато Майкъл очевидно се чудеше дали да го направи.

by **Антея** Съб Яну 18, 2014 12:32 am

Усещаше цялото си тяло как я боли,толкова силна бола,че дори се чувстваше нечовешки чужда на собственото си тяло. Бяха я наранили,както видя в своите видения. Един от хибридите стоеше до нея,като явно му харесваше да я измъчва:
-Дай да се забавляваме,малко преди да я върнем...
Само че мъжа изруга нещо и той се спря но не престана с мъченията. Знаеше,че няма да я убие,сигурна беше. Още по сигурна стана,когато се обади на Илайджа,тогава и стана ясно. Едва не изпищя но изпищя от болка,когато за да докаже че е там хибрида заби зъбите си в нея.
-Гадно животно...
Просъска тя,той щеше да си плати след,като си върнеше силите. Щеше да плати за всичките си деяния. Това беше бащата на Илайджа,и искаше явно същото,което и те но не знаеше явно,че тя е вещица,което и подсказа,да не се издава.
След двоумение баща им подаде телефона към нея. Сърцето и щеше да се пропука,толкова силно туптеше искаше да му каже много неща:
-Прости ми Илайджа,искам да ти кажа,че те обичам...
Баща му се засмя и каза:
-Колко трогателно!
И той щеше да си плати но се овладя да не се издава:
-Не прави нищо чуваш ли ме... Просто недей...
Преди да каже и дума откъсна телефона от нея и я удари силно през лицето. Главата и остана на една страна,като косата и закриваше лицето:
-Доведи я или ще ти я върна на парчета...

by **Илайджа** Съб Яну 18, 2014 12:44 am

Цялото ми тяло се смрази. Този звук... Беше я ударил! В този миг се заклех, че ще си плати. Щях да изтръгна сърцето му със собствените си ръце, после щях да го убия, веднъж за винаги.
- Ако нещо й се случи... - Гласът ми бе тих и заплашителен, нямаше и следа от страх или двоумене, което трябваше да му покаже колко съм сериозен.
- Ще те убия. Кълна се! А сега ти ме чуй добре, ако още веднъж ти или някой от псетата ти я докоснете, никога няма да видиш Катерина... Чуваш ли ме? Ще я убия преди да си стигнал до нея и никога няма да стигнеш до коловете, разбираш ли? Аз обаче ще те унищожа... Ще изпитваш болка всеки следващ ден от вечността, а вечността е много дълго време за вампир татко.
- В полунощ Илайджа, или няма да видиш никога повече това гълъбче... - Не звучеше сякаш е уплашен или пък е приел думите му за истина, но щеше да види, че ще се случи точно това, ако не му върне Ан, жива и здрава.
- Ще ти кажа по-късно къде да я доведеш... И... Не се опитвай да правиш нищо, разбра ли. защото пак ще я убия... - После връзката прекъсна. Погледнах часовника на таблото и видях, че имам около 18 часа, за да спася Ан.

by **Антея** Съб Яну 18, 2014 12:54 am

Ан трябваше да събере малко сили,трябваше да се свърже с майка си по телепатична връзка. Такива връзки имаха майки и дъщери от този род,ако някоя изпаднеше в беда,можеше да повика помощ. А,тя точно от това се нуждаеше. Във видението виждаше,как Илайджа я спасява но те трябваше да бъдат спасени от армията на майка и,която да им се притече на помощ.
Трябваше да използва момента но не бе настъпил.
-Ей плужек...
Хибрида се обърна:
-Да ти с грозната мутра...
Той се прижближи хвана я за косата и изви косата и назад,като и изсъска със острите и зъби:
-Ти по добре си мери приказките...
Но Ан не отстъпи,страхуваше се до огромна степен но гордостта и,както и увереността,че няма да умре не я сломяваха:
-Чу ме доста добре...
Тогава започна да я удря все по силно,Ан се нуждаеше от болката,защото така засилваше все повече и повече сигнала за помощ. Нужен е само един вопъл и майка и щеше да я намери. След последния удар я събори на земята но бащата на Илайджа изръмжа:
-Трябва ни жива остави я...
Ан лежеше на земята и бе притворила за малко очи,едно тихо повълче се изтръгна от устните и:
-Помощ...
Напълно достатъчно,а след това загуби за кратко съзнание.

by **Илайджа** Съб Яну 18, 2014 1:03 am

Запалих колата и се опитах да се успокоя. Трябваше просто да му дам Катерина, това е всичко. После щях да заведа Ан на безопасно място и никога, ама никога повече нямаше да позволя нещо да й се случи.
Карах в продължение на часове и мислех. Мислех за всичките ни моменти с Ан, за нейната усмивка и в края на всеки мил и щастлив спомен се появяваше нейният вик. Бях абсолютно безполезен. Всичко това бе по моя вина и болката ме убиваше. Как щях да й се реванширам за всичко това? Ами ако се провалях отново и я загубех? Не мисли за тези глупости сега Илайджа. Просто се придържай към плана. Аз обаче нямах план. Как щях да взема Катерина, когато Клаус беше там? Какво щях да му кажа? Можеше да я отвлека. Да, щях да говоря с Ребека и с нейна помощ щяхме да измъкнем Катерина, преди Клаус да се е усетил.
Е, вече имах план, прибирам се и говоря с Ребека, после взимаме Катерина и я разменяме за Ан. А после аз и Аз изчезвахме за винаги.

by **Илайджа** Пон Яну 20, 2014 7:48 am

Изведнъж бях заобиколен от някакви напълно непознати и странни хора, очевидно вещици, а от семейството ми нямаше и следа. Всички бяха избягали, което никак не бе присъщо за тях, особено за Клаус, който най-вероятно беше тръгнал след баща ни или може би бе решил, че да се изправи срещу всички тези вещици е малко неразумно. Едва ли можеха да ни навредят сериозно, но все пак.
- Очевидно е така... - Отвърнах аз и я погледнах подозрително. Не и ти Ан. Бях свикнал да живея заобиколен от лъжи. Нямаше почти нищо истинско в живота ми, освен Ан, която очевидно също имаше своите тайни. Чувствах се ужасно ядосан на нея и на баща ми и на целия свят. В същото време и бях притеснен до смърт за това дали е добре, но поне така изглеждаше затова предпочитах да съм ядосан.
- Върви... - Казах й, когато мъжът зад нас пак подсети за себе си. Така щях да имам време и да се успокоя поне малко. Сега всичко изглеждаше още по-зле от преди. Не само, че не бях успял да я предпазя ами и я бях направил мишена за всички. Баща ми, брат ми... Даже не ми се искаше да мисля какво биха й направили.

by **Антея** Пон Яну 20, 2014 8:03 am

-Ти идваш с мен,майка ми би искала да ти благодари...
Хвана го за ръката и тръгнаха по коридора докато не се оказаха в една лъскава лимузина. Качиха се на задната седалка,като се настани удобно:
-Добре,сега е време да ти кажа истината.
Това е най-подходящия момент,който щеше да дойде точно сега:
-Моята майка е кралица на вещиците,тя ръководи всичко,тя управлява всичко,тя налага ред,тя наказва и всичко останало в нашия свят. Нашата дарба е силна и могъща ние просто я притежаваме но я получаваме цялата,чак когато му дойде времето.
Пое дълбоко дъх,погледна към него:
-Моя ред идва съвсем скоро имам все още доста да науча но цялата сила,ще получа точно днес. Ще имам по ясни видения,ще имам по голяма сила. Ще имам всичко но ще ми дадат време за да науча всичко и да го овладея,за да бъда и аз достойна кралица някой ден.
Засмя се,защото се чу,как звучи:
-Доста патетично но е истината. Съжалявам,че го крих от теб но беше нужно да го пазя в тайна. Ние сме толерантни към расите,не можем да убием древни вампири но майка ми може да ги накара да пострадат доста.
Това е като предупреждение:
-Но не се тревожи,майка ми е прекрасен човек,сигурна съм,че ще те обикне... Хареса де..

by **Илайджа** Пон Яну 20, 2014 8:17 am

Чувах какво ми говори, но не мисля, че можех да асимилирам точно какво ми казва. Чувствах някакво безкрайно облекчение от това, че е добре... Че си е пак същата красива и безгрижна Ан, която познавах. Все така неглижираща всичко, сякаш не се беше случило нищо. Само, че се беше случило. Почти не беше умряла пред очите ми и тогава всичко се бе променило. Целият ми свят, всичко се бе преобърнало...
Наведох се към нея и я сграбчих. Целунах я така както не бях целувал никоя жена преди. Целунах я с толкова много любов и гняв, безпомощност да се боря повече с всичките си чувства.
- Много си глупава Ан... - Прошепнах докато все още държах лицето й в ръцете си.
- Никога повече не прави така. Разбираш ли? Никога повече. - Как можех да й обясня, че това което беше направила е толкова глупаво?
- Можеше да те убият! - Само мисълта за това убиваше мен.

by **Антея** Вто Яну 21, 2014 6:00 am

Не очакваше такава реакция,ако предполагаше,може би щеше да направи нещо подобно по рано,за да си спечели от тези страстни и така жадувани целувки. В първия момент след тези целувки все едно даде на заето и не можа да отрони нито дума. Трябваше и време да асимилира тази сладост:
-Спокойно,ако това те облекчава няма да умра скоро,ще има доста време да се мъчиш с мен и моя нрав...
Една бърза целувка си открадна,защото очакваше всеки момент да осъзнае това и да се направи,че нищо не е станало:
-Надявам се и аз да няма повече такива моменти но...
Присви устни,като погледна към него:
-Моята леля е направила заклинанието на коловете,познавам почерка и,и то доста добре. Беше намерена мъртва,искала е да се подсигури,че само тя може да ги вземе. Не е предполагала обаче,че рода на леля ми не е толкова кратък. Майка ми не би се занимавала с такива нищожни неща но аз знам и мога да взема коловете.
Обърна се към него:
-Но не желая да се меся в тези неща и без това съм напълно сигурна,че вече Катрин ми има зъб.

by **Илайджа** Вто Яну 21, 2014 6:19 am

Усмихнах се някак тъжно и се облегнах назад. Затворих очи за миг и после пак я погледнах:
- Повярвай ми, Катерина е последният ти проблем. Аз лично повече бих се тревожил за безсмъртните врагове, които успях да ти спечеля тези дни. - Точно така. Клаус и неговите мании за конспирации и жажда за наказание, без съмнение този път щяха да се насочат към Ан, защото той не беше глупав и знаеше, че каквото и да съм направил е било, защото имам чувства към Ан, което я правеше моята най-голяма слабост. А той винаги напипваше слабото ти място и се целеше в него.
- И не съм съвсем сигурен как да се справя с това... - Казах някак уморено. Може би наистина бях уморен. Уморен и безпомощен.
- Дори и да се справя по някакъв начин с брат си, все още някъде там навън е баща ми, който е дори по-отмъстителен и безчувствен от Никлаус... - Аз я бях забъркал в това. Аз бях виновен за всичко и беше ужасно глупаво да я обвинявам за своите грешки.
- Пък и Катерина не харесва никой... Не го приемай лично...

by **Антея** Вто Яну 21, 2014 6:36 am

-Никак не се чувствам засегната,защото не бих имала и не искала да имам честа да и бъда приятелка.
Доста лаконично и тотално конкретно,с пълен отказ но сама знаеше,че ще се срещнат отново. Пое леко дъх и погледна към него:
-Ако,това отново те успокоява,Катрин и Клаус,ще убият баща ти но да временно е по добре и двамата да се скрием.
Обърна се към него,като чародейка,го хвана за ръката,опитваше се да го омая с чара си:
-Ще се скрием в Париж или в Венеция? А,може и на някое топло местенце,като някой от островите,може би на Хавайте?
Звучеше доста примамливо,дори повече от колкото в главата и:
-Сигурно не искаш да моята компания от сутрин до вечер?

by **Илайджа** Вто Яну 21, 2014 6:57 am

Знаех какво се опитва да направи:
- Права си. - Опитах се да бъда сериозен колкото се може по-дълго, затова избягах от погледа й, иначе веднага щеше да забележи развеселените ми очи.
- По цял ден и нощ с теб... Уфф - Изсвирих с уста. - Това би било страшничко... - Всъщност това по скоро беше мечта на всеки мъж, но най-вече на мен.
- Шегувам се... - Засмях се бързо, за да й покажа, че наистина просто се шегувам. - Това което си мисля в действителност е колко чудесно би било ако просто изчезнем... - И докато вече си представях всичко това, здравият ми разум се обади. Единственото място на което беше редно да изчезне е някъде където нямаше да знам, че е. Можеше да говоря с майка й. Тя сигурно щеше да знае как да я скрие и предпази, докато аз успея да реша проблема. И все пак предложението да избягаме някъде заедно беше толкова примамливо.
- Не знам как го правиш Ан... - Аз бях винаги разумен и рационален, а покрай нея се превръщах в истински глупак, който е неспособен да мисли.
- Караш ме да... Караш ме да мечтая за неща, които наистина не мога да си позволя... - Не можех да си позволя нея. Не и ако исках да я запазя жива възможно най-дълго.

by **Антея** Вто Яну 21, 2014 7:20 am

-Какво ти пречи?
Попита тя с пълно възмущение,като се отдръпна от него:
-Няма нищо разумно да се връщаш,Майкъл може да те нападне и да те приспи сигурно,а Клаус,ако се добере до коловете,едва ли ще си поплюва.
Улови ръката му,като я стисна леко:
-Чуй ме аз знам,кога всичко ще приключи,до тогава,ще се скрием на някой остров,няма да успеят да ни намерят,а когато всичко отихне може да се върнем.
Искаше да се отделят за малко заедно да имат време да се опознаят и още куб куб неща:
-А,и ще получа толкова много сила,трябва ми място където да я практикувам и някой който да е домен,за да не нараня себе си или някой друг.
Приближи се към него:
-И,кой по идеален от теб... Бесмъртни ми Илайджа...
Целуна го по бузата сякаш да го провокира,да го нахъса може би за да дойде с нея.

by **Илайджа** Вто Яну 21, 2014 7:35 am

- Чудя се, защо не си с майка си? - Очевидно имаше нужда от помощ с овладяването на силите си и щом майка й беше жива и май беше споменала кралица или нещо такова, тогава защо не беше с нея?
- Сигурен съм, че тя би могла да ти бъде много по-полезна от мен. - Изобщо какво беше цялото това нещо и къде отивахме? Даже не се бях замислил за това до сега. Пътувахме от няколко минути вече и даже не бях попитал къде отиваме точно и защо ако майка й е знаела за отвличането не е дошла да спаси дъщеря си.
- Всъщност защо никога не си ми разказвала за семейството си? Защо е цялата тази потайност? Къде отиваме? - Просто бях любопитен, но в интерес на истината дори не изпитвах и капка страх от това което може да се случи.

by **Антея** Сря Яну 22, 2014 6:03 am

-Май беше изпаднал във времена кома....
Погледна го съркастично но накрая се засмя:
-Майка ми е кралица и няма време за мен,а и... -спря за малко-Всяка принцеса,трябва да тренира своите умения по свой начин,а не някой да му казва какво да прави. Това отнема време,а за да наследиш короната след време трябва да си заплатиш цената.
Усещаше,че скоро ще пристигнат,само няколко минути и бяха в кралското имение. Което досущ изглеждаше наистина на замък:
-Тайната трябва да се пази,нищо лично но няма как в разговор да вметна "Ей,за съм вещерска принцеса."
Премигна му на парцали и отново шеговито се засмя:
-Е,дойде деня в който да ти разкажа всичко...

by **Илайджа** Сря Яну 22, 2014 6:20 am

Бях срещал десетки, дори може би стотици вещици през годините и никога не бях чувал за кралско семейство. Не бях запознат и с начина, по който това семейство би функционирало и каква роля играе като цяло в този свят. Е, предполагах, но все пак имаше много въпроси, които исках да й задам, сега след като вече ми беше казала.
- И какво толкова би могла да прави една... кралица, за да няма време за собствената си дъщеря? - Това наистина звучеше ужасно. Кой изобщо изоставяше децата си по този начин?
- Извинявай, не исках да прозвучи обвинително, а и едва ли съм правилният човек, който би могъл да я укори, като се има предвид, че моя баща се опитва да ме убие, но... Може би просто се надявах, че твоето семейство ще е по-добро от моето. - Е не беше чак толкова много по-добро. И то също като моето обръщаше гръб на близките си. Или поне с такова впечатление бях останал от думите й.

by **Антея** Сря Яну 22, 2014 6:55 am

-Майка ми не е лоша?!
Толкова бурно възкликна,че не беше истина:
-Всъщност ме е гледала до 7 годишна,а след това пое властта,като кралица. Не я виня,тя ми е дала живот и то прекрасен. Живях около нея още няколко години,когато просто се оказа,че от задължения не може да ми обърне внимание,започнах да се грижа сама за себе си но винаги ми е помагала. За това и живея такъв скъп живот...
Присви очи,като се засмя:
-Как мислиш,че като ветеринарка бих имала такъв прекрасен дом и китайски порцелнови сервизи от който да пия всеки след обет чай?
Май никога не си е задавал такъв въпрос:
-При нас е много по различно ние не обвиняваме,а разбираме. Тя има задължения,има доста голяма власт и способности. Кралицата въдворява ред между вещиците и другите раси. Предпазва ги или ги учи да бъдат по толерантни,не всичко със зъби хапе.
Понамекваше нещо,за това го погали по бузата:
-Колкото и страно да ти звучи,аз обожавам майка си и някой ден искам да съм точно като нея но ти скоро,ще я видиш... Тя е също толкова весела,толкова жизнерадостна и открита,като мен... А и също доста красива...
Присви очи:
-Да внимаваш.

by **Илайджа** Сря Яну 22, 2014 7:14 am

От всичко което чух, се спрях на това как някой ден искала да прилича на нея. Това значеше ли, че когато има деца щеше да ги зареже, защото няма да й остава време за тях? Колко ли още изненади ми криеш Ан?
- И какво трябва да означава това? - Попитах любопитно.
- Когато станеш като нея, просто ще зарежеш всичко, за да отделяш внимание на всички останали, но не й на семейството си? Наистина ли смяташ, че парите са начин да покажеш загриженост? - Както и сама беше казала, Ан беше израснала съвсем сама. Как можех да очаквам, че ще разбере от какво е била лишена. Всъщност това даже не ми влизаше в работата.
- Забрави какво казах... - Допълних, защото пак звучах осъдително, а не исках да го правя. Не исках да я карам да се оправдава или да оправдава някой друг, при положение, че тя никога до сега не ме беше съдила за нищо, а наистина имаше за какво.
- Защо искаш да ме запознаеш с нея? - Попитах сякаш, за да отклоня темата в друга посока.

by **Антея** Съб Яну 25, 2014 12:15 am

-Деца и смейство?!
Възкликна тя,като показа,че това не и е приоритет в момента.
-Илайджа не мисля,че съм способна да бъда майка,аз за себе си едва се грижа,а камоли за едно малко създание. Да обичам децата но съм длъжна преди всичко,да съм кралица. Стига ми да има човек до мен,който да ме разбира и приема каквато съм...
Погледна към него,можеше да пренебрегне короната стига да знаеше,че може да има дете от него,но това в бъдещето не се виждаше и знаеше,че те двамата никога няма да имат това. Дете и семейство.
-Искам да бъда достойна кралица но все пак,ще си остана аз... А,и ще имам доста време да реша,какво и как да направя. Все пак майка ми е на трона около 100 години...
И нея я чакаше тайната на дълголетието,нещо което идваше с големия дар:
-Защото тя е важна за мен и ти също си важен за мен. Искам да се запознаете,защото и двамата сте част от моя живот. А и няма никога след това да я видиш,ще има само още по малко от две години живот,след това,ще умре,а аз ще наследя трона.

by Sponsored content