Училището

Целунах го по бузата и му се усмихнах. Не ме беше водил на училище от цяла вечност и някак си, се чувствах страшно горда и доволна, че о прави сега. Това беше в пълно противоречие с терзанията ми от снощи, но от тогава до сега бях мислила много върху думите на майка ми и тя беше напълно права. Всеки който не можеше да оцени мен, значи просто не заслужаваше да бъде в живота ми и баща ми нямаше вина за това кой е.
- Благодаря тате... - Казах аз и отворих врата, но преди да изляза го целунах още веднъж.
- Ще се видим после... - Слязох и след като му помахах затворих врата и изчаках големият му черен джип да си проправи път по паркинга и да напусне територията на училището. Едва тогава започнах да се оглеждам за някое познато лице...

Още даже не бях попитала как тази дъвка се беше озовала на косата й, когато Лети изтърси бомбата на века. Изведнъж дъвката загуби каквото и да е значение. Спрях се на мястото си и я задържах:
- Сериозно?! - Знаех, че го харесва още от както бяхме деца, но те почти не си говореха, а сега се бяха целунали. Направо не знаех какво да кажа. Това беше толкова яко. Прегърнах я силно и казах:
- Това е... Божичко... Това е супер! - Пуснах я и й се усмихнах. Поне една от нас, най-накрая си имаше гадже и то такова което харесва наистина.
- Толкова се радвам за вас. - Естествено Крис не беше най-добрият избор за нея, според мен, но коя бях аз, че да заповядвам на сърцето й кого да обича.
- Искам да ми разкажеш всичко!

Попивах всяка нейна дума с голям интерес и само можех да си представя колко е щастлива в момента. Това дето го каза, че нищо нямало и не можело да има между тях никак не ми хареса.
- Не знам защо не го харесваш... - Само за миг се отклоних от темата, но беше странно как не харесва чичо ми Кол, та той беше толкова готин.
- Дай да ти помогна с това... - Виждах, че така няма да махне тази дъвка от косата си и реших, че може да й помогна като използвам магия. Дръпнах я настрани и се огледах. Май никой не ни наблюдаваше.
- Искам да пробвам едно нещо? - Погледнах я въпросително, защото имах нужда от нейното разрешение в случай, че нещо се объркаше. Лети кимна несигурно и аз затворих очи. Опитах се да се концентрирам и да отделя дъвката от косата й, само с мисълта си, но цялата ми концентрация беше нарушена, когато един от футболистите едва не ни изкара ума.
- Да не си полудял? - Викнах му аз и го избутах от нас. Отново останахме само аз и Лети.
- Извинявай... - Щях да опитам после пак.
- Да се върнем на въпроса. - Лицето ми пак се озари от усмивка.
- За какво си говорихте? Защо да не може да има нищо между вас? Той със сигурност те харесва! - Бяха се целунали и ако това не беше достатъчно ясно, здраве му кажи.

Момчетата бяха толкова глупави понякога. Ваалет беше ужасно красива и беше тип на всички, просто още не го беше разбрала.
- Мисля, че той те харесва. - Не исках да й вдъхвам напразни надежди, но го бях виждала как я гледа и просто усещах, чувствата които изпитваше когато я види и смятах, че като нейна приятелка, мога да й кажа какво мисля.
- Радвам се, че сте намерили общ език с Елизабет. - Крайно време беше. Лети живееше с нея от доста време и вероятно щяха да живеят заедно още дълго, затова беше хубаво да се разбират. Познавах Елизабет, тя освен че беше приятелка на чичо Кол, беше приятелка и на майка ми, затова знаех, че е готина.
- Искаш ли да говоря с Крис? - Искаше ми се нещата между тях да се получат. Искаше ми се Лети най-накрая да се почувства щастлива. Сега когато нещата в къщи започваха да стават по-добри, щеше да е хубаво ако получи и момчето което винаги е харесвала.

- Много си се загрижил за приятелките на Ема. - Казах раздразнено и тръгнах напред.
- Може би трябва ти да й станеш гадже, за да не я доближават такива като мен! - Мразех да ме поучават и да ми казват какво мога и не мога да правя и най-вече мразех когато ме обвиняват несправедливо. Нямах намерение да наранявам Ваалет, нямах намерение дори да се занимавам повече с нея и не разбирах какво толкова му пука какво и с кого го правя.
Бях прав като си помислих, че ако кажа нещо, той ще направи така, че главата ми съвсем да се пръсне. Сега бях още по раздразнен и ядосан, защото най-добрия ми приятел се беше загрижил за някой който даже не харесваше и ме поучаваше какво да правя с живота, вместо просто да приеме какво съм казал и да го забрави. Не очаквах потупване по рамото, ама чак пък да бъда разпънат на кръст, си беше в повече дори и за него. Пък и точно той да ми чете морал?

Коридорите бяха започнали да се изпразват.
- Нека да опитам отново... - Толкова трудно беше да се концентрирам когато умът ми беше на хиляди други места.
- Подръж за малко... - Подадох й учебниците си, за да са свободни ръцете ми и затворих очи, поемайки си дълбоко дъх. Мотивацията ми да махна тази дъвка от косата й не беше просто защото Крис нямаше да я хареса така и не просто защото щеше да е много по спокойна, но и защото исках най-накрая да направя истинска магия и то без помощта на Алек.
- Става ли нещо? - Леко надникнах през едното си око и погледнах, но дъвката още си седеше на косата й. Въздъхнах тежко.
- Ще опитам отново... - И тогава звънеца удари. - Супер... - Казах възмутено и грабнах учебниците си от ръцете й.
- Да вървим... - В нищо не ме биваше. - Ще пробвам пак, по-късно...

Повдигнах изненадано вежди и го погледнах.
- И защо с Ема ще се карате заради това с кого си уплътняваш времето? - Нали уж си бяха приятелчета? Не виждах защо ще му се сърди, че спи с някоя.
Всичко ми беше толкова объркано в главата, че последното за което ми пукаше в момента бяха любовните терзания на Ема. Надявах се само да не е и тя тайно влюбена в Алек, че тогава и двамата щяхме да я втасаме. Момичетата бяха истинско зло. Само объркваха живота ни. Как изобщо да искаш да си с някоя от тях, като дори и когато не сте, правят животът ти непоносим? Ема се сърди на Алекс, че спи с някоя. Ваалет се сърди на мен, че не искам да си имам гадже. Какво им ставаше на тези двете?!

Бях от всички онези щастливи деца, които се радваха, че теста се отлага и без това не бях особено подготвена и не бях като Ваалет. Тя винаги успяваше да се концентрира, а моите мисли бяха хаотични и натоварени, винаги мислех за повече от едно нещо и в случаите като този, в които беше нещо тревожно, вероятно щях да претърпя пълен провал, затова се радвах, че тест няма да има.
- Хей... - Ухилих й се. - Не бъди толкова тъжна, това е хубава новина... - Поредната хубава за тази сутрин. О, бях забравила да кажа на Лети за рожденият ми ден.
- Знаеш ли какво още е хубаво? - Говорех тихо, въпреки че все още всички бяха прекалено превъзбудени.
- Наближава рожденият ми ден и познай... Ще има парти, без родители наоколо... - И сега ми хрумна, че там ще има възможност да се види с Крис и да поговорят и кой знае, можеше да се съберат.
- Имай предвид това, когато днес отиваш на пазар... - Намеквах й да си избере нещо хубаво, с което да шашне глупака Крис.

Идеше ми да му изкрещя: "Нали ти казах", но не го направих, защото щеше да е гадно да го правя. Бях му приятел, нямаше да го упреквам за това какво и към кого изпитва нещо, но трябваше да се досети, че така ще стане. Никое момче не можеше да е приятел с някое момиче и накрая да не си падне по нея.
- И сега какво ще правиш? - Беше прав за чичо ми. Не беше добра идея да се захваща точно с Ема и това, че са скарани сега можеше да му помогне да стои на страна от нея и туко виж да се излекува от тая болест наречена любов.
- Човече... - Поклатих глава, истински му съчувствах, защото беше в още по-шибана ситуация и от мен. Беше влюбен в единственото момиче, което не трябваше да пипа и това ако на това не му се викаше да изтеглиш късата клечка.
- Крис, имаш ли да ни казваш нещо? - Попита госпожата и аз я погледнах.
- Да, разбира се. Изглеждате чудесно днес мис Девро. - Всички момичета започнаха да се кикотят, а мъжка страна се чуха подвиквания и подсвирквания. Един дето седеше зад мен ми даде да си чукнем пет за смешката.
- Много забавно Крис. - Каза тя и се върна пак към урока си. Погледнах Алек, чакайки да чуя плана му.

- Даже не съм си мръднала пръста. - Още не знаех как и от къде бе дошло, даже не можех да повярвам, че ще стане, но баща ми беше обещал.
- Майка ми го предложи и някак си е убедила баща ми... - Свих рамене, чудейки се как беше успяла. Всъщност можеше да има нещо общо и с това, че се бях прибрала разплакана, но беше прекалено дълга история и не беше за разказване в училище.
- Още не мога да повярвам, че ще има истинско парти в моя чест и мога да поканя когото си поискам... - Постоянно имаше партита за какво ли не. Хората си намираха какви ли не поводи да празнуват. Организирането на балове и приеми беше хобито на майка ми, но сега за първи път къщата щеше да е само за мен. Нямаше да е като другите ми рождени дни, където бяха поканени само някой мои приятели и цялото ни откачено семейство.
- Баща ми дори каза, че може да поканим да свири група... - Дори като го изричах ми звучеше невероятно.
- Ще бъде върха... Ще поканя цялото училище...- Преувеличавах разбира се, не всички от училище исках да бъдат там. Имаше зли момичета и момчета, които не заслужаваха да бъдат там. Тази вечер щеше да си е само за мен и Лети и никой нямаше да ни я съсипва.
- Баща ми предложи да го направим в градината край басейна... - Странно беше, че той беше дал повече идеи от майка ми.
- Не знам, днес ще обсъдим с мама и ще решим... Иска ми се да има някаква тема... Ще е забавно нали?

Нямаше да споря с него за това дали мога или не мога да бъда с Лети, защото дори нямаше съмнение, че ако искам мога да я сваля. Проблемът изобщо не беше в това, както и той по-рано беше казал аз не съм момче за нея. Не ми пукаше кой и какво ще каже, даже и баща да й беше чичо ми Клаус, просто знаех, че в края на краищата не съм материал за примерно гадже и нямаше да наранявам Лети, заради единият секс. Можех да правя секс с всяка.
- Не ти трябва да береш грижа за това, че Ема ще тръгне с някой... Все пак баща й доста се старае това да не се случи. - На моменти бях убеден, че Ема ще си остане завинаги сама в двореца на родителите й. След време вероятно щяха да й позволят да си вземе домашен любимец, за да не е много самотна.
- Ще й мине... - Това беше във връзка със скарването им, което още не можех да разбера за какво точно е било, но те бяха приятели отдавна и щяха да се оправят.
- Междувременно, мисля, че двамата с теб трябва да излезем довечера и да решим този проблем с влюбването... - Аз също имах нужда да си избия от главата цялата тая история с Лети. Имахме нужда от свежа плът, нещо с което да си избием от главите тези момичета.

Леко се ококорих при това предложение. Определено не очаквах чак толкова смело предложение от Лети:
- Представи си какво ще каже баща ми когато чуе за това? - Полу голи тинейджъри из цялата му къща, направо щеше да откачи.
- Направо ще се побърка... - Трябваше да е нещо по-консервативно, за да не му давам поводи да престъпва обещанието си.
- Ще измислим нещо... - Какво обаче още не бях сигурна, но наистина трябваше да бъде грандиозно, защото можеше да е за първи и последен път.
- Вече нямам търпение да се случи... - Имах усещането, че ще бъде най-хубавото парти на което съм била.
- Ами ти? Трябва да измислим план как да накараме Крис да промени мнението си относно вас. Сама каза, че е било толкова вълшебно и хубаво, не искаш ли пак да се повтори?

Огледах изпитателно и преценяващо момичето което Алекс ми посочваше и не намерих нищо интересно в нея, макар доста често вкусовете ни да съвпадаха.
- Мисля, че ти имаш по-крещяща нужда от някоя Наташа, брат. - Трябваше да си избие Ема от главата и това ставаше само ако си намери някое друго момиче. Аз поне не бях влюбен в никой, просто защото нямаше как да чувствам. Бях си напълно излекуван от подобен род чувства.
- Но, не това имах предвид... - Поизправих се малко на стола си и се наведох към него като сниших още повече глас.
- Чух за едно място, тук в града, където момичетата са горещи и знаят какво правят... - Не бяха някакви си гимназиални момичета, а истински професионалистки и не се налагаше да ги сваляш. Беше ми писнало от всички тези момичета тук. Бяха едни и същи и чувството беше едно и също. Исках нещо ново и силно, което да ме върне във форма.