Братство на смъртта

Премигнах невярващо срещу него и в първия момент се чудех дали чувам правилно, но после разбрах, че нямам никакви проблеми със слуха, нито пък халюцинирам.
- Това няма нищо общо... - Казах бързо, след като осъзнах, че той си мисли, че съм разстроена заради изневярата му.
- Знам, че се виждаш и с други жени и не казвам, че изгарям от щастие, но не ми дължиш обяснение или пък искам да ми се оправдаваш и извиняваш... - Беше дори по-зле. Току що в целия вулкан от думи беше казал, че ме обича и с мен се чувства добре, но това не му е достатъчно, което говореше само по себе си на какво ниво са отношенията ни и че това е максимума, който можем да постигнем заедно.
- Дори не знам защо изобщо го казах... - Разтърсих леко глава, сякаш за да отрезвя сама себе си.
- Истината е, че наистина трябва да се върна в базата, преди да са си помислили, че съм избягала отново... И знам, че е трудно за приемане, но може ли поне веднъж нещата да не се въртят около твоите нужди, а около това от какво имам нужда аз? - Започвах да се изнервям. - Трябва да се върна и да изчистя името си... Желанието ми да си тръгна няма нищо общо, със странстващия ти пенис...

Обличайки се усещах напрежението между нас, което се покачваше все повече и повече. Много глупава бях. Защо въобще ми трябваше да казвам каквото и да е за глупавите белези по гърдите му? Сега той си мислеше, че съм една от онези ревниви жени и... И сигурно никога повече нямаше да ми се обади. А въобще исках ли да ми се обажда отново? Това трябваше да приключи. Всъщност не биваше изобщо да започва. Аз и той бяхме от два различни свята, а и сега когато знаех, че Том е жив... Погледнах към Алек. Двамата бяха толкова различни. Имах чувства и към двамата, но и тези чувства нямаха нищо общо. Обичах Том, от много дълго време, знаех че той е готов на всичко за мен и също ме обича. С него се чувствах сигурна и знаех точно къде ми е мястото. Това с Алекс, бе точно обратното. С него нямах представа къде се намирам и знаех единствено, че е от онези мъже, които са родени да разбиват сърца. Щеше да разбие и моето, ако вече не го бе направил и дори нямаше да му трепне окото, докато го прави, но също така той бе най-лудото и хубаво нещо, което ми се бе случвало. Никога преди не се бях чувствала така жива както с него.
- Ти също... - Казах и тръгнах.
Върнах се в братството, където Влад ме чакаше. Продължи с разпита, там от където бе спрял. Минах през полиграф, макар и двамата да знаехме, че е абсолютно безсмислено. Бях обучена как да го минавам без да лъжа.
В продължение на два дни и две нощи, той ми задаваше едни и същи въпроси, а аз му давах едни и същи отговори. Не бях излизала от изолатора. Не бях яла, нито пък той. Беше ми дал само вода.
- Знам, че ме лъжеш... - Каза изтощено.
- Влад, до кога ще продължаваме с това? Познаваш ме добре... Наистина ли вярваш, че съм направила нещо с което да застраша сигурността на братството?
- Правилно, познавам те ужасно добре и знам, когато не ми казваш всичко... По дяволите Ния, не ме карай да те наранявам, защото повярвай ми ще го направя, ако не ми кажеш нещо по-различно от това което слушам два дни...
- Искаш да си измислям ли? - Попитах ядосано. Той също се ядоса. Изведнъж скочи от стола и ме сграбчи. Изправи ме от земята и ме удари в корема. Въздуха ми сякаш изскочи, защото не бях подготвена за този удар. Закашлях се и се присвих, а той се наведе заедно с мен и прошепна в ухото ми:
- Започвай да говориш...
Аз обаче продължавах да поддържам историята си, която той вече би трябвало да е проверил. Дали нещо не се бе объркало? Защо продължаваше да настоява? Трябваше вече да се е отказал.
Следващият ден от разпита, когато и двамата бяхме на ръба на силите си, особено аз. Не бях мигнала дори за миг и вече усещах нуждата от сън и храна. Влад обаче не го интересуваше това. Бе решен да измъкне информация от мен и прибегна дори до изтезание с ток. Не знам колко хиляди волта бяха минали през мен, когато накрая не издържах и припаднах...

Том не можеше да чака повече. Бяха минали три дни, а от Ния нямаше никаква вест. Още от самото начало тази нейна идея не му харесваше. Той трябваше да се предаде и тогава всичко щеше да е наред. Сега беше минало много време и нещата съвсем можеше да се объркат ако се появи. Можеше да навреди още повече, но и не издържаше да е затворен повече и да не прави нищо, докато вероятно нея я измъчват, заради него...
На третия ден решението бе взето. Облече се и тръгна към центъра на града, където се намираше сградата, в чийто подземия се бяха установили илюминатите. Знаеше, че това е правилното решение. Нямаше да го причини нито на себе си, нито на Ния. Трябваше да излезе на светло и тя и той, за да могат да са заедно отново, иначе всичко щеше да свърши много зле.
На входа двама мъже го спряха. Поискаха му пропуск, който той нямаше. Каза обаче името си и стария си индификационен номер, след което изчака няколко минути... Накрая пред входа се появиха още трима мъже, които му се нахвърлиха. Събориха го на земята и започнаха да го претърсват. Том не носеше оръжие в себе си, те обаче бяха длъжни на го направят. Вкараха го в сградата, сложиха му черна качулка и се спуснаха сто метра под земята, където бе централната база. Едва ли подозираха, че Том познава добре това място.
- Свалете качулката! - Каза Владимир и щом я свалиха той веднага разпозна своя приятел и другар. Това наистина беше Томъс и очите не го лъжеха. Беше жив.
- Къде е Ния? - Том не губеше време, искаше да знае къде е тя и нямаше да каже нищо повече, докато не я види. Всички го гледаха невярващо, дори и Влад още не можеше да повярва, че седи пред него.
- Почива си... - Отвърна сковано Влад.
- Добре ли е?
- Не ти задаваш въпросите тук... - Изведнъж Влад се опомни. - Къде беше през всички тези години?
- Няма да кажа нищо, докато не видя Ния... Доведи я тук! - Влад се изсмя и кимна на момчетата да го отведат, но Том не помръдна. - Доведи Ния!
- Това крие нали? Крие теб? - Всичко започна да му става ясно. - От колко време те крие?
- Намери ме в Черна Гора... Влад, моля те доведи я и ще ти кажа всичко...
- Доведете я! - Заповяда той и веднага две момчета, хукнаха към изолатора. Доведоха Ния след не много дълго. Не изглеждаше добре, но нямаше видими следи от изтезания. Очите й щяха да изфръкнат когато видя Том.
- Добре ли си? - Попита я той. Тя не успя да отрони нито дума, но кимна в знак на съгласие.

Какво правеше тук? Нима го бяха открили? Или сам се беше предал? Не успях дори да разбера какво се случва. Всичко се случи прекалено бързо, а и току що ме бяха събудили насилствено.
- Върнете я в изолатора! - Извика Влад, а преди да ме отведат, Том също каза нещо:
- Всичко ще е наред обещавам... Просто им кажи какво се случи... - Значи той се беше предал доброволно... Но защо?
Върнаха ме обратно в изолатора и предполагам, бяха отвели Том в някоя стая за разпит, а може би дори беше в съседната изолирана стая. Където и да беше обаче, със сигурност сега вниманието беше изцяло насочено върху него. В продължение на часове, никой не се сети за мен, дори и Влад...

- Не... - Казах с пресъхнало гърло. - Добре съм...
Стиснах яката на сакото му и опитах да се изправя, само че се чувствах толкова изтощена. Влад и тъпите му методи за изтръгване на информация. Мускулите ми бяха страшно напрегнати, заради електрошока, но иначе бях добре, нямах нужда от доктор. Не и точно сега.
- Какво правиш тук? - Отново ме спасяваше, а аз не исках това. Исках всичко да си е по старо му, но осъзнавах че никога няма да е както преди. Беше се месел прекалено много пъти, когато става дума за мен и едва ли бе останал човек в базата, който да не знае, че Алекс ме чука и защото ме чука, всичко ми е позволено.
- Не трябва да си тук... - Как не разбираше какво означава неговата намеса за мен? Можех да издържа на много повече, не трябваше да се тревожи. Какво ли ставаше с Том? Къде го бяха отвели? Дали Влад го разпитваше.
- Грей! - Чу се глас и инстинктивно и двамата се обърнахме. - Трябва да дойдеш с мен, момичето също... - Беше един от тримата. Алекзандър се опита да каже, че не мога да отида, но аз бях категорична че ще го направя и така отидохме в голямата кръгла зала, където се бяха събрали много хора. И тримата бяха тук, двама от тях бяха заели местата си, а Алекс ги последва. Какво ставаше? Въведоха Том, който беше окован.
- Владимир, кажи ни какво правим тук? - Каза мъжът стоящ в дясно от Алек.
- Сигурно всички сте наясно с нещата, които се случват напоследък и със сериозните нарушения на вътрешния ред. Имам сериозни подозрения, че някой от нашите собствени войни, най-елитните ни войни, предадоха доверието ми и Вашето също...
- Говори с имена и факти. Нямаме цял ден за губене.
- Преди близо две седмици, Ния Романов бе изпратена на мисия в Черна Гора. По време на мисията загубихме контакт с нея и така в продължение на близо седмица, след като се върна и предаде доброволно, тя каза че е била възпрепятствана и не е успяла да се свърже с нас от съображения за сигурност. Както сте наясно, това е нелепо оправдание, но... Днес бе потвърдено, че тя лъже. Ако естествено може да се има доверие на думите на който и да е от тях двамата, по време на мисията си в Черна Гора, Ния Романов е открила наш агент, който в продължение на две години мислихме за мъртъв. Томъс Франс... Син на Питър Франс, който някой от вас познават много добре, е бил пленен в продължение на две години най-вероятно от членове на друго братство. По думите му е бил измъчван и принуждаван да разкрие тайни от нашето общество... По мое мнение, нямам доверие на никой от двамата... И не вярвам в случайности. Искам разрешение да продължа разпитите и неспазването на правилата от страна на Ния Романов да бъде наказано, както следва според правилата! - Това означаваше, че иска да измъчва Том, а мен иска да убие директно.
- Ти мръсно копеле... - Процеди през зъби Том и се опита да стигне до Влад, но на втората крачка бе повален на земята. - Ако я докоснеш с пръст кълна се ще те убия със собствените си ръце... - Присъстващите гледаха като втрещени.
- Виждате за какво говоря. Ния Романов не носи нищо друго освен проблеми и трябва да бъде отстранена... - Един от мъжете ме погледна и каза:
- Съгласен съм с Владимир. Той познава най-добре своите агенти и щом казва, че повече не може да се разчита на нея, смятам че трябва да му се доверим.
- Аз също подкрепям... - Потвърди и другия, който беше малко неуверен. Преди малко ме беше видял в ръцете на Алек и сигурно се чудеше какво има между нас. Само Алек още не бе казал нищо... Но каквото и да кажеше, няма значение... Две на едно, щяха да ме убият...

Жестът на Алек не остана незабелязан за никой от присъстващите, но повечето от тях вече знаеха или поне се досещаха какво се случва между мен и него, но за Том това бе съвсем неочаквано и забелязах погледа му, когато Алек дойде при мен и ме погали по лицето. Не можех да опиша болката която се четеше на лицето му. Изглеждаше съкрушен, а аз не можех да му обясня... Поне не и в този момент...
Обсъждаха още дълго какво точно ще е съдбата на мен и Том. Накрая решиха, че за момента ще бъда отстранена от активна служба, докато трае разследването, но Том оставаше тук и щяха да продължат да го разпитват. В края на срещата всички се разотидоха, а Алек ме заведе в кабинета си. Не бях обелила и думичка, а сега се страхувах и от неговата реакция. Дали щеше да ми се сърди, че съм го излъгала право в лицето? Имах възможност да му кажа всичко и въпреки това бях излъгала, за да прикрия Том... Нямаше начин да е щастлив и да не се пита защо съм направила всичко което направих.
- Благодаря... - Казах, когато врата вече беше затворена и в стаята бяхме само аз и той. - Че се застъпи за мен... - Това беше против всички писани и неписани правила и можеше да си навлече ужасно много проблеми, заради това, че така ясно и видно показва симпатията си към мен. Нещо такова можеше да подрони авторитета му... Можеха да сметнат, че е слаб за дето позволява да бъде лъган от жена, с която спи...

Затворих очи за миг и вдишах дълбоко. Щеше да разбере така или иначе, сега когато знаеше за него, беше въпрос на време да разбере и какво ме свързва с Том. Щеше да е по-добре да го разбере от мен, макар че въобще не ми се искаше да знае. Алек бе прекалено ревнив и можеше да го нарани...
- Том и аз... Ние... Бяхме заедно преди да ми кажат, че е мъртъв... - Дали беше достатъчно? Едва ли искаше да знае подробности около връзката ми с Том.
- Знам, че не казах цялата истина, но... Не всичко което казах бе лъжа... Не знаех, че той ще бъде там... Просто... Когато влязох да търся свитъка намерих Том... Изпаднах в шок и не знаех какво да правя, знаех само че трябва да го измъкна от там... И знам, че ако бях казала, че съм го намерила нещата можеше да бъдат различни за мен, но не и за него... - Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. - Нямаше ме няколко дни и вече си мислят, че съм предател... Него го няма от две години... Щяха да го затворят и нямаше да го видя никога повече... Просто исках да го спася от този свят и да му дам шанс за истински живот извън братството, но... Той е като мен... И двамата сме еднакво осакатени и не може да си представим, че има друг живот освен този, който сме водили... Затова се е върнал... Повярвай ми, сега можеше да е на другия край на света и да пие коктейли, но е избрал да се върне, защото това тук... това е неговото семейство, неговия живот и си го иска обратно... - Няколко сълзи се стекоха по лицето ми.
- Ще го нараните ли? - Попитах несигурно.

Преди няколко седмици, когато ми предложи почти същата сделка отказах без да се замисля, но сега нещата бяха много по-различни. Трябваше да се откъсна за малко от това място. Трябваше да подредя мислите си и едва тогава да реша какво ще правя с живота си, който напоследък бе станал невъзможно объркан. Освен това ми предлагаше да помогне на Том, а аз не можех да откажа на нещо такова... Не и в този момент, в който не се знаеше какво могат да му сторят. Така че нямаше какво толкова да му мисля. Кимнах леко в знак на съгласие.
- Добре... Ще направя каквото пожелаеш... - Да приема подобно предложение обаче криеше и своите рискове. Имам предвид, че щях да съм постоянно с него и той щеше да контролира всяка моя стъпка. Освен това спях с него, когато това приключеше какво щеше да се случи с мен? Не ми бяха останали приятели на това място, а дори и да искам да се махна, нямаше да мога, защото никой, който знаеше толкова много колкото мен, не си тръгваше жив от тук.
- Само не позволявай да го наранят...

Да ме отведе в апартамента си? Исках ли да ходя в апартамента му? Не! Исках да видя Том и да му размажа физиономията, но можех ли да искам това от Алек? Защо не? Едва ли ми беше забранено да говоря с други хора.
- Искам да го видя... Том... Трябва да го видя... - И да му обясня за Алек. Не исках да си мисли, че... Какво? Спя с господаря си? Но аз го правех...
- Да говоря с него... - Виждах как мрака превзема лицето на Алек и как идеята да отида при бившия си, никак не му допада. Съмнявах се да ми позволи, но бях длъжна да опитам.

Зяпнах шокирано. Дали наистина говореше сериозно или просто не мислеше какво говори в момента? Надявах се да не е сериозен наистина, защото можеше да ми забрани да виждам Том, но и двамата бяхме на ясно, че не може да ми забрани да го обичам, ако наистина го обичам.
- Това някаква шега ли е? - Попитах, а по изражението му разбрах, че наистина мисли всичко което каза току що.
- Знаеш ли, никак не ти отива да ревнуваш, особено когато очевидно на теб ти е позволено да спиш с други... - Казах язвително и веднага съжалих. Начина по който бях подбрала думите бе много неправилен. А и той не ревнуваше, поне не по онзи начин по който ревнуват нормалните хора. Той просто искаше да ме притежава и бе готов да убие всеки който изпитва нещо към мен. Трябваше да се досетя много по-рано. Искаше да убие Влад за много по-малко.

Затворих за миг очи и опитах да овладея гнева, породен от абсурдната ситуация, в която ме поставяше. Бе обещал да спаси Том и трябваше да се концентрирам върху това, а не върху цената която искаше да платя. Но ако оставя назад гнева, щях да осъзная, че прави избора ми далеч по лесен, защото на практика не можех да избирам. Или той или никой друг, такова беше неговото предложение и можех да приема да бъда една от играчките му или да загубя Том завинаги...
- Заведи ме при него... - Отвърнах възможно най-спокойно и го погледнах. Той се взираше в мен няколко дълги секунди, след което тръгна на някъде. Последвах го и бях права, заведе ми при Том. Каза че имам няколко минути, докато той се разбере с Влад за статуса на Том.
Влязох в стаята за разпит и затворих врата след себе си. Том ме погледна, а аз останах до врата, на която се подпрях.
- Добре ли си? - Предполагам че наистина нямахме особено време, затова не исках да го губя в мълчание. Той не отговори.
- Всичко ще бъде наред... Скоро ще излезеш от тук и ако искаш, може да се върнеш на работа... - По лицето му премина сянка на недоверие и объркване. - Знам че много неща се промениха и сигурно е трудно да разбереш какво точно се случва в момента, но...
- Спри! - Каза изведнъж и се изправи рязко от стола. Дойде до мен и опря ръце на врата, около мен. Лицето му беше толкова близо. Можех да го докосна ако пожелая. - Защо не ми каза? - Знаех какво ме пита, но реших да не отговарям на този въпрос.
- Може би няма да се виждаме известно време... - Започнах аз. - Имам ново назначение и... Не искам да правиш глупости Том, това което направи днес беше ужасно глупаво и можеше да коства живота и на двама ни...
- Знам, съжалявам... Не предполагах, че...
- Знам! - Побързах да го спра, преди да е решил, че го обвинявам. Взех лицето му в ръце. - Моля те, ако наистина е вярно онова което ми каза преди да тръгна, да не се ровиш повече в тази история и да забравиш за мен...
- Какво? Значи ти... наистина си...
- Да... - Той хвана ръцете ми и ги махна от лицето си. - Съжалявам...
- Недей...
- Просто не върши глупости, става ли? - Казах припряно, защото той не искаше да ме чуе, а и едва ли тук беше мястото да говорим за това какво изпитвам към него и към Алек.
- На него ли трябва да благодаря, че ще изляза чист? - Попита и разбрах, че това дори е по-болезнено отколкото да разбере, че спя с този мъж.
- Не трябва да благодариш на никой... Не си направил нищо... Това щеше да се случи, просто сега ще се случи по-бързо... Виж... Не мога да говоря сега, трябва да тръгвам, но...
- Просто върви... - Това ли беше? Само това ли щеше да ми каже? Останах около минута така и когато разбрах, че няма да направи или каже нищо повече, аз просто се обърнах, отворих врата и излязох. Там вече бе Алек, който ме чакаше.
- Готова съм...

- Не искам да оставам в апартамента ти... Имам си собствено жилище и предпочитам да остана там... - Казах съвсем директно, когато влязохме в колата му.
- Разбрахме се да работя за теб, не да живея с теб... - В момента дори не исках да го виждам, още по малко пък да оставам с него под един покрив.
- Кажи ми кога трябва да съм на работа и ще бъда... - За мен нещата в интимен план приключваха точно сега. Беше прекалил с това, че не мога да виждам Том, а и щях да работя за него... не можех едновременно с това и да спим заедно.
- Защото това ще е единственото време, което ще прекарвам с теб... - Все още се чувствах ужасно отпаднала, а тази болка в главата дори не отшумяваше, напротив, започваше да се засилва.