Re: Ресторанта/16 години по късно/

by **Ваалет** Вто Апр 29, 2014 1:13 am

Дали беше това,имаше логично обяснение но не можех да го потисна,а към Кол сякаш беше нещо съвсем различно,просто никак не го харесвах.
-Не знам,звучи толкова логично,просто те никога не са се държели лошо с мен,даже напротив,дори баща и се държи добре с мен но сякаш нещо в мен не им дава да им вярва напълно,толкова е странно...
А,това с природата е най-логично,чудеше се дали и тя изпитва подобно чувство:
-Ти изпитваш ли подобно чувство?
Дори,ако искаме да бъдем честни,искаше ми се да можех да убия Кол,а не бях такава личност,не мислех лошо на никого,той съвсем не беше направил нищо,а аз чувствах това,сякаш е някаква огромна заплаха. А от страни едва ли изглеждаше така,може би е под съзнателна ревност не знаех. Въздъхнах тежко:
-Толкова е трудно да си момиче,всичко ти е толкова объркано в главата. Дали някой ден,ще намеря отговори на всичките си въпроси?

by **Елизабет** Вто Апр 29, 2014 1:25 am

- Преди много време изпитвах същите неща като теб и вероятно съм се чувствала почти толкова объркана и не на място, но всичко това рано или късно ще се промени, защото ти все още си дете миличка и върколак или не, ти си като всички останали тинейджъри на твоята възраст. Имаш въпроси, съмнения, страхове и копнежи... Някой ден ще превъзмогнеш всички страхове и ще се почувстваш цяла и завършена и щастлива, знаеща какво искаш и какво търсиш, уверена в себе си и силите си... - Усмихнах й се съвсем лекичко и мило.
- Всичко това ти предстои и няма защо да бързаш да порастваш все още. Забавлявай се с приятелите си и се наслаждавай на животът който имаш, защото това е най-хубавото което може да ти се случи. Влюби се, нека разбият сърцето ти... Тези неща ще ти помогнат да откриеш себе си. Ще те направят силна и устойчива... Макар, че ти за мен и сега си ужасно силна и красива млада дама, също като мака си, дори и да не ти се струва, че си такава...

by **Ваалет** Вто Апр 29, 2014 4:27 am

Тя направи нещо за мен,накара ме да се усмихна,да не беше достатъчно да ме направи супер смела и да ме промени но едно разбирах,че имам човек зад себе си,който ще ме подкрепя,че не съм толкова сама колкото си мислех. А,това наистина е най-хубавото нещо,усещах че мога да и се доверя,че мога да се опра в трудни моменти,да определено не можеше да се каже,че сме първи приятели но доверието ни щеше да става все по силно,надявам се:
-Радвам,се че си до мен,че може да ми даваш отговори на някой въпроси,който правят съзнанието ми голяма каша,че ме подкрепяш и разбираш.
В интерес на истината не вярвах,че ще се получи между нас мислех,че ще сме като съквартирантки,тя щеше да ходи при Кол,че няма да ми обръща внимание но си личеше,че се старае и иска нещата да са по друг начин:
-Но частта с разбитото сърце мисля,че я минах вече...
Крис беше разбил мечтите ми,той харесваше друг тип момичета и си давах сметка,че каквото и да направя няма да му се харесам,за това щях да се променя до толкова,че да се харесвам сама на себе си. Щях да махна жилетките и пуловерите си но в никакъв случай нямаше да нося къси поли. Всъщност дори малко се срамувах от самото пазаруване,исках го но не исках да създавам толкова проблеми и излишни разходи,за това,щях да бъда доста обрана. Елизабет ми даваше много неща но нямаше да бъда аз ако вземех съвсем всичко на тепсия.

by **Елизабет** Вто Апр 29, 2014 4:41 am

- Така ли?! - Повдигнах любопитно едната си вежда и я погледнах изучаващо.
- И кой беше този или тази, която се осмели да ти разбие сърцето? - Съмнявах се, нещо такова да се е случило наистина, затова и подходих по-шеговито към темата. Лети все още беше съвсем малка и любовните разочарования тепърва предстояха в живота й, каквото и да си мислеше, че изпитва сега, вероятно бе много преувеличено от богатото въображение и склонност към хипербола от страна на всеки един тинейджър.
- Крис?! - Изстрел в тъмното, просто за да разбера нещо повече от това което ми казваше тя.
- Или е някой друг? - Дори и за мен понякога беше трудно да разгадавам хората и просто си правех догадки.
- Склонна съм да сритам задника, на който и да го е направил...

by **Ваалет** Вто Апр 29, 2014 5:05 am

Стори ми се мило страхотно,че има някой,който е готов да срита всеки който ми е направил нещо,до сега никой не беше правил такова нещо. Баба,често оставаше безпристрасна и нещата сякаш се оправяха по този начин,макар че често си мислех,че е прекалено фантастично това да действа,може би някой и помагаше.
-Не няма смисъл...
Боднах с лъжицата десерта си,като по скоро го ръчках ,просто спомена някакво име или се досещаше за Крис,май се бях издала прекалено много:
-Крис ми е просто приятел...
Изричах го но винаги ми се е искало да звучи по друг начин,да кажа,че с него сме гаджета но това щеше да си остане само в моите смели мечти:
-Няма значение,момчетата по скоро не ме забелязват...
Е,добре страдах от комплекси но не се славех с много обожатели,а по скоро с точно обратното. Макар че имах такива но не бях склона да ги забелязвам,което беше много лошо.

by **Елизабет** Вто Апр 29, 2014 5:38 am

- Убедена съм, че това изобщо не отговаря на истината. - Ваалет сигурно не се бе поглеждала в огледалото, за да говори по този начин. Беше ужасно красива и бях сигурна, че момчетата не просто я забелязват, но й харесват. Да, красотата й все още бе нежна и по някак детски чиста, но бях забелязала как с всеки изминал ден разцъфваше все повече и повече. Някой ден щеше да се превърне в още по-красива и неустоима жена.
- Знаеш ли, понякога мъжете са ужасно страхливи и предпочитат да не правят нищо, пред това да получат отказ. Когато бях на твоите години, всички момчета бягаха от мен... - Сега като се замисля, нещата не се бяха променили кой знае колко много. Вече не бе останал човек в този град, който да не знаеше на кого принадлежа и не, че имах нещо против, всъщност не изпитвах нужда да съм с друг, защото Кол беше истинско олицетворение на мъж и го обожавах във всяко едно отношение, просто понякога ми се искаше да получавам малко повече внимание и от други мъже.
- Повярвай ми, когато правилното момче се появи, той ще те забележи и тогава всичко ще бъде наред...

by **Ваалет** Вто Апр 29, 2014 6:08 am

-Момчетата са страни...
Това е моето просто обяснение,колкото повече мислех над това,толкова по трудно ми беше да ги разбера. Крис просто винаги беше в съзнанието ми и въпреки неговите думи,все още в мен оставаше малката надежда,че може да ме хареса,че може да сме гаджета,нещо повече от приятели:
-Никога няма да ги разбера. Сякаш говорим на различни езици,ако въобще имам смелосттада говоря с някой. По скоро и понякога,дори винаги се излагам,като сигурно изглеждам супер глупаво,и вместо да изглеждам умно изръсвам някаква глупост.
Бях изяла десерта си но ми беше приятно да си говорим. Прихванах кичур от косата си,като започнах да го въртя между пръстите си:
-Иска ми се да бях малко по смела,сигурно ти си имала повече смелост...
Не изглеждаше на жена,която се колебае,изглеждаше на доста смела и решителна,никак не си приличах ме.

by **Елизабет** Вто Апр 29, 2014 6:24 am

Свих леко рамене и помислих минутка преди да заговоря:
- Не винаги сме това което показваме и искаме хората да видят от нас. Не винаги съм толкова смела и уверена в себе си и позицията си, дори в чувствата и отношенията си с хората, които ме заобикалят. Всеки носи своите страхове и неувереност в себе си и от нас зависи дали останалите ще ги видят. За мен всяка една проява на слабост или неувереност може да коства много на хората които обичам и за които трябва да се грижа под една или друга форма. - Опитвах се да кажа, че не винаги човек е такъв какъвто изглежда и понякога беше нужно да бъдем нещо друго, за да постигнем нещо повече. Това не беше нещо което си избираш, беше нещо което си длъжен да направиш, когато от теб зависи не само твоя собствен, но и живота на много други.
- Хората като мен и теб, рядко могат да си позволят да бъдат уязвими. Не ме разбирай погрешно, за мен ти си прекрасна такава каквато си и за сега не трябва да бъдеш нищо повече от това, но някой ден може да се наложи да бъдеш на моето място или да отгледаш децата си, възпитавайки ги да бъдат лидери в свят изпълнен с несигурност и опасности. Искаше ми се да бъде по-различно, но е такова каквото е и сме длъжни да се приспособим и извлечем най-доброто за себе си и своите хора, а за да ни приемат на сериозно, трябва да демонстрираме сила. Това е единственият начин да запазим реда първо помежду си и да спечелим уважението на всички, които зависят от нас и второ да накараме враговете си, да стоят далеч от нас.

by **Ваалет** Сря Апр 30, 2014 4:38 am

Дали е възможно да се променя така,възможно ли е да стана лидер,също толкова добър,колкото Елизабет е. Всички я слушаха и не е точно подчинение,защото понякога то се постигаше със сила,а по скоро вярност и преданост,дори бяха благодарни,защото биваха защитени от другите. В редките случай в,който се гледам в огледалото не се харесвах,като типичен тинейджер но никак,ама никак не и се вписвах в образа на силен лидер,по скоро и аз не знаех,на какво се вписвах:
-Мисля,че е по добре никой да не разчита на мен за нищо,не мисля,че съм способна да понеса такава голяма отговорност...
Тя въпреки всичко излъчваше толкова много неща,и как да не и повярваш,тя притежаваше качества,който едва ли аз,ще успея да притежавам дори една малка мили стотна от тях:
-Ти си най-добра в това,не мисля,че аз имам място в това. Едва ли някой би ми се доверил,при положение,че се плаша в повечето случай от собствената си сянка.
Е,преовеличавах имах си някаква смелост но въпреки това по скоро се изразих по този начин,защото не бях от най-смелия типаж,който би защитил цялата раса.

by **Елизабет** Сря Апр 30, 2014 4:58 am

Поех дъх и се усмихнах търпеливо. Нямаше как да й кажа, че това е временно състояние на духа и след няколко години ще мисли по-съвсем различен начин от сега. Хората се променяха. Тя щеше да се промени и да стане по-уверена в себе си и се надявах да съм до нея докато върви по този път и израства.
- Мисля, че се подценяваш прекалено много и може би е нямало човек, който да ти напомня колко много качества притежаваш, но искам да знаеш, че вече няма да е така и аз няма да ти позволявам да говориш за себе си по този начин. Ти си много специално момиче Ваалет и вярваш или не, такава е твоята съдба. Знам с цялото си сърце, че някой ден ще бъдеш истинска кралица и когато усетиш цялата любов и сила, които ще ти даде този свят... Твоят свят! Ти ще откриеш силата която носиш в самата себе си. - И за това дори не беше необходимо да се превръща във върколак.
- Когато носиш отговорност за някой друг, учудваш и сам себе си, колко много неща умееш... Аз виждам всичко това в теб и ти обещавам, че някой ден ще го видят и всички останали.

by **Ваалет** Сря Апр 30, 2014 5:14 am

Толкова силно вярваха другите в нея но тя самата и грам не вярваше в себе си,винаги е склон по скоро да се подценява от колкото да вижда позитивните неща. Още една отметка в списъка с качества за типичния тинейджър. Чуваше думите и,дори ги съзнаваше но не можеше да ги приеме не ги разбираше звучаха и супер странно. Защото никога ама никога не можеше да си се представи на мястото на Елизабет.
-Дано да си правя...
Както и да се опитваше,не можеше да си представи себе си в ролята на лидер,защитаващ някого,та тя не можеше и себе си да защити,а трябваше да се научи това поне да прави:
-По скоро трябва да науча,как да пазя себе си,без да ми е нужна помощта на Ема или на някой друг.
Да нямах смелост но трябваше да се опитам да отвръщам не бях глупава,трябваше да се опитам да отвърна на нападките,а и дори да се защитавам. А,и съвсем сериозно,като се замислеше дълбоко никой не можеше да и навреди толкова много,защото после,щяха да бъдат наказани. Елизабет едва ли,щеше да остави нещата безнаказани,а и винаги нещата,който са правили с нея,са по скоро на думи.

by **Елизабет** Сря Апр 30, 2014 5:33 am

Това, че в училище я тормозеха ме изнервяше ужасно много и наистина ми се искаше да мога да реша този проблем веднъж за винаги, като поставя тези хлапета на мястото им. Това което все още ме спираше от една страна беше надеждата, че по този начин ще лиша Ваалет от възможността сама да се изправи пред "страховете" си и да ги победи и другата причина беше тази, че не бях в позиция да се меся. Трябваше да давам пример и без това отношенията между расите бяха достатъчно изострени, за да наклаждам допълнително напрежение. В момента позицията ни не беше толкова стабилна, колкото на мен ми се искаше и това никак не ми допадаше, но именно способността ми да преценявам силите си, все още ни ни бе превърнала в аутсайдери. Е и Кол доста допринасяше за това да сме защитени от набези, но ми се струваше, че може да направи много повече. Все пак Клаус беше негов брат и малко или много всичко зависеше от него.
- Човек винаги има нужда от помощ миличка, затова и трябва да подбираш внимателно обкръжението си. Приятелството ти с Ема, може да ти донесе както много проблеми, така може да бъде и печелившо и някой ден именно това приятелство да ти помогне в труден момент. Трябва да избираш внимателно, както враговете, така и приятелите си.

by **Ваалет** Чет Май 01, 2014 4:58 am

-По скоро не съм от хората,който подбират,не че бих станала приятелка на някоя мажуретка например но Ема,е първата която видя в мен истинската ми същност и ме прие такава каквато съм,без да ме съди. С,нея си приличаме и харесваме доста общи неща...
Е,да не споделях ме вкусовете си за мъже,ама нямаше и как при все всичко,че Крис и е братовчед,просто е извратено. Но Елизабет беше права,приятелството е важно и съм сигурна,че то ми помагаше много повече от колкото да ми вредеше.
-Мисля че трябва да се науча,аз самата да бъда по смела,сигурна съм и не се бях замисляла над това но не могат да ми причинят нещо толкова голямо,правят го когато Ема я няма. Но съм сигурна,че не биха стигнали по далеч от една дъвка. Време е да се опитам,да се опълча,за да престане всичко това.
Не знаех,дали ще мога,дали щеше да се получи,всичко просто толкова много зависеше но според мен не требваше да продъжавам с мълчанието,колкото повече мълчах толкова по лоши можеха да стават,защото им го позволявах.

by **Елизабет** Чет Май 01, 2014 5:09 am

Май не беше разбрала това което се бях опитала да й кажа за приятелството, но можеше да продължим тази тема и някой друг път. Лети тъкмо бе привършила с десерта си и аз поисках сметката и докато се разплащах с келнера, допих и своето вино. Вече бяхме напълно готови за един пълен тур по магазините, а накрая щяхме да релаксираме в спа центъра.
- От къде искаш да започнем? Имаш ли си любимо място или някой магазин от който винаги си искала да си купиш нещо, но не си се престрашавала да го направиш? - Попитах я докато излизахме от ресторанта.
- Къде пазарувате с приятелките ти? - Всички момичета обичаха да пазаруват и бях сигурна, че има места които харесва или такива за които тайно си мечтае да посети.

by **Ваалет** Чет Май 01, 2014 5:19 am

-С,Ема ходим по моловете,там има много неща на промоция и,често си намирах ме нещо хубаво.
Но винаги тайничко се надяваше да отиде на онази ужасно скъпа улица,с шикозните дрехи където ходеха богаташчетата и си купуваха скъпи дрехи. Това и е като някаква мечта,вижаше се себе си,как пазарува в такъв магазин,когато има възможност за това. Но и се струваше нередно,да и казва за това място,все още си мислеше,че щом не са нейни пари не иска да харчи чуждите за пре скъпи неща:
-Може да отидем в мола,Ема каза че е хубаво да потърся рокля за нейния рожден ден. Да звучи странно но иска и искаме и двете да бъдем най-хубавите момичета...
Засмях се по скоро Ема,щеше да е най-голямата хубавица,а аз не желаех да се меря с нея,аз исках да съм хубава само в очите не едно момче и това ми е напълно достатъчно:
-Най-официалната ми рокля беше само за църква и за...
Другото не исках да споменавам,не исках да развалям хубавия ден с и без това достатъчно лоши спомени.

by **Елизабет** Чет Май 01, 2014 5:30 am

Май любимото място на всички тинейджъри беше молът и до някъде разбирах тази мания. Там имаше много развлечения и всякакъв вид и род шантави модни творения, а в тази възраст всяко дете искаше да бъде забелязано и смяташе, че колкото по странно се облича, толкова по-забележимо ще е.
- Добре тогава. - Казах аз и я хванах под ръка. - Първа спирка мола, а после ще те заведа на точното място от което да ти намерим най-хубавата рокля за рожденият ден на Ема. - Бях малко загадъчна и не разкривах къде ще я заведа, но бях сигурна, че ще има доста неща които ще й допаднат.
Изчакахме да докарат колата и се настанихме в нея. След като сложихме коланите запалих и потеглихме към мола.
- Какво стана с колата? Кога ще ходите с Крис да си харесаш?

by **Ваалет** Чет Май 01, 2014 5:44 am

-Крис трябва първо да говори с мъжа дали има нещо,като за мен,а когато и двамата сме свободни,ще отидем да ми покаже,какво има. Надявам се да е по скоро...
Е,все още нямаше да мога да карам колата,защото още нямах 16 години но поне щеше да е готова до моя рожден ден,защото щеше със сигурност да се наложи да се направи някой друг ремонт.
-Мисля,че до моя рожден ден,ще е готова да я карам.
А,и щях поне няколко пъти да имам повод да се видя с Алек не само за рождения ден,той уж щеше да е моята връзка с този мъж. Всичко някак си се подреждаше от само себе си и това ми харесваше.
-Ще ми помогнеш ли малко с кормуването,взех курсовето?
Тук законите бяха такива,че можеше да караш кола без да имаш книжка с учебна цел,ако има шофьор до теб,който да те учи,как да караш. А,най-подходяща е Елизабет,по добра от нея в кординацията нямаше и,ако се случеше нещо можеше да реагира. Е,можех да помоля Крис но,щеше да е много,ама много нахално и ужасно набождащо очите.

by **Елизабет** Чет Май 01, 2014 6:03 am

Усмихнах се страшно широко и побързах да се съглася, преди да е помолила някой друг за помощ:
- Естествено, може да започнем по всяко време. - Не знам защо, че искаше да й помогна с това ме правеше толкова щастлива. Не беше кой знае какво, нито пък пазаруването и все пак за мен означаваше страшно много.
- Страшно ме бива в това... - Нямаше да се хваля, но преди години страшно много обичах състезанията, предимно нелегалните и бях спечелила доста от тях, после обаче нещата се бяха променили доста и вече не ми беше чак толкова голяма страст, но състезателният дух и хъса за победа все още съпътстваха всичко с което се захвана.
След не много дълго пристигнахме в мола. Подкарахме подред магазините. Лети се хвърляше на обикновените и залиташе към по-познатите за нея материи и кройки, докато аз я насочвах към по-известни марки и по-раздвижени и цветни неща.
В крайна сметка денят се оказа повече от ползотворен. Багажникът и задната седалка бяха пълни с различни пликове от обувки, дънки, блузи, поли, потници и какво ли още не. Преди да се приберем минахме и през спа центъра, а накрая и през един ресторант, където вечеряхме. Беше станало доста късно, когато се прибрахме в апартамента и Лети вече бе изтощена от толкова много емоции. Едва успяхме да разопаковаме нещата и след като и двете минахме през банята, тя си легна, а аз изчаках да заспи и отидох при Кол...

by Sponsored content